РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (седми състав)

31 март 2009 година(*)

„Конкуренция — Картели — Общностен пазар на греди — Решение за установяване на нарушение на член 65 ВС въз основа на Регламент (ЕО) № 1/2003 след изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС — Компетентност на Комисията — Вменяване на неправомерното поведение — Погасителна давност — Право на защита“

По дело T‑405/06

ArcelorMittal Luxembourg SA, по-рано известно като Arcelor Luxembourg SA, установено в Люксембург (Люксембург),

ArcelorMittal Belval & Differdange SA, по-рано известно като Arcelor Profil Luxembourg SA, установено в Esch-sur-Alzette (Люксембург),

ArcelorMittal International SA, по-рано известно като Arcelor International SA, установено в Люксембург,

представлявани от адв. A. Vandencasteele, avocat,

жалбоподатели,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н X. Lewis и г‑н F. Arbault, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за отмяна на Решение C (2006) 5342 окончателен на Комисията от 8 ноември 2006 година относно производство съгласно член 65 от Договора за ЕОВС във връзка със споразумения и съгласувани практики, в които участват европейските производители на греди (преписка COMP/F/38.907 — Стоманени греди),

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (седми състав),

състоящ се от: г‑н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н D. Šváby и г‑н L. Truchot, съдии,

секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 ноември 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

 Разпоредби на Договора за ЕОВС

1        Според член 65 ВС:

„1.      Забраняват се всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които пряко или непряко имат за цел да предотвратят, ограничат или нарушат нормалната конкуренция на общия пазар, и по-конкретно тези, които:

а)      фиксират или определят цените;

б)      ограничават или контролират производството, технологичното развитие или инвестициите;

в)      осъществяват подялба на пазари, стоки, клиенти или доставчици.

[…]

4.      Всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с параграф 1 от настоящия член, са нищожни и пред никоя юрисдикция на държавите членки не се допуска позоваване на тях.

Без да се засягат жалбите пред Съда, само Комисията може да се произнася дали такива споразумения или решения са съвместими с разпоредбите на настоящия член.

5.      На предприятията, сключили нищожно споразумение или изпълнили или опитали се чрез арбитраж, неустойка, бойкот или по друг начин да изпълнят нищожно споразумение или решение или споразумение, чието одобрение е било отказано или оттеглено, или получили разрешение въз основа на умишлено представяне на неверни или изопачени данни, или участвали в практики, забранени от параграф 1, Комисията може да налага глоби или периодични имуществени санкции, които не превишават двукратния размер на оборота от стоките, предмет на споразумението, решението или практиката, забранени от настоящия член, като обаче ако този предмет е да се ограничат производството, технологичното развитие или инвестициите, така определеният максимален размер може да се увеличи с до 10 % от годишния оборот на съответните предприятия, когато е наложена глоба, и 20 % от дневния оборот, когато е наложена периодична имуществена санкция.“ [неофициален превод]

2        Съгласно член 97 ВС срокът на действие на Договора за ЕОВС е изтекъл на 23 юли 2002 г.

 Разпоредби на Договора за ЕО

3        Според член 305, параграф 1 ЕО:

„Разпоредбите на настоящия договор не засягат разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, в частност що се отнася до правата и задълженията на държавите членки, правомощията на институциите на тази Общност и разпоредбите, включени в този договор във връзка с функционирането на общия пазар за въглища и стомана.“

 Известие на Комисията относно някои аспекти на разглеждането на делата в областта на конкуренцията в резултат от изтичане срока на действие на Договора за ЕОВС

4        На 18 юни 2002 г. Комисията приема Известие относно някои аспекти на разглеждането на делата в областта на конкуренцията, в резултат от изтичане срока на действие на Договора за ЕОВС (ОВ C 152, стp. 5, наричано по-нататък „Известието от 18 юни 2002 г.“).

5        В точка 2 от Известието от 18 юни 2002 г. се уточнява, че същото има за предмет:

„–      да обобщи, за икономическите оператори и за държавите членки, доколкото те са засегнати от Договора за ЕОВС и свързаното с него вторично законодателство, най-важните изменения на материалното и процесуално право, произтичащи от прехода към режима на Договора за ЕО […],

–        да обясни как Комисията възнамерява да урежда специфичните проблеми, възникнали вследствие на прехода от режима на ЕОВС към режима на ЕО в областта на картелите и злоупотребата с господстващо положение […], контрола върху концентрациите […] и контрола върху държавните помощи.“ [неофициален превод]

6        Точка 31 от Известието от 18 юни 2002 г., която се съдържа в раздела, посветен на специфичните проблеми, възникнали от преминаването от правния режим на Договора за ЕОВС към този на ЕО, има следното съдържание:

„Ако Комисията, при прилагането на общностни правила в областта на конкуренцията към споразумения, установи нарушение в сфера, попадаща в приложното поле на Договора за ЕОВС, приложимото материално право, независимо кога се осъществява такова прилагане, ще бъде правото, което е в сила към момента на извършване на деянието, съставляващо нарушение. Във всички случаи в процесуалноправен аспект приложимото след изтичането срока на действие на Договора за ЕОВС право ще бъде правото на ЕО […]“ [неофициален превод]

 Регламент (ЕО) № 1/2003

7        Според член 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) „[с] цел прилагане на членове 81 и 82 от Договора Комисията разполага с правомощията, предвидени в настоящия регламент“.

8        Според член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003:

„Когато Комисията, действайки по внесена жалба или по собствена инициатива, установи, че е налице нарушение на член 81 или 82 от Договора, тя може чрез решение да задължи съответните предприятия и сдружението на предприятия да прекратят нарушението […] В случай че Комисията има законен интерес да направи това, тя може също така да установи, че в миналото е извършено нарушение.“

9        Според член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 с решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност нарушават член 81 ЕО или член 82 ЕО.

 Разпоредби относно давността в областта на преследването

10      Според член 1, параграф 1 от Решение № 715/78/ЕОВС на Комисията от 6 април 1978 година относно давността на преследването и изпълнението в областта на прилагане на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ОВ L 94, стр. 22) и член 25, параграф 1 от Регламент № 1/2003 за правомощията на Комисията да налага глоби за нарушенията на правото на конкуренцията се прилага по принцип давностен срок от пет години.

11      Съгласно член 1, параграф 2 от Решение № 715/78 и член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003 давностният срок започва да тече от деня, в който е извършено нарушението. Въпреки това в случай на продължени или повторни нарушения давностният срок започва да тече в деня, в който нарушението е спряло.

12      Съгласно член 2, параграф 1 от Решение № 715/78 и член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003 всяко действие, предприето от Комисията с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение, прекъсва давността. Давността се прекъсва ефективно от датата, на която за предприетите действия е уведомено поне едно от предприятията, които са участвали в нарушението. Действия, с които се прекъсва давността, включват по-специално следното:

–        писмени искания за информация от страна на Комисията, както и решения на Комисията, изискващи въпросната информация;

–        писмени пълномощни за извършване на проучване или проверка, издадени от Комисията на нейни служители, както и решенията на Комисията, нареждащи извършването на проверки;

–        образуване на производство от Комисията;

–        изложение на възраженията на Комисията.

13      Съгласно член 2, параграф 2 от Решение № 715/78 и член 25, параграф 4 от Регламент № 1/2003 прекъсването на давността се прилага за всички предприятия, които са участвали в нарушението.

14      Съгласно член 2, параграф 3 от Решение № 715/78 и член 25, параграф 5 от Регламент № 1/2003 с всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок. Въпреки това давностният срок изтича най-късно в деня, в който изтича период, равен на двукратния размер на давностния срок, без Комисията да е наложила глоба или периодично санкционно плащане. Този период се удължава със срока, през който давността е спряна.

15      Съгласно член 3 от Решение № 715/78 и член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 давността за преследване спира да тече през времето, през което решението на Комисията е предмет на производство, образувано пред общностния съд.

 Обстоятелства, предхождащи спора

16      По времето на настъпване на обстоятелствата, които стоят в основата на настоящия спор, ARBED SA активно произвежда металургични продукти. Оттогава ARBED SA променя последователно своето дружествено наименование в Arcelor Luxembourg SA, а впоследствие в ArcelorMittal Luxembourg SA (наричано по-нататък „ARBED“).

17      По същото време TradeARBED SA, учредено като изцяло притежавано от ARBED дъщерно дружество, е осъществявало дейност по разпространение на произведените от ARBED металургични продукти. Оттогава TradeARBED SA променя последователно своето дружествено наименование в Arcelor International SA, а впоследствие в ArcelorMittal International SA (наричано по-нататък „TradeARBED“).

18      ProfilARBED SA е учредено на 27 ноември 1992 г. като изцяло притежавано от ARBED дъщерно дружество с цел да осъществява, считано от тази дата, икономическата и индустриална дейност на ARBED в сектора на гредите. Оттогава ProfilARBED SA променя последователно своето дружествено наименование в Arcelor Profil Luxembourg SA, а впоследствие в ArcelorMittal Belval & Differdange SA (наричано по-нататък „ProfilARBED“).

19      През 1991 г. въз основа на приетите с член 47 ВС решения Комисията извършва проверки в офисите на различни предприятия, сред които е TradeARBED. На 6 май 1992 г. тя изпраща изложение на възраженията до съответните предприятия, сред които е TradeARBED, но не и на ARBED. TradeARBED също участва в изслушване, което се провежда от 11 до 14 януари 1993 г.

20      С Решение 94/215/ЕОВС от 16 февруари 1994 година относно производство за прилагане на член 65 [ВС] относно споразуменията и съгласуваните практики, в които участват европейските производители на греди (ОВ L 116, стр. 1, наричано по-нататък „първоначалното решение“), Комисията установява участието на 17 европейски металургични предприятия, сред които TradeARBED, в поредица от споразумения, решения и съгласувани практики за фиксиране на цени, подялба на пазари и обмен на поверителна информация на общностния пазар на стоманени греди в нарушение на член 65, параграф 1 ВС и налага глоби на четиринадесет предприятия от този сектор, сред които ARBED (11 200 000 ECU), за нарушенията, извършени между 1 юли 1988 г. и 31 декември 1990 г.

21      Според съображение 322 от първоначалното решение :

„Единствено TradeARBED е участвало в различни споразумения и практики, но TradeARBED е дружество продавач, което разпространява по-специално греди срещу заплащане на комисиона от неговото дружество майка ARBED. TradeARBED получава малък процент от продажната цена за своите услуги. С цел гарантиране на равно третиране настоящото решение е адресирано до ARBED, дружеството производител на греди от групата ARBED, и оборотът от разглежданите продукти е този на ARBED, а не на TradeARBED.“

22      С Решение от 11 март 1999 г. по дело ARBED/Комисия (T‑137/94, Recueil, стр. II‑303) Първоинстанционният съд в голяма част отхвърля жалбата за отмяна, която ARBED подава срещу първоначалното решение, като същевременно с член 4 от това решение намалява на 10 000 000 EUR размера на наложената на ARBED глоба.

23      С Решение от 2 октомври 2003 г. по дело ARBED/Комисия (C‑176/99 P, Recueil, стр. I‑10687) Съдът отменя посоченото решение на Първоинстанционния съд, както и първоначалното решение в частта му, отнасяща се до ARBED. Според точки 21—24 от това съдебно решение:

„21.      С оглед на неговата важност изложението на възраженията трябва да уточнява недвусмислено правния субект, на който могат да бъдат наложени глобите и който може да бъде негов адресат (вж. Решение от 16 март 2000 г. по дело Compagnie maritime belge transports и др./Комисия, C‑395/96 P и C‑396/96 P, Recueil, стр. I‑1365, точки 143 и 146).

22.      В конкретния случай е безспорно, че в изложението на възраженията не се уточнява, че би могло да се наложат глоби на [ARBED]. Освен това, както Първоинстанционният съд отбелязва в точка 101 от обжалваното съдебно решение, [ARBED] не е било адресат на изложението на възраженията и на това основание му е бил отказан достъп до преписката.

23.      Макар и да не се оспорва, че [ARBED] се е запознало с изложението на възраженията, адресирано до неговото дъщерно дружество TradeARBED, и с продължаването на производството срещу последното, от това не може да се направи изводът, че правото на защита на [ARBED] не е било нарушено. Всъщност до края на административното производство е съществувала неяснота относно правния субект, на който ще се наложат глобите, която само надлежно адресирано до [ARBED] ново изложение на възраженията е можело да отстрани.

