ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)
14 септември 2015 година(*)
„Жалба за отмяна — Собствени ресурси на Съюза — Финансова отговорност на държавите членки — Задължение за плащане на Комисията на сумата, съответстваща на загубата на собствени ресурси — Писмо на Комисията — Необжалваем акт — Недопустимост“
По дело T‑585/14
Република Словения, за която се явява L. Bembič, в качеството на представител,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват P. Ondrůšek, M. Wasmeier и M. Žebre, в качеството на представители,
ответник,
с предмет жалба за отмяна на решението на генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия, за което се твърди, че се съдържа в писмо BUDG/B/03MV D (2014) 1782918 от 2 юни 2014 г., в което Комисията била установила, от една страна, че Република Словения носи финансовата отговорност за загуба на традиционни собствени ресурси за бюджета на Европейския съюз във връзка с издаването на лицензия за внос на захар за 2011 г., и от друга страна, че тази държава членка трябва да предостави на разположение на бюджета на Съюза сума, равна на загубата на традиционни собствени ресурси,
ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),
състоящ се от: S. Papasavvas, председател, N. J. Forwood, I. Labucka, E. Bieliūnas (докладчик) и V. Kreuschitz, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 7 октомври 2011 г. учреденото по словенското право дружество Kandit d.o.o. подава заявление за издаването на лицензия за внос на 3 000 тона захар до Agencija Republike Slovenije za kmetijske trge in razvoj podeželja (словенска агенция за селскостопанските пазари и за развитие на селските райони, наричана по-нататък „Агенцията“).
2 На 10 октомври 2011 г. чрез софтуерното приложение Agricultural Market Information Quota (наричано по-нататък „AMIS-Quota“) Агенцията изпраща съобщение на Европейската комисия в съответствие с член 9, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 891/2009 на Комисията от 25 септември 2009 година за откриване и управление на някои тарифни квоти на Общността в сектора на захарта (ОВ L 254, стр. 82). В това съобщение Агенцията информира Комисията, че дружеството Kandit е подало заявление за издаване на лицензия за внос на 3 000 тона захар от Хърватия в рамките на тарифна квота № 09.4328.
3 На 24 октомври 2011 г. Агенцията издава на дружеството Kandit лицензия за внос на захар от Хърватия, която се отнася до тарифна квота № 09.4328.
4 На 2 ноември 2011 г. чрез приложението AMIS-Quota Агенцията уведомява Комисията в съответствие с член 9, параграф 2, подточка i) от Регламент № 891/2009, че е издала посочената лицензия на дружеството Kandit.
5 На 7 ноември 2011 г. дружеството Kandit опитва за първи път въз основа на издадената му лицензия да внесе захар в Словения. В тази връзка обаче словенската митническа администрация установява, че въпросната захар произхожда от Сърбия и че в представената от дружеството Kandit лицензия за внос, която се отнася до Хърватия и тарифна квота № 09.4328, погрешно се посочват държавата, от която се извършва вносът, държавата на произход и номерът на тарифната квота. След като Агенцията я информира, че е допусната административна грешка, словенската митническа администрация разрешава вноса на 71 тона захар.
6 На същата дата, т.е. преди изтичане на предвидения в член 9, параграф 2, подточка i) от Регламент № 891/2009 срок, в който Комисията трябва да бъде уведомена за издадените лицензии, в приложението AMIS-Quota Агенцията коригира своето съобщение до Комисията относно действително издадената лицензия за внос, за да внесе уточнението, че тя е предоставена за вноса на захар от Сърбия в рамките на тарифна квота № 09.4326.
7 С електронно писмо от същия ден Агенцията уведомява Комисията, че е направила тази корекция. Агенцията посочва също, че трябва да коригира и съобщението от 10 октомври 2011 г., споменато в точка 2 по-горе, но че предвиденият в член 9, параграф 1 от Регламент № 891/2009 срок за уведомяване за подадените заявления за издаване на лицензии за внос е изтекъл.
8 Също на 7 ноември 2011 г. службите на Комисията уведомяват Агенцията, че вече не е възможно с обратно действие да се поправи грешката, допусната в съобщението от 10 октомври 2011 г.
