РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
7 май 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Допустимост — Член 267 ДФЕС — Понятието „юрисдикция“ — Национална арбитражна комисия, компетентна в областта на борбата с допинга в сферата на спорта — Критерии — Независимост на запитващия орган — Принцип на ефективна съдебна защита — Недопустимост на преюдициалното запитване“
По дело C‑115/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Unabhängige Schiedskommission Wien (Независима арбитражна комисия Виена, Австрия) с акт от 21 декември 2021 г., постъпил в Съда на 17 февруари 2022 г., в рамките на производство по дело
SO
при участието на:
Nationale Anti-Doping Agentur Austria GmbH (NADA),
Österreichischer Leichtathletikverband (ÖLV),
World Anti-Doping Agency (WADA),
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, A. Prechal, K. Jürimäe, C. Lycourgos, T. von Danwitz, F. Biltgen, Z. Csehi и O. Spineanu-Matei, председатели на състави, J.‑C. Bonichot, S. Rodin, J. Passer (докладчик), D. Gratsias, M. L. Arastey Sahún и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: D. Dittert,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 май 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за SO, от J. Öhlböck, Rechtsanwalt,
– за Nationale Anti-Doping Agentur Austria GmbH (NADA), от A. Sammer, в качеството на представител, подпомаган от P. Lohberger и A. Schütz, Rechtsanwälte,
– за World Anti-Doping Agency (WADA), от D. P. Cooper, solicitor, подпомаган от A.‑S. Oberschelp de Meneses, адвокат, K. Van Quathem, B. Van Vooren, advocaten, и L. Waty, адвокат,
– за белгийското правителство, от P. Cottin и J.‑C. Halleux, в качеството на представители,
– за френското правителство, от R. Bénard и A.‑L. Desjonquères, в качеството на представители,
– за латвийското правителство, от E. Bardiņš, J. Davidoviča и K. Pommere, в качеството на представители,
– за люксембургското правителство, от A. Germeaux и T. Schell, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от A. Bouchagiar, M. Heller и H. Kranenborg, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 септември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1, букви а) и в), член 6, параграф 3, и членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1, наричан по-нататък „ОРЗД“).
2 Запитването е отправено в рамките на арбитражно производство със страни SO, професионална спортистка, и Nationale Anti-Doping Agentur Austria GmbH (NADA), независима агенция за борба с допинга, по повод решението на последната да публикува наложените на SO санкции за нарушение от последната на националната антидопингова правна уредба.
Правна уредба
Правилата на IAAF
3 International Association of Athletics Federations (Международна асоциация на федерациите по лека атлетика, наричана по-нататък „IAAF“) приема IAAF Competition Rules 2014‑2015 (Състезателните правила на IAAF за 2014—2015 г.), сред които са правило 32.2, букви b) и f) и членове 2.2 и 2.6 от IAAF Anti-Doping Rules (Антидопинговите правила на IAAF) от 2017 г., забраняващи „употребата или опита за употреба на забранена субстанция или забранен метод“ и „притежаването на забранена субстанция или забранен метод“.
Правото на Съюза
4 Член 5 от ОРЗД предвижда принципите, свързани с обработването на лични данни, докато в член 6 от този регламент са посочени условията, при които това обработване е законосъобразно. Членове 9 и 10 от посочения регламент съдържат правила за обработването на специални категории лични данни и за обработването на лични данни, отнасящи се до присъди и нарушения.
5 Член 77 („Право на подаване на жалба до надзорен орган“) от този регламент предвижда в параграф 1:
„Без да се засягат които и да било други административни или съдебни средства за правна защита, всеки субект на данни има право да подаде жалба до надзорен орган, по-специално в държавата членка на обичайно местопребиваване, място на работа или място на предполагаемото нарушение, ако субектът на данни счита, че обработването на лични данни, отнасящи се до него, нарушава разпоредбите на настоящия регламент“.