24.      От тези съображения произтича, че в точка 102 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е направил погрешен извод от обстоятелствата на конкретния случай, че липсата на адресирано до [ARBED] изложение на възраженията не е била от естество да доведе до отмяната на спорното решение по отношение на него поради нарушение на правото му на защита.“

24      Вдледствие на тази отмяна Комисия решава да започне ново производство във връзка с неконкурентните действия, които са били предмет на първоначалното решение. На 8 март 2006 г. тя адресира до ARBED, TradeARBED и ProfilARBED (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите“) изложение на възраженията, уведомяващо ги за нейното намерение да приеме решение, според което те носят солидарна отговорност за разглежданите нарушения. Жалбоподателите отговарят на това изложение на възраженията на 20 април 2006 г.

 Обжалвано решение

25      На 8 ноември 2006 г. Комисията приема Решение C (2006) 5342 окончателен относно производство съгласно член 65 [ВС] във връзка със споразумения и съгласувани практики, в които участват европейските производители на греди (дело COMP/F/38.907 — Стоманени греди) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), резюме на което е публикувано в Официален вестник на 13 септември 2008 г. (ОВ C 235, стр. 4).

26      Преамбюлът на обжалваното решение има следното съдържание :

„Като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, и по-специално член 65 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент [№ 1/2003] и по-конкретно член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от него,

[…]“ [неофициален превод]

27      По отношение на правните последици от изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС на 23 юли 2002 г. Комисията посочва в съображение 292 от обжалваното решение, че то не води до загубване на нейната компетентност да налага санкции за нарушенията на правилата на конкуренцията в уредените от този договор сектори. В съображения 293—295 от обжалваното решение тя обосновава това твърдение с обстоятелството, че Договорът за ЕОВС и Договорът за ЕО принадлежат към един и същи правен ред, основан на Договорите за създаване на Европейския съюз и различните Общности. Тя се позовава по-специално на Становище 1/91 на Съда от 14 декември 1991 г. (Recueil, стр. I‑6079, точка 21), както и на член 305, параграф 1 ЕО — разпоредба, в която се установявало „отношение на lex generalis/lex specialis“ между Договора за ЕО и Договора за ЕОВС. По този начин тя изтъква, че след изтичане на срока на Договора за ЕОВС секторите, обхванати от този договор, се регулирали от нормите на Договора за ЕО.

28      По отношение на своята компетентност да прилага след изтичане на срока на Договора за ЕОВС неговите правила в областта на конкуренцията към нарушения, извършени преди тази дата, по-специално при обстоятелствата на конкретния случай, в съображения 297 и 298 от обжалваното решение Комисията се позовава на точка 31 от Известието от 18 юни 2002 г., за да подчертае, че в тази връзка трябва да се прави разграничение между процесуалните и материалните правила. В съображения 299—301 от обжалваното решение тя продължава:

„299. Най-напред, що се отнася до процесуалните въпроси, от общия принцип на общностното право, както е посочен в Известието [от 18 юни 2002 г.] и признат от Съда в (Решение от 12 ноември 1981 г. по дело Salumi и др., 212/80—217/80, Recueil, стр. 2735, точка 9 и Решение от 6 юли 1993 г. по дело CT Control (Rotterdam) и JCT Benelux/Комисия, C‑121/91 и C‑122/91, Recueil, стр. I‑3873, точка 22) следва,че приложимите процесуални правила са тези, които са в сила към момента, когато е приета въпросната мярка. Този принцип повелява също, че процесуалните правила на Договора за ЕО, които са в сила понастоящем, са приложими след изтичането на срока на Договора за ЕОВС. Следователно [обжалваното решение] е било прието в съответствие с процесуалните правила на Договора за ЕО в частност Регламента [№ 1/2003]. Член 7, параграф 1 от посочения регламент предвижда […], че Комисията е компетентна да установява наличието на нарушения от предприятията на правилата на конкуренцията. Член 23, параграф 2 от посочения регламент ѝ позволява да налага санкции при наличие на подобни нарушения.

300.      Що се отнася до компетентността на Комисията за приемане на настоящото решение, подобна компетентност произтича от съществуващата в рамките на единния правен ред приемственост между член 81 ЕО в качеството му на lex generalis и член 65 [ВС] в качеството му на lex specialis при изтичането на срока на този последен договор. Като се има предвид равностойността по същество между тези материални правила в рамките на въведеното от съдебната практика ограничение, поставено с предвидения в член 81 ЕО критерий за засягане на търговията между държавите членки, и идентичността на органа, а именно Комисията, компетентен за прилагането на тези две правила при действието на съответните два договора […], приемствеността на нормите налага Комисията да е компетентна също по член 7, параграф 1 и по член 23, параграф 2 от Регламент [№ 1/2003] да започне производство за прилагане на член 65 [ВС], да установи наличието на нарушение на посочения член, да прекрати установеното по този начин нарушение и да наложи глоба, за да санкционира посоченото нарушение.

301.      По-нататък, що се отнася до материалноправните норми, общ принцип на правото, възприет в Известието [от 18 юни 2002 г.] и признат от Съда в (Решение по дело Salumi и др., посочено по-горе, точка 9 и Решение по дело CT Control (Rotterdam) и JCT Benelux/Комисия, посочено по-горе, точка 22), е принципът, че приложимото материално право е това, което е в сила към момента на извършване на нарушението, независимо от датата на прилагане, в рамките на принципа lex mitior, признат от Съда в (Решение от 3 май 2005 г. по дело Berlusconi и др., C‑387/02, C‑391/02 и C‑403/02, Recueil, стр. I‑3565, точка 69) в хипотезата, в която то е приложимо към административните производства за налагане на глоби за нарушения на правилата на конкуренцията […]“

29      В съображения 302—304 от обжалваното решение Комисията излага причините, поради които в конкретния случай тя счита, че прилагането на член 65 ВС е съобразено с принципа lex mitior.

30      Накрая, в съображения 305 и 306 от обжалваното решение Комисията отхвърля доводите, изтъкнати от жалбоподателите в техния отговор на изложението на възраженията, целящи оспорване на нейната компетентност за приемане на посоченото решение.

31      Що се отнася до определянето на трите юридически лица адресати на обжалваното решение, както те са идентифицирани в съображения 1 и 455, в съображение 2 Комисията излага следното:

„Сред дружествата, споменати в съображение 1, [TradeARBED] в нарушение на член 65, параграф 1 [ВС] участва в поредица от споразумения и съгласувани практики […] що се отнася до [ARBED] и [ProfilARBED], те са солидарно отговорни с [TradeARBED] за тези нарушения, доколкото всички тези дружества принадлежат на предприятието, контролирано първоначално от [ARBED], а впоследствие от Arcelor SA.“

32      Впрочем Комисията напомня в съображение 453 от обжалваното решение, че тя е адресирала изложение на възраженията „не само до правния субект, който пряко е участвал в извършване на нарушението, тоест [TradeARBED], но и до другите два правни субекта, членове на същото икономическо образувание, тоест [ARBED] и [ProfilARBED], на които поведението на [TradeARBED е можело] да се вмени“.

33      Що се отнася по-специално до ARBED, в съображения 458 и 460—468 от обжалваното решение Комисията обосновава вменяването на нарушението по следния начин:

„458. В самото начало следва да се отбележи, че след концентрацията на [ARBED], Usinor и Aceralia в групата Arcelor през 2001 г. […] управляваната от [ARBED] група днес повече не съществува под формата, в която е съществувала към момента на настъпване на обстоятелствата, за които се отправя упрек.

[…]

460.      Според постоянната практика на Съда (Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия (C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, точка 29), когато е налице притежаване от страна на дружеството майка на целия капитал на нейното дъщерно дружество, Комисия има право да счита, че дружеството майка действително е упражнявало решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество.

461.      Що се отнася до материалните условия, обосноваващи подобно вменяване на отговорност, следва да се посочи най-напред, че подобно на забраната по член 81, параграф 1 [ЕО], тази по член 65, параграф 1 [ВС] е адресирана по-конкретно към „предприятия“. Впрочем от практиката на Първоинстанционния съд произтича (вж. Решение от 10 март 1992 г. по дело Shell/Комисия, T‑11/89, Recueil, стр. II‑757), че понятието предприятие по смисъла на член 81 [ЕО] трябва да се схваща като обозначаващо икономическо образувание, които се състои от единна организация на персонални, материални и нематериални елементи, която трайно преследва определена икономическа цел, като тази организация може да допринася за извършването на посочено в тази разпоредба нарушение (вж. също Решение на Съда от 12 юли 1984 г. по дело Hydrotherm, 170/83, Recueil, стр. 2999, точка 11 и Решение на Първоинстанционния съд от 12 януари 1995 г. по дело Viho/Комисия, T‑102/92, Recueil, стр. II‑17, точка 50, потвърдено с Решение на Съда от 24 октомври 1996 г. по дело Viho/Комисия, C‑73/95 P, Recueil, стр. I‑5457, точки 15—18).

462.      В конкретния случай [TradeARBED] е дъщерно дружество, изцяло притежавано от [ARBED]. На съдебното заседание на Първоинстанционния съд по дело T‑137/94 адвокатът на жалбоподателя уточнява, че [TradeARBED] е дружество продавач, което разпространява металургичните продукти и по-конкретно гредите, произведени от [ARBED]. […] Освен това седалището на [ARBED] се е намирало на същия адрес като това на [TradeARBED] и двете дружества са разполагали с една и съща телефонна централа и с един и същ номер на телефакс. Адвокатът на [TradeARBED] се е представял едновременно като съветник на [ARBED] и на [TradeARBED]. Двама представители на [ARBED] са придружавали [TradeARBED] на административното изслушване, състояло се от 11 до 14 януари 1993 г. (Решение от 11 март 1999 г. по дело ARBED/Комисия, посочено по-горе, точки 96 и 97). Следователно поведението на [TradeARBED] на пазара на греди е зависело от неговото дружество майка [ARBED]. В момента на извършването на нарушенията съоръженията за производство на стоманени греди, които са разглежданият продукт по настоящото дело, са принадлежали на [ARBED]. Ето защо няма съмнение, че [ARBED] е упражнявало решаващо влияние върху [TradeARBED].

463.      В своите съответни отговори на изложението на възраженията от 8 март 2006 г. юридическите лица адресати на настоящото решение поддържат, че Комисията не представя доказателството за участието на [ARBED], което би обосновало санкционирането на последното. Освен това те считат, че да се санкционират [TradeARBED] и [ARBED] с настоящото решение би довело до формулиране на заключения, които са „напълно противоречиви и непримирими“ с тези, които Комисията е направила в [първоначалното решение].

464.      В това отношение е достатъчно да се напомни, че единствено фактът, че [TradeARBED] е участвало пряко и конкретно в извършването на нарушението, не изключва отговорността на неговото дружество майка, което е оказвало решаващо влияние върху него. По-нататък следва да се подчертае, че в настоящото решение Комисията заключава, че макар и единствено [TradeARBED] да е участвало пряко в посочените нарушения, това не променя факта, както тя вече е заключила в [първоначалното решение], че поведението на [TradeARBED] може да бъде вменено на [ARBED] поради решаващото влияние, което [ARBED] е упражнявало върху него. По този начин заключенията на Комисията в настоящото решение в никакъв случай не са противоречиви и непримирими с тези в [първоначалното решение].

465.      Освен това юридическите лица адресати на настоящото решение считат, че Комисията би нарушила принципа на равно третиране, ако за да определи възможността да се вмени нарушението в настоящото решение тя замени критерия за участието в извършване на нарушението, който е използвала по отношение на предприятията членове на картела, санкциониран в [първоначалното решение], с критерия за упражняване на решаващо влияние от дружеството майка.

466.      По този въпрос най-напред следва да се напомни, че Комисията е обявила в съображение 322 на своето [първоначално решение], че: „Единствено TradeARBED е участвало в различни споразумения и практики, а TradeARBED е дружество продавач, което разпространява по-конкретно греди за своето дружество майка [ARBED] срещу заплащане на комисиона. TradeARBED получава малък процент от продажната цена за своите услуги. За да се гарантира равно третиране, настоящото решение е адресирано на [ARBED], дружеството производител на греди от групата ARBED, и оборотът на разглежданите продукти е този на ARBED, а не този на TradeARBED“. Що се отнася до другите предприятия, санкционирани в [първоначалното решение], Комисията е вменила отговорността съгласно следния критерий: „в случай че повече от едно дружество от група е участвало в гореописаните нарушения, предприятията за производство са тези, към които е адресирано настоящото решение, тъй като те са тези, които могат най-много да спечелят от предварителна информация за цените и обемите“ [първоначално решение, съображение 319].

