РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
20 ноември 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31 — Директива 2003/88/ЕО — Приложно поле — Дерогиране — Член 1, параграф 3 — Директива 89/391/ЕИО — Член 2, параграф 2 — Дейност на приемен родител“
По дело C‑147/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Constanța (Апелативен съд Констанца, Румъния) с акт от 8 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 23 март 2017 г., в рамките на производство по дело
Sindicatul Familia Constanţa,
Ustinia Cvas и др.
срещу
Direcția Generală de Asistență Socială și Protecția Copilului Constanța,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J.‑C. Bonichot, Aл. Арабаджиев, T. von Danwitz, C. Toader и C. Lycourgos (докладчик), председатели на състави, M. Ilešič, E. Levits, L. Bay Larsen, M. Safjan, C. G. Fernlund, C. Vajda и S. Rodin, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: R. Șereș, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 май 2018 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за румънското правителство, първоначално от R. H. Radu, впоследствие от C.‑R. Canţăr, O. C. Ichim и L. Liţu, в качеството на представители,
– за германското правителство, от J. Möller и T. Henze, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от M. van Beek, C. Hödlmayr и A. Biolan, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 28 юни 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88), както и на член 1, параграф 3, член 2, точка 1 и членове 5, 7 и 17 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Sindicatul Familia Constanța (Синдикат — Семейство — от Констанца, Румъния), професионална синдикална организация, и приемни родители, от една страна, и Direcția Generală de Asistență Socială și Protecția Copilului Constanța (Генерална дирекция за социално подпомагане и закрила на детето в Констанца, наричана по-нататък „Генералната дирекция“), от друга страна, по повод искане на тези родители да им бъде изплатено увеличение в размер на 100 % върху основната заплата за дейностите, извършвани през междуседмичните почивки, празничните дни и други почивни дни, както и обезщетение, равно на това за неползван платен годишен отпуск за периода 2012—2015 г.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 89/391
3 Член 2 от Директива 89/391 предвижда:
„1. Настоящата директива се прилага във всички сфери на дейност, както в обществения, така и в частния сектор (промишленост, селско стопанство, търговия, администрация, услуги, обучение, култура, развлечения и др.).
2. Настоящата директива не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, като например въоръжените сили и полицията или някои специфични дейности на службите на гражданска защита, неизбежно влизат в конфликт с нея.
В този случай безопасността и здравето на работниците трябва да се осигури във възможно най-висока степен в светлината на целите на настоящата директива“.
Директива 2003/88
4 Съображения 1, 2, 4 и 5 от Директива 2003/88 гласят:
„(1) Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, с която се определят минимални изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време по отношение на продължителността на междудневната почивка, почивката в работно време, междуседмичната почивка, максималната продължителност на седмично работно време, годишния отпуск и аспектите на нощния труд, работата на смени и режимите на работа, е претърпяла значителни изменения. С оглед на по-голяма яснота е необходимо кодифициране на въпросните разпоредби.
(2) Член 137 от Договора предвижда, че Общността трябва да подкрепя и допълва дейностите на държавите членки за подобряване на работната среда за опазване на здравето и безопасността на работниците. […]
[…]
(4) Подобряването на безопасността, хигиената и здравето на работниците при работа е цел, която не следва да бъде подчинена само на икономически съображения.
(5) Всички работници трябва да ползват почивка с достатъчна продължителност. Понятието „почивка“ трябва да се изразява в единици за време, т.е. в дни, часове и/или части от тях. Работниците в Общността трябва да ползват [между]дневни, [между]седмични и годишни почивки с минимална продължителност и почивки по време на работа с достатъчна продължителност. В този смисъл е необходимо да се постави и ограничение на максималната продължителност на седмичното работно време“.
5 Член 1 от тази директива гласи:
„1. Настоящата директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.
2. Настоящата директива се прилага за:
а) минималната продължителност на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, на почивките в работно време и максималната продължителност на седмично[то] работно време; и
б) някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.
3. Настоящата директива се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО, без да се засягат разпоредбите на членове 14, 17, 18 и 19 от настоящата директива.
[…]“.
6 Член 2 от посочената директива гласи:
„По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „работно време“ означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика;
[…]“.
7 Член 5 от същата директива, озаглавен „Междуседмична почивка“, предвижда:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за всеки седемдневен период всеки работник има право на минимална почивка без прекъсване от 24 часа плюс междудневната почивка от 11 часа, посочена в член 3.
Ако обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда оправдават това, може да се приложи минимална почивка от 24 часа“.
8 Член 7 от Директива 2003/88, отнасящ се за годишния отпуск, гласи:
„1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.
2. Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение“.
9 Член 17 от тази Директива предвижда:
„1. При надлежно съблюдаване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, държавите членки могат да дерогират разпоредбите на членове 3—6, 8 и 16, когато поради специфичните характеристики на съответната дейност, продължителността на работното време не се измерва и/или определя предварително или може да се определя от самите работници, и по-специално в случай на:
а) ръководни кадри или други лица с правомощия за самостоятелно вземане на решения;
б) семейни работници; или
в) работници, които извършват религиозни обреди в църкви и религиозни общности.
[…]
3. В съответствие с параграф 2 от настоящия член, се допуска дерогиране на разпоредбите на членове 3, 4, 5, 8 и 16:
[…]
б) в случай на дейности по охрана и надзор, които изискват постоянно присъствие с цел опазване на имущество и лица, особено охранители и болногледачи или охранителни фирми;
в) в случай на дейности, свързани с непрекъснато обслужване или производство, по-конкретно:
i) услуги, свързани с приемането, лечението и/или грижи, които се предоставят от болници или сходни заведения, включително дейността на обучаващите се лекари, на институциите за настаняване и затворите;
ii) докери или летищни работници;
iii) услуги, свързани с пресата, радиото, телевизията, кинематографското производство, пощенски и далекосъобщителни услуги, бърза помощ, пожарна служба и гражданска защита;
iv) производство, пренос и разпределение на газ, вода и електроенергия, събиране на битови отпадъци и инсталации за изгаряне;
v) промишлености, при които работният процес е непрекъсваем по технически причини;
vi) изследователска и развойна дейност;
vii) селско стопанство;
viii) работници, които отговарят за превоза на пътници по редовни градски транспортни линии.