6 Член 78 („Право на ефективна съдебна защита срещу надзорен орган“) от посочения регламент гласи в параграф 1:
„Без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всяко физическо и юридическо лице има право на ефективна съдебна защита срещу отнасящо се до него решение със задължителен характер на надзорен орган“.
7 Член 79 („Право на ефективна съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни“) от същия регламент предвижда в параграф 1:
„Без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент“.
Австрийското право
ADBG
8 Член 5 от Anti-Doping-Bundesgesetz 2021 (Федерален антидопингов закон от 2021 г.) от 23 декември 2020 г. (BGBl. I, 152/2020, наричан по-нататък „ADBG“), е озаглавен „Unabhängige Dopingkontrolleinrichtung [независим орган за допингов контрол, Австрия]“ и предвижда в параграф 1, че този орган има за задача, наред с другото, да отправя искания за извършване на проверка в съответствие с член 18 от ADBG пред Österreichische Anti-Doping Rechtskommission (Австрийска антидопингова комисия, наричана по-нататък „ÖADR“), когато счита, че ADBG е нарушен, и да упражнява качеството на страна в производствата пред последната, както и пред Unabhängige Schiedskommission (Независима арбитражна комисия, Австрия) (наричана по-нататък „USK“), в съответствие с член 20, параграф 2 и член 23, параграф 2 от ADBG.
9 Член 5, параграф 5 от ADBG предвижда:
„За изпълнението на функциите на независим орган за допингов контрол съществува дружество с ограничена отговорност за общественополезна дейност с наименованието [NADA]. […] […] Като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от ОРЗД [NADA] обработва лични данни“.
10 Член 6 („Разпоредби за защитата на данните“) от ADBG гласи в параграф 1:
„Независимият орган за допингов контрол е оправомощен в качеството си на администратор съгласно член 4, точка 7 от ОРЗД, доколкото това е необходимо за изпълнението на задачите му в съответствие с [ADBG] и за целите на изпълнението на [ADBG], по-специално в рамките на задачите на [ÖADR] и на [USK], да обработва лични данни. […]“.
11 Член 7 („[ÖADR]“) от ADBG, предвижда в параграф 1 по-специално че ÖADR трябва да провежда дисциплинарни производства за съответната компетентна федерална спортна федерация в съответствие с действащите антидопингови правила на компетентната международна спортна федерация (антидопингови производства). Съгласно член 7, параграф 7 от ADBG ÖADR се създава към независимия орган за допингов контрол. В член 7, параграф 8 се уточнява, че член 6 от него се прилага mutatis mutandis.
12 Член 8 („[USK]“) от ADBG гласи:
„(1) [USK] е независима комисия, създадена от държавни органи, частноправни субекти и независимия орган за допингов контрол. Членовете на USK не може да са участвали нито в разследването на спортист или друго лице, нито във вземането на решението във връзка с подаване на искане за извършване на проверка спрямо спортист или друго лице, нито във вземането на разглежданото от тях решение на самата ÖADR. Без да се изключва прилагането на разпоредбите на член 23, параграф 10, точки 1 и 2, тя се създава към независимия орган за допингов контрол, за да разглежда решенията на ÖADR в антидопинговите производства.
(2) USK се състои, при условие че се зачита присъствието на най-малко 50 % жени, от председател и седем членове със следните квалификации:
1. председателят и неговият заместник трябва да са положили успешно изпит за магистрат или адвокат;
2. двама от членовете трябва да имат висше юридическо образование и опит в провеждането на официални производства по разследване;
3. други двама членове трябва да са експерти по аналитична химия или токсикология;
4. двама членове трябва да са експерти по спортна медицина.
За всяко производство председателят или неговият заместник определя за провеждането на производството сред членовете на USK най-малко един член с юридическо образование и с опит при провеждането на официални производства по разследване, най-малко един експерт по аналитична химия или токсикология и най-малко един член като експерт по спортна медицина.