467.      Според добре установената съдебна практика (Решение на Съда от 31 март 1993 г. по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия (C‑89/85, C‑104/85, C‑114/85, C‑116/85, C‑117/85 и C‑125/85—C‑129/85, Recueil, стр. I‑1307) и Решение от 13 април 2000 г. по дело Karlsson и др. (C‑292/97, Recueil, стр. I‑2737, точка 39); Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2003 г. по дело Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия (T‑228/99 и T‑233/99, Recueil, стр. II‑435, точка 272) и Решение на Първоинстанционния съд от 5 април 2006 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия (T‑351/02, Recueil, стр. II‑1047)] „принципът на равното третиране забранява да се третират по различен начин сравними положения, което води до поставяне в по-неблагоприятно положение на някои оператори по отношение на други, освен ако такова третиране не е обективно оправдано“.

468.      В конкретния случай няма никакво съмнение, че в съответствие с принципа за равно третиране Комисията прилага обективен критерий, а именно критерия за производство на стоманени греди от дружествата с цел да определи предприятията, на които могат да се вменят нарушенията. Така би могло да се подчертае a contrario, че ако Комисията възнамеряваше да наложи глобата в зависимост единствено от критерия за прякото участие и следователно да изчисли глобата в зависимост от оборота на [TradeARBED], което получава само нисък процент от продажната цена за своите услуги за разлика от другите предприятия, санкционирани в нейното [първоначално решение], тя би създала дискриминация по отношение на последните. Следователно предприятията, адресати на настоящото решение, не могат законно да изтъкват, че извършеното е в разрез с равното третиране на санкционираните предприятия.“

34      Що се отнася по-специално до ProfilARBED в съображения 470—472 от обжалваното решение Комисията обосновава вменяването на нарушението както следва:

„470. [ProfilARBED] е било създадено през ноември 1992 г. като изцяло притежавано от [ARBED] дъщерно дружество и съоръженията за производство на дълги изделия от въглеродна стомана, включително греди […], са били прехвърлени от [ARBED] на [ProfilARBED]. Като последица от това [ProfilARBED] е продължило индустриалната и икономическа дейност на [ARBED], което престава да произвежда въглеродна стомана след това прехвърляне […]

471.      Доколкото [ProfilARBED] е икономическият приемник на [ARBED] относно неговата икономическа и търговска дейност в областта на гредите в рамките на групата, контролирана от [ARBED] (станала впоследствие групата Arcelor), Комисията е оправомощена да започне производство срещу [ProfilARBED] във връзка с отговорността му за разглежданите в настоящото решение нарушения.

472.      Всъщност по дело „Ciment“ (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 354—361) Съдът приема, че Комисията основателно държи едно дружество отговорно за неправомерните действия на друго дружество, което е принадлежало към същата група и чиято икономическа дейност в сектора на цимента е била прехвърлена на първото дружество. Според Съда обстоятелството, че второто дружество е продължило да съществува като юридическо лице след прехвърлянето по никакъв начин не е обезсилвало това заключение. В съответствие с решението, постановено по дело „Ciment“, тъй като [ProfilARBED] е правоприемник на [ARBED] що се отнася до индустриалната и икономическа дейност на последното в сектора на производството на греди, отговорността за разглежданите по настоящото дело нарушения може да му бъде вменена. Обстоятелството, че [ARBED] продължава да съществува като юридическо лице не обезсилва това заключение. Освен това всяко друго заключение би означавало да се позволи заобикаляне на общностното конкурентно право, тъй като по този начин предприятията биха могли да избегнат носенето на отговорност за извършените от тях нарушения чрез прехвърляне на спорните дейности на друго дружество от същата група. Ето защо настоящото решение е адресирано и до [ProfilARBED].“

35      Що се отнася до евентуалната погасителна давност за нейното правомощие да налага глоби, в съображения 446—452 от обжалваното решение Комисията посочва следното :

„446. За да се определят приложимите в настоящото дело правила за давността в областта на налагане на глоби е необходимо да се установи дали правилата за давността са процесуални, което води до приложимост на разпоредбите на Регламент [№ 1/2003] в тази област, или са материални, което води до приложимост на разпоредбите на [Решение № 715/78], доколкото те по същество са еднакви […]

447.      […] [К]омисията започва проверки в сектора на стоманените греди на 16, 17 и 18 януари 1991 г., дата, на която тя счита, че нарушението е спряло. На 6 февруари 1992 г. Комисията адресира до [TradeARBED] изложение на възраженията. Писма с искания за информация са изпратени на [TradeARBED] и на правния отдел на [ARBED], по-конкретно на 26 ноември 1993 г. с молба до [ARBED] да ѝ съобщи броя на реализираните от [ARBED] продажби по ЕОВС през периода от януари до септември 1993 г. На 16 февруари 1994 г. Комисията приема [първоначалното решение], с което налага глоба на [ARBED] за участието на [TradeARBED] в нарушенията на член 65 от Договора за ЕОВС. На 8 април 1994 г. [ARBED] подава жалба срещу това решение до Първоинстанционния съд. На 11 март 1999 г. Първоинстанционният съд постановява своето Решение по дело T‑137/94, ARBED/Комисия. На 11 май 1999 г. [ARBED] обжалва това решение пред Съда. На 20 октомври 2003 г. Съдът отменя Решение по дело T‑137/94. На 8 март 2006 г. Комисията решава да започне ново производство срещу антиконкурентното поведение, което е било предмет на [първоначалното решение], като адресира до [ARBED, TradeARBED и ProfilARBED] ново изложение на възраженията, което довежда до приемането на настоящото решение.

448.      С оглед на гореизложеното Комисията констатира, че [ARBED] не може да се позовава на погасителната давност, доколкото приемането на настоящото решение не става извън срока, в рамките на който Комисията може да наложи глоба в съответствие с разпоредбите, напомнени в съображение 446. Всъщност, без да става въпрос за действия с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение, адресирани до други предприятия, както писмата за искане на информация, изпратени на [ARBED] на 26 ноември 1993 г., така и [първоначалното решение] представляват действия, с които се прекъсва давността и започва да тече нов давностен срок по отношение на всички дружества, които изграждат икономическото образувание, контролирано от [ARBED]. По-нататък, давностният срок е спрян в съответствие с член 3 от Решение [№ 715/78] за първи път с подаването на 11 май 1994 г. на жалба от [ARBED] срещу [първоначалното решение] до Първоинстанционния съд, който постановява своето решение на 11 март 1999 г., впоследствие за втори път с подаването на 11 май 1999 г. на жалба до Съда, който постановява своето решение на 20 октомври 2003 г. След това спиране петгодишният давностен срок отново е прекъснат, когато Комисията приема изложението на възраженията от 8 март 2006 г. По-нататък, следва да се констатира, че настоящото решение е прието в рамките на десетгодишния давностен срок, който започва да тече от края на извършването на нарушението през 1990 г., тъй като същият е бил спрян през десетте години на водене на последователно започнатите от [ARBED] производства пред Първоинстанционния съд и Съда. Като последица от това и противно на поддържаното от страните в съответните им отговори на изложението на възраженията от 8 март 2006 г. няма съмнение, че [ARBED] не може да се позовава на давността в областта на налагане на глоби.

449.      Освен това правилата в областта на давността не са пречка за налагането на глоба на [TradeARBED], доколкото подадените от [ARBED] жалби до Първоинстанционния съд и до Съда срещу [първоначалното решение] са прекъснали и давностния срок по отношение на [TradeARBED]. В конкретния случай последното действие, прекъсващо давностния срок по отношение на [TradeARBED], е изложението на възраженията, адресирано на 8 март 2006 г., след като давностният срок е бил спрян през цялата продължителност на производствата, започнати от [ARBED] пред Първоинстанционния съд и Съда.

450.      Всъщност, както предвиждат член 3 от Решение [№ 715/78] и член 25 от Регламент [№ 1/2003], давността за налагане на глоби или периодични санкционни плащания спира да тече през времето, през което решението на Комисията е предмет на производство, образувано пред Съда на Европейските общности.

451.      Следователно Комисията счита, че спирането на давността в резултат от започнати от дадено предприятие производства пред Първоинстанционния съд и Съда се прилага както към правния субект, който е страна в производството, така и към другите правни субекти, които участват в същото икономическо образувание, независимо от това кой правен субект е започнал тези производства. В това отношение следва най-напред да се отбележи, че член 3 от Решението [№ 715/78] допуска подобно тълкуване. След това трябва да се подчертае, че ако това не беше така, Комисията не би била в състояние да поправя процесуалните грешки, която тя може да допусне въпреки правото да приема ново решение, което Съдът изрично ѝ е признал по дело PVC II. Всъщност след като [първоначалното решение] е било обжалвано пред Първоинстанционния съд, а след това пред Съда, Комисията нямаше да има основание, по силата на принципа за добра администрация, да приеме ново решение, за да санкционира [TradeARBED], докато са висящи започнатите от [ARBED] производства. Това е още по-очевидно, доколкото по време на производството [ARBED] не се е задоволило да изтъкне единствено правни основания, свързани с процедурата, но и правни основания по същество относно участието на [TradeARBED] в твърдените нарушения. Следователно няма съмнение, че [TradeARBED] не може, поради същите причини като [ARBED], да се ползва от давността в областта на налагане на глоби.

452.      Накрая следва да се посочи, че доводите, изложени в съображение 449 и сл. относно [ARBED], се прилагат по необходимост за [ProfilARBED], което е икономическият приемник на [ARBED].“

36      Съгласно член 1 от обжалваното решение:

„Предприятието, състоящо се от [ARBED, TradeARBED и ProfilARBED], в нарушение на член 65, параграф 1, [ВС] е участвало в поредица от споразумения и съгласувани практики, които са имали за предмет или за резултат фиксиране на цените, разпределяне на квоти и обмен в голям мащаб на информация на общностния пазар на греди. Участието на така съставеното предприятие в тези нарушения е установено от 1 юли 1988 г. до 16 януари 1991 г.“

37      Съгласно член 2 от обжалваното решение „[г]лоба от 10 милиона евро се налага солидарно на [ARBED, TradeARBED и на ProfilARBED] за нарушенията, посочени в член 1“.

 Производство и искания на страните

38      На 27 декември 2006 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на основание, от една страна, членове 33 ВС и 36 ВС, и от друга страна, членове 229 ЕО и 230 ЕО.

39      Тъй като съставите на Първоинстанционния съд са променени, съдията докладчик е включен в седми състав, на който съответно се разпределя настоящото дело.

40      Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (седми състав) решава да открие устната фаза на производството.

41      Страните са изслушани по време на устните състезания и са отговорили на поставените от Първоинстанционния съд въпроси в съдебното заседание от 5 ноември 2008 г.

42      Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:

–        да отмени обжалваното решение;

–        при всички случаи да отмени член 2 от посоченото решение, доколкото той им налага имуществена санкция, или силно да намали същата;

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

43      Комисията моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата;

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

44      В подкрепа на своите искания жалбоподателите посочват по същество четири правни основания. Първото правно основание е изведено от липсата на юридическа основа на обжалваното решение и от злоупотреба с власт. Второто правно основание е изведено от нарушение на правилата относно вменяването на нарушения, доколкото обжалваното решение вменява на трите свързани дружества отговорността за поведението на едно от тях, без другите две да са участвали. Третото правно основание е изведено от нарушение на правилата в областта на давността. Четвъртото правно основание, повдигнато при условията на евентуалност, е изведено от нарушение на правото на защита, доколкото обжалваното решение е прието в прекомерно дълъг срок.

 По първото правно основание, изведено от липсата на юридическа основа на обжалваното решение и от злоупотреба с власт

 Доводи на страните

45      Жалбоподателите разделят своето правно основание на две части.

46      В рамките на първата част на основанието те поддържат, че Комисията е нарушила член 97 ВС и е допуснала злоупотреба с власт, като е приложила член 65 ВС след датата на изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС. Всъщност според тях изтичането на срока на действие на посочения договор на 23 юли 2002 г. непременно води до загубване на компетентността на Комисия за прилагане на тази разпоредба, противно на твърдението в съображение 292 от обжалваното решение.

47      В това отношение било ирелевантно обстоятелството, посочено в съображение 293 от обжалваното решение, че Договорът за ЕО и Договорът за ЕОВС принадлежат към единен правен ред, основан върху Договорите за създаване на Европейския съюз и различните Общности. Наистина институциите били длъжни да развият непротиворечиво тълкуване на различните договори. Това обаче в никакъв случай не обосновавало Комисията да осигурява „продължаване на живота“ на Договора за ЕОВС след неговия краен срок, щом разпоредбите на този договор не предвиждат това. Жалбоподателите посочват по-конкретно в този смисъл Становище 1/91 на Съда, посочено по-горе, точка 29.