9 Писмената кореспонденция между словенските власти и службите на Комисията продължава през 2012 г. и 2014 г.
10 С писмо от 2 юни 2014 г. (наричано по-нататък „обжалваното писмо“) директорът на Дирекция „Собствени ресурси и финансово планиране“ в Генерална дирекция „Бюджет“ на Комисията (наричан по-нататък „директор“) припомня допуснатата административна грешка. Той подчертава, че количествата, които са внесени неоснователно чрез лицензиите, не могат да се ползват от квотата с намалени мита и за тях трябва да се платят нормалните мита.
11 В обжалваното писмо директорът също пояснява, че словенските власти са издали невалидна лицензия за внос за квота № 09.4326 (Сърбия), за която не е направено съответно съобщение. В това отношение той припомня, че член 7, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 година за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (ОВ L 238, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 75, стр. 83), предвижда ясно, че лицензии за внос не се издават за количества, които не са били съобщени на Комисията. Той посочва също, че допуснатата грешка не е могла да бъде поправена от Комисията, тъй като, от една страна, допуснатите от операторите грешки не могат да бъдат вземани предвид за извършването на евентуални корекции и от друга страна, въпросната грешка е била съобщена след приключване на процеса по валидиране на съобщенията.
12 Поради това директорът стига до заключението, че количество с максимален размер от 3 000 тона захар е могло да бъде внесено извън квотата, ако лицензията за внос е била използвана изцяло. Той добавя, че максималната загуба на традиционни собствени ресурси, която е могла да настъпи, възлиза на 1 257 000 EUR, доколкото специалната ставка на митата за внос на захар е била определена на 419 EUR на тон нето. Той иска от словенските власти да предоставят на разположение на бюджета на Съюза сумата, отговаряща на загубата на традиционни собствени ресурси, за която словенските власти носят финансова отговорност и която е могла да произтече от допусната грешка. За да ограничи размера на лихвите за забава, предвидени в член 11 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите, изменен (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184), директорът съветва словенските власти да реагират възможно най-бързо. Той уточнява, че всички счетоводни данни трябва също да бъдат съобщени на службите на Комисията, за да им позволи да изчислят лихвите за забава. За тази цел към обжалваното писмо е приложена таблица, която да бъде попълнена.
Производство
13 На 4 август 2014 г. Република Словения подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
14 В жалбата си Република Словения иска на основание член 51, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. делото да се реши от състав, състоящ се най-малко от петима съдии.
15 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 13 ноември 2014 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.
16 Република Словения представя писменото си становище по това възражение за недопустимост на 6 февруари 2015 г.
17 С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 28 ноември 2014 г. и на 13 март 2015 г., Португалската република и Кралство Испания искат в съответствие с член 115 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. да встъпят в производството в подкрепа на искането за отмяна на Република Словения.
18 С оглед на посоченото в точка 14 по-горе искане и предвид текста на член 51, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., на 17 юни 2015 г. Общият съд разпределя делото на трети разширен състав.
Искания на страните
19 В своята жалба Република Словения моли Общия съд:
– да отмени решението на генерална дирекция „Бюджет“ на Комисията, за което се твърди, че се съдържа в обжалваното писмо,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
20 В своето възражение за недопустимост Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди Република Словения да заплати съдебните разноски.
21 В писменото си становище по възражението за недопустимост Република Словения иска от Общия съд:
– да отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията,
– при условията на евентуалност, да се произнесе по възражението за недопустимост с решението по същество.
От правна страна
22 Съгласно член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд по молба на ответника Общият съд може да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество В настоящия случай Общият съд счита, че разполага с достатъчно данни от материалите по преписката, и решава да се произнесе, без да дава ход на делото.
23 Комисията твърди, че жалбата е недопустима, тъй като нито съдържанието на обжалваното писмо, нито контекстът на неговото приемане, нито неговото действие указват, че това писмо съдържа обвързващо решение или че то поражда задължителни правни последици. Тя отбелязва също, че обжалваното писмо има подготвителен характер или потвърждава предишно писмо.