[…]
4. В съответствие с параграф 2 на настоящия член, дерогиране на разпоредбите на членове 3 и 5 се допуска:
[…]
б) при дейности, които включват разкъсани периоди на работа през деня, особено дейността на персонал, който отговаря за почистването.
[…]“.
Румънското право
10 Член 4 от Legea nr. 272/2004 privind protecția si promovarea drepturilor copilului (Закон № 272/2004 за защита и насърчаване на правата на детето) гласи:
„За целите на настоящия закон използваните термини и изрази имат следното значение: […]
d) „приемно семейство“ са лицата, различни от членовете на разширеното семейство, включително роднини до четвърта степен, и приемните родители, заети с отглеждането и грижите за детето при предвидените от закона условия“.
11 Член 116 от този закон предвижда:
„1) Специализираната в закрила на детето обществена служба, подчинена на окръжните съвети и на местните районни съвети на община Букурещ [Румъния], както и обществената служба за социално подпомагане на равнище окръзи и райони в община Букурещ се реорганизират като Генерална дирекция за социално подпомагане и закрила на детето.
2) Генералната дирекция за социално подпомагане и закрила на детето е публичен орган със статут на юридическо лице, създаден под надзора на окръжния съвет или на местните районни съвети на община Букурещ, който поема функциите на обществената служба за социално подпомагане на окръжно равнище, както и на обществената служба за социално подпомагане на равнище райони в община Букурещ.
3) Органът по параграф 2 изпълнява в сферата на защита на правата на детето задачите, предвидени в този закон и в други действащи нормативни актове.
[…]“.
12 Член 117 от посочения закон гласи:
„Генералната дирекция за социално подпомагане и закрила на детето изпълнява в сферата на защитата и насърчаването на правата на детето следните основни задачи:
а) координация на дейностите за социално подпомагане и защита на семейството и правата на детето на окръжно или районно равнище в община Букурещ;
[…]“.
13 Член 121 от Закон № 272/2004 предвижда:
„Услугите от семеен тип са услугите, с които в жилището на физическо лице или семейство се осигуряват отглеждането и грижите за дете, което е отделено временно или окончателно от своите родители вследствие на издаване на разпореждане за приемна грижа в съответствие с настоящия закон“.
14 Член 122 от този закон предвижда:
„1) Приемна грижа за деца се предоставя от семейства и дееспособни лица, навършили 18-годишна възраст, с местожителство в Румъния, които предоставят морални гаранции и материални условия, нужни за отглеждането и грижите за дете, което временно или за постоянно е отделено от своите родители.
[…]
3) Дейността на лицето, получило правоспособност на приемен родител в съответствие със закона, се извършва въз основа на специален договор за защита на детето, сключен с Генералната дирекция или частна лицензирана организация, и включва следните елементи:
а) дейността по отглеждането, грижите и възпитанието на детето, ползващо приемна грижа, се извършва в жилището на лицето;
b) работната програма се разработва въз основа на потребностите на детето;
c) планирането на свободното време се извършва въз основа на програмата на семейството и детето, ползващо приемна грижа;
d) в периода на ползване на законоустановения годишен отпуск се гарантира непрекъснатост на извършваната дейност, освен когато отделянето в този период на детето, поверено за приемна грижа в семейството на лицето, е разрешено от Генералната дирекция.
4) Индивидуалният трудов договор се сключва от датата на издаване на разпореждането на директора, взел спешната мярка за приемна грижа, или от датата на решението на комисията за закрила на детето или съда за вземане на мярка за приемна грижа.
[…]“.
15 Hotarârea Guvernului nr. 679/2003 (Правителствено постановление № 679/2003) се отнася до условията за получаване на правоспособност, процедурите за одобрение и статуса на професионалния приемен родител.
16 Съгласно член 1 от това постановление:
„Професионалният приемен родител е физическо лице, придобило правоспособност в съответствие с настоящото постановление, което чрез извършваната в своето жилище дейност осигурява отглеждането, грижите и възпитанието, нужни за хармоничното развитие на децата, за които полага приемни грижи или които са настанени при него“.
17 Член 8 от посоченото постановление гласи:
„1) Лицата с правоспособност на професионален приемен родител извършват дейността си въз основа на специален индивидуален трудов договор, специфично насочен към закрилата на детето, сключен с обществена служба за защита на детето или частна оторизирана организация, имаща задължението да контролира и подкрепя извършваната от професионалните приемни родители дейност.
2) Индивидуалният трудов договор се сключва за срока на валидност на одобрението.
3) Изпълнението на индивидуалния трудов договор започва от датата на получаване на решението за предоставяне на приемна грижа или за настаняване на детето при професионалния приемен родител.
[…]“.
18 Член 9 от същото постановление посочва:
„1) За всяко дете, поверено му за приемна грижа или настанено при него, професионалният приемен родител сключва споразумение, приложено към индивидуалния трудов договор с работодателя.
2) Споразумението се сключва с писменото съгласие на съпруга или евентуално на съпругата на професионалния приемен родител и се съобщава на комисията за закрила на детето, която е разпоредила приемната грижа или настаняването на детето.
3) Споразумението съдържа следните данни:
[…]
g) специфични права и задължения на страните“.