48      В рамките на втората част на основанието жалбоподателите поддържат, че Комисията е нарушила Регламент № 1/2003 и е допуснала злоупотреба с власт, като е основала своята компетентност за приемане на решение за прилагане на член 65 ВС върху Регламент, с който са ѝ възложени единствено правомощия по изпълнението на членове 81 ЕО и 82 ЕО.

49      Що се отнася до приложимите в конкретния случай процесуални правила, жалбоподателите критикуват по-специално твърдението, посочено в съображение 299 от обжалваното решение, според което член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 предоставяли правомощия на Комисията да констатира и да налага санкции на „нарушенията на правилата на конкуренцията“. Напротив, от член 4 от този регламент следвало, че правомощията, които той предоставя на Комисията, имат за цел да ѝ позволят да извършва наказателно преследване на нарушенията на членове 81 ЕО и 82 ЕО.

50      Жалбоподателите отбелязват също, че Регламент № 1/2003 е приет след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС. Като не е разширил в този регламент компетентността на Комисията за прилагане на член 65 ВС, Съветът вероятно направил заключението, правилно според тях, че той не е компетентен да продължава срока на действие на този договор, тъй като този прерогатив принадлежи изключително на авторите на посочения договор, а не на създадените с него институции.

51      Колкото до довода, който Комисията извежда от Известието от 18 юни 2002 г., жалбоподателите поддържат, че за обосноваването на едно принципно становище неговото повтаряне не е достатъчно.

52      В своята реплика жалбоподателите добавят, че дори и да се предположи, че Регламент № 1/2003 може да се тълкува като насочен и към производствата по член 65 ВС, това не водело до изменение на обхвата на Договора за ЕОВС, и по-специално на член 97 от него. Всъщност от йерархията на нормите произтичало, че договор не може да се изменя с регламент на Съвета. Това на още по-голямо основание било така, тъй като член 95 ВС предвиждал специална процедура, която трябва да се спази, ако бъде прието, че е необходимо изменение на Договора за ЕОВС за уреждане на непредвидените в него случаи.

53      Що се отнася до материалните правила жалбоподателите считат, че в конкретния случай е неприложим общият принцип на правото, посочен в съображение 301 от обжалваното решение, според който приложимото материално право е това, което е в сила към момента на извършване на нарушението, независимо от датата на прилагане. Всъщност в конкретния случай не ставало въпрос за изменение на законодателен текст от неговия автор, а за инициатива на институцията, натоварена с прилагането на правна норма, с цел да се продължи съществуването на тази норма след датата на изтичане на срока, която авторът изрично е определил. В дадения случай Договорът за ЕОВС е изтекъл на 23 юли 2002 г. в съответствие с член 97 от него, без неговите автори да са взели каквато и да е мярка с цел да запазят в сила някои от неговите разпоредби. Независимо от неудобствата, които тази ситуация може да причини на Комисията, не можело да се позволи на последната да замества посочените автори, запазвайки в сила член 65 ВС.

54      Жалбоподателите добавят в тяхната реплика, че макар и предшестващите 23 юли 2002 г. деяния да остават уредени от Договора за ЕОВС, това се отнася за всички разпоредби на този договор, включително и член 97 от него, който не допуска в никакъв случай неговото прилагане след тази дата.

55      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите, като развива аргументи, аналогични на посочените в обжалваното решение.

 Съображения на Първоинстанционния съд

56      Двете части на правното основание следва да се разгледат заедно.

57      Първоинстанционният съд напомня, че общностните договори установяват единен правен ред (вж. в този смисъл Становище 1/91 на Съда, посочено по-горе, точка 21, Решение на Първоинстанционния съд от 27 юни 1991 г. по дело Stahlwerke Peine-Salzgitter/Комисия, T‑120/89, Recueil, стр. II‑279, точка 78), в рамките на който, както е отразено в член 305, параграф 1 ЕО, Договорът за ЕОВС е съставлявал специфичен режим, дерогиращ правните норми с общ характер, установени с Договора за ЕО.

58      По силата на член 97 от Договора за ЕОВС срокът му на действие е изтекъл на 23 юли 2002 г. Вследствие на това на 24 юли 2002 г. приложното поле на общия режим, произтичащ от Договора за ЕО, се разпростира върху секторите, които първоначално са били уредени от Договора за ЕОВС.

59      Макар замяната на правната рамка на Договора за ЕОВС с тази на Договора за ЕО да е довела, считано от 24 юли 2002 г., до промяна на приложимите правни основания, процедури и материалноправни норми, тази промяна се вписва в контекста на единството и приемствеността на общностния правен ред и неговите цели (Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. по дело González y Díez/Комисия, T‑25/04, Сборник, стр. II‑3121, точка 55).

60      В това отношение следва да се отбележи, че установяването и поддържането на режим на свободна конкуренция, в рамките на който нормалните условия за конкуренция са осигурени и който по-специално е в основата на правните норми в областта на картелите между предприятия, представлява една от главните цели както на Договора за ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C‑308/04 P, Recueil, стр. I‑5977, точка 31), така и на Договора за ЕОВС (вж. в този смисъл Становище 1/61 на Съда от 13 декември 1961 г., Recueil, стр. 505, 519 и Решение на Първоинстанционния съд от 11 март 1999 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, T‑141/94, Recueil, стр. II‑347, точки 265, 299—304).

61      В този контекст, макар правните норми на Договорите за ЕОВС и ЕО, уреждащи режима в областта на картелите между предприятия, да се различават до известна степен, следва да се подчертае, че понятията за споразумения и за съгласувани практики по смисъла на член 65, параграф 1 ВС отговарят на тези за картели и съгласувани практики по смисъла на член 81 ЕО и че тези две разпоредби са били тълкувани по един и същ начин от общностния съд (вж. в този смисъл Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, посочено по-горе, точки 262—272 и 277). По този начин преследването на целта за ненарушаване на конкуренцията в секторите, обхванати първоначално от общия пазар на въглищата и стоманата, не се прекъсва от факта на изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, тъй като тази цел се преследва и в рамките на Договора за ЕО от същата институция, по-конкретно Комисията, която е административният орган, отговарящ за провеждането и развитието на политиката на конкуренция в общ интерес на Общността (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело González y Díez/Комисия, посочено по-горе, точка 55).

62      Освен това в съответствие с общ принцип на правните системи на държавите членки, чийто произход може да бъде проследен до римското право, в случай на промяна на законодателството следва да се осигури приемствеността на правните структури, освен ако законодателят изрично не е изразил противна воля (Решение на Съда от 25 февруари 1969 г. по дело Klomp, 23/68, Recueil, стр. 43, точка 13). Първоинстанционният съд отбелязва, че в посоченото решение Съдът прилага този принцип, въпреки че е ставало въпрос за изменение на първичното общностно право, осъществено с действието на Договора за сливане.

63      Така приемствеността на общностния правен ред и на целите, които ръководят действието му, изисква от Европейската общност като правоприемник на Европейската общност за въглища и стомана и в рамките на своите процедури да осигури по отношение на ситуациите, възникнали при действието на Договора за ЕОВС, спазването на правата и задълженията, които по силата на Договора за ЕОВС и на правните норми, приети за неговото прилагане, са били наложени eo tempore както на държавите членки, така и на частноправните субекти. Това изискване се налага с още по-голяма сила, доколкото нарушаването на конкуренцията в резултат на неспазването на правните норми в областта на картелите между предприятия е в състояние да разпростре последиците си във времето след изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, при действието на Договора за ЕО (вж. по аналогия Решение на Съда от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini, C‑119/05, Сборник, стр. I‑6199, точка 41 и цитираната съдебна практика и Решение по дело González y Díez/Комисия, посочено по-горе, точка 56).

64      От посоченото по-горе следва, че противно на твърдяното от жалбоподателя Регламент № 1/2003, и по-специално член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от него трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на Комисията да констатира и да санкционира след 23 юли 2002 г. картелите между предприятия, осъществени в сектори, попадащи в приложното поле на Договора за ЕОВС ratione materiae и ratione temporis (вж. по аналогия Решение по дело González y Díez/Комисия, посочено по-горе, точка 57), при това въпреки че цитираните разпоредби от този регламент не споменават изрично член 65 ВС.

65      Освен това следва да се отбележи, че прилагането на правните норми на Договора за ЕО към област, която първоначално е била регулирана от Договора за ЕОВС, трябва да стане при спазване на принципите относно прилагането на закона във времето. В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че макар да се смята, че по общо правило процесуалноправните норми трябва да се прилагат спрямо всички съдебни спорове, които са висящи към момента на влизането им в сила, същото не важи за материалноправните норми. Всъщност с цел гарантиране спазването на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания материалноправните норми трябва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, целите или структурата им става ясно, че трябва да им се придаде такова действие (Решение на Съда по дело Salumi и др., посочено по-горе, точка 9 и Решение от 10 февруари 1982 г. по дело Bout, 21/81, Recueil, стр. 381, точка 13, Решение на Първоинстанционния съд от 19 февруари 1998 г. по дело Eyckeler & Malt/Комисия, T‑42/96, Recueil, стр. II‑401, точка 55).

66      От тази гледна точка, когато става въпрос за материалноправните разпоредби, приложими спрямо правно положение, което окончателно е възникнало преди изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС, приемствеността на общностния правен ред и изискванията относно принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания налагат материалноправните разпоредби, приети във връзка с прилагането на Договора за ЕОВС, да се прилагат по отношение на фактите, попадащи в приложното им поле ratione materiae и ratione temporis. Обстоятелството, че поради изтичането на срока на действие на Договора за ЕОВС въпросната правна уредба вече не е в сила в момента на извършване на преценката на фактическото положение, не променя горепосоченото съображение, щом тази преценка се отнася за правно положение, окончателно възникнало по време, когато са се прилагали материалноправните разпоредби, приети във връзка с прилагането на Договора за ЕОВС (Решение по дело González y Díez/Комисия, посочено по-горе, точка 59).

67      В конкретния случай обжалваното решение е прието на основание член 7, параграф 2 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 в резултат на процедура, проведена в съответствие с този регламент. Разпоредбите относно правното основание и процедурата, следвана до приемането на обжалваното решение, спадат към процесуалноправните норми по смисъла на съдебната практика, упомената в точка 65 по-горе. Щом като обжалваното решение е прието след изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС, Комисията е постъпила правилно, като е приложила нормите, съдържащи се в Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело González y Díez/Комисия, посочено по-горе, точка 60 и a contrario Решение на Първоинстанционния съд от 25 октомври 2007 г. по дело SP и др./Комисия, T‑27/03, T‑46/03, T‑58/03, T‑79/03, T‑80/03, T‑97/03 и T‑98/03, Сборник, стр. II‑4331).

68      Що се отнася до материалноправните норми, следва да се отбележи, че обжалваното решение се отнася до правно положение, което окончателно е възникнало преди изтичане на срока на действие на Договора за ЕОВС, тъй като периодът на извършване на нарушението продължава от 1 юли 1988 г. до 16 януари 1991 г. (вж. точка 140 по-долу). При пълната липса на ретроактивно действие на приложимото от 24 юли 2002 г. материално конкурентно право следва да се констатира, че член 65, параграф 1 ВС представлява приложимата материалноправна норма, действително приложена от Комисия в обжалваното решение, като се напомни, че именно от характера на lex generalis на Договора за ЕО по отношение на Договора за ЕОВС, закрепен в член 305 ЕО, следва, че по силата на принципа lex specialis derogat legi generali специфичният режим, произтичащ от Договора за ЕОВС и от правните норми, приети във връзка с неговото прилагане, е единственият приложим режим спрямо ситуациите, възникнали преди 24 юли 2002 г.

69      От всички гореизложени съображения следва, че двете части на първото правно основание трябва да бъдат отхвърлени.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на правилата относно вменяването на нарушенията

 Доводи на страните

70      Жалбоподателите оспорват възможността на ARBED и на ProfilARBED да се вмени отговорността за констатираните в обжалваното решение нарушения.

