Language of document : ECLI:EU:T:2012:367

Дело T‑279/09

Antonino Aiello

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар

(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Уведомяване за писменото становище на възразяващата страна пред апелативния състав — Правило 50, параграф 1, правило 20, параграф 2 и правило 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 — Право на защита“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Задължително разпореждане, отправено до Службата — Изключване

(член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Уведомление — Съобщаване на писменото становище на възразяващата страна пред апелативния състав — Нотификация до назначения или общия представител

(член 1, правило 20, параграф 2, правило 50, параграф 1, правило 67, параграф 1, правило 75, параграф 1 и правило 77 от Регламент № 1868/95 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Решения на Службата — Зачитане на правото на защита — Приложно поле на принципа

(член 75 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 17)

2.      От прочита на правило 50, параграф 1 във връзка с правило 20, параграф 2 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 относно марката на Общността следва, че в производството пред апелативния състав Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) съобщава на заявителя на марката на Общността, който е подал жалба до апелативния състав, съображенията на възразяващата страна и го приканва да представи своите съображения.

Съгласно правило 67, параграф 1 от Регламент № 2868/95, ако е назначен представител или когато първият посочен заявител в обща заявка се счита за общ представител съгласно правило 75, параграф 1, нотификациите се адресират до назначения или общия представител. Поради това Службата не може да се позовава на твърдяното лично уведомяване на жалбоподателя за писменото становище на възразяващата страна, за да обоснове липсата на уведомяване на представителя на жалбоподателя.

Освен това от правило 77 от Регламент № 2868/95 — съгласно което всяко уведомление, изпратено до представител, има същия ефект, какъвто би имало, ако е било изпратено до представляваното лице — не може да се направи изводът, че уведомяването на представлявания означава уведомяване на представителя. Ако това беше така, правило 67 от посочения регламент би се обезсмислило.

(вж. точки 24, 29 и 31)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 33 и 34)