Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
30 април 2024 година(*)
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 259 ДФЕС — Директива 2014/49/EС — Схеми за гарантиране на депозити (СГД) — Член 14, параграф 3 — Прехвърляне на дейности от кредитна институция, член на СГД на една държава членка, към кредитна институция, член на СГД на друга държава членка — Прехвърляне на СГД на приемащата държава членка на вноските, платени на СГД на държавата по произход през дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите — Задължение — Непрехвърляне на вноски — Полезно действие — Принцип на лоялно сътрудничество“
По дело C‑822/21
с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 259 ДФЕС на 30 декември 2021 г.,
Република Латвия, представлявана от J. Davidoviča, K. Pommere и I. Romanovska, в качеството на представители,
ищец,
подпомагана от:
Република Естония, представлявана от M. Kriisa,
Република Литва, представлявана от K. Dieninis и V. Kazlauskaitė-Švenčionienė,
Европейска комисия, представлявана от E. Ljung Rasmussen, A. Nijenhuis, K. Simonsson и D. Triantafyllou,
встъпили страни,
срещу
Кралство Швеция, представлявано от H. Shev и O. Simonsson,
ответник,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: Ал. Арабаджиев, председател на състава, T. von Danwitz, P. G. Xuereb (докладчик), A. Kumin и I. Ziemele, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 септември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С исковата си молба Република Латвия иска от Съда да установи, че Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 2014 г., стр. 149) и по член 4, параграф 3 ДЕС.
Правна уредба
Правото на Съюза
2 Съображения 3 и 37 от Директива 2014/49 гласят:
„(3) Настоящата директива представлява основно средство за изграждането на вътрешния пазар от гледна точка на свободата на установяване и свободата на предоставяне на финансови услуги в областта на кредитните институции, като същевременно с това с нея се повишават стабилността на банковата система и защитата на вложителите. Предвид свързаните с неплатежоспособността на кредитни институции разходи за икономиката като цяло, както и отрицателното ѝ въздействие върху финансовата стабилност и доверието на вложителите, наред с мерките за изплащане на гарантираните суми на вложителите е желателно на държавите членки да се осигури достатъчна гъвкавост, така че да дадат възможност на [схемите за гарантиране на депозити (СГД)] да прилагат мерки за намаляване на вероятността за бъдещи вземания към СГД. Тези мерки следва винаги да са съобразени с правилата за държавна помощ.
[…]
(37) Защитата на депозитите е съществен елемент от изграждането на вътрешния пазар и задължително допълнение към системата за надзор на кредитните институции предвид солидарността, която тя създава между всички институции на определен финансов пазар в случай на неплатежоспособност на някоя от тях. Паради това държавите членки следва да могат да допуснат СГД да се кредитират взаимно на доброволен принцип“.
3 Член 10 от Директива 2014/49 е озаглавен „Финансиране на СГД“ и в параграфи 1 и 2 предвижда:
„1. Държавите членки гарантират, че СГД разполагат с подходящи системи за определяне на потенциалните си задължения. Наличните финансови средства на СГД трябва да бъдат пропорционални на тези задължения.
СГД набират наличните финансови средства с вноски, които членовете им трябва да плащат най-малко веднъж годишно. Това не изключва получаването на допълнително финансиране от други източници.
2. Държавите членки гарантират, че до 3 юли 2024 г. наличните финансови средства на СГД достигат най-малко целево равнище от 0,8 % от общата сума на гарантираните депозити на членовете им.
Когато финансовият капацитет спадне под целевото равнище, плащането на вноските се възобновява най-малко докато целевото равнище бъде достигнато отново.
Когато след като целевото равнище е било достигнато за първи път, наличните финансови средства са били намалени до по-малко от две трети от целевото равнище, редовната вноска се определя на ниво, позволяващо целевото равнище да бъде достигнато в рамките на шест години.
Редовната вноска трябва да е съобразена с етапа на бизнес цикъла и възможното въздействие на процикличните вноски при определяне на годишните вноски съгласно настоящия член.
Държавите членки могат да удължат първоначалния срок по първа алинея с до четири години, ако СГД е изплатила сума в общ размер над 0,8 % от гарантираните депозити“.
4 Член 14 от тази директива е озаглавен „Сътрудничество в рамките на Съюза“ и в параграфи 3 и 4 предвижда:
„3. Ако дадена кредитна институция прекрати членството си в дадена СГД и се присъедини към друга СГД, вноските, платени през дванадесетте месеца преди прекратяването на членството, с изключение на извънредните вноски съгласно член 10, параграф 8, се прехвърлят на другата СГД. Това не важи, ако кредитната институция е била изключена от СГД съгласно член 4, параграф 5.
Ако някои от дейностите на кредитна институция са прехвърлени в друга държава членка и това води до преминаването им към друга СГД, вноските на тази кредитна институция, платени през дванадесетте месеца преди прехвърлянето, с изключение на извънредните вноски в съответствие с член 10, параграф 8, се прехвърлят на другата СГД пропорционално на размера на прехвърлените гарантирани депозити.
4. Държавите членки гарантират, че СГД в държавата членка по произход обменят със СГД в приемащите държави членки информацията, предвидена в член 4, параграф 7 или параграфи 8 и 10. В този случай се прилагат ограниченията, установени в посочения член.
Ако дадена кредитна институция възнамерява да премине от една СГД към друга в съответствие с настоящата директива, тя трябва да изпрати предизвестие за намерението си най-малко шест месеца преди това. През този срок кредитната институция продължава да бъде задължена да плаща вноски в своята първоначална СГД в съответствие с член 10 по отношение както на предварителното, така и на последващото финансиране“.
Шведското право
5 Член 13 от Lag om insättningsgaranti (Закон за гарантиране на депозитите, SFS 1995, № 1571) предвижда, че шведският орган за гарантиране на депозитите определя всяка година размера на дължимите вноски и че последните се плащат в срок от един месец от датата на решението за определянето на този размер.
