РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

22 януари 2013 година(*)

„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — Разходи, изключени от финансиране — Преработване на цитрусови плодове, памук, говеждо месо и маслиново масло — Финансов одит — Ключови проверки — Пропорционалност — Повторяемост — Задължение за мотивиране“

По дело T‑46/09

Република Гърция, за която се явяват г‑н V. Kontolaimos, г‑н I. Chalkias, г‑жа S. Charitaki и г‑жа S. Papaïoannou, в качеството на представители,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑жа A. Markoulli и г‑жа H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители, подпомагани от адв. N. Korogiannakis,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение 2008/960/ЕО на Комисията от 8 декември 2008 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) (ОВ L 340, стр. 99) в частта, в която изключва от финансиране от страна на Общността някои направени от Република Гърция разходи,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: г‑н N. J. Forwood, председател, г‑н F. Dehousse (докладчик) и г‑н J. Schwarcz, съдии,

секретар: г‑жа S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 юни 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1.     Обща правна уредба относно финансирането на общата селскостопанска политика

1        С Регламент (ЕИО) № 729/70 на Съвета от 21 април 1970 година относно финансирането на общата селскостопанска политика (ОСП) (ОВ L 94, стр. 13) са въведени общите правила, приложими към финансирането на ОСП. Този регламент е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на ОСП (ОВ L 160, стр. 103), който урежда извършените от 1 януари 2000 г. до 16 октомври 2006 г. разходи в рамките на финансирането на ОСП.

2        Съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 1258/1999 Комисията на Европейските общности взема решения за отпускането на месечни авансови плащания, при условие че акредитираните разплащателни агенции са изплатили разходите, а член 7, параграф 3 от същия регламент се отнася до решенията за уравняване на счетоводните сметки на разплащателните агенции.

3        Член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 определя:

„Комисията взема решения кои разходи да бъдат изключени от финансиране от страна на Общността по членове 2 и 3, ако установи, че разходите не са били извършени в съответствие с разпоредбите на Общността.

Преди вземането на всяко решение за отказване на финансиране, писмено се нотифицират заключенията от извършените проверки от Комисията и отговорите на държавите членки, след което двете страни се опитват да постигнат споразумение относно действието, което трябва да бъде предприето.

Ако не е постигнато такова споразумение, държавата членка може да отправи искане за откриване на процедура за помирение на позициите на всяка от страните в срок от четири месеца. На Комисията следва да бъде предоставен доклад за изходния резултат от процедурата, а тя да го прегледа, преди да вземе решение за отказване на финансиране.

Комисията извършва оценка на сумите, които трябва да бъдат изключени от финансиране въз основа на сериозността на отчетеното несъответствие. При оценката надлежно се вземат предвид естеството и тежестта на нарушението и на причинената финансова щета на Общността.

Не може да бъде отказано финансиране за:

a)      разходите по член 2, извършени повече от 24 месеца преди Комисията да е нотифицирала писмено държавата членка за заключенията от извършената от нея проверка;

[…]“ [неофициален превод].

4        Съгласно член 8, параграф 1 от Регламент 1258/1999:

„1. „В съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби държавите членки приемат необходимите мерки за:

a)      осигуряване на действителното и правилното извършване на сделките, финансирани от [ФЕОГА];

б)      предотвратяване и справяне с нередностите;

в)      възстановяване на сумите, изгубени в резултат на допуснати нередности или небрежност.

[…]“ [неофициален превод].

5        Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на ОСП (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193) отменя Регламент № 1258/1999 и се прилага от 1 януари 2007 г. (член 49 от Регламент № 1290/2005). Въпреки това той предвижда по-специално че член 31, който се отнася до клиринга с оглед на съответствието, се прилага от 16 октомври 2006 г. по отношение на извършените разходи от 16 октомври 2006 г.

6        Член 31 от Регламент № 1290/2005 съдържа по същество същите разпоредби като тези на член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999.

7        Член 8 от Регламент (ЕО) № 1663/95 на Комисията от 7 юли 1995 година относно реда и начина на прилагане на Регламент № 729/70 по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (ОВ L 158, стр. 6), изменен с Регламент (ЕО) 2245/1999 на Комисията от 22 октомври 1999 година (ОВ L 273, стр. 5), гласи:

„1. Ако в резултат на разследване Комисията стигне до заключението, че разходите не са извършени в съответствие с правилата на Общността, тя съобщава за резултатите от своите проверки на съответната държава членка и посочва коригиращите мерки, които следва да се предприемат, с цел в бъдеще да се осигури съобразяването с посочените правила.

Съобщението се позовава на настоящия регламент. Държавата членка отговаря в срок от два месеца, като в резултат от това Комисията може да промени позицията си. Когато има основание, Комисията може да разреши удължаване на този срок.

След изтичане на разрешения срок за предоставяне на отговор Комисията свиква двустранна среща с държавата членка и двете страни се опитват да постигнат споразумение за мерките, които следва да се предприемат, както и по отношение на оценката на сериозността на нарушението и финансовите вреди за Общността. След тази среща и след определен от Комисията краен срок след провеждане на консултации с държавата членка за предоставянето на допълнителна информация или когато държавата членка не приеме поканата за среща в определения от Комисията краен срок, след изтичането на този срок Комисията официално съобщава своите заключения на държавата членка, като се позовава на Решение 94/442/ЕО на Комисията. Без да се засягат разпоредбите на четвърта алинея от този параграф, въпросното уведомление включва оценка на разходите, които Комисията възнамерява да изключи съгласно член 5, параграф 2, [буква] в) от Регламент […] № 729/70.

Държавата членка възможно най-скоро информира Комисията за приетите коригиращи мерки за гарантиране на спазването на правилата на Общността и датата на тяхното влизане в сила. В зависимост от случая Комисията приема едно или няколко решения съгласно член 5, параграф 2, [буква] в) от Регламент […] № 729/70 за изключване на разходите, които са засегнати от неспазването на правилата на Общността, до датата на влизане в сила на коригиращите мерки.

2. Решенията по член 5, параграф 2, [буква] в) от Регламент […] № 729/70 се вземат след разглеждане на доклада, изготвен от помирителния орган съгласно разпоредбите, предвидени в Решение 94/442/ЕО“ [неофициален превод].

8        Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент […] № 1290/2005 […] по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37), се прилага от 16 октомври 2006 г., като неговият член 11, параграфи 1—3 предвижда по същество същата процедура като предвидената в член 8 от Регламент № 1663/95.

2.     Указания на Комисията

9        Указанията за прилагане на финансовите корекции са определени в документ № VI/5330/97 на Комисията от 23 декември 1997 г., озаглавен „Указания за изчисляване на финансовите последици при изготвянето на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“ (наричан по-нататък „документ № VI/5330/97“).

10      Видно от приложение 2 към документ № VI/5330/97, озаглавено „Финансови последици за уравняването на счетоводните сметки на секция „Гарантиране“ на ФЕОГА от недостатъчния контрол на държавите членки“, финансовите корекции се изчисляват по-специално с оглед на значението на установеното несъответствие, като за целта Комисията отчита естеството и тежестта на нарушението, както и причинената на Общността финансова вреда (приложение 2 към документ № VI/5330/97, втора алинея).

11      На първо място, приложение 2 към документ № VI/5330/97 предвижда начин за оценяване на финансовата корекция, който се основава на „грешките, съдържащи се в конкретните досиета“. Този начин на оценяване предполага конкретни грешки — евентуално обобщени — и води до конкретна корекция. В същото приложение се предвижда, на второ място, начин на оценяване на финансовата корекция, който се основава на рисковете от финансова загуба. Този начин на оценяване предполага систематични нередности и води до прилагането на фиксирана корекция (приложение 2 към документ № VI/5330/97, осма и двадесет и пета алинея).

12      Съгласно последния начин на оценяване, приложим при одитиране на системите, Комисията прилага фиксирани корекции възлизащи на 2 %, 5 %, 10 % или 25 % от заявените разходи съобразно големината на риска от настъпване на финансова загуба за Общността вследствие от недостатъците на системите за контрол (приложение 2 към документ № VI/5330/97, осма алинея).

13      Сред осъществяваните от държавите членки проверки Комисията различава две категории (приложение 2 към документ № VI/5330/97, четиринадесета алинея).

14      От една страна, „ключови проверки“ са физическите и административните проверки, изискуеми за да се контролират обстоятелствата по същество — в частност действителността на предмета на искането, количеството и условията за качество, включително спазването на сроковете, изискванията към реколтите, сроковете за задържане и т.н. Те се осъществяват на място и чрез съпоставяне с данни от независими източници, каквито са кадастралните регистри.

15      От друга страна, „вторични проверки“ са необходимите административни действия за правилното разглеждане на исканията, каквито са проверката за спазването на сроковете за подаване, установяването на двойни искания с един и същ предмет, анализирането на риска, налагането на санкции и осъществяването на подходящ контрол върху процедурите.

16      С оглед на изчисляването на недопустимите разходи документ № VI/5330/97 предвижда четири категории корекции с фиксиран размер:

–        25 % от разходите, когато системата за контрол липсва напълно или е силно недостатъчна и има признаци за широко разпространени нередности и небрежност при предотвратяването на неправомерни практики или измами, поради което съществува риск от особено големи загуби за Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА),

–        10 % от разходите, когато една или няколко ключови проверки не се прилагат или се прилагат толкова лошо или рядко, че са неефективни при определянето на допустимостта на дадено искане или в предотвратяването на нередности, поради което е основателно допустимо да се мисли, че съществува значителен риск от големи загуби за ФЕОГА,

–        5 % от разходите, когато всички ключови проверки се прилагат без съобразяване с изискванията на регламентите относно техния брой, честота или задълбоченост, поради което може основателно да се заключи, че тези проверки не предоставят очакваното равнище на гаранции за редовност на исканията и рискът от загуби за ФЕОГА е значителен,

–        2 % от разходите, когато държава членка упражнява правилно ключовите проверки, но изобщо не е извършила веднъж или повече пъти вторични проверки, поради което рискът от загуби за ФЕОГА е по-слаб и тежестта на нарушението — по-незначителна.

17      Накрая приложение 2 към документ № VI/5330/97 предвижда, че „[н]еизпълнението на задълженията е по-значимо, когато държавата членка не подобри осъществяваните от нея проверки, след като Комисията вече ѝ е обърнала внимание на необходимите подобрения“ (приложение 2, шестнадесета алинея, in fine).

18      Документ AGRI/61495/2002 се отнася до разглеждането от Комисията в рамките на уравняването на счетоводните сметки на секция „Гарантиране“ на ФЕОГА на случаите на повтарящи се недостатъци в системата на контрол и цели да уточни предвидения в документ № VI/5330/97 принцип на повторяемост. В документа се посочва следното:

„Когато

–        липсата или недостатъчността на система на контрол или на елемент от нея е предмет на едно или повече решения за финансова корекция в рамките на уравняването на счетоводните сметки на секция „Гарантиране“ на ФЕОГА, и

–        е установено, че същите слабости продължават да са налице в период, който следва периода на корекция,

Комисията приема, след като са проучени евентуално предприетите от държавите членки мерки на корекция или компенсиране, че с оглед на повишения риск от финансова загуба за ФЕОГА обикновено е основателно да се увеличи процентът на фиксирана корекция, който е прилаган в процедурата на корекция.

[…]

За да се осигури фиксираният характер на корекциите, предвиден в документ C 3909 от 8 декември 1997 г. (VI/5330/97), когато не може да се определи действителното равнище на неправомерните разходи и следователно — размерът на понесените от Общността финансови загуби, следните проценти имат за цел да служат за ориентир:

[…]

–        при предишна корекция от 5 % — ставка от 10 % за съответния нов период,

–        при предишна корекция от 10 % — ставка от поне 15 % за съответния нов период в зависимост от сериозността на повишението на риска,

[…]“ [неофициален превод].

 Обстоятелства, предхождащи спора

19      С Решение 2008/960/ЕО от 8 декември 2008 година за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) (ОВ L 340, стр. 99, наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията изключва от финансиране от страна на Общността по отношение на Република Гърция сумата общо от 179 140 594,66 EUR за финансовите години 2002—2006 в секторите на плодовете и зеленчуците, памука, говеждото месо, маслиновото масло и финансовия контрол.

20      Мотивите за извършените от Комисията финансови корекции са изложени накратко в синтезиращия доклад AGRI-63130-00-2008 от 11 септември 2008 г., отнасящ се до резултатите от осъществените от Комисията проверки в рамките на клиринга с оглед на съответствието съгласно член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 и член 31 от Регламент № 1290/2005 (наричан по-нататък „синтезиращият доклад“).

21      С обжалваното решение Комисията прилага следните корекции:

–        в сектора „плодове и зеленчуци — преработване на цитрусовите плодове“: поради плащания с чек и липсата на административни и счетоводни проверки са наложени две фиксирани корекции от 10 % в размер на 2 289 213 EUR за финансовата 2005 г. и в размер на 385 748 EUR за финансовата 2006 г.,

–        в сектора на памука: освен двете неоспорени конкретни корекции за превишаване на допустимото производство в размер на 4 870 264,97 EUR за финансовата 2003 г. и в размер на 2 143 945,63 EUR за финансовата 2004 г., Комисията налага две фиксирани корекции от 5 % — едната в размер на 27 731 557,37 EUR за финансовата 2002 г., а другата в размер на 32 655 464,17 EUR за финансовата 2003 г.,

–        в сектора на премиите за говеждо месо Комисията налага фиксирани корекции поради слабостите в базата данни за идентифициране и регистриране на едър рогат добитък и в проверките на място — от 10 % за финансовата 2003 г., 5 % и 10 % за финансовата 2004 г., 5 % и 10 % за финансовата 2005 г., и 5 % и 10 % за финансовата 2006 г., или общо корекция в размер на 14 341 429,92 EUR,

–        в сектора на подпомагането на производството на маслиново масло Комисията налага фиксирани корекции от 10 % и 15 % за финансовите години 2003—2006 паради повтарящи се недостатъци в контрола на маслиновите дървета, пресите и добива, или общо в размер на 83 641 370,78 EUR, и

–        в сектора на финансовия контрол за финансовата 2005 г. Комисията налага конкретна корекция в размер на 4 521 536,62 EUR поради неспазване на сроковете за плащане; тя налага и конкретна корекция за надхвърляне на финансовите тавани в размер на 6 326 450,77 EUR за финансовата 2004 г. и в размер на 233 613,43 EUR за финансовата 2005 г.

 Производство и искания на страните

22      На 6 февруари 2009 г. Република Гърция подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

23      Поради промяна в съдебните състави на Общия съд на 30 септември 2010 г. делото е разпределено на пети състав. На 15 февруари 2011 г. е определен нов съдия докладчик и тъй като той заседава във втори състав, делото е разпределено на този състав.

24      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, поставя писмени въпроси на страните. Те предоставят своите отговори по тях в определения им срок. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 5 юни 2012 г.

25      Република Гърция иска от Общия съд:

–        да отмени или измени обжалваното решение съобразно направеното в жалбата ѝ изложение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

26      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

1.     По обхвата на жалбата

27      С оглед на отмяната на обжалваното решение Република Гърция излага в своята жалба дванадесет правни основания. Първите две правни основания се отнасят до сектора на преработката на цитрусови плодове. Третото правно основание се отнася до сектора на памука. Четвъртото, петото и шестото правно основание се отнасят до сектора на говеждото месо. Седмото, осмото и деветото правно основание се отнасят до сектора на маслиновото масло и десетото, единадесетото и дванадесетото правно основание се отнасят до сектора на финансовия одит.

28      В съдебното заседание Република Гърция заявява своя отказ от четвъртото и седмото правно основание, отнасящи се съответно до секторите на говеждото месо и маслиновото масло, които са изведени от липсата на компетентност ratione temporis на Комисията и от нарушението на принципа на правната сигурност, вследствие на прекалената продължителност на процедурата.

29      Тя прави отказ също така от петото и осмото правно основание, отнасящи се съответно до секторите на говеждото месо и маслиновото масло, които са изведени от неспазването на предвидения в член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 срок от 24 месеца.

30      По отношение на сектора на финансовия одит тя прави отказ от дванадесетото правно основание, отнасящо се до разследването под номер FA/2006/137/GR, което е изведено от липсата на мотиви. Освен това, що се отнася до десетото правно основание, отнасящо се до разследването под номер FA/2005/70/GR, свързано с корекциите, първо, по отношение на необлагодетелстваните райони, второ по отношение на преструктурирането и конверсията на лозя, и трето, по отношение на допълнителните плащания в сектора на говеждото месо, тя заявява, че поддържа това правно основание единствено в частта относно необлагодетелстваните райони.

31      Накрая тя заявява, че прави отказ от искането си за изменение на обжалваното решение.

32      Посоченото е отразено в протокола от съдебното заседание.

2.     По първото и второто правно основание, отнасящи се до корекциите, наложени в сектора „плодове и зеленчуци — преработване на цитрусовите плодове“

 Общностна правна уредба

33      Регламент (ЕО) № 2202/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно въвеждането на режим за помощ на Общността за производители на определени цитрусови плодове (ОВ L 297, стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 79) въвежда система на финансова поддръжка на производителите, която се основава по-специално на договори, сключени между, от една страна, организации на производители, признати или временно допуснати от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (ОВ L 297, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 29), и от друга страна, преработватели или законно учредени асоциации или съюзи на преработватели.

34      Съгласно член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 2111/2003 на Комисията от 1 декември 2003 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 2202/96 (ОВ L 317, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 51, стр. 175) договорите съдържат по-специално цената, която трябва да се плати на организацията на производителите за суровините, която може да варира в зависимост от сорта и/или качеството и/или периода на доставка и която задължително се плаща чрез банков или пощенски превод.

35      Съгласно член 24, параграф 1, буква г) от Регламент № 2111/2003 държавите членки вземат необходимите мерки, за да проверят записите, предвидени в членове 25 и 26, и тяхното съответствие с осчетоводяването, изисквано от националното законодателство, от организациите на производителите и от преработвателите.

36      Член 27 от Регламент № 2111/2003, отнасящ се до проверките, предвижда:

„1. За всяка организация на производители, доставяща сладки портокали, мандарини, клементини, сатсуми, лимони, грейпфрути и техни хибриди с цел преработка, се извършват следните проверки за всеки продукт и всяка пазарна година:

[…]

б)      административни и счетоводни проверки, отнасящи се най-малко до:

i)      5 % от производителите, обхванати от договори, за да се провери съответствието, за всеки производител, между площите, общата реколта, количеството, доставено на организацията на производителите, количеството, доставено за преработка, от една страна, и изплащането на помощите, предвидени в член 23, както и получените суми, от друга,

[…]

в)      административни и счетоводни проверки, за да се провери съответствието между общото количество, доставено на организацията на производителите от производителите, посочени в член 15, параграфи 1 и 2, общото количество, доставено за преработка, всички сертификати за доставка, посочени в член 17, параграф 2, общото количество, посочено в заявленията за помощи, от една страна, и изплащането на помощи, предвидени в член 23, както и сумите, получени от преработвателя, от друга;

2. За преработвателите на сладки портокали, мандарини, клементини, сатсуми, лимони, грейпфрути и техни хибриди се извършват следните проверки за всеки завод, всеки продукт и всяка пазарна година:

a)      административни и счетоводни проверки, отнасящи се най-малко до:

i)      5 % от партидите, получени в рамките на всеки тип договор (краткосрочен или многогодишен), за да се провери дали съответните количества са обхванати от договор и от сертификати за доставка, посочени в член 17, параграф 2, точната идентификация на използваното транспортно средство и спазването на минималните изисквания, предвидени в приложение I;

[…]

c)      административни и счетоводни проверки на основата на издадените и получени фактури и на основата на счетоводните данни, с цел да се провери съответствието на количеството крайни продукти, добити от получени суровини, и количествата крайни продукти, купени с количествата продадени крайни продукти;

[…]“.

37      Приложение 16 към документ № 17933/2000 на Комисията определя ключовите проверки и вторичните проверки в сектора на цитрусовите плодове. В частност приложението определя шест ключови проверки, сред които по-специално са проверките за добро поддържане на регистрите и тяхното съгласуване със счетоводството, което е наложено от националното законодателство на организациите на производители и на преработвателите.

 Синтезиращ доклад

38      В рамките на разследване под номер FV/2006/315/GR службите на Комисията осъществяват проверки в Гърция от 3 до 7 април 2006 г. След размяната на писма се провежда двустранна среща на 27 февруари 2007 г. между Комисията и гръцките власти. С писмо от 10 януари 2008 г. Комисията уведомява гръцките власти за своите изводи. След предоставеното от помирителния орган становище от 19 юни 2008 г. Комисията уведомява за своята окончателна позиция с писмо от 21 август 2008 г.

39      В синтезиращия доклад са установени някои слабости в административните и счетоводните проверки, предвидени в член 27, параграф 1, буква б), подточка i) и параграф 1, буква в) от Регламент № 2111/2003, както и в член 27, параграф 2, буква а), подточка i) и параграф 2, буква в) от Регламент № 2111/2003. Освен това синтезиращият доклад посочва, че поне в един от случаите предвидените в член 24, параграф 1, буква г) от същия регламент проверки не са осъществени в съответствие с изискванията на общностното законодателство. Също така е установено, че доказващите документи, които следва да придружават проверките, често не са били налице. Тези недостатъци се дължали предимно на липсата на ясни указания и на ограничените познания на съответните инспектори в областта на счетоводството. Службите на Комисията са приели, че слабостите се отнасят до съществени аспекти на системата на контрол, като непровеждането на проверките или тяхното недостатъчно провеждане води до повишен риск за ФЕОГА. Комисията приема, че подобни недостатъци са били установени по-специално при провеждането на разследване относно преработването на цитрусови плодове през 2003 г.

40      Освен това от направените на службите на Комисията констатации става ясно, че едно от плащанията на преработвател към организацията на определен производител е било осъществено чрез чек, макар този вид плащане да е трябвало да се извърши чрез банков или пощенски превод, за което в миналото Комисията вече е правила забележки. Също така съгласно синтезиращия доклад инспекторите, които са осъществявали проверките, не са били наясно с общностните и националните изисквания в тази област.