71      Що се отнася до ARBED, в отговор на съображение 460 от обжалваното решение жалбоподателите изтъкват, позовавайки се на точка 28 от горепосоченото Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, че Съдът никога не е потвърждавал, че пълен контрол е достатъчен, за да се приеме, че дружеството майка е отговорно за поведението на своето дъщерно дружество. Той отсъдил, че в ситуация, в която дружеството майка е приело да поеме отговорността за поведението на своето дъщерно дружество в хода на административното производство, Комисията е имала право да презумира, че именно първото дружество е отговорно. Конкретният случай не бил такъв, тъй като впрочем Комисията в нито един момент в хода на първото административно производство не уведомила ARBED, че възнамерява да му вмени отговорността за поведението на TradeARBED.

72      Жалбоподателите добавят, че в делото, приключило с горепосоченото Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, Комисията е възприела подход, изразяващ се в адресиране на разглежданото решение до дружеството майка, когато са съществували точни доказателства, замесващи го в участието на неговото дъщерно дружество в картела (вж. съображение 143 от Решение 94/601/ЕО на Комисията от 13 юли 1994 година относно производство за прилагане на член 85 от Договора за ЕО (IV/C/33.833 — Картон) (ОВ L 243, стр. 1). Конкретният случай не бил такъв.

73      Жалбоподателите изтъкват, че след като в конкретния случай не са налице особените условия, определени от Съда в горепосоченото Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, общите принципи за индивидуализиране на наказанията и за тежест на доказване изискват Комисията да докаже, че конкретни твърдения за нарушения могат да се отправят до всяко от предприятията, адресати на изложението на възраженията. В този смисъл те се позовават на Решение на Първоинстанционния съд от 4 юли 2006 г. по дело Hoek Loos/Комисия (T‑304/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 118 и цитираната съдебна практика).

74      В конкретния случай обаче Комисията е констатирала както в обжалваното решение (съображения 444 и 464), така и в първоначалното решение (съображение 322), че единствено TradeARBED е участвало в различните разглеждани споразумения и практики.

75      Накрая жалбоподателите изтъкват, че в конкретния случай вменяването на ARBED на извършеното от TradeARBED нарушение с единствения мотив, че първото притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, водело до дискриминация по отношение на другите засегнати предприятия. Всъщност, обратно на твърдението на Комисията в съображение 468 от обжалваното решение, в първоначалното решение бил възприет тест за вменяване, основан не върху производството на греди, а върху действителното участие в разглежданите нарушения. Само когато две дружества от една и съща група са участвали в картела, Комисията вземала решение единствено срещу дружеството, осъществяващо производство (вж. съображения 320 и 321 от първоначалното решение). Според жалбоподателите Комисията не може в конкретния случай да се отклони от този тест за вменяване, без да се провини в допускане на дискриминация в разрез с принципа за равно третиране.

76      В репликата си жалбоподателите изтъкват, че в конкретния случай Комисията е избрала да не се основава върху оборимата презумпция за участие на дружествата майки в действията на своите изцяло притежавани дъщерни дружества, а по-скоро въз основа на фактите и събраната от нея информация да изследва дали тези дружества действително са участвали в нарушението. В конкретния случай обаче в първоначалното решение Комисията стигнала до извода в резултат на направеното от нея изследване на фактите, че — що се отнася до групата ARBED — единствено TradeARBED е участвало в нарушението. От това произтичали две последици.

77      От една страна, след като Комисията е решила в рамките на процедурата, приключила с приемането на първоначалното решение, да не се основава върху въпросната оборима презумпция, жалбоподателите считат, че тя не можела, без да наруши принципа за равно третиране, да възприеме различен подход в рамките на производството, приключило с приемането на обжалваното решение.

78      От друга страна, прилагането на посочената презумпция в конкретния случай станало невъзможно поради силата на пресъдено нещо, която според жалбоподателите придобило първоначалното решение, в което Комисията е стигнала до извода, че единствено TradeARBED е участвало в нарушението. Всъщност този аспект от първоначалното решение никога не бил оспорван, нито a fortiori отменян със съдебно решение.

79      Що се отнася до ProfilARBED, жалбоподателите изтъкват, че дори да се предположи, че Комисията може да вмени на осъществяващото производство дружество от групата ARBED отговорността за извършеното от TradeARBED нарушение, тя трябва да избере дали да преследва ARBED, в качеството му на осъществяващо производство дружество, активно към момента на настъпване на спорните факти, или ProfilARBED, в качеството му на икономически приемник на ARBED в областта на производството на греди.

80      Според жалбоподателите Комисията не можела, без да наруши принципа за индивидуализиране на наказанията, да вмени едно и също нарушение едновременно на предприятието, което е участвало в нарушението, и на предприятието, което впоследствие е упражнявало засегнатата от нарушението дейност. Защитаваният от Комисията подход всъщност водел до наказателно преследване и осъждане на две предприятие за едно и също деяние.

81      При всички случаи, доколкото ProfilARBED е държано отговорно за поведението на ARBED в качеството му на правоприемник на последното относно дейността по производство на греди, то възнамерява да се позове mutatis mutandis на доводите, развити в точки 71—78 по-горе.

82      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите, като развива аргументи, аналогични на съдържащите се в обжалваното решение.

 Съображения на Първоинстанционния съд

83      Следва да се разграничи особеното положение на всеки от тримата жалбоподатели.

–       TradeARBED

84      Без да засягат своите доводи, развити в рамките на първото и третото правно основание, жалбоподателите не оспорват, че обжалваното решение е могло да бъде адресирано до TradeARBED в качеството му на дружество, посочено в първоначалното решение като единственото дружество от групата ARBED, което „е участвало в различни споразумения и практики“.

85      Ето защо следва да се приеме, че второто правно основание не е посочено от TradeARBED в подкрепа на неговите искания за отмяна на обжалваното решение.

–       ARBED

86      Доводите, развити от жалбоподателите в рамките на настоящото правно основание, не позволяват да се установи, че вменяването на ARBED на отговорността за неправомерното поведение на TradeARBED и солидарното налагане на глоба на тези две дружества са опорочени от грешка при прилагане на правото.

87      В това отношение следва най-напред да се напомни, че понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО включва икономически образувания, всяко от които се състои от единна организация на персонални, материални и нематериални елементи, която трайно преследва определена икономическа цел, като тази организация може да допринася за извършването на посочено в тази разпоредба нарушение (Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑112/05, Сборник стр. II‑5049, понастоящем обжалвано, точка 57, вж. също Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 54 и цитираната съдебна практика).

88      Следователно не свързано с нарушението отношение на подбудителство между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, нито — на по-силно основание — участие на първото в споменатото нарушение, а фактът, че те представляват едно предприятие в гореспоменатия смисъл, е това, което дава право на Комисията да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка в група от дружества. Всъщност общностното право на конкуренцията признава, че различни дружества, които принадлежат към една и съща група, представляват едно икономическо образувание и следователно едно предприятие по смисъла на членове 81 ЕО и 82 ЕО, ако съответните дружества не определят самостоятелно поведението си на пазара (Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 58, вж. също Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 290).

89      В особения случай, когато дружество майка контролира изцяло свое дъщерно дружество, което е допуснало неправомерно поведение, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество (Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 60, вж. също в този смисъл Решение на Съда от 25 октомври 1983 г. по дело AEG-Telefunken/Комисия, 107/82, Recueil, стр. 3151, точка 50 и Решение на Първоинстанционния съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, известно като „PVC II“, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точки 961 и 984) и те следователно представляват едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО (Решение на Първоинстанционния съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, Recueil, 2005 г., стр. II-10*, точка 59). Поради това дружеството майка, което обжалва пред общностния съд решение на Комисията, с което му се налага глоба поради поведението на негово дъщерно дружество, е длъжно да обори тази презумпция, като представи доказателства в подкрепа на самостоятелността на последното (Решение на Първоинстанционния съд от 27 септември 2006 г. по дело Avebe/Комисия, T‑314/01, Recueil, стр. II‑3085, точка 136, вж. в този смисъл и Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, посочено по-горе, точка 29).

90      В това отношение е вярно, както изтъкват жалбоподателите, че в точки 28 и 29 от горепосоченото решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия Съдът посочва освен притежаването на 100 % от капитала на дъщерното дружество и други обстоятелства, каквито са неоспорването на влиянието, което дружеството майка упражнява върху търговската политика на своето дъщерно дружество, и общото представителство на двете дружества по време на административното производство. При все това посочените обстоятелства са споменати от Съда само с цел да се изложат всички елементи, на които Първоинстанционният съд е основал своето съждение, за да стигне до извода, че същият не се е основал единствено на притежаването на целия капитал на дъщерното дружество от неговото дружество майка. Следователно фактът, че Съдът потвърждава преценката на Първоинстанционния съд по това дело, не би могъл да доведе до изменение на принципа, изведен в точка 50 от Решение по дело AEG-Telefunken/Комисия, посочено по-горе (Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 61).

91      При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се приеме за вярна презумпцията, че последното оказва решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество на пазара. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да държи дружеството майка солидарно отговорно за плащането на наложената на дъщерното дружество глоба, дори да е установено, че посоченото дружество майка не е участвало пряко в споразуменията, освен ако това дружество докаже, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара (Решение на Първоинстанционния съд от 18 декември 2008 г., General Química и др./Комисия, T‑85/06, непубликувано в Сборника, точка 62).

92      Относно редовността на вменяването на отговорността, извършено в конкретния случай от Комисията, следва в самото начало да се отбележи, че подобно на забраната по член 81, параграф 1 ЕО тази по член 65, параграф 1 ВС е адресирана по-конкретно до „предприятията“. Освен това вече е било отсъдено, че понятието за предприятие е едно и също по смисъл в тези две разпоредби (Решение на Първоинстанционния съд от 11 март 1999 г. по дело Unimétal/Комисия, T‑145/94, Recueil, стр. II‑585, точка 600). Следователно правилата относно вменяването на отговорността за нарушенията на член 81, параграф 1 ЕО важат и за нарушенията на член 65, параграф 1 ВС (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия, C‑196/99 P, Recueil, стр. I‑11005, точка 96).

93      В конкретния случай е безспорно, че ARBED притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество TradeARBED.

94      Следователно Комисията с пълно право е можела да приеме — както тя е направила в съображение 460 от обжалваното решение — че ARBED е упражнявало решаващо влияние върху поведението на TradeARBED, след като не е било доказано, нито дори твърдяно, че посоченото дъщерно дружество е определяло самостоятелно своята търговска политика по такъв начин, че да не представлява заедно с него един-единствен стопански субект и следователно едно предприятие по смисъла на член 65 ВС.

95      Доводите, развити в това отношение от жалбоподателите в рамките на настоящата жалба, въз основа на точка 28 от горепосоченото Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, са изведени от погрешен прочит на това съдебно решение и трябва да се отхвърлят на основанията, посочени в точка 90 по-горе.

96      При всички случаи Комисията основателно отбелязва, че в съображение 462 от обжалваното решение тя е представила допълнителни доказателства, надхвърлящи презумпцията, изведена от притежаването от дружеството майка на целия капитал на неговото дъщерно дружество, и потвърждаващи не действителното материално участие на ARBED в разглежданите нарушения, а решаващото влияние на същото върху поведението на TradeARBED и ефективната употреба на тази власт.

97      В точка 92 от своето Решение по дело ARBED/Комисия, посочено по-горе, неоспорвана в рамките на обжалването пред Съда, Първоинстанционният съд впрочем вече е констатирал въз основа на направените уточнения от адвоката на ARBED в хода на съдебното заседание, че TradeARBED е представлявало дружество продавач, което е разпространявало произведените от ARBED металургични продукти, и по-конкретно гредите, действайки или в качеството на комисионер, като в този случай продажбата се е фактурирала на клиента пряко от ARBED, или в качеството на пълномощник, като в този случай продажбата се е фактурирала на клиента от TradeARBED за сметка на ARBED, като TradeARBED и в двата случая е получавало комисиона върху прихода от продажбата. Освен това Първоинстанционният съд е приел за доказано, че TradeARBED не е определяло самостоятелно своето поведение на общностния пазар на греди, а е прилагало по същество наложените му от ARBED указания.

98      От точки 96 и 97 от горепосоченото Решение по дело ARBED/Комисия, неоспорвани в рамките на обжалването, произтича също, че: a) в хода на административното производство, довело до приемане на първоначалното решение, ARBED или TradeARBED, в зависимост от случая, са отговорили независимо едно от друго на исканията за информация, отправени от Комисията до TradeARBED; б) ARBED е считало TradeARBED просто като свой „орган“ или „организация“ за извършване на продажби; и в) ARBED спонтанно се е възприело като адресат на изложението на възраженията, официално нотифицирано на TradeARBED, и е упълномощило адвокат за защитата на своите интереси.