6 Съгласно член 14 от този закон при цялостно или частично прехвърляне на кредитна институция, което води до преминаване към друга СГД, вноските, които тази институция е плащала през дванадесетте месеца преди прехвърлянето, се прехвърлят на другата СГД.
Обстоятелства, предхождащи спора
7 Nordea Bank AB е европейска група за финансови услуги, която е със седалище в Швеция и е член на шведската СГД. До 30 септември 2017 г. групата извършва дейност в Естония, Латвия и Литва чрез клоновете си в тези държави членки.
8 На 1 октомври 2017 г. Nordea Bank прехвърля дейностите на тези си клонове на установените в същите държави членки дъщерни дружества на DNB Banka AS. От този момент дейностите на клоновете ѝ преминават от шведската СГД към естонската, латвийската и литовската СГД.
9 С решение от 3 октомври 2017 г. шведският орган за гарантиране на депозитите приема решение, с което отказва да прехвърли на латвийската СГД вноските, платени от Nordea Bank на шведската СГД за депозити, свързани с дейностите на латвийския ѝ клон (наричано по-нататък „решението на шведския орган за гарантиране на депозитите от 3 октомври 2017 г.“). В това решение посоченият орган приема, че през дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите на клона към латвийската СГД, а именно в периода от 1 октомври 2016 г. до 30 септември 2017 г., Nordea Bank не е плащала никакви вноски на шведската СГД, поради което и предвидените в член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 условия за прехвърляне на вноските не са изпълнени.
10 Съгласно шведското право Nordea Bank е длъжна да плаща годишната си вноска в срок от един месец след съответното решение на шведския орган за гарантиране на депозитите. Решението на посочения орган за годишната вноска за 2016 г. е прието на 2 септември 2016 г. и Nordea Bank е платила вноската си на 30 септември 2016 г. За 2017 г. Nordea Bank е платила вноската си на 13 октомври 2017 г., след като посоченият орган е приел решението си за тази година на 14 септември 2017 г. Така през дванадесетте месеца преди разглежданото в случая прехвърляне, тоест през периода от 1 октомври 2016 г. до 30 септември 2017 г., в шведската СГД не е извършвано плащане на вноски.
11 С решения, аналогични на посоченото в точка 9 от настоящото решение, шведският орган за гарантиране на депозитите отказва да прехвърли на естонската СГД и на литовската СГД вноските, платени от Nordea Bank на шведската СГД за свързаните с дейностите на естонския и литовския ѝ клон депозити.
12 Република Латвия не обжалва пред шведските съдилища решението на шведския орган за гарантиране на депозитите от 3 октомври 2017 г.
13 С писмо от 27 март 2019 г. латвийският орган за гарантиране на депозитите иска от Европейската комисия да изрази становище по тълкуването на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49.
14 В отговора си, изпратен с писмо от 9 октомври 2020 г., Комисията отбелязва, че формулировката на тази разпоредба е непълна, тъй като не предвижда специфични сценарии за намеса в случаите, когато национален орган за гарантиране на депозитите вземе решение за удължаване на срока за плащане на вноските, и че допуска така различни тълкувания.
15 Органите за гарантиране на депозитите в трите балтийски държави започват процедура по медиация с шведския орган за гарантиране на депозитите пред Европейския банков орган (ЕБО), която приключва през 2019 г., без да се постигне съгласие.
Досъдебната процедура
16 На 10 май 2021 г. на основание член 259, втора алинея ДФЕС Република Латвия подава жалба до Комисията с искане да приеме мотивирано становище, в което да установи, че Кралство Швеция, като отказало да прехвърли на латвийската СГД вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите му, е нарушило правото на Съюза, и по-специално член 14, параграф 3 от Директива 2014/49.
17 На основание член 259, трета алинея ДФЕС Комисията приканва Кралство Швеция да представи становище по тази жалба.
18 На 22 юни 2021 г. Кралство Швеция представя писмено становище пред Комисията.
19 На 1 юли 2021 г. Комисията изслушва Република Латвия и Кралство Швеция. Кралство Швеция посочва, че при извършване на плащането през дванадесетте месеца преди промяната на членството в СГД подлежащите на прехвърляне на латвийската СГД вноски биха възлизали на около 500 000 евро.
20 На 30 юли 2021 г. Комисията издава мотивирано становище, в което приема, че Кралство Швеция, от една страна, е нарушило член 14, параграф 3 във връзка с член 10, параграф 1 от Директива 2014/49, но от друга страна, не е нарушило член 4, параграф 3 ДЕС.
Производството пред Съда
21 На 30 декември 2021 г. на основание член 259 ДФЕС Република Латвия предявява в секретариата на Съда разглеждания иск за установяване на неизпълнение на задължения.
22 С иска си тя иска от Съда:
– да установи, че Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, тъй като, като е отказало да извърши предвиденото в тази разпоредба прехвърляне на латвийската СГД на вноските, които латвийският клон на Nordea Bank е платил на шведската СГД за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите му, Кралство Швеция е действало в противоречие с целите на посочената директива и не е гарантирало полезното действие на разпоредбите ѝ,
– да установи, че Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 4, параграф 3 ДЕС, поради това че, като е отказало да прехвърли на латвийската СГД вноските, които латвийският клон на Nordea Bank е платил на шведската СГД за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите му, както изисква член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, Кралство Швеция е оказало неблагоприятно въздействие върху интеграцията на единния пазар и представляващото предпоставка за трансграничната интеграция взаимно доверие между държавите — членки на Европейския съюз.