19 Съгласно член 10 от Правителствено постановление № 679/2003:
„1) Професионалният приемен родител има следните задължения към децата, поверени му за приемна грижа или настанени при него:
a) да осигурява отглеждането, грижите и възпитанието на децата с цел да гарантира тяхното хармонично физическо, психическо, интелектуално и емоционално развитие;
b) да осигурява интеграцията на децата в своето семейство, гарантирайки им еднакво третиране с останалите членове на семейството;
c) да осигурява интегрирането на децата в социалния живот;
d) да допринася за подготовката на децата за повторното им включване в биологичното им семейство или, по целесъобразност, за тяхното интегриране в семейството на осиновителите;
e) да разрешава на експертите от обществената служба за закрила на детето или оторизираната частна организация да упражняват надзор върху професионалната му дейност и да правят оценка на развитието на децата;
f) да осигурява непрекъснатото извършване на дейността и през периода на ползвания от него законоустановен годишен отпуск, освен когато работодателят е разрешил в този период децата, за които полага родителска грижа или са настанени при него, да не го придружават;
[…]
(2) Професионалният приемен родител е длъжен да информира незабавно обществената служба за закрила на детето или частната организация, която упражнява надзор върху дейността, за всяка промяна в неговото лично, семейно или социално положение, която може да повлияе върху професионалната му дейност.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
20 Физическите лица, жалбоподатели в главното производство, са наети в качеството си на приемни родители от Генералната дирекция, която е публичен орган и чиято цел е координацията на дейностите за социално подпомагане и защита на семейството и правата на детето на окръжно или районно равнище в Букурещ. Те се задължават да приемат в жилището си дете, чиито родители са били лишени окончателно или временно от родителски права, и да осигуряват възпитанието и издръжката на това дете. Всеки приемен родител е сключил индивидуален трудов договор с посочената Генерална дирекция, както и споразумение за приемна грижа за всяко дете, което му е поверено.
21 Тези приемни родители и Синдикат — Семейство — от Констанца, който ги представлява, сезират Tribunalul Constanţa (Окръжен съд Констанца) с иск Генералната дирекция да бъде осъдена да им изплати допълнителни трудови възнаграждения в размер на 100 % върху основната заплата за заеманата длъжност за труда, полаган през дните на междуседмична почивка, официалните празници и другите неработни дни, както и обезщетение, равно на това за неползван платен годишен отпуск за 2012—2015 г. Тъй като искът им е отхвърлен, те подават въззивна жалба срещу постановеното съдебно решение пред запитващата юрисдикция.
22 Тази юрисдикция изтъква, че дейността на лицето, получило правоспособност като приемен родител в съответствие със закона, се упражнява въз основа на специален индивидуален трудов договор за закрила на детето. Този договор предвижда по-специално, с оглед на своя предмет, а именно дейността по отглеждането, грижите и възпитанието на деца, поверени на грижите на приемния родител, извършвана в жилището му, че трябва да се гарантира непрекъснатост на тази дейност, включително през дните на междуседмична почивка, официалните празници и неработните дни, като работната програма също се разработва въз основа на потребностите на детето. Разглежданите трудови договори в това отношение съдържат клаузи за работното време и за почивката, от които е видно, че приемните родители в действителност упражняват непрекъснато своите функции, с изключение на периодите, в които детето е на училище.
23 Запитващата юрисдикция уточнява, че задължението за непрекъснатост на дейността на приемния родител се прилага и през периодите на годишен отпуск. Продължителността на този отпуск, която зависи от възрастта на приемния родител, е предвидена в трудовите договори.
24 Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че съдържащата се в договора длъжностна характеристика на длъжността и споразумението за приемна грижа, сключвано за всяко дете, предвиждат, че през периодите на ползване на законоустановения годишен отпуск се гарантира непрекъснатост на извършваната дейност на приемния родител, освен когато работодателят разреши отделянето на детето. Тази юрисдикция констатира, че на практика сред приемните родители, жалбоподатели във висящия пред нея спор, само на един е разрешено да ползва отпуск без повереното му за приемна грижа дете през 2014 г. и 2015 г., докато трима от тези жалбоподатели са ползвали отпуска си без децата през 2014 г., а други трима — през 2015 г. Запитващата юрисдикция обаче изяснява в това отношение, че в молбите за отпуск, подадени от сезиралите я приемни родители, последните поясняват, че са били запознати с възможността да ползват отпуск без детето, за което полагат приемни грижи, но въпреки това са приели да го ползват с детето.
25 Освен това запитващата юрисдикция посочва, на първо място, че съществуват различия в съдебната практика на националните съдилища по отношение на правото на приемните родители да получават допълнително трудово възнаграждение за труда, полаган в дните на междуседмична почивка, през които няма отделяне на детето, ползващо приемна грижа. На второ място, що се отнася до правото на обезщетение за извършваната дейност през периода на законоустановен годишен отпуск, приемните родители не могат да получават обезщетение за това, че няма отделяне на детето, за което полагат грижа. В националната съдебна практика обаче има различия по въпроса дали тези приемни родители могат да получат обезщетение в случаите, когато работодателят не разрешава отделянето на детето през периода на законоустановения годишен отпуск.
26 Запитващата юрисдикция изразява съмнение относно приложимостта на Директива 2003/88 към висящия пред нея спор, тъй като дейността на приемния родител, която се включва в областта на публичната администрация, според нея има присъщи особености, по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 89/391, които неизбежно влизат в конфликт с прилагането на Директива 2003/88. Тя счита, че тази дейност може да бъде уподобена на ролята на родителите и трябва да се упражнява непрекъснато в зависимост от нуждите на детето. Дейностите на приемния родител не биха могли да се планират точно, а следва да бъдат организирани по много общ начин. Следователно продължителността на работното време във връзка с такива дейности трудно може да се определи и не може да се съвмести със задължителен период на почивка.
