CURIA - Documents

Home > Search form > List of results > Documents

Start printing

Language of document : ECLI:EU:T:2014:122

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

14 март 2014 година(*)

„Конкуренция — Административно производство — Решение, изискващо предоставянето на информация — Необходим характер на поисканата информация — Принцип на добра администрация — Задължение за мотивиране — Пропорционалност“

По дело T‑297/11

Buzzi Unicem SpA, установено в Casale Monferrato (Италия), за което се явяват C. Osti и A. Prastaro, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана първоначално от B. Gencarelli, L. Malferrari и C. Hödlmayr, впоследствие от Malferrari и Hödlmayr, в качеството на представители, подпомагани от M. Merola, адвокат,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение C(2011) 2356 окончателен на Комисия от 30 март 2011 г. относно производство по прилагане на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (преписка 39520 — Цимент и свързани продукти),

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: A. Dittrich, председател, I. Wiszniewska-Białecka и M. Prek (докладчик), съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 26 април 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

Обстоятелства в основата на спора

1 През октомври 2008 г. в изпълнение на член 20 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Комисията на Европейските общности извършва редица проверки в помещенията на дружества, осъществяващи дейност в циментовия сектор, включително в помещенията на жалбоподателя Buzzi Unicem SpA, както и в тези на Dyckerhoff AG и на Cimalux SA, които са пряко или косвено контролирани от жалбоподателя дружества.

2 На 30 септември 2009 г. Комисията изпраща до жалбоподателя искане за предоставяне на информация, включващо два въпросника. Първият въпросник се отнася до иззети по време на проверките документи. В приложения към искането за предоставяне на информация втори въпросник Комисията изпраща на жалбоподателя първоначален списък с 57 въпроса (наричани по-нататък „първоначалните въпроси“). На 11 януари 2010 г. до жалбоподателя е изпратено и друго искане за предоставяне на информация по реда на член 18, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

3 На 5 ноември 2010 г. Комисията уведомява жалбоподателя за намерението си да му изпрати решение по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, изискващо предоставянето на информация, като му изпраща проект на въпросник, който възнамерява да приложи към решението.

4 На 17 ноември 2010 г. жалбоподателят представя своето становище по проекта на въпросник.

5 На 6 декември 2010 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че е решила да образува производство по реда на член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 срещу него и срещу седем други дружества, осъществяващи дейност в циментовия сектор, за предполагаеми нарушения на член 101 ДФЕС, свързани с „ограничения на търговските потоци в Европейското икономическо пространство (ЕИП), включително ограничения в ЕИП върху вноса с произход от външни за ЕИП страни, с разпределянето на пазари, съгласуването на цени и свързаните с тях антиконкурентни практики на пазара на цимент и свързаните с него продуктови пазари“ (наричано по-нататък „решението за образуване на производството“).

6 На 30 март 2011 г. Комисията приема решение C(2011) 2356 окончателен относно производство по прилагане на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 (преписка 39520 — Цимент и свързани продукти) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

7 В обжалваното решение Комисията посочва, че съгласно член 18 от Регламент № 1/2003, за да изпълни задълженията, възложени ѝ с посочения регламент, тя може чрез обикновено искане или чрез решение да изиска от предприятията и от сдруженията на предприятия да предоставят цялата необходима информация (съображение 3 от обжалваното решение). След като припомня, че жалбоподателят е бил уведомен за намерението ѝ да приеме решение по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и след като той е представил своето становище по проекта на въпросник (съображения 4 и 5 от обжалваното решение), Комисията изисква чрез решение от жалбоподателя и от намиращите се в Европейския съюз негови дъщерни дружества, контролирани пряко или косвено от него, да отговорят на съдържащия се в приложение I въпросник от 79 страници, който се състои от единадесет поредици от въпроси (съображение 6 от обжалваното решение).

8 Също така Комисията възпроизвежда изброяването на предполагаемите нарушения, посочени в точка 5 по-горе (съображение 2 от обжалваното решение).

9 Като се позовава на естеството и количеството поискана информация, както и на тежестта на предполагаемите нарушения на правилата на конкуренцията, Комисията преценява, че следва да предостави на жалбоподателя срок за отговор от дванадесет седмици за първите десет поредици от въпроси и две седмици за единадесетата, която се отнася до „Контакти и срещи“ (съображение 8 от обжалваното решение).

10 Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

[Жалбоподателят], заедно със своите намиращи се в ЕС и контролирани пряко или косвено от него дъщерни дружества, представя посочената в приложение I към настоящото решение информация във формàта, предвиден в приложение II и приложение III към същото решение, в срок за отговор от дванадесет седмици за въпроси 1—10 и две седмици за въпрос 11, считано от датата на уведомяване за настоящото решение. Двете приложения са неразделна част от настоящото решение.

Член 2

[Жалбоподателят], заедно със своите намиращи се в ЕС и контролирани пряко или косвено от него дъщерни дружества, е адресат на настоящото решение […]“.

Производство и искания на страните

11 На 10 юни 2011 г. жалбоподателят подава настоящата жалба за отмяна на обжалваното решение в секретариата на Общия съд.

12 С отделна молба, подадена на 10 юни 2011 г. в секретариата на Общия съд, жалбоподателят прави искане делото да се разгледа по реда на бързото производство съгласно член 76а от Процедурния правилник на Общия съд.

13 С Решение от 14 септември 2011 г. Общият съд (седми състав) отхвърля това искане.

14 По доклад на съдията докладчик Общият съд (седми състав) решава да започне устната фаза на производството.

15 Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 26 април 2013 г.

16 Жалбоподателят иска Общият съд:

– да отмени изцяло или отчасти обжалваното решение,

– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

17 Комисията иска Общият съд:

– да отхвърли жалбата,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

18 Жалбоподателят изтъква пет правни основания в подкрепа на своята жалба, изведени по същество, първо, от липсата на мотиви или от недостатъчното мотивиране на обжалваното решение, както и от нарушението на правото на защита, второ, от превишаване на правомощията и от злоупотребата с власт при приемането на обжалваното решение, както и от разместване на доказателствената тежест, трето, от нарушението на член 18 от Регламент № 1/2003, четвърто, от нарушението на принципа на пропорционалност и пето, от нарушението от Комисията на добрите ѝ практики, свързани с предоставянето на икономически данни, както и на принципа на добро администриране.

По първото правно основание, изведено от липсата на мотиви или от недостатъчното мотивиране на обжалваното решение, както и на нарушението на правото на защита

19 Основното твърдение на жалбоподателя е, че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви, тъй като не съдържа никакво указание за предмета и целта на искането за предоставяне на информация, както и че мотивите не могат напълно да се заменят от препращане към други актове. При условията на евентуалност той твърди, че дори съдържанието на решението за образуване на производство да можеше да се вземе предвид, обжалваното решение остава опорочено от недостатъчното мотивиране поради твърде общия характер на определянето на предполагаемите нарушения, което то си поставя за цел да провери. По отношение на другите обстоятелства от правния контекст, на които се позовава Комисията, те не позволявали да бъдат попълнени мотивите на обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че тази недостатъчност на мотивирането препятства преценката на необходимостта от поисканата информация и следователно упражняването на неговото право на защита.

20 Комисията счита, че обжалваното решение е надлежно мотивирано.

21 Задължението за мотивиране на дадено индивидуално решение има за цел да позволи осъществяването на съдебен контрол за законност на решението и да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението е обосновано или евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата действителност, като се има предвид, че обхватът на това задължение зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е бил приет, както и от съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 25 октомври 1984 г. по дело Interfacultair Instituut Electronenmicroscopie der Rijksuniversiteit te Groningen, 185/83, Recueil, стр. 3623, точка 38, Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Corsica Ferries France/Комисия, T‑349/03, Recueil, стр. II‑2197, точки 62 и 63 и Решение на Общия съд от 12 юли 2007 г. по дело CB/Комисия, T‑266/03, непубликувано в Сборника, точка 35).