24 Република Словения оспорва доводите на Комисията. На първо място, тя изтъква, че обжалваното писмо е изготвено от Комисията, която е институция на Съюза. На второ място, тя подчертава, че е трябвало да изпълни съдържащите се в това писмо предписания. На трето място, тя твърди, че обжалваното писмо поражда задължителни правни последици. Това е така, защото в писмото Комисията била направила окончателни преценки без правно основание, въз основа на които ѝ била разпоредила да предостави на разположение на бюджета на Съюза сумата, съответстваща на загубата на собствени ресурси, която била настъпила в случая. Освен това обжалваното писмо пораждало правни последици за трети лица. На четвърто място, Република Словения посочва, че Комисията е надхвърлила правомощията си, тъй като е приела решение, което няма основание в правото на Съюза. На пето място, тя оспорва евентуално подготвителния или потвърждаващ характер на обжалваното писмо.
25 От постоянната съдебна практика, развита във връзка с жалбата за отмяна, подадена от държави членки или институции, следва, че за обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС се считат всички решения, приети от институциите, без значение в каква форма, които целят да породят задължителни правни последици (вж. решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C‑463/10 P и C‑475/10 P, Сб., EU:C:2011:656, т. 36 и цитираната съдебна практика).
26 В съответствие със съдебната практика на предвидения в член 263 ДФЕС съдебен контрол не подлежат не само подготвителните актове, но и всеки акт, който не поражда задължителни правни последици, като например потвърждаващите актове и чисто изпълнителните актове, чистите препоръки или становища, както и по принцип вътрешните инструкции (вж. в този смисъл определение от 14 май 2012 г., Sepracor Pharmaceuticals (Ирландия)/Комисия, C‑477/11 P, EU:C:2012:292, т. 52 и цитираната съдебна практика).
27 Отново съгласно съдебната практика следва да се вземе предвид същността на мярката, чиято отмяна се иска, за да се определи дали тя подлежи на обжалване, тъй като по принцип формата, в която е взета, е без значение в това отношение (вж. определение от 26 януари 2011 г., FIBE/Парламент, T‑550/10, EU:T:2011:19, т. 17 и цитираната съдебна практика).
28 На първо място, в настоящия случай следва да се изтъкне, че съгласно член 2, параграф 1, буква a) от Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (ОВ L 163, стр. 17) собствени ресурси, влизащи в общия бюджет на Съюза, представляват приходите, получени от налози, премии, допълнителни или компенсационни суми, допълнителни суми или фактори, митата по Общата митническа тарифа и други задължения, установени или които ще бъдат установени от институциите на Съюза по отношение на търговията със страни, които не са членки на ЕС, мита върху продукти по изтеклия Договор за създаване на европейската общност за въглища и стомана, както и приноси и други задължения, предвидени в рамките на общата организация на пазарите на захар.
29 Както е видно от член 8, параграф 1 от Решение 2007/436, собствените ресурси на Съюза, упоменати в член 2, параграф 1, буква а) от същото решение, се събират от държавите членки, които имат задължение да предоставят тези ресурси на разположение на Комисията (вж. по аналогия решения от 15 ноември 2005 г., Комисия/Дания, C‑392/02, Rec, EU:C:2005:683, т. 55 и от 8 юли 2010 г., Комисия/Италия, C‑334/08, Сб., EU:C:2010:414, т. 40).
30 Освен това съгласно практиката на Съда държавите членки са длъжни да установяват собствените ресурси на Съюза. Това е така, защото член 2, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че дори да ги оспорват, държавите членки не могат да се освободят от задължението да установяват вземанията, предвид опасността да се допусне финансовото равновесие на Съюза, макар и временно, да бъде нарушено от поведението на държава членка (решение от 17 март 2011 г., Комисия/Португалия, C‑23/10, EU:C:2011:160, т. 58; вж. също по аналогия решение Комисия/Дания, т. 29 по-горе, EU:C:2005:683, т. 60).
31 Освен това член 9, параграф 1 от Регламент № 1150/2000 предвижда по същество, че всяка държава членка кредитира собствените ресурси по сметката, открита на името на Комисията, към Министерството на финансите или към органа, определен от съответната държава членка.