27 Запитващата юрисдикция изтъква, че е възможна дерогация на правото на междуседмична почивка, предвидено в член 5 от Директива 2003/88. В този смисъл тя счита, че предвид спецификата на дейността на приемните родители, произтичаща от националната правна уредба, тази дерогация би могла да се основава на член 17, параграф 1, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4 от посочената директива. В това отношение тя подчертава, че приемните родители, жалбоподатели в главното производство, извършват своята дейност основно в жилището си, без да имат програма, която налага присъствието им на конкретно работно място или определено работно време.
28 Запитващата юрисдикция си задава въпроси относно свободата на действие, с която разполагат държавите членки при транспонирането на изключенията, предвидени в посочения член 17, и по-специално относно необходимостта националната правна уредба да съдържа изрични разпоредби за дерогация. Тя посочва, че в случая Закон № 272/2004 не предвижда изрично изключение от разпоредбите на националния кодекс на труда, транспониращи разпоредбите за „работното време“ и за „максималната продължителност на седмичното работно време“ по смисъла на член 2, параграф 1 и член 6 от Директива 2003/88, нито от разпоредбите на членове 3—6 от посочената директива. Тя обаче изтъква, че член 122 от този закон предвижда, че лицата могат да извършват дейност на приемен родител едва след като са сключили индивидуален трудов договор, съдържащ съвкупност от специални правила относно организацията на работното им време, които представляват имплицитна дерогация от споменатите разпоредби.
29 Що се отнася до понятието „работно време“, определено в член 2, точка 1 от Директива 2003/88, запитващата юрисдикция подчертава, че приемният родител се намира в особено положение, щом споделя жилището си с детето, за което полага приемни грижи, и поради това остава непрекъснато на разположение на работодателя, за да предоставя услуга на това дете, при това дори в периодите, през които не упражнява дейността си в качеството на приемен родител. Тази юрисдикция си задава въпроса дали по време на почивните дни или официалните празници е положен допълнителен труд, който трябва да подлежи на допълнително възнаграждение. Що се отнася до предвиденото в член 5 от Директива 2003/88 право на междуседмична почивка, то не е гарантирано, тъй като член 122 от Закон № 272/2004 всъщност изисква непрекъсната дейност. Посоченият член 5 обаче не е нарушен, ако дейността на приемния родител попада в обхвата на дерогация, предвидена в член 17 от Директива 2003/88, но евентуално възниква въпросът, в случай че член 17, параграф 3 или 4 е приложим, за наличието на компенсиране с равностоен период за почивка.
30 Освен това запитващата юрисдикция изтъква, че в настоящия случай приемният родител не може да ползва действително годишен отпуск по смисъла на член 7 от Директива 2003/88. Тя пояснява, че макар член 122, параграф 3, буква d) от Закон № 272/2004 да признава правото на годишен отпуск, той все пак налага на приемните родители задължението да гарантират непрекъснатост на извършваната дейност през периода на отпуска, освен когато Генералната дирекция им е разрешила децата, за които полагат грижа, да не ги придружават. Националното законодателство предвижда също, че това предоставено от работодателя разрешение за ползване на отпуск без повереното за приемна грижа дете представлява изключение от задължението за гарантиране на непрекъснатост на посочената дейност. Доколкото член 146, параграф 3 от националния кодекс на труда, транспониращ член 7, параграф 2 от Директива 2003/88, изрично забранява всяка компенсация на отпуска с равностойно обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение, запитващата юрисдикция посочва, че приемните родители — жалбоподатели в главното производство, считат, че са претърпели вреда поради невъзможността да ползват както платен годишен отпуск, така и равностойно обезщетение.
31 В това отношение запитващата юрисдикция счита, че следва да се определи дали евентуалното финансово обезщетение може да включва всякакъв вид компенсация, включително обезщетение за претърпени вреди поради невъзможността да се ползва годишен отпуск, или подобно обезщетение се свежда до трудовото възнаграждение за периода на неползван годишен отпуск в случаите на прекратяване на трудовия договор. В тази връзка посочената юрисдикция иска да се установи дали смисълът на понятието за финансово обезщетение е различен, когато характеристиките на дейността на приемния родител в действителност възпрепятстват приемните родители, жалбоподатели в главното производство, да ползват годишен отпуск, независимо от интересите на работодателя.
32 Накрая, в случай че член 7 от Директива 2003/88 не допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която позволява на работодателя да предостави по своя преценка на приемния родител правото да ползва отпуск без детето, поверено му за приемна грижа, запитващата юрисдикция иска да се установи дали за това нарушение трябва да отговаря, в рамките на искане за обезщетение, държавата членка или работодателят.
33 При тези обстоятелства Curtea de Apel Constanţa (Апелативен съд Констанца, Румъния) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроса:
„1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 2 от Директива 89/391 да се тълкуват в смисъл, че от приложното поле на Директива 89/391 се изключва дейността на приемни родители, извършвана от жалбоподателите?
2) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 17 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че извършваната от жалбоподателите дейност като приемни родители може да е предмет на дерогация от разпоредбите на член 5 от същата директива по силата на член 17, параграф 1, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б)?
3) В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 17, параграф 1 или евентуално член 17, параграф 3 или 4 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че такава дерогация трябва да бъде изрична или може да е също подразбираща се — чрез приемане на специален нормативен акт, предвиждащ други правила за организация на работното време за дадена професионална дейност? В случай че е допустимо такава дерогация да не е изрична, какви са минималните изисквания, за да се счита, че дадена национална разпоредба въвежда дерогация, и дали една такава дерогация може да бъде изразена по начините, произтичащи от Закон № 272/2004?
4) В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че периодът, прекаран от приемния родител заедно с детето, за което се грижи, в собственото му жилище или в друго избрано от приемния родител място, се счита за работно време, макар че той не извършва нито една от дейностите, предвидени в индивидуалния му трудов договор?
