Дело T‑216/13
Telefónica, SA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Португалски и испански пазар на телекомуникациите — Клауза за неизвършване на конкурентна дейност на иберийския пазар, включена в договора за придобиване от Telefónica на притежавания от Portugal Telecom дял в бразилския мобилен телефонен оператор Vivo — Правна уговорка „доколкото е разрешено от закона“ — Нарушение с оглед на целта — Съпътстващо ограничение — Самостоятелност на поведението на жалбоподателя — Потенциална конкуренция — Нарушение с оглед на резултатите — Изчисляване на размера на глобата — Искане за изслушване на свидетели“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 28 юни 2016 г.
1. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Съдебен контрол на приетите от Комисията решения в областта на конкуренцията — Контрол за законосъобразност и пълен съдебен контрол както от правна, така и от фактическа страна — Приложения към жалбата, подадени в подкрепа на основанията, с които се оспорва установяването на нарушението и размера на глобата, без да са представяни в хода на административното производство по член 101 ДФЕС — Допустимост
(член 263 ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Тълкуване на мотивите на административен акт — Граници
(член 263 ДФЕС)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Подходящ характер — Съдебен контрол —Обстоятелства, които могат да се вземат предвид от съда на Съюза — Информация, която не се съдържа в решението за налагане на глобата — Включване
(член 263 ДФЕС; член 23, параграф 1 и член 31от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Принцип на състезателност — Спазване в рамките на съдебно производство — Обхват — Липса на достъп на жалбоподателя до писмените изявления на друга страна, които са представени в успоредно производство по обжалване и са цитирани от Комисията — Нарушение на посочения принцип
5. Картели — Споразумения между предприятия — Понятие — Съгласувана воля относно поведението, което да се възприеме на пазара
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
6. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Съдържание и цели на картелното споразумение, както и икономически и правен контекст на развитието му — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата — Намерение на страните по споразумение да ограничат конкуренцията — Критерий, който не е необходим — Нарушение с оглед на целта — Достатъчна степен на вредност — Критерии за преценка
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
7. Конкуренция — Правила на Съюза — Материален обхват — Поведение, наложено с държавни мерки — Изключване — Условия
(член 101 ДФЕС)
8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение, състоящо се в сключването на антиконкурентно споразумение — Решение, основано на писмени или на преки доказателства — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение
(член 101 ДФЕС; член 2 от Регламент № 1/2003 на Комисията)
9. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост
(член 101 ДФЕС; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
10. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Задължение за определяне на границите на пазар — Липса в случай на споразумение, чиято цел е подялбата на пазарите
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
11. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Квалифициране на предприятие като потенциален конкурент — Критерии — Основен елемент — Способност на предприятието да навлезе на съответния пазар
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Липса на обвързващ или изчерпателен списък с критерии — Свобода на преценка, предоставена на Комисията
(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
13. Актове на институциите — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията — Акт с общо приложение — Последици
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват
(член 261 ДФЕС; член 17 от Регламент № 17 на Съвета и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Спазване на принципите на равно третиране и на пропорционалност — Критерии — Оборот
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
16. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Задължение на Комисията да се придържа към предишната си практика при вземане на решения — Липса
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
17. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Нарушения, квалифицирани като много сериозни единствено с оглед на техния характер — Необходимост да се определят тяхното въздействие и техният географски обхват — Липса
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
18. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за налагане на глоби — Посочване на критериите за преценка, които са дали възможност на Комисията да определи тежестта и продължителността на нарушението — Достатъчно поясняване
(член 296 ДФЕС; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известия 2006/C 210/02 и 2006/C 298/11 на Комисията)
19. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Общ оборот на съответното предприятие — Оборот от търговия със стоки, предмет на нарушението — Съответно отчитане — Граници — Определяне на стойността на реализираните продажби, с които нарушението е свързано пряко или косвено — Критерии
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 6 и 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
20. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Съдебен контрол на приетите от Комисията решения в областта на конкуренцията — Правомощие за пълен съдебен контрол — Обхват — Контрол, предполагащ действия по разследване по преписката с цел да се запълнят пропуските на Комисията в хода на същото разследване — Изключване
(членове 101 ДФЕС, 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграф 2 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
21. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Коригиране на основния размер — Задължение за отчитане на конкретните обстоятелства в случая на всяко от участващите предприятия
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
22. Съдебно производство — Събиране на доказателства — Изслушване на свидетели — Право на преценка на Общия съд — Значение на принципа на право на справедлив процес
(член 91 от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 87)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 87)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 89)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 93—95)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 98)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 100, 102—105, 120, 212, 229 и 230)
7. Членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС се отнасят само до антиконкурентното поведение на предприятия, което те са възприели по собствена инициатива. Ако антиконкурентното поведение е наложено на предприятията от национално законодателство или ако последното създава правна рамка, която премахва всяка възможност за конкурентно поведение от тяхна страна, членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС не се прилагат. При това положение ограничението на конкуренцията не се дължи на самостоятелно поведение на предприятията, както изискват тези разпоредби. Тази възможност определено антиконкурентно поведение да се изключи от приложното поле на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, се допуска само в ограничени случаи. Всъщност, макар да е възможно поведението на дадено предприятие да избегне прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС поради липса на самостоятелност, от това същевременно не следва, че всяко желано или насочвано от националните органи поведение попада извън приложното поле на тази разпоредба. Така, ако държавна мярка възпроизвежда елементите на картелно споразумение, сключено между икономическите оператори от даден сектор, или е приета след консултация и със съгласието на съответните икономически оператори, тези оператори не могат да се позовават на задължителния характер на правната уредба, за да избегнат прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС.
