РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
2 март 2016 година
Дело F‑3/15
Jürgen Frieberger
и
Benjamin Vallin
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Изменение на Правилника — Регламент № 1023/2013 — Член 22 от приложение XIII към Правилника — Повишаване на пенсионната възраст — Възстановяване на вноските към пенсионната схема на Съюза — Член 26 от приложение XIII към Правилника — Преоценка на бонификацията на пенсионните права“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Frieberger и г‑н Vallin искат да бъдат отменени решенията на Европейската комисия от 13 и 26 март 2014 г., с които се отхвърлят исканията им съответно от 9 и 17 декември 2013 г., от една страна, за възстановяване на част от вноските към пенсионната схема на Европейския съюз, удържани от заплатите им, и от друга, за ново изчисляване на бонификацията на пенсионните им права, прехвърлени към пенсионната схема на Съюза. Доколкото е необходимо, те искат отмяната на решенията от 26 септември 2014 г. за отхвърляне на жалбите им по административен ред, подадени на 11 и 23 юни 2014 г. срещу посочените по-горе решения от 13 и 26 март 2014 г.
Решение: Отменя решението на Европейската комисия от 26 март 2014 г., с което се отхвърля искането на г‑н Frieberger от 17 декември 2013 г. за ново изчисляване на бонификацията на пенсионните му права, прехвърлени към пенсионната схема на Европейския съюз. Няма основание за произнасяне по жалбата, подадена от г‑н Vallin срещу решението на Европейската комисия от 13 март 2014 г., с което, както се твърди, тя е отхвърлила искането за ново изчисляване на бонификацията на пенсионните права, прехвърлени към пенсионната схема на Европейския съюз. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искане за отмяна на индивидуален увреждащ акт — Липса на компетентност на съда на Съюза да установява незаконосъобразността на разпоредба с общо приложение в диспозитива на решенията си
(член 263 ДФЕС)
2. Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Решение за отхвърляне — Липса на задължение на администрацията за замяна на мотивите на първоначалния акт
(член 90 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Пенсии — Финансиране на пенсионната схема — Правила за запазване на актюерския баланс на пенсионната схема на Съюза — Определяне на размера на вноските на длъжностните лица — Актюерско изчисление, при което се отчитат промяната в населението, увеличението на заплатите и лихвените проценти, изчислени съгласно член 10 от приложение XII към Правилника — Законосъобразност
(членове 83 и 83а от Правилника за длъжностните лица и приложение XI, член 10 от приложение XII и член 22 от приложение XIII към него)
4. Актове на институциите — Преамбюл — Задължителна правна сила — Липса
5. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Право на информиране и консултиране на работниците в предприятието — Възможност за позоваване само на това право в производство по възражение за незаконосъобразност на разпоредба от Регламент № 1023/2013 — Изключване
(член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
6. Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпването на служба за Съюза — Прехвърляне към пенсионната схема на Съюза — Бонус за осигурителен стаж — Преоценка на бонификацията — Втора преоценка в резултат на изменението на Правилника от 2014 г., която следва вече извършена в резултат на изменението на Правилника от 2004 г. първа преоценка — Допустимост
(член 22 и член 26, параграф 5 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Макар в рамките на искане за отмяна на индивидуален увреждащ акт съдът на Съюза действително да е компетентен инцидентно да установява незаконосъобразността на разпоредбата с общо приложение, на която е основан обжалваният акт, той все пак не е компетентен да установява това в диспозитива на решенията си.
(вж. т. 31)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение от 21 октомври 2009 г., Ramaekers-Jørgensen/Комисия, F‑74/08, EU:F:2009:142, т. 37
2. Когато след разглеждане на жалбата по административен ред компетентният орган по назначаването приеме, че мотивите на първоначалния акт, срещу който е насочена жалбата, са едновременно добре обосновани и достатъчни, за да отговорят на изтъкнатите в последната твърдения за нарушения, няма причина той да се отклони от тези мотиви, като ги замени с нови. Ето защо в тази хипотеза органът по назначаването може да отхвърли жалбата по административен ред, като възпроизведе в решението за отхвърляне същите мотиви като посочените в първоначалния акт, без да може да бъде упрекнат в нарушение на задължението за мотивиране или на принципа на добра администрация.
