РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

4 март 2010 година(*)

„Дъмпинг — Внос на обувки с горна част от кожа с произход от Китай и Виетнам — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Индивидуално третиране — Изготвяне на извадка — Поддържане на жалбата от производството на Общността — Дефиниция на разглеждания продукт — Равно третиране — Вреда — Оправдани правни очаквания — Задължение за мотивиране“

По дело T‑401/06

Brosmann Footwear (HK) Ltd, установено в Kowloon (Китай),

Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, установено в Zhongshan (Китай),

Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, установено в Guangzhou (Китай),

Risen Footwear (HK) Co., Ltd, установено Kowloon,

за които се явява адв. L. Ruessmann и адв. A. Willems, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява г‑н J.-P. Hix, в качеството на представител, подпомаган от адв. G. Berrisch, avocat,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват г‑н H. van Vliet и г‑н T. Scharf, в качеството на представители,

и от

Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC), установена в Брюксел, за която се явяват първоначално адв. P. Vlaemminck, адв. G. Zonnekeyn и адв. S. Verhulst, впоследствие адв. Vlaemminck и адв. A. Hubert, avocats,

встъпили страни,

с предмет искане за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3), доколкото той засяга жалбоподателите,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г‑жа М. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н S. Papasavvas (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,

секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 февруари 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 1, параграфи 1, 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен (наричан по-нататък „основният регламент“), гласи:

„1. Антидъмпингово мито може да се прилага за всяка [дъмпингова] стока, чието пускане в свободно обращение в Общността причинява вреда.

2. Един продукт трябва да се счита за дъмпингов, ако експортната му цена за Общността е по-ниска от сравнимата с нея цена за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа.

[…]

4. По смисъла на настоящия регламент „сходен продукт“ е продукт, който е идентичен, т.е. еднакъв във всяко отношение с продукта — предмет на разглеждане, или при липсата на такъв продукт — друг продукт, който макар и да не е еднакъв във всяко отношение, притежава характеристики, максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт.“

2        Що се отнася до условията за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричано по-нататък „СПИ“), член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент предвижда:

„б)      В антидъмпингови разследвания, които се отнасят до внос от […] Китайската народна република […], нормална[та] стойност ще се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6, ако е показано, въз основа на надлежно мотивирани искания от един или повече производители, които са [обект] на разследване […], че преобладават условия на пазарна икономика за този производител или производители по отношение на производството и търговията на въпросните подобни стоки. Когато случаят не е такъв, ще се прилагат правилата, описани в буква а).

в)      [Исканията] по [член 2, параграф 7,] буква б) се представят в писмен вид и трябва да съдържат достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика […]

Определянето дали производителят отговаря на гореспоменатите критерии се извършва в рамките на три месеца от началото на разследването […]“

3        Що се отнася до установяването на вреда, член 3, параграфи 2, 3, 6 и 7 от основния регламент предвижда:

„2. Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните два фактора: а) обем на дъмпинговия внос и ефект на този внос върху цените на подобни стоки на [пазара на Общността] и; б) последвалото от този внос въздействие върху производството на Общността.

3. […] По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос са налице цени, значително по-ниски в сравнение с цените за подобни стоки, произведени в Общността, или дали в резултат на този внос е налице значително потискане на цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на тези цени, което би настъпило иначе […]

6. От всички предоставени по параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно, това показва въздействието върху производството на Общността съгласно параграф 5 на обема и/или ценовите равнища по параграф 3, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като значимо.

7. Изследват се и всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на производството на Общността, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос по параграф 6. Фактори, които може да се изследват в тази връзка, са обемът и цените на вносни стоки, които не се продават на дъмпингови цени, свиване на търсенето или промени в потреблението, ограничителни търговски практики и конкуренция между производители от трети страни и страни членки на Общността, развитие на технологиите, експортният потенциал и производителността на производството на Общността.“

4        Що се отнася до условията за започване на процедурата по разследване на дъмпинг, член 5, параграфи 2, 3 и 4 от основния регламент предвижда:

„2. Жалбата съгласно параграф 1 следва да съдържа доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между твърдяния дъмпингов внос и твърдяната вреда […]

3. Комисията проверява, доколкото това е възможно, точността и адекватността на предоставените в жалбата доказателства с цел да прецени доколко са налице достатъчни доказателства за започване на процедура по разследване.

4. Процедура по разследване не започва съгласно параграф 1, освен ако не се установи, след проверка на степента, в която жалбата се поддържа или отхвърля от производителите от Общността на сходен продукт, че жалбата е отправена от или от името на производството на Общността. Жалбата се счита за подадена от или от името на производството на Общността, ако тя се поддържа от производители от Общността, чието съвкупно производство представлява повече от 50 % от общото производство […] на сходен продукт, произвеждан от онази част на производството на Общността, която поддържа […] или се противопоставя на жалбата. Процедура по разследването не започва, ако производителите от Общността, които изрично поддържат жалбата, съставляват по-малко от 25 % от общото производство на Общността на сходен продукт.“

5        Член 6, параграфи 8 и 9 от основния регламент гласи:

„8. С изключение на случаите по член 18, предоставената от заинтересованите страни информация, на която се основават констатациите, се подлага на възможно най-задълбочена проверка за достоверност.

9. При процедура, започнала съгласно член 5, параграф 9, разследването приключва по възможност в рамките на една година. Във всеки случай, разследването приключва задължително в рамките на 15 месеца от неговото започване, с констатации в съответствие с член 8 за приемане на гаранции или с констатации в съответствие с член 9 за налагане на окончателни мерки.“

6        Съгласно член 9, параграф 5, втора алинея и член 9, параграф 6 от основния регламент:

„5. […]

При все това, когато е приложим член 2, параграф 7, буква а), се определя индивидуално мито за износителите, които могат да докажат, на базата на надлежно обосновани искания, че:

а)      в случая на предприятия контролирани изцяло или частично от чуждестранни лица или на съвместни предприятия, износителите са свободни да репатрират капитала и печалбите;

б)      износните цени[…] [и] количества[…], условията и параметрите на продажбата са определени свободно;

в)      мнозинството от акциите принадлежат на частни лица. Държавните служители, участващи в борда на директорите или заемащи ключови позиции в управлението са или малцинство или трябва да се докаже, че компанията, въпреки това е достатъчно независима от държавна намеса;

г)      обменът на валута се извършва по пазарния курс; и

д)      държавната намеса не е такава, че да позволи заобикаляне на мерките, ако на отделните износители се определят различни митнически ставки.

6. Когато Комисията ограничава [разглеждането] в съответствие с член 17, антидъмпинговото мито по внос от износители или производители, които са станали известни в съответствие с член 17, но които не са били включени в разследването, не надвишава среднопретегления дъмпингов марж, установен за подбраните в представителната извадка страни. […] Индивидуални мита се налагат по вноса на износителите или производителите, на които е предоставено индивидуално третиране в съответствие с член 17.“

7        По отношение на техниката, състояща се в изготвяне на извадка, член 17, параграфи 1 и 3 от основния регламент гласи:

„1. Когато броят на жалбоподателите, износителите или вносителите, видовете продукти или броят на сделките е голям, разследването може да се ограничи до приемлив брой страни, продукти и сделки чрез използването на представителни към момента на правенето им статистически извадки въз основа на наличната информация или да се ограничи до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието [разследване] е възможно в рамките на наличното време.

[…]

3. В случаите на ограничено [разглеждане] в съответствие с настоящия [член] [все пак] се определя индивидуален дъмпингов марж за всеки износител или производител, различен от първоначално подбраните, който представи в срока, определен от настоящия регламент, необходимата […] информация, освен ако броят на износителите и производителите е толкова голям, че индивидуалните [разглеждания] биха затруднили [неоправдано задачата] и биха [попречили на] приключването [на разследването] в надлежен срок.“

8        Според член 18, параграфи 3 и 4 от основния регламент:

„3. Ако предоставената от заинтересована страна информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения, ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена и ако страната е действала, полагайки всички усилия.

4. Ако доказателства или информация са изключени от разследването, предоставящата ги страна се информира за съответните причини, като ѝ се дава възможност да предостави допълнителни разяснения в определения за това срок. Ако и допълнителните разяснения се изключат като незадоволителни, причините за изключването на доказателства или информация от разследването се разгласяват и се включват в обнародваните констатации.“

9        Член 20, параграфи 1 и 2 от основния регламент гласи:

„1. Жалбоподателите, вносителите и износителите и техните представителни обединения, както и представителите на страната на износа имат право да изискат разгласяване на детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, на основата на които са въведени временни мерки. Искания за такова разгласяване се правят писмено непосредствено след въвеждането на временни мерки, а разгласяването се прави също писмено във възможно най-кратък срок след подаване на искането.

2. Страните, упоменати в параграф 1 имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без въвеждане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.“

 Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваният регламент

10      Жалбоподателите, Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co., Ltd, са установени в Китай дружества, производители и износители на обувки.

11      Спрямо вноса на обувки от Китай, попадащи в някои класове от Комбинираната номенклатура, се прилага режим на количествени квоти, който прекратява действието си на 1 януари 2005 г.

12      След като на 30 май 2005 г. Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) подава жалба, Комисията на Европейските общности започва антидъмпингова процедура във връзка с вноса на обувки с горна част от кожа с произход от Китай и Виетнам. Известието за започване на тази процедура е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 7 юли 2005 г. (ОВ C 166, стр. 14, наричано по-нататък „известието за започване“).

13      С оглед на големия брой засегнати страни, в точка 5.1, буква а) от известието за започване се предвижда използването на техниката на изготвяне на извадка в съответствие с член 17 от основния регламент.

14      Жалбоподателите се свързват с Комисията и на 25 и 26 юли 2005 г. ѝ предоставят информацията, изисквана по точка 5.1, буква а), подточка i) и буква д) от известието за започване, за да бъдат включени в извадката на производителите износители, която тази институция предлага да изготви съгласно член 17 от основния регламент, и за да получат СПИ или — ако това не бъде направено — да се ползват от индивидуално третиране (наричано по-нататък „ИТ“).

15      На 23 март 2006 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 553/2006 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 98, стр. 3, наричан по-нататък „временният регламент“).

16      Съгласно съображение 9 от временния регламент разследването на дъмпинга и на вредата обхваща периода между 1 април 2004 г. и 31 март 2005 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“). Разглеждането на обстоятелствата, релевантни за преценка на вредата, включва периода от 1 януари 2001 г. до 31 март 2005 г. (наричан по-нататък „разглежданият период“).

17      Предвид необходимостта да се установи нормална стойност за продуктите на китайските и виетнамските производители износители, на които може да не се предостави СПИ, за да се установи нормалната стойност въз основа на данни от аналогична страна, в случая Федеративна република Бразилия, е направена проверка в помещенията на три бразилски дружества (съображение 8 от временния регламент).

18      Що се отнася до разглеждания продукт, от съображения 10, 11, 40 и 41 от временния регламент следва, че този регламент обхваща основно сандали, ботуши, градски обувки и всекидневни обувки, като горната част на всичките е произведена от естествена или композитна кожа. От съображения 12—31 от временния регламент освен това следва, че Комисията изключва от дефиницията на разглеждания продукт спортните обувки, произведени по специални технологии (Special Technology Athletic Footwear, наричани по-нататък „STAF“), и че включва в нея детските обувки. Според съображение 38 от временния регламент всички обувки с горна част от кожа, макар от много различни видове и стилове, разкриват същите основни характеристики, предназначени са за едно и също използване и се възприемат по един и същи начин от страна на потребителите. Така според съображение 39 от същия регламент всички тези видове и стилове обувки са в директна конкуренция и в голяма степен са взаимозаменяеми.