(3) Председателят и членовете, посочени в параграф 2, точки 1—4, се назначават за срок от четири години от [Bundesminister für Kunst, Kultur, öffentlichen Dienst und Sport (федерален министър на изкуството, културата, държавната служба и спорта, Австрия)]. Един от членовете се назначава като заместник на председателя. Мандатите могат да бъдат подновявани и е възможно предсрочно освобождаване от длъжност „поради сериозни причини“. Председателят и членовете могат да напуснат длъжността си по всяко време. Ако председателят или член подаде оставка предсрочно, назначава се ново лице за остатъка от съответния мандат. USK взема решение с мнозинство от гласовете, а кворумът е достигнат, ако присъстват председателят и най-малко двама членове. При равенство на гласовете председателят има решаващ глас. USK може да взема решения и чрез писмено производство, когато с оглед на яснотата на обстоятелствата не е необходимо обсъждане на заседание и нито председателят, нито някой от членовете възразяват срещу вземането на решение по този начин. Разпоредбите на член 5, параграф 3 се прилагат за USK.
[…]
(6) Член 6 от Директивата се прилага mutatis mutandis“.
13 Член 20 („Производства пред [ÖADR]“) от ADBG предвижда по същество, че ÖADR е компетентна да провежда антидопингови производства по искания за извършване на проверка, подадени от независимия орган за допингов контрол, и да приема решения като първа инстанция в случай на нарушение на антидопинговите правила на компетентната международна спортна федерация.
14 Член 21 от ADBG гласи в параграф 3:
„Не по-късно от 20 дни след датата на влизане в сила на решението ÖADR е длъжна да информира [Федералната спорна организация], спортните организации, спортистите, други лица и организатори на състезания, както и обществеността за наложените мерки за сигурност (например временно отстраняване от участие в състезания) и за решенията, постановени в антидопингови производства, като посочва името на съответно засегнатото лице, периода на лишаване от състезателни права и причините за това, без да се допуска възможност въз основа на тази информация да бъдат изведени данни за здравословното състояние на съответно засегнатото лице. Тази информация може да не бъде разкривана в случаите на особено уязвими лица, на непрофесионални спортисти, както и на лица, които чрез разкриването на информация или на други указания значително са допринесли за разкриването на потенциални антидопингови нарушения. При установяване на антидопингово нарушение по член 1, параграф 2, точки 3 и точки 9—11 информацията, отнасяща се до непрофесионални спортисти, следва да бъде оповестена по съображения, свързани с общественото здраве“.
15 Член 23 („Производства пред [USK]“) от ADBG предвижда в параграф 1:
„Посочените в параграф 2 страни имат право в срок от четири седмици, считано от датата на връчване на решенията по член 20, да искат тяхното преразглеждане от страна на USK. USK упражнява контрол за законосъобразност на решението и може да го отмени изцяло поради незаконосъобразност или да го измени във всяко едно отношение. Искането за преразглеждане няма суспензивно действие по отношение на решението по член 20, освен ако USK постанови такова действие“.
16 В член 23, параграф 2 от ADBG се уточнява, че независимият орган за допингов контрол е страна в производството пред USK.
17 Съгласно член 23, параграф 3 от ADBG към производството пред USK се прилагат mutatis mutandis член 580, параграфи 1 и 2, член 588, параграф 2, член 592, параграфи 1 и 2, членове 594, 595, 597—602 и 604, член 606, параграфи 1—5, член 608, параграфи 1 и 2 и член 610 от Zivilprozessordnung (Граждански процесуален кодекс, наричан по-нататък „ZPO“). Тя трябва да проведе производството въз основа на действащите антидопингови правила на компетентната международна спортна асоциация. Освен това страните в производството може да поискат оповестяването му.