Всъщност в особената хипотеза на жалби по административен ред, формулирани по един и същ начин от няколко заинтересовани лица, органът по назначаването не може да бъде упрекнат за това, че им е дал стандартен отговор. Напротив, този подход е в съответствие с принципа на добра администрация и гарантира равното третиране на жалбоподателите.
(вж. т. 39 и 41)
Позоваване на:
Общ съд — решение от 11 декември 2014 г., Faita/ЕИСК, T‑619/13 P, EU:T:2014:1057, т. 32
3. Правилото в член 83, параграф 2 от Правилника, че длъжностните лица участват във финансирането на една трета от пенсионноосигурителната схема, трябва да се тълкува с оглед на член 83а, параграфи 1, 3 и 4 от Правилника, съгласно който балансът на тази схема трябва да се осигурява и проверява въз основа на петгодишната актюерска оценка, актуализирана всяка година в съответствие с приложение XII към Правилника, съдържащ правила за прилагането на член 83а от последния. При тези обстоятелства балансът на пенсионната схема е постигнат в актюерския смисъл на приложение XII към Правилника, ако сумата от вноските, които следва да се плащат всяка година от активно заетите длъжностни лица, позволява да се финансира една трета от бъдещия размер на пенсионните права, придобити от тези длъжностни лица през същата година. Следователно възприетият от законодателя актюерски подход се основава на дългосрочно финансиране на пенсионната схема. За тази цел законодателят е взел предвид редица актюерски хипотези.
От това следва, че вноските на длъжностните лица, равняващи се на една трета от необходимата за финансиране на пенсионната схема сума, трябва да бъдат включени в посочената по-горе актюерска перспектива и в дългосрочен план, така че не могат да бъдат изключени разлики в преоценката.
От член 83а, параграф 3 от Правилника следва също, че актюерският баланс на пенсионната схема се гарантира чрез два показателя — пенсионната възраст и размерът на вноските на длъжностните лица по тази схема. Всъщност, докато вноските по схемата допринасят за осигуряване на баланса ѝ, тъй като я финансират директно, с аналогична последица се свързва и увеличението на законоустановената пенсионна възраст, тъй като по принцип то води до отложено във времето прилагане на тази схема.
Тази констатация обаче не е достатъчна, за да се заключи, че чрез механизъм за пряко компенсиране увеличението на законоустановената пенсионна възраст би трябвало непременно да доведе до намаление на процентния размер на платените в миналото от длъжностните лица вноски.
Всъщност съгласно член 1 от приложение XII към Правилника размерът на вноските на длъжностните лица по пенсионната схема се определя по-точно въз основа на извършваната на всеки пет години актюерска оценка и ежегодната актуализация, предвидени в член 83а, параграфи 3 и 4 от Правилника. При все това извършваната на всеки пет години актюерска оценка и ежегодната ѝ актуализация се основават на няколко параметъра, определени в приложение XII към Правилника.
Първият параметър, вземан предвид при изчисляване на размера на вноските на длъжностните лица, е „промяната в населението“, посочена в член 1, параграф 2 от приложение XII към Правилника. За установяване на самата промяна се наблюдава населението, съставено от осигуряваните по пенсионната схема лица, както е видно от член 9 от същото приложение. Съгласно този член от наблюденията на това население се правят заключения по-специално относно неговата структура и средната възраст на пенсиониране. Самата структура на населението трябва да бъде преценявана с оглед на таблицата на смъртността, средната продължителност на живота, процентните стойности за инвалидността и разпределението на населението по полове. Що се отнася до средната възраст на пенсиониране, тя се отличава от законоустановената пенсионна възраст и се взема предвид, тъй като в по-голяма степен определя действителната тежест на пенсиите в сравнение с втората.
Вторият параметър, който се взема предвид при определяне на размера на вноските на длъжностните лица, е промяната на основната заплата на всяко едно от тях до „предполагаемата пенсионна възраст“ (членове 4 и 6 от приложение XII към Правилника). Следователно този параметър предполага да се прогнозира бъдещият размер на основната заплата на активно заетото длъжностно лице, като се вземе предвид прогнозният размер на тази заплата към момента на пенсиониране (член 6, параграф 1, първа алинея от приложение XII към Правилника). В това отношение е важно да се подчертае, че макар да се взема предвид законоустановената пенсионна възраст, следва да бъдат отчетени и фактори като възможността лицето да остане на служба след навършване на тази възраст или да преустанови трудовата си дейност, преди да я е навършил, както следва имплицитно от член 6, параграф 4 от приложение XII към Правилника. От това следва в крайна сметка, че взетата предвид „предполагаема пенсионна възраст“ е агрегирана стойност.