99      От всичко гореизложено следва, че ARBED и неговото дъщерно дружество TradeARBED трябва да се разглеждат като съставляващи едно и също предприятие по смисъла на член 65, параграф 1 ВС и че Комисията с пълно право е вменила на първото отговорността за поведението на второто.

100    В останалата част доводите на жалбоподателите произтичат от смесване между прякото вменяване на дружество майка на нарушението, което то е извършило съвместно със своето дъщерно дружество, поради собственото му действително участие в това нарушение, и вменяването на посоченото дружество майка на отговорността за нарушението, извършено единствено от неговото дъщерно дружество, поради решаващото влияние, което първото упражнява върху поведението на второто.

101    Противно на поддържаното от жалбоподателите, именно върху това последно правило за възможност за вменяване се е основала Комисията, за да адресира до ARBED както първоначалното решение (вж. съображение 322 от него), така и обжалваното решение (вж. по-конкретно съображение 462 от него).

102    При тези условия трябва да се отхвърли като неотносим доводът на жалбоподателите, основан върху твърдяната сила на пресъдено нещо, с която се ползвала направената в първоначалното решение констатация за участието единствено на TradeARBED в разглежданите нарушения.

103    Що се отнася до довода, който жалбоподателите твърдят, че извеждат от т.нар. дискриминация, на която те били жертви в сравнение с другите предприятия адресати на обжалваното решение, той е напълно лишен от основание. Както произтича от съображения 466—468 от обжалваното решение (а преди това от съображение 322 от първоначалното решение), именно за да се отчете особеното положение на предприятието, съставено от ARBED и TradeARBED, което в качеството си на дружество продавач, разпространяващо гредите на ARBED, е получавало за своите услуги само малък процент от продажната цена, и с цел да се гарантира равно третиране между всички предприятия, производители на греди, участващи в разглежданите нарушения, Комисията е решила да вмени на ARBED отговорността за нарушенията, извършени от неговото дъщерно дружество TradeARBED. Без да води до дискриминация спрямо ARBED, това вменяване на отговорността е напълно съобразено с общия принцип за равно третиране, който според постоянната съдебна практика изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. Решение на Съда от 3 май 2007 г. по дело Advocaten voor de Wereld, C‑303/05, Сборник, стр. I‑3633, точка 56 и Решение на Първоинстанционния съд от 5 април 2006 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия, T‑351/02, Recueil, стр. II‑1047, точка 137 и цитираната съдебна практика).

104    Накрая, Първоинстанционният съд счита, че в приложение на концепцията за „предприятие“ ARBED и TradeARBED е можело да се считат за солидарно отговорни за укоримото поведение, тъй като извършените от едното действия са вменими на другото и поради това се приема, че са били извършени от последното (вж. в този смисъл Решение по дело HFB и др./Комисия, посочено по-горе, точки 524 и 525, Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, посочено по-горе, точка 62 и Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 62, вж. също в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 6 март 1974 г. по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, 6/73 и 7/73, Recueil, стр. 223, точка 41 и Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, C‑294/98 P, Recueil, стр. I‑10065, точки 26—28).

105    От изложените дотук съображения следва, че второто правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно, доколкото то е изтъкнато от ARBED.

–       ProfilARBED

106    Развитите в конкретния случай доводи от жалбоподателите в рамките на настоящото правно основание не позволяват и да се докаже, че вменяването на отговорността за допуснатото от ARBED/TradeARBED неправомерно поведение на ProfilARBED и солидарното налагане на глоба на тези три дружества са опорочени от грешка при прилагане на правото.

107    Най-напред Първоинстанционният съд счита, че Комисията правилно е вменила на ProfilARBED — в качеството му на икономически приемник на ARBED в областта на производството на греди в рамките на групата ARBED — отговорността за неправомерното поведение на ARBED, а с това по косвен начин и отговорността за неправомерното поведение на TradeARBED.

108    Това вменяване на отговорността всъщност изглежда обосновано с оглед на критерия за икономическата приемственост, развит от съдебната практика, по-конкретно в случаите на преструктуриране или други изменения в група от предприятия (вж. в това отношение Решение на Съда от 11 декември 2007 г. по дело ETI и др., C‑280/06, Сборник, стр. I‑10893, точки 40—49 и заключение на генералния адвокат Kokott по това решение, Сборник, стр. I‑10896, точки 65—84).

109    Според тази съдебна практика в случай на прехвърляне на цялата или част от икономическата дейност от един правен субект на друг отговорността за нарушението, извършено от първоначалния оператор в рамките на въпросната дейност, може да бъде вменена на новия оператор, ако той съставлява заедно с първия един и същ стопански субект за целите на прилагане на правилата на конкуренцията, при това дори ако първоначалният оператор продължава да съществува като правен субект (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 354—359 и Решение на Съда по дело ETI и др., посочено по-горе, точка 48, Решение на Първоинстанционния съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точки 131—133).

110    Съдът е уточнил, че в частност подобно налагане на санкция е допустимо, когато тези образувания са били под контрола на едно и също лице и предвид тесните връзки, които ги обединяват в икономически и организационен план, основно са изпълнявали едни и същи търговски указания (Решение по дело ETI и др., посочено по-горе, точка 49). Това се отнася особено за случаите на преструктуриране в рамките на група от предприятия, когато първоначалният оператор не прекратява непременно съществуването си в правния мир, но вече не извършва значима икономическа дейност на съответния пазар. Всъщност, макар между първоначалния оператор и новия оператор на участващото в картела предприятие да съществува структурна връзка, заинтересованите лица могат да се освободят — без значение дали такова е тяхното намерение — от своята отговорност във връзка с правото на картелите, като се възползват от възможностите за юридическа реконфигурация, с които разполагат. По този начин първоначалният оператор би могъл например да се превърне в „празна черупка“ вследствие на вътрешно преструктуриране на групата (Решение по дело ETI и др., посочено по-горе, точка 41 и заключение на генералния адвокат Kokott по това решение, посочено по-горе, точка 79).

111    В конкретната ситуация учредяването на ProfilARBED през 1992 г. като изцяло притежавано от ARBED дъщерно дружество с цел да продължи икономическата и индустриална дейност на ARBED в сектора на гредите представлява случай, аналогичен на тези, по които са постановени с Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия и Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, посочени по-горе.

112    Впрочем възможността да се вмени на ProfilARBED отговорността за неправомерното поведение на ARBED/TradeARBED не е сериозно оспорвана от жалбоподателите. Всъщност главното, което те изтъкват в своите писмени изявления, е, че дори и да се предположи, че подобно вменяване на отговорността е възможно, като по този въпрос те не изразяват изрично становище, в допълнение към това е трябвало Комисията да избере да преследва или ARBED в качеството му на дружество за производство, активно към момента на извършване на нарушението, или ProfilARBED в качеството му на икономически приемник на ARBED в този сектор.

113    Този довод не би могъл обаче да се възприеме с оглед на основната концепция за икономическо образувание, която стои в основата на цялата общностна съдебна практика относно възможността за вменяване на отговорността за нарушения на правните субекти, съставляващи едно и също предприятие.

114    Всъщност от тази съдебна практика произтича, че общностното право на конкуренцията се отнася до дейността на предприятията (вж. Решение по дело ETI и др., посочено по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика). Като забраняват на същите по-конкретно да сключват договори и да участват в съгласувани практики, ограничаващи конкуренцията, член 81, параграф 1 ЕО и член 65, параграф 1 ВС са насочени към стопански субекти, състоящи се от материални и човешки елементи, които могат да допринесат за извършването на посочено от тези разпоредби нарушение. Следователно предприятие по смисъла на тези разпоредби може да обхваща няколко правни субекта (вж. Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, посочено по-горе, точка 54 и цитираната съдебна практика).

115    По-конкретно, след като отбелязва, че член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове 85 и 86 от Договора (ОВ 13, стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) не уточнява изрично дали дружество, което не е пряко и официално държано отговорно за неправомерното поведение, констатирано от Комисията, може да бъде обявено за солидарно отговорно с друго дружество, автор на констатираното неправомерно поведение и санкционирано на това основание с плащането на наложена на последното глоба, Първоинстанционният съд приема, че посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дружество може да бъде обявено за солидарно отговорно с друго дружество за плащането на наложена глоба на това друго дружество, което е извършило нарушение умишлено или по небрежност, при условие че Комисията докаже в същия акт, че това нарушение би могло да бъде констатирано и по отношение на дружеството, солидарно задължено за плащането на глобата (Решение на Първоинстанционния съд от 14 май 1998 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, T‑339/94—T‑342/94, Recueil, стр. II‑1727, точки 42 и 43).

116    Така направеното от Първоинстанционния съд тълкуване на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 е изрично потвърдено от Съда след обжалване в неговото посочено по-горе Решение по дело Metsä-Serla и др./Комисия (точки 27 и 28). Съдът посочва по-конкретно, че това тълкуване не противоречи на принципа на законност, щом жалбоподателите, на които са били вменени антиконкурентните деяния на друг правен субект, са били осъдени по този член да заплатят глоба за нарушение, на което самите те са били считани за извършители поради факта на това вменяване.

117    Така солидарността изглежда нормална последица от това на едно дружество да се вмени отговорността за поведението на друго, в частност когато тези две дружества съставляват едно и също предприятие.

118    Що се отнася до довода на жалбоподателите, изведен от твърдяно нарушение на принципа за индивидуализиране на наказанията, той е надлежно оборен от изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че в конкретния случай тримата жалбоподатели, които заедно представляват едно и също предприятие по смисъла на общностното право на конкуренцията, са били осъдени да заплатят солидарно една-единствена глоба, а не три индивидуални глоби.

119    От гореизложените съображения следва, че второто правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно, доколкото то е изтъкнато от ProfilARBED.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на правилата в областта на погасяването по давност на преследването

 Доводи на страните

120    Относно прекъсването на давността по смисъла на член 2 от Решение № 715/78 и на член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003 жалбоподателите изтъкват, че сред тях единствено TradeARBED може да отговори на определението за предприятие, участвало в нарушението. При всички случаи според тях това определение не би могло да се приложи за предприятия, до които Комисията не е адресирала изложение на възраженията.

121    В своята реплика жалбоподателите добавят, че предприятията, участвали в нарушението по смисъла на тези разпоредби, са единствено тези, които са били идентифицирани като такива в хода на производството, в рамките на което се вписва действието, прекъсващо давността.

122    Впрочем що се отнася до спирането на давността по смисъла на член 3 от Решение № 715/78 и на член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003, жалбоподателите изтъкват, че жалба, подадена до общностния съд от един от адресатите на решение на Комисията, няма правно действие по отношение на другите адресати, които не са страни в производството. Те се позовават в този смисъл на общия принцип, според който общностният съд не може да се произнася ultra petita, на действието inter partes на съдебните производства и на последиците, които свързва с тези принципи Решение на Съда от 14 септември 1999 г. по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др. (C‑310/97 P, Recueil, стр. I‑5363, точки 52 и 53). Подобна жалба a fortiori не можела да има действие спрямо лица, които — както TradeARBED и ProfilARBED в конкретния случай — не са адресати на въпросното решение и поради тази причина не могат да го атакуват по съдебен ред.

123    Колкото до евентуално „напречно прилагане“ на сроковете за спиране на давността, както Комисията предвижда в съображение 451 от обжалваното решение, жалбоподателите добавят, че макар формално решенията за прилагане на член 65 ВС поначало да са под формата на един-единствен документ, адресиран до няколко предприятия, това не значи, че от правна гледна точка те не представляват съвкупност от индивидуални решения. В този контекст всяка жалба, подадена от един от адресатите, по принцип била без отражение върху юридическото положение на другите адресати и a fortiori върху това на предприятията, които не са адресати на въпросното решение.

124    В това отношение жалбоподателите изтъкват още, че в разрез с изрично предвиденото за прекъсването на давността в член 2, параграф 2 от Решение № 715/78 и в член 25, параграф 4 от Регламент № 1/2003, член 3 от Решение № 715/78 и член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 не предвиждат, че спирането на давността по отношение на едно предприятие важи и по отношение на другите предприятия, участвали в нарушението. Следователно тези разпоредби имали предвид спиране, приложимо единствено към страните в производството.

125    В своята реплика жалбоподателите изтъкват, че това стриктно тълкуване е потвърдено в Решение на Съда от 19 април 2007 г. по дело Holcim (Deutschland)/Комисия (C‑282/05 P, Сборник, стр. I‑2941).