18 Член 23, параграф 4 от ADBG гласи:
„В срок от шест седмици, считано от датата на получаване на искането за преразглеждане, USK е длъжна да вземе решение или да насрочи заседание за изслушване на страните. След устната фаза на производството окончателното решение се приема в срок от четири седмици в писмена форма и трябва да бъде мотивирано. Производството трябва да приключи в срок от шест месеца след получаване на искането за преразглеждане, като този срок включва и закъснения, причинени от посочената в параграф 2, точка 1 страна. При равенство на гласовете председателят има решаващ глас. Решенията се постановяват в писмена форма и се мотивират. Независимо от арбитражното решение на USK, [Световната антидопингова агенция (САА)], Международният олимпийски комитет, Международният параолимпийски комитет и международната федерация за съответния спорт могат да обжалват решението на USK пред [Спортния арбитражен съд (САС), установен в Лозана (Швейцария)]. В случаите, свързани с участието в международно състезание, или в случаите на спортисти на международно ниво решенията могат да бъдат обжалвани пряко пред САС. След изчерпване на способите за обжалване в рамките на антидопинговото производство, продължава да съществува възможност за решаването на граждански спорове по реда на гражданското производство“.
19 Член 23 от ADBG предвижда в параграф 14:
„USK е длъжна да информира [Федералната спорна организация], спортните организации, спортистите, други лица и организатора на състезания, както и обществеността за решенията си, като посочва името на съответно засегнатото лице, периода на лишаване от състезателни права и причините за това, без да се допуска възможност въз основа на тази информация да бъдат изведени данни за здравословното състояние на съответно засегнатото лице. Тази информация може да не бъде разкривана в случаите на особено уязвими лица, на непрофесионални спортисти, както и на лица, които чрез разкриването на информация или на други указания значително са допринесли за разкриването на потенциални антидопингови нарушения. При установяване на антидопингово нарушение по член 1, параграф 2, точки 3 и 9—11 информацията, отнасяща се до непрофесионални спортисти, следва да бъде оповестена по съображения, свързани с общественото здраве“.
Процедурен правилник на Независимата арбитражна комисия, посочен във Федералния антидопингов закон от 2021 г.
20 Член 1, параграф 3 от Verfahrensordnung der Unabhängigen Schiedskommission nach dem Anti-Doping-Bundesgesetz 2021 (Процедурен правилник на Независимата арбитражна комисия, посочен във Федералния антидопингов закон от 2021 г.) от 1 януари 2021 г. предвижда, че членовете на USK са независими при изпълнението на функциите си. Член 5 от посочения правилник предвижда основанията, на които може да се направи позоваване относно пристрастността на един или няколко от тези членове, както и последиците, които следва да се изведат от нея.
21 В член 9, параграф 1 от посочения правилник се уточнява, че страните в производството могат да използват всички доказателствени средства, предвидени в ZPO.
ZPO
22 Сред членовете на ZPO в редакцията му от 23 декември 2020 г. (BGBl. I, 148/2020), уреждащи арбитражното производство, член 597 се отнася до правилата за искането за арбитраж и писмения отговор, докато член 598 предвижда възможността за провеждане на съдебно заседание, а член 599 предвижда по-специално правилата за събиране на доказателства пред арбитражния съд.
23 Член 607 от ZPO предвижда по същество, че между страните решението на арбитражен съд има действието на съдебно решение със сила на пресъдено нещо.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
24 SO е била професионална спортистка от 1998 г. до 2015 г. Тя отговаря и за клуб, който е член на Виенската федерация по лека атлетика (Австрия).
25 През 2021 г. въз основа на резултатите от разследване, проведено от Bundeskriminalamt (Федерална криминална полиция, Австрия), NADA подава искане до ÖADR за извършване на проверка спрямо SO, тъй като счита, че последната е нарушила антидопинговите правила.
26 С решение от 31 май 2021 г. ÖADR признава SO за виновна за нарушаване на правило 32.2, букви b) и f) от Състезателните правила на IAAF за 2014—2015 г., и на членове 2.2 и 2.6 от Антидопинговите правила на IAAF от 2017 г. (наричано по-нататък „спорното решение“). По-конкретно ÖADR установява, че между май 2015 г. и април 2017 г. SO е притежавала вещества, чието използване от професионални спортисти, за които се прилагат Състезателните правила на IAAF, е било забранено от AMA през този период, а именно еритропоетин (известен също като ЕПО), генотропин (омнитропин) и тестостерол (под формата на андрогел), и че SO ги е употребявала поне отчасти през 2015 г.