Ако Съдът установи, че Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 и по член 4, параграф 3 ДЕС, Република Латвия иска от Съда:
– да задължи Кралство Швеция да преустанови установеното нарушение и в съответствие с член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 да прехвърли от шведската СГД на латвийската СГД общия размер на вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank през дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите на този клон,
– ако възприеме стриктно тълкуване на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, да установи съвместимостта му с целта на тази директива и задължението на шведската СГД да прехвърли на латвийската СГД вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank, и
– да осъди Кралство Швеция да заплати съдебните разноски.
23 С решения от 19, 25 и 30 май 2022 г. Република Естония, Република Литва и Комисията са съответно допуснати да встъпят в подкрепа на Република Латвия.
24 Република Естония подкрепя първото, третото и петото искане в исковата молба.
25 Република Литва подкрепя всички искания в исковата молба.
26 Комисията подкрепя първото искане в исковата молба.
27 Кралство Швеция иска от Съда:
– да отхвърли иска на Република Латвия и
– да осъди Република Латвия да заплати съдебните разноски.
По иска
По допустимостта
Доводи на страните
28 На първо място, Кралство Швеция оспорва допустимостта на целия иск. Тази държава членка по същество счита, че тълкуването на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 не може да се оспори с иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 259 ДФЕС. От една страна, тази директива предвиждала само минимална хармонизация. От друга страна, като признава, че член 259 ДФЕС не изисква изчерпване на националните правни средства за защита, Кралство Швеция подчертава, че решението на шведския гарантиращ орган от 3 октомври 2017 г. не е обжалвано от Република Латвия пред шведски съд.
29 Освен това Кралство Швеция припомня, че съгласно практиката на Съда искът за установяване на неизпълнение на задължения има за предмет установяване и преустановяване на нарушения на правото на Съюза от държава членка, както и че такъв иск е недопустим, ако с него се иска само тълкуване на правото на Съюза. С предявения от Република Латвия иск се целяло именно изясняване на тълкуването на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49.
30 На второ място, по отношение на първото твърдение, което е за нарушение на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, Кралство Швеция отбелязва, че по време на проведеното от Комисията на 1 юли 2021 г. изслушване Република Латвия се позовава на член 14, параграф 3 и на член 10 от Директива 2014/49, без обаче в петитума на исковата си молба да твърди, че Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по последната разпоредба. Поради това Съдът нямал основание да проверява дали Кралство Швеция е изпълнило задълженията си по тази разпоредба.
31 Що се отнася до второто твърдение, което е за нарушение на предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество, и до изложените във връзка с това доводи, Кралство Швеция отбелязва, че в хода на административното производство Република Латвия се е позовала на нарушение на принципа на равно третиране, тъй като Република Финландия се намирала в положение, аналогично на това на Република Латвия. Това било така, тъй като на 1 октомври 2018 г. Nordea Bank преместила седалището си във Финландия и вноските, платени от нея на шведската СГД през дванадесетте месеца преди прехвърлянето, били прехвърлени на финландската СГД с решение на шведския орган за гарантиране на депозитите. В подкрепа на това си твърдение Република Латвия посочила в исковата си молба, че с неправилното си тълкуване на Директива 2014/49 Кралство Швеция нарушило принципа на лоялно сътрудничество. Поради това Кралство Швеция счита, че Република Латвия е изменила доводите си в сравнение с тези, които е изтъкнала в хода на административното производство, и че така, както е формулирано, посоченото искане трябва да се отхвърли като недопустимо.
32 Накрая, по отношение на третото искане на Република Латвия, което е Съдът да разпореди на Кралство Швеция да преведе разглежданите вноски от шведската СГД на латвийската СГД, Кралство Швеция твърди, че третото искане е Съдът да го осъди да плати обезщетение. Тъй като обаче иск за установяване на неизпълнение на задължения не можел да има такъв предмет, това искане трябвало да се отхвърли.
33 В отговор Република Латвия посочва, първо, че доводът на Кралство Швеция, че Директива 2014/49 предвижда само минимална хармонизация, се отнася не до допустимостта, а до съществото на делото.
34 Второ, тя поддържа, че нито една разпоредба от правото на Съюза не изисква изчерпване на националните способи за защита преди предявяването на иск за установяване на неизпълнение на задължения пред Съда.
35 Трето, тя посочва, че искането ѝ за установяване на неизпълнение на задължения се основава на нарушение на член 14, параграф 3 във връзка с член 10, параграф 1 от Директива 2014/49 и в жалбата си от 10 май 2021 г. е поискала от Комисията да издаде мотивирано становище по смисъла на член 259, трета алинея ДФЕС, с което на основание член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 да задължи шведската СГД да прехвърли на латвийската СГД вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите на този клон. Следователно в исковата си молба тя нито разширила, нито изменила предмета на спора.
36 Четвърто, тя твърди, че третото ѝ искане не е Съдът да осъди Кралство Швеция да заплати обезщетение, а да му разпореди да преустанови установеното нарушение. Всъщност според Република Латвия твърдяното неизпълнение на задължения от Кралство Швеция трябва не само да бъде установено, но и да бъде преустановено. В случая обаче това преустановяване можело да се изрази само в плащане на латвийската СГД на отказаните вноски, а това не съответствало на обезщетение.
Съображения на Съда
37 Първо, що се отнася до допустимостта на разглеждания иск като цяло, следва да се отбележи, че доводът на Кралство Швеция, че Директива 2014/49 предвижда само минимална хармонизация, изисква тълкуване на тази директива и е свързан следователно с основателността на иска за установяване на неизпълнение на задължения. Поради това този довод не се отнася до допустимостта на иска.
38 Второ, що се отнася до обстоятелството, че Република Латвия не е подала жалба пред шведски съд срещу решението на шведския орган за гарантиране на депозитите от 3 октомври 2017 г., достатъчно е да се отбележи, че допустимостта на иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 259 ДФЕС, не зависи от изчерпването на националните средства за защита.
