Жалба, подадена на 9 януари 2014 г. — Испания/Комисия

(Дело T-25/14)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: M. García-Valdecasas Dorrego, Abogado del Estado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решение на Европейската комисия от 29 октомври 2013 година относно съответствието на таксовите единици за зоните за събиране на такси съгласно член 17 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 391/2013 през 2014 г. в частта, в която се определя таксова единица за Испания 71,69 EUR (Испания — континентална част) и 58,36 EUR (Испания — Канарски острови), и

да осъди институцията ответник да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу Решение на Европейската комисия от 29 октомври 2013 година относно съответствието на таксовите единици за зоните за събиране на такси съгласно член 17 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 391/2013 през 2014 г. в частта, в която се определя таксова единица за Испания 71,69 EUR (Испания — континентална част) и 58,36 EUR (Испания — Канарски острови).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните основания.

1.    Нарушение на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1191/2010 на Комисията от 16 декември 2010 г. във връзка с член 11а от Регламент (ЕО) № 1794/2006 от 6 декември 2006 година за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване, тъй като съгласно тези членове в първия референтен период 2012—2014 г. доставчиците на услуги не следва да понасят отклоненията, които не са по-високи или по-ниски с повече от 2 % спрямо прогнозите за въздушното движение в държавите членки, които преди 8 юли 2010 г. са предвидили в националното си законодателство намаление на таксовата единица, което превишава целите, определени на равнището на Съюза.

2.    Нарушение на йерархията на нормативните актове, доколкото с решение не може да се измени регламент на Съюза, нито да се приеме, че механизмът на поделяне риска „следва да се прилага още“ от 0 % разлика вместо 2 % разлика, след като в съответния регламент това не е изрично предвидено.

3.    Отклонение от установения ред, доколкото определянето ex novo на критерий за поделяне на риска в схемата за таксуване е в разрез с процедурата по член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе, към който препраща член 15, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе. Според жалбоподателя тези членове предвиждат, че Комисията, подпомагана от Комитета за единно небе, приема изпълнителни мерки с оглед на определянето на схемата за таксуване, и освен това че следва да се приложи процедурата по член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.

При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Комисията не е спазила задължението за мотивиране на актовете и член 16 от Регламент (ЕО) № 550/2004, тъй като не се е допитала предварително до Комитета за единно небе дали позицията на Испания е в съответствие с принципите и правилата за таксуване.