Дело T‑29/11
Technische Universität Dresden
срещу
Европейска комисия
„Арбитражна клауза — Програма за действие на Общността в областта на общественото здраве — Договор за финансиране на проект — Жалба за отмяна — Дебитно известие — Договорен характер на спора — Необжалваем акт — Недопустимост — Промяна на правната квалификация на жалбата — Допустими разходи“
Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 24 октомври 2014 г.
1. Съдебно производство — Правно основание на жалба — Избор, който трябва да се направи от жалбоподателя, а не от съда на Съюза
2. Жалба за отмяна — Жалба, която всъщност се отнася до спор с договорен характер — Отмяна на издадено от Комисията дебитно известие — Недопустимост
(член 263 ДФЕС)
3. Жалба за отмяна — Жалба, която всъщност се отнася до спор с договорен характер — Преквалифициране на жалбата — Условия
(член 272 ДФЕС; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Арбитражна клауза — Понятие
(член 272 ДФЕС)
5. Бюджет на Европейския съюз — Финансова помощ от Съюза — Задължение на бенефициера да спазва условията за предоставяне на помощта
(член 317 ДФЕС)
6. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Компетентност на Общия съд да разгледа насрещното искане — Искане в рамките на възстановяването на приведени от Комисията прекомерни помощи — Изискване за яснота на доводите и доказателствата, която да позволи на Общия съд да прецени основателността — Неспазване — Недопустимост
(член 46, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
7. Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Задължение за мотивиране, отнасящо се само до едностранните действия — Липса на задължение за мотивиране при договор за финансиране
(член 272 ДФЕС и член 296 ДФЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точка 24)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 29, 38 и 39)
3. Промяната на правната квалификация на жалба за отмяна или иск за обезщетение в жалба, подадена на основание член 272 ДФЕС (арбитражна клауза), зависи от две кумулативни условия. Тази промяна на правната квалификация е възможна, ако жалбоподателят/ищецът изрично не се противопоставя и в жалбата/иска е предявено поне едно основание, изведено от нарушението на правилата, уреждащи разглежданото договорно правоотношение в съответствие с разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник.
(вж. точки 42 и 44)
4. Тъй като Договорът не предвижда никаква особена формулировка, която да се използва за дадена арбитражна клауза, то всяка формулировка, в която се посочва, че страните имат намерение да отклонят евентуалните си спорове от националните съдилища, за да бъдат те пренесени пред съдилищата на Съюза, трябва да се счита за достатъчна да учреди компетентност на съдилищата на Съюза в съответствие с член 272 ДФЕС.
Арбитражна е клаузата в договор за финансиране, озаглавена „Law applicable and competent court“ (Приложимо право и компетентен съд), съгласно която „решенията на Комисията относно прилагането на разпоредбите [от този] договор и свързаните с това условия могат да бъдат оспорени от бенефициерите пред [Общия съд], а в случай на обжалване — пред [Съда]“.
Макар действително нетипичното формулиране на подобна клауза и използваните в нея понятия, в частност понятията „бенефициер“ и „решение“, да напомнят за упражняването на контрола за законосъобразност чрез установената в член 263 ДФЕС жалба за отмяна, това обстоятелство не пречи клаузата да бъде квалифицирана като арбитражна.
Доколкото тази клауза може да се приложи по-специално към решенията на Комисията, които са приети на основание условията на договора и са неделими от договорното отношение и които съгласно съдебната практика не спадат към актовете, чиято отмяна може да се иска съгласно член 263 ДФЕС, то тълкуване на клаузата, състоящо се във възприемането ѝ само като напомняне за жалбата за отмяна, би довело до разширяване по договорен път на предвидените в член 263 ДФЕС условия за допустимост на жалбата за отмяна, въпреки че тези условия са абсолютна процесуална предпоставка и поради това не биха могли да се предоставят на усмотрението на страните.
Освен това, предвид текста на тази клауза, нейното приложно поле не е ограничено само до жалбите срещу решенията, които Комисията би могла да приеме на основание член 299 ДФЕС.
(вж. точки 52, 53, 55, 56, 60, 61, 63, 64 и 66)
5. Съгласно основния принцип, уреждащ финансирането от страна на Съюза, Съюзът субсидира само действителни разходи. От това следва, че за да може Комисията да упражнява функция по контрол, бенефициерите на тези помощи трябва да докажат, че начислените по субсидираните проекти разходи са действително направени, като представянето на надеждни сведения от тяхна страна е абсолютно необходимо за доброто функциониране на системата за контрол и доказване, въведена с цел да се проверява дали са изпълнени условията за предоставяне на финансовата помощ. Поради това не е достатъчно да се докаже, че един проект е реализиран, за да се обоснове предоставянето на конкретна субсидия. Бенефициерът на помощта трябва в допълнение да представи доказателство, че е направил декларираните разходи съгласно определените за предоставянето на съответната помощ условия, като само надлежно обоснованите разходи могат да се приемат за допустими. Задължението да спазва определените финансови условия, представлява дори едно от съществените му задължения и поради това обуславя предоставянето на финансовата помощ.
(вж. точка 71)
6. Дори да се предположи, че Комисията иска да сезира Общия съд с насрещен иск и Общият съд има компетентност, въпреки наличието на арбитражната клауза, да се произнесе по това искане, предвид съдебната практика, съгласно която в системата от способи за защита по правото на Съюза компетентността за произнасяне по исковата молба или жалбата обуславя компетентността за произнасяне по всеки предявен в същото производство насрещен иск, който произтича от същия акт или от същото обстоятелство, предмет на исковата молба или на жалбата, то този насрещен иск при всички случаи ще бъде недопустим предвид изискванията на член 46, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник. Всъщност подобен иск не следва с достатъчна яснота нито от писмените становища на Комисията, нито от представените от нея съображения в хода на съдебното заседание и изобщо не е подкрепен от доводи и доказателства, които биха позволили на Общия съд да прецени неговата основателност, а на жалбоподателя — до подготви своята защита.
(вж. точка 116)
7. Задължението за мотивиране е обвързващо за Комисията по силата на член 296, втора алинея ДФЕС. То се отнася обаче само до едностранните актове на тази институция. Поради това то не обвързва Комисията по силата на договора за финансиране. Следователно доводът, изведен от недостатъчните мотиви, не е състоятелен при жалба на основание член 272 ДФЕС, щом евентуалното нарушение на това задължение няма последици за задълженията на Комисията по силата на разглеждания договор. Този извод не се оборва от довода на жалбоподателя, че съгласно съдебната практика, предвид обстоятелството, че решение за намаляване на размера на финансова помощ на Съюза води до тежки последици за бенефициера на тази помощ, мотивите на това решение трябва ясно да посочват основанията, които оправдават намаляването на помощта спрямо първоначално отпуснатия размер.
(вж. точки 120—122)