39 Трето, що се отнася до довода на Кралство Швеция, че разглежданият иск за установяване на неизпълнение на задължения е недопустим, тъй като с него се иска преди всичко изясняване на тълкуването на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, следва да се припомни, че целта на въведеното с член 259 ДФЕС производство е да се установи и преустанови поведението на държава членка в нарушение на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2012 г., Унгария/Словакия, C‑364/10, EU:C:2012:630, т. 67 и цитираната съдебна практика).
40 Действително, предявен на основание на тази разпоредба иск, който се отнася до бъдещо и предполагаемо неизпълнение на задължения или чиято цел е само тълкуване на правото на Съюза, е недопустим (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2012 г., Унгария/Словакия, C‑364/10, EU:C:2012:630, т. 68).
41 С иска си обаче Република Латвия не иска само тълкуване на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49. Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, Република Латвия твърди пред Съда неправилно тълкуване от шведската СГД на тази разпоредба само защото иска да се установи, че Кралство Швеция, като е отказало да прехвърли на латвийската СГД вноските, които латвийският клон на Nordea Bank е платил на шведската СГД за посочения в тази разпоредба период от дванадесет месеца преди прехвърлянето на дейностите на този клон, не е изпълнило задълженията си по тази разпоредба, и да разпореди преустановяване на твърдяното неизпълнение на задължения.
42 Поради това третият довод на Кралство Швеция, с който се оспорва допустимостта на иска за установяване на неизпълнение на задължения в неговата цялост, трябва да се отхвърли.
43 Що се отнася, на второ място, до допустимостта на исканията и доводите на Република Латвия, следва да се припомни, първо, относно довода на Кралство Швеция, съгласно който Република Латвия не може да се основе на неизпълнение на задължения по член 10 от Директива 2014/49, че искът по член 259 ДФЕС е ограничен от предвидената в този член досъдебна процедура и трябва да е основан на същите мотиви и правни основания като изложените в нейния ход, поради което и твърдение за нарушение, непосочено в подадената до Комисията жалба, е недопустимо на етапа на производството пред Съда (вж. по аналогия решения от 10 май 2012 г., Комисия/Нидерландия, C‑368/10, EU:C:2012:284, т. 78, и от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 65 и цитираната съдебна практика).
44 Това изискване обаче не може да доведе до налагане във всички случаи на изискване за пълно съответствие между изложението на твърденията за нарушения в жалбата до Комисията и в петитума на иска, ако определеният в мотивираното становище предмет на спора не е бил разширен или изменен (вж. по аналогия решение от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 66 и цитираната съдебна практика).
45 В случая следва да се отбележи, както по същество посочва и генералният адвокат в точка 48 от заключението си, че съгласно мотивираното становище на Комисията в хода на административното производство пред Комисията Република Латвия се позовава на член 10, параграф 1 от Директива 2014/49 с цел само да обоснове тълкуването си на член 14, параграф 1 от същата директива и да докаже нарушението на тази разпоредба. Освен това в исковата си молба ищецът се позовава на член 10, параграф 1 от посочената директива като елемент от контекста, в който се вписва член 14, параграф 1 от Директива 2014/49 — обстоятелство, което потвърждава тълкуването му на последната разпоредба, чието нарушение с първото си искане иска от Съда да установи.
46 Следователно Република Латвия не е разширила предмета на спора, определен в хода на административното производство пред Комисията, като се е позовала на член 10, параграф 1 от тази директива в мотивите към исковата си молба, за да потвърди тълкуването си на член 14, параграф 1 от същата директива.
47 Второ, що се отнася до довода на Кралство Швеция, че второто искане, така както е формулирано в исковата молба, трябва да се отхвърли като недопустимо, тъй като в исковата си молба Република Латвия изменила доводите си в подкрепа на това искане спрямо това, което е поддържала пред Комисията, следва да се припомни, че с това искане Република Латвия по същество поддържа, че отказът на шведската СГД да прехвърли на латвийската СГД разглежданите вноски, платени от латвийския клон на Nordea Bank на шведската СГД, противоречи на принципа на лоялно сътрудничество и на принципа на равенство, тъй като при сходно правно положение шведската СГД е прехвърлила вноските, които е получила, на финландската СГД в съответствие с член 14, параграф 3 от Директива 2014/49.
48 В жалбата си от 10 май 2021 г. Република Латвия твърди също, че с отказа си да прехвърли разглежданите вноски Кралство Швеция е нарушило принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДФЕС, и принципа на равно третиране на СГД на държавите членки.
49 Следователно, противно на поддържаното от Кралство Швеция, в жалбата си Република Латвия не е изменила доводите си в подкрепа на това искане в сравнение с това, което е поддържала в хода на административното производство пред Комисията.
50 Трето, що се отнася до довода на Кралство Швеция, че третото искане Съдът да осъди Кралство Швеция да заплати обезщетение е недопустимо, следва да се отбележи, че с това искане Република Латвия по същество иска от Съда да разпореди на Кралство Швеция да преустанови установеното с прехвърлянето на шведската СГД на латвийската СГД нарушение на общия размер на вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank на шведската СГД за периода от дванадесет месеца по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49.
51 Видно обаче от практиката на Съда, при иск за установяване на неизпълнение на задължения не може да се иска друго, освен установяване и съответно преустановяване на твърдяното неизпълнение. В този смисъл не би могло да се иска от Съда при разглеждане на иск за установяване на неизпълнение на задължения да задължи държава членка да възприеме определено поведение, за да се съобрази с правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 2 април 2020 г., Комисия/Полша, Унгария и Чехия (Временен механизъм за преместване на кандидати за международна закрила), C‑715/17, C‑718/17 и C‑719/17, EU:C:2020:257, т. 56 и цитираната съдебна практика).