19      Поради това в съображение 52 от временния регламент Комисията прави извод, че всички видове обувки с горна част от естествена или композитна кожа, произведени и продавани в разглежданите страни и в Бразилия, и тези, които са произведени и продавани на пазара на Общността от производството на Общността, са еднакви на изнасяните от разглежданите страни за Общността.

20      При установяването дали е налице дъмпинг Комисията използва техниката на изготвяне на извадка. Според съображение 55 от временния регламент от китайските производители износители, изразили желание да бъдат включени в извадката, 154‑ма са изнасяли за Общността през периода на разследване. Според същото съображение за тези дружества първоначално е прието, че са сътрудничили и те са взети предвид с оглед на създаването на извадка.

21      От съображение 57 от временния регламент следва, че Комисията в крайна сметка утвърждава извадка, която включва тринадесет китайски производители износители, представляващи над 20 % от обема на китайския износ за Общността. Според съображение 59 от същия регламент възприетите при въпросния подбор критерии са, на първо място, значимостта на производителя износител от гледна точка на експортните продажби за Общността, и на второ място, значимостта му от гледна точка на вътрешни продажби. По отношение на последния критерий в съображение 60 от временния регламент Комисията посочва, че свързаните с вътрешните продажби данни правят извадката по-представителна, давайки информация за цените и разходите за производството и продажбата на разглеждания продукт на вътрешните пазари. Според съображение 61 от временния регламент избраните в извадката китайски дружества представляват 25 % от изнасяния за Общността обем и 42 % от продажбите, извършени на вътрешния китайски пазар от производители, сътрудничили на разследването. Съгласно същото съображение изключването на STAF от дефиницията на разглеждания продукт няма особени последици за представителния характер на извадката.

22      Според съображение 62 от временния регламент производителите износители, които не са избрани в извадката, са уведомени, че всяко свързано с тях антидъмпингово мито ще се изчислява съгласно разпоредбите на член 9, параграф 6 от основния регламент. Що се отнася до исканията от тези производители износители за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж съгласно член 9, параграф 6 и член 17, параграф 3 от основния регламент, в съображение 64 от временния регламент Комисията приема, че индивидуалното им разглеждане неоправдано би затруднило задачата ѝ и би попречило тя да приключи разследването в надлежен срок. При това положение дъмпинговият марж на посочените производители е определен чрез установяване на среднопретеглените дъмпингови маржове на подбраните в извадката дружества (съображения 135 и 143 от временния регламент).

23      Едно от тринадесетте дружества, първоначално включени в извадката, не е отговорило на антидъмпинговия въпросник, който Комисията му е изпратила (съображение 63 от временния регламент).

24      Що се отнася до дефиницията на производството на Общността, в съображение 150 от временния регламент Комисията посочва, че жалбоподателите представляват 42 % от общото производство на Общността на разглеждания продукт. Съгласно съображения 65 и 151 от временния регламент Комисията е подбрала извадка от десет производители от Общността, съставена въз основа на обема на производството и установяването им. Производителите, включени в извадката, представляват 10 % от производството на жалбоподателите. Поради това се приема, че 814‑те производители от Общността, от името на които е подадена жалбата, представляват „производството на Общността“ по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент (съображение 152 от временния регламент).

25      Що се отнася до самоличността на производителите от Общността, включени в извадката, Комисията посочва, че някои от тях са имали клиенти в Общността, които са се снабдявали също в Китай и Виетнам и които следователно са се ползвали пряко от разглеждания внос. В резултат на това посочените производители се намирали в „деликатно положение“, тъй като някои от клиентите им могло да не приемат, че са подали или подкрепили жалба относно практики, за които се предполага, че представляват вредоносен дъмпинг. Поради това тези производители считали, че могло да бъдат „цел на репресалии“ от страна на някои от техните клиенти, които евентуално могли дори да прекратят техните търговски отношения. Ето защо Комисията уважава искането за поверителност на дружествата, включени в извадката, що се отнася до разгласяването на името им (съображение 8 от временния регламент).

26      Що се отнася до нивото, което временните антидъмпингови мерки е трябвало да достигнат, за да се отстрани вредата, в съображение 284 от временния регламент Комисията уточнява, че марж на печалбата от 2 % от оборота може да се очаква за производството на Общността при липсата на вредоносен дъмпинг. Според същото съображение този марж на печалбата съответства на най-високата печалба, осъществена от производството на Общността през разглеждания период, и по-точно през 2002 г., когато разглежданите страни са притежавали относително малки пазарни дялове в сравнение с регистрираните през периода на разследване.

27      С писма от 7 и 12 април 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателите, съответно на основание на член 14, параграф 2 и член 20, параграф 1 от основния регламент, екземпляр от временния регламент и документ с информация за детайлите, подкрепящи основните факти и съображения, въз основа на които са наложени временни антидъмпингови мита (наричан по-нататък „документът за междинно разгласяване“). Комисията отправя покана до жалбоподателите да ѝ изпратят евентуалните си коментари по тези документи до 8 май 2006 г.

28      С писма от 8 май 2006 г. двама от жалбоподателите, Brosmann Footwear (HK) (наричано по-нататък „Brosmann“) и Lung Pao Footwear (Guangzhou) (наричано по-нататък „Lung Pao“), изпращат на Комисията коментарите си по временния регламент и по документа за междинно разгласяване.

29      На 2 юни 2006 г. се провежда събрание между Lung Pao и Комисията в седалището на последната.

30      С факс от 8 юли 2006 г. на основание на член 20, параграфи 2—4 от основния регламент Комисията изпраща на жалбоподателите документ за окончателно разгласяване на основните факти и съображения, които обосновават предложението за налагане на окончателни антидъмпингови мита. Комисията отправя покана до жалбподателите да ѝ изпратят своите коментари по документа за окончателно разгласяване до 17 юли 2006 г.

31      С писмо от 28 юли 2006 г. Комисията изпраща на жалбоподателите допълнителен документ за окончателно разгласяване.

32      С писма от 17 юли и 2 август 2006 г. трима от жалбоподателите — Brosmann, Seasonable Footwear (Zhongshan), Lung Pao, както и Novi Footwear (Far East) Pte Ltd — изпращат на Комисията своите коментари по документа за окончателно разгласяване и по допълнителния документ за окончателно разгласяване. С писмо от 7 август 2006 г. другият жалбоподател, Risen Footwear (HK) Co., изпраща на Комисията своите коментари по допълнителния документ за окончателно разгласяване.

33      На 5 октомври 2006 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 1472/2006 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам (ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). Съгласно обжалвания регламент Съветът налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на обувки с горна част от естествена или композитна кожа, с изключение на спортни обувки, на STAF, на домашни пантофи и други обувки за дома и на обувки с вградена метална защита в бомбето с произход от Китай, които попадат в редица кодове от Комбинираната номенклатура (член 1 от обжалвания регламент). Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо върху нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, за произведените от жалбоподателите обувки, е определена на 16,5 %. Според член 3 от обжалвания регламент същата е в сила за период от две години.

34      Що се отнася до разглеждания продукт, Съветът потвърждава преценката на Комисията (вж. точка 18 по-горе), че STAF трябвало да бъдат изключени от дефиницията на този продукт, докато детските обувки трябвало да бъдат включени в нея (съображения 19 и 25 от обжалвания регламент). За сметка на това Съветът отхвърля исканията за изключване от дефиницията на разглеждания продукт на шест вида обувки, сред които обувките, произведени по патентована технология. Във връзка с тази категория обувки Съветът посочва, че патентованата технология сама по себе си не променя съществено характеристиките на обувките за обичайна употреба. Следователно тези обувки продължавали да се конкурират с производството на Общността на разглеждания продукт (съображение 37 от обжалвания регламент).

35      Що се отнася до представителността на извадката на китайските производители, в съображение 44 от обжалвания регламент Съветът подчертава, че предприятията, които са част от нея, представляват повече от 12 % от износа за Общността от производители, които са сътрудничили при разследването. След като член 17 от основния регламент не предвиждал праг относно нивото на представителност, съставената извадка била представителна по смисъла на тази разпоредба.

36      Съветът също уточнява в съображение 46 от обжалвания регламент, че приложената методология има за цел да се осигури най-високата възможна представителност на извадките и да се включат дружества с представителни продажби на вътрешните пазари в най-големите представителни обеми на износа, които биха могли да бъдат разумно разследвани.

37      Що се отнася до извадката на производители от Общността, в съображения 53—59 от обжалвания регламент Съветът отхвърля всички твърдения за нарушения, които поставят под въпрос нейната представителност, и следователно потвърждава преценката на Комисията, направена във временния регламент (вж. точка 24 по-горе).

38      Що се отнася до въпросите, свързани с исканията от множество дружества за предоставяне на СПИ, по които Комисията не се е произнесла, Съветът разглежда тези въпроси в съображения 60—65 от обжалвания регламент.

39      Според посочените съображения обстоятелството, че Комисията не е дала отделен отговор на всяко представено ѝ в това отношение искане, не представлява нарушение на основния регламент. Напротив, това било в съответствие с член 17 от него. Разглежданият в този член метод на изготвяне на извадка се прилагал и в случай че голям брой засегнати дружества молят да им се предостави или СПИ, или ИТ. В конкретния случай изключително големият брой искания, подадени от засегнатите дружества, не оставил друга алтернатива на администрацията, освен да разгледа единствено исканията на дружествата от извадката, за да намери баланс между императивните изисквания, произтичащи от индивидуализиран във възможно най-голяма степен анализ на преписката, и спазването на задължителните срокове. Това включвало прилагането спрямо всички дружества, които не са от извадката, на среднопретегления марж, изчислен за предприятията от извадката. Следователно направените в административната процедура твърдения за нарушение, според които на изчисляването на дъмпинга липсва представителен характер, също трябвало да се отхвърлят.

40      Тези съображения били в сила и по отношение на исканията за предоставяне на ИТ.

41      Що се отнася до дефиницията на производството на Общността, в съображение 157 от обжалвания регламент Съветът подчертава, че всички жалбоподатели са сътрудничили при разследването. Пълните въпросници за вредата били изпратени само на включените в извадката производители от Общността, което следвало от самото естество на изготвянето на извадка (съображение 158 от обжалвания регламент).

42      Що се отнася до нивото, което е трябвало да достигнат окончателните антидъмпингови мерки, за да се отстрани вредата, в съображение 292 от обжалвания регламент Съветът се позовава на предоставени от производството на Общността доказателства след въвеждането на временните мита, които установявали, че определеният от временния регламент марж на печалбата от 2 % (вж. точка 26 по-горе) трябва да бъде преразгледан. Въз основа на това Съветът коригира този марж на печалбата на 6 % от оборота на производството на Общността, като уточнява, че последното е достигнало такъв марж на печалбата, що се отнася до обувките, които не са обект на вредоносен дъмпинг.

 Производство и искания на страните

43      На 28 декември 2006 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд [наричан по-нататък „Общият съд“].

44      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 март 2007 г., Комисията прави искане да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С писмо от 27 август 2007 г. Комисията уведомява Общия съд, че се отказва да представи писмено становище при встъпване, но че ще вземе участие в съдебното заседание.

45      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 5 април 2007 г., CEC иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета.

46      С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 21 май 2007 г. и на 30 май 2008 г., жалбоподателите искат определени доказателства и информация, съдържащи се в писмените им становища, да се изключат от изпратената на CEC преписка на основание член 116, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд. За тази цел те предоставят неповерителна версия на съответните доказателства.

47      С определение от 2 август 2007 г. председателят на втори състав на Общия съд уважава молбите за встъпване, подадени от Комисията и от CEC.

