ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 8 май 2024 година(1)
Дела C‑717/22 и C‑372/23
„СИСТЕМ ЛУКС“ ООД
и
VU
срещу
Териториална дирекция Митница Бургас
(Преюдициални запитвания, отправени от Районен съд — Свиленград, България, и от Административен съд — Хасково, България)
„Преюдициално запитване — Митнически съюз и свободно движение на стоки — Регламент (ЕС) № 952/2013 — Неспазване на митническото законодателство — Административни санкции — Ефективни, пропорционални и възпиращи санкции — Национална правна уредба, която предвижда конфискация на предмета на митническото нарушение — Имущество, което принадлежи на трето лице“
1. В тези две преюдициални запитвания две български съдилища изразяват пред Съда съмненията си във връзка с тълкуването на правилата относно нарушенията и санкциите, установени в Регламент (ЕС) № 952/2013(2).
2. С въпросите си те по същество искат да се установи: а) дали умисълът е задължителен елемент от нарушението, състоящо се в непредоставяне на митническите органи на информацията, предвидена в член 15 от Митническия кодекс, и б) дали правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която при обстоятелства като тези по главните производства предвижда конфискация на стоките като санкция за неизпълнението на митническите задължения.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Рамково решение 2005/212/ПВР(3)
3. Съгласно член 1 („Определения“), четвърто тире „конфискация“ означава наказание или мярка, които са постановени от съд след производство, което се отнася за едно или няколко престъпления, или които водят до окончателно отнемане на имущество“(4).
2. Митническият кодекс
4. Съображение 38 предвижда:
„Уместно е да се има предвид добросъвестността на съответното лице в случаите, когато митническото задължение е възникнало от неспазване на митническото законодателство, и да се сведе до минимум въздействието на небрежността от страна на длъжника“.
5. Съображение 45 гласи:
„Целесъобразно е на равнището на Съюза да се предвидят правила за унищожаване на стоки или разпореждане с тях по друг начин от страна на митническите органи, доколкото това са въпроси, които преди това са изисквали уреждане в националното законодателство“.
6. Съгласно член 15 („Предоставяне на информация на митническите органи“):
„1. Всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
2. Лице, което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за всяко едно от следните:
а) точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението;
б) автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, уведомлението или заявлението;
в) в съответните случаи — изпълнението на всички задължения, свързани с поставянето на въпросните стоки под съответния митнически режим или с извършването на разрешените операции.
Първата алинея се прилага и за предоставянето във всякаква друга форма на всякаква информация, която се изисква от или се представя на митническите органи.
Когато декларацията или уведомление е подадено, заявлението е подадено или информация е предоставена от митнически представител на съответното лице, съгласно посоченото в член 18, този митнически представител също е обвързан със задълженията, предвидени в първата алинея от настоящия параграф“.
7. Член 42 („Прилагане на санкции“) гласи:
„1. Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
2. Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете:
а) имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление;
б) отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице.
[…]“.
8. Член 79 („Възникване на митническо задължение при неизпълнение“) предвижда в параграф 1:
„Митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на което и да е от следните:
а) едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия;
б) едно от задълженията, установени в митническото законодателство за специфичната употреба на стоки на митническата територия на Съюза;
в) условие, свързано с поставянето на несъюзни стоки под митнически режим с освобождаване от мита или с намаляване на ставките на вносните мита поради специфичната употреба на стоките“.
9. Член 158 („Митническа декларация за стоки и митнически надзор на съюзни стоки“) гласи:
„1. Всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим.
2. В специфични случаи, различни от посочените в член 6, параграф 3, може да бъде подадена митническа декларация чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.
3. Съюзни стоки, декларирани за износ, вътрешен съюзен транзит или пасивно усъвършенстване, са под митнически надзор от момента на приемането на декларацията, посочена в параграф 1, до извеждането им от митническата територия на Съюза или изоставянето им в полза на държавата, или унищожаването им, или до анулирането на митническата декларация“.
10. Съгласно член 198 („Мерки, които следва да бъдат предприети от митническите органи“):
„1. Митническите органи предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките, включително отнемане и продажба или унищожаване, в следните случаи:
а) когато едно от задълженията, установени в митническото законодателство за въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор;
[…]“.
11. Член 233 („Задължения на титуляря на режим съюзен транзит и на превозвача и получателя на стоките, придвижвани под режим съюзен транзит“) предвижда в параграф 3:
„Превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се придвижват под режим съюзен транзит, също така е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране“.
