Дело C‑181/16
Sadikou Gnandi
срещу
Étatbelge
(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115/ЕО — Член 3, точка 2 — Понятие за незаконен престой — Член 6 — Приемане на решение за връщане преди приключването на производството по обжалване срещу отхвърлянето на молбата за международна закрила от решаващия орган — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 18, член 19, параграф 2 и член 47 — Принцип на забрана за връщане — Право на ефективни правни средства за защита — Разрешение за оставане в държава членка“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 19 юни 2018 г.
1. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Необходимост от висящ пред запитващата юрисдикция спор
(член 267 ДФЕС)
2. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Тълкуване на националното право — Изключване
(член 267 ДФЕС)
3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115 — Действие по отношение на лицата — Кандидат за международна закрила, чиято молба е отхвърлена на първа инстанция — Включване — Разрешение за оставане на територията на държавата членка до приключването на производството по обжалване срещу това отхвърляне — Липса на последици
(съображение 9 и член 6, параграфи 4 и 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета; член 7, параграф 1 и член 39, параграф 3, буква а) от Директива 2005/85 на Съвета)
4. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115 — Обжалване на решение за връщане или на решение за извеждане — Право на ефективна съдебна защита — Принцип на забрана за връщане — Автоматичен суспензивен ефект на обжалването пред съдебна инстанция
(член 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115 — Решение за връщане, взето срещу гражданин на трета страна след отхвърляне на молбата му за международна закрила и преди приключването на производството по обжалване срещу това отхвърляне — Допустимост — Условия — Спиране на процедурата за връщане до приключването на производството по обжалване — Кандидат, който може да се ползва от правата, произтичащи от Директива 2003/9, и да се позове на промени в обстоятелствата, настъпили след приемането на решението за връщане
(член 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 5, член 6, параграф 1 ичленове 7 и 15 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета; член 2, буква в) и член 3, параграф 1 от Директива 2003/9 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 31)
2. Вж. текста на решението.
(вж. т. 34)
3. Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2005/85 кандидат за международна закрила може да остане в държавата членка единствено за целите на процедурата до приемането на решението на първа инстанция, с което се отхвърля молбата за международна закрила. Макар, както изрично се посочва в текста на тази разпоредба, това право за оставане да не представлява право на пребиваване, от съображение 9 от Директива 2008/115 става ясно по-специално че посоченото право за оставане е пречка престоят на кандидата за международна закрила да се определи като „незаконен“ по смисъла на тази директива в периода от подаването на молбата му за международна закрила до приемането на решението на първа инстанция по тази молба.
Както недвусмислено следва от текста на член 7, параграф 1 от Директива 2005/85, предвиденото в тази разпоредба право за оставане приключва с приемането на решението на първа инстанция, с което решаващият орган отхвърля молбата за международна закрила. При липсата на право или на разрешение за пребиваване, предоставено на заинтересованото лице на друго правно основание, и по-специално съгласно член 6, параграф 4 от Директива 2008/115, което позволява на кандидата, чиято молба е била отхвърлена, да отговори на условията за влизане, престой или пребиваване в съответната държава членка, последицата от това решение за отхвърляне е, че веднага след неговото приемане кандидатът не отговаря повече на тези условия, така че престоят му става незаконен. Следователно решение за връщане на такъв гражданин по принцип може да бъде прието още с въпросното отхвърляне или да бъде присъединено към него в един и същ административен акт.
Безспорно член 39, параграф 3 буква а) от Директива 2005/85 дава възможност на държавите членки да предвидят правила, позволяващи на кандидатите за международна закрила да останат на тяхна територия до приключването на производството по обжалване срещу отхвърлянето на молбата за международна закрила. Действително в точки 47 и 49 от решение от 30 май 2013 г., Arslan (C‑534/11, EU:C:2013:343), Съдът постановява, че разрешение за оставане за целите на ефективното упражняване на правото на обжалване срещу отхвърлянето на молбата за международна закрила е пречка Директива 2008/115 да се приложи по отношение на подалия тази молба гражданин на трета страна до приключване на производството по обжалване срещу отхвърлянето на молбата. От това решение обаче не може да се направи извод, че подобно разрешение за оставане не позволява да се приеме, че престоят на заинтересуваното лице става незаконен по смисъла на Директива 2008/115 още с отхвърлянето на молбата за международна закрила, освен ако не е налице право или разрешение за пребиваване като посоченото в точка 41 от настоящото решение.
