Дело C‑172/13

Европейска комисия

срещу

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 49 ДФЕС — Член 31 от Споразумението за ЕИП — Корпоративен данък — Групи от дружества — Групово данъчно облекчение — Прехвърляне на загуби, претърпени от чуждестранно дъщерно дружество — Условия — Момент, към който се определя дали загубите на чуждестранното дъщерно дружество са окончателни“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 3 февруари 2015 г.

Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Данъчно облекчение — Приспадане на загуби, претърпени от чуждестранно дъщерно дружество — Национално законодателство, определящо момента, към който следва да се прецени дали загубите на чуждестранното дъщерно дружество са окончателни — Допустимост

(член 49 ДФЕС; член 31 от Споразумението за ЕИП)

Държава членка, предвидила режим на групово данъчно облекчение, по силата на който претърпените от едно дружество загуби могат да бъдат приспаднати от печалбата на други дружества от същата група, като за разлика от загубите, претърпени от местни дружества, тези, претърпени от чуждестранни дружества, могат да бъдат отчетени за целите на груповото данъчно облекчение само ако са окончателни, не е нарушила задълженията си по член 49 ДФЕС и по член 31 от Споразумението за европейско икономическо пространство. В това отношение окончателният характер на загубите може да се установи в случаите, когато, от една страна, чуждестранното дъщерно дружество е изчерпало възможностите за отчитане на загубите, понесени в държавата по установяването му, за съответната посочена в заявлението данъчна година, както и за предходните данъчни години, евентуално чрез прехвърляне на тези загуби на трето лице или чрез приспадането им от печалбите на това дъщерно дружество за предишни данъчни години, и от друга страна, не съществува възможност загубите на чуждестранното дъщерно дружество да могат да бъдат отчетени в държавата по установяването му през следващи данъчни периоди било от самото него, било от трето лице, по-специално при прехвърлянето му на дъщерното дружество. Освен това член 49 ДФЕС и член 31 от споменатото споразумение допускат преценката дали дадени загуби, претърпени от чуждестранно дъщерно дружество, са окончателни, да се направи с оглед на положението към момента непосредствено след края на данъчния период, през който са претърпени съответните загуби.

Всъщност претърпените от чуждестранно дъщерно дружество загуби могат да бъдат констатирани като окончателни само ако дружеството няма повече приходи в държавата членка по установяването си. С оглед на това, ако продължава да има дори и минимални приходи, то би могло да приспадне претърпените загуби с бъдещи реализирани в държавата членка по установяването си печалби. При все това загубите на чуждестранно дъщерно дружество са окончателни, когато може да се докаже, че непосредствено след края на данъчния период, през който същите са претърпени, дъщерното дружество е преустановило търговската си дейност и е продало или се е освободило от всичките си активи, с които е реализирало доходи.

(вж. точки 21, 26, 31, 36 и 37)