41      Комисията счита, че с оглед на определените в документ № VI/5330/97 насоки ключовите проверки не са съответствали на предвидените за тях в приложимите регламенти брой и задълбоченост на извършване, при което този недостатък е бил повторяем. Тя установява, че предишната корекция е била от 5 % и в случая е приложила ставка за фиксирана корекция от 10 % за финансовите 2005 г. и 2006 г., като обхванатият период е бил от 30 август 2004 г. до пазарната 2004/2005 година включително.

 Преценка на Общия съд

42      Повдигнатото от Република Гърция първо правно основание е изведено от погрешното тълкуване и прилагане на насоките на Комисията, определени в документи № VI/5330/97 и № 17933/2000, а второто правно основание е изведено от погрешната преценка на обстоятелствата и от непропорционалния характер на корекциите.

 По първото правно основание, изведено от погрешното тълкуване и прилагане на документи № VI/5330/97 и № 17933/2000

43      На първо място, Република Гърция твърди, че ключовите проверки са били осъществени. Според нея ключова проверка сред установените слабости са били единствено тези от тях, които се отнасят до контрола за доброто поддържане на преписките и за тяхното съответствие със счетоводния контрол. Поради това корекцията не следвало да надхвърля 2 %.

44      Общият съд намира, че в случая Комисията е приложила разглежданите финансови корекции с оглед по-специално на предвидените в членове 24 и 27 от Регламент № 2111/2003 слабости в административните и счетоводните проверки.

45      Първо, от синтезиращия доклад действително следва, че тези слабости са били установени в частност по отношение на проверките по член 24, параграф 1, буква г) от Регламент № 2111/2003, който се отнася до поддържането на регистрите на организациите на производителите и преработвателите, и до тяхното съответствие с изискваното от националното законодателство осчетоводяване. Следва да се посочи, че този вид проверка е определен като ключова проверка в приложение 16 към документ № 17933/2000, нещо което впрочем не се оспорва от Република Гърция.

46      Второ, фиксираните корекции са били също правомерно наложени с оглед на недостатъците, свързани с предвидените в член 27 от Регламент № 2111/2003 административни и счетоводни проверки. Тези проверки обаче са същевременно и ключови проверки. Всъщност те имат за цел по-специално да проверят съответствието между дадените за преработване количества от продукцията и изплащането на помощите, а също така да проверят въз основа на издадените и получени фактури и въз основа на счетоводните данни съответствието между количеството добити или купени крайни продукти и продадените количества крайни продукти. Следователно става дума за проверки, които се изискват с оглед на контролирането по същество на елементите на съгласуването.

47      Поради това в светлината на приложение 2 към документ № VI/5330/97 и на приложение 16 към документ № 17933/2000 Комисията основателно е приела, че установените в случая слабости се отнасят до ключови проверки.

48      Относно приложената ставка на корекция Комисията е приела, че за установените при ключови проверки слабости е била наложена предишна корекция от 5 % и предвид повтарящия се характер на тези слабости е увеличила ставката за фиксирани корекции на 10 %.

49      В това отношение следва да се припомни в светлината на определените в документ № VI/5330/97 насоки, че когато не е възможно да се определят с точност претърпените от Общността вреди, Комисията може да предвиди корекция на фиксирания процент (Решение на Съда от 24 април 2008 г. по дело Белгия/Комисия, C‑418/06 P, Сборник, стр. I‑3047, точка 136).

50      За изчисляването на недопустимите разходи документ № VI/5330/97 предвижда фиксирана ставка от 5 % от разходите, когато са осъществени всички ключови проверки, но без съобразяване с изискванията на регламентите относно техния брой, честота или задълбоченост, така че разумно да може да се направи изводът, че тези проверки не предоставят очакваното равнище на гаранции за редовност на исканията и рискът от загуби за ФЕОГА е значителен (вж. точки 14 и 16 по-горе).

51      Именно такъв е даденият случай, след като става дума за слабости, установени при ключови проверки, които не са били осъществени съобразно предвидените в регламентите изисквания за задълбоченост и не става дума само за пропуснати вторични проверки.

52      Поради това неправилно Република Гърция твърди, че в случая е трябвало да се приложи ставката от 2 %. Следователно във връзка с това не може да се приеме оплакването, изведено от погрешното тълкуване и прилагане на определените в документи № VI/5330/97 и № 17933/2000 насоки на Комисията.

53      На второ място, Република Гърция твърди, че двойното увеличаване на ставката за корекция е лишено от правно основание и оспорва повтарящия се характер на установените нередности.

54      Първо, Република Гърция твърди, че в никой регламент не се предвиждало понятието „повторност“, което било въведено за първи път в неприложимия към финансовите 2005/2006 г. документ AGRI/60637/2006.

55      Тези доводи не могат да се приемат.

56      Всъщност следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 4, четвърта алинея от Регламент № 1258/1999 и член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 (вж. точки 3 и 6 по-горе) Комисията взема предвид тежестта на извършеното нарушение когато извършва оценка на сумите, които трябва да бъдат изключени от финансиране вследствие на установените нередности.

57      Следователно във връзка с това разглежданата повторяемост на недостатъците може да се счита за утежняващо обстоятелство, което би могло да обоснове увеличаването на наложената финансова корекция. В това отношение даденото увеличение може да се приеме за действие, попадащо в рамките на определянето на общата ставка на корекцията, която Република Гърция следва да понесе (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 януари 1999 г. по дело Германия/Комисия, C‑54/95, Recueil, стр. I‑35, точка 13).

58      Поради това следва да се отхвърли оплакването, съгласно което вземането под внимание на повторяемостта на установените недостатъци нямало подходящо правно основание в приложимите разпоредби от регламентите.

59      Освен това правилата, които Комисията е установила чрез своите насоки, а именно в документите № VI/5330/97, AGRI/61495/2002 и AGRI/60637/2006, по естеството си обхващат последиците от констатираната повторяемост на установените нередности.

60      Твърдението на Република Гърция, съгласно което „повторността“ в качеството ѝ на утежняващо обстоятелство била установена за първи път в документ AGRI/60637/2006, е погрешно. Всъщност, от една страна, съгласно приложение 2 към документ № VI/5330/97 „[н]еизпълнението на задълженията е по-значимо, когато държавата членка не подобри осъществяваните от нея проверки, след като Комисията вече ѝ е обърнала внимание на необходимите подобрения“. От друга страна, документ AGRI/61495/2002, на който се позовава Република Гърция в жалбата, се отнася до разглеждането от страна на Комисията в рамките на уравняването на счетоводните сметки на секция „Гарантиране“ на ФЕОГА на случаите на повтарящи се недостатъци в системите на контрол и има за цел да уточни предвидения в документ № VI/5330/97 принцип на повторяемост. По същество той предвижда при продължаващо наличие на същите слабости да е възможно да се увеличи ставката на фиксирана корекция, приложена при предходната корекция, като в случай на преходна корекция от 5 % се приложи ставка от 10 % за съответния нов период (вж. точка 18 по-горе).

61      Поради това оплакването, изведено от липсата на правно основание за увеличаването на корекцията в случай на установени повтарящи се нередности, следва да се отхвърли.

62      Второ, Република Гърция твърди, че за да се установи повторяемост на дадена нередност е необходимо да се установят съвсем същите слабости, които са съществували и преди. Според нея разглежданият случай не е такъв, тъй като системата била подобрена като цяло, а дадена корекция не можело да се увеличи, когато някои основания за корекцията вече не са налице.

63      С оглед на това следва да се посочи, че за да направи извод относно повторяемостта на установените слабости, Комисията се е позовала по-специално на разследване FV/302/2003 относно режима на преработване на цитрусовите плодове (приложение 4 към жалбата), във връзка с което е постановено Решение на Общия съд от 11 юни 2009 г. (дело Гърция/Комисия, T‑33/07, непубликувано в Сборника, точки 56—58). В рамките на разследване FV/302/2003 са били установени слабости именно при административните и счетоводните проверки, в частност що се отнася до проверката на съответствието между данните от регистрите на организациите на производителите и преработвателите и предвидения от националното законодателство счетоводен контрол, по-специално поради липсата на указания от страна на Opekepe (гръцка агенция за изплащане и контрол на помощите от Общността за ориентиране и гарантиране) до префектурите (номос) и липсата на опит на персонала, натоварен с осъществяването на проверките (вж. документ от 4 март 2003 г. на Комисията относно изводите от разследване FV/302/2003, по-специално точка 8, както и Решение по дело Гърция/Комисия, посочено по-горе, точка 58).

64      Установените обаче в рамките на разследване FV/302/2003 слабости и тези, които са установени в настоящия случай, са сходни, както е видно от синтезиращия документ (вж. точка 39 по-горе) и както това е установено от помирителния орган.

65      Освен това, както са установили службите на Комисията, констатираните слабости в административните и счетоводните проверки се отнасят до съществени аспекти на системата на контрол, като тяхното непровеждане или недостатъчно провеждане води до повишен риск за ФЕОГА (вж. точка 39 по-горе). Тези слабости следователно са били решаващи, за да се приложи увеличената ставка на корекция (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 септември 2011 г. по дело Гърция/Комисия, T‑352/05, непубликувано в Сборника, точка 327).

66      Следователно недостатъците са сходни, отнасят се до същия сектор (на цитрусовите плодове), отговорността се претендира от същата държава членка и са били отчетени като решаващи за прилагането на увеличената ставка на корекция. Поради това Комисията не е допуснала грешка, като е установила повтарящия се характер на тези нередности.

67      Доколкото, за да оспори повторяемостта, Република Гърция се позовава на резултатите от разследване FV/2004/312, отнасящо се до режима на помощи за преработването на домати, следва да се посочи, както подчертава Комисията и както това е видно от синтезиращия доклад, който излага накратко становището на Комисията преди помирителната процедура, че споменатата повторяемост не се основава на резултатите от посоченото разследване, а на тези от разследване FV/302/2003, отнасящо се до преработването на цитрусовите плодове.

68      Поради това доводът на Република Гърция, че не са били налице повтарящи се слабости, трябва в случая да се отхвърли.

69      Освен това следва да се отхвърли и доводът, който се извежда от обстоятелството, че наличието на подобрения не позволявало да се констатира повторяемост. Всъщност Република Гърция твърди общо за наличието на подобрение на системата, без да посочва доказателства, че тези подобрения се отнасят именно до недостатъците, които са решаващи в разглеждания случай. При това тя цитира изводите на службите на Комисията, които са изготвени в рамките на разследване FV/2004/312, отнасящо се до преработването на домати, което не е относимо към дадения случай (вж. точка 67 по-горе).

70      Поради това трябва да се отхвърлят доводите, съгласно които в случая финансовите корекции не можело да бъдат увеличавани.

71      Трето, Република Гърция твърди, че увеличението на корекцията не можело да се прави автоматично и трябвало да се мотивира, което в случая не било направено.

72      Що се отнася до допустимостта на този довод, Общият съд обръща внимание, че той е бил повдигнат в точка 18 от жалбата, поради което е допустим, въпреки твърдението на Комисията в писмената дуплика.

73      По отношение на неговата основателност следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика в особения контекст на изготвянето на решенията, отнасящи се до уравняването на счетоводните сметки, мотивите на съответното решение трябва да се считат за достатъчни, ако държавата — адресат на решението, е участвала непосредствено в процеса на изготвяне на това решение и е била запозната с причините, поради които Комисията е приела, че не е длъжна да остави спорната сума в тежест на ФЕОГА (вж. по-специално Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Белгия/Комисия, C‑263/98, Recueil, стр. I‑6063, точка 98, Решение на Съда от 9 септември 2004 г. по дело Гърция/Комисия, C‑332/01, Recueil, стр. I‑7699, точка 67, Решение на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело Нидерландия/Комисия, T‑55/07, непубликувано в Сборника, точка 125).

74      В случая от материалите по делото е видно, че Република Гърция е била приобщена към процеса на изготвяне на обжалваното решение и въпросът за разглежданата повторяемост на слабостите е бил повдигнат в рамките на помирителната процедура, в частност в писмото на Комисията от 10 януари 2008 г., в протокола от заседанието от 4 април 2007 г., в становището на помирителния орган и в синтезиращия доклад. По този начин от материалите по делото е видно, че Република Гърция е била запозната с доказателствата, които са мотивирали даденото увеличение, и в частност — с представляващите предмет на корекциите нередности, с предишното решение за финансова корекция, с предишната ставка на корекция, с приложеното увеличение, както и с наличието на повишен риск от финансова загуба за ФЕОГА.

75      Следователно доводът, изведен от липсата на мотиви за увеличаването на корекцията, трябва също да се отхвърли, а с това и първото правно основание като цяло.

 По второто правно основание, изведено от погрешната преценка на обстоятелствата и от непропорционалния характер на наложените корекции

76      Първо, Република Гърция твърди, че предвидените в членове 24 и 27 от Регламент № 2111/2003 административни и счетоводни проверки са били осъществени по ставки, по-високи от тези, които са предвидени в разпоредбите, макар те да не могат да бъдат проследени.

77      Общият съд напомня, че ФЕОГА финансира само интервенции, извършени в съответствие с общностните разпоредби в рамките на общата организация на селскостопанските пазари (Решение на Съда от 6 март 2001 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑278/98, Recueil, стр. I‑1501, точка 38 и Решение на Съда от 24 февруари 2005 г. по дело Гърция/Комисия, C‑300/02, Recueil, стр. I‑1341, точка 32, Решение на Общия съд от 14 февруари 2008 г. по дело Испания/Комисия, T‑266/04, непубликувано в Сборника, точка 97).

78      Освен това, по отношение на правилата за тежестта на доказване в областта на уравняването на счетоводните сметки следва да се напомни, че за да установи нарушение на правилата на общата организация на пазарите на селскостопански продукти, Комисията трябва не да докаже изчерпателно, че извършените от националните администрации проверки са недостатъчни или че са предоставени неверни данни, а да представи доказателство за сериозно и основателно съмнение, което тя изпитва относно тези проверки или тези данни. Това облекчаване на доказателствената тежест за Комисията се обяснява с факта, че в най-добро положение при събирането и проверката на необходимите за уравняването на счетоводните сметки на ФЕОГА данни е държавата членка и следователно върху нея тежи задължението да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за извършените проверки и представените от нея данни, и при необходимост, за неточността на твърденията на Комисията (Решение на Съда от 11 януари 2001 г. по дело Гърция/Комисия, C‑247/98, Recueil, стр. I‑1, точки 7—9 и Решение на Съда от 19 юни 2003 г. по дело Испания/Комисия, C‑329/00, Recueil, стр. I‑6103, точка 68).

79      В дадения случай от материалите по делото и в частност от протокола от двустранната среща е видно, че установените конкретни недостатъци в административните и счетоводните проверки не са били опровергани от подкрепящи доводите на Република Гърция документални доказателства.

80      Също от становището на помирителния орган е видно, че предоставените от Република Гърция обяснения, според които тези проверки са били осъществени, но са били добре документирани, не се подкрепят от материални доказателства. Самата Република Гърция признава, че проверките не могат да се проследят по непосредствен начин. Тя признава също нередностите, свързани със задължението за разследване по отношение на счетоводните проверки.

81      Освен това Република Гърция подчертава, че през 2006 г. е приела нови разпоредби за справяне с установените нередности.

82      При все това достатъчно е да се посочи, че подобен довод не е в състояние да поправи установения недостатък в броя проверки през конкретно разглежданите предходни пазарни години.

83      Поради това не е доказано, че изводите на Комисията относно установените нередности в областта на административните и счетоводните проверки са погрешни и във връзка с това, че корекциите са необосновани.

84      Второ, Република Гърция твърди, че плащането с чек е изолиран случай и фиксираната корекция от 10 % е непропорционална.

85      В случая, с оглед на преди разгледаните констатации в областта на административните и счетоводните проверки, достатъчно е да се посочи, че установеното плащане с чек не е било единственото основание за направените корекции.

86      Поради това следва да се отхвърлят доводите на Република Гърция, целящи да установят непропорционалния характер на наложената корекция поради заплащането с чек.

87      Следователно второто правно основание трябва да бъде изцяло отхвърлено.

88      От всичко гореизложено следва, че Република Гърция не е предоставила никакъв довод, който да може да оспори законосъобразността на обжалваното решение, доколкото с него се налагат фиксираните корекции от 10 % по отношение на сектора на преработката на цитрусови плодове.

3.     По третото правно основание, отнасящо се до наложените корекции в сектора на памука

 Общностна правна уредба

89      Помощта за производството на памук е уредена по-специално с Регламент (ЕО) № 1051/2001 на Съвета от 22 май 2001 г. относно помощта за производството на памук (ОВ L 148, стр. 3), който отменя Регламент (ЕО) № 1554/95 на Съвета от 29 юни 1995 г., въвеждащ общите правила на режима на помощ за памука и отменящ Регламент (ЕИО) № 2169/81 (ОВ L 148, стр. 48). Съгласно член 23 от него Регламент № 1051/2001 влиза в сила в деня на обнародването му в Официален вестник на Европейските общности, тоест на 1 юни 2001 г., и се прилага от 1 септември 2001 г.

90      Съгласно член 1, параграф 3 от Регламент № 1051/2001 пазарната година обхваща периода от 1 септември до 31 август.

91      Съгласно член 11, буква г) и член 12, параграф 1, буква г) от Регламент № 1051/2001, за да могат да ползват помощта за производство на памук, предприятията за омаганяване трябва да покажат, че памукът е посочен в декларацията за площите по член 16, параграф 2 от същия регламент.

92      Съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 1051/2001 държавите членки производителки въвеждат система на деклариране на засетите площи, по-специално за да удостоверят вероятния произход на памука, за който се иска помощта.

93      За да се спазват поставените във връзка с околната среда цели, държавите членки определят и предприемат мерки за защита на околната среда, които считат за подходящи по отношение на използването на земеделските земи за отглеждането на памук (съображение 13 от Регламент № 1051/2001). Така член 17 от Регламент № 1051/2001 предвижда:

„1. Държавите членки определят за сектора на памука:

–        действията в подкрепа на подобряването на околната среда, и по-специално култивационните техники, които могат да намалят отрицателното въздействие върху нея,

–        изследователските програми за създаване на методи за обработване на земята, които са още по-съвместими с околната среда,

–        средствата за разпространяване сред производителите на резултатите от тези изследвания и на ползотворното въздействие на указаните техники.

2. Държавите членки предприемат мерките за опазване на околната среда, които считат за подходящи с оглед на специфичното положение на използваните за производството на памук земеделски площи. Освен това държавите членки предприемат необходимите мерки, за да напомнят на производителите за необходимостта да спазват свързаното с околната среда законодателство.

3. Държавите членки ограничават евентуално площите, за които е допустимо предоставянето на помощ за производство на неомаганен памук, въз основа на въведените от тях обективни критерии по отношение на:

–        земеделската икономика на регионите, за които е от значение производството на памук,

–        почвено-климатичното състояние на съответните площи,

–        управлението на водите за напояване,

–        ротационните системи и методите на култивация, които могат да подобрят състоянието на околната среда.

4. Република Гърция и Кралство Испания предоставят на Комисията преди 31 декември 2004 г. доклад относно състоянието на околната среда в сектора на памука и относно въздействието на предприетите в съответствие с параграфи 1, 2 и 3 национални мерки“. [неофициален превод]

94      Регламент (ЕО) № 1591/2001 на Комисията от 2 август 2001 г. за определяне на правила за прилагането на режима на предоставяне на помощ за памук (ОВ L 210, стр. 10) отменя Регламент (ЕИО) № 1201/89 на Комисията от 3 май 1989 г. за определяне на правила за прилагането на режима за предоставяне на помощ за памук (ОВ L 123, стр. 23), който съгласно неговия член 19 е приложим от 1 септември 2001 г.

95      Член 9, параграф 1 от Регламент № 1591/2001, отнасящ се до декларирането на засети площи, предвижда:

„Всеки общностен производител на памук декларира за следващата пазарна година засетите с памук площи чрез представяне преди определената от държавата членка крайна дата на формуляра за помощта „площи“, която е предвидена в рамките на интегрираната система за администриране и контрол. Съответните земеделски парцели или парцел се идентифицират в съответствие със системата за идентификация на земеделските парцели, предвидена в интегрираната система за администриране и контрол. При необходимост производителят подава допълваща декларация на определена от държавата членка дата, но не по-късно от 31 май преди съответната пазарна година, за да се вземат предвид действително засетите площи“. [неофициален превод]

96      Съгласно член 17 от Регламент № 1591/2001 за пазарната 2001/2002 година предвидените в член 8 от Регламент № 1201/89 декларации за площ, които са подадени преди 1 септември 2001 г., се считат за равностойни на декларациите за площ по член 9 от Регламент № 1591/2001.

97      Член 13 от Регламент № 1591/2001, отнасящ се до проверките, предвижда в своята редакция, приложима от 1 септември 2001 г. до 23 август 2002 г.:

„1. Органът, определен за целта от държавата членка производител, проверява:

a)      точността на декларациите за площи с памук чрез проверка на място, която засяга поне 5 % от декларациите;

[…]

е)      чрез кръстосани проверки съответствието на посочените в договорите земеделски парцели с тези, които са заявени от производителите в техните декларации за площи с памук.

2. При нередности в декларацията за площи по член 9, освен при налагане на предвидените в член 14, параграф 1 санкции, помощта се предоставя за количеството памук, за което са изпълнени всички останали условия.

3. Ако режимът на проверки засяга няколко органа, държавата членка въвежда във връзка с това система на координация“. [неофициален превод]

98      Регламент (ЕО) № 1486/2002 на Комисията от 19 август 2002 г. за изменение на Регламент № 1591/2001 (ОВ L 223, стр. 3), който е приложим от 23 август 2002 г., заменя в член 13, параграф 1 от Регламент № 1591/2001 разпоредбата на буква a) със следния текст:

„точността на декларациите за площи с памук чрез проверка на място, която засяга поне 5 % от декларациите; тя се извършва не по-късно от 15 ноември на съответната пазарна година“ [неофициален превод].