22 Съгласно установената съдебна практика основните елементи на мотивите на решение, изискващо предоставянето на информация, са определени в самия член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 (вж. Решение на Общия съд от 22 март 2012 г. по дело Slovak Telekom/Комисия, T‑458/09 и T‑171/10, точки 76 и 77 и цитираната съдебна практика).

23 Член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 предвижда, че Комисията „следва да посочи правното основание и целта на искането, да уточни каква информация се изисква и да определи срока, в който трябва да се предостави информацията“. Освен това член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 уточнява, че Комисията „посочва и санкциите, предвидени в член 23“, че тя „посочва или налага санкциите, предвидени в член 24“, и че „посочва и правото на обжалване на решението пред Съда на Европейските общности“.

24 Определянето по този начин на задължението за мотивиране се обяснява с това, че решенията, изискващи предоставянето на информация, имат характера на мярка за събиране на доказателства.

25 Всъщност следва да се има предвид, че административното производство по Регламент № 1/2003, което се провежда пред Комисията, се подразделя на две отделни последователни фази, всяка от които има своя собствена вътрешна логика, а именно, от една страна, фаза на предварително разследване, а от друга, състезателна фаза. Фазата на предварително разследване, през която Комисията прибягва до предвидените в Регламент № 1/2003 правомощия за разследване и която продължава до изложението на възраженията, е предназначена да позволи на Комисията да събере всички релевантни доказателства, които потвърждават или не наличието на нарушение на нормите на конкуренцията, и да приеме първоначална позиция във връзка с по-нататъшния ход и насоката на производството. Обратно на това, състезателната фаза, обхващаща периода от изложението на възраженията до приемането на окончателно решение, трябва да позволи на Комисията да се произнесе окончателно по предявеното нарушение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело AC-Treuhand/Комисия, T‑99/04, Сборник, стр. II‑1501, точка 47).

26 От една страна, що се отнася до фазата на предварителното разследване, нейният начален момент е датата, на която Комисията, упражнявайки предоставените ѝ с членове 18 и 20 от Регламент № 1/2003 правомощия, приема мерки, които включват обвинение в извършване на нарушение и имат значително отражение върху положението на заподозрените предприятия. От друга страна, едва в началото на състезателната административна фаза заинтересуваното предприятие е информирано посредством изложението на възраженията за всички съществени обстоятелства, на които Комисията се основава на този стадий на производството, и че това предприятие разполага с право на достъп до преписката, за да се гарантира ефективното упражняване на неговото право на защита. Ето защо заинтересованото предприятие може да се позовава на правото си на защита в пълен обем едва след изпращане на изложението на възраженията. Всъщност, ако това право се отнасяше до периода, предхождащ изпращането на изложението на възраженията, ефективността на разследването на Комисията би била намалена, тъй като още по време на фазата на предварителното разследване засегнатото предприятие би било в състояние да установи сведенията, известни на Комисията, а следователно и тези, които все още биха могли да бъдат укрити от нея (вж. в този смисъл Решение по дело AC-Treuhand/Комисия, точка 25 по-горе, точка 48 и цитираната съдебна практика).

27 При все това взетите от Комисията мерки по разследването през фазата на предварителното разследване, по-специално мерките за контрол и исканията за предоставяне на информация, по естеството си включват обвинение в извършване на нарушение и могат да имат съществено отражение върху положението на заподозрените предприятия. Следователно е важно да се избягва непоправимото засягане на правото на защита в хода на тази фаза от административното производство, тъй като предприетите действия по събиране на доказателства могат да бъдат от решаващо естество за осигуряване на доказателства за неправомерния характер на действията на предприятията, които могат да доведат до ангажиране на тяхната отговорност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 септември 1989 г. по дело Hoechst/Комисия, 46/87 и 227/88, Recueil, стр. 2859, точка 15 и Решение по дело AC-Treuhand/Комисия, точка 25 по-горе, точки 50 и 51).

28 Във връзка с това следва да се напомни, че предвиденото в член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 задължение Комисията да посочва правното основание и целта на искането за предоставяне на информация, е основно изискване, указващо на обоснования характер на събираната от съответните предприятия информация, което също така им позволява да разберат обхвата на тяхното задължение за сътрудничество, зачитайки едновременно с това право им на защита. Оттук следва, че Комисията може да изисква предоставянето само на информация, годна да ѝ позволи да провери предполагаемо нарушение, което обосновава провеждането на разследването и е посочено в искането за информация (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 12 декември 1991 г. по дело SEP/Комисия, T‑39/90, Recueil, стр. II‑1497, точка 25 и Решение на Общия съд от 8 март 1995 г. по дело Société Générale/Комисия, T‑34/93, Recueil, стр. II‑545, точка 40).

29 Както подчертава генералният адвокат Jacobs в точка 30 от своето заключение, представено във връзка с Решение на Съда от 19 май 1994 г. по дело SEP/Комисия (C‑36/92 P, Recueil, стр. I‑1911 и I‑1914), задължението да се посочи целта на искането, означава „очевидно[, че Комисията] трябва да укаже какво е твърдяното нарушение на правилата на конкуренцията“, „[н]еобходимият характер на информацията трябва да се прецени с оглед на посочената в искането за предоставяне на информация цел“ и „[ц]елта трябва да бъде посочена достатъчно точно, тъй като в противен случай ще бъде невъзможно да се определи дали информацията е необходима и Съдът няма да може да упражни своя контрол“.

30 Също така, съгласно постоянната съдебна практика, макар Комисията да не е длъжна да съобщава на адресата на подобно решение цялата информация, с която разполага, за предполагаемите нарушения, нито да дава точна правна квалификация на тези нарушения, тя трябва да посочи ясно предположенията, които възнамерява да провери (Решение по дело Société Générale/Комисия, точка 28 по-горе, точки 62 и 63 и Решение по дело Slovak Telekom/Комисия, точка 22 по-горе, точка 77).

31 Въпреки това не следва да се изисква от Комисията освен предполагаемите нарушения, които възнамерява да провери, да посочва във фазата на предварително разследване и улики, тоест обстоятелствата, които я насочват към хипотезата за осъществено нарушение на член 101 ДФЕС. Всъщност подобно задължение би поставило под въпрос въведеното от съдебната практика равновесие между запазването на ефикасността на разследването и зачитането на правото на защита на съответното предприятие.

32 В случая в обжалваното решение ясно се посочва, че то е прието на основание член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и че разследваните практики биха могли да представляват нарушение на член 101 ДФЕС. Съображения 10 и 11 от него се позовават изрично на споменатите в точка 23 по-горе санкции и право на обжалване.

33 Следователно достатъчното мотивиране на обжалваното решение или неговата липса зависи изключително от това дали предположенията за нарушение, които Комисията възнамерява да провери, са уточнени достатъчно ясно.

34 В това отношение мотивите на обжалваното решение се състоят от съдържащото се в съображение 2 от обжалваното решение твърдение, че „[п]редполагаемите нарушения се отнасят до ограничения на търговските потоци в Европейското икономическо пространство (ЕИП), включително ограничения в ЕИП върху вноса с произход от външни за ЕИП страни, с разпределянето на пазари, съгласуването на цени и свързаните с тях антиконкурентни практики на пазара на цимент и свързаните с него продуктови пазари“.

35 Освен това обжалваното решение препраща изрично към решението за образуване на производството, посочено в точка 5 по-горе, което съдържа допълнителни данни относно географския обхват на предполагаемото нарушение и вида на разглежданите продукти.

36 Общият съд счита, че мотивите на обжалваното решение търпят критика, тъй като са изложени много общо, въпреки че е могло да бъдат уточнени. При все това може да се приеме, че разгледано във връзка с решението за образуване на производството, позоваването на ограниченията на търговските потоци в Европейското икономическо пространство (ЕИП), на разпределянето на пазари, както и на съгласуването на цени на пазара на цимент и на свързаните с него продуктови пазари предоставя минималната степен на яснота, позволяваща да се заключи, че изискванията на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 са спазени.