При отсъствие на задължителна нормативна разпоредба, налагаща антиконкурентно поведение, Комисията съответно може да заключи, че на засегнатите оператори им липсва самостоятелност, само ако въз основа на относими и непротиворечиви обективни данни е видно, че това поведение им е било наложено от националните органи чрез упражняване на натиск, на който не може да се устои, като например заплаха за приемането на държавни мерки, които могат да им нанесат значителни загуби. Освен това, за да се избегне прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, този натиск трябва да е упражняван по начин, който лишава съответните оператори от всякаква самостоятелност при прилагането на решенията на публичните органи. Ако такава загуба на самостоятелност няма, само по себе си фаворизирането или насърчаването на съответното антиконкурентно поведение от публични органи е без значение за приложимостта на член 101 ДФЕС.
(вж. т. 114—118)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 124, 125, 128—130, 163, 164, 190 и 191)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 126 и 127)
10. Вж. текста на решението.
(вж. т. 213, 214 и 216)
11. В контекста на производство по установяване на нарушение на правилата за конкуренция, за да се докаже наличието на потенциална конкуренция на съответния пазар между две предприятия, сключили споразумение за неизвършване на конкурентна дейност, при либерализиран пазар, Комисията не трябва да анализира структурата на съответния пазар и въпроса дали навлизането на този пазар е представлявало устойчива икономическа стратегия за всяка от страните, а трябва да провери дали съществуват непреодолими пречки за навлизането на пазара, изключващи всякаква потенциална конкуренция. В това отношение, ако намерението на дадено предприятие да навлезе на пазара евентуално е релевантно за проверката дали то може да бъде разглеждано като потенциален конкурент на посочения пазар, основният фактор, на който трябва да се основе тази квалификация, все пак е неговата способност да навлезе на посочения пазар.
(вж. т. 221 и 226)
12. Вж. текста на решението.
(вж. т. 233, 234 и 318)
13. Вж. текста на решението.
(вж. т. 236—238)
14. Вж. текста на решението.
(вж. т. 243 и 244)
15. Вж. текста на решението.
(вж. т. 260—262)
16. Вж. текста на решението.
(вж. т. 264)
17. Вж. текста на решението.
(вж. т. 269—272)
18. Вж. текста на решението.
(вж. т. 275—277)
19. Що се отнася до определянето на размера на наложените глоби за нарушение на правилата за конкуренция, точка 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, има за цел при изчисляването на налаганата на дадено предприятие глоба като отправна точка да се приеме сума, отразяваща икономическото значение на нарушението и относителната тежест на предприятието в него. Следователно съдържащото се в същата точка 13 от тези насоки понятие за стойност на продажбите обхваща продажбите, реализирани на засегнатия от нарушението пазар в Европейското икономическо пространство, без да е необходимо да се определя дали тези продажби реално са били засегнати от това нарушение, тъй като частта от оборота, формирана от продажбата на стоките, предмет на нарушението, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на това нарушение.
Въпреки това, макар преследваната с тази разпоредба цел несъмнено да би била накърнена, ако съдържащото се в нея понятие за стойност на продажбите трябва да се разбира като отнасящо се само за оборота, реализиран единствено от продажбите, за които е установено, че реално са били засегнати от твърдения картел, това понятие същевременно не може да се разшири дотам, че да обхване продажбите на съответното предприятие, които пряко или косвено не попадат в обхвата на този картел.
В този контекст, при наличие на ограничение с оглед на целта, от Комисията не може да се изисква служебно да извършва анализ на потенциална конкуренция за всички пазари и услуги, засегнати от приложното поле на нарушението, тъй като в противен случай посредством определянето на стойността на продажбите, която трябва да се вземе предвид за изчисляването на глобата, би въвела задължение за анализ на потенциалната конкуренция, при положение че такава проверка не се изисква в случай на ограничение на конкуренцията с оглед на целта.
Същевременно задължаването на Комисията да определи продажбите, свързани пряко или косвено с нарушението, не означава да ѝ се наложи задължение при определянето на размера на глобата, каквото тя няма за целите на прилагането на член 101 ДФЕС, когато нарушението е с антиконкурентна цел. Такъв подход всъщност означава единствено да се съобрази фактът, че стойността на продажбите трябва да бъде в пряка или косвена връзка с нарушението по смисъла на точка 13 от посочените насоки и не може да обхваща продажби, които пряко или косвено не попадат в обхвата на санкционираното нарушение. Следователно, считано от момента, в който за определянето на размера на глобата Комисията решава да използва стойността на продажбите в пряка или косвена връзка с нарушението, тя трябва прецизно да определи тази стойност.
(вж. т. 297—299 и 302—307)
20. Що се отнася до определянето на размера на наложените глоби за нарушение на правилата за конкуренция, правомощието за упражняване на пълен съдебен контрол, с което по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 разполага Общият съд, го оправомощава извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията да замества преценката на Комисията със своята преценка. Същевременно, ако Комисията не е извършила анализ на обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателя с цел да докаже липсата на потенциална конкуренция между страните по споразумение с антиконкурентна цел по отношение на определени услуги, за да определи стойността на продажбите, която трябва да се вземе предвид за изчисляването на размера на глобата, определянето на стойността на тези продажби от Общия съд би наложило той да трябва да запълни пропуск в разследването по преписката.
Упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол обаче не може да стига дотам, че Общият съд да трябва да провежда такова разследване, което би надхвърлило заместването на преценката на Комисията с тази на Общия съд, тъй като преценката на последния би се оказала единствената и първа преценка на обстоятелствата, които Комисията е трябвало да вземе предвид за определянето на стойността на продажбите в пряка или косвена връзка с нарушението по смисъла на точка 13 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, и чийто анализ трябва да се извърши от Комисията.
(вж. т. 314 и 315)
21. Вж. текста на решението.
(вж. т. 331)
22. Вж. текста на решението.
(вж. т. 344—350)