 Синтезиращ доклад

99      В рамките на разследванията под номера OT/2003/01/GR и OT/2003/03/GR Комисията осъществява проверки в Гърция съответно от 31 март до 4 април 2003 г. и от 20 октомври до 24 октомври 2003 г. по отношение на помощите за производство на памук за пазарните 2001/2002 и 2002/2003 години. Вследствие на размяната на писма се провежда двустранна среща между Комисията и гръцките власти на 8 декември 2005 г. Комисията уведомява гръцките власти за своите изводи с писмо от 3 юли 2007 г. Вследствие на становището на помирителния орган от 21 януари 2008 г. Комисията съобщава окончателната си позиция с писмо от 6 август 2008 г.

100    Освен констатациите относно надхвърлянето на допустимите за предоставянето на помощи количества продукция, службите на Комисията посочват недостатъци при проверките, които са изложени накратко в синтезиращия доклад.

101    На първо място, що се отнася до интегрираната система за администриране и контрол (наричана по-нататък „ИСАК“), службите на Комисията приемат, че макар декларациите за засетите с памук площи да са били включени в декларацията за площи ИСАК, съвместимостта на двете системи не е била достатъчно осигурена, както това било вече установено за пазарните 1997/1998—2000/2001 години. В частност:

–        са били установени несъответствия между различните документи (договори между земеделските производители и памукопреработвателите, декларации ИСАК за площи с памук), които явно не са били разкрити от гръцките власти и които поставят под съмнение ефективността на кръстосаните проверки, и следователно — самата надеждност на използваните от памукопреработвателите данни за установяване на обстоятелството дали за доставения памук е подадена декларация за площи;

–        като силно недостатъчна е била оценена комуникацията между отговорните за базата данни на ИСАК служби и тези, които са отговорни за помощта за производството на памук; всъщност службите на Opekepe са имали на свое разположение само данните относно памука, съдържащи се в декларациите за площи, което не е позволявало да се покрие рискът от непълно деклариране на засетите с памук площи; също така отговорните служби на ИСАК не са съобщили за никакви нередности на отговорните за памука служби през 2001/2002 г. и 2002/2003 г., макар дистанционният контрол да е указвал на незаявени или недобре заявени площи.

102    На второ място, що се отнася до контрола на мерките за защита на околната среда, синтезиращият доклад подчертава, че реформата на режима за предоставяне на помощи за производството на памук е въвела през 2001 г. мерки за опазване на околната среда, чието естество, както и мерките по отношение на контрола и санкциите е трябвало да бъдат определени от държавите членки. Установено е било, че сред тези мерки са въведените от Република Гърция ограничение за площта за производство, определянето на максимален добив и въвеждането на спазването на кодекс на добрите практики, включващ задължителна ротация на културите.

103    Службите на Комисията изтъкват липсата на предприет контрол на тези мерки за опазване на околната среда и неизпълнението на мерките за налагане на санкции. В частност административният контрол за ненадхвърляне на определения за всеки производител максимален добив е бил оценен като недостатъчен. Също така проверките на място на площите, които са осъществявани след последната реколта, тоест твърде късно, за да се провери вероятността от получаване на заявения добив, е трябвало да бъдат насочени към установяването на недекларираните площи с памук и към контролирането на спазването на кодекса на добрите практики. Например контролирани са били само декларираните площи с памук, което не е позволило да се установят парцелите с памук, заявени като засети с пшеница или с друга култура. Накрая се посочва, че не е бил осъществен никакъв контрол за спазването на кодекса на добрите практики.

104    Предвид датата на влизане в сила на условията относно защитата на околната среда в дадения режим за предоставяне на помощи помирителният орган приканва Комисията в своето становище от 21 януари 2008 г. да се увери, че на съобразяването с тези разпоредби може да се прави позоваване както на правнообвързващ критерий за предоставянето на общностната помощ за отгледания през пазарната 2001/2002 година памук.

105    В писмото от 6 август 2008 г. службите на Комисията съобщават своето окончателно становище, в което се запазва предложената корекция. Те подчертават, че датата 1 септември е началната дата на пазарната година, което не означава, че мерките за контрол на площите (и в частност на ограниченията по отношение на околната среда) не са задължителни през първата година, доколкото всички критерии за допустимост на предоставянето на помощ, отнасящи се до действията, осъществими до началото на пазарната година, трябва да се проверят преди нейното начало. Те подчертават също така, че съдържанието на обсъжданията на реформата в сектора на памука са били известни преди 1 юни 2001 г. и гръцките власти са направили съзнателен избор да приложат още през първата пазарна година член 17, параграф 3 от Регламент № 1051/2001 чрез приемането на министерско решение още през февруари 2001 г., предвиждащо по-специално задължителна ротация и намаляване на засетите с памук площи, което не е довело до осъществяването на никакъв контрол сред земеделските производители.

106    На трето място, що се отнася до проверките на място на площите, първо, службите на Комисията са приели, че за пазарната 2001/2002 година изборът на стопанствата за проверка във връзка с предоставянето на помощ за производство на памук не е бил основан на никакъв анализ на рисковете, като случайният метод на избиране не е бил пригоден към свързаните с тази пазарна година рискове (установяване на незаявените площи с памук, установяване на нарушенията на изискванията за добри земеделски практики). Макар да изглежда, че процедурата за избор е била изменена за пазарната 2002/2003 година, то тя е била оценена като недостатъчна, тъй като е отчела рискови елементи, които на са били свързани с памука (избор на ИСАК) и не е позволявала да се вземат в достатъчна степен установените в хода на пазарната година нетипични добиви. Поради това е било констатирано, че внесените по отношение на избора изменения не са допуснали достатъчно подобряване мерките, така че да покрият рисковете, които са свързани с непълното деклариране на площите.

107    Второ, осъществяването на проверките на място е било оценено като много закъсняло и непозволяващо да се определят границите на множеството малки парцели с памук, често материализирани единствено чрез промяната на сортовете памук, чиито различия се проявяват по листата и плода, въпреки че измерването на обработваната площ може да се направи достатъчно качествено само ако културата е все още на полето съгласно установените в рамките на ИСАК норми. Освен това, вследствие на намесата на помирителния орган гръцките власти предоставили едва на 22 януари 2008 г. данни относно датите на осъществяване на проверките на място, от които според службите на Комисията не се установява никакво достоверно указване на съотношението на закъснелите проверки, доколкото големият брой дати (поне в шестнадесет случая) изглеждал неправдоподобен. Освен това, с изключение на тези несъответствия, наличието на много закъснели проверки (след януари) изглежда потвърдено за пет номоси през 2001/2002 г. и за седем номоси през 2002 г.

108    Трето, установено е също така, че през 2001/2002 г. указанията към проверителите не са предвиждали никакво формализиране на измерванията, нито някаква възможност за проследяване на допустимите технически отклонения, като това положение едва се е подобрило през 2002/2003 г., когато Opekepe е започнала да прави проверки на място.

 Преценка на Общия съд

109    По отношение на сектора на памука Република Гърция посочва правно основание, изведено от необоснования и непропорционален характер на фиксираната корекция от 5 %, приложена към финансовите 2002 г. и 2003 г., и от погрешната преценка на фактите.

110    Това правно основание е разделено на пет части. Първата и втората част са изведени от непропорционалния характер на финансовата корекция, третата, четвъртата и петата част са изведени от предполагаемо погрешния характер на констатациите на Комисията по отношение съответно на недостатъците в ИСАК, на мерките за защита на околната среда и на проверката на площите на място.

111    Общият съд ще разгледа третата, четвъртата и петата част, преди да разгледа първите две части от настоящото правно основание.

 По третата част, изведена от предполагаемо погрешния характер на изводите на Комисията относно недостатъците в ИСАК

112    Република Гърция оспорва констатациите на Комисията относно недостатъците в ИСАК и заключава, че кръстосаните проверки са ефикасни. Тя описва процедурата, по която производителите заявяват обработваните площи в ИСАК и подчертава, че помощта за памук е обвързана не с площта, а се предоставя според количеството предаден от производителите памук в завода за омаганяване, което се контролира. Тя допълва, че поясненото от нея в писмото ѝ от 26 ноември 2004 г. до Комисията обстоятелство на съществуващи в ИСАК недостатъци по никакъв начин не е повлияло на редовността на направените в полза на бенефициерите плащания.

113    Общият съд напомня, че хармонизирането на режима за предоставяне на помощи за производството на памук с ИСАК е въведено с Регламент № 1201/89, изменен с Регламент (ЕО) № 1740/97 на Комисията от 5 септември 1997 г. (ОВ L 244, стр. 1), с цел да се усилят управлението и контролът над режима за предоставяне на помощи за памук и да се избегне опасността от двойно заплащане за едни и същи площи. Съображение 9 от Регламент № 1591/2001, който отменя Регламент № 1201/89, също предвижда, че за осигуряването на вероятния произход на памука, за който се иска помощта, е необходимо да може да се установят обработваните площи с памук посредством системата за идентифициране на земеделските парцели, създадена с Регламент (ЕИО) № 3508/92 на Съвета от 27 ноември 1992 г. за въвеждането на ИСАК по отношение на някои режими на предоставяне на общностни помощи (ОВ L 355, стр. 1). Това предполага двете системи да се намират във връзка и да могат да обменят данни, по-специално чрез предвидените в член 13, параграф 1, буква е) от Регламент № 1591/2001 кръстосани проверки (вж. точка 97 по-горе).

114    Съгласно съдебната практика държавата членка, срещу която е насочено решението на Комисията за установяване на липсата на осъществени проверки или на недостатъци в извършването им в изпълнение на правилата относно функционирането на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, не би могла да обори констатациите на Комисията, без да подкрепи своите собствени твърдения с доказателства за наличието на надеждна и действаща система за контрол. Ако тя не успее да докаже, че констатациите на Комисията са неточни, то същите представляват елементи, които могат да породят сериозни съмнения относно прилагането на адекватни и ефикасни мерки за наблюдение и контрол (Решение на Съда от 13 юли 2000 г. по дело Гърция /Комисия, C‑46/97, Recueil, стр. I‑5719, точка 58).

115    В случая Република Гърция не прави подробно оспорване на установените нередности в разглежданата система за контрол. Тя се ограничава да твърди, че недостатъците на ИСАК не оказват влияние върху редовността на осъществените в полза на бенефициерите плащания и че извършените от нея проверки са били достатъчни, тъй като са засягали добивите и количеството предаден от производителите памук в завода за омаганяване.

116    Въпреки това наличието на такива проверки не е достатъчно, за да смекчи посочените в синтезиращия доклад недостатъци (вж. точка 101 по-горе). В това отношение следва да се напомни, че когато един регламент установява специфични мерки за контрол, държавите членки са длъжни да ги прилагат, без да е необходимо да се преценява основателността на тяхната теза, според която евентуално прилагана различна система за контрол би била по-ефикасна (Решение на Съда от 21 март 2002 г. по дело Испания/Комисия, C‑130/99, Recueil, стр. I‑3005, точка 87).

117    Освен това, по отношение на установените нередности при контрола на парцелите Република Гърция се позовава на изпратеното до Комисията писмо от 26 ноември 2004 г. В писмото тя посочва по-специално, че тези нередности се обясняват с грешки в пренасянето на данните за площите при нанасянето на резултатите от проверките на място в обобщаващия регистър за проверките, послужил впоследствие за актуализирането на компютъризирания регистър за проверките на място (точка 27 от писмото от 26 ноември 2004 г.).

118    Поради това трябва да се приеме, че Република Гърция по този начин посочва причините за установените грешки, без обаче да докаже погрешния характер на констатациите на Комисията и без да успее да отстрани съществуващите съмнения относно ефикасността на системата на контрол.

119    Накрая Република Гърция твърди, че „точността на декларацията за площи“ се е превърнала в критерий за допустимост на предоставянето на помощ от влизането в сила на Регламент № 1486/2002, който действа, считано от периода на пазарната 2002/2003 година, и следователно не намира приложение в случая.

120    В това отношение Общият съд обръща внимание, че декларацията за засети с памук площи е предвидена в член 9 от Регламент № 1591/2001 (вж. точка 95 по-горе), преди този регламент да бъде изменен от Регламент № 1486/2002, като при това тя вече е била предвидена в член 8 от Регламент № 1201/89, изменен с Регламент № 1740/97 (вж. точка 96 по-горе). Също така осъществяването на контрол за точността на декларациите за площи с памук чрез провеждане на проверка на място, който засяга поне 5 % от декларациите, също е било предвидено в член 13 от Регламент № 1591/2001 (вж. точка 97 по-горе) още преди изменението на посочения регламент с Регламент № 1486/2002, а преди него — с член 12 от Регламент № 1201/89. В това отношение направеното с Регламент № 1486/2002 изменение се състои само в уточнението, че проверката на място се осъществява най-късно до 15 ноември на съответната пазарна година (вж. точка 98 по-горе).

121    Следователно този довод е лишен от основание.

122    Поради това третата част от настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртата част, изведена от предполагаемо погрешния характер на изводите на Комисията относно мерките за защита на околната среда

123    Следва да се напомни, че посредством член 17 от Регламент № 1051/2001 реформата на режима на предоставяне на помощ за производството на памук въвежда през 2001 г. задължение за държавите членки да предприемат мерки в защита на околната среда, които считат за подходящи (вж. точка 93 по-горе). Сред тези мерки е наложеното от Република Гърция ограничение за площта на производство, определянето на максимален добив и спазването на кодекс на добри практики, включващ задължителна ротация на културите. Тези мерки са следствие от ypourgikes apofaseis (министерски решения) от 28 февруари 2001 г. и от 4 и 10 май 2001 г., приети след широко обсъждане с производителите, както това се подчертава от Република Гърция.

124    Най-напред Република Гърция твърди, че резултатите от проверките не са могли да се проявят веднага, тъй като мерките за защита на околната среда са били приети през 2001 г.

125    В случая Общият съд счита, че чрез налагането на фиксирана корекция от 5 % за недостатъчния брой проверки относно условията на опазване на околната среда Комисията засяга не ефикасността или обосноваността на приетите мерки за защита на околната среда, а липсата на контрол за тяхното спазване още след като са били приети. Поради това не е относим към случая доводът на Република Гърция, че ефикасността на приетите мерки за защита на околната среда предполагала известно време.

126    По-нататък Република Гърция твърди, че контролът за спазването на мерките за защита на околната среда е бил осъществен по подходящ начин.

127    Въпреки това Общият съд счита, че това твърдение не се подкрепя от материалите по делото.

128    В действителност, що се отнася на първо място до контрола на добивите, Република Гърция посочва, че е извършила проверки по дистанционен начин, за да контролира добивите в зоните, в които е наблюдавано надхвърляне. Въпреки това от синтезиращия доклад е видно, че за пазарната 2001/2002 година не е са били предоставени никакви данни, а за пазарната 2002/2003 година предоставените данни указват проверки само в 7,5 % от случаите на нетипични добиви. Освен това Република Гърция се позовава на метода на средния добив за трите предходни години и на контрола на добивите на декар. Тези доводи обаче не доказват наличието на проверки, които да позволят да се установи индивидуално дали бенефициерите са изпълнили въведените от посочените мерки задължения. Поради това, както подчертава Комисията, помощи са могли да бъдат предоставени на производители, които не са спазили непременно мерките за защита на околната среда.

129    Също така когато се позовава на второ място на намалението на площите за отглеждане на памук, Република Гърция не доказва наличието на индивидуализиран контрол в това отношение.

130    На трето място, що се отнася до контрола за добрите практики, самата Република Гърция посочва в рамките на помирителната процедура, че прекият контрол по отношение на тях е труден и дори невъзможен за осъществяване. Тя твърди, че е въвела показатели, какъвто е измерването на „ориентировъчното производство на място“ (ориентировъчно допустимо производство), имащи за цел да се установи пълен контрол с оглед ограничаването на използването на пестициди и торове. Въпреки това става дума за въвеждане на общи мерки за подобряване на свързаните с околната среда показатели, които не доказват наличието на индивидуализиран контрол над всеки производител за спазването на въведените мерки.

131    Следователно трябва да се отхвърли доводът на Република Гърция, че контролът за спазването на мерките за защита на околната среда е бил осъществен по подходящ начин.

132    Освен това в писмената си реплика Република Гърция подчертава резервите на помирителния орган по отношение на възможността спрямо вече засетия памук да се приложат мерките за защита на околната среда, въведени с член 17 от Регламент № 1051/2001, който се прилага от 1 септември 2001 г.

133    Общият съд напомня, че в своето становище от 21 януари 2008 г. помирителният орган приканва Комисията да се увери, че с оглед на датата на влизане в сила на условията за защита на околната среда в рамките на този режим на помощи, на съобразяването с тези разпоредби може да се прави позоваване както на правнообвързващ критерий за предоставянето на общностната помощ за отгледания през пазарната 2001/2002 година памук.

134    В окончателното си становище Комисията поддържа, че член 17 от Регламент № 1051/2001 е бил приложим към приетите от Република Гърция мерки за защита на околната среда по отношение на пазарната 2001/2002 година. Според нея по същество, макар датата 1 септември 2001 г. да бележи началото на пазарната година за засетия през 2001 г. и търгуван през есента на 2001 г. памук, то въпреки това на проверка подлежат предварително всички критерии за допустимост, които са характерни за предхождащите пускането на пазара действия, между които е засяването.

135    Общият съд намира, че Република Гърция не оспорва този извод. Всъщност в писмената си реплика тя само се позовава на резервите на помирителния орган, без да посочи обосновани доводи в отговор на аргументите на Комисията.

136    Доколкото нейният довод, който не е изведен в жалбата, може да се счита за част от оплакването относно мерките за защита на околната среда и поради това може да се счита за допустим по смисъла на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник, то трябва да се приеме, че той изобщо не е обоснован.

137    Освен това следва да се отхвърли доводът, съгласно който точно определените в Регламент № 1051/2001 мерки не били все още известни. В действителност Република Гърция сама е приела мерките за защита на околната среда и не оспорва, че тези мерки са подлежали на незабавно изпълнение. Напротив, тя твърди, че тези мерки вече били предмет на достатъчни проверки, което предполага, че са били прилагани. Доколкото тя е решила да утвърди тези мерки с оглед на прилагането на Регламент № 1051/2001 още през пазарната 2001/2002 година, тя е трябвало поради това да контролира тяхното спазване от производителите на памук. Освен това, както това се подчертава от Комисията в отговор на поставен от Общия съд писмен въпрос, видно съображенията на Регламент (ЕО) № 1398/2002 на Комисията от 31 юли 2002 г. за определяне за пазарната 2001/2002 година на действителното гръцко производство на неомаганен памук, както и на намаляването на произтичащата от него очаквана цена, и за отмяна за пазарната 2001/2002 година на някои правила за управление и условия за предоставяне на помощ в Гърция (ОВ L 203, стр. 24), гръцките власти сами са приели спазването на предвидените в член 17, параграф 3 от Регламент № 1051/2001 мерки за защита на околната среда като критерий за допустимост на отпускането на помощ за пазарната 2001/2002 година.

138    Освен това въпросът за контролирането на мерките за защита на околната среда в периода, предхождащ 1 септември 2001 г., се отнася само до пазарната 2001/2002 година и следователно представлява само част от оплакването по отношение на мерките за защита на околната среда, на което се основава фиксираната корекция, отнасяща се също до пазарната 2002/2003 година.

139    Накрая, противно на твърдението на Република Гърция, която не обосновава по друг начин своя довод, Комисията правилно е приела, че проверките относно мерките за защита на околната среда са ключови проверки по смисъла на приложение 2 към документ № VI/5330/97. Всъщност такива проверки имат отношение към физическия и административен контрол, който е изискуем, за да се проверят по същество обстоятелствата — в случая относно производствената площ, определянето на максимален добив и спазването на въведените от Република Гърция в съответствие с член 17 от Регламент № 1051/2001 добри практики.

140    Следователно четвъртата част от настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

 По петата част, изведена от предполагаемо погрешния характер на изводите на Комисията по отношение на проверката на площите на място

141    Първо, Република Гърция оспорва закъснелия характер на осъществените на място проверки. Тя твърди, че Регламенти № 1051/2001 и № 1591/2001 не предвиждат крайна дата за извършване на проверките на място спрямо 5 % от площите, като 15 ноември бил определен от Регламент № 1486/2002 г. за крайна дата едва считано от 2003 г. Според нея, ако контролът следва да се осъществява на определена дата, тоест в момент, който гарантира, че проверяваната площ е била засята с памук, то той може да се осъществява, докато стеблата на памука все още са на полето, тоест през август, октомври и даже януари или до следващата пролетна сеитба. Тя добавя, че базата данни за проверките на място не посочвала дата, тъй като това не се изисквало от регламентите. Тя подчертава, че в протоколите се посочва датата, на която проверките са осъществени, от което следва, че те основно са били извършени от август до ноември и малък брой от тях са осъществени след това.

142    Във връзка с това следва да се напомни, че съгласно член 13, параграф 1, буква a) от Регламент № 1591/2001 точността на декларациите за площи с памук трябва да се провери чрез проверка на място.

143    Както подчертава Република Гърция, преди 23 август 2002 г. — датата на влизане в сила на Регламент № 1486/2002, предвиждащ проверките на място да се извършват най-късно до 15 ноември на съответната пазарна година — Регламент № 1591/2001 не е предвиждал срок за осъществяване на тези проверки. С други думи тази крайна дата 15 ноември е приложима, считано от пазарната 2002/2003 година.

144    За пазарната 2001/2002 година все пак тези проверки е трябвало да се осъществят в подходящ срок, както признава Република Гърция (вж. в този смисъл Решение от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 63 по-горе, точка 196), а именно — в момент, който може да определи по сигурен начин и който гарантира, че проверяваната площ е засята с памук, а това е времето преди или по време на събирането на реколтата.