5) В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 5 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба като съдържащата се в член 122 от Закон № 272/2004; и в случай на отговор в смисъл, че член 17, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б) от Директива 2003/88 е приложим, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на тази национална разпоредба?
6) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос и положителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че все пак допуска плащането на обезщетение, равно на това, което работникът би получил за времето на платения годишен отпуск, след като естеството на извършваната от приемните родители дейност им пречи да ползват такъв отпуск или, макар и отпускът да е бил формално разрешен, работникът продължава на практика да упражнява същата дейност, ако във въпросния период не е получил разрешение да се отдели от детето, за което се грижи? В случай на положителен отговор, за да има работникът право на обезщетение, необходимо ли е да е поискал разрешение да прекара годишния отпуск без детето и работодателят да не е дал такова разрешение?
7) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, положителен отговор на четвъртия въпрос и отрицателен отговор на шестия въпрос, противоречи ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на член 122, параграф 3, буква d) от Закон № 272/2004 в случай, при който този закон предоставя на работодателя правото да реши по своя преценка дали да разреши на приемния родител да прекара годишния отпуск без детето, и ако отговорът е положителен, представлява ли невъзможността фактически да се ползва отпуск вследствие на законовата разпоредба, нарушение на правото на Съюза, отговарящо на условията за възникване на правото на обезщетение на работника? В случай на положителен отговор, трябва ли такова обезщетение да бъде изплатено от държавата поради нарушение на член 7 от Директивата или от публичния орган в качеството му на работодател, който не е гарантирал отделянето на детето от приемния родител в периода на годишния отпуск? В такъв случай необходимо ли е работникът, за да има право на обезщетение, да е поискал разрешение да прекара отпуска без детето, а работодателят да не е дал такова разрешение?“.
По преюдициалните въпроси
Предварителни бележки
34 На първо място, германското правителство иска да се установи релевантността на поставените въпроси, тъй като спорът по главното производство се отнася до плащането на парични суми, които приемните родители претендират като възнаграждения.
35 В това отношение следва да се подчертае, че с изключение на особената хипотеза относно платения годишен отпуск по член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, тази директива урежда само някои аспекти на организацията на работното време с цел да се защитят безопасността и здравето на работниците, така че по принцип не се прилага спрямо възнаграждението на работниците (решения от 26 юли 2017 г., Hälvä и др., C‑175/16, EU:C:2017:617, т. 25 и от 21 февруари 2018 г., Matzak, C‑518/15, EU:C:2018:82, т. 24).
36 Тази констатация обаче не означава, че не следва да се отговори на въпросите, поставени в настоящото дело.
37 Всъщност запитващата юрисдикция счита, че тълкуването на редица разпоредби от Директива 2003/88 ѝ е необходимо, за да може да се произнесе по висящия пред нея спор. По-специално, както отбелязва по същество генералният адвокат в точки 40 и 41 от заключението си, тази юрисдикция иска да се установи дали приемни родители като физическите лица, жалбоподатели в главното производство, разполагат съгласно правото на Съюза с право на периоди на почивка, празници и отпуск, на което да основат исканията си за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения, и дали Закон № 272/2004, който предвижда полагането на непрекъснати грижи от приемните родители за поверените им деца, е съвместим с разпоредбите на Директива 2003/88, като тези въпроси са с преюдициален характер спрямо въпроса за наличието на право на изплащане на допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения, който следва да реши националният съд.
38 При такива обстоятелства съществува очевидна връзка между преюдициалните въпроси и фактите по делото пред запитващата юрисдикция.
39 На второ място, следва да се отбележи, че както от член 137 ЕО (понастоящем член 153 ДФЕС), който представлява правното основание на Директива 2003/88, така и от съображения 1, 2, 4 и 5 от нея, а и от самия текст на член 1, параграф 1 е видно, че тази директива има за цел да определи минималните изисквания, предназначени да подобрят условията на живот и труд на работниците чрез сближаване на националните разпоредби, по-специално относно продължителността на работното време (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 2004 г., Wippel, C‑313/02, EU:C:2004:607, т. 46).
40 Тъй като Директива 2003/88 е приложима само за работниците, следва да се определи дали физическите лица, жалбоподатели в главното производство, могат да се считат за „работници“ по смисъла на тази директива.
41 За целите на прилагането на Директива 2003/88 понятието „работник“ не може да има различно тълкуване съгласно всяко национално право, а има самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение. То следва да бъде определено съобразно обективни критерии, които характеризират трудовото правоотношение с оглед на правата и задълженията на съответните лица. Основната характеристика на трудовото правоотношение обаче е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение (решение от 14 октомври 2010 г., Union syndicale Solidaires Isère, C‑428/09, EU:C:2010:612, т. 28 и цитираната съдебна практика).
42 От това следва, че трудовото правоотношение предполага наличието на отношение на подчиненост между работника и неговия работодател. Наличието на подобно отношение трябва да се преценява за всеки конкретен случай в зависимост от всички данни и обстоятелства, които характеризират правоотношението между страните (решение от 10 септември 2015 г., Holterman Ferho Exploitatie и др., C‑47/14, EU:C:2015:574, т. 46).
43 В настоящия случай от акта за преюдициално запитване е видно, че въпросните приемни родители по главното производство трябва да осигуряват по принцип непрекъснато отглеждането, грижите и възпитанието на децата, поверени им за приемна грижа от публичен орган, и че получават възнаграждение за тази дейност. Освен това тези приемни родители трябва не само да бъдат одобрени, но също така, в съответствие с член 8, параграф 1 от Правителствено постановление № 679/2003, да сключат „специален трудов договор“ с компетентната служба за закрила на детето, който важи за срока на валидност на одобрението и чието изпълнение започва от датата на решението за предоставяне на приемна грижа. Този договор може да бъде прекъснат или прекратен съгласно националните норми на трудовото право. Посочените приемни родители, изглежда, имат и право на обществено осигуряване и право на професионално обучение.