48      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 27 август 2007 г., CEC заявява, че няма възражения по направеното от жалбоподателите искане за поверителност.

49      На 19 септември 2007 г. CEC представя писменото си становище при встъпване.

50      След промяна на съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в осми състав, на който впоследствие се разпределя настоящото дело.

51      По доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството.

52      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 11 февруари 2009 г.

53      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалвания регламент, доколкото налага антидъмпингови мита на изнасяните от тях обувки,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

54      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима или като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

55      Комисията моли Общия съд да отхвърли жалбата.

56      CEC моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят свързаните с встъпването ѝ в производството съдебни разноски.

 От правна страна

57      В подкрепа на исканията си жалбоподателите излагат осем правни основания, изведени съответно:

–        от нарушението на член 2, параграф 7, буква б) и на член 9, параграф 5 от основния регламент, както и от нарушението на принципите на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания,

–        от нарушението на член 2, параграф 7, буква в) и на член 18 от основния регламент, както и от нарушението на правото на защита,

–        от явна грешка в преценката и от нарушението на член 5, параграф 4 от основния регламент,

–        от явна грешка в преценката, както и от нарушението на член 1, параграф 4 и на членове 2 и 3 от основния регламент,

–        от явна грешка в преценката, както и от нарушението на член 17 от основния регламент и на член 253 ЕО,

–        от явна грешка в преценката, както и от нарушението на член 3, параграф 2 от основния регламент и на член 253 ЕО,

–        от явна грешка в преценката и от нарушението на член 3, параграф 2 от основния регламент,

–        от явна грешка в преценката и от нарушението на член 9, параграф 4 от основния регламент.

58      Тъй като първите две правни основания са свързани с грешки, за които се твърди, че са допуснати от Комисията, доколкото тя е отказала да предостави СПИ или ИТ на жалбоподателите, като не е разгледала исканията им за СПИ/ИТ, те ще бъдат разгледани заедно.

 По първите две правни основания, изведени от нарушението на член 2, параграф 7, букви б) и в), на член 9, параграф 5 и на член 18 от основния регламент, от нарушението на принципите на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания, както и от нарушението на правото на защита

 Доводи на страните

59      В рамките на първото правно основание жалбоподателите твърдят, че като е разгледала само исканията за СПИ/ИТ, направени от дружествата, които са част от извадката за производители износители, Комисията и Съветът са нарушили член 2, параграф 7 и член 9, параграф 5 от основния регламент.

60      Всъщност от член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент следвало, че що се отнася до вноса от Китай, институциите трябва да определят нормалната стойност в съответствие с параграфи 1—6 от тази разпоредба, при условие че съответните производители подадат искания в „съответна и надлежна“ форма. Освен това от член 9, параграф 5, втора алинея от основния регламент следвало, че ако СПИ не бъде предоставено, нормалната стойност трябвало да се сравни с екпортните цени на разглеждания износител (ИТ), при условие че последният подаде искане, придружено с всички необходими документи, което доказва, че изброените в тази разпоредба условия са налице.

61      Както потвърждавал текстът им, член 2, параграф 7, буква б) и член 9, параграф 5 от основния регламент могли да се прилагат само на инивидуално основание, тъй като предполагали да се вземат предвид характеристиките, присъщи на всеки разглеждан износител.

62      Разпоредбите относно изготвянето на извадка били свързани с ограничен брой аспекти, засягащи изчисляването на дъмпинговите маржове в съответствие с член 2, параграф 11 от основния регламент или изчисляването на вредата, и не засягали икономическите условия, в които осъществява дейност всяко дружество — обстоятелства, които не могли да бъдат предмет на изготвяне на извадка. Член 2, параграф 7, буква б) и член 9, параграф 5 от основния регламент щели да бъдат лишени от смисъл, ако чрез използването на техниката на изготвяне на извадка институциите бъдат освободени от задълженията, произтичащи от тези разпоредби, които впрочем били формулирани императивно и не оставяли никаква свобода на преценка. По този начин релевантният въпрос бил не дали институциите са приложили правилно член 17 от основния регламент за целите на изчисляването на дъмпинговия марж, а дали имат право да използват тази разпоредба, за да не разгледат исканията за СПИ/ИТ, подадени от невключени в извадката оператори, и следователно да третират по един и същи начин дружествата, чието искане е трябвало да бъде уважено, и тези, чието искане не е трябвало да бъде уважено.

63      Така спрямо дружествата, които не са част от извадката, но искането им за СПИ/ИТ е уважено, при изготвянето на извадка институциите трябвало да прилагат среднопретегления дъмпингов марж, установен за дружествата от извадката със СПИ или, според случая, с ИТ. Практиката на Общия съд трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска автоматичния отказ на СПИ или на ИТ на дружества, които „отговарят на условията“.

64      Освен това практиката, следвана по-рано от институциите, по два други случая потвърждавала, че всяко искане за СПИ/ИТ трябва да бъде разглеждано отделно. В допълнение, институциите не могли да се позовават на административни ограничения, за да обосноват неспазването на задължението си да разгледат всяко искане за СПИ/ИТ, тъй като малък брой допълнителни служители щял да бъде достатъчен за това разглеждане.

65      Освен това подходът на институциите бил равностоен на нарушение на принципа на равно третиране, доколкото той отрежда едно и също третиране на дружествата, които са сътрудничили, предоставили са данни, изисквани за целите на изготвянето на извадката, подали са искания за СПИ/ИТ и „отговарят на условията“ за получаване на СПИ или ИТ, от една страна, и дружествата, които не са предоставили тази информация или не са подали такива искания, или не „отговарят на условията“ за получаване на СПИ или ИТ, от друга страна. Нито член 17, параграф 3 от основния регламент, който се отнася само до изчисляването на дъмпингов марж, а не до разглеждането на исканията за СПИ/ИТ, нито административните ограничения могли да обосноват обективно това неравно третиране. В конкретния случай на всички невключени в извадката производители, които обаче „отговарят на условията“ за получаване на СПИ, трябвало да бъде даден дъмпингов марж, равен на възприетия за дружеството Foshan City Nanhai Golden Step Industrial Co., Ltd (9,7 %) — единственото дружество от извадката, получило СПИ.

66      Липсата на разглеждане на исканията за СПИ/ИТ представлявало и нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като по-ранната практика на институциите, както и отправената до износителите чрез известието за започване покана да подадат в определен срок исканията си за СПИ/ИТ били създали у жалбоподателите оправдано очакване, че институциите ще извършат отделно разглеждане на исканията, за да предоставят на операторите дъмпинговия марж, който се налага съгласно изложените в точка 63 съображения. Тълкуването на известието за започване по различен начин водело до това да се приеме, че Комисията могла преди съставянето на извадката да поиска от всички износители да посветят ресурсите си на предоставянето на сведения, които подкрепят исканията им за СПИ/ИТ, без при това да има намерение да ги разгледа. Освен това текстът на известието за започване бил еднакъв с този на известията, публикувани в рамките на две други процедури, при които Комисията разгледала и исканията за СПИ/ИТ, представени от оператори, които не са били част от извадката.

67      В рамките на второто правно основание на първо място жалбоподателите се позовават на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, според който определянето дали производителят отговаря на изискваните за предоставянето на СПИ критерии се извършва в рамките на три месеца след началото на разследването. Ставало въпрос за обвързващ процесуален срок, който Комисията трябвало да спазва. Все пак като не е приела в посочения срок решение в това отношение, Комисията нарушила споменатата по-горе разпоредба.

68      На следващо място жалбоподателите се позовават на нарушение на член 18, параграфи 3 и 4 от основния регламент, според който институциите не трябвало да изключват автоматично предоставената от засегнатите страни информация, дори ако тя не е възможно най-добрата във всяко едно отношение, и трябвало да предупредят страните, чиито сведения са отхвърлени, като същевременно им дадат възможност да предоставят допълнителни разяснения. Тези разпоредби, които се прилагали, когато Комисията е поканена да се произнесе по исканията за СПИ/ИТ, предполагали, че тази институция е длъжна да уведоми жалбоподателите в това отношение, като изложи мотиви. Комисията обаче отговорила на бележките на жалбоподателите едва в документа за окончателно разгласяване, позовавайки се на изключително големия брой отправени искания за СПИ/ИТ. Като се има предвид обаче, че на Комисията ѝ е бил известен броят искания за СПИ/ИТ преди края на юли 2005 г., нищо не ѝ пречело да уведоми жалбоподателите незабавно след изтичането на срока от три месеца, предвиден в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, или най-късно във временния регламент за обстоятелството, че исканията им няма да бъдат разгледани. Следователно институциите отхвърлили предоставената от жалбоподателите информация, без да се обосноват, и поради това нарушили член 18, параграфи 3 и 4 от основния регламент.

69      Освен това макар да било вярно, че известието за започване уведомява операторите, които желаят да получат индивидуален дъмпингов марж съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент, че не е сигурно, че техните искания ще бъдат приети, това не променяло обстоятелството, че въпросното известие не уточнявало, че Комисията си запазва правото да не отговори на исканията за СПИ/ИТ, противно на по-ранната практика.

70      Комисията нарушила и правото на защита на жалбоподателите, доколкото не е посочила в документа за междинно разгласяване, че исканията им за СПИ/ИТ няма да бъдат разгледани, докато включените в извадката износители получили съобщение относно съответните си искания. Жалбоподателите обаче получили отговор едва чрез документа за окончателно разгласяване.

71      Съветът, подкрепян от Комисията и CEC, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

72      На първо място, следва да се отбележи, че според текста на член 17, параграфи 1 и 3 от основния регламент изготвянето на извадка като техника, която позволява да се реши проблемът с големия брой жалбоподатели, износители, вносители, видове продукти или сделки, представлява ограничение на разследването. Тази преценка се потвърждава от член 9, параграф 6 от основния регламент, според който производителите, които не са част от извадката, не се включват в разследването.

73      Основният регламент обаче предвижда, че когато се прави това ограничение, институциите трябва да изпълнят две задължения. Първо, създадената извадка трябва да е представителна по смисъла на член 17, параграфи 1 и 2 от основния регламент. Освен това член 9, параграф 6 от основния регламент предвижда, че установеният дъмпингов марж за производителите, които не са част от извадката, не трябва да надвишава установения среднопретеглен дъмпингов марж за страните, подбрани в извадката.

74      На второ място, последната разпоредба във връзка с член 17, параграф 3 от основния регламент, към който тя препраща, дава възможност на всеки производител, който не е част от извадката, да поиска изчисляването на индивидуален дъмпингов марж, при условие че представи цялата необходима информация в предвидените за тази цел срокове, както и че тази операция не затруднява неоправдано задачата на Комисията и не е пречка за приключването на разследването в надлежен срок.

75      На трето място, член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент предвижда, че нормалната стойност се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6 от същата разпоредба, ако въз основа на искания от един или повече производители, обект на разследване, се установи, че изложените в този параграф, буква в) условия са изпълнени.

76      Така, както изтъква Съветът, производителите, които не са част от извадката, могат да искат изчисляване на индивидуален дъмпингов марж — което предполага да се уважи искане за СПИ/ИТ, когато става въпрос за разглежданите в член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент страни — само въз основа на член 17, параграф 3 от този регламент. Последната разпоредба обаче дава на Комисията право да прецени дали с оглед на броя на исканията за СПИ/ИТ разглеждането им би затруднило неоправдано нейната задача и би попречило на приключването на разследването в надлежен срок.