145    В случая след покана от помирителния орган гръцките власти предоставят на 22 януари 2008 г. данни за датите на извършените проверки на място. Въпреки това, както е установила Комисията, тези данни не са позволили да се узнае разпределението по време на проверките на място и не са съдържали надеждно указание за съотношението на закъснелите проверки. Освен това някои от посочените дати не са били взаимосвързани и част от проверките са били осъществени твърде късно (след януари) — за пет от номосите през 2001/2002 г. и за седем от номосите през 2002 г.

146    Съгласно съдебната практика (Решение от 9 септември 2004 г. по дело Гърция/Комисия, точка 73 по-горе, точка 51) съответната държава членка следва да докаже най-подробно и пълно действителността на осъществяваните от нея проверки и евентуално неточностите в твърденията на Комисията.

147    Република Гърция обаче, след като е посочила, че в базата данни за проверките на място няма указване на дата, е представила дати на извършени проверки, от които е видна, от една страна, определена несвързаност (някои дати сочат 1901 г. или 1902 г.), и от друга страна, става ясно, че някои дати на проверки са по-късни от януари на съответната пазарна година.

148    В това отношение, дори стеблата на памука да могат да удостоверят действителното наличие на памучни насаждения, както това твърди Република Гърция, то Комисията основателно е приела, че нито точните граници на парцелите, нито добивът от тях са могли да бъдат установени по сигурен начин въз основа на тези стебла от памук. Впрочем определената от Регламент № 1486/2002 крайна дата за извършване на проверките на място е 15 ноември на съответната пазарна година.

149    Освен това в приложение 2 към писмената реплика Република Гърция посочва данни, които удостоверявали, че през двете пазарни години повечето проверки били осъществявани до ноември. Въпреки това, Комисията твърди, че тези данни на са ѝ предоставени в хода на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, което се потвърждава от Република Гърция в дадените от нея отговори на процедурна организационна мярка и на въпросите на Общия съд в съдебното заседание. Законосъобразността обаче на решение на Комисията трябва да се преценява с оглед на информацията, с която Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 декември 2011 г. по дело Люксембург/Комисия, T‑232/08, непубликувано в Сборника, точки 54 и 55, и Решение на Общия съд от 14 февруари 2012 г. по дело Италия/Комисия, T‑267/06, непубликувано в Сборника, точки 46—48; вж. по аналогия Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело Regie Networks, C‑333/07, Сборник, стр. I‑10807, точка 81). Следователно предоставените от Република Гърция данни не могат да се вземат предвид, за да се прецени законосъобразността на обжалваното решение.

150    Поради това Република Гърция не е могла да докаже, че в това отношение констатациите на Комисията са погрешни. Освен това и при всички случаи, както подчертава Комисията, въпросът за закъснелите проверки е само едно от оплакванията относно ключовите проверки, на които се основава фиксираната корекция (вж. точки 101—108 по-горе).

151    Второ, Република Гърция твърди, че анализът на рисковете е бил осъществен и е довел до изключването на количествата памук с неустановен произход. Подобряването на информатизираната система и на контрола в реално време на доставките на памук в заводите за омаганяване допринесло за подобряване на процедурата за подбор на образците и следователно на анализа на рисковете.

152    При все това тези доводи не обезсилват изводите на Комисията, съгласно които за пазарната 2001/2002 година анализът на рисковете се е основавал на произволен подбор на стратифицирана популация, непригоден към свързаните с разглежданата пазарна година рискове. Също така за пазарната 2002/2003 година Република Гърция не доказва погрешния характер на резюмираните в точки 106 и 108 по-горе констатации на Комисията.

153    Следователно петата част от настоящото правно основание трябва също да се отхвърли.

154    Поради това оспорената финансова корекция от 5 % не следва при тези условия да се счита за следствие от погрешна преценка на фактите.

 По първата и втората част, изведени от непропорционалния характер на финансовата корекция

155    В рамките на първата част от настоящото правно основание Република Гърция твърди, че фиксираната корекция от 5 %, надхвърлила двойния размер на предходните корекции от 2 %, не е пропорционална, тъй като не била отчетена настъпилата късно промяна в режима на предоставяне на помощи за памук през 2001 г. посредством обнародвания през юни Регламент № 1051/2001, тоест в средата на периода на развитие на насажденията. Тя подчертава, че никаква преходна разпоредба не е смекчила разходите от новия начин на изчисляване на съвместната отговорност и обръща внимание на значението на произтичащите от предприетите мерки разходи.

156    Общият съд напомня за възможността Комисията да откаже изцяло да поеме направените разходи, ако установи, че не са налице достатъчно механизми за контрол (вж. по-специално Решение на Съда от 18 май 2000 г. по дело Белгия/Комисия, C‑242/97, Recueil, стр. I‑3421, точка 122).

157    В случая изглежда, че установените от службите на Комисията недостатъци засягат важни елементи от системата за контрол, както и извършването на проверки, които имат основна роля за определяне на редовността на разхода, така че е могло основателно да се заключи, че рискът от загуби за ФЕОГА е значителен.

158    Следователно чрез налагането в дадения случай на фиксирана корекция, която възлиза само на 5 % от разглежданите разходи, при положение че при извършените проверки гръцките власти не са спазвали изискванията на общностната правна уредба, Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Гърция/Комисия, T‑184/09, непубликувано в Сборника, точка 72 и цитираната съдебна практика).

159    Доводът, изведен от произтичащата от Регламент № 1051/2001 промяна, не обезсилва тази констатация. Всъщност следва да се посочи, че задълженията, отнасящи се до ИСАК и до проверките на площите на място, са присъствали в предишната правна уредба (вж. точка 113 по-горе). Следователно Регламент № 1051/2001 не е променил елементите, по отношение на които в случая са били установени недостатъци. Освен това, както бе посочено преди това (вж. точка 137 по-горе), доколкото е взела решение да утвърди мерките за защита на околната среда с оглед на прилагането на Регламент № 1051/2001 още през пазарната 2001/2002 година, Република Гърция е трябвало да контролира тяхното спазване от страна на производителите на памук.

160    Следователно доводът на Република Гърция, изведен от промяната в разглеждания режим, следва да се отхвърли.

161    Накрая, естеството на разхода за приетите мерки, произтичащи от новия регламент, не може да оправдае установените нередности и следователно не би могъл да се вземе предвид, за да се прецени пропорционалният или непропорционалният характер на разглежданата финансова корекция.

162    Следователно доводите, изложени в подкрепа на тази първа част, не установяват непропорционалния характер на разглежданата корекция.

163    В рамките на втората част от настоящото правно основание Република Гърция твърди, че Комисията сама установила подобрения през периода от 2002 г. до 2003 г. и поради това корекцията за този период е трябвало да бъде по-ниска от наложената за периода от 2001 г. до 2002 г.

164    Следва обаче да се посочи, че ако подобрения относно пазарната 2002/2003 са били установени от Комисията в писмото от 17 юли 2004 г., службите на Комисията са установили в същото писмо и недостатъци относно проверките на площите на място и относно ИСАК, които представляват основни принципни слабости. Тези нередности следват също и от синтезиращия доклад.

165    Поради това само обстоятелството, че са били установени подобрения, не позволява на Република Гърция да претендира намаляване на ставката на корекция от 5 %.

166    Следователно Република Гърция не е доказала непропорционалния характер на фиксираната корекция от 5 % за разглежданите разходи.

167    От всичко гореизложено следва, че третото правно основание по отношение на приложената в сектора на памука фиксирана корекция, трябва да се отхвърли изцяло.

4.     По шестото правно основание, отнасящо се до корекциите, приложени в сектора на премиите за говеждо месо и плащанията за екстензификация

 Общностна правна уредба

168    Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо (ОВ L 160, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 80) урежда отпускането на премии в този сектор.

 Проверки

169    Регламент № 3508/92 предвижда всяка държава членка да създаде ИСАК по отношение на някои режими на общностни помощи. Съгласно шесто съображение от него управлението на събраните данни и тяхното използване за проверката на исканията за помощи предполага създаването на добри информатизирани бази данни, които да позволяват по-специално осъществяването на кръстосани проверки.

170    Член 1, параграф 1, буква б) от посочения регламент предвижда по-специално всяка държава членка да създаде ИСАК, приложима към режимите на премии и на плащания в полза на производителите на говеждо месо.

171    Съгласно член 2 от Регламент № 3508/92 интегрираната система обхваща различни елементи, по-специално информатизирана база данни, система за идентифициране и регистриране на животните, на исканията за помощи и интегрирана система за контрол. Член 3 от Регламент № 3508/92 предвижда по-специално в информатизираната база данни да се регистрират за всяко земеделско стопанство данните от исканията за помощи.

172    Съгласно член 8, параграфи 1 и 2 от посочения регламент държавата членка осъществява административен контрол на исканията за помощи, като административните проверки се допълват от проверки на място на избрана част от земеделските стопанства.

173    По отношение на тези проверки член 15 от Регламент (ЕО) № 2419/2001 на Комисията от 11 декември 2001 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на ИСАК спрямо някои въведени с Регламент № 3508/92 общностни режими на помощи (ОВ L 327, стр. 11) предвижда:

„Административните проверки и проверките на място се осъществяват така, че да се осигури ефикасната проверка на спазването на условията за предоставяне на помощи“ [неофициален превод].

174    Съгласно член 16 от Регламент № 2419/2001:

„Предвидените в член 8, параграф 1 от Регламент […] № 3508/92 административни проверки обхващат по-специално:

a)      кръстосани проверки по отношение на заявените земеделски парцели и животни, за да се избегне недължимото предоставяне на една и съща помощ няколко пъти за същата календарна или пазарна година, и да се предотврати всяко недължимо кумулиране на помощи, предоставени по реда на режими за общностни помощи, които включват деклариране на площи;

б)      кръстосани проверки, използващи информатизираната база данни за проверка на допустимостта на исканията за помощ“ [неофициален превод].

175    Член 25 от Регламент 2419/2001 предвижда:

„1. Проверките на място засягат всички животни, за които са подадени искания за помощ по реда на контролиран режим, включително — за режимите на помощи за едър рогат добитък — засягат едрия рогат добитък, който не е обект на искания за помощ.

2. Проверките на място обхващат по-специално:

a)      проверки, целящи да определят дали броят на наличните в стопанството животни, за които са подадени искания за помощ и броят на едрия рогат добитък, за който не са подадени искания за помощ, съответства на броя на вписаните в регистрите животни, а по отношение на едрия рогат добитък — на броя регистрирани животни в информатизираната база данни;

б)      по отношение на режимите на помощ за едър рогат добитък,

–        проверки за точността на вписванията в регистъра и уведомления въз основа на информатизирани данни, осъществявани чрез извадка от доказателствени документи като фактури за покупка и продажба, удостоверения за клане, ветеринарни удостоверения и евентуално паспорти на животни за животните, за които е поискана помощ през дванадесетте месеца, предхождащи датата на проверката на място,

–        проверки, осъществени по извадка за удостоверяване, че съдържащата се в информатизираната база данни информация съответства на тази, която се съдържа в регистъра за животните, за които е поискана помощ през дванадесетте месеца, предхождащи датата на проверката на място,

–        проверки, за да се потвърди, че всички намиращи се в стопанството животни, за които се отнася задължението за задържане, могат действително да се ползват от поисканата помощ,

–        проверки, за да се определи дали целият наличен в стопанството едър рогат добитък е идентифициран с ушни марки и евентуално се придружава от паспорти за животни, и дали са отразени в регистъра и правилно вписани в информатизираната база данни[; т]ези проверки се осъществяват индивидуално за целия едър рогат добитък от мъжки пол, за който все още е приложимо задължението за задържане и за който, с изключение на подадените искания по реда на член 4, параграф 6 от Регламент […] № 1254/1999, е подадено искане за отпускането на специална премия[; в]ъв всички останали случаи правилното вписване на данните в паспортите за животни, в регистъра и в информатизираната база данни може да се провери посредством извадки;

[…]“ [неофициален превод].

 Премия за клане

176    Член 11, параграф 1 от Регламент № 1254/1999 предвижда:

„Производител, който отглежда говеда в своето стопанство, може да се ползва, като подаде заявление, от премия за клане. Тя се отпуска при клане на животни, които отговарят на съответните изисквания, или при износа им за трета страна и в рамките на определени национални горни граници.

За премия за клане се избират следните животни:

a)      бици, волове, крави и юници на възраст повече от осем месеца;

б)      телета на възраст между един и седем месеца и с кланично тегло под 160 kg,

при условие че са били отглеждани от производителя през определен период“.

177    Съгласно член 26 от Регламент № 2419/2001:

„1. В кланиците се извършват проверки на място по отношение на предвидената в член 4, параграф 6 от Регламент […] № 1254/1999 специална премия за едър рогат добитък и предвидената в член 11 от същия регламент премия за клане. Държавите членки извършват проверки на място:

a)      или на поне 30 % от всички кланици, избрани въз основа на анализ на риска, в който случай проверките обхващат извадка от 5 % от общия брой животни от едрия рогат добитък, които са заклани в съответната кланица през дванадесетте месеца преди проверката на място;

б)      или на поне 20 % от кланиците, одобрени предварително в съответствие със специалните критерии за надеждност, които държавите членки определят и които са избрани въз основа на анализ на риска, в който случай проверките обхващат извадка от 2 % от общия брой животни от едрия рогат добитък, заклани в съответната кланица през дванадесетте месеца преди проверката на място.

Проверките на място включват последваща проверка на документите, както и сравнение с вписаното в информатизираната база данни, а също така обхващат обобщенията на удостоверенията за клане или заместващи ги данни, изпратени на другите държави членки в съответствие с член 35, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2342/1999.

2. Проверките на място в кланиците включват физически проверки на кланичните процедури, извършвани в деня на проверката на място въз основа на извадки. При необходимост се проверява дали кланичните трупове, представени за теглене, отговарят на изискванията за отпускане на премия“ [неофициален превод].

178    Регламент (ЕО) № 2342/1999 на Комисията от 28 октомври 1999 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент № 1254/1999, предвижда по-специално в член 37, в изменената му редакция (Регламент (ЕО) № 1042/2000 на Комисията от 18 май 2000 г. (ОВ L 118, стр. 4), премията за клане да се предоставя на производителя, при който животното е било в продължение на период на минимално задържане от два месеца, който приключва по-малко от месец преди заколването или по-малко от два месеца преди износа на животното, като за закланите телета, преди да навършат три месеца, периодът на задържане е от един месец.

 Плащания за екстензификация

179    Член 13, параграф 1 от Регламент № 1254/1999 определя:

„Производителите, които получават специалните премии и/или премиите за крави с бозаещи телета, могат да се ползват от плащане […] за екстензификация“.

180    Съгласно член 13, параграф 2 от посочения регламент плащането за екстензификация е определено на 100 EUR за предоставена специална премия и премия за крави с бозаещи телета, при условие че за съответната календарна година гъстотата на отглеждане за конкретното стопанство е по-малка или равна на 1,4 единици добитък (ЕД) на хектар (освен по-малките суми, определени от държавите членки съгласно член 13, параграф 2, втора алинея от същия регламент).

181    Съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 1254/1999 гъстотата на отглеждане за стопанството е определена в единици добитък спрямо фуражната площ на стопанството, която се използва за изхранване на отглежданите в него животни.

182    Съгласно член 12, параграф 2 от Регламент № 1254/1999 за определяне на гъстотата на отглеждане за стопанството се вземат предвид:

„[…]

a)     мъжките животни от рода на едрия рогат добитък, кравите с бозаещи телета и юниците, овцете и/или козите, за които са подадени заявления за премии, както и млечните крави, необходими за да се получи общото референтно количество мляко, определено на производителя. Броят животни се превръща в ЕД съгласно таблицата за превръщане в приложение III,

б)     фуражната площ, означаваща площта на стопанството, годна през цялата календарна година за отглеждане на говеда и овце и/или кози. Фуражната площ не включва:

–        сгради, гори, езера, пътеки,

–        площи, използвани за други култури, които отговарят на изискванията за помощи от Общността или за постоянни култури или градинарство, освен постоянни пасища, за които площи се отпускат плащания, съгласно член 17 от настоящия регламент и член 19 от Регламент […] № 1255/1999,

–        площи, които отговарят на изискванията на системата от помощи, определена за производителите на някои обработваеми култури, които се използват в рамките на режима на помощи за изсушен фураж или са предмет на национална или общностна програма за земи под угар.

Фуражната площ включва площи, използвани разделно […] и площи, които са обект на смесено култивиране“.

183    Член 13, параграф 3, буква a) от Регламент № 1254/1999 предвижда:

„[ч]рез дерогация от член 12, параграф 2, буква а) гъстотата на отглеждане в стопанствата се определя, като се вземат предвид мъжките животни от рода на едрия рогат добитък, кравите и юниците, отглеждани в него през съответната календарна година, както и овцете и/или козите, за които са били подадени заявления за премия за същата календарна година. Броят животни се превръща в ЕД посредством таблицата за превръщане в приложение III“.

184    Съгласно член 32, параграф 3 от Регламент № 2342/1999, за да се провери дали броят на животните, изчислен в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1254/1999, е съобразен с определената в посочения регламент гъстота на отглеждане, държавите членки трябва да определят всяка година поне пет дати за преброяване на животните, за които да уведомят Комисията.

185    На тези дати преброяването на животните може да се извърши по избор на държавите членки според един от двата метода, предвидени в член 32, параграф 3 от Регламент № 2342/1999. Съгласно първия метод държавата членка изисква от производителя да декларира въз основа на своя регистър на стопанството преди определена от държавата членка дата броят ЕД или броят животни от всяка от двете категории едър рогат добитък, посочен в приложение III към Регламент № 1254/1999 (а именно, от една страна, тази, която обединява едрия рогат добитък от мъжки пол и юниците на възраст над 24 месеца, кравите с бозаещи телета и млекодайните крави, и от друга страна, тази, която обединява едрия рогат добитък от мъжки пол и юниците на възраст от 6 до 24 месеца). Вторият метод — приложим от държавите членки, които разполагат с информатизирана база данни в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета от 21 април 1997 година за създаване на система за идентифициране и регистриране на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо (ОВ L 117, стр. 1), и които считат, че тази база данни предоставя достатъчни гаранции за точност с оглед на прилагането на режима на плащане за екстензификация — предполага използването на информацията, съдържаща се в тази база данни, за да се определи броят на ЕД.

186    Съгласно член 32, параграф 3, четвърта алинея от Регламент № 2342/1999 в случай на решение на държава членка всички дни на годината да бъдат дати за преброяване тя може да предвиди изчисляването на гъстотата на отглеждане да се осъществява pro rata temporis на продължителността на присъствието на животните.

187    Член 32, параграф 4 от Регламент № 2342/1999 предвижда:

„Като отклонение от параграф 3 държавата членка може да даде възможност на производителя да избере опростен режим.

В този случай производителят включва в своето искане за помощ „площи“:

a)      заявление, че е спазвал всеки ден максимално определената в член 13 от Регламент […] № 1254/1999 гъстота на отглеждане до деня на подаване на своето искане за помощ „площи“,

и

б)      поемането на задължение да зачита всеки ден тази гъстота на отглеждане от деня на подаване на своето искане за помощ „площи“ до 31 декември.

[…]

Спрямо предвидените в предходния параграф заявление и поемане на задължение са приложими разпоредбите на интегрираната система относно контрола и санкциите.

[…]“.

 Синтезиращ доклад

188    В рамките на разследвания под номера ΑΡ/2003/09a, ΑΡ/2003/11, ΑΡ/2004/04 и ΑΡ/2005/05 Комисията е направила проверки в Гърция съответно през май 2003 г., септември 2003 г., март 2004 г. и април 2005 г. Наблюденията на Комисията съгласно член 8 от Регламент № 1663/95 са изложени в писма, съответно от 19 септември 2003 г., 22 януари 2004 г., 5 август 2004 г. и 29 юли 2005 г. На 1 октомври 2004 г. е проведена двустранна среща относно първите две разследвания, на 11 март 2005 г. — относно третото разследване, и на 7 юни 2006 г. — относно четвъртото разследване. Комисията предоставя на гръцките власти протоколите от тези срещи, съответно на 30 ноември 2004 г., 22 юни 2005 г. и 22 септември 2006 г. Гръцките власти изпращат отговор на тях, съответно на 28 декември 2004 г, 21 юли 2005 г. и 20 октомври 2006 г. На 3 май 2007 г. Комисията съобщава формално на гръцките власти своите изводи по отношение на четирите разследвания.

189    Вследствие на становището на помирителния орган от 8 януари 2008 г. и на предоставените от гръцките власти данни Комисията съобщава окончателното си становище на 16 юни 2008 г., което е възпроизведено в синтезиращия доклад.

190    На първо място от синтезиращия доклад следва, че по отношение на премиите за едър рогат добитък службите на Комисията установяват недостатъци в областта на кръстосаните проверки и на проверките на място.

191    От една страна, по отношение на кръстосаните проверки (вж. точки 169 и 174 по-горе) от синтезиращия доклад е видно, че през пазарната 2002 година информатизираните кръстосани проверки между базата данни за идентифициране и регистриране и базата данни с исканията за премии за едър рогат добитък са използвани за първи път в Гърция в качеството на административни проверки. Макар това да е възприето като напредък, прилагането се оценява като недостатъчно. Установява се в частност, че по отношение на основните критерии за допустимост през 2002 г. не са приложени кръстосани проверки. Следователно имало е опасност да се приеме, че за животните, които не са отговаряли на критериите за допустимост, може да се иска получаване на плащане. Освен това службите на Комисията установяват нередности (липса на регистрация или неправилно регистриране в базата данни за идентифициране и регистриране) по отношение на голям брой животни, за които са подадени искания за помощ, и са приели, че множеството внесени изменения в базата данни за идентифициране и регистриране без доказващи документи засягат спазването на критериите за допустимост по отношение на всички животни, за които е подадено искане за помощ. Те посочват също така, че гръцките власти не са могли да посочат броя на животните, за които са установени нередности, заедно с документалните доказателства за промяната в техния статут. Следователно имало е опасност от внасяне на необосновани промени в системата, водещи до прекомерни плащания.

