Дело T‑584/10

Mustafa Yilmaz

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „TEQUILA MATADOR HECHO EN MEXICO“ — По-ранна национална и международна словна марка „MATADOR“ — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Липса на прилика на стоките — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 3 октомври 2012 г.

1.      Марка на Общността — Процедура по регистрация — Оттегляне, ограничаване и изменение на заявката за марка — Искане за ограничаване на списъка на стоки или услуги — Способи

(член 43, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета, член 1, правило 13 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави — Вземане предвид от Общия съд на правни и фактически елементи, непредставени по-рано пред съставите на Службата — Изключване

(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между съответните стоки или услуги — Критерии за преценка

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Решения на Службата — Принцип на равно третиране — Принцип на добра администрация — Предходна практика при вземане на решения на Службата

5.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Фигуративна марка на Общността „TEQUILA MATADOR HECHO EN MEXICO“ — По-ранна национална и международна словна марка „MATADOR“

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

6.      Марка на Общността — Решения на Службата — Законосъобразност — Предходна практика при вземане на решения на Службата — Принцип за недопускане на дискриминация — Липса на последици

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 19)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 33)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 43)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 59 и 60)

5.      За европейския среден потребител не съществува вероятност от объркване, по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността между, от една страна, фигуративната марка „TEQUILA MATADOR HECHO EN MEXICO“, чиято регистрация като марка на Общността е поискана за „Текила с произход Мексико, алкохолни коктейли, съдържащи текила с произход Мексико, и ликьори от текила с произход Мексико“, спадащи към клас 33 по смисъла на Ницската спогодба, и от друга страна, на по-рано регистрираната в Германия и впоследствие като международна марка с действие в редица европейски страни словна марка „MATADOR“ за „Бира; минерални и газирани води и други безалкохолни напитки; плодови напитки и сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки“ за стоки от клас 32 по смисъла на посочената спогодба.

Предвид всички относими фактори, които характеризират връзката на стоките помежду им, както са разгледани в точки 63—69 от Решение на Общия съд от 18 юни 2008 г. по дело Coca-Cola/СХВП — San Polo (MEZZOPANE), T‑175/06, бирата и виното не трябва да се считат за сходни по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

Съществуващите между сравняваните стоки разлики, за всички относими фактори, които характеризират връзката помежду им, са по-ясни и значителни от онези, съществуващи между бирата и виното, отбелязани от Общия съд в посоченото дело, така че тези разлики правят още по-невероятен факта, че съответните потребители могат да повярват, че едно и също предприятие произвежда и търгува едновременно с двата вида напитки.

В частност, макар сравняваните в конкретния случай стоки да принадлежат към една и съща обща категория напитки, и по-специално към тази на алкохолните напитки, те се различават особено по своите основни съставки, по начина си на производство, по цвета, аромата и вкуса си, така че се възприемат от съответните потребители като притежаващи различно естество. Тези стоки обикновено не се излагат в едни и същи райони — тази част на супермаркетите и други пунктове, посветена на продажба на напитки. Колкото до тяхната употреба, значителна разлика, която е характерна за тях, е че бирата утолява жаждата, което обикновено не важи за алкохолните напитки, визирани в заявката за марка. Макар че несъмнено тези стоки могат да бъдат консумирани на същите места и при същите обстоятелства и да задоволяват една и съща нужда, например консумацията на напитка по време на хранене или аперитив, това не променя факта, че те не принадлежат към едно и също семейство алкохолни напитки и че потребителят ги възприема като различни стоки, както отбелязва Общият съд по отношение на бирата и виното в точка 66 от Решение по дело MEZZOPANE.

Съществуването на алкохолни коктейли, смесващи бирата с друг алкохол, по-конкретно текила, не заличава отбелязаните по-горе различия между тези стоки, тъй като това обстоятелство се прилага за много напитки, които въпреки това не са сходни.

Същото обстоятелство не прави разглежданите стоки и допълващи се поради причините, изложени в точка 67 от Решение по дело MEZZOPANE. Действително, допълващи се стоки са тези, между които е налице тясна връзка, в смисъл че едната е абсолютно необходима или важна за използването на другата. В конкретния случай визираните в заявената марка алкохолни напитки не са нито абсолютно необходими, нито важни за употребата на бира и обратно. Впрочем не съществува друго обстоятелство в преписката, което да позволява да се направи изводът, че купувачът на една от тези стоки би проявил особена склонност да купи другата.

Що се отнася до конкурентния характер на разглежданите в конкретния случай стоки, Общият съд счита, че той е нетно по-малко значим от този, отбелязан по отношение на бирата и виното в точка 68 от Решение по дело MEZZOPANE. Действително признаването от Общия съд на определена степен на конкуренция между виното и бирата в точка 68 от Решение по дело MEZZOPANE се основава на обстоятелството, че според практиката на Съда в области, различни от тази на марката на Общността, виното и бирата в известна степен служат за задоволяване на идентични потребности, поради което следва да им бъде призната определена степен на взаимозаменяемост. Съдът обаче уточнява, както и Общият съд подчертава, че с оглед на голямата разлика в качеството, а оттам и в цената на различните вина, определящото отношение на конкурентност между бирата — популярна и широко консумирана напитка — и виното трябва да бъде установено с оглед на най-достъпните за масовия потребител вина, които по принцип са най-леките и евтини вина. Визираните в заявената марка алкохолни напитки обаче са поначало доста по-тежки и чувствително по-скъпи от „най-достъпните за масовия потребител вина“, така че преценката на Съда не може да се приложи в настоящото дело.

(вж. точки 49, 51, 54—57)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 61 и 62)