27 Въз основа на тези констатации ÖADR обявява в спорното решение за невалидни всички резултати, които SO е постигнала между 10 май 2015 г. и датата на влизане в сила на това решение, и отнема всички премии за участие и/или парични награди, получени от нея. Освен това тя налага на SO забрана за участие във всякакви спортни състезания за период от четири години, считано от 31 май 2021 г.
28 В хода на производството пред ÖADR SO прави искане спорното решение да не се разкрива пред обществеността съгласно член 21, параграф 3 от ADBG, като по-специално не се оповестяват, нито се публикуват нейното име и други нейни лични данни. В спорното решение ÖADR отхвърля това искане.
29 SO подава искане пред USK за преразглеждане, като иска обжалваното решение да бъде изменено, така че обществеността да не бъде информирана чрез публикуване на пълното ѝ име на свободно достъпен уебсайт за извършените от нея нарушения във връзка с употребата на допинг и за наложената ѝ санкция.
30 С решение от 21 декември 2021 г. USK потвърждава анулирането на всички постигнати от SO състезателни резултати и отнемането на всички титли, медали, награди, премии за участие и парични награди, които е получила след 10 май 2015 г., както и лишаването ѝ от състезателни права по отношение на всички (национални и международни) състезания за период от четири години, считано от 31 май 2021 г.
31 USK обаче решава да се произнесе с отделно решение по искането да не се публикува информация за извършените от SO нарушения във връзка с употребата на допинг и за произтичащите от това санкции, като отлага произнасянето си в това отношение.
32 При тези обстоятелства USK решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило определено свързано с употребата на допинг нарушение и че поради това нарушение споменатото лице е лишено от правото на участие в (национални и международни) състезания, „данни относно здравословното състояние“ по смисъла на член 9 от [ОРЗД]?
2) Допуска ли [ОРЗД], по-специално с оглед на член 6, параграф 3, втора алинея от същия регламент, национална правна уредба, която предвижда публикуването на имената на лицата, за които се отнася решението на [USK], на периода на лишаване от състезателни права и на причините за това, без да e възможно да бъдат изведени данни относно здравословното състояние на съответното лице? От значение ли е в това отношение обстоятелството, че съгласно тази национална правна уредба посочената информация може да не бъде публикувана само ако съответното лице е непрофесионален спортист, ненавършило пълнолетие лице или лице, което чрез разкриването на информация или на други указания значително е допринесло за разкриването на потенциални антидопингови нарушения?
3) Изисква ли [ОРЗД], по-специално с оглед на принципите, установени в член 5, параграф 1, букви а) и в) от него, при всички случаи преди публикуването да бъде извършено претегляне на засегнатите от публикуването интереси на личността на съответното лице, от една страна, и интереса на обществеността да бъде осведомена за извършеното от даден спортист антидопингово нарушение, от друга страна?
4) Представлява ли информацията, че дадено лице е извършило определено свързано с употребата на допинг нарушение и че поради това нарушение споменатото лице е било лишено от участие в (национални и международни) състезания, обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по смисъла на член 10 от [ОРЗД]?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: представлява ли създадената съгласно член 8 от [ADBG] [USK] официален орган по смисъла на член 10 от [ОРЗД]?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
33 Въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящия пред тях спор (решение от 9 март 2010 г., ERG е др., C‑378/08, EU:C:2010:126, т. 72, и определение от 9 януари 2024 г., Бравчев, C‑338/23, EU:C:2024:4, т. 18).