192    От друга страна, що се отнася до проверките на място, прието е, че те са с недостатъчно качество. В частност от синтезиращия доклад следва, че при извършването на тези проверки са допуснати множество пропуски и в него се посочва, че те не са били съобразени с член 25 от Регламент № 2419/2001 (вж. точка 175 по-горе). Така службите на Комисията посочват липса на проверка на животните, за които не е подадено искане за помощ, липса на проверка на доказателствените документи и на данните относно животните, за които е подадено искане за помощ през дванадесетте месеца преди проверката, липса на проверка на мястото на задържане, недостатъчността на проверките на документите за контрол и за статута на контролираните животни, както и трудностите при сравняването с резултатите от предишните проверки.

193    Освен това службите на Комисията обръщат внимание на липсата на проверки на място на животните, за които е подадено искане за премия за клане. Във връзка с това помирителният орган е предложил преразглеждане на предвидената корекция, като подчертава ограничената стойност на проверките на място, когато става дума за премии за клане, тъй като за заклания едър рогат добитък най-важните проверки са осъществените в кланиците проверки и последващите проверки на регистрите на стопанина.

194    Комисията обаче е потвърдила своето становище с довода, че съчетанието на множество пропуски се е отразило върху ключовите проверки, извършени спрямо всички премии за едър рогат добитък, сред които и премията за клане. Според нея липсата на проверки на място в стопанствата по отношение на премиите за клане е допълнителен риск за ФЕОГА във връзка с този режим, който не може напълно да се компенсира с извършването на проверки в кланицата и с административни проверки (които трябва така или иначе да се осъществят в рамките на която и да е система за контрол на премиите за клане), още повече че извършените в кланиците проверки в хода на разследване AP/2003/09 са показали значителни пропуски. Тя приема, че проверките на място в стопанствата са по-маловажни от проверките за другите режими на помощи и обикновено се свеждат до проверки по документи, с което обяснява обстоятелството, че ставката на корекция за премията за клане не е по-висока от тази за другите премии за едър рогат добитък.

195    Службите на Комисията отбелязват също липсата на проверки на статута на животните и на съотношението крави/юници във връзка с премията за крава с бозаещи телета.

196    На второ място, по отношение на плащанията за екстензификация правилното определяне на даващата право на помощ фуражна площ и броя на ЕД в стопанството е преценено като ключов контрол. Службите на Комисията установяват, че гръцката система за контрол на броя на ЕД през 2002 г. и 2003 г. все още не е била съобразена с нормите (независимо дали става дума за метода на изчисляване pro rata temporis, основан на базата данни за идентифициране и регистриране, или на опростената система, състояща се от пет дати за преброяване), като също така не е покривала пет пъти годишно 100 % от заявителите, както е предвидено от Република Гърция, макар известен напредък да е отбелязан през 2003 г. поради повишеното използване на базата данни за идентифициране и регистриране. Преценено е леко подобряване на положението през 2003 г., но никакъв действителен напредък не е доказан по отношение на измерването на даващата право на помощ фуражна площ в периода 2002/2003 година. Що се отнася до определянето на ЕД, службите на Комисията подчертават, че Гърция е продължила да въвежда алтернативна система на проверки (вероятно засегната от установените пропуски при проверките на място в Гърция).

197    Следователно Комисията е наложила фиксирана корекция от 10 % за пазарната 2002 година с оглед на празнотите в ключовите проверки, отнасящи се до основните премии за едър рогат добитък и фиксирана корекция от 5 % за пазарната 2003 година поради недостатъчния брой проверки на животните, за които не е подавано искане за помощ и поради слабости при проверките на място, при това в цяла Гърция, доколкото са наблюдавани проблеми в много региони. За пазарните 2002 г. и 2003 г. е наложена фиксирана корекция от 10 % поради установени нередности при плащането за екстензификация. При все това корекциите са били изменени, за да се отчетат вече наложените поради забавени плащания корекции в същите бюджетни редове.

 Преценка на Общия съд

198    По отношение на сектора на говеждото месо Република Гърция повдига шесто правно основание, изведено от предполагаемо погрешния характер на наложените корекции в областта на премиите за едър рогат добитък и плащанията за екстензификация, както и на липсата на мотиви.

199    Най-напред, доколкото Република Гърция прави оплакването, изведено от липсата на мотиви, следва да се посочи, че това оплакване не е подкрепено по никакъв начин от доказателства и във всички случаи в приложение на цитираната по-горе съдебна практика (вж. точка 73 по-горе) мотивите на обжалваното решение относно свързаните със сектора на едрия рогат добитък корекции трябва в случая да се приемат за достатъчни, тъй като Република Гърция е била тясно приобщена към процеса на изготвяне на решението и е познавала причините, поради които Комисията е счела, че не може да постави в тежест на ФЕОГА спорната сума. Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

200    По-нататък Република Гърция оспорва наложените в сектора на едрия рогат добитък корекции, като твърди, че неправилно са изтълкувани и приложени Регламент № 1258/1999 и документ № VI/5330/97, както и че фактите са неправилно преценени. Тя оспорва по същество изводите на Комисията относно проверките, свързани, от една страна, с премиите за едър рогат добитък, и от друга страна — с плащанията за екстензификация.

201    Поради това в случая следва да се разгледа дали Република Гърция е доказала в съответствие с припомнената по-горе съдебна практика (вж. точка 78 по-горе) неточността на преценките на Комисията.

 Относно проверките в областта на премиите за едър рогат добитък

–       Относно кръстосаните проверки

202    Република Гърция признава, че осъществяването на кръстосаните проверки е било свързано с някои технически проблеми на несъответствие между, от една страна, базата данни за идентифициране и регистриране, и от друга страна, базата данни с исканията за помощ за едър рогат добитък, поради сложността на въведената за първи път през 2002 г. система. Въпреки това тя посочва, че през 2003 г. са направени подобрения във ветеринарната база данни и са добавени допълнителни кръстосани проверки.

203    Достатъчно е обаче да се посочи в това отношение, че наличието на подобрения през 2003 г. не може да докаже, че резюмираните в синтезиращия доклад (вж. точка 191 по-горе) констатации на службите на Комисията в случая са неточни.

204    Освен това Република Гърция твърди, че отказите за животни през 2003 г. поради прибавените към проверките от 2002 г. допълнителни проверки, са били само 8,04 %, което показвало, че повечето откази за животни са били следствие от направени вече през 2002 г. проверки.

205    Въпреки това подобен довод, който изглежда потвърждава наличието на недостатъци при предишните проверки, не доказва погрешния характер на изводите на Комисията.

206    Поради това Комисията правилно е приела, че липсата на някои кръстосани ключови проверки е довела до риск от допускане на неотговарящи на изискванията плащания за животни.

207    Освен това Република Гърция твърди, че не е имало риск за ФЕОГА. Според нея, когато са били извършвани кръстосаните проверки за 2004 г. и 2005 г. информатизираният контрол е бил разширен и за 2002 г. и недължимо платените суми са били прихванати с плащането на помощите за финансовите 2004 г. и 2005 г.

208    Съгласно постоянната съдебна практика обаче Комисията е длъжна да докаже наличието на нарушение на общностните норми, а след като това нарушение бъде установено, държавата членка трябва да докаже, ако е необходимо, че Комисията е допуснала грешка относно финансовите последици, които следва да бъдат извлечени от това. Освен това Комисията не е длъжна да доказва наличието на действителна вреда, а може само да посочи сериозни улики в това отношение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юли 2005 г. по дело Гърция/Комисия, C‑5/03, Recueil, стр. I‑5925, точки 38 и 39 и цитираната съдебна практика).

209    В случая обаче от материалите по делото не е видно Република Гърция да е доказала, че недължимо платените суми са били възстановени чрез прихващане с плащането на помощите за финансовите 2004 г. и 2005 г.

210    В отговор на въпрос в рамките на процесуално-организационните действия Република Гърция посочва, че основата за изчисляване на фиксираните корекции се състояла от заявените от Opekepe разходи в размер на 182 380 702,09 EUR за 2002/2003 г. и че сумата от 10,8 милиона евро не е била приспадната от тях.

211    Трябва да се посочи обаче, че по този начин Република Гърция формулира твърдение, но не доказва по никакъв начин указаната сума от 10,8 милиона. В това отношение тя се позовава на становището на помирителния орган. В своето становище от 8 януари 2008 г. обаче помирителният орган посочва споменаване от гръцките власти на обстоятелството, че са възстановили недължимо получени помощи за 2002/2003 г. в размер от 10,8 милиона евро, като, ако тази информация бъде потвърдена, без да се вземе все още под внимание, това би обосновало съответна промяна в размера на корекцията. Следователно становището не доказва по никакъв начин, че тази сума действително е била възстановена чрез прихващане с плащането на помощите за 2004 г. и 2005 г.

212    Освен това Комисията подчертава в своето окончателно становище, че при изчисляването на финансовите корекции е взела предвид заявените във ФЕОГА от гръцките власти възстановени суми. Тя допълва, че следва да се изяснят някои аспекти, какъвто е начинът, по който недължимо платените суми са били възстановени от стопаните, които не са подавали искане за помощ след 2002 г. От материалите по делото обаче не е видно гръцките власти да са предоставили по-конкретни доказателства в това отношение.

213    Следователно Република Гърция не е доказала с относими документи, че недължимо платените суми са били възстановени чрез прихващане с плащането на помощите за финансовите 2004 г. и 2005 г. Поради това не е доказана обосноваността на основното твърдение в нейния довод, който е изведен от липсата на риск за ФЕОГА.

214    Следователно трябва да се отхвърлят отнасящите се до кръстосаните проверки доводи, които не са подкрепени от други доказателства.

–       Относно проверките на място

215    Република Гърция оспорва изводите на Комисията относно проверките на място.

216    Първо, съгласно материалите по делото е било прието, че поради множество причини тези проверки на място са били с недостатъчно качество предвид разпоредбите на член 25 от Регламент № 2419/2001 (вж. точка 192 по-горе).

217    Така за животните, за които не е подадено искане за помощ, не са правени проверки. Такива проверки обаче изрично са предвидени в член 25, параграф 1 от Регламент № 2419/2001. Република Гърция твърди, че са били дадени указания на проверителите в такъв смисъл още през 2002 г. и положението се е подобрило през 2003 г. и 2004 г. Въпреки това, довод като този не доказва погрешния характер на направените в това отношение от Комисията изводи.

218    Службите на Комисията посочват също липсата на контрол на доказващите документи. Във връзка с това за Република Гърция въз основа на конкретните недостатъци не могат да се правят обобщения за държавата, като според нейното твърдение извършването на второстепенни проверки позволява да се установи, че производителите изпълняват своите задължения. Въпреки това трябва да се приеме, че подобен довод не е достатъчен, за да отстрани съмненията на Комисията по отношение на качеството на разглежданите проверки.

219    Освен това службите на Комисията посочват, че не са проверявани данните относно животните, за които е подадено искане за помощ през дванадесетте месеца преди проверката. В това отношение Република Гърция се позовава на окръжни писма за режима на премиите за говеждо месо за 2002 г. и 2003 г., изпратени до натоварените с извършването на проверките дирекции, за които тя подчертава, че уточняват разпоредбите на член 25 от Регламент № 2419/2001. Също така по отношение на проверките на мястото на задържане на животните, предвидени в член 25, параграф 2, буква б), трето тире от същия регламент, Република Гърция твърди, че в съответното окръжно писмо е предвидено производителите да посочват точното местонахождение на своите обори и че контролът за местонахождението на животните е бил осигурен.

220    Въпреки това, по този начин Република Гърция само повтаря доводите, които е изложила в състезателната процедура, без да се основава на точни и конкретни доказателства за извършването на посочените проверки и следователно, без да успее да отстрани съмненията на Комисията в това отношение.

221    Освен това Република Гърция оспорва трудностите при сравняването с резултатите от предишните проверки, тъй като установените в началото различия не били многобройни. Подобни доводи обаче не доказват погрешния характер на констатациите на Комисията.

222    Предвид гореизложеното Република Гърция не доказва по никакъв начин погрешния характер на констатациите на Комисията относно недостатъчното качество на проверките на място с оглед на разпоредбите на член 25 от Регламент № 2419/2001.

223    Второ, що се отнася по-специално до премията за клане, Република Гърция оспорва изводите на Комисията, като твърди, че от 2002 г. в кланиците са извършвани проверки на място в съответствие с член 26 от Регламент № 2419/2001, и то в значително по-голямо съотношение от изискуемото от нормативните разпоредби.

224    В това отношение Общият съд намира, че в случая фиксираните корекции са наложени за недостатъци в базата данни за идентифициране и регистриране и за недостатъци при проверките на място. Както Комисията подчертава, установените преди това недостатъци по отношение на базата данни за идентифициране и регистриране и на кръстосаните проверки (вж. точки 202—214 по-горе), както и на проверките на място (вж. точки 215—222 по-горе), се отнасят също до проверките на животни, за които е подадено искане за премия за клане.

225    В частност липсата на проверки на място в този контекст е била възприета като особено обезпокоителна по отношение на земеделските производители, които са поискали само премии за клане, след като единствените проверки по отношение на тях, поне за пазарната 2002 г., са били кръстосаните проверки, самите те не напълно оперативни.

226    Поради това посочените по-горе изводи относно недостатъчното качество на проверките в областта на помощите за едър рогат добитък са приложими и в областта на премиите за клане. Обстоятелството, че член 26 от Регламент № 2419/2001 предвижда мерки за контрол по-специално спрямо проверките на място в кланиците, не предполага, че са неприложими проверките, които са предвидени в член 25 от същия регламент по отношение на режимите на помощ за едър рогат добитък.

227    В този контекст, дори ако за премията за клане проверките по документи могат да се считат за решаващи, както това се подчертава от помирителния орган и се признава от Комисията, това не омаловажава по никакъв начин установените в случая недостатъци.

228    Освен това проверките на място в кланиците включват физически проверки на кланичните процедури, извършвани в деня на проверката на място въз основа на извадки в съответствие с член 26, параграф 2 от Регламент № 2419/2001.

229    Доводите на Република Гърция не опровергават този извод. Всъщност според нея проверителят сравнява искането за клане, включващо животните, за които е поискана премия, както и номерата на техните ушни марки с регистъра на стопанството, за да провери спазването на периода на задържане. Тя уточнява, че след издаването на окръжно писмо през 2003 г. контролът върху регистрите на стопанствата е ясно предвиден при премията за клане.

230    Въпреки това, тези доводи не са от естество да премахнат изразените от Комисията съмнения. От материалите по делото впрочем следва, че извършените в хода на разследване AP/2003/09a от службите на Комисията проверки в оперативната кланица са разкрили значителни пропуски, които в случая не са били опровергани.

231    Също така обстоятелството, че проверките в кланиците предполагаемо са извършени в по-голямо съотношение отколкото тези, които се изискват от нормативните разпоредби, изобщо не омаловажава техния недостатъчен от гледна точка на качеството характер.

232    Поради това Комисията основателно е приела, че липсата на проверки на място в стопанствата по отношение на премиите за клане представлява допълнителен риск за ФЕОГА, който не е могъл да бъде напълно компенсиран с проверките в кланиците и с административните проверки.

233    С оглед на всичко гореизложено доводите на Република Гърция, целящи да оспорят констатациите на Комисията в областта на премиите за едър рогат добитък, включително премиите за клане, не доказват погрешния характер на наложените в дадения случай корекции.

 Относно корекциите по отношение на плащанията за екстензификация

234    Съгласно членове 12 и 13 от Регламент № 1254/1999 производителите могат да получат плащането за екстензификация само ако тяхното стопанство не надхвърля гъстотата на отглеждане, определена според броя на ЕД спрямо фуражната площ, която се използва за изхранване на отглежданите в стопанството животни. От това следва, че отпускането на плащането за екстензификация предполага правилно определяне, от една страна, на фуражната площ, и от друга страна, на броя и категорията животни в стопанството.

235    Първо, по отношение на определянето на фуражната площ Република Гърция твърди, че от 2002 г. е налице картографска инфраструктура и от 2000 г. тя е приела указания за условията за допустимост на площите, които са контролирани чрез програмата на ИСАК. Освен това се извършвали също така проверки на място.

236    Въпреки това, въз основа на материалите по делото Общият съд намира, че проверките на наличната фуражна площ са били определени като недостатъчни както за 2002 г., така и за 2003 г. Така се е установило, че като фуражни площи, отговарящи на условията за допустимост, са били погрешно заявени планински зони и в това отношение гръцките власти не са представили доказателства за усъвършенстването на проверките. Доводите на Република Гърция и в частност наличието на ясни указания за проверките на място не доказват по никакъв начин погрешния характер на направените констатации по отношение на разглежданите години.

237    Второ, по отношение на проверките на ЕД следва да се напомни, че държавата членка може да избира между два метода, за да провери спазването на определената в член 13, параграф 2 от Регламент № 1254/1999 гъстота на отглеждане. Първият е предвиден в член 32, параграф 3 от Регламент № 2342/1999 (вж. точки 185 и 186 по-горе). Вторият метод представлява отклонение от първия и е предвиден в член 32, параграф 4 от Регламент № 2342/1999 (вж. точка 187 по-горе). Става дума за опростения режим, който се състои в декларирането и поемането на задължение от производителя да спазва максималната гъстота на отглеждане. В този случай се прилагат предвидените в интегрираната система разпоредби относно контрола и санкциите (Регламенти № 3508/92 и № 2419/2001).

238    В случая Република Гърция твърди, че е приложила метода на предвидения в член 32, параграф 4 от Регламент № 2342/1999 опростен режим и че всички производители са подали искане за помощ в съответствие с този режим. Тя допълва, че предвиденият в член 32, параграф 3 от Регламент № 2342/1999 режим изисквал само контрол над преброяването на животните при предвидените от интегрираната система проверки на място и че тези проверки са били осъществявани по време на пет периода от по една седмица, тъй като било невъзможно всички преброявания да се направят само на една дата. За 2003 г. преброяването било извършено посредством базата данни за идентифициране и регистриране и покрило 100 % от исканията. Според нея контролът бил надежден и не съществувала никаква опасност от двойно преброяване на животните.

239    В това отношение, доколкото Република Гърция се позовава на приложението на опростения режим по член 32, параграф 4 от Регламент № 2342/1999, следва да се посочи, че проверките на ЕД следователно са се основавали на предвидените в интегрираната система проверки на място и на базата данни за идентифициране и регистриране, която е част от ИСАК. Следователно нередностите, посочени преди това във връзка с проверките на място (вж. точки 216—222 по-горе), и нередностите, посочени в синтезиращия доклад по отношение на базата данни за идентифициране и регистриране, са могли да засегнат проверките на ЕД.

240    Освен това, доколкото Република Гърция се позовава на доводи, свързани с режима по член 32, параграф 3 от Регламент № 2342/1999, тези доводи трябва да се отхвърлят. Всъщност тя твърди, че е определила пет периода от по една седмица поради практически причини, свързани с екстензивния характер на животновъдството в Гърция. Тази система обаче не е съобразена с предвидения в член 32, параграф 3 от Регламент № 2342/1999 „нормален“ режим, тъй като не се основава на пет дати или дни за преброяване на животните през годината, а на пет периода на преброяване на място, всеки с продължителност от една седмица (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 септември 2011 г. по дело Гърция/Комисия, T‑344/05, непубликувано в Сборника, точка 94).

241    Освен това следва да се отхвърлят всички доводи на Република Гърция, целящи да подкрепят и докажат, че при прилагането на система на контрол над предвидената в общностната правна уредба гъстота на отглеждане се срещали трудности от практическо естество в Гърция. Всъщност от установената съдебна практика следва, че държава членка не може да се позовава на трудности от практическо естество, за да оправдае липсата на въвеждане на съответните, предвидени в общностната правна уредба, проверки (вж. Решение на Съда от 21 февруари 1991 г. по дело Германия/Комисия, C‑28/89, Recueil, стр. I‑581, точка 18 и Решение на Съда от 9 септември 2011 г. по дело Гърция/Комисия, точка 240 по-горе, точка 101 и цитираната съдебна практика).

242    Поради това Комисията с основание е заключила, че проверките в областта на плащанията за екстензификация не са предоставяли достатъчна гаранция за надеждност. Констатирането на посоченото от Комисията подобрение през 2003 г. поради повишеното осъществяване на автоматизираните кръстосани проверки по отношение на данните за идентифициране и регистриране не е било счетено за достатъчно да оправдае въвеждането на разграничение между 2002 г. и 2003 г. и изложените вече от Република Гърция в състезателната процедура доводи не оборват този извод.

243    Следователно Комисията обосновано е имала сериозно и основателно съмнение относно спазването от Република Гърция на нейните задължения в областта на контрола на подадените за 2002 г. и 2003 г. искания за плащания за екстензификация.

244    Поради това Република Гърция не доказва, че Комисията се е основала на погрешно тълкуване и погрешно прилагане на приложимите разпоредби или на погрешна преценка на фактите. Следователно шестото правно основание относно премиите за едър рогат добитък и плащанията за екстензификация трябва да се отхвърли.

5.     По деветото правно основание, отнасящо се до наложените корекции в сектора на маслиновото масло

 Общностна правна уредба

245    Общата организация на пазара на мазнини и масла е създадена с Регламент № 136/66/ЕИО на Съвета от 22 септември 1966 година относно създаването на обща организация на пазара на мазнини и масла (ОВ 172, стр. 3025).

246    Член 5 от Регламент № 136/66, изменен с Регламент (ЕО) № 1638/98 на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 210, стр. 32), въвежда помощ за производството на маслиново масло, предназначена да допринесе за създаването на справедлив доход на производителите. Помощта се предоставя на маслинопроизводителите в зависимост от действително произведеното количество маслиново масло.