Б. Националното право. Законът за митниците
12. Член 231 предвижда, че наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от определени от него длъжностни лица.
13. Съгласно член 233:
„1. Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките или при износ — стойността на стоките.
[…].
6. Стоките — предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност или при износ — стойността на стоките.
[…]“.
II. Фактите, споровете и преюдициалните въпроси
14. На 28 май 2021 г. VU, сръбски гражданин, управляващ товарен автомобил с полуремарке, натоварено с алуминиеви профили, пристигнал на български митнически пункт в посока от Турция за Сърбия.
15. При проверката на митническите документи и претеглянето на превозното средство било установено наличие на стока, видно повече от декларираното в тези документи.
16. След извършване на съответната проверка в товарното помещение на превозното средство били открити тринадесет палета с алуминиеви профили. По документи пет от тях изцяло отговаряли на товара на определена фирма изпращач. Профилите, съдържащи се в останалите осем палета, натоварени от друга фирма, били недекларирани.
17. За това деяние са образувани две съдебни производства, по които всяко от компетентните съдилища отправя преюдициално запитване до Съда.
А. Дело C‑717/22
18. На 28 май 2021 г. Териториална дирекция „Южна морска“ образува административнонаказателно производство срещу шофьора на товарния автомобил с полуремарке за нарушение на член 233, алинея 1 от Закона за митниците. Иззети са недекларираните алуминиеви плоскости, както и товарната композиция.
19. Административнонаказателното производство е прекратено поради образуването на досъдебно производство за същото деяние.
20. След като в крайна сметка се е установило, че деянието е несъставомерно и е образувано административнонаказателно производство, административният орган е приел, че извършеното от шофьора деяние (т.е. превозването на алуминиевите плоскости без знанието и разрешението на митническите органи през държавната граница) осъществява състава на нарушението по член 233, алинея 1 от Закона за митниците.
21. Поради това административният орган:
– налага на шофьора административно наказание глоба в размер на 73 140,06 лв. (BGN) (около 37 400 евро), представляваща 100 % от митническата стойност на стоката,
– постановява на основание член 233, алинея 6 във връзка с член 233, алинея 1 от Закона за митниците отнемане в полза на държавата на алуминиевите плоскости и връщане на камиона с полуремаркето на собственика му — трето лице, което не е участвало в деянието.
22. Дружество „Систем Лукс“, собственик на конфискуваните стоки, обжалва това постановление пред Районен съд — Свиленград, България, който отправя до Съда три преюдициални въпроса, от които възпроизвеждам първите два:
„1) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс], изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС [наричана по-нататък „Хартата“], трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението? Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс], във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?“.
Б. Дело C‑372/23
23. VU, превозвачът, посочен по дело C‑717/22, обжалва пред Районен съд — Свиленград както наложената глоба, така и отнемането на стоките в полза на държавата. Жалбата му е отхвърлена с решение от 17 януари 2022 г.
24. VU обжалва първоинстанционното решение пред Административен съд — Хасково, България, който отправя до Съда пет преюдициални въпроса, от които възпроизвеждам първите четири:
„1) Дали член 15, във връзка с член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, предвиждаща налагане на наказание за неумишлена контрабанда, в случаите на извършено поради небрежност митническо нарушение, свързано с неспазването на съответната форма за деклариране на превозваните през границата на страната стоки. Допустима ли е национална правна уредба, която в такива случаи позволява нарушението да се квалифицира като митническа контрабанда, извършена по непредпазливост, или умисълът е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, която позволява за нарушение, покриващо състава на понятието „митническа контрабанда“ и извършено за първи път, да се налага еднакво по вид и размер наказание — „глоба“ в размер от 100 до 200 % от митническата стойност на предмета на нарушението, независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо?
3) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено. Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
4) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс], във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?“.
III. Производството пред Съда
25. Преюдициалното запитване, по което е образувано дело C‑717/22, постъпва в Съда на 23 ноември 2022 г.
26. Писмени становища в това производство представят „Систем Лукс“, Териториална дирекция Митница Бургас, българското, италианското и латвийското правителство, както и Европейската комисия.
27. Преюдициалното запитване, по което е образувано дело C‑372/23, постъпва в Съда на 13 юни 2023 г.
28. По това второ производство писмени становища представят Териториална дирекция Митница Бургас, белгийското, българското, испанското и италианското правителство, както и Комисията.