126    Като прилагат тези принципи към обстоятелствата в конкретния случай, жалбоподателите изтъкват, че относно TradeARBED последното прекъсващо давността действие е изслушването, проведено от 11 до 14 януари 1993 г. или евентуално самото приемане на първоначалното решение на 16 февруари 1994 г. Хипотетично никакво действие, прекъсващо давността, не можело да бъде извършено след тази последна дата и на практика никакво действие по разследване не било започнато срещу него до изпращането на изложението на възраженията на 8 март 2006 г. Следователно правомощието на Комисията да му наложи глоба било погасено по давност от януари 1998 г. или евентуално от февруари 1999 г. При всички случаи нарушението, за което то е упреквано, било погасено по давност от януари 2001 г. или десет години от деня, в който нарушението е спряло.

127    Що се отнася до ARBED, жалбоподателите отбелязват, че то не е получило никакво искане за информация, че то не е било посочено като адресат на изложението на възраженията от 6 май 1992 г. и поради тази причина му е бил отказан достъп до преписката (Решение от 2 октомври 2003 г. по дело ARBED/Комисия, посочено по-горе, точка 22). Единствените искания за информация, които били отправени до него през септември и ноември 1993 г., не се отнасяли до него в качеството му на предприятие, участвало в нарушението, което се потвърждавало от първоначалното решение. От това жалбоподателите правят извод, че ARBED не е считано от Комисията за предприятие, участвало в нарушението по смисъла на член 2, параграф 1 от Решение № 715/78 и на член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003 в рамките на процедурата, приключила с приемането на първоначалното решение. Вследствие от това те считат, че не е било възможно спрямо него да се прекъсне давността.

128    Относно самото първоначално решение жалбоподателите поддържат, че очевидно то не представлява действие по „разследване“ по смисъла на горепосочените разпоредби и че поради това не е в състояние да прекъсва давността. При всички случаи това решение било отменено от Съда и поради това не можело да поражда никакви последици.

129    Жалбата за отмяна на първоначалното решение била подадена на 8 април 1994 г., тоест около три години и три месеца след деня, в който твърдяното нарушение е спряло. Давността била спряна до произнасянето на решението на Съда на 2 октомври 2003 г. Считано от тази дата, на Комисията оставала една година и по-малко от девет месеца, за да предприеме действие, прекъсващо давността по отношение на ARBED. Първото действие обаче, което можело да прекъсне давността, а именно решението за започване на процедурата и изпращането на изложението на възраженията с писмо от 8 март 2006 г., било извършено след две години и пет месеца, считано от тази дата.

130    Жалбоподателите признават, че от началото на 2004 г. Комисията е отправяла различни искания за информация до Arcelor SA, което по това време е било крайното дружество майка на групата. Те обаче насочват вниманието, че това дружество е било различен от ARBED правен субект и че то никога не било идентифицирано като участвало в нарушенията, нито дори като дружество, на което тези нарушения биха могли да се вменят. При тези условия жалбоподателите считат, че въпросните искания за информация не са можели да прекъснат давността по отношение на което и да било предприятие.

131    Накрая, що се отнася до ProfilARBED жалбоподателите изтъкват, че първото действие, прекъсващо давността, а именно изложението на възраженията от 8 март 2006 г., е било отправено до него повече от петнадесет години след края на нарушенията. Колкото до действията, прекъсващи давността, които са били отправени до другите участници в нарушенията, всички те предшествали датата на приемане на първоначалното решение — 16 февруари 1994 г., тоест повече от дванадесет години преди изпращането на посоченото изложение на възраженията.

132    Комисията счита, че доводите, развити от жалбоподателите въз основа на горепосоченото Решение по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др. (вж. точки 122—124 по-горе), не могат да се транспонират към случая на спирането на давността. Всъщност тази съдебна практика се отнасяла хипотетично само за предприятия, които вече са адресати на решение, станало окончателно, и по отношение на които въпросът за спирането на давността не се поставял. Следователно тя не утвърждавала относителното действие на спирането на давността само по отношение на страната в съдебното производство.

133    При всички случаи тези доводи били в разрез с текста и структурата на релевантните разпоредби на Решение № 715/78 и на Регламент № 1/2003. Всъщност от тези разпоредби произтичало, че давността се отнася до възможността за Комисията да осъществява преследване на нарушение на правото на конкуренцията, а не до нейната възможност да предприеме действие срещу определено предприятие.

134    Що се отнася в частност до член 2, параграф 2 от Решение № 715/78 и до член 25, параграф 4 от Регламент № 1/2003, от тях произтичало, че давността се прекъсва не само по отношение на предприятията, които са обект на процесуално действие, но и по отношение на тези, които са участвали в нарушението, но все още са неизвестни на Комисията и поради това не са обект на никакво събиране на доказателства или не са адресати на никакво процесуално действие. По същия начин член 2, параграф 3 от Решение № 715/78 и член 25, параграф 5 от Регламент № 1/2003 се отнасяли за всички предприятия, участвали в нарушението.

135    Освен това според Комисията било нелогично и непоследователно член 3 от Решение № 715/78 и член 25, параграф 6 от Регламент № 1/2003 да се тълкуват като означаващи, че давността тече по отношение на всички предприятия освен тези, които са страни в съдебно производство. Тя счита, че ако законодателят е желаел подобен резултат, той щеше да уточни, че спирането на давността има действие само по отношение на предприятието, което е страна в съдебното производство. По този начин подаването на жалба срещу решение за констатиране на нарушение от който и да е адресат щяло да има за последица спиране на давността по отношение на всички други предприятия, участвали в нарушението, независимо дали те са били адресати на идентично решение.

136    В своята дуплика Комисията добавя, че изразът „участвало в нарушението“ предполага обективен факт, а именно участието в нарушението, който ясно се разграничава от субективен и случаен елемент, какъвто е идентифицирането на едно предприятие като участвало в нарушението. По този начин предприятие би могло да е участвало в нарушението, без Комисията да знае за това към момента, в който тя извършва действие, прекъсващо давността.

137    Освен това Комисията счита, че горепосоченото Решение по дело Holcim (Deutschland)/Комисия е ирелевантно в конкретния случай, тъй като в него Съдът не се произнася по въпроса спрямо кого може да породи последици действие, което прекъсва или спира давността.

138    Накрая Комисията напомня, че в съображение 451 от обжалваното решение тя е потвърдила, че спирането на давността в резултат от участието на дружество в съдебно производство се прилага задължително към всички други правни субекти, които са част от едно и също икономическо образувание и следователно от едно и също „предприятие“ по смисъла на общностното конкурентно право.

 Съображения на Първоинстанционния съд

139    Следва да се разгледа, от една страна, дали петгодишният давностен срок е спазен, като се вземе предвид всяко евентуално прекъсване на давността, и от друга страна, дали Комисията е спазила и десетгодишния давностен срок, като се направи разграничение на особеното положение на всеки от тримата жалбоподатели.

–       ARBED

140    Следва да се напомни, че според член 1 от обжалваното решение участието на предприятието, съставено от ARBED, TradeARBED и ProfilARBED, в разглежданите нарушения е доказано за периода от 1 юли 1988 г. до 16 януари 1991 г. Жалбоподателите не оспорват тази констатация относно периода на нарушението. Следователно относно продължените нарушения трябва да се приеме, че давностният срок е започнал да тече най-рано на 17 януари 1991 г.

141    Що се отнася, на първо място, до петгодишния давностен срок от обжалваното решение (съображения 447 и 448), произтича, че той е бил прекъснат по-конкретно с извършените от Комисията проверки в съответните предприятия на 16, 17 и 18 януари 1991 г., с отправеното на 6 февруари 1992 г. до TradeARBED изложение на възраженията, с исканията за информация, изпратени на TradeARBED и на правния отдел на ARBED на 26 ноември 1993 г., в които от ARBED се е изиисквало да съобщи на Комисията броя на продажбите, осъществени от ARBED в ЕОВС от януари до септември 1993 г., и с приемането на първоначалното решение на 16 февруари 1994 г. След спирането на давността по време на висящото производство пред общностните юрисдикции давността отново е била прекъсната с изложението на възраженията, отправено до ARBED на 8 март 2006 г.

142    ARBED не оспорва тези данни, но поддържа, че давността не е могла да се прекъсне спрямо него, тъй като то не било „предприятие, което е участвало в нарушението“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Решение № 715/78 и на равнозначната разпоредба от Регламент № 1/2003. Първо, то се позовава на съображение 2 от обжалваното решение, от което произтичало, че единствено TradeARBED отговаря на това определение. Второ, според него това определение не можело да се прилага за предприятие, до което Комисията не е отправила изложение на възраженията. Трето, това определение се прилагало единствено за предприятията, които са били идентифицирани като такива в хода на административното производство, в рамките на което се вписва действието, прекъсващо давността.

143    Нито един от тези доводи не би могъл да се възприеме. Всъщност под „предприятие, което е участвало в нарушението“ по смисъла на тези разпоредби следва да се разбира всяко предприятие, идентифицирано като такова в решение на Комисията, с което се санкционира нарушение. В това отношение е ирелевантно обстоятелството, че предприятие не е било идентифицирано като „участвало в нарушението“ в първоначалното изложение на възраженията или по-общо в хода на административното производство, в рамките на което се вписва действието, прекъсващо давността, ако това предприятие впоследствие е идентифицирано като такова (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 1 юли 2008 г. по дело Compagnie maritime belge/Комисия, T‑276/04, Сборник, стр. ІІ‑1277, точка 31 и цитираната съдебна практика).

144    Всъщност в съответствие с член 2, параграф 1 от Решение № 715/78 и член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003 давността се прекъсва с всяко действие, предприето от Комисията с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение, за което е уведомено поне едно от предприятията, участвали в нарушението, а в съответствие с член 2, параграф 2 от Решение № 715/78 и член 25, параграф 4 от Регламент № 1/2003 прекъсването на давността се прилага за всички предприятия, които са участвали в разглежданото нарушение.

145    Както Комисията с пълно право подчертава, от тези разпоредби следва, че давността е прекъсната не само по отношение на предприятията, които са обект на действие по проучване или производство във връзка с нарушение, но и по отношение на тези, които, макар и да са участвали в нарушението, все още са неизвестни на Комисията и следователно не са обект на събиране на доказателства или не са адресати на нито едно процесуално действие. Както Комисията също основателно посочва, изразът „участвало в нарушението“ предполага обективен факт, а именно участието в нарушението, който се отличава от субективен и случаен елемент, какъвто е идентифицирането на подобно предприятие в хода на административното производство. По този начин предприятие би могло да е участвало в нарушението, без Комисията да знае за това към момента, в който тя е извършила действие, прекъсващо давността.

146    При всички случаи трябва да се приеме, че в конкретния случай ARBED наистина „е участвало в нарушението“, след като в съответствие с цитираната в точка 116 по-горе съдебна практика неправомерното поведение на TradeARBED може да му бъде вменено по такъв начин, че да се приеме, че самото то е извършило това нарушение.

147    Що се отнася до извършените в конкретния случай действия, прекъсващи давността, безспорно е, че подобни действия са проверките от 16, 17 и 18 януари 1991 г., изложението на възраженията от 6 февруари 1992 г. и изложението на възраженията от 8 март 2006 г. Същото се отнася и за исканията за информация, изпратени на TradeARBED и на правния отдел на ARBED на 26 ноември 1993 г. В това отношение вече е било постановено, че искане за информация с цел да се получат данни относно оборота на предприятията, които са обект на производство за прилагане на общностните правила на конкуренция, може да представлява необходимо за преследването на нарушението действие, тъй като позволява на Комисията да провери дали глобите, които тя възнамерява да наложи на тези предприятия, не надхвърлят максималния размер на глобите, разрешен с горепосочените регламенти в случай на нарушение на общностните правила на конкуренция (Решение на Първоинстанционния съд от 19 март 2003 г. по дело CMA CGM и др./Комисия, T‑213/00, Recueil, стр. II‑913, точка 490).

148    Що се отнася до изчислението на петгодишния давностен срок и без да е необходимо произнасяне по въпроса дали може да се приеме, че първоначалното решение е прекъснало давността по отношение на ARBED, след като то е било отменено с горепосоченото решение от 2 октомври 2003 г. по дело ARBED/Комисия, този срок е текъл без прекъсване най-много от 26 ноември 1993 г. до 8 април 1994 г., тоест около четири месеца и половина, а по-нататък — след спирането в резултат на започнатото производство пред Първоинстанционния съд и след това пред Съда — от 20 октомври 2003 г. до 8 март 2006 г., тоест около две години и четири месеца и половина. От това следва, че обжалваното решение е било прието в петгодишния давностен срок. Същата констатация би се наложила, ако трябваше да се отчете периодът от два месеца от произнасянето на горепосоченото Решение от 11 март 1999 г. по дело ARBED/Комисия до сезирането на Съда с жалба — въпрос, който жалбоподателите не са повдигнали и по който не е необходимо произнасяне.