247    Член 11а от посочения регламент в неговата изменена редакция предвижда по-специално държавите членки да предприемат необходимите мерки за санкциониране на нарушенията на предвидения в член 5 режим на предоставяне на помощ. При съобщено от контролиращите агенции нарушение държавите членки приемат решение по случая в срок от дванадесет месеца от съобщаването и уведомяват за него Комисията.

 Относно компютъризираните бази данни

248    Член 16, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2261/84 на Съвета от 17 юли 1984 г. относно установяване на общи правила за предоставяне на помощ за производство на маслиново масло и помощ за организации на производители на маслиново масло (ОВ L 208, стр. 3) задължава всяка държава членка производител да създаде и поддържа актуализирани постоянни компютъризирани бази данни във връзка с маслинопроизводството.

249    Член 16, параграф 2 от Регламент № 2261/84 предвижда:

„Базите данни трябва да съдържат поне:

a)      по отношение на всеки маслинопроизводител и за всяка пазарна година, за която той е подал искане за помощ:

–        елементите, които се съдържат в предвиденото в член 3 заявление относно насажденията,

–        количествата произведено маслиново масло и за които е подадено искане за помощ за производство, и количествата, за които е заплатена помощта,

–        обстоятелствата, които са следствие от извършените по отношение на маслинопроизводителя проверки на място;

б)      по отношение на организациите на производители и техните съюзи — всички елементи, които позволяват да се провери тяхната дейност в рамките на настоящия режим, както и резултатите от извършените от държавите членки проверки;

в)      по отношение на мелниците и за всяка пазарна година — данните от материално-счетоводната отчетност, данните, свързани с техническото оборудване и с капацитета за пресоване, както и резултатите от извършените по силата на настоящия регламент проверки;

г)      годишния ориентировъчен добив от всяка еднородна производствена зона“ [неофициален превод].

250    Член 27 от Регламент (ЕО) № 2366/98 на Комисията от 30 октомври 1998 година относно определяне на подробни правила за прилагане на системата от помощи за производство на маслиново масло през пазарните 1998/1999—2004/2005 години (ОВ L 293, стр. 50), изменен, определя:

„1. Предвидените в член 16 от Регламент […] № 2261/84 постоянни компютъризирани бази данни във връзка с маслинопроизводството обхващат:

a)      предвидените в членове 23 и 24 информатизирана буквено-цифрова база данни и графична референтна база данни на ИГС за маслинените насаждения и резултатите от предвидените в член 25 проверки;

б)      данните за новите насаждения с предвидената в член 5 информация и резултатите от предвидените в член 29 проверки;

в)      данните за организациите на производителите и техните съюзи, съдържащи предвидената в член 16, параграф 2, [буква] б) от Регламент […] № 2261/84 информация;

г)      данните за мелниците, съдържащи информация относно условията за одобрение по член 7, материално-счетоводната отчетност по член 8 и резултатите от предвидените в член 30 проверки;

д)      данните за еднородните производствени зони, съдържащи предвидената в член 6 информация.

2. Базите данни по параграф 1, с изключение на графичната референтна база данни, предоставят възможност поне за пряко и незабавно консултиране на данните относно текущата пазарна година и четирите последни пазарни години […].

Държавите членки могат да създават децентрализирани бази данни, при условие че те са еднородни, съвместими помежду си и са достъпни по централизиран начин на равнището на агенцията по плащанията и на контролиращата агенция. Базите данни на ИГС за маслинените насаждения трябва да са съвместими с тези на интегрираната система.

Кодовете за идентифициране на маслинопроизводителите, на организациите на производителите и на техните съюзи, на мелниците и на еднородните производствени зони са еднозначни и постоянни или по такъв начин информационно конвертируеми, че да позволяват незабавно групиране или търсене по отношение на посочените в първа алинея пет пазарни години.

Без да се засягат предстоящите за осъществяване проверки, по-специално кръстосаните проверки между информацията от базите данни или резултатите, които следва да се съобщят, базите данни обхващат архивирането на наличните исторически данни за пазарните години, предхождащи пазарните години по първа алинея и поне от 31 октомври 2001 г. […] допускат по отношение на данните, които се съдържат в тях:

–        автоматичното групиране на равнището на регионите и на равнището на държавата членка,

–        автоматичното сближаване между бази данни“ [неофициален превод].

 Относно регистъра на маслиновите насаждения

251    Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 154/75 на Съвета от 21 януари 1975 година относно създаването на регистър на маслиновите насаждения в държавите членки производители на маслиново масло (ОВ L 19, стр. 1) задължава съответните държави членки да създадат регистър на маслиновите насаждения за всички маслинови стопанства на тяхна територия.

252    Регламент № 1638/98, изменен с Регламент (ЕО) № 1513/2001 на Съвета от 23 юли 2001 г. (ОВ L 201, стр. 4), предвижда в член 2, параграфи 1—3:

„1. В отклонение от Регламент […] № 154/75 свързаните с регистъра на маслиновите насаждения действия са насочени към създаването, актуализирането и използването по време на пазарните години 1998/1999—2002/2003 на информационна географска система (ИГС).

ИГС се създава въз основа на данните от регистъра на маслиновите насаждения. Допълнителните данни се предоставят посредством свързани с исканията за помощ заявления относно насажденията. Данните от ИГС се разполагат географски, въз основа на информатизирани въздушни снимки.

2. Държавите членки проверяват съответствието между данните от заявленията относно насажденията и съдържащите се в ИГС данни. При несъответствие държавата членка прави проверки, включително проверки на място.

[…]

3. Ако в хода на указаните в параграф 2 проверки и проверките на място се установят неточности на съдържащите се в заявлението относно насажденията данни, по-специално по отношение на броя на маслиновите дървета, държавата членка прилага за една или повече пазарни години, в зависимост от значението на установените различия:

–        намаление по отношение на количеството маслиново масло, за което е допустимо предоставянето на помощ

или

–        за съответните маслинови дървета — изключване на ползването на помощ,

в съответствие с условията и критериите, които Комисията следва да установи“ [неофициален превод].

253    Член 28, параграф 2 от Регламент № 2366/98 предвижда по същество, че в районите, за които не е завършено изграждането на ИГС на маслиновите насаждения, общият процент на заявленията относно насажденията за дадена пазарна година, за които се осъществяват проверки на място, възлиза на 10 % за пазарните години 2000/2001—2002/2003.

 За заявленията относно насажденията и за проверките

254    Съгласно член 1 от Регламент № 2366/98 с оглед на предоставянето на помощ за производството на маслиново масло всеки маслинопроизводител подава преди 1 декември на всяка пазарна година заявление относно насажденията за даващите плод маслинови дървета и местоположението на отглежданите от него за производство маслинени насаждения към 1 ноември на пазарната година, за която подава заявлението.

255    Съгласно член 2 от Регламент № 2366/98:

„[…] заявлението относно насажденията съдържа поне:

a)      името, презимената и адреса на маслинопроизводителя;

б)      местоположението или местоположенията на стопанството;

в)      общия брой на отглежданите за производство маслинови дървета, включително тези, които са разпръснати;

г)      кадастралните номера на парцелите с маслинени насаждения на стопанството или при липса на поземлен кадастър — изчерпателно описание на стопанството и на парцелите с маслинени насаждения;

д)      за всеки парцел с маслинени насаждения — броя на отглежданите за производство маслинови дървета, преобладаващия сорт, както и наличието на напоителна система или смесени насаждения“ [неофициален превод].

256    Член 4, параграф 1 от Регламент № 2366/98 предвижда:

„За да могат да доведат до предоставяне на помощ за маслинопроизводителите в рамките на действащата от 1 ноември 2001 г. организация на пазара на мазнини и масла, допълнителните маслинови дървета, насадени след 1 май 1998 г. […], трябва да се идентифицират географски и да се включат в утвърдена от Комисията национална или регионална програма съгласно предвидената в член 38 от Регламент [№ 136/66] процедура.

Маслиновите дървета се идентифицират географски, ако са включени в графичната референтна база данни по член 24 или, при липса на такава — ако компетентният орган на държавата членка разполага с картографските данни, позволяващи да се установи тяхното местонахождение“ [неофициален превод].

257    Член 28, параграф 3 от Регламент № 2366/98 предвижда:

„При извършването на проверка на място се проверяват всички данни от заявлението относно насажденията и от искането за помощ, както и:

–        местоположението и броят на маслиновите дървета във всеки парцел,

–        местоназначението на маслата в хипотезата на член 10, параграф 1,

–        съответствието между маслиновите дървета в стопанството и количеството маслиново масло, за което е поискана помощта.

Искания за помощ, които се отнасят до несъответстващо количество маслиново масло, се отхвърлят“ [неофициален превод].

 Относно мелниците

258    Съгласно член 8, буква б), първо тире от Регламент № 2366/98 държавите членки предвиждат от пазарната 1998/1999 година въвеждането на материално-счетоводната отчетност, свързана с финансовата отчетност. Член 8, буква г) от същия регламент предвижда система от допълнителни проверки на количествата пресовани маслини, на количествата маслиново масло и получената маслинова пулпа, на складираното налично количество маслиново масло и на консумацията на електроенергия.

259    Съгласно член 30, параграф 1 от Регламент № 2366/98 държавите членки предвиждат, считано от пазарната 1998/1999 година, задълбочен контрол за съответствието между данните и предоставената от мелниците информация. Параграф 2 от тази разпоредба определя обхвата на задълбочения контрол.

260    Член 9а от Регламент № 2366/98 предвижда санкции (оттегляне на одобрението, финансови санкции или други), в случай че мелниците не спазват своите задължения по член 13, параграф 1 от същия регламент, уточнени в членове 7, 8 и 9 от него.

 Синтезиращ доклад

261    В рамките на разследванията под номера OT/2004/02/GR и OT/2004/05/GR Комисията прави проверки по отношение на помощта за производството на маслиново масло съответно от 16 до 20 февруари 2004 г. в номосите Лакония (Гърция) и Месиния (Гърция), и от 29 ноември до 3 декември 2004 г. в номосите Ираклион (Гърция) и Ретимно (Гърция). Становищата на Комисията съгласно член 8 от Регламент № 1663/95 са отразени в две писма — съответно от 17 ноември 2004 г. и от 7 септември 2005 г. Република Гърция представя становища на 9 март и 21 ноември 2005 г. Двустранна среща между Република Гърция и Комисията се провежда на 15 ноември 2005 г. по отношение на първото разследване и на 22 юни 2006 г. по отношение на второто разследване. Комисията връчва на гръцките власти протокол от тези две срещи съответно на 17 февруари и 13 септември 2006 г. Гръцките власти изпращат отговори съответно на 20 март и 26 октомври 2006 г. На 10 август 2007 г. Комисията съобщава формално на гръцките власти своите изводи от двете разследвания. На 11 октомври 2007 г. гръцките власти правят искане за помирение и предоставят на Комисията данни относно разпределението по пазарни години на заявените през 2006 г. разходи, които Комисията взема предвид в окончателното си становище, връчено на гръцките власти на 6 август 2008 г., след приемането от помирителния орган на становището от 12 февруари 2008 г.

262    В синтезиращия доклад службите на Комисията посочват неоперативния характер на компютъризираните бази данни, липсата на регистър на маслиновите насаждения, липсата на надеждност на заявленията относно насажденията, недостатъци при проверките на място на заявленията относно насажденията и при проверките на мелниците, както и недостатъчните мерки във връзка със санкциите, предложени от агенцията, контролираща помощите за маслиново масло (наричана по-нататък „AYMEEE“). Тези недостатъци при осъществяването на ключови проверки, както и нередностите при вторичните проверки (твърде дълги срокове за вземането на решение за санкции по отношение на мелниците, липса на проверки на допълнителните маслинови дървета, неприлагане на фиксираното намаление, липса на надзор от страна на агенцията по плащанията), са счетени за обосноваващи наложените фиксирани корекции.

263    Първо, по отношение на неоперативния характер на компютъризираните бази данни службите на Комисията посочват, че компютъризираните бази данни са били налице в множество агенции, но те не отговаряли на нормативните изисквания в член 27, параграф 2 от Регламент № 2366/98, тъй като не предоставяли възможност за пряко и незабавно консултиране на данните относно текущата пазарна година и четирите последни пазарни години — в случая пазарните 1998/1999—2002/2003 години. Те припомнят, че базите данни могат да са децентрализирани, при условие че са съвместими помежду си и са достъпни по централизиран начин на равнището на агенцията по плащанията и на контролиращата агенция (член 27, параграф 2 от Регламент № 2366/98). Не било обаче доказано, че Opekepe разполага ефективно с централизиран достъп. Освен това данните били децентрализирани на равнището на организациите на производителите, без да е осигурена съвместимост между различните системи.

264    Освен това службите на Комисията посочват, че базите данни не съдържали изискуемите от член 16, параграф 2, букви a) и в) от Регламент № 2261/84 данни (липса на информатизирана база данни за парцелите, включваща по отношение на всеки парцел неговото местонахождение и броя на наличните маслинови дървета) и в тях имало несъответствия. Също така данните относно мелниците са преценени като недостатъчни (материално-счетоводна отчетност само за проверените мелници) и непредоставящи възможност за централизиран анализ на добивите, например на маслиново масло/маслини.

265    По отношение на кръстосаните проверки вследствие от двустранната среща на 15 ноември 2005 г. гръцките власти предоставят в писмото си от 20 март 2006 г. резултати от кръстосани проверки, осъществени между компютъризираните бази данни. Въпреки това тези данни са счетени за недостатъчни. Всъщност службите на Комисията по-специално посочват, че поради липсата на централизирана база данни за земеделските парцели до пазарната 2001/2002 година, включително, като заявления относно насажденията за 2002/2003 година, които се използват за плащането на помощта, са послужили заявленията от предходните пазарни години, които поради това са съдържали много неточни указания за съответните парцели. Следователно кръстосаните проверки не са могли да бъдат извършени нито между заявленията относно маслиновите насаждения, нито с подадените в рамките на други режими на помощи декларации за площи. Освен това кръстосаните проверки между заявленията относно насажденията за 2002/2003 година и подадените през 2003 г. заявления относно насажденията за създаването на ИГС за маслинените насаждения били извършени от гръцките власти късно през 2004/2005 г. и са засягали по отношение на 2002/2003 г. само част от производителите. Освен това констатираното свръхдеклариране на маслинови дървета, довело до изключването от предоставяне на общностна помощ на 773 производители, не било следствие от кръстосани проверки, а се отнасяло до прилагането в тази област на санкциите по член 15, параграф 2 от Регламент № 2366/98. Накрая, не са били предоставени резултатите от проверките за 2002/2003 г. на някои нередности.

266    Пред помирителния орган гръцките власти посочват, че Opekepe е имала централизиран достъп до компютъризираните бази данни за плащанията на помощи и за резултатите от кръстосаните проверки, като AYMEEE е пазела данните за всички мелници. При все това Комисията е счела, че това не е достатъчно, за да осигури съответствието на гръцката система с определението за компютъризирани бази данни по член 16 от Регламент № 2261/84 и член 27, параграф 2 от Регламент № 2366/98, изискващо наличие на материално-счетоводна отчетност за всички мелници, а не само за проверените, и изискващо също за всеки маслинопроизводител данни за обстоятелствата от заявлението относно насажденията, данни за количествата произведено и заплатено маслиново масло, както и резултата от проверките на място.

267    Второ, Република Гърция е упрекната в това, че не е спазила задължението за създаване на оперативен регистър на маслинените насаждения и е предприела късно действия по изграждането на ИГС за маслинените насаждения (използвана пълноценно от пазарната 2003/2004 година).

268    Трето, заявленията относно насажденията са били счетени за ненадеждни. Синтезиращият доклад установява липсата на идентификация на парцелите и на кадастър (често липсващи граници между парцелите; обработвани от множество производители парцели; парцели, състоящи се често от раздалечени един от друг участъци; възможност за използване на наименованието на голям парцел за повече парцели, обработвани от различни земеделски производители), което придавало неточност на посочените в заявленията относно насажденията данни, независимо дали става дума за местонахождението или за идентифицирането на парцелите. Посочени са също така и други нередности в заявленията относно насажденията (непосочване на датата на засаждане на маслинените насаждения; данни за напоителните системи, които не съвпадат с действителността на място и са неизползваеми с оглед на проверките на добивите; брой на плододайните дървета, който е винаги равен на общия брой заявени дървета, което обстоятелство е много слабо вероятно). През 2002 г. и 2003 г. парцелите с маслинени насаждения не са били идентифицирани чрез формат, който да е съвместим с изгражданата система за идентифициране на земеделските парцели (наричана по-нататък СИЗП).

269    Четвърто, проверките на място на заявленията относно насажденията са счетени за нередовни. Синтезиращият доклад посочва, че при липса на оперативна ИГС за маслинените насаждения през 2002 г. и 2003 г. в съответствие с член 28, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2366/98 се прилагат алтернативните проверки. Установено е било, че степента на минимален контрол не е била спазена на национално равнище и проверките на място през пазарната 2002/2003 година не са съответствали на изискванията в тази област (указания, предвиждащи само проверка на местонахождението и броя на маслинените дървета във всеки парцел; твърде малобройни проверки на съответствието на добивите; невъзможност за проследяване на проверките; разнородно отношение на проверителите към неплододайните маслинови дървета). Уточнява се, че гръцките власти са включили тези изисквания в указанията към проверителите, считано от пазарната 2003/2004 година.

270    Пето, контролът над мелниците също е бил счетен за недостатъчен. Службите на Комисията посочват липсата на връзка между материално-счетоводната отчетност и финансовата отчетност. Те подчертават и трудността при извършването на убедителни проверки на съответствието, за да се потвърди липсата на фиктивно надценяване на произведените количества, поради това че са налице семейни връзки в персонала, липсва складирана продукция, услугите по пресоването често са заплащани с маслиново масло и не е налице електронен брояч. Не е бил осъществен контрол върху посочените в данъчните декларации оборот и складирана продукция, което е могло да направи проверките по-надеждни.

271    Шесто, по отношение на мерките във връзка с предложените от AYMEEE санкции синтезиращият доклад посочва, че констатациите, обосноваващи оттеглянето на одобрението, са останали без последици, което правело контрола над мелниците неработещ. След като са били изслушани от помирителния орган, гръцките власти предоставили обобщени данни относно резултатите от проверките на мелниците в рамките на пазарната 2002/2003 година. При все това според Комисията тези данни не съответстват на данните от предоставения от AYMEEE през 2006 г. подробен списък. Нямало съответствие нито в общия брой на проверените мелници, нито в броя на санкционираните мелници, които са получили предупреждение или са били глобени. Данните били твърде общи и не можело да се установи откъде се появяват разликите. Освен това тези данни сочели, че е имало санкционирани мелници, без да се споменават първоначалните предложения на AYMEEE, нито датата на налагане на санкциите. Възраженията на Комисията обаче се отнасяли основно до срока за налагане на санкциите и до намаляването на равнището на санкциите спрямо първоначалните предложения.

272    Тъй като тези нередности, установени в областта на ключовите проверки за пазарната 2002/2003 година, вече са били известени при предишните разследвания и са били обект на налагане на фиксирана корекция от 10 % за пазарната 1999/2000 година и за пазарната 2001/2002 година, то ставката на корекцията е била повишена на 15 % за пазарната 2002/2003 година в съответствие с принципа на повторяемост.

 Преценка на Общия съд

273    Република Гърция повдига девето правно основание по отношение на сектора на маслиновото масло, изведено от претендирания като погрешен характер на наложените корекции, от недостатъчните мотиви в обжалваното решение и от нарушаването на принципа на пропорционалност.

 Относно претендирания като погрешен характер на наложените корекции

274    Република Гърция оспорва мотивите, поради които са наложени корекциите, а именно неоперативният характер на компютъризираните бази данни, липсата на регистър на маслиновите насаждения, липсата на надеждност на заявленията относно насажденията, нередностите в областта на проверките на място на заявленията относно насажденията, нередностите в областта на проверките на мелниците и недостатъчните мерки във връзка с предложените от AYMEEE санкции.

275    В случая следва да се разгледа дали в съответствие с припомнената вече съдебна практика (вж. точка 78 по-горе) Република Гърция е доказала неточността на направените от Комисията преценки.

–       Относно неоперативния характер на компютъризираните бази данни

276    Република Гърция посочва, че във всяка от националните служби съществуват бази данни в зависимост от техните области на компетентност. Според нейното твърдение тя е доказала, че данните са съдържали цялата изискуема от приложимите разпоредби информация и твърди, че член 16 от Регламент № 2261/84 не налага централизирането на всички бази данни. В допълнение посочва, че считано от пазарната 2002/2003 година Opekepe има централизиран достъп до компютъризираните бази данни.

277    Следва да се напомни, че компютъризираните бази данни трябва да съдържат определена информация. Освен това съгласно член 27, параграф 2, втора алинея от Регламент № 2366/98, когато са децентрализирани тези бази данни трябва да бъдат еднородни, съвместими и достъпни по централизиран начин на равнището на агенцията по плащанията и на контролиращата агенция. Също така съгласно първата алинея на посочената разпоредба базите данни трябва да предоставят възможност за пряко и незабавно консултиране на данните относно текущата пазарна година и четирите последни пазарни години (вж. точка 250 по-горе).

278    В случая следва да се посочи, че Република Гърция се позовава на съответните различни гръцки бази данни, съществуващи в различните служби. По този начин тя обаче не доказва по никакъв начин, че констатациите на Комисията са неточни, в частност относно несъвместимостта между базите данни. В това отношение трябва да се отбележи, че Комисията не упреква Република Гърция за поддържането на тези бази данни като нецентрализирани, а е оспорила съвместимостта между различните системи, без да бъде доказан в случая погрешният характер на тази констатация. Също от материалите по делото не е видно да е било представено доказателство за централизирания достъп на Opekepe до компютъризираните бази данни през разглежданата пазарна 2002/2003 година.