29. Предвид връзката помежду си двете дела са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.
30. Съдът, който не е счел за необходимо провеждането на съдебно заседание, е поискал заключението да се съсредоточи върху първите два въпроса по дело C‑717/22 (които по същество съвпадат с третия и четвъртия въпрос по дело C‑372/23) и върху първите два въпроса по дело C‑372/23.
IV. Анализ
31. Първите два въпроса по дело C‑717/22 се отнасят до съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба, която в специфичен случай на митническо нарушение предвижда конфискация на стоката, предмет на нарушението.
32. Първите два въпроса по дело C‑372/23 са свързани със съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба, която предвижда налагането на определена санкция за нарушението „митническа контрабанда“.
33. Най-напред ще разгледам преюдициалните въпроси, свързани с основната санкция (дело C‑372/23), а след това — отправените въпроси във връзка с конфискацията (дела C‑717/22 и C‑372/23).
34. Няма да разглеждам значението на член 17, параграф 1 и член 49, параграф 3 от Хартата, тъй като запитващите юрисдикции не посочват защо по-конкретно искат тълкуването на тези разпоредби.
А. Санкция за неизпълнение на задължението за предоставяне на митническа информация (първи и втори преюдициален въпрос по дело C‑372/23)
35. Въпросът на запитващата юрисдикция е свързан със съвместимостта с правото на Съюза (по-конкретно с член 15 във връзка с член 42, параграф 1 от Митническия кодекс) на национална правна уредба, която предвижда санкция за извършено поради небрежност митническо нарушение, квалифицирано като неумишлена контрабанда.
36. Тя по-конкретно иска да се установи:
– дали умисълът е задължителен елемент от състава на нарушението митническа контрабанда (първи въпрос),
– дали може да се налага „еднакво по вид и размер“ наказание за митническа контрабанда в случаите, когато нарушението е извършено умишлено и когато е извършено непредпазливо (втори въпрос).
37. Припомням, че на VU е наложено наказание за нарушение на член 233, алинея 1 от Закона за митниците. Съгласно тази разпоредба в България се наказва превозването на стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Тя визира неизпълнението на задължението за предоставяне на митническите органи на информацията, предвидена в член 15 от Митническия кодекс(5). Това задължение не е изпълнено, ако предоставената информация е невярна, тъй като не съответства на действителното съдържание на стоката.
38. Макар да не е уточнено в акта за преюдициално запитване, изглежда, че превозваните стоки с произход от Турция са с местоназначение в Сърбия, като България е само транзитна държава. В такъв случай приложимата на първо място европейска правна уредба е член 158 от Митническия кодекс.
39. Съгласно този член стоките, предназначени да бъдат поставени под митнически режим (с изключение на режим свободна зона), следва да бъдат обхванати от подходяща митническа декларация (параграф 1) и да бъдат под митнически надзор от момента на приемането на посочената декларация до извеждането им от митническата територия на Съюза или изоставянето им в полза на държавата, или унищожаването им, или до анулирането на митническата декларация (параграф 3).
40. Съгласно член 233, параграф 3 от Митническия кодекс превозвачът на стоки в режим на транзит е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране(6).
41. Неизпълнението на задълженията за достоверно деклариране на стоките, превозвани от VU под режим транзит, представлява според запитващата юрисдикция — което никой не оспорва и не е необходимо да се проверява отново в настоящото производство — нарушение на член 15 от Митническия кодекс, извършено от посоченото лице(7).
42. Съгласно член 15, параграф 1 от Митническия кодекс лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, е длъжно да предостави изискваната от митническите органи документация и информация в подходяща форма, както и да оказва необходимото съдействие за извършването на тези дейности и контрол.
43. Съгласно член 15, параграф 2 от Митническия кодекс лицето, което подава пред митническите органи митническа декларация, е отговорно за нейната точност и пълнота, както и за автентичността, точността и валидността на всички придружаващи я документи.
44. В съответствие с член 42 от Митническия кодекс всяко неспазване на митническото законодателство следва да бъде санкционирано от държавите членки по ефективен, пропорционален и възпиращ начин.
45. Запитващата юрисдикция иска конкретно Съдът да установи дали наложената санкция е съвместима, що се отнася до наличието на умисъл при извършване на нарушението, с член 15 от Митническия кодекс, и що се отнася до пропорционалността на самата санкция, с член 42, параграф 1 от същия кодекс.