37 Поради това следва да се приеме, че обжалваното решение е надлежно мотивирано. Следователно трябва да се приеме още, че жалбоподателят е могъл да прецени необходимостта от поисканата информация.

38 Този извод не се оспорва от довода, който жалбоподателят извежда от липсата на уточнение от Комисията за обхванатия от разследването период. Всъщност във връзка с това Комисията не е длъжна в изпълнение на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 да излага мотиви.

39 Следователно настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

По второто правно основание, изведено от превишаването на правомощията и от злоупотребата с власт от страна на Комисията, както и от разместването на доказателствената тежест

40 Жалбоподателят счита, че Комисията е превишила правомощията си и е злоупотребила с власт, като е приела решение, имащо изцяло проучвателно значение, въпреки че всяко прието на основание член 18 от Регламент № 1/2003 решение трябвало само да потвърди наличието на данните, с които тя вече разполага. Той упреква Комисията, че не е уточнила целта на своето искане за предоставяне на информация. Освен това според жалбоподателя внесените от Комисията промени в различните нейни искания за предоставяне на информация сочат, че при приемането на обжалваното решение тя не е разполагала с данни, разкриващи наличието на нарушение на правото на конкуренцията. Проучвателният характер на обжалваното решение бил виден и от писмената защита на Комисията. По този начин Комисията разместила и доказателствената тежест, налагайки на съответните предприятия да ѝ предоставят доказателства, които ще бъдат използвани срещу тях. Жалбоподателят твърди, че при тези обстоятелства Комисията евентуално е трябвало да проведе секторно разследване по реда на член 17 от Регламент № 1/2003.

41 На първо място, Общият съд счита, че доколкото чрез настоящото правно основание жалбоподателят упреква Комисията за неуточняването на целта на искането ѝ за предоставяне на информация, то това правно основание се смесва с изложения във връзка с първото правно основание довод, който се извежда от липсата на мотиви, поради което трябвало да се отхвърли по съображенията, изложени в точки 21—37 по-горе.

42 На второ място, следва да се посочи, че в настоящото правно основание се съдържа по същество и упрек, основан на произволния характер на обжалваното решение, като се твърди, че при приемането на това решение Комисията не е разполагала с данни, разкриващи наличието на нарушение на правото на конкуренцията.

43 Действително изискването за закрила срещу произволната и непропорционална намеса на публичната власт в сферата на частната дейност на всяко лице, независимо дали то е физическо или юридическо, е основен принцип на правото на Съюза (Решение по дело Slovak Telekom/Комисия, точка 22 по-горе, точка 81).

44 Също така следва да се подчертае, че за да се спази този основен принцип, е необходимо решението, изискващо предоставянето на информация, да има за цел събирането на необходими документи, потвърждаващи съществуването и обхвата на съответните фактически и правни обстоятелства, за които Комисията вече знае и които са достатъчно сериозни признаци, позволяващи да се предположи наличието на нарушение на правилата на конкуренцията (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 22 октомври 2002 г. по дело Roquette Frères, C‑94/00, Recueil, стр. I‑9011, точки 54 и 55).

45 При все това обаче трябва да се приеме, че жалбоподателят се е задоволил да посочи няколко общи упрека относно поведението на Комисията в хода на административното производство. Така при дадените обстоятелства, след като не е налице изрично и мотивирано искане от страна на жалбоподателя, Общият съд не може по свой почин да провери дали Комисията е разполагала с достатъчно сериозни данни, обосноваващи приемането на обжалваното решение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 март 2013 г. Viega/Комисия, C‑276/11 P, точки 41—43).

46 На трето място и като следствие от посоченото, упрекът, че Комисията злоупотребила с власт, приемайки решение на основание член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, вместо да предприеме секторно разследване, следва да се отхвърли, след като жалбоподателят не доказва, че Комисията е използвала предоставените ѝ от тази разпоредба правомощия за цели, които са различни от тези на разпоредбата.

47 Освен това не е без значение да се подчертае, че предприемането на секторно разследване по реда на член 17 от Регламент № 1/2003 не би имало непременно по-малко принудителен за жалбоподателя характер от приетото на основание член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 решение, изискващо предоставянето на информация. Всъщност, прилагайки член 23, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003, Комисията има право с решение, прието по реда на член 17 от Регламент № 1/2003, да наложи глоба за предоставянето на неточна, непълна или подвеждаща информация или при непредоставяне от жалбоподателя на информация в определения срок. Същото се отнася и до възможността да се наложат периодични санкционни плащания на основание член 24, параграф 1, буква г) от същия регламент. Следователно Комисията разполага с еднакви средства за принуда в рамките на процедурите по член 17 и по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003.

48 На четвърто място, що се отнася до упрека, че Комисията наложила на жалбоподателя да ѝ предостави доказателства, които ще бъдат използвани срещу него, поради което разместила доказателствената тежест в негова вреда, този упрек ще бъде анализиран заедно с довода на жалбоподателя, с който той се смесва и с който в рамките на третото правно основание се оспорва естеството на поисканата информация.

49 Като се има предвид тази уговорка, второто правно основание трябва да бъде отхвърлено.

По третото правно основание и по първата част от четвъртото правно основание, изведени от нарушението на член 18 от Регламент № 1/2003

50 В рамките на третото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 18 от Регламент № 1/2003, който ѝ позволява да изисква предоставянето на намиращи се в него необходими елементи от фактическо естество. На първо място, въпроси 1D, 5R, 5S, 5T и 5V предполагали да се предоставят оценки и мнения, поради което надхвърляли рамката на предоставянето на елементи от фактическо естество. Същото се отнасяло и до въпросите, с които от него е било поискано да направи преценка за определени разстояния (въпрос 1A, точка Y, въпрос 1B, точки AB и AC, въпрос 3, точки AB и AC и въпрос 4, точка Y). На второ място, Комисията поискала да се предостави информация, с каквато тя признала, че даденото предприятие не разполага или не е могло да разполага. На трето място, жалбоподателят счита, че Комисията е поискала от него да предостави информация, която тя сама е могла да получи.

51 С първата част от четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е прието в нарушение на член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003, тъй като с него се изисква да бъде предоставена информация, която не е „необходима“ по смисъла на тази разпоредба.

52 Комисията счита, че третото правно основание и първата част от четвъртото правно основание следва да бъдат отхвърлени.

53 Тъй като както третото правно основание, така и първата част от четвъртото правно основание са изведени от нарушението на член 18 от Регламент № 1/2003, Общият съд счита, че те следва да бъдат разгледани заедно.

По естеството на изисканата информация

54 В рамките на третото правно основание жалбоподателят оспорва правото на Комисията да го задължи да отговаря на въпроси, които, от една страна, надхвърлят предоставянето на фактически данни или, от друга страна, се отнасят до информация, с която той не разполага.

55 Необходимо е да се напомни, че съгласно съображение 23 от Регламент № 1/2003 „Комисията следва да разполага с правомощия по отношение на [целия Съюз] да изисква предоставяне на информацията, необходима за разкриване на всички споразумения, решения или съгласувани практики, забранени от член [101 ДФЕС], или всички злоупотреби с господстващо положение, забранени от член [102 ДФЕС]“. Допълва се още, че „[к]огато изпълняват решение на Комисията, предприятията не могат да бъдат принуждавани да признаят, че са извършили нарушение, но във всеки случай те са длъжни да отговорят на фактически въпроси и да предоставят документи дори ако тази информация може да бъде използвана за установяване по отношение на тях или на друго предприятие наличието на нарушение“.