279    Освен това Комисията установява още, че противно на разпоредбите на член 27, параграф 2 от Регламент № 2366/98, компютъризираните бази данни са били непълни и не са предоставяли възможност за пряко и незабавно консултиране на данните относно текущата пазарна година и четирите последни пазарни години, които в случая са пазарните 1998/1999—2002/2003 години (вж. точка 263 по-горе).

280    Също така, както подчертава Комисията, член 16 от Регламент № 2261/84 (вж. точка 249 по-горе) изисква наличието на материално-счетоводната отчетност за всички мелници, а не само за проверените, и относно всеки маслинопроизводител — данни за обстоятелствата от заявлението относно насажденията, данни за количествата произведено и заплатено маслиново масло, както и резултата от проверките на място, което предполага по-специално достатъчно пълни компютъризирани бази данни за парцелите и материално-счетоводната отчетност за всички мелници, които данни в случая не са били налице.

281    Република Гърция твърди също така, че кръстосаните проверки са били извършени. Трябва да се посочи, че вследствие на предоставените от гръцките власти данни в писмото им от 20 март 2006 г. и направените по време на двустранната среща от 22 юни 2006 г. пояснения Комисията е могла да установи наличието на кръстосаните проверки. Въпреки това, от синтезиращия доклад е видно, че тези проверки са били недостатъчни с оглед на приложимите в тази област изисквания. Поради това общите по своя характер твърдения на Република Гърция не опровергават направените от Комисията констатации (вж. точка 265 по-горе).

282    Накрая този извод изобщо не се оборва от довода на Република Гърция, че Комисията сама допуснала подобрения.

283    Поради това Република Гърция не доказва, че преценките на Комисията са били погрешни по отношение на неоперативния характер на компютъризираните бази данни и следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

–       Относно незавършването на регистъра на маслиновите насаждения

284    Република Гърция припомня нормативния контекст на регистъра на маслинените насаждения и на ИГС за маслинените насаждения. Тя твърди, че съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1638/98 дейностите, свързани с регистъра на маслинените насаждения, били пренасочени към създаването на ИГС. Според нейното твърдение извършените съгласно член 28, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2366/98 проверки (административни, на място, на мелниците и т.н.) на 10 % от производителите са позволили да се компенсира обстоятелството, че регистърът на маслинените насаждения не е бил завършен.

285    Най-напред Общият съд счита, че Република Гърция не оспорва невъвеждането на регистъра на маслинените насаждения през разглежданата пазарна 2002/2003 година.

286    По-нататък, задължението за насочване на действията, свързани с регистъра на маслинените насаждения, към създаването, актуализирането и използването на ИГС, които произтичат по-специално от Регламент № 1638/98 (вж. точка 252 по-горе), само допълва произтичащото от Регламент № 154/75 задължение в тежест на производителите за създаване на такъв регистър. Всъщност, видно от член 2, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1638/98, ИГС се създава въз основа на данните от регистъра на маслиновите насаждения (Решение на Съда от 27 октомври 2005 г. по дело Гърция/Комисия, C‑387/03, непубликувано в Recueil, точка 63 и Решение на Съда от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 63 по-горе, точка 94).

287    Що се отнася до ИГС за маслинените насаждения, то от синтезиращия доклад следва, че самите гръцки власти са счели, че тяхната ИГС за маслинените насаждения е била завършена едва с оглед на пазарната 2003/2004 година, което предполага, че тя не е била готова за разглежданата в случая пазарна 2002/2003 година.

288    Република Гърция твърди, че в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент № 2366/98 са били извършени проверки (административни проверки, проверки на място, проверки на мелниците), за да се компенсира липсата на регистър на маслинените насаждения.

289    Въпреки това, следва да се напомни, че предвиденото в член 28, параграф 2 от Регламент № 2366/98 увеличаване на броя на проверките в регионите, в които не е завършено създаването на ИГС за маслинените насаждения, има за цел да компенсира липсата на данни, каквито са въздушните снимки, които тази система е следвало да събере, но не замества данните, които вече е следвало да са на разположение (Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Гърция/Комисия, точка 286 по-горе, точка 65 и Решение от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 63 по-горе, точка 95).

290    Поради това Република Гърция не доказва погрешния характер на констатациите на Комисията относно липсата на регистър на маслинените насаждения и следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

–       Относно ненадеждността на заявленията относно насажденията

291    Република Гърция оспорва констатациите на Комисията за осъществяваната във връзка със заявленията относно насажденията идентификация на парцелите. Тя твърди, че всеки парцел се идентифицира с номер и за улеснение на проверките на място производителите прокарват граници между парцелите и отбелязват дърветата, които ги ограждат. Също така възможно било да се провери датата, на която са засадени маслинените дървета след 1 май 1998 г. и дори пет до шест години по-късно.

292    Общият съд припомня, че необходимото по отношение на искането за помощ заявление относно насажденията следва да съдържа, съгласно член 2 от Регламент № 2366/1998, данни по-специално относно кадастралните номера на парцелите с маслинени насаждения на стопанството или при липса на поземлен кадастър — изчерпателно описание на стопанството и на парцелите с маслинени насаждения, и за всеки парцел с маслинени насаждения — броя на отглежданите за производство маслинови дървета, преобладаващия сорт, както и наличието на напоителна система или смесени насаждения. Също така съгласно член 4 от този регламент, за да могат да доведат до предоставяне на помощ, допълнителните маслинови дървета, насадени след 1 май 1998 г., трябва да се идентифицират географски.

293    От констатациите на Комисията в случая следва, че заявленията относно насажденията са разкрили множество нередности през разглежданата пазарна година, които са описани в синтезиращия доклад (вж. точка 268 по-горе). Твърденията на Република Гърция обаче не доказват погрешния характер на тези констатации. В частност неточността на данните, посочени в заявленията относно насажденията, независимо дали се отнасят до местонахождението, или до идентифицирането на парцелите, не се опровергава от доводите на Република Гърция. Същото се отнася и до другите нередности, които заявленията относно насажденията разкриват и които са свързани по-специално с маслиновите дървета. Накрая, както Комисията подчертава, през 2002 г. и 2003 г. парцелите с маслинени насаждения не са били идентифицирани чрез формат, който да е съвместим с изгражданата СИЗП, нещо, което само по себе си не е оспорено.

294    Трябва да се приеме, че твърденията на Република Гърция пред Общия съд не са достатъчни за доказването на погрешния характер на направените констатации.

295    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

–       Относно нередностите в областта на проверките на място

296    Първо, Република Гърция твърди, че проверките на място са били извършени за повече от 10 % от заявленията относно насажденията и при всички случаи изчислението на Комисията, което води до малко по-нисък процент (9,91 %), представлява незначителна разлика, нямаща отражение върху плащанията.

297    Общият съд напомня, че съгласно член 28, параграф 2 от Регламент № 2366/98 (вж. точка 253 по-горе) в регионите, за които не е завършено изграждането на ИГС за маслинените насаждения, проверките на място трябва да се отнасят до 10 % от общия брой на заявленията относно насажденията за пазарната 2002/2003 година.

298    Твърденията на Република Гърция не доказват погрешния характер на изчислението на Комисията, съгласно който в дадения случай този минимален процент от 10 % не е бил достигнат.

299    Второ, Република Гърция твърди, че проверките са били осъществени по задоволителен начин. Според нея маслинопроизводителят трябва да съобщи данни, които се отнасят до производството, разпределението на маслиновото масло и състоянието на складираната продукция. Съвместно тези данни позволяват да се сравни заявлението относно насажденията с искането за помощ и да се отхвърли това искане в случай на несъответствие.

300    Въпреки това, по този начин Република Гърция не отговаря на отправените от Комисията критики, обобщени в синтезиращия доклад (вж. точка 269 по-горе), от който следва, че твърде малобройни са се оказали някои предвидени в член 28, параграф 3 от Регламент № 2366/98 (вж. точка 257 по-горе) проверки, каквато е тази за съответствието на добивите. Също така Комисията отправя упрек за невъзможността да се проследят проверките, в частност във връзка с липсата на карти и скици, а при преброяването на маслиновите дървета на парцел — за недостатъчните проверки и недостатъчната възможност те да бъдат проследени. Тя отправя упрек и за разнородното отношение на проверителите към неплододайните маслинови дървета през пазарната 2002/2003 година. Тези констатации не се оборват от твърденията на Република Гърция.

301    Поради това Република Гърция не доказва погрешния характер на установените нередности в областта на проверките на място. Повдигнатият в писмената ѝ реплика довод, изведен от обстоятелството, че недостатъчният процент осъществен контрол нямал отражение върху плащанията, трябва да се отхвърли, тъй като при всички случаи наложената корекция не произтича единствено от този недостатък (вж. по-специално точки 283, 290 и 294 по-горе).

302    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

–       Относно нередностите в областта на проверките на мелниците

303    Република Гърция твърди, че при проверките на мелниците проверителите вземат предвид различни обстоятелства, отнасящи се по-специално до материално-счетоводната отчетност, проверяват редовното водене на книгите и регистрите и правят съпоставка с данните относно производството, консумацията на електроенергия, материално-счетоводната и фактическата отчетност. При тези проверки се вземали под внимание и родствените връзки между стопаните.

304    Въпреки това, следва да се приеме, че тези доводи не оборват по никакъв начин направените в случая от Комисията констатации.

305    Всъщност от синтезиращия доклад е видно, че Комисията упреква Република Гърция в липсата на предвидената в член 8, буква б), първо тире от Регламент № 2366/98 връзка между материално-счетоводната отчетност и финансовата отчетност и в трудността да се извършат убедителни проверки на съответствието, за да се потвърди липсата на фиктивно надценяване на произведените количества (вж. точка 270 по-горе).

306    С тези твърдения обаче Република Гърция не предоставя никакво доказателство за погрешния характер на констатациите на Комисията. В частност правените от контролните служби съпоставки не дават отговор на критиката на Комисията по отношение на установената липса на материално-счетоводната отчетност, която да е свързана с финансовата отчетност. Също така Република Гърция не предоставя никакво доказателство от естество да установи неточност в твърденията на Комисията относно срещнатите трудности в областта на проверките на мелниците.

307    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

–       Относно недостатъчните мерки във връзка с предложените от AYMEEE санкции

308    Що се отнася до липсата на мерки във връзка с предложените от AYMEEE санкции по отношение на мелниците, Република Гърция твърди, че е спазила законовата процедура, която допуска спиране на изпълнението до приемането на окончателно решение.

309    Достатъчно е да се посочи, че по този начин Република Гърция не оспорва допуснатото в нарушение на член 11а от Регламент № 136/66 (вж. точка 247 по-горе) закъснение при прилагането на санкциите и предприетото намаляване на равнището на тези санкции спрямо първоначалните предложения, за които е упрекната (вж. точка 271 по-горе).

310    Следователно това оплакване трябва също да се отхвърли.

311    Поради това Република Гърция не доказва погрешния характер на наложените корекции.

 Относно равнището на наложената корекция, нарушаването на принципа на пропорционалност и недостатъчните мотиви

312    Първо, Република Гърция оспорва автоматичното увеличение на корекцията от 10 % на 15 %, което не отчитало забележимото подобряване на качеството на проверките. Тя твърди, че са нарушени документи № VI/5330/97 и AGRI/61495/2002.

313    Най-напред въз основа на всичко гореизложено Общият съд намира, че Република Гърция не е в състояние да докаже неточност в констатациите на Комисията (вж. точки 274—310 по-горе).

314    По-нататък Република Гърция не оспорва, че за установените нередности вече е била известена при предишните разследвания и във връзка с тях е била наложена фиксирана корекция от 10 % за пазарните 1999/2000—2001/2002 години.

315    Следва да се напомни, че съгласно член 7, параграф 4, четвърта алинея от Регламент № 1258/1999 Комисията трябва да вземе предвид тежестта на извършеното нарушение, когато извършва оценка на сумите, които трябва да бъдат изключени от финансиране вследствие на установените нередности.

316    Както вече беше посочено (вж. точка 57 по-горе), повторяемостта на разглежданите нередности може да се счита за утежняващо обстоятелство, което би могло да обоснове увеличаването на наложената финансова корекция.

317    В този контекст направените подобрения могат да бъдат взети предвид. Съгласно документ № VI/5330/97 неизпълнението на задълженията е по-значимо, когато държавата членка не подобри осъществяваните от нея проверки, а документ AGRI/61495/2002 посочва, че Комисията взема предвид наличието на евентуално предприети от държавата членка мерки на корекция или компенсиране (вж. точки 17 и 18 по-горе).

318    В случая, както подчертава Република Гърция, Комисията сама е обърнала внимание на направените подобрения спрямо предишните пазарни години, видно от протокола от проведената на 13 септември 2006 г. среща във връзка с разследване OTS/2004/05/GR.

319    Въпреки това в протокола Комисията е отразила, че посочените подобрения не позволяват компенсирането на установените слабости. В частност е възприето, че наличието на кръстосани проверки и на централизирани бази данни остава общо, без да позволява извършването на систематически и кръстосани проверки в парцелите, а тяхното съдържание е било оценено като несъответстващо на правната уредба. Освен това по отношение на някои установени нередности не са били предприети мерки за подобряване, както е при контрола на мелниците и мерките в изпълнение на препоръките на AYMEEE.

320    Така въпреки установените подобрения нередностите са продължили да са налице и са засягали ключови проверки. В това отношение трябва да се напомни, че в хипотезата, в която една или няколко ключови проверки не са извършени или са извършени толкова лошо или рядко, че са неефективни, за да се определи дали заявлението е допустимо, или за да се предотвратят нередностите, Комисията може да прецени, че е съществувал висок риск от големи загуби за ФЕОГА (вж. в този смисъл Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Гърция/Комисия, точка 286 по-горе, точка 105).

321    Поради това единствено обстоятелството, че са били установени подобрения, не позволява на Република Гърция да твърди, че прилаганата преди ставка на корекция от 10 % не можела в случая да бъде увеличавана, в частност като се имат предвид естеството на установените нередности, значението на тяхното отражение за определянето на редовността на разходите и техният повторяем характер.

322    От гореизложеното следва, че при обстоятелства като тези в дадения случай наличието на някои установени подобрения не е несъвместимо с увеличаването на ставката на корекция, за да се отчете повторението на установените нередности и увеличаването на риска от финансови загуби за ФЕОГА.

323    Следователно оплакването, изведено от нарушаването на указанията на Комисията посредством документ № VI/5330/97 и документ AGRI/61495/2002, трябва да се отхвърли.

324    Република Гърция твърди, че в края на протокола от 13 септември 2006 г., отнасящ се до второто разследване, предвид констатираните подобрения Комисията е отклонила възможността да приложи спрямо периода 2002/2003 г. разпоредбите, които уреждат повторяемостта на недостатъците в системите на контрол.

325    Следва да се посочи, че вследствие на двустранната среща от 22 юни 2006 г., отнасяща се до второто разследване, в протокола от 13 септември 2006 г. е отбелязано, че Комисията „не намира основания на този етап на процедурата да намали равнището на налаганата през предишните години фиксирана корекция, макар поради подобренията, установени при проверките на добивите и при кръстосаните проверки, да изключва възможността да приложи спрямо периода 2002/2003 г. разпоредбите, които уреждат случаите на повтарящи се недостатъци в системите на контрол (документ AGRI 60637/2006)“.

326    Въпреки това, обратно на този протокол, протоколът от 17 февруари 2006 г., отнасящ се до първото разследване с референтен номер OTS/2004/02, изрично посочва обстоятелството, че Комисията не изключва на този етап възможността да приложи разпоредбите, които уреждат случаите на повторяемост.

327    Освен това следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 4 от Регламент № 1258/1999 оценката на сумите, които трябва да бъдат изключени от финансиране, трябва да се направи по-специално с оглед на значимостта на установеното несъответствие, след провеждането на подробна състезателна процедура. Ако в края на тази процедура оценката се отличава от тази, до която е достигнала друга предишна процедура, то Комисията е в правото си да определи размера, който трябва да бъде изключен от финансиране, като се основава на своята последно направена оценка. В противен случай Комисията не би могла да бъде уверена, че ФЕОГА финансира само интервенции, извършени в съответствие с общностните разпоредби в рамките на общата организация на селскостопанските пазари (Решение от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 63 по-горе, точка 175).

328    В случая писмото от 10 август 2007 г., което е по-късно от протокола от 13 септември 2006 г. и е общо за двете разследвания, подчертава прилагането на разпоредбите относно повторяемостта и указва мотивите за това. По същия начин окончателното становище от 6 август 2008 г. потвърждава прилагането на разпоредбите относно повторяемостта. Самият помирителен орган признава, че решението за позоваване на повторяемостта на слабостите предвид увеличаването на ставката на корекция в случая не противоречи на стриктния прочит на документ AGRI/61495/2002/GR.

329    Поради това в случая доводът, изведен от съдържащото се в протокола от 13 септември 2006 г. потвърждение на Комисията, не омаловажава извода, съгласно който установените подобрения не са пречка в дадения случай да се наложи корекция със ставка от 15 %.

330    Доколкото Република Гърция оспорва, че рискът за ФЕОГА е нараснал, следва да се напомни, че по отношение на равнището на корекция държавата членка е длъжна да докаже, че Комисията е допуснала грешка относно финансовите последици, които следва да бъдат извлечени от констатираните нередности (Решение на Съда от 18 март 1999 г. по дело Италия/Комисия, C‑59/97, Recueil, стр. I‑1683, точка 55 и Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Белгия/Комисия, точка 73 по-горе, точка 37, Решение от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 63 по-горе, точка 168). В случая следва да се приеме, че Република Гърция не доказва по никакъв начин тези твърдения.

331    Второ, Република Гърция твърди, че приложеното в дадения случай увеличение е автоматично и без специални мотиви.

332    В това отношение следва да се напомни, че увеличаването на ставката на корекцията на 15 % не трябва да се прилага автоматично, а само след проучване на евентуално предприетите от държавата членка мерки на корекция или компенсиране и без да се пренебрегват предприетите подобрения (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 31 март 2011 г. по дело Гърция/Комисия, T‑214/07, точка 90). Освен това мотивите на съответното решение трябва да се считат за достатъчни, ако държавата — адресат на решението, е участвала непосредствено в процеса на изготвяне на това решение и е била запозната с причините, поради които Комисията е приела, че не е длъжна да остави спорната сума в тежест на ФЕОГА (вж. цитираната съдебна практика в точка 73 по-горе).

333    В случая достатъчно е да се посочи, че повторяемият характер на установените нередности е бил подчертан в хода на състезателната процедура, в която Република Гърция е участвала (вж. точки 326—328 по-горе).

334    Освен това, в хода на тази процедура е било посочено (вж. точка 319 по-горе), че въведените подобрения по отношение на кръстосаните проверки и централизираните бази данни са били недостатъчни.

335    От това следва, че противно на твърдението на Република Гърция, мотивите на обжалваното решение са достатъчни съгласно цитираната в точка 73 по-горе съдебна практика.

336    Трето, Република Гърция твърди, че наложената корекция е непропорционална.

337    В това отношение съгласно постоянната съдебна практика Комисията може да откаже изцяло да поеме направените разходи, ако установи, че не са налице достатъчно механизми за контрол (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 февруари 2005 г. по дело Нидерландия/Комисия, C‑318/02, непубликувано в Recueil, точка 45).

338    В случая изглежда, че разкритите от службите на Комисията пропуски засягат важни елементи от системата на контрол, както и извършването на проверките, които имат важна роля за определянето на редовността на разхода, така че е могло логично да се направи извод за наличието на значителен риск от загуби за ФЕОГА.

339    Поради това ставката на корекция от 15 % за разглежданите разходи в случая не може да се счита като прекомерна и непропорционална.

340    От всичко гореизложено следва, че доводите на Република Гърция не доказват неправилно прилагане от Комисията на ставката на корекция от 15 % или нарушаване от нейна страна във връзка с това на задължението ѝ за мотивиране.

341    Следователно настоящото правно основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

342    Поради това всички правни основания, насочени срещу наложените в сектора на маслиновото масло финансови корекции, трябва да се отхвърлят.

6.     По десетото и единадесетото правно основание, отнасящи се до корекциите, прилагани спрямо разходите в сектора на финансовия одит

 Общностна правна уредба

 Срокове за плащане

343    Регламент (ЕО) № 296/96 на Комисията от 16 февруари 1996 година относно предаваните от държавите членки счетоводни данни и месечното осчетоводяване на разходите, финансирани от секция „Гарантиране“ на ФЕОГА, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2776/88 (ОВ L 39, стр. 5), предвижда в своето четвърто съображение:

„като има предвид, че общностното право в областта на селското стопанство въвежда крайни срокове за изплащането от държавите членки на помощите на бенефициерите; че всяко плащане след изтичането на тези нормативно установени срокове, при които закъснението е необосновано, трябва да се счита за нередовни разходи и поради това не може по принцип да е предмет на авансово осчетоводяване; че въпреки това, за да може финансовото въздействие да се регулира пропорционално на констатираното закъснение при извършване на плащането, следва да се приложи степенуване при намаляването на авансите в зависимост от размера на констатираното просрочване“ [неофициален превод].

344    Член 4 от Регламент (ЕО) № 296/96, изменен, определя:

„1. Въз основа на представените съгласно член 3 данни Комисията взема решение и превежда месечните аванси след осчетоводяване на разходите, без да се засягат разпоредбите на член 14 от Регламент № 2040/2000.

2. Авансовите плащания срещу осчетоводяване на разходите се намаляват с размера на разходите, извършени след определения краен срок, както следва:

a)      когато разходите, направени след крайния срок, са равни или по-малко от 4 % от разходите, направени преди крайния срок, авансовото плащане не се намалява независимо от броя на месеците закъснение;

б)      за суми над минимално допустимия размер от 4 %, всички следващи разходи се намаляват, както следва, ако са извършени със закъснение до:

–        един месец — с 10 %,

–        два месеца — с 25 %,

–        три месеца — с 45 %,

–        четири месеца — със 70 %,

–        пет или повече месеца — със 100 %.