44 Освен това съгласно разглежданата в главното производство национална правна уредба тези приемни родители трябва да позволят на обществената служба за закрила на детето, с която са сключили договор, да упражнява надзор над професионалната им дейност и да прави оценка на развитието на децата, поверени им за приемна грижа.
45 От всичко изложено следва, че физическите лица, жалбоподатели в главното производство, се намират спрямо обществената служба, с която са договорно обвързани, в отношение на подчиненост, което се обективира чрез постоянното упражняване на надзор и оценка на дейността им от страна на посочената служба с оглед на изискванията и критериите, закрепени в договора, за целите на изпълнението на задачите, свързани със закрилата на детето, които са възложени на тази служба със закона.
46 Тази преценка не се поставя под въпрос от обстоятелството, че приемните родители, като физическите лица, жалбоподатели в главното производство, разполагат със значителна свобода на преценка по отношение на всекидневното упражняване на своите задачи или че функцията, която им е възложена, е „доверителна функция“ или от общ интерес (вж. в този смисъл решения от 10 септември 2014 г., Haralambidis, C‑270/13, EU:C:2014:2185, т. 39—41 и от 9 юли 2015 г., Balkaya, C‑229/14, EU:C:2015:455, т. 41).
47 Освен това фактът, че дейността на приемните родители се приближава в голяма степен до отговорностите, които родителите поемат спрямо децата си, не може, предвид посоченото в точки 43—45 от настоящото съдебно решение, да изключи квалифицирането на тези приемни родители като „работници“ по смисъла на Директива 2003/88.
48 От това следва, че въпросните приемни родители по главното производство трябва да се считат за „работници“ по смисъла на Директива 2003/88.
По първия въпрос
49 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 2, параграф 2 от Директива 89/391 трябва да се тълкуват в смисъл, че не попада в приложното поле на Директива 2003/88 дейността на приемен родител, която, в рамките на трудово правоотношение с публичен орган, се състои в приемането и интегрирането на дете в своя дом и непрекъснатото осигуряване на хармоничното развитие и възпитанието на това дете.
50 В това отношение следва да се припомни, че член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 определя приложното ѝ поле чрез препращане към член 2 от Директива 89/391.
51 Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 89/391 последната се прилага „във всички сфери на дейност, както в обществения, така и в частния сектор“, сред които присъстват „услугите“.
52 Все пак, както следва от член 2, параграф 2, първа алинея от тази директива, тя не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, по-специално въоръжените сили и полицията или някои специфични дейности на службите на гражданска защита, неизбежно влизат в конфликт с нея. Втората алинея от тази разпоредба обаче уточнява, че в такъв случай безопасността и здравето на работниците трябва да се осигурят във възможно най-висока степен в светлината на целите на посочената директива.
53 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че изключението, предвидено в член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391, трябва да се тълкува така, че приложното му поле да бъде сведено до стриктно необходимото за опазване на интересите, които то позволява да бъдат закриляни от държавите членки (вж. в този смисъл решение от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 54).
54 Що се отнася, на второ място, до понятието „обществени служби“ по смисъла на член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391, следва да се отбележи, че посочената разпоредба не съдържа определение на това понятие и не препраща и към националните правни уредби за извеждане на значението на това понятие. Съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, което трябва да се намери с оглед на контекста на тази разпоредба и преследваната от разглежданата правна уредба цел (вж. решения от 14 февруари 2012 г., Flachglas Torgau, C‑204/09, EU:C:2012:71, т. 37 и цитираната съдебна практика, и от 7 септември 2017 г., Schottelius, C‑247/16, EU:C:2017:638, т. 32 и цитираната съдебна практика).
55 В това отношение следва да се подчертае, че използваният в член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 критерий за изключване на определени дейности от приложното поле на тази директива, и непряко, от това на Директива 2003/88, се основава не на принадлежността на работниците към един от секторите на обществените служби по тази разпоредба, разглеждани в тяхната цялост, а само на специфичното естество на някои отделни задачи, извършвани от работниците в обхванатите от тази разпоредба сектори, естество, което обосновава дадено изключение от нормите в областта на защитата на безопасността и здравето на работниците поради абсолютната необходимост да се осигури ефективна защита на общността (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2006 г., Комисия/Испания, C‑132/04, непубликувано, EU:C:2006:18, т. 24).
56 От функционалното естество на такъв критерий следва, че понятието „обществени служби“ по смисъла на член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 се отнася не само до секторите, в които работниците са органично свързани с държавата или с друг публичен орган, но и до секторите, в които работниците извършват своята дейност за сметка на частноправен субект, който поема, под контрола на публичните органи, задача от общ интерес, свързана със съществените функции на държавата.
57 В това отношение следва впрочем да се констатира, че член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 посочва дейностите на въоръжените сили, полицията и службите на гражданска защита само като примери.
58 С оглед на различията, които могат да съществуват между държавите членки в конкретната организация на задачите от общ интерес, свързани със съществените функции на държавата, такова функционално тълкуване на понятието „обществени служби“ освен това е обосновано от необходимостта да се осигури еднакво прилагане на Директива 89/391 в тези държави (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Deutsche Umwelthilfe (C‑515/11, EU:C:2013:523, т. 24).
59 Така изключението, предвидено в член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391, се прилага еднакво за работниците, които извършват идентични специфични дейности в услуга на общността, независимо дали работодателят им е публичен орган или частноправен субект, натоварен със задача от общ интерес, която е свързана със съществените функции на държавата.