56 Следователно, щом като под предоставяне на „информация“ по смисъла на член 18 от Регламент № 1/2003 трябва да се разбира не само предоставянето на документи, но и задължението да се отговори на отнасящи се до тези документи въпроси, Комисията не е ограничена да изисква само предоставянето на налични документи, без каквото и да е участие от страна на съответното предприятие. Поради това тя може да задава въпроси на предприятието, които се отнасят до представянето на търсените данни (вж. в този смисъл и по аналогия заключението на генералния адвокат M. Darmon по дело Orkem/Комисия, по което е постановено Решение на Съда от 18 октомври 1989 г., 374/87, Recueil, стр. 3283 и 3301, точка 55).

57 Следва обаче да се подчертае, че упражняването на това право е ограничено от спазването на поне два принципа. От една страна, както припомня съображение 23 от Регламент № 1/2003, зададените на предприятието въпроси не могат да го принуждават да признае, че е извършило нарушение. От друга страна, даването на отговор на въпросите не трябва да представлява несъразмерна тежест по отношение на нуждите на разследването (Решение на Общия съд от 12 декември 1991 г. по дело SEP/Комисия, точка 28 по-горе, точка 51, Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, Recueil, стр. II‑3275, точка 418 и Решение на Общия съд по дело Slovak Telekom/Комисия, точка 22 по-горе, точка 81).

58 Тъй като евентуално несъразмерният характер на тежестта, която отговорът на обжалваното решение предполага, се оспорва в рамките на втората част от четвъртото правно основание, на настоящия етап е достатъчно да се провери дали някои от въпросите са могли да принудят жалбоподателя да признае, че е извършил нарушение.

59 Съгласно постоянната съдебна практика Комисията не може да задължи дадено предприятие да даде отговори, с които би се принудило да признае съществуването на нарушението, което Комисията трябва да докаже (Решение по дело Orkem/Комисия, точка 56 по-горе, точки 34 и 35 и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, Сборник, стр. II‑1255, точка 325).

60 Съдебната практика напомня също така, че не може да бъде признато правото на пълно мълчание на предприятие, което е адресат на решение за искане на сведения по смисъла на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Всъщност признаването на подобно право би надхвърлило необходимото за запазване на правото на защита на предприятията и би представлявало неоправдана пречка пред изпълнението от Комисията на мисията да следи за спазването на правилата на конкуренцията във вътрешния пазар. Право на мълчание може да бъде признато само доколкото засегнатото предприятие би било задължено да даде отговори, с които би се принудило да признае съществуването на нарушението, което Комисията трябва да докаже (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 59 по-горе, точка 326).

61 За да се запази полезното действие на член 18 от Регламент № 1/2003, Комисията следователно е в правото си да задължи предприятията да предоставят цялата необходима информация относно факти, с които те може да са запознати и които да ѝ разкрият при необходимост притежаваните от тях документи, свързани с тези факти, макар и те да могат да послужат за установяване на съществуването на антиконкурентно поведение. Това право на информация на Комисията не противоречи нито на член 6, параграфи 1 и 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., нито на практиката на Европейския съд по правата на човека. То не противоречи и на членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 59 по-горе, точка 327).

62 Обстоятелството, че си задължен да отговориш на поставените от Комисията чисто фактически въпроси и да изпълниш искането ѝ за представяне на вече съществуващи документи, не е в състояние да наруши основния принцип за спазване на правото на защита по член 48, параграф 2 от Хартата на основните права, както и на правото на справедлив съдебен процес по член 47 от нея, които предлагат във връзка с правото в областта на конкуренцията защита, равностойна на осигуряваната по член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Не съществува всъщност пречка за адресата на искането за информация по-късно в рамките на административното производство или в производството пред съда на Съюза да докаже, че изложените в неговите отговори факти или представените документи имат значение, различно от възприетото от Комисията (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, точка 59 по-горе, точка 328).

63 Така дадено предприятие не би могло да избегне искането за представяне на документи, с довода че ако се съобрази с това искане, ще бъде принудено да свидетелства срещу себе си (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело Комисия/SGL Carbon, C‑301/04 P, Recueil, стр. I‑5915, точка 48). По отношение на отговорите на въпросите, които Комисията може да задава на предприятията, следва да се прави разлика в зависимост от това дали те могат, или не могат да се квалифицират като чисто фактически. Само ако даден въпрос не може да се квалифицира като чисто фактически, следва да се провери дали той предполага отговор, с който засегнатото предприятие би се принудило да признае съществуването на нарушението, което Комисията трябва да докаже.

64 На първо място, трябва да се посочи, че въпроси 5R, 5S, 5T и 5V се отнасят до максималното производство на CEM I, до пълното използване на производствените мощности, до пълното използване на капацитета на раздробяване и до годишния обем на производство, поради което имат изключително фактическо измерение.

65 На второ място, Общият съд счита, че това се отнася и до въпрос 1A, точка Y, въпрос 1B, точка AB, въпрос 1B, точка AC, въпрос 3, точка AB, въпрос 3, точка AC и въпрос 4, точка Y, доколкото поисканата от жалбоподателя преценка за изминаването на определени разстояния има изключително фактически характер.

66 На трето място, що се отнася до въпрос 1D, той е формулиран по следния начин:

„Въз основа на представените данни в отговорите на различни въпроси от въпросника, моля опишете метода, който Вашето предприятие би приело като подходящ за изчисляването на тримесечните брутни маржове:

1) за индивидуалните операции;

2) за операциите, разпределени в зависимост от подразделянето, което е приложимо при въпросите, отнасящи се до вътрешните и експортните продажби;

3) по пункт на снабдяване“.

67 Трябва да се посочи, че с този въпрос Комисията изисква от жалбоподателя да вземе становище относно метода, който би следвало да се приложи при изчисляването на тримесечните брутни маржове. Следователно той не може да се квалифицира като чисто фактически, тъй като изисква от жалбоподателя да направи преценка. С това той се отличава от предхождащия го въпрос 1C, който има чисто фактическо измерение, доколкото изисква съобщаването на „всички маржове, изчислени от предприятието за всяка целева държава в рамките на неговата търговска дейност“.

68 Поради това следва да се провери дали отговорът на въпрос 1D би могъл да принуди жалбоподателя да признае съществуването на нарушение, което Комисията трябва да докаже.

69 Още в началото Общият съд обръща внимание на неправилното твърдение на Комисията, че жалбоподателят могъл да не отговори на този въпрос, изтъквайки довода, че в приложение II, буква a), параграф 4 от обжалваното решение, отнасящо се до задължителните указания за попълването на въпросника в приложение I, била предвидена възможността да се отговори с „UNK“, обозначаващо английската дума „unknown“ (неизвестно).

70 Действително обстоятелството, че предприятието може да отговори или да не отговори на поставения въпрос, не позволява да се приеме, че Комисията го задължава да даде отговори, с които то би се принудило да признае съществуването на нарушението, което Комисията трябва да докаже (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точки 455 и 456).

71 Трябва обаче да се напомни, че тази съдебна практика се отнася до въпрос, съдържащ се в обикновено искане за предоставяне на сведения, който представлява лишен от правнообвързваща сила акт и на който без съмнение съответното предприятие може да не отговори.

72 Такава несъмненост обаче не се открива в настоящия случай. От една страна, въпрос 1D е формулиран императивно, подсказвайки, че жалбоподателят трябва да му отговори. От друга страна, от текста на приложение II, буква a), параграф 4 от обжалваното решение не следва, че на жалбоподателя е била предоставена ясно възможността да не отговори на въпрос 1D. Всъщност в този параграф се подчертава, че „общият принцип е да бъдат предоставяни всички данни, които са на разположение на предприятието“, като само „ако поисканите данни не са на разположение под каквато и да е форма при [това] предприятие[, то трябва] ясно и систематически да сигнализира за липсващите данни във файловете Excel чрез използване на съкращението „UNK“ (неналично/неизвестно)“. Следователно обжалваното решение не се отнася до случаите, при които дадено предприятие не желае да отговори на зададен му въпрос.