46. За да се отговори на първия от тези въпроси, трябва да се има предвид, че според Съда:
– неизпълнението на задължението, залегнало в член 15, параграф 1 от Митническия кодекс, представлява „неспазване на митническото законодателство“ по смисъла на член 42, параграф 1 от този кодекс,
– „това понятие [неспазване на митническото законодателство] не се отнася само до измамни действия, а включва всяко неспазване на митническото законодателство на Съюза, независимо дали неспазването му е било умишлено или е извършено поради небрежност, или още при липсата на каквото и да било виновно поведение от страна на съответния оператор“(8).
47. Както посочва Комисията, същото важи по-специално за неизпълнението на задължението, предвидено в член 158 от Митническия кодекс, за подаване на митническа декларация, подходяща за съответния режим.
48. Ето защо умисълът не е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда. При нарушение на член 15, параграф 1 от Митническия кодекс, извършено поради небрежност, държавите членки трябва да приложат санкция в съответствие с член 42 от същия кодекс.
49. При всички случаи и доколкото е от значение за настоящото производство, санкцията следва да бъде пропорционална, както предвижда член 42, параграф 1 от Митническия кодекс.
50. Проблемът, повдигнат от запитващата юрисдикция с втория ѝ въпрос по дело C‑372/23, е свързан не толкова с пропорционалността в тесен смисъл, колкото пак със значението на умисъла при определянето на санкцията.
51. Всъщност запитващата юрисдикция подчертава умисъла, разглеждан този път във връзка с член 42, параграф 1 от Митническия кодекс, т.е. вече от гледна точка не на определянето на фактическата обстановка на нарушението, а на санкцията.
52. Проблемът по същество остава същият, а именно съвместимостта с Митническия кодекс на национална правна уредба, която определя като митническо нарушение деяние, извършено по непредпазливост (първи въпрос), за което предвижда санкция, независимо дали деянието е извършено непредпазливо, или умишлено (втори въпрос).
53. Следователно трябва да се установи дали разглежданата в главното производство санкция е пропорционална не поради конкретния си размер или други обстоятелства, а поради наличието на умисъл или непредпазливост при извършване на нарушението.
54. Всъщност запитващата юрисдикция поставя акцента върху „налага[нето] на еднакво по вид и размер наказание [за нарушение], независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо“. Според запитващата юрисдикция „непропорционално“ е всъщност да не се прави разграничение между извършено умишлено и извършено непредпазливо нарушение.
55. Съвсем беглото посочване на пропорционалността на наложената санкция не би следвало да отклонява вниманието. Повдигнатият в действителност проблем с тези въпроси е, повтарям, дали за нарушението „митническа контрабанда“ може да се наложи наказание само, и при какви условия, когато е извършено умишлено.
56. Съгласно постоянната практика на Съда предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели и освен това не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели(9).
57. Следователно „митническите органи […] трябва да вземат предвид — както за да направят правната квалификация на евентуално извършеното нарушение, така и съответно, за да определят санкциите, които следва да се наложат за неспазването на митническото законодателство — всички релевантни елементи, включително, ако е необходимо, добросъвестността на декларатора, за да се гарантира, че тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи“(10).
58. Значението на добросъвестността за целите на преценката на обхвата на санкциите не означава, че те са допустими само при умишлено извършени нарушения. Както посочих по-горе, понятието „неспазване на митническото законодателство“ по смисъла на член 42, параграф 1 от Митническия кодекс обхваща всяко нарушение на това законодателство, независимо дали неспазването е умишлено, или непредпазливо.
59. В обобщение считам, че на втория преюдициален въпрос по дело C‑372/23 следва да се отговори в същия смисъл като на първия: тъй като умисълът не е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда и самото нарушение на член 15, параграф 1 от Митническия кодекс е достатъчно за квалифициране на деянието като наказуемо в съответствие с член 42 от този кодекс, правото на Съюза не изключва налагането на санкция за неумишлено извършени нарушения.
60. Съдът е потвърдил това тълкуване на член 42, параграф 1 от Митническия кодекс, като приема, че в случаите на предоставяне на неточна информация в митническа декларация може да се наложи административна глоба независимо от добросъвестността на съответния оператор(11).
61. Този отговор не пречи при определянето на подходящата санкция да трябва да се вземат предвид всички релевантни елементи (включително добросъвестността на извършителя на нарушението, ако такава е налице) в рамките на определената от националния законодател скàла, по която може да се степенува — нагоре или надолу — санкционният отговор(12).