77      От предходните съображения най-напред следва, че когато се използва техниката на изготвяне на извадка, основният регламент не предоставя на операторите, които не са част от извадката, безусловно право да се ползват от изчисляване на индивидуален дъмпингов марж. Уважаването на подобно искане на практика зависи от решението на Комисията дали да приложи член 17, параграф 3 от основния регламент.

78      На следващо място, след като предоставянето на СПИ или на ИТ, което съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент служи само с цел да се определи методът на изчисляване на нормалната стойност, за да се изчислят индивидуалните дъмпингови маржове, Комисията не е длъжна да разглежда исканията за СПИ/ИТ от операторите, които не са част от извадката, когато прилагайки член 17, параграф 3 от основния регламент, тя прави извод, че изчисляването на подобни маржове би затруднило неоправдано нейната задача и би попречило тя да приключи разследването в надлежен срок.

79      На последно място, в случая не се оспорва, че изчисляването на индивидуалните дъмпингови маржове за всички оператори, които не са част от извадката и са направили искания в този смисъл, би затруднило неоправдано задачата на институциите и би попречило на приключването на разследването в надлежен срок.

80      Ето защо трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, съгласно които член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент задължава Комисията да разгледа исканията за СПИ/ИТ от операторите, които не са част от извадката, включително когато спрямо тях не е приложен индивидуален дъмпингов марж. В това отношение следва да се добави, че цитираната от жалбоподателите съдебна практика, според която Комисията решава дали да предостави СПИ или ИТ въз основа на разглеждане на всяко направено пред нея искане, не означава, че тази институция е длъжна да разглежда всяко искане дори ако не възнамерява да изчисли индивидуалните дъмпингови маржове съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент.

81      Същото е в сила по отношение на довода на жалбоподателите, изведен от нарушение на принципа на равно третиране на дружествата, които са част от извадката, и тези, които не са част от нея (вж. точка 65 по-горе). Фактически споменатите две категории дружества се намират в различно положение, тъй като Комисията непременно трябва да изчисли индивидуален дъмпингов марж за първите, което предполага да се разгледа и уважи искане за СПИ/ИТ, докато тя не е длъжна да установи индивидуален марж за вторите. Следователно спазването на принципа на равно третиране, който забранява, от една страна, да се третират по различен начин сходни положения, а от друга страна, да се третират еднакво различни положения, освен ако подобно третиране не е обосновано с обективни съображения, не налага тези две категории дружества да се третират по един и същи начин.

82      Що се отнася до довода, изведен от нарушение на принципа на равно третиране на дружествата, които не са част от извадката, обратно на поддържаното от жалбоподателите, в случая не може да се приеме, че този принцип задължава Комисията да се произнесе по всички представени пред нея искания за СПИ/ИТ, така че спрямо производителите или износителите, които не са част от извадката, но на които би следвало да се предостави СПИ или ИТ, да може да се приложи среднопретегленият дъмпингов марж на дружествата от извадката, на които би бил предоставен СПИ или ИТ.

83      Както бе изтъкнато в точки 76—80 по-горе, всъщност ако броят на исканията за СПИ/ИТ е толкова голям, че разглеждането им би попречило на институциите да приключат разследването в надлежен срок, съгласно член 17, параграф 3 от основния регламент институциите не са длъжни да се произнасят по всички тези искания, дори само с цел сред дружествата, които не са в извадката, да се направи разграничение между тези, които могат да се ползват или не от СПИ или от ИТ, за да се приложи спрямо тях средният дъмпингов марж на дружествата от извадката, на които би бил предоставен СПИ или ИТ, без обаче да се изчислява индивидуален дъмпингов марж.

84      В случая на Комисията са представени 141 искания за СПИ/ИТ от китайски производители износители, така че дори да се приеме, че би било възможно те да се разгледат единствено по документи, без да е необходимо тези данни да се проверяват чрез проверки на място при засегнатите производители или износители, Комисията правилно приема, че броят на исканията очевидно е твърде голям, за да може те да бъдат разгледани, без да се постави под съмнение приключването на разследването в надлежен срок.

85      Ето защо трябва да се приеме, че предвид особено големия брой искания за СПИ/ИТ, които са ѝ представени в настоящия случай, Комисията не е превишила предоставената ѝ от член 17, параграф 3 от основния регламент свобода на преценката, като не се е произнесла по всички представени пред нея искания за СПИ/ИТ от дружества, които не са част от извадката, тъй като изтъкнатото от жалбоподателите различно третиране е впрочем присъщо на предвидената в член 17 от основния регламент техника на изготвяне на извадка.

86      Така макар Комисията да има право да действа по начина, описан от жалбоподателите в точка 63 по-горе, нито основният регламент, нито принципът на равно третиране я задължават да постъпи по този начин.

87      По отношение на разглеждането на исканията за ИТ от дружества, които не са част от извадката, са в сила същите съображения.

88      Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, съгласно постоянната съдебна практика право да се позове на този принцип има всеки правен субект, у който общностна институция е породила основателни надежди. Освен това никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, предоставени му от администрацията (Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 147).

89      От точка 5.1, буква а), подточка i), четвърто тире от известието за започване, и по-конкретно от въведената под тази точка бележка под линия 1, следва, че Комисията е уведомила засегнатите оператори за възможността да използва техниката на изготвяне на извадка съгласно член 17 от основния регламент, както и че в такъв случай изчисляването на индивидуалните маржове за невключените в извадката дружества може да се поиска на основание член 17, параграф 3 от основния регламент. Тази информация е повторена в точка 5.1, буква б) от известието за започване. Така отправянето на покана до засегнатите оператори да подадат искане за СПИ/ИТ не може да се отъждестви с конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, че това искане ще бъде разгледано.

90      Във връзка с това трябва също така да се приеме, че липсата на реакция от страна на Комисията през определен дълъг период не може да представлява уверение, породило оправдани правни очаквания у жалбоподателите. Всъщност тази липса на реакция не изменя смисъла на ясната формулировка, използвана в известието за започване.

91      Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от изоставянето на практика, която била следвана от институциите в рамките на предходни случаи на разследване, следва да се напомни, че Комисията не е превишила свободата си на преценка, предоставена ѝ с член 17, параграф 3 от основния регламент, приемайки, че разглеждането на всички искания за СПИ/ИТ от китайските производители износители, които не са част от извадката, би ѝ попречило да приключи разследването в предвидените в основния регламент срокове (вж. точка 84 по-горе). Според постоянната съдебна практика обаче, когато институциите разполагат със свобода на преценка относно избора на средствата, необходими за осъществяване на тяхната политика, икономическите оператори не могат да имат оправдани правни очаквания, че ще се запази първоначално избраното средство, което може да бъде променено от тези институции при упражняването на тяхната компетентност (Решение на Съда от 7 май 1987 г. по дело Nippon Seiko/Съвет, 258/84, Recueil, стр. 1923, точка 34 и Решение от 10 март 1992 г. по дело Canon/Съвет, C‑171/87, Recueil, стр. I‑1237, точка 41).

92      Тъй като с оглед на изложеното по-горе Комисията не е допуснала грешка, като не е разгледала исканията за СПИ/ИТ на жалбоподателите, последните не могат основателно да се позовават на превишаването на срока от три месеца, установен в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент (вж. точки 3 и 67 по-горе), доколкото този срок се отнася до случаите, при които Комисията е длъжна да разгледа посочените искания.

93      Що се отнася до довода, изведен от нарушение на член 18, параграфи 3 и 4 от основния регламент, подобно на Съвета следва да се направи извод, че тази разпоредба не задължава институциите да разгледат исканията за СПИ/ИТ на дружествата, които не са част от извадката. Така член 18 от основния регламент не може да се тълкува по предложения от жалбоподателите начин, тъй като според изложените по-горе съображения Комисията има право да не разгледа и следователно да не се произнесе по исканията за СПИ/ИТ на производителите, които не са част от извадката.

94      Накрая, що се отнася до твърдяното нарушение на правото на защита на жалбоподателите, следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика, по силата на принципа на зачитане на правото на защита, на предприятията, засегнати от процедура за разследване, предхождаща приемането на антидъмпингов регламент, трябва да е била предоставена възможност в хода на административната процедура да изложат надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства и относно доказателствата, на които Комисията основава преценката си за наличие на дъмпинг и за причинената от него вреда (Решение на Съда от 27 юни 1991 г. по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, C–49/88, Recueil, стр. I–3187, точка 17 и Решение на Съда от 3 октомври 2000 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, C–458/98 P, Recueil, стр. I–8147, точка 99; Решение на Общия съд от 19 ноември 1998 г. по дело Champion Stationery и др./Съвет, T–147/97, Recueil, стр. II–4137, точка 55 и Решение на Общия съд от 21 ноември 2002 г. по дело Kundan и Tata/Съвет, T–88/98, Recueil, стр. II–4897, точка 132).

95      В случая е необходимо да се отбележи, както следва от съображения 62, 64, 135 и 143 от временния регламент, че Комисията е изтъкнала, че всяко антидъмпингово мито, свързано с производителите, които не са част от извадката, е изчислено съгласно разпоредбите на член 9, параграф 6 от основния регламент, и че дъмпинговият марж на посочените производители е определен чрез изчисляване на среднопретеглените дъмпингови маржове на подбраните в извадката дружества.

96      Следователно Комисията е изложила във временния регламент позицията си относно метода на изчисляване на дъмпинговия марж на операторите, които не са част от извадката, състоящ се в прилагане на среднопретегления дъмпингов марж на подбраните в извадката дружества. Този метод предполага, че исканията за СПИ/ИТ от тези оператори няма да се разглеждат, тъй като не е от полза подобно разглеждане в рамките на въпросната процедура.

97      От това следва, че от момента на съобщаване на временния регламент и на документа за междинно разгласяване жалбоподателите са имали възможност да изложат гледната си точка относно метода, използван от Комисията за изчисляване на дъмпинговия им марж, поради което правото им на защита не е било нарушено.

98      Следователно първите две правни основания трябва да бъдат отхвърлени.

 По третото правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 5, параграф 4 от основния регламент поради недоказване от страна на Комисията, че жалбата се поддържа от производството на Общността

 Доводи на страните

99      Жалбоподателите твърдят, че общностните институции са допуснали грешка относно дефиницията на производството на Общността, което поддържа жалбата, довела до въпросната антидъмпингова процедура. В миналото общностната администрация била приела тезата, че само производителите от Общността, които сътрудничат в процедурата, като участват в изготвянето на извадката или като предоставят полезна информация, могат да се разглеждат като поддържащи жалбата.

100    В настоящия случай имало само десет искания за участие в извадката на производители от Общността, подадени от операторите, включени в крайна сметка в извадката. Следователно сред 814‑те дружества жалбоподатели само десет представили информация от значение и поради това можели да бъдат квалифицирани като дружества, които са сътрудничили при разследването. В резултат на това само тези дружества трябвало да бъдат взети предвид за целите на дефиницията на производството на Общността. Тези дружества обаче представлявали само 4,2 % от производството на Общността и следователно изискваният от член 5, параграф 4 от основния регламент праг от 25 % не бил достигнат.