32 В допълнение, съгласно член 17, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1150/2000 държавите членки се задължават да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че сумата, която съответства на вземанията, установени съгласно член 2 от същия регламент, се предоставя на разположение на Комисията. Държавите членки се освобождават от това задължение само ако поради обстоятелства, дължащи се на непреодолима сила, тези суми не са могли да бъдат събрани или ако се окаже, че събирането им е невъзможно в дългосрочен план по причини, за които държавите членки не отговарят (вж. решение Комисия/Италия, т. 29 по-горе, EU:C:2010:414, т. 35 и цитираната съдебна практика).
33 На последно място, държава членка, която не установява вземанията на Съюза за собствени ресурси и не предоставя съответстващата сума на разположение на Комисията, без да е налице някое от условията, предвидени в член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000, не изпълнява задълженията си, предвидени в правото на Съюза (вж. решение от 3 април 2014 г., Комисия/Обединено кралство, C‑60/13, EU:C:2014:219, т. 50 и цитираната съдебна практика).
34 Така от разпоредбите на Решение 2007/436 и на Регламент № 1150/2000 следва пряко, че самите държави членки трябва да преценяват наличието на загуба на традиционни собствени ресурси, както и наличието на задължение за плащане на тези ресурси. Те трябва да установят традиционните собствени ресурси на Съюза и да ги предоставят на разположение, когато са изпълнени предвидените в тези разпоредби условия, без за това да е необходимо решение на Комисията. Следователно предвиденото в тези разпоредби задължение за предоставяне на разположение на собствените ресурси попада в сферата на отговорност на държавите членки.
35 Тезата за отговорността на органите на държавите членки по отношение на предоставянето на разположение на традиционни собствени ресурси се подкрепя, от една страна, от съображение 2 от Регламент № 1150/2000, в което се предвижда, че Съюзът трябва да разполага със собствените ресурси, посочени в член 2 от Решение 2007/436 при възможно най-добрите условия, и от друга страна, от изискването за бързо и ефикасно предоставяне на разположение на собствените ресурси на Съюза (вж. в този смисъл определение от 4 октомври 2007 г., Финландия/Комисия, C‑457/06 P, EU:C:2007:582, т. 39 и цитираната съдебна практика).
36 На второ място, следва да се отбележи, че Решение 2007/436 и Регламент № 1150/2000 не предвиждат никакво специално производство, в края на което Комисията да приема решение относно задължението на държавите членки да предоставят на разположение на бюджета на Съюза традиционните собствени ресурси.
37 Всъщност по-специално от съображения 10 и 20, както и от членове 18 и 19 от Регламент № 1150/2000 следва, че Комисията е компетентна да наблюдава и контролира действията на държавите членки, като при необходимост извършва проверки на място.
38 За сметка на това, никаква разпоредба от Решение 2007/436 или от Регламент № 1150/2000 не предоставя на Комисията правомощието да се произнася с решение относно предвиденото в тези разпоредби задължение за предоставяне на традиционни собствени ресурси.
39 Впрочем от постоянната съдебна практика следва, че съгласно установената с членове 258—260 ДФЕС система правата и задълженията на държавите членки могат да се определят, а действията им могат да се преценяват само с решение на Съда (решения от 29 септември 1998 г., Комисия/Германия, C‑191/95, Rec, EU:C:1998:441, т. 45 и от 15 януари 2014 г., Комисия/Португалия, C‑292/11 P, Сб., EU:C:2014:3, т. 49).
40 Ето защо в рамките на задачата си да контролира изпълнението от страна на държавите членки на задължението за предоставяне на разположение на традиционни собствени ресурси, което произтича от Решение 2007/436 и от Регламент № 1150/2000, Комисията не може да накърнява изключителната компетентност на Съда да се произнася по съответствието на дадено действие с посочения регламент.
41 Поради това, когато има спор между Комисията и държава членка по въпроса дали дадено поведение е в съответствие със задължението за предоставяне на разположение на традиционни собствени ресурси, предвидено в Решение 2007/436 и в Регламент № 1150/2000, Комисията не може да приеме решение, с което сама и окончателно да разреши подобен спор.