73 Що се отнася до това дали въпрос 1D представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, следва наистина да се посочи, че в контекста на изискването жалбоподателят да представи и фактически данни относно своите маржове на печалба, преценката, която той трябва да даде в рамките на въпрос 1D, би означавала той да коментира равнището на тези маржове на печалба, при положение че това би могло да се окаже красноречив показател за съществуването на ограничителни конкурентни практики.

74 Въпреки това трябва да се има предвид също така предоставената на жалбоподателя възможност на по-късен етап от административното производство или при обжалването на окончателното решение на Комисията да изложи друго тълкуване на своя отговор на въпрос 1D от това, което е могла да възприеме Комисията.

75 Във връзка с това трябва да се направи разграничение между двете ситуации.

76 От една страна, когато Комисията установява нарушение на правилата на конкуренцията, основавайки се на предположението, че установените факти не могат да се обяснят другояче освен с наличието на антиконкурентно поведение, съдът на Съюза трябва да отмени разглежданото решение, ако съответните предприятия изтъкнат доводи, хвърлящи различна светлина върху установените от Комисията факти и позволяващи по този начин правдоподобното обяснение на фактите, което Комисията е възприела, за да направи извод за наличие на нарушение, да бъде заместено с друго такова обяснение. Всъщност не би могло да се счита, че при подобен случай Комисията е доказала съществуването на нарушение на правото на конкуренцията (вж. Решение на Съда от 22 ноември 2012 г. по дело E.ON Energie/Комисия, C‑89/11 P, точка 74 и цитираната съдебна практика). Въпроси, които, макар да не могат да се определят изцяло като фактически, предполагат отговор, чието тълкуване, възприето от Комисията, може да се оспори от заинтересованото предприятие при подобни условия, не създават в негова полза право на мълчание.

77 От друга страна, когато Комисията е успяла да докаже, че дадено предприятие е участвало в очевидно антиконкурентни срещи на предприятия, заинтересованото предприятие трябва да предостави друго обяснение за какво са били тези срещи. Също така, когато Комисията се основава на доказателства, които по принцип са достатъчни за установяване на наличието на нарушение, не е достатъчно съответното предприятие да изтъкне възможността за настъпване на дадено обстоятелство, което би могло да засегне доказателствената стойност на посочените доказателства, за да възникне задължение за Комисията да поеме тежестта да докаже, че това обстоятелство не е можело да засегне доказателствената стойност на доказателствата. Обратно, освен ако подобно доказателство не би могло да бъде предоставено от съответното предприятие поради поведението на самата Комисия, предприятието трябва да установи надлежно, от една страна, наличието на изтъкнатото от него обстоятелство, а от друга, че това обстоятелство поставя под въпрос доказателствената стойност на доказателствата, на които се основава Комисията (вж. Решение по дело E.ON Energie/Комисия, точка 76 по-горе, точки 75 и 76 и цитираната съдебна практика). Що се отнася до въпросите, които биха могли да имат за цел или последица да принудят дадено предприятие да предостави на Комисията подобни доказателства, то всяко предприятие разполага по необходимост с право на мълчание. Всъщност в противен случай то ще се окаже принудено да признае съществуването на нарушението, което Комисията трябва да докаже по смисъла на цитираната в точка 60 по-горе съдебна практика.

78 Трябва да се приеме, че по смисъла на цитираната в точка 76 по-горе съдебна практика въпрос 1D не предполага отговор, който би се считал за достатъчен да докаже съществуването на едно или повече от разследваните от Комисията предположения за извършено нарушение. По този начин, ако Комисията се позове срещу жалбоподателя на оценката, която е дала въз основа на неговия отговор на въпрос 1D, за жалбоподателя би останала евентуално възможността да изложи друго тълкуване на своя отговор от това, което е възприела Комисията.

79 От посоченото следва, че Комисията не е нарушила правото на защита на жалбоподателя, като го е задължила да даде отговор на въпрос 1D.

80 Накрая, що се отнася до упрека, който жалбоподателят извежда от обстоятелството, че Комисията го задължила да предостави данни, с които не разполага, следва да се напомни, от една страна, че жалбоподателят е задължен да сътрудничи активно, което предполага предоставянето на разположение на Комисията на всички сведения относно предмета на разследването (Решение по дело Orkem/Комисия, точка 56 по-горе, точка 27 и Решение по дело Société Générale/Комисия, точка 28 по-горе, точка 72), и от друга страна, на основанията, посочени в точки 55—57 по-горе, Комисията може да му поставя въпроси, които предполагат предоставянето на поисканите сведения.

81 При всички случаи трябва да се подчертае, че макар по посочените в точка 72 по-горе съображения приложение II, буква a), параграф 4 от обжалваното решение да не се отнася до случаи, при които дадено предприятие не желае да даде отговор на поставен му въпрос, то е приложимо по отношение на данни, с които жалбоподателят не би могъл да разполага.

82 Поради това Общият съд счита, че жалбоподателят няма основание да се оплаква, че обжалваното решение го задължава да предостави информация, с която той не разполага.

83 Следователно оплакванията, които се отнасят до естеството на поисканата информация, трябва да се отхвърлят.

По необходимостта от поисканата информация

84 Както вече бе подчертано в точка 28 по-горе, Комисията може да изисква само предоставянето на информация, която да ѝ позволи да провери обосноваващите провеждането на разследването предположения за нарушение, посочени в искането за предоставяне на информация (Решение от 12 декември 1991 г. по дело SEP/Комисия, точка 28 по-горе, точка 25 и Решение по дело Société Générale/Комисия, точка 28 по-горе, точка 40).

85 С оглед на широкото правомощие на Комисията за разследване и проверка тя следва да прецени необходимостта от информацията, която иска от съответните предприятия (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 май 1982 г. по дело AM & S Europe/Комисия, 155/79, Recueil, стр. 1575, точка 17 и Решение на Съда по дело Orkem/Комисия, точка 56 по-горе, точка 15). Що се отнася до осъществявания от Общия съд контрол върху тази преценка на Комисията, следва да се напомни, че съгласно съдебната практика понятието „необходима информация“ трябва да бъде тълкувано в зависимост от целите, с оглед на които разглежданото правомощие за разследване е предоставено на Комисията. Изискването за взаимовръзка между искането за предоставяне на информация и предполагаемото нарушение е изпълнено, щом като на този етап от производството посоченото искане може законно да се разглежда като имащо връзка с предполагаемото нарушение, в смисъл че Комисията може разумно да предположи, че документът ще ѝ помогне да определи наличието на твърдяното нарушение (Решение от 12 декември 1991 г. по дело SEP/Комисия, точка 28 по-горе, точка 29 и Решение по дело Slovak Telekom/Комисия, точка 22 по-горе, точка 42).

86 Жалбоподателят сочи по същество четири оплаквания. В рамките на своето трето правно основание той оспорва правото на Комисията да изисква от него да представи сведения, с които тя е могла сама да се снабди (първо оплакване). В рамките на първата част от своето четвърто правно основание жалбоподателят оспорва по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 необходимостта от задължението да се предоставя подадена по-рано информация (второ оплакване), както и използването на различен формат чрез прилагане на различни критерии и променливи (трето оплакване). Той оспорва също така необходимостта от някои допълнителни сведения, които Комисията е изискала с обжалваното решение (четвърто оплакване).

– Относно твърдението, изведено от обществения характер на някои от изисканите сведения

87 В рамките на това оплакване жалбоподателят по същество оспорва необходимостта от въпросите, които се отнасят до пощенските кодове на снабдителните пунктове, до местоназначенията и мястото на доставка или които предполагат изчисляване на изминатите от стоката разстояния от снабдителния пункт до адреса на доставка, тъй като тези сведения имали обществен характер.