60 От представената пред Съда преписка е видно, че в Румъния приемните родители могат да бъдат наемани както от публичен орган, натоварен по-специално със закрилата на детето, така и от частна организация, действаща под контрола му. В настоящия случай всички приемни родители, жалбоподатели в главното производство, са наети от публичен орган. В рамките на това трудово правоотношение те имат за задача да гарантират хармоничното развитие на децата, за които полагат грижи, да осигуряват тяхната интеграция в своето семейство и да подготвят повторното включване на тези деца в рожденото им семейство или интегрирането им в семейството на осиновителите.
61 Следователно тяхната дейност допринася за закрилата на детето, която представлява задача от общ интерес, свързана със съществените функции на държавата.
62 Освен това спецификата на тази дейност в сравнение с други дейности, свързани със закрилата на детето, произтича от факта, че тя цели да интегрира непрекъснато и дългосрочно детето, поверено на приемния родител, в неговия дом и семейство.
63 Оттук следва, че такава дейност трябва да се разглежда като попадаща в обхвата на специфичните дейности, посочени в член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391.
64 На трето място, Съдът вече е постановил, че особеностите на тези специфични дейности, които по силата на член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 обосновават изключение от нормите в областта на закрилата на безопасността и здравето на работниците, включват факта, че поради естество си те не се поддават на планиране на работното време (решение от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 55).
65 Така член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 позволява да се запази ефикасността на специфични дейности на обществените служби, чиято непрекъснатост е необходима, за да се осигури ефективното упражняване на съществените функции на държавата (вж. в този смисъл определение от 14 юли 2005 г., Personalrat der Feuerwehr Hamburg, C‑52/04, EU:C:2005:467, т. 50).
66 Това изискване за непрекъснатост трябва да се преценява с оглед на специфичния характер на разглежданата дейност.
67 В този смисъл, както подчертава Съдът, изискването за непрекъснатост на службите, които действат в областите на общественото здраве, безопасност и ред, не е пречка дейностите на тези служби, когато се осъществяват при нормални условия, да могат да се организират, включително по отношение на работните графици на техните служители, тъй като предвиденото в член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 изключение е приложимо към такива служби само при обстоятелства, породени от изключителни по тежестта и мащабите си събития (в този смисъл вж. по-специално решения от 5 октомври 2004 г., Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 55 и 57 и от 12 януари 2006 г., Комисия/Испания, C‑132/04, непубликувано, EU:C:2006:18, т. 26).
68 Тази съдебна практика обаче не може да се тълкува в смисъл, че е изключено някои конкретни дейности на обществените служби, дори когато се извършват при нормални условия, да имат толкова специфични характеристики, че естеството им неизбежно да влиза в конфликт с планиране на работното време, съобразено с наложените от Директива 2003/88 изисквания.
69 Именно с оглед на тези обстоятелства следва да се определи дали разглежданата в главното производство дейност на приемен родител се характеризира с някои присъщи особености, които обосновават възможността за нея да се приложи изключението по член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391.
70 В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че с изключение на периоди като тези, в които повереното им дете е на училище, приемните родители упражняват своята дейност съгласно разглежданата в главното производство национална правна уредба непрекъснато, включително в дните на междуседмична почивка, официалните празници или неработните дни, както и по време на годишния си отпуск, освен когато Генералната дирекция им е разрешила това дете да не ги придружава по време на посочения годишен отпуск. В този смисъл румънските органи са създали длъжността на приемния родител по такъв начин, че детето, поверено на такъв родител, да се интегрира непрекъснато и дългосрочно в неговия дом и семейство. Това интегриране цели да позволи на детето да се развива толкова време, колкото е необходимо, в емоционална и възпитателна рамка, която благоприятства хармоничното развитие.
71 Постоянното и дългосрочно интегриране в дома и семейството на приемния родител на деца, които поради трудното положение, в което се намира семейството им, са особено уязвими, представлява подходяща мярка, за да се защити висшият интерес на детето, така както е закрепен в член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
72 При тези обстоятелства предоставянето на приемния родител на правото да се отделя на равни интервали от повереното му дете след определен брой часове положен труд или по време на периоди, които — като дните на междуседмична почивка или годишен отпуск — по принцип се свързват с моменти, благоприятстващи развитието на семейния живот, е в пряко противоречие с целта на румънските органи повереното на приемен родител дете да се интегрира непрекъснато и дългосрочно в неговия дом и семейство.
73 В този контекст следва още да се отбележи, че противно на поддържаното от Комисията, създаването на ротационна система между приемните родители или прибягването до заместници на приемните родители, на които ползващите приемна грижа деца да бъдат поверявани в дните на отпуск, признати на приемните родители, които по принцип отговарят за тях, би накърнило основен аспект на въведената от румънските органи система на приемна грижа, а именно непрекъснатото и дългосрочно поддържане на привилегирована връзка между повереното дете и приемния родител, характеризираща се с интегрирането на това дете в дома и семейството на приемния родител.
74 Поради това ограничаването на седмичното работно време на приемните родители в съответствие с член 6 от Директива 2003/88 и задължаването на работодателя да им предостави в съответствие с членове 5 и 7 от тази директива правото да ползват дни на междуседмична почивка или годишен отпуск, през които да са освободени от изпълнението на своята дейност, и следователно от грижите за повереното им дете, не е съвместимо с особеностите на тази дейност, които изискват приемният родител непрекъснато и дългосрочно да полага грижи за повереното му дете в своя дом и семейство.
75 Макар съгласно член 17 от Директива 2003/88 разпоредбите на член 5 от тази директива във връзка с междуседмичната почивка и на член 6 от същата във връзка с максималната продължителност на седмичното работно време да могат да се дерогират при определени условия, това обаче не е така по отношение на правото на годишен отпуск, установено в член 7 от посочената директива.