42 Ето защо при липсата на разпоредба, която овластява Комисията да приеме акт, разпореждащ на държава членка да предостави на разположение собствени ресурси, обжалваното писмо може да се разглежда единствено като акт с информационна стойност и като обикновена покана, отправена до Република Словения.
43 Това е така, защото мнението на Комисията, изразено в обжалваното писмо, не е от естество да породи задължителни правни последици, тъй като за прилагането на разпоредбите на Съюза в областта на предоставянето на разположение на собствени ресурси отговарят преди всичко и основно държавите членки и никоя от разпоредбите на приетите в тази област Решение 2007/436 и Регламент № 1150/2000 не предоставя на Комисията правомощия да приема решения за тяхното тълкуване, като последната има само възможността, с която тя разполага винаги, да изрази мнението си, което в никакъв случай не обвързва националните органи (вж. в този смисъл определения от 17 май 1989 г., Италия/Комисия, 151/88, Rec, EU:C:1989:201, т. 22 и от 13 юни 1991 г., Sunzest/Комисия, C‑50/90, Rec, EU:C:1991:253, т. 13 и цитираната съдебна практика).
44 Казано другояче, държавите членки отговарят за предоставянето на разположение на традиционни собствени ресурси и Комисията може само да изрази мнението си, което не обвързва държавите членки, като изразяването на това мнение се вписва в рамките на сътрудничеството между Комисията и органите на държавите членки, на които е възложено да прилагат правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 15 септември 1998 г., Oleifici Italiani и Fratelli Rubino/Комисия, T‑54/96, Rec, EU:T:1998:204, т. 51 и цитираната съдебна практика).
45 В тази връзка следва да се добави, че съгласно постоянната съдебна практика незадължителният характер на становището на институция на Съюза не може да се постави под въпрос от обстоятелството, че правителството — адресат на акта, се е съобразило с него (определение от 5 септември 2006 г., Comunidad autónoma de Madrid и Mintra/Комисия, T‑148/05, EU:T:2006:234, т. 43 и цитираната съдебна практика).
46 На трето място, следва да се изтъкне, че тъй като единствената цел на предвидената в член 258 ДФЕС досъдебна фаза на производство за установяване на неизпълнение на задължения е да позволи на държавата членка доброволно да се съобрази с изискванията на Договора или евентуално да ѝ даде възможност да обоснове позицията си, никой от приеманите от Комисията в тази връзка актове няма задължително действие (вж. определение от 19 септември 2005 г., Aseprofar и Edifa/Комисия, T‑247/04, Rec, EU:T:2005:327, т. 47 и цитираната съдебна практика).
47 Освен това, що се отнася по-специално до приемането на мотивирано становище, Съдът е приел, че става въпрос за предварителна процедура, която няма обвързващо правно действие за адресата на мотивираното становище (решение Комисия/Германия, т. 39 по-горе, EU:C:1998:441, т. 44).
48 Поради това a fortiori обжалваното писмо, в което Комисията неформално приканва Република Словения да предостави на разположение на бюджета на Съюза традиционни собствени ресурси, не може да представлява обжалваем акт.
49 Предвид изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното писмо представлява обикновено писмено изразяване на становище с информационна цел, допълнено с покана до Република Словения да предостави на разположение традиционни собствени ресурси. Поради това посоченото писмо не може да представлява решение, което да е от такова естество, че да бъде предмет на жалба за отмяна, тъй като то нито може, нито има за цел да породи правни последици.
50 Направеното в точка 49 по-горе заключение не може да бъде поставено под въпрос от другите доводи, изтъкнати от Република Словения.
51 На първо място, що се отнася до размера на традиционните собствени ресурси, реда и начина за тяхното предоставяне на разположение, както и евентуалното плащане на лихви за забава, следва да се подчертае, че съгласно практиката на Съда съществува неразривна връзка между задължението за установяване на собствените ресурси на Съюза, задължението те да се впишат по сметката на Комисията в определените срокове и задължението да се платят лихви за забава. Впрочем последните са изискуеми независимо от причината за забавянето, с което ресурсите са били вписани по сметката на Комисията. Поради това не следва да се прави разлика между хипотезата, в която държавата членка е установила собствените ресурси, без да ги преведе, и тази, в която тя неправомерно не ги е установила, дори и да не е предвиден краен срок за това (решения от 16 май 1991 г., Комисия/Нидерландия, C‑96/89, Rec, EU:C:1991:213, т. 38 и Комисия/Дания, т. 29 по-горе, EU:C:2005:683, т. 67).