149    На второ място, що се отнася до десетгодишния давностен срок, той е текъл без прекъсване най-много от 17 януари 1991 г. до 8 април 1994 г., тоест около три години и три месеца, а после — след спиране — от 20 октомври 2003 г. до 8 ноември 2006 г. или около три години и един месец. От това следва, че обжалваното решение е било прието в десетгодишния давностен срок. Същата констатация би се наложила и ако трябваше да се отчете периодът от два месеца от произнасянето на горепосоченото Решение от 11 март 1999 г. по дело ARBED/Комисия до сезирането на Съда с жалба — въпрос, който жалбоподателите не са повдигнали и по който не е необходимо произнасяне.

150    От изложените дотук съображения следва, че третото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно, доколкото то е изтъкнато от ARBED.

–       TradeARBED

151    Що се отнася до TradeARBED, от решаващо значение е въпросът дали подаването на жалба до общностния съд има относително действие, като в този случай спирането на давността по време на цялата продължителност на производството важи единствено по отношение на предприятието жалбоподател, или има действие erga omnes, като в този случай спирането на давността по време на производството важи по отношение на всички предприятия, участвали в нарушението, независимо дали те са подали жалба или не.

152    В първия случай десетгодишният давностен срок би следвало в конкретния случай да се счита за отдавна изтекъл към датата на приемане на обжалваното решение, тъй като е започнал да тече на 17 януари 1991 г. Във втория случай TradeARBED би се намирало в положение, идентично на това на ARBED, разгледано по-горе, и не би могло да се позовава нито на десетгодишния, нито на петгодишния давностен срок.

153    За разлика от това, което е изрично предвидено в областта на прекъсване на давността в член 2, параграф 2 от Решение № 715/78 и в член 25, параграф 4 от Регламент № 1/2003 (действие erga omnes), относно спирането този въпрос не е решен в посочените актове. Жалбоподателите се аргументират с това мълчание на законодателя, като изтъкват, че ако общностният законодател е искал да придаде действие erga omnes на спирането на давността, той е щял да го предвиди изрично. Според Комисията, напротив, би било нелогично и непоследователно това мълчание да се тълкува като означаващо, че давността тече по отношение на всички предприятия с изключение на тези, които са страни в съдебно производство. Тя счита, че ако законодателят е желаел подобен резултат, той е щял да уточни, че спирането на давността има действие единствено по отношение на предприятието страна в съдебното производство. Освен това от структурата на въпросните регламенти произтичало, че давността се отнася до възможността за Комисията да осъществява преследване на нарушение на конкурентното право, а не до нейната възможност да предприеме действие срещу определено предприятие.

154    В това отношение Първоинстанционният съд счита, че също както прекъсването на давността (Решение по дело CMA CGM и др./Комисия, посочено по-горе, точка 484, вж. също Решение на Съда от 24 юни 2004 г. по дело Handlbauer, C‑278/02, Recueil, стр. I‑6171, точка 40, а относно давността на иска за отговорност на Общността вж. Решение по дело Holcim (Deutschland)/Комисия, посочено по-горе, точка 36) спирането на давността, което представлява изключение от принципа за петгодишния давностен срок, трябва да се тълкува ограничително.

155    Този принцип не допуска мълчанието на законодателя да се тълкува в предложения от Комисията смисъл.

156    Това е така на още по-голямо основание, тъй като за разлика от прекъсването на давността, което цели да позволи на Комисията да осъществява преследване и да санкционира по ефикасен начин нарушенията на правилата на конкуренция, спирането на давността се отнася по дефиниция за хипотеза, в която Комисията вече е приела решение. Обикновено на този стадий повече не е необходимо да се придава действие erga omnes на започването от едно от санкционираните предприятия на производство пред общностната юрисдикция. Напротив, в тази хипотеза действието inter partes на съдебните производства и последиците, с които Съдът свързва това действие, по-конкретно в горепосоченото Решение по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др. (точка 49 и сл.), не допускат по принцип жалбата, подадена от предприятие адресат на обжалваното решение, да се отразява по някакъв начин върху положението на другите адресати.

157    В обжалваното решение Комисията обаче развива и по-специфични доводи, които повтаря на стадия на дупликата. Така в съображение 451 от това решение тя изтъква, че спирането на давността в резултат от започването от предприятие на производства пред Първоинстанционния съд и Съда се прилага както за правния субект, страна в производството, така и за всички други правни субекти, които участват в същото икономическо образувание, независимо кой правен субект е започнал тези производства.

158    Тези доводи, основани върху концепцията за „предприятие“, схващано като икономическо образувание, трябва обаче също да се отхвърлят. Макар и да е вярно, че правилата на Договора в областта на конкуренцията са адресирани до предприятията, това не променя факта, че за целите на прилагането и изпълнението на решенията на Комисията в тази област е необходимо като адресат да се идентифицира образувание, което притежава юридическа правосубектност (вж. в този смисъл Решение по дело PVC II, посочено по-горе, точка 978). В това отношение Съдът вече е постановил в горепосоченото Решение от 2 октомври 2003 г. по дело ARBED/Комисия (точка 21), че изложението на възраженията трябва да уточнява недвусмислено правния субект, на когото могат да бъдат наложени глоби, и да бъде адресирано до същия. Единствено този правен субект е в състояние да подаде жалба срещу решението, прието след приключване на административното производство, и поради това само на него може да бъде противопоставено спирането на давността.

159    От изложените дотук съображения следва, че третото правно основание е основателно, доколкото то е изтъкнато от TradeARBED. Следователно обжалваното решение трябва да се отмени в частта му, отнасяща се до това дружество.

–       ProfilARBED

160    Съображенията, изложени по-горе относно TradeARBED, са валидни mutatis mutandis и относно ProfilARBED.

161    В такъв случай третото правно основание е основателно, доколкото то е изтъкнато от ProfilARBED, което само може да доведе до отмяната на обжалваното решение в частта му, отнасяща се до това дружество.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушението на правото на защита

 Доводи на страните

162    При условията на евентуалност жалбоподателите поддържат, че особено голямата продължителност на производството е довела до нарушение на тяхното право на защита до такава степен, че тя трябва да доведе до отмяната на обжалваното решение или поне на член 2 от посоченото решение, доколкото с него им се налага финансова санкция, или до нейно значително намаляване. В този смисъл те се позовават на Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия (C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точка 55).

163    В конкретния случай се поставяла пречка пред възможността на засегнатите дружества да оборят презумпцията за отговорност, основана върху наличието на капиталови връзки между дружеството, участвало само в нарушението, и другите двама жалбоподатели, което било изтъкнато за първи път след продължило шестнадесет години производство. Според жалбоподателите доказателствата, които те са могли да притежават през 1990 г., след такъв промеждутък от време са изчезнали.

164    Комисията отхвърля тези аргументи.

 Съображения на Първоинстанционния съд

165    Това правно основание, което жалбоподателите изтъкват при условията на евентуалност, ще бъде разгледано единствено, доколкото е изтъкнато от ARBED, тъй като третото правно основание вече бе уважено, доколкото е изтъкнато от TradeARBED и от ProfilARBED.

166    Относно принципа за спазване на правото на защита Съдът е постановил в точка 55 от горепосоченото Решение Technische Unie/Комисия, на което жалбоподателите се позовават, че тъй като спазването на правото на защита като принцип, чийто фундаментален характер е подчертаван многократно в практиката на Съда, има съществено значение в производствата като това в конкретния случай, е важно да се избегне непоправимото застрашаване на това право поради прекомерната продължителност на фазата на проучване и възможността тази продължителност да попречи на представянето на доказателства с цел да се обори твърдението за наличие на поведение, което е от естество да ангажира отговорността на засегнатите предприятия. Поради тази причина разглеждането на евентуална пречка за ефективното упражняване на правото на защита не трябва да се ограничава до самата фаза, в която това право има пълно действие, тоест втората фаза на административното производство. Преценката на източника на евентуалното отслабване на ефикасността на правото на защита трябва да обхване цялото това производство, като се има предвид неговата обща продължителност.

167    Освен това тежестта на доказване на евентуално нарушение на правото на защита, произтичащо от това, че дадено дружество изпитало затруднения да се защити срещу твърденията на Комисията вследствие на прекомерната продължителност на административното производство, се носи от заинтересованото лице (Решение по дело Technische Unie/Комисия, посочено по-горе, точка 61).

168    В конкретния случай обаче ARBED не успява да докаже с какво продължителността на административното производство — която наистина е особено голяма, ако се отчита и съдебното производство за отмяна на първоначалното решение — е могла да навреди на упражняването на неговото право на защита, и по-специално на неговата възможност „да обори презумпцията за отговорност, основана върху наличието на капиталови връзки между дружеството, участвало само в нарушението, и [самото него], което било изтъкнато за първи път след продължило шестнадесет години производство“. В това отношение ARBED се задоволява с твърдението, че „доказателствата, които [то е могло да притежава] през 1990 г., след такъв промеждутък от време са изчезнали“.

169    Следва да се добави, че противно на поддържаното от ARBED, въпросната презумпция за отговорност не е била посочена „за първи път след продължило шестнадесет години производство“, а още при стадия на първоначалното решение, прието през февруари 1994 г. (вж. съображение 322 от него и точка 101 по-горе).

170    Въпреки това ARBED не е доказало, нито дори е твърдяло в хода на първото производство пред Първоинстанционния съд, че неговото дъщерно дружество TradeARBED е определяло самостоятелно своята търговска политика по такъв начин, че да не представлява заедно с него един-единствен стопански субект и следователно едно-единствено предприятие по смисъла на член 65 ВС (вж. точка 94 по-горе).

171    Накрая, тази обикновена презумпция за отговорност, принципът за която е прогласен още през 1983 г. от Съда в горепосоченото Решение AEG‑Telefunken/Комисия, напълно се потвърждава в конкретния случай от допълнителните доказателства, на които Комисията вече се е позовала в първоначалното решение (вж. точка 96 по-горе) и които са възприети от Първоинстанционния съд в горепосоченото Решение от 11 март 1999 г. по дело ARBED/Комисия (вж. точки 97 и 98 по-горе).

172    При тези условия четвъртото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно, доколкото то е изтъкнато от ARBED.

173    От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да се отхвърли като неоснователна в частта ѝ, отнасяща се до ARBED, но трябва да бъде уважена в частта ѝ, отнасяща се до TradeARBED и ProfilARBED.

 По съдебните разноски

174    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

175    Следователно с оглед на исканията на страните следва да се отсъди, че Комисията понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на TradeARBED и ProfilARBED, доколкото те са противни страни по настоящото дело. От друга страна, ARBED понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията, доколкото те са противни страни по настоящото дело.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отменя Решение C (2006) 5342 окончателен на Комисията от 8 ноември 2006 година относно производство съгласно член 65 [ВС] във връзка със споразумения и съгласувани практики, в които участват европейските производители на греди (преписка COMP/F/38.907 — Стоманени греди) в частта му, която се отнася до ArcelorMittal Belval & Differdange SA и до ArcelorMittal International SA.

2)      Отхвърля жалбата като неоснователна в останалата ѝ част.

3)      Осъжда Комисията да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на ArcelorMittal Belval & Differdange и ArcelorMittal International, доколкото те са противни страни по настоящото дело.

4)      Осъжда ArcelorMittal Luxembourg SA да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията, доколкото те са противни страни по настоящото дело.

Forwood Šváby Truchot

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 31 март 2009 година.

Съдържание

Правна уредба

Разпоредби на Договора за ЕОВС

Разпоредби на Договора за ЕО

Известие на Комисията относно някои аспекти на разглеждането на делата в областта на конкуренцията в резултат от изтичане срока на действие на Договора за ЕОВС

Регламент (ЕО) № 1/2003

Разпоредби относно давността в областта на преследването

Обстоятелства, предхождащи спора

Обжалвано решение

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от липсата на юридическа основа на обжалваното решение и от злоупотреба с власт

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По второто правно основание, изведено от нарушение на правилата относно вменяването на нарушенията

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

– TradeARBED

– ARBED

– ProfilARBED

По третото правно основание, изведено от нарушение на правилата в областта на погасяването по давност на преследването

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

– ARBED

– TradeARBED

– ProfilARBED

По четвъртото правно основание, изведено от нарушението на правото на защита

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.