34 От това следва, че за да има правомощие да сезира Съда в рамките на преюдициално производство, запитващият орган трябва да може да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС, което Съдът следва да провери въз основа на преюдициалното запитване (определения от 13 декември 2018 г., Holunga, C‑370/18, EU:C:2018:1011, т. 13, и от 19 май 2022 г., Frontera Capital, C‑722/21, EU:C:2022:412, т. 11).
35 Съгласно постоянната практика на Съда, за да прецени дали съответният запитващ орган притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза, Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., Vaassen-Göbbels, 61/65, EU:C:1966:39, стр. 395, от 3 май 2022 г., CityRail, C‑453/20, EU:C:2022:341, т. 41, и от 21 декември 2023 г., Krajowa Rada Sądownictwa (Оставане на съдийска длъжност), C‑718/21, EU:C:2023:1015, т. 40).
36 От постоянната практика на Съда следва също, че националните юрисдикции могат да го сезират само ако пред тях има висящ спор и ако се произнасят в производство, което приключва с правораздавателен акт. Ето защо възможността на определен орган да сезира Съда следва да се прецени въз основа на критерии, свързани както с неговото устройство, така и с неговите функции (вж. в този смисъл решение от 3 май 2022 г., CityRail, C‑453/20, EU:C:2022:341, т. 42 и 43 и цитираната съдебна практика).
37 Що се отнася до тези устройствени критерии, от данните, съдържащи се в представената на Съда преписка, и по-специално от разпоредбите на ADBG, е видно, че USK отговаря на критериите да е законоустановен орган, който е постоянно действащ, юрисдикцията му е задължителна и производството пред него е състезателно.
38 За сметка на това се поставя въпросът дали USK отговаря на критерия за независимост.
39 Що се отнася до този критерий, следва да се подчертае, че независимостта на националните съдилища, която е необходима за осигуряването на ефективна съдебна защита, е присъща за правосъдната дейност (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 41 и 42). Тази независимост е от основно значение за правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество, въплътена в предвидения в член 267 ДФЕС механизъм на преюдициалното запитване, доколкото съгласно постоянната практика на Съда този механизъм може да бъде задействан само от орган, който изпълнява този критерий за независимост (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 56 и цитираната съдебна практика).
40 Понятието „независимост“ има два аспекта. (вж. в този смисъл решения от 19 септември 2006 г., Wilson, C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 49 и 50, и от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 57).
41 Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на членовете му при вземането на решение и да повлияят на техните решения (решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 57 и цитираната съдебна практика).
42 В това отношение следва да се припомни, че несменяемостта на членовете на съответната инстанция представлява присъща гаранция за независимостта на съдиите, доколкото цели да защити лицата, изпълняващи правораздавателна функция (решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 58 и цитираната съдебна практика).
43 Принципът на несменяемост, чието кардинално значение следва да се подчертае, изисква по-специално съдиите да могат да останат на служба, докато не достигнат задължителната пенсионна възраст или до края на своя мандат, когато той е за определен срок. Без този принцип да е абсолютен по своя характер, изключения от него може да има само по легитимни и императивни съображения и при спазване на принципа на пропорционалност. Ето защо е общопризнато, че съдиите могат да бъдат освободени от длъжност, ако не са в състояние да продължат да изпълняват функциите си поради (физическа) неспособност или сериозно нарушение на задълженията си и при спазване на съответните процедури (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 59 и цитираната съдебна практика).
44 Така гаранцията за несменяемост на членовете на дадена юрисдикция изисква случаите на освобождаване от длъжност на членовете на съответния орган да са определени в специална правна уредба посредством изрични законови разпоредби, които предоставят гаранции, надхвърлящи предвидените в общите правила на административното и трудовото право и приложими в случай на злоупотреба при освобождаване от длъжност (вж. в този смисъл решения от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 60, и от 26 януари 2023 г., Construct, C‑403/21, EU:C:2023:47, т. 44).
45 Вторият аспект на понятието „независимост“, който е от вътрешен порядък, е свързан с понятието „безпристрастност“ и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 61 и цитираната съдебна практика).