(вж. т. 40—44 и 59)
4. От практиката на Съда е видно, че когато дадена държава реши да изпрати обратно кандидат за международна закрила в страна, в която има сериозни основания да се смята, че би бил изложен на реална опасност от отношение, което е в разрез с член 18 от Хартата във връзка с член 33 от Женевската конвенция или с член 19, параграф 2 от Хартата, предвиденото в член 47 от Хартата право на ефективни правни средства за защита изисква кандидатът да разполага с право на жалба с автоматичен суспензивен ефект срещу изпълнението на мярката, която позволява връщането му (вж. в този смисъл решения от 18 декември 2014 г., Abdida, C‑562/13, EU:C:2014:2453, т. 52 и от 17 декември 2015 г., Tall, C‑239/14, EU:C:2015:824, т. 54).
Безспорно Съдът вече е постановил, че липсата на суспензивно действие на жалба, подадена срещу самото решение за отхвърляне на молба за международна закрила, по принцип съответства на принципа на забрана за връщане и на член 47 от Хартата, доколкото изпълнението на подобно решение само по себе си не може да доведе до извеждането на засегнатия гражданин на трета страна (вж. в този смисъл решение от 17 декември 2015 г., Tall, C‑239/14, EU:C:2015:824, т. 56). За разлика от това жалбата, подадена срещу решение за връщане по смисъла на член 6 от Директива 2008/115, трябва да има автоматично суспензивно действие, за да се гарантира спрямо засегнатия гражданин на трета страна спазването на изискванията, произтичащи от принципа на забрана за връщане и от член 47 от Хартата, доколкото това решение може да изложи този гражданин на реален риск да понесе отношение, което е в разрез с член 18 от Хартата във връзка с член 33 от Женевската конвенция, или на отношение, което е в разрез с член 19, параграф 2 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 18 декември 2014 г., Abdida, C‑562/13, EU:C:2014:2453, т. 52 и 53 и от 17 декември 2015 г., Tall, C‑239/14, EU:C:2015:824, т. 57 и 58). Същото важи a fortiori, що се отнася до евентуално решение за извеждане по смисъла на член 8, параграф 3 от тази директива.
(вж. т. 54—56)
5. Директива 2008/115//ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки и с оглед на принципа на забрана за връщане и на правото на ефективни правни средства за защита, закрепени в член 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се приеме решение за връщане на основание член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 по отношение на гражданин на трета страна, който е подал молба за международна закрила, още с отхвърлянето на тази молба от решаващия орган или заедно с него в един и същ административен акт и съответно преди приключването на съдебното производство по обжалване на това отхвърляне, при условие по-специално че съответната държава членка гарантира, че всички правни последици от решението за връщане се спират до приключването на производството по обжалване, че през този период кандидатът може да се ползва от правата, произтичащи от Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, и че същият може да се позове на всяка промяна в обстоятелствата, настъпила след приемането на решението за връщане, която би могла да окаже значително въздействие върху преценката на положението на заинтересованото лице с оглед на Директива 2008/115, и по-специално на член 5 — което националната юрисдикция следва да провери.
В този смисъл държавите членки трябва да гарантират пълната ефективност на производството по обжалване на решението за отхвърляне на молбата за международна закрила при зачитане на принципа на равни процесуални възможности, което изисква по-специално спирането на всички правни последици от решението за връщане по време на срока за подаване на жалбата, а ако такава жалба е подадена — до произнасянето по нея. В това отношение не е достатъчно съответната държава членка да се въздържа да прибягва до принудително изпълнение на решението за връщане. Напротив, необходимо е да се спрат всички правни последици от това решение, и по-специално срокът за доброволно напускане по член 7 от Директива 2008/115 да не започне да тече, докато заинтересованото лице има разрешение да остане. Освен това през този период той не може да бъде задържан с цел извеждане съгласно член 15 от тази директива.
От друга страна, до приключването на производството по обжалване срещу отхвърлянето на молбата му за международна закрила на първа инстанция от решаващия орган заинтересованото лице по принцип трябва да може да се ползва от правата, произтичащи от Директива 2003/9. Всъщност член 3, параграф 1 от тази директива обвързва нейното прилагане само с наличието на разрешение за пребиваване на територията в качеството на кандидат за международна закрила и съответно не изключва подобно прилагане в хипотезата, в която заинтересованото лице, макар да има такова разрешение, се намира в незаконен престой по смисъла на Директива 2008/115. В това отношение от член 2, буква в) от Директива 2003/9 следва, че заинтересованото лице запазва статута си на кандидат за международна закрила по смисъла на тази директива, докато по молбата му не бъде постановено окончателно решение (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2012 г., Cimade и GISTI, C‑179/11, EU:C:2012:594, т. 53).
(вж. т. 61—63 и 67 и диспозитива)