52 Ето защо третото искане на Република Латвия, а именно Съдът да разпореди на Кралство Швеция да ѝ плати разглежданите вноски, надхвърля това, което може да се иска в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения, както по същество отбелязва и генералният адвокат в точка 42 от заключението си, и следователно трябва да се обяви за недопустимо.
53 Констатацията в предходната точка не засяга задължението на държавата членка по член 260, параграф 1 ДФЕС да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда, ако в това решение се установи, че не е изпълнила някое от задълженията си по Договорите.
54 Накрая, четвъртото искане на Република Латвия е Съдът, „ако приеме, че член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 следва да се тълкува стриктно, да посочи дали това би било съвместимо с целите на тази директива и със задължението на шведската [СГД] да прехвърли на латвийската [СГД] вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank“.
55 В това отношение следва да се припомни, че условията за допустимост на иска и изложените в него твърдения за нарушение представляват абсолютни процесуални предпоставки и Съдът може да ги разгледа служебно на основание член 150 от процедурния си правилник (вж. в този смисъл решение от 29 април 2010 г., Комисия/Германия, C‑160/08, EU:C:2010:230, т. 40).
56 Четвъртото искане в исковата молба обаче надхвърля допустимия съгласно съдебната практика, цитирана в точка 51 от настоящото решение, предмет на иск за установяване на неизпълнение на задължения.
57 Следователно четвъртото искане също трябва да се обяви за недопустимо.
По същество
58 Република Латвия излага две твърдения за нарушения в подкрепа на иска си. Първото е, че Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49. Второто твърдение за нарушение е, че то е нарушило принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС.
По първото твърдение, което е за нарушение на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49
– Доводи на страните
59 Република Латвия най-напред уточнява, че не оспорва транспонирането на Директива 2014/49 в шведското право, но счита, че Кралство Швеция не е приложило правилно изискванията по член 14, параграф 3 от тази директива, като е отказало да прехвърли на латвийската СГД вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank на шведската СГД за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите му към латвийската СГД.
60 В това отношение Република Латвия, подкрепяна от встъпилите страни, изтъква най-напред, че посочената разпоредба не трябва да се тълкува стриктно, а в смисъл, че СГД, в която кредитна институция става нов член, трябва да получи вноските от тази кредитна институция, изчислени и платени за дванадесетте месеца преди прехвърлянето ѝ в тази СГД, независимо от момента на действителното им плащане. Определящият елемент следователно бил фактът, че вноските на кредитната институция, платени на първоначалната СГД, са изчислени и поискани за разглеждания период, а не моментът, в който са били платени или вписани в счетоводните книги на тази СГД.
61 По-нататък, отново подкрепяна от встъпилите страни, Република Латвия твърди, че като отдава предпочитание на буквалното тълкуване на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 и като отказва да прехвърли съответните вноски на латвийската СГД, Кралство Швеция не гарантира полезното действие на тази разпоредба и възпрепятства постигането на целите на тази директива, които съгласно съображение 3 от нея са да се установи свободата на предоставяне на финансови услуги в областта на кредитните институции и да се повишават стабилността на банковата система и защитата на вложителите.
62 Освен това подходът на Кралство Швеция накърнявал взаимното доверие между държавите членки, тъй като СГД на една държава членка, на която член на СГД от друга държава членка възнамерява да стане член, вече не би могла да разчита на прехвърлянето на вноски от СГД от тази друга държава членка.
63 Накрая, Република Латвия поддържа, че от член 10, параграф 1 от Директива 2014/49 произтича общо задължение за плащане на годишни вноски, което задължава СГД на държавите членки да набират финансовите си средства чрез вноски, плащани от техните членове поне веднъж годишно. Както обаче отбелязва Комисията в мотивираното становище, начинът, по който Кралство Швеция тълкува член 14, параграф 3 и член 10, параграф 1 от Директива 2014/49, засяга правата на СГД на приемащата държава членка (наричана по-нататък „приемаща СГД“), която от датата на прехвърлянето трябва да носи отговорност за гарантираните депозити на кредитната институция.
64 Република Естония най-напред уточнява, че видно от член 10, параграф 1 от посочената директива, държавите членки сами определят честотата и момента на плащане на дължимите вноски, като обаче е ясно, че тези вноски трябва да се плащат най-малко веднъж годишно. Следователно държава членка, която не осигури събиране и плащане на вноските най-малко веднъж годишно, не би могла да изпълни задължението си по член 14, параграф 3 от директивата да гарантира, че ако дадена кредитна институция напусне своята СГД и премине към СГД на друга държава членка, вноските, които тя е платила през дванадесетте месеца преди края на членството си в първоначалната СГД, се прехвърлят към приемащата СГД.
65 В случая вноските на шведската СГД не се плащали правомерно, тъй като не била получила никаква вноска през дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите на латвийския клон на Nordea Bank към латвийската СГД. Следователно, за да се приеме, че е изпълнило задълженията си по член 10, параграф 1 и член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, Кралство Швеция трябва да е получило вноски през тези дванадесет месеца.
66 По-нататък Република Естония посочва, че имайки предвид разпоредбата на член 14, параграф 4 от тази директива — който предвижда, че ако кредитна институция възнамерява да премине от една СГД към друга СГД в съответствие с тази директива, трябва да изпрати предизвестие за намерението си най-малко шест месеца преди това — шведският орган за гарантиране на депозитите трябва доста преди прехвърлянето да е разполагал с информация, че дейностите на клона на Nordea Bank ще бъдат прехвърлени от шведската СГД към латвийската СГД. Следователно тя е можела да следи за събирането на вноските, за да гарантира изпълнението на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49.
67 Накрая, Република Естония припомня, че в становището си от 8 август 2019 г. относно допустимостта на депозитите, размера на гаранцията и сътрудничеството между схемите за гарантиране на депозитите, достъпно на уебсайта му, ЕБО подчертава, че определянето на момента, в който кредитните институции трябва да решат да платят вноските си на практика създава проблеми. Поради това в посоченото становище ЕБО предлага изменение на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, което Република Естония подкрепя, за да се гарантира правна яснота и да се избегнат проблеми, аналогични на тези по настоящото дело.