101    Предоставената от Съвета в писмената защита информация за метода на разглеждане на степента, в която жалбата се поддържа от производството на Общността, не била съобщена на жалбоподателите по време на административната процедура. Обстоятелството, че обжалваният регламент не посочва начина, по който институциите са измерили степента, в която жалбата се поддържа от производството на Общността, представлявало липса на мотиви. Липсата на тази информация представлявала и нарушение на правото на защита на жалбоподателите. Освен това като събира данните относно степента, в която жалбата се поддържа от производството на Общността, преди да започне разследването чрез публикуването на известието за започване, Комисията нарушила член 6, параграф 1 и член 17 от основния регламент. Във всеки случай дори да се предположи, че разследването е можело надлежно да започне преди публикуването на известието за започване, това означавало, че обжалваният регламент е приет след изтичането на предвидения в член 6, параграф 9 от основния регламент петнадесетмесечен срок за приключване на разследването. Накрая, жалбоподателите отбелязват, че като разглежда дали жалбата е поддържана от производството на Общността преди да започне разследването, Комисията не е проверила надлежно дали производителите от Общността, които поддържат жалбата, представляват 25 % от общото производство на Общността на сходен продукт съгласно член 5, параграф 4 от основния регламент. Всъщност поддържането на жалба по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент предполагало, че този, който декларира, че поддържа жалбата, съзнава задълженията, които поражда участието му в извадката на производителите от Общността — като отговора на въпросник за вредата и приемането на проверка на място. Все пак обикновена декларация, направена преди започването на разследването, не можела да докаже поддържането на жалбата по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент.

102    Съветът, подкрепян от Комисията и CEC, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

103    Както е видно от член 5, параграфи 1 и 4 от основния регламент, процедурата по разследване на дъмпинг е надлежно започната, ако жалбата е подадена от или от името на производството на Общността, освен при пралагането на параграф 6 от същия член. Жалбата е подадена от или от името на производството на Общността, когато тя се поддържа от производители от Общността, които представляват, що се отнася до сходния продукт, повече от 50 % от общото производство на сходния продукт, произвеждан от онази част на производството на Общността, която поддържа или се противопоставя на жалбата. Освен това производителите, които изрично поддържат жалбата, трябва също да представляват най-малко 25 % от общото производство на Общността на сходен продукт.

104    Що се отнася до понятието „поддържа“, следва да се посочи, че според член 5, параграф 2 от основния регламент жалбата трябва да съдържа доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между тях. В това отношение жалбата трябва да съдържа определена информация, доколкото жалбоподателят разполага с нея.

105    Поддържането на жалба, подадена от или от името на производството на Общността, следователно означава за жалбоподателя или за жалбоподателите, от името на които същата е подадена, първо, предоставянето на данните, които Комисията иска с цел да провери, че изискуемите за налагането на антидъмпингово мито условия са изпълнени, и второ, допускането на всеки контрол, който Комисията може да извърши, за да изследва дали предоставените данни съответстват на действителното положение. Всъщност предвид липсата на какъвто и да било принудителен способ за разследване, отговорите на страните на предвидения в член 6, параграф 2 от основния регламент въпросник, както и предвидената в член 16 от същия регламент последваща проверка, която Комисията може да осъществи на място, са от съществено значение за провеждането на антидъмпинговата процедура (Решение на Общия съд от 13 юли 2006 г. по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, T–413/03, Recueil, стр. II–2243, точка 65).

106    Следователно при проверката дали жалбата е поддържана от изискуемите прагове по член 5, параграф 4 от основния регламент Комисията правилно не взема предвид производител, който не е склонен да предостави данни в подкрепа на подадена от него или от негово име жалба, или да позволи проверката на основателността на такава жалба. Така когато даден производител от Общността обявява, че не приема проверката на данните, които предоставя в подкрепа на подадената от него или от негово име жалба, той трябва, първо, да се счита за производител, който отказва да сътрудничи по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент, и второ, да бъде изключен от групата на производителите, поддържащи жалбата по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент.

107    Този подход съответства на член 6, параграф 8 от основния регламент, според който — освен при липсата на сътрудничество — предоставената от заинтересованите страни информация, на която се основават констатациите, се подлага на възможно най-задълбочена проверка за достоверност.

108    По този начин, както посочва Съветът в съображение 156 от обжалвания регламент, подалите жалба производители от Общността, които не са сътрудничили по време на разследването, се изключват от дефиницията на производството на Общността. Следователно както Съветът посочва в писмената си защита, при изготвяне на извадка Комисията в по-голямата част от случаите изпраща въпросник на всеки известен производител, като иска данни за производството и продажбите му и като го пита дали е склонен да попълни въпросника за вредата, както и да позволи проверка на място, в случай че бъде включен в извадката. Само производителите, които отговорят утвърдително на последните два въпроса, трябва да се счита, че сътрудничат на разследването и следователно могат да бъдат включени в извадката. За сметка на това производител, който обявява, че не е готов да участва в извадката, не може да се счита, че сътрудничи на разследването, тъй като по дефиниция не е склонен да попълни въпросник за вредата, нито да позволи проверка на отговорите си. Всъщност тези мерки засягат само дружества, които са част от извадката.

109    Съветът твърди, че в настоящия случай — предвид изключително големия брой производители от Общността — Комисията е приложила различна, но също така валидна процедура. Така вместо да изпрати въпросници за изготвяне на извадката на всеки производител от Общността, Комисията, първо, е използвала съдържащите се в жалбата данни за производството на Общността, и второ, е събрала сведения относно поддържането на жалбата от всеки от 814‑те производители, представлявани от CEC.

110    Освен това в хода на съдебното заседание Съветът и Комисията посочват, че приложеният към писмената защита документ, озаглавен „Информация за антидъмпинговата жалба относно вноса на […] с произход от […]“, не е бил действително изпратеният на производителите от Общността и че Съветът е представил този документ по погрешка. Комисията представя друг документ, който бил изпратен на производителите от Общността, за да се провери дали поддържат жалбата. Противно на представения като приложение към писмената защита документ, заглавието на този документ (Вероятно започване на процедура по разследване на дъмпинг за вноса на обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам) специално насочва към въпросното разследване, така че може да се направи извод, че действително този документ е изпратен от Комисията на производителите от Общността. Чрез този документ Комисията иска от всеки производител от Общността, който е негов адресат, да посочи по-специално дали поддържа жалбата, дали ѝ се противопоставя, или не взема позиция, дали произвежда и продава на пазара на Общността разглеждания продукт и в какви количества, дали е свързан с китайски или виетнамски производители или износители на разглеждания продукт и дали е продавал разглеждания продукт, внесен от посочените трети страни.

111    В преамбюла на този документ е посочено, че всички данни ще бъдат третирани като поверителни и може да бъдат предмет на проверка от страна на Комисията. При тези условия всеки производител от Общността, който е негов адресат, е съзнавал, че всяка изпратена на Комисията информация, включително евентуално представената в рамките на въпросника за вредата, може също да бъде проверявана от нея. Освен това в същия документ е посочено, че правното основание, на което тази информация е поискана, е член 5, параграф 4 от основния регламент. Според списъка на приложенията, намиращ се на последната страница от въпросния документ, членове 4 и 5 от основния регламент са приложени към него. В това отношение препращането към член 5 от основния регламент и включването му в приложенията към въпросния документ уведомяват производителите от Общността, че жалбата трябва да съдържа редица доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между тях, и по-специално сведения за цените.

112    При тези условия следва да се направи извод, че декларацията на производителите от Общността, че поддържат жалбата, е достатъчна, за да се установи поддържането на жалбата по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент.

113    Що се отнася до твърдението за нарушение на член 6, параграф 1 и на член 17 от основния регламент, поради това че Комисията е взела предвид предоставени преди започването на процедурата по разследване данни относно производството на Общността, активната процесуална легитимация на жалбоподателите и вредата, следва да се направи извод, че то не може да бъде прието.

114    Всъщност, първо, следва да се напомни, че член 5, параграф 2 от основния регламент предвижда, че жалбата, която по дефиниция се подава преди започване на процедурата по разследване, трябва да съдържа редица доказателства за съществуването на дъмпинг, вреда и причинна връзка между тях. Освен това член 5, параграф 3 от основния регламент предвижда, че Комисията проверява, доколкото това е възможно, точността и адекватността на предоставените в жалбата доказателства с цел да прецени доколко са налице достатъчни доказателства за започване на процедура по разследване. Както Съветът твърди обаче, нищо не възпрепятства Комисията да вземе предвид в рамките на разследването доказателства, които поради естеството си са събрани преди започването на процедурата по разследване.

115    Второ, следва да се посочи, че Комисията трябва да провери активната процесуална легитимация на жалбподателите преди започването на процедурата по разследване.

116    Накрая, що се отнася до твърдението за нарушение на член 6, параграф 9 от основния регламен,т поради това че обжалваният регламент бил приет след изтичането на предвидения в тази разпоредба петнадесетмесечен срок, следва да се напомни, че според тази разпоредба започването на процедурата по разследване представлява началният момент, от който започва да тече предвиденият за налагането на окончателни мита петнадесетмесечен срок.

117    Следва обаче да се уточни, че както следва от точки 114—116 по-горе, макар петнадесетмесечният срок, предвиден от основния регламент за налагането на окончателни мита, да се изчислява от момента, в който Комисията започне процедурата по разследване, процедурата започва едва след като Комисията е проверила, че условията за това са изпълнени, що се отнася както до съдържанието на жалбата, така и до активната процесуална легитимация на жалбоподателя или жалбоподателите.

118    Следователно твърденията на жалбоподателите за нарушение в това отношение трябва да бъдат отхвърлени, тъй като обжалваният регламент е приет в предвидения от основния регламент петнадесетмесечен срок.

119    Що се отнася до твърдението за нарушение на правото на защита на жалбоподателите, следва да се отбележи, че в докладна записка от 6 юли 2005 г., съдържаща се в преписката, Комисията посочва, че производството на Общността е било определено на около 425 милиона чифта обувки през 2004 г. и на около 92 милиона чифта обувки през първото тримесечие на 2005 г. Освен това от тази докладна записка е видно, че производството на дружествата, от името на които е подадена жалбата, е в размер на около 190 милиона чифта обувки през 2004 г. и на около 44 милиона чифта обувки през първото тримесечие на 2005 г., така че тези дружества представляват повече от 44 % от производството на Общността през 2004 г. и повече от 47 % от това производство през първото тримесечие на 2005 г. Освен това 36 други производители също поддържали жалбата, което още увеличило представителността на повече от 45 % през 2004 г. и на повече от 48 % през първото тримесечие на 2005 г. Тези цифрови данни произхождали от жалбата, от производителите от Общността и от техните обединения. Накрая, въпросната докладна записка посочва, че не е изразено никакво възражение срещу жалбата, и съдържа като приложение данни относно общото производство на шест държави членки (непосочени) през 2004 г. и през първото тримесечие на 2005 г.

120    При тези обстоятелства следва да се приеме, че противно на твърдяното от жалбоподателите, Комисията е изложила обосновката на своята преценка относно активната процесуална легитимация на дружествата, от името на които е подадена жалбата. Следователно институциите са спазили правото на защита на жалбоподателите.

121    По същите съображения следва да се посочи, че институциите са изпълнили задължението си за надлежно мотивиране на своите актове.

122    Следователно третото правно основание следва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 1, параграф 4 и на членове 2 и 3 от основния регламент

 Доводи на страните

123    На първо място жалбоподателите упрекват институциите, че са дали твърде широка дефиниция на разглеждания продукт, като са включили в нея съществено различни продукти, що се отнася до техните характеристики, външния им вид, възприемането им от потребителя, стила им, употребата им и дистрибуторските канали.

124    По-нататък жалбоподателите отбелязват, че като включват в разследването обувките, произведени по патентована технология (вж. точка 34 по-горе), институциите са дали, и от тази гледна точка, твърде широка дефиниция на разглеждания продукт — обстоятелство, което ги довело до погрешни изводи. Всъщност физическите и технически характеристики на тези обувки били различни от тези на другите обувки, доколкото те включвали „патентована система за поемане на удар“, средна подметка тип „подложка“, и „патентован механизъм суперфлекс“. В допълнение, тези обувки се различавали по отношение на процеса на тяхното производство, доколкото се нуждаели от отделни производствени линии и специфични машини. Освен това, що се отнася до крайната употреба на посочените обувки, жалбоподателите считат, че те са предназначени за „пазарна ниша“, която е част от сектора на здравните обувки и чийто потенциален кръг от потребители са жените със здравни проблеми. Следователно тези обувки щели да се продават в специализирани магазини. Накрая, жалбоподателите напомнят, че този вид обувки не се произвежда в Общността.