Въпреки това Комисията ще прилага различна система за изчисление във времето и/или по-малък размер на намалението или не прибягва до такива, ако възникнат извънредни обстоятелства, свързани с управлението на някои от мерките, или държавите членки представят надлежно обосновани причини.

Намаленията съгласно този член се извършват в съответствие с правилата, залегнали в член 14 от Регламент (ЕО) № 2040/2000“ [неофициален превод].

 Срокове за плащане по отношение на необлагодетелствани райони

345    Член 51 от Регламент (ЕО) № 817/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно определяне на подробни правила за прилагането от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ФЕОГА (ОВ L 153, стр. 30, поправка в ОВ L 231, 2004 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 57, стр. 116), в който регламент е включена по-специално подкрепата за необлагодетелстваните райони, предвижда:

„1. Всяка поправка в програмните документи за развитие на селските райони и мерките за развитие на селските райони, включени в унифицирани програмни документи съгласно цел № 2, финансирани от ФЕОГА, секция „Гарантиране“ е надлежно аргументирана, и по-точно дава следната информация:

a)      причините и всички трудности по прилагането, оправдаващи промените на програмния документ;

б)      очаквани ефекти от поправката;

в)      последици относно финансирането и контрола на ангажиментите.

2. Действайки в съответствие с [предвидената] процедура[…] Комисията одобрява всички поправки на програмните документи за развитие на селските райони, финансовата таблица, приложена към решението, посочено в член 48, параграф 1 от настоящия регламент и мерките за развитие на селските райони, включени в единните програмни документи съгласно цел № 2, финансирани от ФЕОГА, секция „Гарантиране“ винаги когато те имат отношение към:

a)      приоритетите;

б)      основните характеристики на мерките за подпомагане, посочени в приложение II;

в)      цялостната максимална сума на помощта от Общността […];

г)      разпределението на финансовата помощ, направено за мерките, съдържащи се в програмния документ, когато надвишава:

–        15 % от общите допустими за подпомагане разходи на въпросната програма за целия програмен период, ако делът на Общността се базира на общите допустими за подпомагане разходи,

–        20 % от общите допустими публични разходи за въпросната програма за целия програмен период, ако делът на Общността се базира на допустимите публични разходи,

изчислени въз основа на последната колона (общо) от финансовата таблица, приложена към решението на Комисията за одобрение на програмния документ […] от последната поправка.

3. Поправките, посочени в параграф 2, се представят на Комисията в отделно предложение за програма, но не повече от един път през календарната година.

Първата алинея не се прилага:

a)      когато поправките са необходими в резултат на природно бедствие или друг изключителен инцидент, имащ голямо влияние върху планирането на държавата членка;

б)      когато поправка на финансовата таблица, приложена към решението, посочено в член 48, параграф 1, е необходима в резултат на поправка от регионален програмен документ за развитие на селските райони.

4. Поправки от финансово естество, които не са включени в параграф 2, буква г) и поправки в процентния дял на приноса на Общността, посочен в точка 9, 2) Б от приложение II, се съобщават на Комисията заедно с финансовата таблица, поправена в съответствие с точка 8 от приложение II. Те влизат в сила от датата, на която са получени от Комисията.

Поправките от финансово естество, посочени в първа алинея, обобщени за календарната година, не могат да надвишават праговете, предвидени в параграф 2, буква г).

5. Поправки, различни от тези, включени в параграфи 2 и 4, се съобщават на Комисията най-малко три месеца преди тяхното влизане в сила.

Такива поправки могат да влязат в сила по-рано, ако Комисията потвърди на държавата членка преди края на тримесечния период, че съобщените поправки съответстват на законодателството на Общността.

Ако съобщените поправки не съответстват на законодателството на Общността, Комисията информира държавата членка за това и тримесечният период, предвиден в първа алинея, се спира, докато Комисията не получи съответстваща поправка“.

 Синтезиращ доклад

346    Синтезиращият доклад посочва три разследвания с референтни номера FA/2005/70/GR, FA/2006/108/GR и FA/2006/137/GR, за резултатите от които Комисията уведомява съответно през януари, април и август 2006 г. След размяна на писма между Комисията и Република Гърция по отношение на всяка от процедурите, общата покана от 15 януари 2007 г. за провеждането на двустранна среща и след нейното провеждане Комисията изпраща с писмо от 28 юни 2007 г. протоколът от срещата за всяка от процедурите. С три писма от 24 януари 2008 г. Комисията съобщава формално на Република Гърция своите изводи. Вследствие на становище 08/GR/360 на помирителния орган от 10 юли 2008 г., което е общо за трите процедури, Комисията съобщава своето окончателно становище на Република Гърция с писма, съответно от 6 октомври, 8 октомври и 19 септември 2008 г.

347    От една страна, по отношение по-специално на разследването с номер FA/2005/70/GR е установено, че за необлагодетелстваните райони горната граница на разходите е била определена в размер на 115 770 000 EUR, докато общите разходи са достигнали сумата 121 992 923,70 EUR, което представлява надхвърляне с 6 222 923,70 EUR. Съгласно обаче член 51, параграф 4 от Регламент № 817/2004 поправките от финансово естество, които не са включени в член 51, параграф 2 от същия регламент трябва да се съобщят на Комисията и влизат в сила от датата, на която са получени от Комисията. В случая Република Гърция е уведомила Комисията за тази поправка едва на 29 септември 2004 г. Следователно сумата от 6 222 923,70 EUR не е допустима, тъй като разходите са били осъществени преди предаването на Комисията на искането за поправката. Доводът, съгласно който заплатената за 2004 г. обща сума (а именно 125,6 милиона евро) била по-ниска от предвидената във финансовата таблица сума за 2004 г. (а именно 145 милиона евро), не може да се приеме, тъй като размерът от 145 милиона евро съответства на общия наличен размер за програмата и следователно не би могъл да се вземе предвид като специална мярка.

348    От друга страна, в рамките на разследването с номер FA/2006/108/GR са били установени закъснения на извършени през финансовата 2005 година плащания, свързани с полските култури и допълнителни плащания във връзка с едър рогат добитък. За да се избегне двойно налагане на корекция с наложените фиксирани корекции за същата финансова година и същия бюджетен ред, корекцията е била намалена. Окончателно тя възлиза на 4 521 536,62 EUR и отчита вече наложените фиксирани корекции, така че да се избегне двойното налагане на корекции.

 Преценка на Общия съд

349    Република Гърция повдига десето поред правно основание, което се отнася до разследването с референтен номер FA/2005/70/GR и единадесето правно основание, което се отнася до разследването с референтен номер FA/2006/108/GR.

 По десетото правно основание, отнасящо се до разследването с референтен номер FA/2005/70/GR, изведено от нарушението на процедурните правила за уравняване на счетоводните сметки и на Регламент № 817/2004, от липсата на мотиви и от нарушаването на принципа на пропорционалност

350    Република Гърция оспорва корекцията относно необлагодетелстваните райони, която е наложена поради надхвърляне на финансовата горна граница. Тя твърди, че Комисията е била уведомена за дадената поправка и че надхвърлящият размер остава допустим разход, тъй като общият изплатен през финансовата година размер не е бил надхвърлен.

351    Общият съд отбелязва, че Република Гърция не оспорва обстоятелството, че първоначално предвидената за необлагодетелстваните райони горна граница на разходите е била надхвърлена със сума от 6 222 923,70 EUR (вж. точка 347 по-горе).

352    Освен това, от синтезиращия доклад, който в това отношение не е оспорен, е видно, че към тази поправка е приложим член 51, параграф 4 от Регламент № 817/2004, съгласно който финансовите поправки трябва да бъдат съобщени на Комисията и влизат в сила от датата, на която тя ги е получила.

353    От материалите по делото обаче, и по-специално от синтезиращия доклад е видно, че това надхвърляне е следствие от поправка, за която Комисията е била уведомена на 29 септември 2004 г., а разглежданите разходи са били извършени преди това уведомяване на Комисията, нещо, което бе потвърдено в съдебното заседание и отразено в протокола от това заседание.

354    Поради това направените преди 29 септември 2004 г. разходи в размер, надхвърлящ първоначално предоставената за разглеждана мярка сума, не могат да се считат за осъществени в съответствие с общностните правила.

355    Разбира се, както подчертава Република Гърция, приложимият в случая член 51, параграф 4 от Регламент № 817/2004 не обвързва влизането в сила на разглежданата поправка с одобрение от страна на Комисията.

356    Въпреки това, дори тази разпоредба да предвижда уведомяване на Комисията за финансовите поправки само с информативна цел, то предвидените в нея условия за уведомяване в случая не са били спазени.

357    Доводът на Република Гърция, че Регламент № 817/2004 дава възможност на държавите членки да поправят програмните документи и финансовите таблици, не опровергава този извод. Всъщност разпоредбите на посочения регламент обхващат именно възможностите за поправки както по отношение на съдържанието, така и по отношение на установената процедура, и Република Гърция не доказва, че констатацията на Комисията за неспазването на член 51, параграф 4 от Регламент № 817/2004, е погрешна.

358    Освен това оплакването на Република Гърция, че окончателният доклад не съдържал никакви мотиви по отношение на необлагодетелстваните райони и че обжалваното решение било недостатъчно мотивирано, трябва също да се отхвърли.

359    Всъщност Република Гърция е била тясно приобщена към процеса на изготвяне на решението, като при различните случаи на обмен на информация с Комисията са били споменавани както сумите, така и правното основание за разглежданата корекция (член 51, параграфи 2 и 4 от Регламент № 817/2004). Следователно тя е познавала основанията за обжалваното решение, което поради това трябва да се счита за достатъчно мотивирано с оглед на припомнената вече съдебна практика, приложима в дадената област (вж. точка 73 по-горе).

360    Накрая Република Гърция твърди, че е нарушен принципът на пропорционалност. Според нея горната граница е била надхвърлена по отношение на необлагодетелстваните райони, но общата горна граница, определена за програмата за развитие на селските райони за 2004 г., не е била надхвърлена, като изтъква липсата на причинена на ФЕОГА вреда.

361    Общият съд напомня, че съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1258/1999 финансирани по реда на член 1, параграф 2, буква в) от посочения регламент са дейностите, които са свързани с развитието на селските райони, извън попадащите в цел № 1 програми, и които са предприети в съответствие с общностните правила.

362    Освен това, съгласно постоянната съдебна практика ФЕОГА финансира само интервенции, извършени в съответствие с общностните разпоредби в рамките на общата организация на селскостопанските пазари. Поради това фондът оставя в тежест на държавите членки всяка друга изплатена сума, и по-специално сумите, за които националните органи погрешно са счели, че са оправомощени да изплатят в рамките на тази обща организация (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 18 април 2002 г. по дело Белгия/Комисия, C‑332/00, Recueil, стр. I‑3609, точки 44 и 45; вж. също в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 24 март 1988 г. по дело Обединено кралство/Комисия, 347/85, Recueil, стp. 1749, точки 52 и 53).

363    Както обаче бе установено в точки 354 и 356 по-горе, горната граница за разходите по отношение на необлагодетелстваните райони е била надхвърлена и Комисията не е била уведомена за това по съответно установения от процедурата в член 51, параграф 4 от Регламент № 817/2004 начин.

364    Следователно, след като е установила тази нередност, Комисията е могла валидно да приеме обжалваното решение, при това независимо от довода на Република Гърция, че определената обща горна граница за програмата за развитие на селските райони за 2004 г. не е била надхвърлена. Действително следва да се напомни, че за да се гарантира ефикасността на режима на помощи в подкрепа на развитието на селските райони и достигането на нейните цели, важно е допустимите мерки на подкрепа да са съвместими с общностното законодателство и държавите членки да съдействат за постигането на този резултат чрез спазване на нормативната рамка, съдържаща се в регламентите за определянето на правила за подкрепа на развитието на селските райони, какъвто резултат не би могъл да се постигне, ако държавите членки можеха да преразпределят средствата в нарушение на приложимите разпоредби (вж. в този смисъл Решение от 30 септември 2009 г. по дело Нидерландия/Комисия, точка 73 по-горе, точка 118).

365    Поради това следва да се заключи, че Комисията не е нарушила принципа на пропорционалност.

366    Следователно десетото правно основание трябва да се отхвърли.

 По единадесетото правно основание, отнасящо се до разследването с референтен номер FA/2006/108/GR, изведено от нарушението на правилата на процедурата за уравняване на счетоводните сметки, от погрешното прилагане на Регламент № 296/96, от лошата преценка на обстоятелствата, от липсата на мотиви и от нарушението на принципа на пропорционалност

367    Република Гърция посочва, че закъсненията в плащанията се дължат, от една страна, по отношение на полските култури — на разглеждането на административни жалби, които са били уважени, и от друга страна, по отношение на говеждото месо — на прихващанията с последвалите плащания.

368    Следва да се напомни, че финансираните от ФЕОГА разходи трябва да се изчисляват с презумпцията, че са спазени сроковете, предвидени в приложимата правна уредба в областта на селското стопанство. В резултат на това, когато националните органи превеждат помощи след изтичане на срока, както изтъква четвърто съображение от Регламент № 296/96, те прехвърлят на ФЕОГА неправомерни и следователно недопустими разходи (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 октомври 1999 г. по дело Италия/Комисия, C‑253/97, Recueil, стр. I‑7529, точка 126 и Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Гърция/Комисия, T‑243/05, Сборник, стр. II‑3475, точка 116).

369    Освен това, съгласно член 4 от Регламент № 296/96 (вж. точка 344 по-горе) авансовите плащания срещу осчетоводяване на разходите се намаляват с размера на разходите, извършени след определения краен срок в съответствие с правилата в този член. Само ако разходите, направени след крайния срок, не надхвърлят 4 % от разходите, направени преди крайния срок, авансовото плащане не се намалява независимо от броя на месеците закъснение.

370    В случая трябва да се посочи, че Република Гърция не оспорва наличието на закъснения в плащанията. Тя не оспорва и обстоятелството, че изплатените със закъснение разходи са надхвърляли този праг от 4 %.

371    Поради това тя по никакъв начин не доказва в случая лошата преценка на фактите, нито нарушението от Комисията на Регламент № 296/96 или правилата на процедурата за уравняване на счетоводните сметки.

372    Република Гърция твърди, че разглежданата корекция трябвало да съдържа специфични мотиви.

373    Въпреки това, от материалите по делото е видно, че изложените пред Общия съд мотиви за обосноваване на сроковете за плащане, са били изложени на Комисията в писмо от 3 юли 2006 г. и тя ги е отхвърлила с аргумента, че посочените основания не могат да обосноват закъсненията в плащанията. Освен това, в протокола от двустранната среща се посочва, че корекцията е била запазена с мотива, че във връзка със съдебните действия прагът от 4 % би следвало да е достатъчен. Също така по отношение на корекциите, свързани със сектора на говеждото месо, видно е от административната процедура, че Комисията е намалила размера на корекцията за надхвърляне на плащанията, за да избегне налагането на двойна корекция, като е отчела последствията от това спрямо закъснелите плащания. В синтезиращия доклад е включена подробна таблица за финансовите последствия от вече направените намаления по отношение на закъснелите плащания.

374    Поради това Република Гърция, която е била тясно приобщена към процеса на изготвяне на обжалваното решение, е познавала основанията, поради които Комисията е счела разглежданата корекция за обоснована. Освен това тя не посочва никакъв довод или правно основание, които да предполагат представянето на по-специфични мотиви от тези, които се изискват в тази област от вече припомнената постоянна съдебна практика (вж. точка 73 по-горе). Следователно оплакването, изведено от липсата на мотиви, трябва да се отхвърли.

375    Република Гърция твърди също наличието на нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията приложила предвидената в Регламент № 296/96 таблица за корекция, без да упражни правото си на преценка.

376    Както обаче подчертава Комисията, член 4, параграф 2, първа алинея от Регламент № 296/96 не предоставя никакво право на преценка на Комисията.

377    Действително член 4, параграф 2, втора алинея от Регламент № 296/96 позволява на Комисията да приложи различна система за изчисление, ако възникнат извънредни обстоятелства, свързани с управлението на някои от мерките, или държавите членки представят надлежно обосновани причини.

378    При все това става дума за разпоредба, която въвежда дерогация и като такава следва да се тълкува ограничително (Решение от 12 септември 2007 г. по дело Гърция/Комисия, точка 368 по-горе, точка 115).

379    Освен това Република Гърция следва да докаже, че са изпълнени условията по член 4, параграф 2, втора алинея от Регламент № 296/96, тоест да докаже, че са налице извънредни обстоятелства, свързани с управлението на някои от мерките, или да представи надлежно обосновани причини. Република Гърция трябва по-конкретно да докаже, че забавянията не са надхвърлили разумните граници (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 септември 2003 г. по дело Гърция/Комисия, C‑331/00, Recueil, стр. I‑9085, точка 117 и Решение от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 63 по-горе, точка 372).

380    По този начин в случая тя следва да докаже наличието на предишни административни жалби по отношение на полските култури, чието разглеждане би обосновало забавянията в плащанията (вж. в този смисъл Решение от 11 юни 2009 г. по дело Гърция/Комисия, точка 63 по-горе, точка 375). Разглежданият случай обаче не е такъв. Република Гърция не обосновава и закъснелите плащания във връзка с прихващанията в сектора на говеждото месо.

381    Следователно оплакването, изведено от нарушаването на принципа на пропорционалност, трябва да се отхвърли.

382    Накрая Република Гърция посочва липсата на вреди за ФЕОГА с довода, че по силата на Регламент № 296/96 е било приложено намаляване в размер на 4 678 975,85 EUR на етапа на авансовите плащания, тоест в размер по-висок от този на окончателната корекция.

383    Този довод все пак не може да се приеме. Всъщност, както бе припомнено вече (вж. точка 368 по-горе), финансираните от ФЕОГА разходи трябва да се изчисляват с презумпцията, че този срок е бил спазен. В резултат на това, когато гръцките власти правят плащане след изтичане на срока, те прехвърлят на ФЕОГА недопустими разходи (вж. в този смисъл Решение от 28 октомври 1999 г. по дело Италия/Комисия, точка 368 по-горе, точка 126 и Решение на Общия съд от 20 юни 2006 г. по дело Гърция/Комисия, T‑251/04, непубликувано в Сборника, точка 78). В това отношение не е релевантен доводът, изведен от обстоятелството, че окончателно наложената корекция (а именно 4 521 536,62 EUR) е в по-малък размер от първоначално предприетото намаляване (а именно 4 678 975,85 EUR).

384    Поради това от всичко гореизложено следва, че единадесетото правно основание трябва да се отхвърли.

385    Следователно жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

386    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Гърция и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Forwood Dehousse Schwarcz

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 януари 2013 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

1.  Обща правна уредба относно финансирането на общата селскостопанска политика

2.  Указания на Комисията

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По обхвата на жалбата

2.  По първото и второто правно основание, отнасящи се до корекциите, наложени в сектора „плодове и зеленчуци — преработване на цитрусовите плодове“

Общностна правна уредба

Синтезиращ доклад

Преценка на Общия съд

По първото правно основание, изведено от погрешното тълкуване и прилагане на документи № VI/5330/97 и № 17933/2000

По второто правно основание, изведено от погрешната преценка на обстоятелствата и от непропорционалния характер на наложените корекции

3.  По третото правно основание, отнасящо се до наложените корекции в сектора на памука

Общностна правна уредба

Синтезиращ доклад

Преценка на Общия съд

По третата част, изведена от предполагаемо погрешния характер на изводите на Комисията относно недостатъците в ИСАК

По четвъртата част, изведена от предполагаемо погрешния характер на изводите на Комисията относно мерките за защита на околната среда

По петата част, изведена от предполагаемо погрешния характер на изводите на Комисията по отношение на проверката на площите на място

По първата и втората част, изведени от непропорционалния характер на финансовата корекция

4.  По шестото правно основание, отнасящо се до корекциите, приложени в сектора на премиите за говеждо месо и плащанията за екстензификация

Общностна правна уредба

Проверки

Премия за клане

Плащания за екстензификация

Синтезиращ доклад

Преценка на Общия съд

Относно проверките в областта на премиите за едър рогат добитък

–  Относно кръстосаните проверки

–  Относно проверките на място

Относно корекциите по отношение на плащанията за екстензификация

5.  По деветото правно основание, отнасящо се до наложените корекции в сектора на маслиновото масло

Общностна правна уредба

Относно компютъризираните бази данни

Относно регистъра на маслиновите насаждения

За заявленията относно насажденията и за проверките

Относно мелниците

Синтезиращ доклад

Преценка на Общия съд

Относно претендирания като погрешен характер на наложените корекции

–  Относно неоперативния характер на компютъризираните бази данни

–  Относно незавършването на регистъра на маслиновите насаждения

–  Относно ненадеждността на заявленията относно насажденията

–  Относно нередностите в областта на проверките на място

–  Относно нередностите в областта на проверките на мелниците

–  Относно недостатъчните мерки във връзка с предложените от AYMEEE санкции

Относно равнището на наложената корекция, нарушаването на принципа на пропорционалност и недостатъчните мотиви

6.  По десетото и единадесетото правно основание, отнасящи се до корекциите, прилагани спрямо разходите в сектора на финансовия одит

Общностна правна уредба

Срокове за плащане

Срокове за плащане по отношение на необлагодетелствани райони

Синтезиращ доклад

Преценка на Общия съд

По десетото правно основание, отнасящо се до разследването с референтен номер FA/2005/70/GR, изведено от нарушението на процедурните правила за уравняване на счетоводните сметки и на Регламент № 817/2004, от липсата на мотиви и от нарушаването на принципа на пропорционалност

По единадесетото правно основание, отнасящо се до разследването с референтен номер FA/2006/108/GR, изведено от нарушението на правилата на процедурата за уравняване на счетоводните сметки, от погрешното прилагане на Регламент № 296/96, от лошата преценка на обстоятелствата, от липсата на мотиви и от нарушението на принципа на пропорционалност

По съдебните разноски

* Език на производството: гръцки.