68 Комисията добавя, че годишните вноски, дължими на СГД от членовете ѝ съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2014/49, могат да се считат за насрещна престация за гарантирането на депозитите за определен период. Следователно предвиденото в член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 задължение за прехвърляне на вноските, когато част от дейностите на една кредитна институция се прехвърля към друга СГД, изхожда от основното правило за финансиране на системата по член 10, параграф 1 от същата директива. Всъщност намерението на законодателя на Съюза е при преструктуриране на банка винаги да има средства, които да бъдат прехвърлени на приемащата СГД, за да ѝ се даде възможност да изпълнява задълженията си по тази система.
69 Освен това според Комисията член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 има за цел да компенсира увеличаването на финансовия риск за приемащата СГД в случай на прехвърляне от една СГД към друга СГД на финансовата отговорност за част от гарантираните депозити на кредитна институция, например чрез преструктурирането ѝ. Всяко различно тълкуване би имало сериозни последици за изграждането на вътрешния пазар и би засегнало доверието в СГД и сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки.
70 В отговор Кралство Швеция посочва, първо, че текстът на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 е ясен и недвусмислен. Той предвиждал, че на приемаща СГД се прехвърляли вноските, платени през дванадесетте месеца преди прехвърлянето към нея на дейностите. Следователно тази разпоредба визирала общата сума на вноските, чието плащане било извършено през посочения период, независимо от това за кой период те се отнасяли.
71 Второ, контекстът, в който се вписва член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, също не подкрепял тълкуването на Република Латвия и встъпилите страни.
72 Обстоятелството, че съгласно член 10, параграф 1 от тази директива вноските трябвало да се правят поне веднъж годишно, не означавало, че платената вноска можела да се разглежда като отнасяща се за конкретен дванадесетмесечен период. Също така не можело да се приеме, че член 10, параграф 1 от Директива 2014/49 налагал конкретна дата на плащане за периода от дванадесет месеца.
73 Освен това съгласно член 10, параграф 2 от тази директива държавите членки трябвало да гарантират, че до 3 юли 2024 г. наличните финансови средства на СГД достигат най-малко целево равнище от 0,8 % от общата сума на гарантираните депозити на членовете им. Така тази директива предоставяла на държавите членки голяма свобода на действие при определянето на размера на вноските и освен това им давала възможност да не събират вноски след достигането на целевото равнище. Прилагането на възможността за прекратяване на събирането на вноски след достигането на целевото равнище всъщност можело да доведе до случаи, при които прехвърлянето на дейности не изисквало прехвърляне на вноски. Следователно, противно на поддържаното от Комисията, член 10, параграф 2 от Директива 2014/49 не гарантирал, че винаги ще бъдат на разположение средства за прехвърляне към приемащата СГД.
74 Трето, съществували общи и системни причини за буквално прилагане на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49. Всъщност подобно прилагане би довело до яснота по отношение на средствата, които могат да бъдат предмет на прехвърляне. Ако обаче се възприемело тълкуването, че тази разпоредба се отнася и за плащания, които не са извършени през дванадесетте месеца преди прехвърлянето, би се стигнало до редица неясноти и трудности при прилагането.
75 Четвърто, Кралство Швеция посочва, че съгласно становището на ЕБО от 8 август 2019 г., цитирано в точка 67 от настоящото решение, събирането на вноските на членовете на СГД съгласно Директива 2014/49 не отчита в пълна степен отговорността, която може да бъде прехвърлена между различните СГД. От това становище следвало също, че член 14, параграф 3 от тази директива не предвижда изчерпателно решение, що се отнася до прехвърлянето на финансови средства, и че в този контекст ЕБО препоръчал да се измени тази разпоредба. Ето защо непълнотите в посочената разпоредба не можели да бъдат отстранени чрез тълкуване на съществуващите разпоредби.
76 Пето, Кралство Швеция отбелязва, че както е видно от мотивираното становище на Комисията, в кореспонденцията, разменена през октомври 2020 г. между органите за гарантиране на депозитите в трите балтийски държави и Комисията, последната е подчертала, че посочената директива предвижда минимална хармонизация, що се отнася до прехвърлянето на вноските. Следователно разглежданата разпоредба не следвало да се тълкува по друг начин освен буквално.
77 Шесто, от една страна, то изтъква, че противно на поддържаното от Комисията, буквалното тълкуване на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 няма сериозни последици за изграждането на вътрешния пазар. Всъщност вноските, които можели да се прехвърлят по силата на тази директива, рядко били в такъв мащаб, че да се считат от съществено значение за изпълнението на задълженията на приемащата СГД. В този смисъл фактът, че шведската СГД не прехвърлила вноски на латвийската СГД, не довел до съответно увеличаване на събираните от последната СГД вноски.
78 От друга страна, предложеното от него тълкуване не водело до недължимо предимство за шведската СГД. В това отношение то припомня, че прехвърлянето на дейностите на Nordea Bank от шведската СГД към финландската СГД довело до плащане на вноски от шведската СГД към финландската СГД, тъй като шведската СГД била получила вноски през дванадесетте месеца преди това прехвърлянето. Съгласуваното прилагане на член 14, параграф 3 от посочената директива просто довело до различни резултати в зависимост от различните фактически обстановки.
– Съображения на Съда
79 С първото си твърдение за нарушение Република Латвия, подкрепяна от встъпилите страни, упреква Кралство Швеция, че не е изпълнило задълженията си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, като въз основа на неправилно тълкуване и прилагане на тази разпоредба е отказало да прехвърли на латвийската СГД вноските, които Nordea Bank е платило на шведската СГД за депозитите, свързани с дейностите на латвийския си клон за дванадесетте месеца преди прехвърлянето им към латвийската СГД.