Б. Конфискация при неизпълнение на задължението за предоставяне на информация на митническите органи (първи и втори преюдициален въпрос по дело C‑717/22, съвпадащи с трети и четвърти въпрос по дело C‑372/23)
62. С тези въпроси запитващите юрисдикции по същество искат да се установи:
– дали конфискацията може да бъде наложена като допълнителна административна санкция за „митническа контрабанда“,
– ако е така, дали може да бъде конфискувано имущество, което принадлежи на трето лице, различно от извършителя на нарушението, по-специално когато той не е извършил нарушението умишлено.
63. В член 42, параграф 2 от Митническия кодекс не са изброени изчерпателно „формите“ (видовете), в които могат да бъдат установените от държавите членки административни санкции. Това следва от текста на тази разпоредба, в която са използвани изразът inter alia(13) или сходни изрази при изброяването на примери за тези форми.
64. Както многократно посочва Съдът, „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, които се налагат при неизпълнение на условията, предвидени във въведен с това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи“. Логично, държавите членки „са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи“(14).
65. Ето защо не виждам защо да не се предвижда конфискация като допълнителна административна санкция в случаи като разглежданите, т.е. при нарушение на член 15, параграф 1 от Митническия кодекс(15).
66. Самият Митнически кодекс (член 198) задължава националните органи да предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките в случай на неизпълнение на задълженията по митническото законодателство. Сред тези мерки той изрично посочва отнемането и продажбата или унищожаването на съответните стоки.
67. Следователно в случаи като настоящия конфискацията на задържаните стоки като административна санкция (член 42 от Митническия кодекс) или като необходима мярка при неизпълнение на митническо задължение (член 198 от същия кодекс) е допустима в правото на Съюза(16).
68. Може да се спори в кои случаи конкретната конфискация е законосъобразна, но със сигурност не и за това, че става въпрос за мярка, съвместима като такава с правната уредба на Съюза.
69. Що се отнася до конфискацията на имущество, което принадлежи на добросъвестно трето лице, различно от извършителя на нарушението, Съдът вече се е произнесъл недвусмислено: „[п]редвид значителното засягане на правата на лицата, до което води конфискацията на имущество, а именно окончателно отнемане на правото на собственост върху него, следва да се отбележи, че що се отнася до добросъвестното трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява, по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост“(17).
70. Предоставената от запитващите юрисдикции информация не позволява със сигурност да се установи дали конфискуваните стоки действително са принадлежали на добросъвестно трето лице при посочените по-горе условия.
71. Всичко, изглежда, сочи, че тези стоки не принадлежат на VU (т.е. на санкционирания превозвач), макар да не се установява, че неговата легитимация да обжалва конфискацията им, е оспорена. Те по-скоро принадлежат на „Систем Лукс“, жалбоподател в производството, по което е отправено преюдициално запитване и съответно е образувано дело C‑717/22.
72. Съгласно становището на митническите органи(18) и на българското правителство(19) обаче „Систем Лукс“ е задълженото лице по режима транзит, под който са поставени конфискуваните стоки. Ако това е така, което запитващите юрисдикции следва да проверят, „Систем Лукс“ не може да се квалифицира като „трето лице“ в тесен смисъл.
73. От твърденията на митническия орган, възпроизведени в акта за преюдициално запитване по дело C‑717/22(20), следва, че постановлението за конфискация се основава на неизпълнението от „Систем Лукс“ на митническите му задължения във връзка със задържаните стоки. Ако запитващата юрисдикция приеме тази теза, в съответствие с член 198 от Митническия кодекс такова неизпълнение може да доведе до предприемането на мярката конфискация.
74. В крайна сметка дори „Систем Лукс“ да не е извършило конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на VU, това дружество би било в неизпълнение на свое задължение, което може да обоснове конфискацията.
V. Заключение
75. С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори на Районен съд — Свиленград и на Административен съд — Хасково по следния начин:
„Член 15 във връзка с член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
трябва да се тълкува в смисъл, че:
1) умисълът не е задължителен елемент от състава на нарушението митническа контрабанда;
2) национална правна уредба може да предвижда конфискацията на стоките като допълнителна санкция, налагана на лицата, които са извършили административно нарушение, като не са изпълнили задълженията, предвидени в митническото законодателство“.