Дело T‑461/12

(публикувани откъси)

Hansestadt Lübeck

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Летищни такси — Летище Любек — Решение за откриване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Явна грешка в преценката — Член 10 от Регламент (ЕО) № 659/1999“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 9 септември 2014 г.

Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Селективен характер на мярката — Правилник за летищните такси на летище — Правилник, който се прилага само за използващите това летище авиокомпании — Критерий, който не е достатъчен, за да се приеме за селективен посоченият правилник

(член 107 ДФЕС)

Селективността на дадена държавна мярка представлява една от характеристиките на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност тази разпоредба забранява помощите, които „поставя[т] в по-благоприятно положение […] определени предприятия или производството на някои стоки“, т.е. селективните помощи. Поради това предимства, произтичащи от мярка с общ характер, приложима без разлика за всички икономически оператори, не представляват държавни помощи по смисъла на посочения член.

За да се прецени селективността на определена държавна мярка, следва да се разгледа въпросът дали в рамките на даден правен режим посочената мярка представлява предимство за някои предприятия в сравнение с други, които се намират в сходно фактическо и правно положение.

При все това понятието „държавна помощ“ не се отнася до държавните мерки, въвеждащи разграничение между предприятията и следователно поначало селективни, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на системата, в която те се вписват.

В това отношение, за да се прецени евентуалната селективност по отношение на някои предприятия на тарифа, установена от публичен орган за ползването на конкретно имущество или услуга в даден сектор, трябва по-специално да се вземат предвид всички предприятия, които ползват или могат да ползват имуществото или услугата, и да се провери дали само някои от тях са получили или могат да получат евентуално предимство. Ето защо положението на предприятията, които не искат или не могат да ползват съответните имущество или услуга, не е пряко релевантно за преценката дали е налице предимство. С други думи, селективността на дадена мярка, изразяваща се в определяне от публичен орган на тарифа за ползването на предоставени от него имущество или услуга, може да бъде преценена само с оглед на настоящите или на потенциалните клиенти на посочения орган и на конкретното имущество или услуга, а не с оглед по-специално на клиентите на други предприятия от сектора, предоставящи сходни имущество или услуги. Освен това, ако всяка недискриминационна тарифа, прилагана от публичен орган за ползването на дадено имущество или услуга, трябва да бъде приета за селективна, това по същество би довело до прекомерно разширяване на обхвата на понятието за помощи, които „поставя[т] в по-благоприятно положение […] определени предприятия или производството на някои стоки“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Също така, за да може от евентуално предимство, предоставяно от публичен орган при ползването на конкретни имущество или услуги, да се ползват само някои предприятия, е необходимо предприятия, които ползват или желаят да ползват имуществото или услугата, да не получават или да не могат да получат това предимство от публичния орган при тези конкретни условия.

Следователно в производство по жалба за отмяна на решението на Комисията за започване на официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС за различни мерки относно летище, сред които по-специално правилник за летищните такси на това летище, само обстоятелството, че посоченият правилник се прилага единствено за използващите летището авиокомпании, не е релевантен критерий, за да се приеме той за селективен.

(вж. точки 44—46, 53 и 54)