80 Кралство Швеция счита, че този отказ не представлява неизпълнение на задължения, тъй като член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 изисква вноските, които подлежат на прехвърляне, да са били платени през дванадесетте месеца преди прехвърлянето. Тъй като обаче Nordea Bank не била извършила плащане на вноски за дейностите на латвийския си клон през този период, условията на тази разпоредба не били изпълнени според тази държава членка.
81 Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част (решение от 21 декември 2023 г., G. K. и др. (Европейска прокуратура), C‑281/22, EU:C:2023:1018, т. 46 и цитираната съдебна практика).
82 Що се отнася до текста на член 14, параграф 3, втора алинея от Директива 2014/49, следва да се припомни, че съгласно него ако някои от дейностите на кредитна институция са прехвърлени в друга държава членка и това води до преминаването им към друга СГД, вноските на тази кредитна институция, платени през дванадесетте месеца преди прехвърлянето, с изключение на някои извънредни вноски, се прехвърлят на другата СГД пропорционално на размера на прехвърлените гарантирани депозити.
83 От думата „платени“ следва, че тази разпоредба изхожда от предположението, че плащането на вноските за тези дванадесет месеца е било извършено и че те следователно трябва да бъдат прехвърлени на приемащата СГД при прехвърляне на дейности към друга държава членка. Това тълкуване се подкрепя от думата „пропорционално“, която установява много ясна връзка между прехвърлянето на вноските и гарантирането на депозитите.
84 В този смисъл текстът на тази разпоредба не допуска да се изключи възможността вноски, които се отнасят до дванадесетте месеца преди прехвърлянето, но които са получени от шведската СГД извън този период, да трябва да бъдат прехвърлени на приемащата СГД.
85 Що се отнася до контекста, в който се вписва член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, следва да се отбележи, че тази разпоредба трябва да се тълкува, като се вземе предвид определящия условията за финансиране на СГД член 10, параграф 1 от същата директива.
86 Съгласно член 10, параграф 1, втора алинея от посочената директива СГД набират наличните финансови средства с вноски, които членовете им трябва да плащат най-малко веднъж годишно. Както отбелязва Комисията, от тази разпоредба следва, че вноските, платени от членовете на СГД, могат да се считат за насрещна престация за гарантирането на депозитите за определен период.
87 Следователно в случаите, когато някои дейности на кредитна институция се прехвърлят в друга държава членка, а следователно се прехвърля и отговорността за гарантираните депозити на СГД в тази друга държава членка, прехвърлянето на приемащата СГД на насрещната престация за гарантиране на тези депозити би съответствало на замисъла за СГД.
88 В този смисъл полезното действие на член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 изисква, за да изпълни произтичащото от тази разпоредба задължение, шведският орган за гарантиране на депозитите да прехвърли на латвийската СГД вноските, които са му платени от Nordea Bank и които се отнасят до дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите на Nordea Bank към латвийската СГД, като се вземат предвид периодите, за които се отнасят вноските на Nordea Bank, а не точната дата, на която е извършено плащането им.
89 Несъмнено по силата на член 10, параграф 2 от Директива 2014/49/ЕС, на който Кралство Швеция се позовава в писменото си становище, държавите членки гарантират, че до 3 юли 2024 г. наличните финансови средства на СГД достигат най-малко целево равнище от 0,8 % от общата сума на гарантираните депозити на членовете им. Следователно държавите членки могат да решат да не събират повече вноски, ако и докато е достигнато целевото равнище. В случай обаче, че държава членка е взела такова решение, нейната СГД би могла при прехвърляне на дейности от един от членовете ѝ към СГД в друга държава членка да няма вноски, които да прехвърли на приемащата СГД, тъй като самата тя не е получила никакви вноски.
90 Възприетото от Кралство Швеция тълкуване на член 10, параграф 2 от Директива 2014/49 предполага, от една страна, да е достигнато целевото равнище, а от друга страна, съответната държава членка да е решила, че ще се отклони от принципа, съгласно който кредитните институции плащат най-малко веднъж годишно вноски в СГД, и че няма да събира вноски. Обстоятелството, че при това положение през дванадесетте месеца преди прехвърлянето не са платени никакви вноски и че такива следователно не могат да се прехвърлят, би било логична последица от решение да не се изисква плащане на вноски и би било ирелевантно в случаите, когато, напротив, държава членка не е взела такова решение и е изисквала плащане на вноски за дванадесетте месеца преди прехвърлянето.
91 Що се отнася до преследваната с член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 цел, следва да се отбележи, че тази разпоредба е насочена към компенсиране на приемащата СГД за финансовия риск, свързан с прехвърлянето на гарантираните депозити в кредитната институция. Тази цел подкрепя тълкуването, че Кралство Швеция е трябвало да вземе предвид периодите, за които се отнасят вноските на Nordea Bank, а не точната дата на плащането им. Всъщност само по себе си това тълкуване може да гарантира, че първоначалната СГД, която вече не понася риска, свързан с гарантираните депозити, прехвърлени към държава членка, различна от тази на първоначалната СГД, няма да запази, както е в настоящия случай, направените вноски, отнасящи се до дванадесетте месеца преди прехвърлянето, само защото са ѝ били платени след този период.
92 Освен това следва да се припомни, че тази директива цели по-общо, както следва от съображение 3 от нея, да защити вложителите в случай на неналичност на депозити в кредитна институция, член на СГД, и от друга страна, да се осигури стабилността на банковата система, като се избегнат масовите изтегляния на банкови депозити не само от кредитна институция в затруднение, но също така и от стабилни институции, след загуба на общественото доверие в стабилността на банковата система (вж. по аналогия решение от 25 март 2021 г., Българска народна банка, C‑501/18, EU:C:2021:249, т. 51 и цитираната съдебна практика).