Третият параметър, който се взема предвид при определяне на размера на вноските на длъжностните лица, са лихвените проценти, изчислени съгласно член 10 от приложение XII към Правилника, а четвърти фактор съгласно член 11 от същото приложение е процентът на годишната промяна на размера на заплатите на длъжностните лица, съответстващ на средната стойност за период от тридесет години на специалните индикатори по приложение XI към Правилника.
Ето защо е видно, че законоустановената пенсионна възраст, която съгласно член 22 от приложение XIII към Правилника в редакцията му след изменението с Регламент № 1023/2013 се определя в зависимост от възрастта на всяко длъжностно лице към 1 май 2014 г., е фактор, който взаимодейства с прогнози за бъдещата стойност на редица параметри (лихвен процент, смъртност, увеличение на заплатите и т.н.) при оценка на актюерския баланс на пенсионната схема на Съюза и следователно при определяне на размера на вноската, дължима от всяко длъжностно лице с оглед на гарантиране на една трета от този баланс.
Поради това процентният размер на вноската на длъжностните лица по пенсионната схема на Съюза може да претърпи развитие независимо от законоустановената пенсионна възраст.
На последно място, пенсионната схема на Съюза е организирана въз основа на принципа на солидарност и не е замислена така, че получаваната от длъжностното лице пенсия да представлява точната насрещна престация за изплащаните от него по схемата вноски. Следователно платените от всяко длъжностно лице вноски не пораждат за него придобито понастоящем индивидуално право на точна насрещна престация под формата на пенсия и възстановяване на евентуалния остатък.
(вж. т. 45—54, 56 и 73)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение от 29 ноември 2006 г., Campoli/Комисия, T‑135/05, EU:T:2006:366, т. 134
Съд на публичната служба — решение от 11 юли 2007 г., Wils/Парламент, F‑105/05, EU:F:2007:128, т. 85 и 86
4. В преамбюла на акт с общо приложение се излагат мотивите за него, като по правило се посочват, от една страна, общото положение, довело до приемането на акта, и от друга страна, общите цели, които той трябва да постигне. Поради това преамбюлът на такъв акт няма задължителна правна сила и лицата не могат да се позовават на него с цел дерогиране на самите разпоредби на съответния акт или, на по-силно основание, с цел обосноваване на незаконосъобразността му.
(вж. т. 69)
Позоваване на:
Съд — решение от 19 ноември 1998 г., Nilsson и др., C‑162/97, EU:C:1998:554, т. 54
5. Член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз, озаглавен „Право на информиране и консултиране на работниците в предприятието“, предвижда, че на работниците трябва да се гарантира, на различни равнища, информиране и консултиране в предвидените от правото на Съюза и от националните законодателства и практики случаи и условия. Следователно от текста на този член ясно следва, че за да може да породи напълно своето действие, той следва да бъде уточнен в разпоредби на правото на Съюза или на националното право.
В това отношение заинтересованите лица не могат да повдигнат възражение за незаконосъобразност на член 1, параграф 73, буква ж) от Регламент № 1023/2013, като се позовават само на член 27 от Хартата, без да посочват друга, допълваща този член разпоредба от правото на Съюза.
(вж. т. 87 и 88)
Позоваване на:
Съд — решение от 15 януари 2014 г., Association de médiation sociale, C‑176/12, EU:C:2014:2, т. 44 и 45
6. Член 26, параграф 5 от приложение XIII към Правилника ни най-малко не създава пречка след първа преоценка на бонификацията на пенсионните права, извършена вследствие на изменението от 2004 г., да се направи втора преоценка на бонификацията на дадено длъжностно лице предвид изменението на член 22 от приложение XIII към Правилника с Регламент № 1023/2013, с който отново е увеличена законоустановената пенсионна възраст.
(вж. т. 97)