125    „Неправилната класификация“, възприета от институциите, довела до сравнения между обувки, произведени от кожа с напълно различно качество. Тези сравнения обаче били лишени от смисъл.

126    В това отношение примери и информация по този въпрос се съдържали в три документа, представени от Footwear Association of Importers and Retail chains (Обединение на вносителите и на веригите търговци на дребно на обувки) по време на административната процедура.

127    Следователно институциите нарушили член 1, параграф 4 от основния регламент, според който изразът „сходен продукт“ означавал продукт, еднакъв във всяко отношение с продукта, предмет на разглеждане. Такова нарушение поставяло под въпрос валидността на изводите от цялото разследване.

128    Съветът, подкрепян от Комисията и CEC, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

129    Следва да се посочи, че в рамките на настоящото правно основание жалбоподателите посочват две твърдения за нарушение. Първото твърдение за нарушение се отнася за дефиницията на разглеждания продукт, така както е дадена в съображения 38 и 39 от временния регламент (вж. точка 18 по-горе) и потвърдена в съображение 39 от обжалвания регламент. Второто твърдение за нарушение се отнася до включването в разследването на обувките, произведени по патентована технология.

130    Що се отнася до първото твърдение за нарушение, жалбоподателите формулират общото твърдение, че разглежданият продукт, така както е дефиниран във временния регламент и в обжалвания регламент, включвал съществено различни продукти, що се отнася до техните характеристики, външния им вид, възприемането им от потребителя, стила им, употребата им и дистрибуторските канали. Като пример жалбоподателите се позовават на градските обувки, от една страна, и на туристическите обувки, от друга страна, които се различават съществено по отношение на своите характеристики и използване и следвателно по отношение на това как ги възприемат потребителите.

131    В това отношение следва да се посочи, че дефиницията на разглеждания продукт в рамките на процедурата по разследване на дъмпинг има за цел да помогне за изготвянето на списък на продуктите, които евентуално ще бъдат обект на налагане на антидъмпинговите мита. За целите на тази операция институциите могат да вземат предвид няколко фактора като физическите, техническите и химическите характеристики на продуктите, употребата им, взаимозаменяемостта им, възприемането им от потребителите, дистрибуторските канали, производствения процес, производствените разходи, качеството и т.н.

132    Така твърдението, че определен продукт следва да бъде изключен от дефиницията на разглеждания продукт, трябва да се основава на доводи, които имат за цел да докажат или че институциите са направили погрешна преценка с оглед на факторите, които са приели за релевантни, или че прилагането на други, по-релевантни фактори е щяло да наложи изключването на този продукт от дефиницията на разглеждания продукт.

133    В настоящия случай институциите са се базирали на основните характеристики на продуктите, главната им употреба и възприемането им от потребителите. Жалбоподателите се ограничават да посочат общо, че разглежданият продукт включва различни видове обувки, споменавайки като пример градските обувки и туристическите обувки. Както е посочено в предходната точка обаче, тези твърдения могат да се окажат релевантни само ако се отнасят до един или няколко вида специфични продукти, които трябва да бъдат изключени от дефиницията на разглеждания продукт. Следователно доводите на жалбоподателите могат само най-много да са насочени към изключването на туристическите обувки от дефиницията на разглеждания продукт. При все това в конкретния случай е важно, че обувките с горна част от кожа, които са предмет на настоящата процедура, имат същите основни физически характеристики и същата употреба и че съществува конкуренция между обувките от различни категории, по-конкретно между тези от сродни категории. Следователно институциите не са допуснали грешка в преценката, като са включили туристическите обувки в дефиницията на разглеждания продукт.

134    Що се отнася до доводите, изложени в рамките на представените от Footwear Association of Importers and Retail chains бележки по време на административната процедура, които предоставяли „сведения по този въпрос“ относно настоящото правно основание (вж. точка 126 по-горе), следва да се посочи — като общите твъдения за дефиницията на разглеждания продукт се оставят настрана — че те се отнасят до критериите, използвани за да се прегрупират под продуктови контролни номера различните видове обувки, обхванати от дефиницията на разглеждания продукт. Следователно тези доводи не засягат въпроса дали определени видове обувки с горна част от кожа трябва да са част от разглеждания продукт, а засягат въпроса за критериите, според които е трябвало да се направи категоризирането на продуктите, спадащи към разглеждания продукт. Следователно тези доводи са ирелевантни в рамките на анализа на настоящото правно основание. По същите съображения изложените в писмената реплика доводи, които имат за цел да оспорят преценката на институциите относно категоризирането на видовете обувки, спадащи към разглеждания продукт (вж. точка 125 по-горе), трябва също да бъдат отхвърлени като ирелевантни.

135    Що се отнася до доводите, изведени от съществуването на отделни производствени линии за изработването на обувки, произведени по патентована технология, от липсата на производство на Общността на този вид обувки и от съществуването на патент, следва да се приеме, че те не са определящи. Всъщност производственият процес сам по себе си не влияе върху възприемането от потребителя, нито следователно върху взаимозаменяемостта между няколко вида обувки, ако физическите характеристики и предназначението на продуктите не се различават. Същото се отнася и за липсата на производство на Общността на обувки, произведени по патентована технология, тъй като определящият въпрос е дали този вид обувки поради физическите си характеристики, предназначението си и следователно поради възприемането си от потребителя се конкурира с обувките от производството на Общността. В този контекст следва да се направи извод, че обстоятелството, че даден вид обувки се ползва от патентна закрила, не представлява показател относно конкурентната му позиция спрямо продуктите с произход от Общността.

136    Що се отнася до второто твърдение за нарушение, свързано с включването на обувките, произведени по патентована технология, в дефиницията на разглеждания продукт, следва да се посочи, че доводите, според които тези обувки са предназначени за лица с ортопедични проблеми и се продават изключително в специализирани магазини, биха могли да поставят под въпрос преценката на институциите относно включването на този вид обувки в дефиницията на разглеждания продукт. Всъщност ако бе доказано, че използването на този вид обувки е част от медицинско лечение, предназначено за лицата с ортопедични проблеми, и че тези продукти се разпространяват само в специализирани магазини, би следвало да се направи извод, че те нямат същите физически характеристики, нито същото предназначение като обувките, които нямат такива качества. Следователно възприемането от потребителя би било по необходимост различно в това отношение.

137    Налага се обаче изводът, че жалбоподателите не са представили никакво доказателство, което може да подкрепи описанието им, свързано с характеристиките и използването на този вид обувки. Всъщност нито писмото на Brosmann от 8 май 2006 г. (вж. точка 28 по-горе), нито становището, представено с факс от 29 ноември 2005 г. от Wortmann KG Internationale Schuhproduktionen, притежател на въпросните патенти, съдържат доказателства в подкрепа на направените в тях твърдения. Важно е към този извод да се добави, че както следва от точка 3.2.1.3 от писмото от 8 май 2006 г. и от точка 3.4 от факса от 29 ноември 2005 г., като се позовават на специализирани магазини, жалбоподателите изглежда имат предвид магазини, различни от дисконтовите магазини и супермаркетите. Този подход не изключва обаче в специализираните магазини — доколкото в тях се продават единствено обувки — да се продават и обувки, произведени по патентована технология. Тази преценка укрепва тезата на Съвета, според която въпреки качествата на въпросните обувки е напълно вероятно изборът на потребителите да зависи по-скоро от личните предпочитания, отколкото от обстоятелства, свързани с медицински съображения.

138    Следователно четвъртото правно основание трябва се отхвърли.

 По петото правно основание, изведено от явна грешка в преценката, както и от нарушението на член 17 от основния регламент и на член 253 ЕО

 Доводи на страните

139    Жалбоподателите оспорват представителността на извадката на китайските производители износители, като извеждат довод от две обстоятелства. Първо, тази извадка била основно съставена от оператори, произвеждащи главно STAF, които обаче били изключени от дефиницията на разглеждания продукт (вж. точки 18 и 34 по-горе). Второ, жалбоподателите посочват няколко „слабости“ по отношение на приложените за целите на съставянето на въпросната извадка критерии и посочват като пример обстоятелството, че няколко дружества, които са сътрудничили и не са част от извадката, са регистрирали много по-високи нива на производство, износ и продажби от тези на дружествата, които са част от извадката.

140    Макар да е вярно, че в съображение 43 от обжалвания регламент Съветът посочва, че изключването на STAF „не засяга значително“ представителността на извадката, това не променяло обстоятелството, че институциите не мотивирали тази преценка, въпреки че тези продукти представляват съществен процент от първоначалния целеви внос. Тази забележка била в още по-голяма степен релевантна, като се има предвид, че според съображения 180 и 181 от обжалвания регламент изключването на STAF имало значително отражение върху дъмпинговия марж. По принцип извадка, съставена само от производителите на изключен от обхвата на разследването продукт, трябвало по дефиниция да се счита за непредставителна.

141    Според жалбоподателите обстоятелството, че правителствата на страните износителки са участвали при избора на част от дружествата, включени в извадката, както посочва предпоследното изречение от съображение 61 от обжалвания регламент, не е пряко релевантно за преценката на представителността на извадката, още повече че дефиницията на разглеждания продукт е променена след консултации с тези правителства. От предоставените в писмената защита обяснения следвало, че подборът за целите на съставянето на извадката е бил основан на критериите за китайското гражданство на собствениците на предприятията, както и за принадлежността към China Chamber of Commerce for Import and Export of Light Industrial Products and Arts-Crafts (Китайската търговска камара за внос и износ на продукти от леката промишленост и на занаятчийски продукти, наричана по-нататък „CCCLA“). Следователно извадката не била съставена така, че да се гарантира нейната представителност.

142    Освен това извадката включвала само едно дружество, получило СПИ, и нито едно дружество, ползващо се от ИТ, което представлявало още един показател за липсата на представителност на посочената извадка.

143    В съображение 44 от обжалвания регламент Съветът посочил, че износителите от извадката представлявали 12 % от китайския износ след изключването на STAF от дефиницията на разглеждания продукт — обстоятелство, което лишавало извадката от нейната представителност. В този контекст, като се има предвид, че Brosmann представлявало само по себе си 10 % от вноса в Общността, твърдението, че извадката включва възможно най-големия представителен обем на износ, било погрешно. Освен това Съветът не представил никакво доказателство в подкрепа на твърдението си, че производителите от извадката представлявали 14 % от целия китайски износ, включително от износа на производителите, които не са сътрудничили.

144    Това свидетелствало за липса на мотивиране на обжалвания регламент и за явна грешка в преценката в резултат на нарушението на член 17 от основния регламент.

145    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

146    Следва да се напомни, че според член 17, параграф 1 от основния регламент изготвянето на извадка представлява ограничаване на разследването до приемлив брой страни, продукти или сделки чрез използването на представителни статистически извадки или ограничаване до най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието разследване е възможно в рамките на наличното време.

147    Тази разпоредба предоставя на Комисията правомощието да избере сред дружествата, които са изявили желание да участват в извадката и са преодставили необходимите сведения в това отношение, тези, които ще бъдат включени в нея. С оглед на провомощието за преценка, което член 17, параграф 1 от основния регламент предоставя по този начин на Комисията, упражняваният от общностния съд контрол върху осъществения в това отношение избор е свързан с проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, приети за да бъде направен оспорваният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт.