46 Така съгласно постоянната практика на Съда понятието „независимост“ предполага преди всичко съответната инстанция да има качеството на трето лице по отношение на органа, който е приел обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 62 и цитираната съдебна практика).
47 Тези гаранции за независимост и безпристрастност изискват наличието на правила, по-конкретно що се отнася до състава на органа, назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му, които правила да дават възможност да се отстрани всяко оправдано съмнение в съзнанието на страните в производството относно неподатливостта на органа към външни фактори и неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси (решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 63 и цитираната съдебна практика).
48 В това отношение, що се отнася до USK, следва да се констатира, че съгласно член 1, параграф 3 и член 5 от нейния процедурен правилник, посочен във Федералния антидопингов закон от 2021 г., членовете ѝ са независими при упражняване на функциите си и за тях се прилага принципът на безпристрастност.
49 Съгласно член 8, параграф 3 от ADBG обаче членовете на USK се назначават от федералния министър на изкуството, културата, държавната служба и спорта за срок от четири години, който може да бъде подновяван, като е възможно предсрочното им освобождаване от длъжност „поради сериозни причини“, без това понятие да е дефинирано в националното законодателство.
50 По-специално несменяемостта на членовете на USK изобщо не е гарантирана със специална норма.
51 В това отношение положението на членовете на USK се различава например от това на запитващия орган по делото, по което е постановено решение от 6 октомври 2015 г., Consorci Sanitari del Maresme (C‑203/14, EU:C:2015:664), в смисъл, че както следва от точки 11 и 20 от това съдебно решение, членовете на този орган се ползват с гаранция за несменяемост по време на мандата им, от която може да има отклонения само по причини, изрично изброени в правната уредба относно функционирането на посочения орган.
52 Освен това решение за освобождаване от длъжност на членовете на USK може да се вземе само от федералния министър на изкуството, културата, държавната служба и спорта, а именно от изпълнителен член, без предварително да са установени точни критерии или гаранции.
53 От това следва, че приложимото национално законодателство не гарантира, че членовете на USK са защитени от външен натиск, независимо дали пряк или непряк, който може да породи съмнение в тяхната независимост, така че този орган не отговаря на характерното за юрисдикциите изискване за независимост, разглеждано във вътрешния му аспект.
54 От изложените по-горе съображения следва, че USK не може да се квалифицира като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС.
55 Това обстоятелство обаче не я освобождава от задължението да гарантира прилагането на правото на Съюза при приемането на своите решения и при нужда да оставя без приложение националните разпоредби, които изглеждат противоречащи на разпоредбите от правото на Съюза с директен ефект, тъй като всъщност такива задължения обвързват всички компетентни национални органи, а не само националните юрисдикции (решение от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 78 и цитираната съдебна практика).
56 Освен това следва да се отбележи, че от преписката, с която разполага Съдът, и от информацията, предоставена от NADA в съдебното заседание, е видно, че SO e сезирала Österreichische Datenschutzbehörde (австрийски орган за защита на данните) с жалба за нарушение на тази защита в съответствие с член 77, параграф 1 от ОРЗД. Този орган е приел решение за отхвърляне на жалбата, което подлежи на обжалване пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Австрия) съобразно с член 78, параграф 1 от ОРЗД. (вж. в това отношение решение от 7 декември 2023 г., SCHUFA Holding (Освобождаване от остатъка по задълженията), C‑26/22 и C‑64/22, EU:C:2023:958, т. 52 и 70). Производството по тази жалба е спряно до произнасянето на Съда по поставените по настоящото дело въпроси.
57 От изложеното по-горе следва, че настоящото преюдициално запитване е недопустимо.
По съдебните разноски
58 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващия орган, последният следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Преюдициалното запитване, отправено от Unabhängige Schiedskommission Wien (Независима арбитражна комисия Виена, Австрия) с акт от 21 декември 2021 г., е недопустимо.
Подписи