93 Само тълкуването, че при прехвърляне на дейностите на кредитна институция в друга държава членка първоначалната СГД, която вече не понася риска, свързан с прехвърлените гарантирани депозити, трябва да прехвърли на приемащата СГД всички вноски, които са ѝ били платени от тази кредитна институция и които се отнасят до дванадесетте месеца преди прехвърлянето, допринася за постигането на посочената двояка цел, тъй като позволява на приемащата СГД да получи насрещна престация за риска, свързан с прехвърлените гарантирани депозити, а това допринася за финансовата ѝ стабилност и за защитата на вложителите на членуващите в тази СГД кредитни институции.
94 Накрая, това тълкуване се подкрепя и от съображение 37 от Директива 2014/49, което се позовава на солидарността между всички институции на определен финансов пазар. Всъщност присъединяването на нова кредитна институция към дадена СГД ще повиши автоматично общия размер на гарантираните депозити и може да доведе до искане за плащане на вноски в тази СГД. Ето защо пристигането на тази нова институция следва да бъде придружено от прехвърляне на вноските, които тя е платила на първоначалната СГД и които се отнасят за дванадесетте месеца преди прехвърлянето, за да може да се допринесе за солидарността в рамките на приемащата СГД.
95 От изложените съображения следва, че първото твърдение за нарушение трябва да бъде уважено и да се констатира, че като отказва да прехвърли на латвийската СГД вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank на шведската СГД и отнасящи се за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите на този клон към латвийската СГД, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49.
По второто твърдение, което е за нарушение на член 4, параграф 3 от Директива 2001/14
– Доводи на страните
96 Република Латвия, подкрепяна от Република Литва, твърди, че отказът на шведската СГД да прехвърли на латвийската СГД вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank за периода, посочен в член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, противоречи на принципа на лоялно сътрудничество и на принципа на равно третиране, като се има предвид, че в сходно правно положение, а именно след преместването на седалището на Nordea Bank във Финландия, шведската СГД е прехвърлила вноските, които е била получила от Nordea Bank, на финландската СГД, както изисква член 14, параграф 3 от Директива 2014/49.
97 Кралство Швеция отговаря, че тъй като седалището на Nordea Bank е преместено на 1 октомври 2018 г., а вноските са платени на шведската СГД на 13 октомври 2017 г. и на 28 септември 2018 г., плащането им е извършено през дванадесетте месеца преди преместването, а именно през периода от 1 октомври 2017 г. до 30 септември 2018 г. В този смисъл в случая шведската СГД приложила буквално член 14, параграф 3 от Директива 2014/49 в съответствие с прилагането на тази разпоредба в решението на шведския орган за гарантиране на депозитите от 3 октомври 2017 г. Установената разлика в резултата се дължала само на момента, в който са извършени плащанията. Ето защо Кралство Швеция оспорва твърдението на Република Латвия, че е действало недобросъвестно, след като всъщност само се е придържало към еднаквото прилагане на посочената разпоредба.
– Съображения на Съда
98 Следва да се припомни, че съгласно съдебната практика нарушение на общото задължение за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС може да бъде установено само доколкото се отнася до поведение, различно от това, което представлява неизпълнение на специфичните задължения, за което е упрекната държава членка (решение от 14 юли 2022 г., Комисия/Дания (ЗНП Feta), C‑159/20, EU:C:2022:561, т. 75 и цитираната съдебна практика).
99 Както обаче посочва по същество и генералният адвокат в точка 80 от заключението си, от обобщените в точка 96 от настоящото решение доводи на Република Латвия следва, че с второто си твърдение за нарушение, изведено от нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС, тези доводи се отнасят за отказа на шведската СГД да прехвърли на латвийската СГД вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank за периода по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49, тоест за същото поведение като съставляващото неизпълнение на конкретното задължение по последната разпоредба.
100 Ето защо няма основание да се приеме, че е налице неизпълнение на предвиденото в член 4, параграф 3 ДЕС общо задължение, различно от вече установеното неизпълнение на по-конкретно задължение на Кралство Швеция по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49.
101 Доводът на Република Латвия, изведен от нарушение на принципа на равно третиране, се отнася и до отказа на шведската СГД да прехвърли на латвийската СГД разглежданите вноски, така че няма основание да се констатира отделно нарушение на този принцип, както по същество отбелязва и генералният адвокат в точка 81 от заключението си.
102 От изложеното следва, че това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.
103 С оглед на всички изложени съображения следва да се констатира, че като е отказало да прехвърли на латвийската СГД вноските, които латвийският клон на Nordea Bank е платил на шведската СГД и които се отнасят за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите на този клон към латвийската СГД, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49.
По съдебните разноски
104 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. В съответствие с член 138, параграф 3 от този процедурен правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, освен ако според Съда обстоятелствата по делото оправдават една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна.
105 В случая както Република Латвия, така и Кралство Швеция са направили искане другата страна да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Освен това Кралство Швеция е загубило по първото твърдение за нарушение, изтъкнато от Република Латвия, а последната е загубила по второто си твърдение за нарушение.
106 Ето защо следва да се постанови, че Република Латвия и Кралство Швеция понасят направените от тях съдебни разноски.
107 На основание член 140, параграф 1 от посочения процедурен правилник, който предвижда, че държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, Република Естония, Република Литва и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Като е отказало да прехвърли на латвийската схема за гарантиране на депозити (СГД) вноските, които латвийският клон на Nordea Bank AB е платил на шведската СГД и които се отнасят за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите на този клон към латвийската СГД, Кралство Швеция не е изпълнило задълженията си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити.
2) Отхвърля иска в останалата му част.
3) Република Латвия, Кралство Швеция, Република Естония, Република Литва и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.
Подписи