148    В конкретния случай от съображение 60 от временния регламент и от съображения 44 и 46 от обжалвания регламент следва, че при избора си относно съставянето на извадката на китайските производители износители институциите са водени от целта да гарантират както представителността на извадката, така и включването на някои дружества с представителни продажби на вътрешния китайски пазар в най-големите представителни обеми на износа, които биха могли да бъдат разумно разследвани, като се държи сметка за наличното време.

149    Уместно е следователно да се разгледа дали предвид посочените от жалбоподателите обстоятелства изборът на институциите представлява явна грешка в преценката с оглед на тези две цели.

150    Що се отнася до твърдението, че дружествата, които са част от извадката, са производители на STAF, следва да се посочи, че жалбоподателите не са представили доказателства, които могат да подкрепят това твърдение. При тези обстоятелства следва да се отхвърли твърдението за нарушение, изведено от явна грешка в преценката.

151    Следва да се отхвърли и твърдението за нарушение, изведено от липсата на мотиви, тъй като институциите са посочили въздействието на изключването на STAF от дефиницията на разглеждания продукт.

152    Що се отнася до процента на включения в извадката износ, следва да се посочи, че жалбоподателите и Съветът не спорят по обстоятелството, че продажбите на тринадесетте дружества, първоначално избрани да участват в извадката, представляват 25 % от износа и 42 % от вътрешните продажби на всички китайски производители на разглеждания продукт, които са сътрудничили. Страните не спорят и по обстоятелството, че вследствие на изключаването на данните на един китайски производител, който не е отговорил на въпросника на Комисията, и на пет други дружества, които не са сътрудничили, представителността на извадката е намалена на 16,5 % от износа на всички китайски производители, които са сътрудничили — процент, който е стигнал до 12,5 % след изключването на STAF от дефиницията на разглеждания продукт.

153    Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от липсата на мотиви, в съображение 44 от обжалвания регламент Съветът посочва в какво отношение този процент е достатъчен, за да се гарантира представителността на извадката. Следователно Съветът е мотивирал надлежно своята преценка за представителния характер на извадката.

154    Що се отнася до твърденията за нарушение, изведени от явна грешка в преценката, първо, налага се изводът, че към момента на съставянето на извадката не е било възможно да се предвиди броят оператори, които впоследствие ще откажат да сътрудничат, още повече че тези оператори са посочили обратното в документите, представени дотогава на Комисията. Същото се отнася и до дружествата, на които е предоставено СПИ или ИТ, тъй като разглеждането на исканията за СПИ/ИТ е осъществено след съставянето на извадката.

155    Второ, дори да се предположи, че е било възможно в извадката да се включат други дружества, след като се е установило, че определен брой участници нямат намерение да сътрудничат, така или иначе фактът, че оставащите в извадката оператори представляват 12,5 % от китайския износ за Общността, е достатъчен, за да се установи представителността на извадката.

156    При тези обстоятелства следва да се направи извод, че Комисията не е имала задължението да включи в извадката други дружества и поради това не е допуснала явна грешка в преценката, като не го е направила. Следователно петото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По шестото правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 3, параграф 2 от основния регламент, както и на член 253 ЕО

 Доводи на страните

157    Жалбоподателите упрекват общностните институции, че са се основали на „лишени от представителност и недостоверни“ данни, за да оценят претърпяната от производството на Общността вреда. По-конкретно жалбоподателите отбелязват, че тъй като извадката на производителите от Общността обхваща само десет дружества, тя представлява само 0,1 % от производителите и 4,2 % от производството на Общността. Освен това включените производители не предоставили информация, позволяваща да се оцени представителността на извадката, и не били поканени да го направят. Този подход, който по естеството си бил произволен, представлявал нарушение на член 17 от основния регламент. Събирането на макроикономическа информация относно вредата преди започването на процедурата означавало, че тези данни не са правилно проверени, че неповерителна версия на тези данни не е предоставена на разположение на заинтересованите страни и че Комисията е третирала производителите от Общността по дискриминационен начин спрямо китайските производители, които са нямали възможност да представят своите искания за СПИ/ИТ преди започването на процедурата, така че Комисията да разполага с повече време за тяхното разглеждане.

158    Предвид липсата на разгласяване на наименованието на дружествата, които са част от извадката на производителите от Общността, жалбоподателите не получили никаква информация относно тяхната дейност и не могли да извършат независима проверка на представителността на извадката. Следвало, че правото им на защита било нарушено, при това по начин, противоречащ на съдебната практика в това отношение.

159    Що се отнася до достоверността на данните, които институциите са използвали, жалбоподателите подчертават, че по време на административната процедура са предоставили на Комисията съвкупност от информация, произхождаща от публични източници и доказваща, че някои от най-големите италиански производители, които вероятно са част от извадката на производителите от Общността или от жалбоподателите (което Съветът не опровергавал), са представили на тази институция неверни или изопачени сведения. Неточните данни се отнасяли до заетостта, инвестициите, оборота, продажбите и мястото на установяване, тъй като някои дружества били преместили своите производствени единици в трети страни. Тази информация обосновавала по-внимателен контрол от страна на Комисията. Според жалбоподателите като се има предвид, че две италиански дружества, които са предоставили неверни или изопачени сведения, представляват около 10,4 % от продажбите и 7,5 % от производството на Общността, въздействието на посочените по-горе обстоятелства върху оценяването на вредата било значително, до степен да засегне съществено резултатите от разследването, независимо дали тези дружества са участвали или не в извадката. Всъщност според съображение 175 от временния регламент макроикономическите показатели били оценени на равнището на цялото производство на Общността, докато микроикономическите показатели били оценени на равнището на производителите от извадката. Следователно дори да се предположело, че никое от тези дружества не е участвало в извадката на производителите от Общността, това не променяло обстоятелството, че Комисията е използвала предоставените от тях данни, за да направи изводи от макроикономическа гледна точка относно вредата за производството на Общността.

160    Институциите обаче не взели предвид тази информация при изчисляването на претърпяната от производството на Общността вреда, което представлявало явна грешка в преценката, довела до нарушението на член 3, параграф 2 от основния регламент (вж. точка 3 по-горе). Във всеки случай липсата на каквото и да било обяснение в това отношение в обжалвания регламент представлявало нарушение на задължението за мотивиране относно определящ въпрос от разследването.

161    Съветът, подкрепян от Комисията и CEC, отхвърля доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

162    Настоящото правно основание се състои от две части. В рамките на първата част жалбоподателите упрекват институциите, че не са разгледали дали включените в извадката на производителите от Общността оператори са били представителни за производството на Общността. В този контекст те твърдят също, че са били лишени от каквито и да било данни, които биха им позволили да проверят представителността на тези оператори. В рамките на втората част жалбоподателите поддържат, че институциите са се основали на недостоверни данни, за да оценят макроикономическите и микроикономическите фактори, свързани с претърпяната от производството на Общността вреда.

163    Що се отнася до първата част, следва да се напомни, че според съображение 65 от временния регламент Комисията е подбрала извадка от десет производители от Общността, съставена въз основа на обема на производството и установяването им (вж. точка 24 по-горе). Според същото съображение тези критерии имат за цел да отразят не само големината и значимостта на различните производители, но и географското разпределение на производството на Общността. Така според съображение 8 от временния регламент производителите от извадката са установени в пет различни държави членки.

164    В това отношение следва да се констатира, че формулярът на жалбата и въпросниците за изготвяне на извадката, изпратени на 814‑те производители, от името на които е подадена жалбата (вж. точка 108 по-горе), са съдържали сведения за производството и вътрешните продажби на производството на Общността, както и за производството през 2003 г. и 2004 г. на всеки производител в основата на жалбата. При тези условия следва да се приеме, че Комисията е могла да прецени големината и производствения капацитет на всяко дружество в основата на жалбата и, разбира се, неговото местонахождение. Така Комисията е разполагала с необходимите сведения, за да състави извадката на производителите от Общността въз основа на тези критерии, които според нея са били в най-голяма степен релевантни. Тъй като жалбоподателите не са оспорили релевантността на тези критерии, следва да се направи извод, че доводите им относно съставянето на извадката трябва да бъдат отхвърлени в това отношение.

165    Що се отнася до довода, изведен от нарушението на правото на защита, жалбоподателите не са оспорили твърдението на Съвета, че са имали достъп до данните относно производството на всяко дружество от извадката, както и до неповерителната версия на отговорите, които тези дружества са дали във въпросника за вредата. Наименованието на всяко дружество, което е част от извадката, представлява обстоятелство, което е лишено от релевантност за целите на преценката на тяхната представителност. Тази преценка обаче е валидна само ако данните, предоставени от засегнатите дружества, отговарят на действителното положение. При тези условия жалбоподателите е трябвало да поискат достъп до сведенията, които са позволили на Комисията да направи извод, че данните, предоставени от операторите на Общността, които са част от извадката, са верни. Този достъп е можел да бъде предоставен, без името на дружествата да бъде разгласено. Изглежда обаче, че жалбоподателите не са поискали достъп до тези данни, така че техните доводи относно нарушението на правото им на защита не могат да бъдат приети.

166    Що се отнася до втората част от настоящото правно основание, в самото начало следва да се отхвърли възражението за липса на процесуална предпоставка, изтъкнато от Съвета поради това, че жалбоподателите са направили само обикновено препращане към техните приложения. Всъщност жалбоподателите не са направили само обикновено препращане към приложения A 33 и A 34 от жалбата, но и са представили обобщено главните точки от тях, като са формулирали срещу преценката на институциите специфични твърдения за нарушения. Процедурният правилник обаче не забранява да се представят в подкрепа на тези твърдения за нарушения по-подробни документи, предоставени на Комисията по време на административната процедура.

167    Що се отнася до съществото на доводите на жалбоподателите, най-напред следва да се посочи, че информацията, която те са предоставили на Комисията в меморандумите от 17 юли и 2 август 2006 г., по същество се отнася до събрана в пресата информация за нарушения, които били допуснати от производителите от Общността на обувки — като извършени на национално равнище измами, с цел да могат да се ползват от субсидии, или нарушения на трудовото право.

168    В това отношение следва да се подчертае, че обстоятелството, че дадено предприятие е извършило измами на национално равнище, не означава задължително, че то не сътрудничи в процедурата по разследване на дъмпинг на Комисията и че предоставя невярна информация във връзка с това. Следва да се приеме, че дори да се предположи, че споменатите от жалбоподателите предприятия са извършили измами на национално равнище, това само по себе си не позволява да се направи извод, че данните, които са предоставили в рамките на процедурата по разследване на дъмпинг, не са достоверни, ако посочените данни нямат никаква връзка с посочените измами. Що се отнася до предоставената от жалбоподателите в хода на административната процедура информация за унизителното третиране на работниците и наемането на работа на деца, в самото начало следва да се посочи, че изглежда изключено тези обстоятелства да могат да имат връзка с данните, които засегнатите дружества евентуално са предоставили в рамките на въпросното разследване.

169    Жалбоподателите твърдят също, че италианският производител La Nuova Adelchi е предоставил неточни данни относно оборота и продажбите си. В това отношение в меморандумите от 17 юли и 2 август 2006 г. те изтъкват обстоятелството, че единственият управител на дружеството La Nuova Adelchi е осъден в първоинстанционно производство от италианските власти за нередовно счетоводство. В подкрепа на това твърдение в меморандумите от 17 юли и 2 август 2006 г. те се основават на Решение на Съда от 3 май 2005 г. по дело Berlusconi и др. (C‑387/02, C‑391/02 и C‑403/02, Recueil, стр. I‑3565). От точка 29 от това решение обаче следва, че разглежданите факти засягат 1992 г. и 1993 г. — следователно период, предхождащ с няколко години периода на разследване. Евентуални нередности относно счетоводството от 1992 г. и 1993 г. не могат да поставят под въпрос достоверността на данните, предоставени в рамките на настоящото разследване.