76 Оттук следва, че трябва да се приеме, че особеностите на разглежданата в главното производство дейност на приемен родител неизбежно влизат в конфликт с прилагането на Директива 2003/88 спрямо споменатите приемни родители.
77 Следва още да се отбележи в това отношение, че задължението за постоянно интегриране на детето в дома и семейството на приемния родител, което съставлява основната характеристика на дейността на приемния родител, предмет на главното производство, отличава тази дейност от дейността на „лицата, изпълняващи функциите на родители“, разглеждани в делото, по което е постановено решение от 26 юли 2017 г., Hälvä и др. (C‑175/16, EU:C:2017:617). Всъщност последните не са имали подобно задължение и работното им време до голяма степен е било предопределено от трудовите договори, които са ги обвързвали с работодателя им, тъй като, от една страна, броят на 24-часовите периоди на труд, през които е трябвало да работят годишно, е бил договорно определен, и от друга страна, посоченият работодател е изготвял предварително списъци, посочващи на равни интервали 24-часови периоди, през които заместникът на лицето, изпълняващо функцията на родител, е бил натоварен с управлението на семейна къща (решение от 26 юли 2017 г., Hälvä и др., C‑175/16, EU:C:2017:617, т. 33).
78 На четвърто място, следва да се припомни, че дори когато поради присъщите им особености някои специфични дейности на обществените служби са изключени от приложното поле на Директива 2003/88, член 2, параграф 2, втора алинея от Директива 89/391 продължава да изисква от компетентните органи да осигуряват безопасността и здравето на работниците „във възможно най-висока степен“ (определение от 14 юли 2005 г., Personalrat der Feuerwehr Hamburg, C‑52/04, EU:C:2005:467, т. 56).
79 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 122, параграф 3, буква c) от Закон № 272/2004 договорът, сключен между приемния родител и публичния орган или частната лицензирана организация, трябва да позволи на приемния родител да разполага със „свободно време“. Оттук следва, че съществуват периоди, през които приемният родител не е длъжен да гледа активно повереното му дете, например когато последното е на училище, което му позволява да организира тези периоди от време без съществени ограничения.
80 Впрочем приемните родители не са длъжни да остават в мястото, където живеят, а са свободни да пътуват, по-специално с цел отдих, при условие че поверените им деца по принцип ги придружават.
81 Освен това от член 122, параграф 3, буква d) от Закон № 272/2004 и от член 10, параграф 10, буква f) от Правителствено постановление № 679/2003 следва, че приемните родители могат да поискат от компетентния орган да се ползват от правото детето да не ги придружава през определени периоди от годината. В това отношение, видно от представената пред Съда преписка и от информацията от румънското правителство, предоставена в съдебното заседание, такова разрешение ще бъде дадено, при условие че компетентният орган счита, че то не засяга правилното изпълнение на задачата, възложена на приемните родители.
82 От гореизложеното следва, че в съответствие с член 2, параграф 2, втора алинея от Директива 89/391 румънските органи са гарантирали, що се отнася до организацията на работното време на приемните родители, безопасността и здравето на тези родители да се осигуряват във възможно най-висока степен.
83 Следва да се добави, че на признатото на всеки работник с член 31, параграф 2 от Хартата право на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск, могат да бъдат предвидени ограничения при спазване на строгите условия, посочени в член 52, параграф 1 от нея, и по-специално при зачитане на основното съдържание на споменатото право (вж. в този смисъл решения от 6 ноември 2018 г., Bauer и Willmeroth, C‑569/16 и C‑570/16, EU:C:2018:871, т. 59 и от 6 ноември 2018 г., Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, C‑684/16, EU:C:2018:874, т. 54).
84 В случая, както бе отбелязано в точка 79 от настоящото съдебно решение, член 122, параграф 3, буква c) от Закон № 272/2004 изисква договорът между приемния родител и неговия работодател да съдържа елементи, свързани с планирането на свободното време на приемния родител. Това планиране обаче трябва да отчита по-специално програмата на повереното дете.
85 Освен това, видно от разпоредбите, споменати в точка 81 от настоящото съдебно решение, разглежданата в главното производство национална правна уредба признава право на платен годишен отпуск на приемните родители, но обвързва тяхното право да ползват такъв отпуск без повереното им дете от получаването на разрешение от работодателя, което трябва да зачита правилното изпълнение на задачите, свързани със закрилата на съответното дете.
86 Така наложените правни ограничения на правото на приемните родители да ползват периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск, зачитат основното съдържание на това право. Освен това те са необходими за постигането на признатата от Съюза цел от общ интерес — защитата на висшия интерес на детето, прогласена в член 24 от Хартата, както тази цел е предвидена от румънската правна уредба и на която отговаря задължението на приемния родител непрекъснато да интегрира повереното дете в своя дом и семейство, както и да осигурява хармоничното развитие и грижите за това дете.
87 Следователно такива ограничения отговарят на условията, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата.
88 С оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 2, параграф 2 от Директива 89/391 трябва да се тълкуват в смисъл, че не попада в приложното поле на Директива 2003/88 дейността на приемен родител, която, в рамките на трудово правоотношение с публичен орган, се състои в това да приеме и интегрира в своя дом дете и непрекъснато да осигурява хармоничното развитие и възпитанието на това дете.
По въпроси от втори до седми
89 Предвид отговора на първия въпрос, на въпроси от втори до седми не следва да се дава отговор.
По съдебните разноски
90 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време във връзка с член 2, параграф 2 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място трябва да се тълкуват в смисъл, че не попада в приложното поле на Директива 2003/88 дейността на приемен родител, която, в рамките на трудово правоотношение с публичен орган, се състои в това да приеме и интегрира в своя дом дете и непрекъснато да осигурява хармоничното развитие и възпитанието на това дете.
Подписи