52 Така, доколкото обжалваното писмо се отнася до размера на съответните традиционни собствени ресурси, както и до евентуалното плащане на лихви за забава, преценката на възможността за неговото обжалване не може да се направи независимо от преценката на тази възможност, що се отнася до задължението за предоставяне на собствени ресурси на разположение на бюджета на Съюза (вж. в този смисъл решение от 20 март 1986 г., Комисия/Германия, 303/84, Rec, EU:C:1986:140, т. 11).
53 При липсата на решение на Съюза, установяващо неизпълнение от Република Словения на оспорваното задължение за предоставяне на разположение на традиционни собствени ресурси, предвидено в Регламент № 1150/2000, Комисията не може да бъде овластена да определи окончателно размера на разглежданите традиционни собствени ресурси и да уреди окончателно въпроса за лихвите за забава.
54 Поради това обжалваното писмо, което не поражда задължителни правни последици, когато приканва Република Словения да предостави традиционни собствени ресурси на разположение на бюджета на Съюза, a fortiori не може да породи правни последици в частта му относно размера на загубата на собствени ресурси, която е могла да настъпи, и задължението за плащане на лихви за забава, предвидено в член 11 от Регламент № 1150/2000.
55 На второ място, следва да се отхвърлят доводите на Република Словения, че Комисията е направила погрешно тълкуване на релевантните разпоредби от разглежданата правна уредба или че обжалваното писмо е лишено от правно основание.
56 Това е така, защото, доколкото обжалваното писмо не може да бъде обект на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС, доводите на Република Словения, че съдържащите се в това писмо преценки на Комисията са погрешни или лишени от правно основание, трябва да бъдат отхвърлени като ирелевантни.
57 На трето място и поради същите като посочените по-горе причини трябва да се отхвърли като ирелевантен и доводът на Република Словения, че обжалваното писмо поражда задължителни правни последици за трети лица, и по-специално за дружеството Kandit, с мотива че Комисията била изпреварила решението си относно евентуална процедура по възстановяване или опрощаване на митата в полза на това дружество.
58 Във всеки случай следва да се изтъкне, че задължението за предоставяне на разположение на собствени ресурси засяга отношенията между Съюза и неговите държави членки. За сметка на това събирането на митническо задължение засяга отношението между държавата членка и длъжниците.
59 Както обаче припомня Съдът в точка 63 от решение Комисия/Дания, т. 29 по-горе (EU:C:2005:683), в решение от 7 септември 1999 г., De Haan (C‑61/98, Rec, EU:C:1999:393) той вече е признал, че има разлика между разпоредбите, отнасящи се до задължението за установяване на правото на Съюза на собствени ресурси, и разпоредбите, отнасящи се до възможността държавите членки да събират налози.
60 Поради това възможността платените от дружеството Kandit мита да бъдат опростени или възстановени, не може да зависи от обстоятелството дали Република Словения евентуално може да бъде задължена да предостави на разположение на бюджета на Съюза собствени ресурси.
61 По изложените съображения обжалваното писмо не представлява акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна. Следователно жалбата трябва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо да се разглеждат другите доводи, изтъкнати от Комисията, и без да се налага произнасяне по молбите за встъпване на Португалската република и на Кралство Испания.
По съдебните разноски
62 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл.
63 Тъй като Република Словения е загубила делото, тя следва да понесе, наред със собствените си съдебни разноски, и разноските на Комисията в съответствие с исканията на последната.
64 Освен това съгласно член 144, параграф 10 от Процедурния правилник Република Словения, Комисията, Португалската република и Кралство Испания понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Липсва основание за произнасяне по молбите за встъпване на Португалската република и Кралство Испания.
3) Осъжда Република Словения да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия.
4) Република Словения, Комисията, Португалската република и Кралство Испания понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.
Постановено в Люксембург на 14 септември 2015 година.