88 Въпреки това следва да се подчертае, че подобни данни, макар по естеството си да са достъпни за Комисията, представляват логическото допълнение на данни, с които единствено жалбоподателят разполага. Поради това техният евентуално обществен характер не може да попречи да се считат за необходими по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003.

– Относно твърдението, изведено от обстоятелството, че преди обжалваното решение Комисията разполагала с някои от изисканите сведения

89 Жалбоподателят оспорва правото на Комисията да изисква от него по-рано представени сведения.

90 Общият съд обръща внимание, че в съображение 6 от обжалваното решение се уточнява следното:

„Във връзка с това посредством решение Комисията изисква от [жалбоподателя] да предостави сведенията, посочени във въпросника в приложение I към настоящото решение. Доколкото е необходимо, приложение I взема под внимание отговорите на споменатите в [съображение 4] от настоящото решение въпроси и данните, които в хода на разследването са предоставени от разследваните предприятия. Някои от данните вече са били поискани от [жалбоподателя] съгласно член 18, параграф 2, но са поискани отново в приложение I, за да се получи изчерпателен, последователен и обобщен отговор. Освен това с приложение I са изискани допълнителни необходими данни, за да се прецени съвместимостта на разследваните практики с правилата на конкуренцията на ЕС при пълно познаване на обстоятелствата и на техния точен икономически контекст“.

91 От това следва, че Комисията извежда два съществени довода в подкрепа на своето искане за предоставяне на информация: от една страна, желанието „да получи изчерпателен, последователен и обобщен отговор“ и от друга страна, търсенето на допълнителни по отношение на вече предоставените по-рано данни.

92 Що се отнася до първия довод на Комисията, трябва да се приеме, че обжалваното решение действително поне отчасти, изглежда, е било прието по-специално за да се получи от жалбоподателя обобщена версия на дадените по-рано от него отговори.

93 Трябва да се посочи, че въпроси 1A, 1Ei)—1Eiii), 1F, 2—5, 9A, 9B и 10 от приложение I към обжалваното решение имат близък предмет, съответно на предмета на първоначални въпроси 8, 31, 39, 10, 18, 17, 28, на първоначален въпрос 40, букви a) и б) и на първоначален въпрос 7.

94 Освен това следва да се посочи, както бе признато от Комисията в хода на съдебното заседание, че първите десет въпроса от въпросника, включени в приложение I към обжалваното решение, са идентични с тези, които са включени в приложението към решенията, чиито адресати са другите седем предприятия, срещу които е образувано посоченото в точка 5 по-горе производство. От това само може да се направи извод, че Комисията не е индивидуализирала зададените на всяко от засегнатите предприятия въпроси в зависимост от степента на точност и качеството на получените по-рано отговори.

95 Следователно може да се приеме, че обжалваното решение поне отчасти има за цел да бъде получена обобщена версия на предоставената по-рано информация. Това впечатление се подсилва от изключителната точност на указанията във въпросника, които се отнасят до формàта, в който трябва да се дадат отговорите. Поради това безспорно Комисията е искала да получи отговори във формат, който да ѝ позволи по-лесно да сравни получените от съответните предприятия данни.

96 При все това следва да се напомни подчертаното от Общият съд в Решение по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, точка 57 по-горе (точка 425), че исканията за предоставяне на информация, които целят да се получи информация за вече намиращ се на разположение на Комисията документ, не могат да се считат за обосновани от нуждите на разследването.

97 Освен това трябва да се обърне внимание, че за да спазва дадено решение за искане да се предостави информация принципа на пропорционалност, не е достатъчно поисканата информация да е свързана с предмета на разследването. Важно е също така наложеното на предприятието задължение за предоставяне на информация да не представлява за него несъразмерна тежест по отношение на нуждите на разследването (Решение по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, точка 57 по-горе, точка 418 и Решение по дело Slovak Telekom/Комисия, точка 22 по-горе, точка 81).

98 Оттук следва да се направи извод, че решение, което изисква от адресата да предостави отново по-рано поискани сведения, с мотива че по мнението на Комисията само някои от тях са били неточни, може да се окаже несъразмерна тежест по отношение на нуждите на разследването и да не бъде поради това съобразено нито с принципа на пропорционалност, нито с изискването за необходимост. В подобен случай Комисията би могла всъщност да уточни кои данни счита за необходимо да бъдат поправени от съответното предприятие.

99 Съща така търсенето на улеснение за разглеждането на дадените от предприятията отговори не би могло да оправдае тяхното задължаване да представят в нов формат данни, които вече са на разположение на Комисията. Макар предприятията да са задължени да сътрудничат активно, което предполага да предоставят на разположение на Комисията всички сведения относно предмета на разследването (Решение по дело Orkem/Комисия, точка 56 по-горе, точка 27 и Решение по дело Société Générale/Комисия, точка 28 по-горе, точка 72), това задължение за активно сътрудничество не би могло да се отнася и до форматирането на данните, с които Комисията вече разполага.

100 Поради това при обстоятелствата в случая трябва да се провери обосноваността на посочения от Комисията втори довод, изведен от необходимостта да бъдат получени допълнителни сведения.

101 С оглед на цитираната в точки 84 и 85 по-горе съдебна практика следва да се приеме, че решение на Комисията, изискващо предоставянето на по-точни данни от вече подадените, трябва да се разглежда като обосновано от нуждите на разследването. В действителност издирването на всички относими данни, които потвърждават или опровергават наличието на нарушение на правилата на конкуренцията, може да предполага поискано от Комисията уточняване от предприятията на данни от фактическо естество, които по-рано са ѝ били предоставени.

102 Във връзка с това следва да се посочи, че някои въпроси засягат сведения, които не са били поискани с по-ранните искания за предоставяне на информация. Това се отнася до сериите от въпроси 1B, 1C, 1G, 6A, 6B, 7, 8A—8C, 9C и 11.

103 Освен това, що се отнася до въпроси 1A, 1Ei)—1Eiii), 1F, 2—5, 9A, 9B и 10 от приложение I към обжалваното решение, трябва да се посочи, че те всъщност предполагат предоставянето на данни, които са допълнителни спрямо предоставените с по-ранните искания за предоставяне на информация, тъй като въвеждат повишено равнище на точност с оглед на тяхното изменено приложно поле или добавянето на допълнителни променливи.

104 Следователно трябва да се приеме, че доколкото съдържащият се в приложение I към обжалваното решение въпросник цели да бъдат получени нови или по-подробни данни, това обстоятелство може да обоснове необходимия характер на поисканата информация.

105 Поради това настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

– Относно оплакването, с което се оспорва необходимостта от изисканото с обжалваното решение допълнително равнище на точност

106 По отношение на въпросите, които имат по същество идентичен предмет с този на по-ранните искания за предоставяне на информация, жалбоподателят счита, че допълнително уточняващото равнище на въпросника няма характера на необходимост по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003. По-специално той оспорва необходимостта от изменение на формата на предоставяне на данните, промяната на критериите за изчисляване и на използваните определения, както и добавянето на нови променливи.

107 В точка 101 по-горе бе посочено, че нуждите на разследването могат да обосноват искането на Комисията предприятията да уточнят данни от фактическо естество, които са ѝ били предоставени по-рано.

108 Освен това следва да се вземе под внимание много техническият характер на засегнатия от разследването икономически сектор, доколкото той може да обоснове приемането на допълнителен въпросник, който цели да уточни намиращите се вече на разположение на Комисията данни.

109 При тези условия Общият съд счита, че внесените в сравнение с първоначалните въпроси изменения следва да се считат като необходими за разглеждането на визираните от обжалваното решение предположения за извършени нарушения.

– Относно оплакването, с което се оспорва необходимостта от изисканите допълнителни данни

110 Според жалбоподателя изисканите от Комисията допълнителни данни не може да се разглеждат като необходими по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003. Той се позовава конкретно на въпроси 1A, 1B, 5, на въпрос 5, точка Y, на въпрос 7, точки G и H.

111 На първо място, във връзка с необходимия характер на включването на насипен CEM I и на клинкер при вътрешните продажби (въпрос 1A) и вътрешните покупки (въпрос 1B), достатъчно е да се посочи, че тези продукти представляват разновидности на цимента и поради това данните за цените на сделките с тях, изглежда, по самото си естество имат отношение към визираните от обжалваното решение предположения за извършени нарушения по смисъла на цитираната в точка 84 по-горе съдебна практика.

112 На второ място, изглежда, жалбоподателят оспорва необходимостта от поисканата информация по отношение на въпрос 5, въпрос 5, точка Y и на въпрос 7, точки G и H. Някои от обстоятелствата, за които Комисията не знаела при редактирането на въпросника, по същество лишавали предоставените данни от достоверност.

113 Следва да се напомни, че целта на фазата на предварителното разследване, в която се вписва обжалваното решение, е да позволи на Комисията да събере всички релевантни доказателства, които потвърждават или не наличието на нарушение на правилата относно конкуренцията, и да приеме първоначална позиция във връзка с по-нататъшния ход и насоката на производството. Обратно на това, състезателната фаза, обхващаща периода от изложението на възраженията до приемането на окончателно решение, трябва да позволи на Комисията да се произнесе окончателно по предявеното нарушение (вж. в този смисъл Решение по дело AC-Treuhand/Комисия, точка 25 по-горе, точка 47).

114 По този начин, щом като въпрос 5, въпрос 5, точка Y и въпрос 7, точки G и H целят да се получи информация, която може правомерно да се счита за свързана с предположенията за нарушение, обосноваващи провеждането на разследването, упрекът, който се извежда от липсата на достоверност на предоставените данни, не засяга законосъобразността на искането за предоставяне на информация. Комисията е длъжна да уточни дали събраната информация ѝ позволява да потвърди по отношение на жалбоподателя наличието на една или повече от тези предположения за нарушение, като жалбоподателят има възможност да оспори доказателствената стойност на поисканите от него данни, когато дава отговор на евентуално изложение на възраженията или подавайки жалба за отмяна на окончателното решение.

115 С оглед на гореизложеното настоящото оплакване трябва да се отхвърли, а с това да се отхвърли и третото правно основание, при което четвъртото правно основание също трябва да бъде отхвърлено в частта, в която се отнася до нарушение на член 18 от Регламент № 1/2003.

По втората част от четвъртото правно основание, изведено от нарушението на принципа на пропорционалност

116 С втората част от четвъртото правно основание жалбоподателят оспорва, от една страна, пропорционалния характер на самото решение да се поиска предоставянето на информация по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и от друга страна, тежестта, която произтича от отговора на въпросника.

Относно твърдението за непропорционалния характер на решението да се поиска предоставянето на информация по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003

117 Жалбоподателят твърди, че приемането на решение, с което се иска предоставянето на информация по член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003, не е съобразено с принципа на пропорционалност, тъй като, дори да се предположи, че е трябвало да бъдат събрани уточняващи данни, те са могли да бъдат събрани посредством обикновено искане за предоставяне на информация.

118 Съгласно постоянната съдебна практика принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (Решение на Съда от 12 юли 2001 г. по дело Jippes и др., C‑189/01, Recueil, стр. I‑5689, точка 81).

119 По силата на член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 Комисията има право да поиска информация „чрез обикновено искане или чрез решение“, без тази разпоредба да поставя приемането на решение в зависимост от предварително отправено „обикновено искане“. В това отношение член 18 от Регламент № 1/2003 се отличава от член 11 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), който в параграф 5 поставя възможността да се изиска с решение предоставянето на информация в зависимост от неуспеха на преди това отправено искане за предоставяне на информация.

120 Противно на виждането, което, изглежда, Комисията подкрепя в своите писмени становища, следва да се подчертае, че изборът, който тя трябва да направи между обикновеното искане за предоставяне на информация по член 18, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и решението, с което се иска предоставяне на информация по член 18, параграф 3 от същия регламент, е част от контрола за пропорционалност. Това следва по необходимост от самото определение на принципа на пропорционалност, съдържащо се в точка 118 по-горе, в което се посочва, че „когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения“. Също така може да се посочи, че предоставеният от член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Комисията избор действително е аналогичен на този, който е налице между проверката, извършвана въз основа на обикновено упълномощаване, и проверката, разпоредена с решение на основание член 14 от Регламент № 17 и член 20 от Регламент № 1/2003. Упражняването на този избор обаче е обект на контрол от страна на съда на Съюза в съответствие с принципа на пропорционалност (Решение на Съда от 26 юни 1980 г. по дело National Panasonic/Комисия, 136/79, Recueil, стр. 2033, точка 29 и Решение на Съда от 22 октомври 2002 г. по дело Roquette Frères, C‑94/00, Recueil, стр. I‑9011, точка 77; Решение на Общия съд от 8 март 2007 г. по дело France Télécom/Комисия, T‑340/04, Сборник, стр. II‑573, точка 147).

121 С оглед на предпочитанието на съдебната практика към контрола за пропорционалност върху използването на разпоредени с решение проверки, изглежда, че подобен контрол — с оглед на избора, който трябва да се направи между обикновеното искане за предоставяне на информация и решението за такова искане — трябва да зависи от нуждите на едно подобаващо разследване предвид особеностите на случая (Решение по дело National Panasonic/Комисия, точка 120 по-горе, точка 29, Решение по дело Roquette Frères, точка 120 по-горе, точка 77 и Решение по дело France Télécom/Комисия, точка 120 по-горе, точка 147).

122 Във връзка с това е важно да се напомни, че обжалваното решение се вписва в рамките на разследване относно ограничителни конкурентни практики, които включват освен жалбоподателя още седем дружества, осъществяващи дейност в циментовия сектор.

123 Решението се различава от обикновеното искане за предоставяне на информация с това, че за Комисията е възможно да наложи глоба или периодични имуществени санкции при предоставянето на непълна или закъсняла информация, прилагайки съответно член 23, параграф 1, буква б) и член 24, параграф 1, буква г) от Регламент № 1/2003.

124 Поради това с оглед на количеството данни, които трябва да бъдат събрани и анализирани, не изглежда да е нито неподходящо, нито прекомерно, ако Комисията използва правния способ, който ѝ дава най-голяма сигурност, че жалбоподателят ще предостави своя отговор изцяло и в срок.

125 От изложеното по-горе следва, че Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност, като е приела по отношение на жалбоподателя решение, изискващо предоставянето на информация по реда на член 18, параграф 3 от Регламент № 1/2003.

Относно предполагаемо дискриминационния характер на тежестта, която произтича от отговора на въпросника

126 Жалбоподателят счита, че тежестта, която произтича от отговора на въпросника, не спазва принципа на пропорционалност. Той оспорва наложеното от Комисията задължение за представяне на тримесечни данни за десетилетието 2001—2010 г., както и изключително обременителния характер на задължението за предоставяне отново на данни в изменен формат въз основа на променени определения и критерии за изчисляване и с оглед на нови променливи. Също според него от отговора на съдържащите се във въпросника нови въпроси произтича непропорционално разпределение на задачите.

127 Както бе вече подчертано в точка 97 по-горе, наложеното на дадено предприятие задължение за предоставяне на информация не трябва да представлява за него несъразмерна тежест по отношение на нуждите на разследването.

128 На първо място, следва да се подчертае, че поради посочените в точки 102—104 по-горе причини не може да се твърди, че Комисията не е спазила принципа на пропорционалност, понеже е поискала от жалбоподателя да представи данни, които отчасти вече са били съобщени на Комисията по-рано, тъй като въпросникът в приложение I от обжалваното решение цели да бъдат получени нови или по-подробни данни от предоставените преди това.

129 На второ място, що се отнася до евентуално непропорционалния характер на тежестта, която произтича от формата на въпросника, както и от степента на допълнително уточняване на някои въпроси, Общият съд счита за безспорно, че тези обстоятелства са довели до особено значително увеличение на тежестта на задачите.

130 Въпреки това не може да се приеме, че тази тежест има непропорционален характер предвид нуждите на разследването, които са свързани по-специално с проверяваните от Комисията предположения за нарушение и предвид обстоятелствата в настоящото производство.

131 В това отношение трябва да се напомни, първо, че обжалваното решение се вписва в процедура относно „ограничения на търговските потоци в Европейското икономическо пространство (ЕИП), включително ограничения в ЕИП върху вноса с произход от външни за ЕИП страни, […] разпределянето на пазари, съгласуването на цени и свързаните с тях антиконкурентни практики на пазара на цимент и свързаните с него продуктови пазари“. Следва да се приеме, че широкото приложно поле, както и тежестта на разследваните от Комисията предполагаеми нарушения обосновават представянето на значителен брой данни.

132 Второ, трябва да се има предвид посоченото вече в точка 122 по-горе обстоятелство, че обжалваното решение се вписва в рамките на разследване относно ограничителни конкурентни практики, които включват освен жалбоподателя още седем дружества, осъществяващи дейност в циментовия сектор. Така, с оглед на количеството данни, които е трябвало да се анализират, не изглежда непропорционално наложеното от Комисията изискване отговорите да бъдат предоставяни във формат, който позволява тяхното сравняване.

133 По същите причини не изглежда да е непропорционално искането на Комисията да бъдат представени тримесечни данни за период от почти десет години, при положение че Комисията подозира наличието на осъществявано продължително време нарушение. Освен това следва да се напомни, че съдът на Съюза е признал необходимостта за Комисията да поиска информация относно период, предхождащ периода на нарушение, за да уточни контекста, в който се вписва дадено поведение през този последен период (Решение по дело Slovak Telekom/Комисия, точка 22 по-горе, точка 51).

134 На трето място и по същите причини, трябва да се отхвърли доводът, изведен от непропорционалния характер на тежестта, произтичаща от съдържащите се във въпросника допълнителни въпроси.

135 Накрая, на четвърто място, що се отнася до упрека, че Комисията не уважила алтернативно предложените от жалбоподателя въпроси, следва да се подчертае, че макар в съответствие с принципа на пропорционалност Комисията да е длъжна да използва мярката, която създава най-малко ограничения, то подобно задължение е в сила само когато може да се направи избор между няколко подходящи мерки.

136 Следва да се приеме, че формулираните от жалбоподателя предложения в действителност се равняват на искане за частично освобождаване от задължението да се отговори на определени въпроси, като се предлага да бъдат предоставени данни за по-кратък период от време от поискания или въз основа на метод за изчисление, който е различен от предпочетения от Комисията. С оглед на необходимостта от подобаващо разследване, и по-специално предвид значителния брой предприятия, засегнати от посочената в точка 5 по-горе процедура, Общият съд счита, че Комисията е могла правомерно да не уважи направените от жалбоподателя предложения.

137 Следователно четвъртото правно основание трябва да се отхвърли изцяло.

По петото правно основание, изведено от нарушението на добрите практики на Комисията относно съобщаването на икономически данни и на принципа на добра администрация

Относно първата част от правното основание, изведена от нарушение от Комисията на добрите практики, свързани със съобщаването на икономически данни

138 Жалбоподателят твърди, че когато Комисията приема линия на поведение, тя се самоограничава в упражняването на своето право на преценка. Оттук той заключва, че след като в случая Комисията е осъществила предварителна консултация със съответните предприятия, както това се препоръчва от добрите ѝ практики относно предоставянето на икономически данни в рамките на процедурата по прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС и в случаите на сливане (наричани по-нататък „добрите практики“), тя е трябвало да се съобрази с тези добри практики. Това не се случило обаче, тъй като Комисията не взела предвид нито забележките, нито исканията за уточнение на жалбоподателя, поради което приетият накрая въпросник се различавал значително от предложения, като множество от съдържащите се в него въпроси не били предмет на предварителна консултация.

139 Комисията иска тези доводи да бъдат отхвърлени.

140 Общият съд обръща внимание, че действително, когато Комисията приема указващо правило за поведение, което има за цел да породи странични последици, тя не може в конкретен случай да се отклони от него, без да изложи съответстващи на принципа за равно третиране съображения (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точка 91).

141 Въпреки това, необходимо е още съответните добри практики, на които се позовава жалбоподателят, да се възприемат като правило за поведение. Във връзка с това следва да се посочи подчертаното в точка 3.4.3 от добрите практики, че Комисията провежда дадена консултация само когато тя е „подходяща и полезна“. Следователно, доколкото консултацията с предприятия е предвидена само като възможност, не може да се упреква Комисията, че не е спазила точка 3.4.3 от добрите практики, включвайки в своя въпросник въпроси, които не са били предмет на предварителна консултация, или, на още по-силно основание, като не е взела предвид всички представени от консултираните предприятия становища.

142 Ето защо първата част от правното основание трябва да се отхвърли.

По втората част от правното основание, изведено от нарушение от Комисията на принципа на добра администрация

143 Според жалбоподателя Комисията не положила дължима грижа, като с различните си искания за предоставяне на информация постоянно изменяла вида на въпросите, критериите, които да се следват, разглежданите продукти и съответните референтни държави. Това представлявало нарушение на принципа на добра администрация.

144 Комисията отрича да е нарушила принципа на добра администрация.

145 Следва да се напомни, че в съображение 37 от Регламент № 1/2003 е уточнено, че с посочения регламент „се зачитат основните права и се съблюдават принципите, прогласени по-специално с Хартата на […] основните права“, и че той „следва да се тълкува и прилага при зачитане на тези права и принципи“. Освен това след влизането в сила на Договора от Лисабон по силата на член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС Хартата на основните права има същата юридическа сила като Договорите.

146 Член 41 от Хартата на основните права, озаглавен „Право на добра администрация“, предвижда в параграф 1, че „[в]секи има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“.

147 Съгласно съдебната практиката относно принципа на добра администрация в случаите, когато институциите на Съюза разполагат с право на преценка, спазването на предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административните производства е от още по-голямо значение. Сред тези гаранции е по-специално задължението на компетентната институция да провери внимателно и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по случая (Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14 и Решение по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, точка 57 по-горе, точка 404).

148 По съображенията, вече изложени в точки 102—104 по-горе, следва да се посочи, че въпросникът, макар да има предмет, който е близък с този на по-ранните искания за предоставяне на информация, се различава по степента на точност на въпросите в него или по наличието на нови запитвания. Освен това следва да се посочи, че обхватът на осъщественото от Комисията разследване и броят на засегнатите предприятия, както и техническият характер на пазара на дадените продукти са достатъчни да обосноват приемането последователно от Комисията на редица частично припокриващи се искания за предоставяне на информация, без да се наруши принципът на добра администрация.

149 С оглед на изложеното по-горе настоящото правно основание трябва да се отхвърли, а следователно и жалбата в нейната цялост.

По съдебните разноски

150 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да понесе освен собствените си разноски и тези, които е направила Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1) Отхвърля жалбата.

2) Осъжда Buzzi Unicem SpA да заплати съдебните разноски.

Dittrich

Wiszniewska-Białecka

Prek

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 март 2014 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства в основата на спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По естеството на изисканата информация

По необходимостта от поисканата информация

– Относно твърдението, изведено от обществения характер на някои от изисканите сведения

– Относно оплакването, с което се оспорва необходимостта от изисканите допълнителни данни

По втората част от четвъртото правно основание, изведено от нарушението на принципа на пропорционалност

Относно предполагаемо дискриминационния характер на тежестта, която произтича от отговора на въпросника

По втората част от правното основание, изведено от нарушение от Комисията на принципа на добра администрация

По съдебните разноски

* Език на производството: италиански.