170    Що се отнася до другите факти, за които жалбоподателите упрекват някои производители от Общността на обувки, следва да се посочи изложеното по-долу. Според съображения 175—185 от временния регламент Комисията е разгледала наличието на вредата, претърпяна от производството на Общността на макроикономическо равнище въз основа на данните относно производството, продажбите, пазарните дялове, заетостта, растежа, значението на дъмпинговия марж и възстановяването от ефектите на предишен дъмпинг. Тези данни са се отнасяли до цялото производство на Общността (вж. точка 24 по-горе). В резултат на това разглеждане Комисията е направила извод за наличието на намаляване на производството, на пазарните дялове, на заетостта и следователно на растежа за периода от 2001 г. до края на периода на разследване. Що се отнася до микроикономическите показатели за производителите от извадката, в съображения 186—196 от временния регламент Комисията е направила извод, че обемите на производството и продажбите, продажните цени, паричният поток, рентабилността, възвръщаемостта на инвестициите, способността за набиране на капитал за инвестиции и заетостта са отбелязали значителен спад от 2001 г. до края на периода на разследване.

171    Що се отнася до окончателните изводи относно макроикономическите показатели за вреди, в съображения 186—198 от обжалвания регламент Съветът потвърждава изводите на Комисията относно намаляването на производството, продажбите, пазарните дялове, заетостта, производителността, растежа и възстановяването от ефектите на дъмпинг. Що се отнася до микроикономическите показатели, в съображения 199—206 от обжалвания регламент Съветът потвърждава и преценките на Комисията относно спада на продажните цени, паричния поток, рентабилността и възвръщаемостта на инвестициите, както и на способността за набиране на капитал за инвестиции.

172    Въз основа на тези съображения Съветът посочва в съображение 214 от обжалвания регламент, че на макроикономическо равнище вредите се материализират главно по отношение на намаляването на обема на продажбите и загуба на пазарните дялове — обстоятелства, които са оказали въздействие върху нивото на производството и заетостта. Що се отнася до микроикономическото равнище, в съображение 200 от обжалвания регламент Съветът констатира, че дружествата от извадката са осъществили минимална печалба по време на периода на разследване и не могат да намалят цените си, без да понесат загуби.

173    При тези условия твърденията на жалбоподателите относно неверните данни, за които се твърди, че са предоставени от две италиански дружества, могат да се считат за релевантни само ако посочените данни са в състояние да поставят под въпрос факторите за установяване на наличието на вреда, взети предвид от Съвета.

174    В това отношение, първо, жалбоподателите изтъкват извършените от две италиански дружества привидни уволнения, за да наемат отново на работа уволнения персонал, като се ползват от държавните помощи за наемането на безработни лица. Жалбоподателите считат, че броят на въпросните привидни уволнения е 3 100. Дори да се предположи, че всички тези уволнения позволяват да се докаже не трудното положение на въпросните дружества, а намерение да се получат държавни помощи по измамен начин, налага се изводът, че в съображение 192 от обжалвания регламент Съветът отчита загубата на повече от 27 000 работни места от 2001 г. Така дори да се приеме, че 3 100 от тези уволнения са били привидни, изводът на Съвета относно значително намаляване на нивото на заетост на макроикономическо равнище остава валиден. Следва също да се посочи, че на микроикономическо равнище Съветът не е основал извода си относно вредата на данни за заетостта.

175    Второ, жалбоподателите се позовават на преместването на производството на Общността към трети страни, придружено с мерки с цел измама, които са насочени към указване на италианския произход на продуктите. Дори да се предположи обаче, че институциите са били жертва на тази практика, в смисъл че са включили в данните относно производството на Общността произведени в чужбина количества, това всъщност би означавало, че намаляването на производството на Общността е още по-значително от представеното във временния и в обжалвания регламент. Посочените от жалбоподателите обстоятелства, ако се приемат за установени, не могат следователно да поставят под въпрос преценката на Съвета относно вредата, произтичаща от нивото на производството на Общността.

176    Трето, жалбоподателите се позовават на измами, за които се твърди, че са извършени от едно от двете италиански дружества, и се състоят в получаването на държавни помощи за купуването на нови машини, които обаче били инсталирани по-конкретно в Албания. Дори да се приеме обаче, че това твърдение бъде установено, това обстоятелство би могло да има само отрицателно въздействие по отношение на действителното ниво на инвестициите в рамките на пазара на Общността, потвърждавайки по този начин изводите на Съвета в това отношение.

177    Следователно твърденията на жалбоподателите не могат да поставят под въпрос преценките на Съвета на макроикономическо равнище.

178    От микроикономическа гледна точка във всеки случай следва да се посочи, че дори ако въпросните две италиански дружества са участвали в извадката и са включили сред своите продажби на пазара на Общността продажби на обувки, които са произвели в трети страни — което би могло да засегне изчисляването на средната цена от 18,2 EUR на чифт, спомената в съображение 199 от обжалвания регламент — това не променя обстоятелството, че поради изложените в съображение 200 от обжалвания регламент причини критерият на средната продажна цена не е сам по себе си определящ фактор.

179    Всъщност, както се посочва в съображение 200 от обжалвания регламент, обувките се произвеждат по поръчка и нови поръчки обикновено се приемат, ако съответното ценово равнище позволява най-малкото изравняването на приходите с разходите. Следователно дори да се предположи, че средната продажна цена на производството на Общността не е установена с най-голямата точност и че в действителност тя е на по-високо равнище, това не би било достатъчно, за да се поставят под въпрос изводите относно паричния поток, рентабилността, възвръщаемостта на инвестициите, способността за набиране на капитал и инвестициите, които доказват значително влошаване на положението на производството на Общността.

180    Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от липсата на мотивиране, следва да се посочи, че не се изисква мотивите, на които се основават регламентите, да уточняват понякога многобройните и сложни различни фактически и правни обстоятелства, които са техен предмет, тъй като тези регламенти се включват в систематичната рамка на съвкупността от мерки, от които те са част. В това отношение е достатъчно съображенията на институциите в регламентите да се излагат по ясен и недвусмислен начин (Решение на Общия съд от 15 октомври 1998 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, T‑2/95, Recueil, стр. II‑3939, точки 357 и 358).

181    Освен това следва да се подчертае, че институциите не са длъжни да вземат становище по всички доводи, изтъкнати пред тях от заинтересованите лица, а е достатъчно да изложат фактите и правните съображения със съществено значение в структурата на решението (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 януари 2007 г. по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, C‑404/04 P, точка 30).

182    От изложеното по-горе следва, че в рамките на обжалвания регламент Съветът е изложил ясно причините, поради които счита, че производството на Общността е претърпяло значителна вреда на микроикономическо, както и на макроикономическо равнище, в резултат на вноса с произход от Китай. Следователно обжалваният регламент е надлежно мотивиран в това отношение.

183    Ето защо шестото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По седмото правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 3, параграф 2 от основния регламент

 Доводи на страните

184    Според жалбоподателите трябва да се изследва дали съществува пряка причинна връзка между дъмпинговия внос и вредата, която производството на Общността е претърпяло през 2004 г. Случаят не бил такъв, с оглед наличието на други вредоносни фактори като по същество слабите резултати от износа на производството на Общността, увеличаването на вноса с произход от трети страни, различни от Китай или Виетнам, и премахването на режима на количествени квоти от 1 януари 2005 г. (вж. точка 11 по-горе).

185    В конкретния случай посредственото икономическо положение на производството на Общността се дължало на влошаване на неговите резултати от износа — обстоятелство, което потвърждавало липсата на конкурентоспособност на производството на Общността. Ставало въпрос за причината, поради която производителите от Общността не могат да увеличат значително цените си или да увеличат рентабилността на сектора на по-високо равнище от това от 2004 г. — релевантна година за определянето на нивото на антидъмпинговите мита, позволяващо да се отстрани вредата. Това обяснявало също намаляването на продажбите на производителите от Общността на пазара на Общността, както и преместването на производството към трети страни. Освен това, както било видно от по-ранните процедури по разследване на дъмпинг, нивото на рентабилност, достигнато от производството на Общността през 2004 г. и през периода на разследване, не било значително под това от последните петнадесет години.

186    От това следвало, че претърпяната от производството на Общността вреда се дължи основно на неконкурентоспособните цени на разглежданите продукти на Общността. Следователно дори ако тезата, че резултатите от износа на производството на Общността не са причинили значителна вреда, може са се окаже правилна в определена степен, тя не отчитала обстоятелството, че причинената значителна вреда не произтича от разглеждания дъмпингов внос.

187    Съдържащият се в обжалвания регламент анализ, който има за цел да постави под въпрос този извод, бил основан на явно погрешни преценки, съдържащи се в съображение 229 от този регламент. Всъщност, първо, преценката, според която нито една от изброените в съображение 227 от обжалвания регламент трети страни не увеличила значително своя пазарен дял по време на разглеждания период, не отчитала обстоятелството, че две страни, притежаващи значителни пазарни дялове, ги удвоили, а две други страни ги увеличили съответно с 50 % и 30 %. Второ, пазарният дял на всички изброени в съображение 227 от обжалвания регламент страни бил сравним с този на страните, към които са насочени въпросните антидъмпингови мерки, и макар този дял да не съответствал точно на дела на Китай, то той бил по-голям от този на Виетнам. Трето, три трети страни намалили цените си с поне 22 %, а четвърта ги намалила с почти 20 %. Четвърто, намаляването на цените на продуктите с произход от Китай се обяснявало с прекратяването на действието на режима на количествени квоти, наложен на вноса на обувки с произход от тази страна — обстоятелство, което довело до увеличаване на количеството внесени обувки на ниска цена и следователно до промяна в разпределението на продуктите.

188    Изброените в съображение 227 и сл. от обжалвания регламент обстоятелства водели по-скоро до извода, че вносът с произход от трети страни (различни от Китай и Виетнам) е допринесъл съществено за претърпяната от производството на Общността вреда. Освен това общностните институции изкуствено намалили влиянието, което премахването на квотите може да има върху производството на Общността, по-специално що се отнася до намаляването на средните единични цени, увеличаването на вноса и промяната в разпределението на продуктите. В това отношение жалбоподателите подчертават, че периодът на разследване обхваща само период от три месеца без квоти (от 1 януари до 31 март 2005 г.). Ставало въпрос обаче за прекалено кратък период, за да се направят изводи за толкова значителна промяна, нуждаеща се от значителен период, за да позволи стабилизирането на пазара. Следователно институциите неправилно направили извод, че премахването на режима на квотите изобщо не е довело до значително неравновесие или че само е усилило последиците от дъмпинговия внос.

189    Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

190    Следва да се посочи, че при определянето на вредата Съветът и Комисията са длъжни да изследват дали установената от тях вреда действително произтича от дъмпингов внос и да изключат вредата, явяваща се резултат от други фактори, и по-конкретно вредата, която се дължи на поведението на самите производители от Общността (Решение на Съда от 11 юни 1992 г. по дело Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, Recueil, стр. I‑3813, точка 16).

191    В настоящия случай Съветът установява наличието на причинна връзка, разглеждайки, от една страна, последиците от дъмпинговия внос, и от друга страна, последиците от други фактори, като резултатите от износа на производството на Общността, вноса с произход от други трети страни, колебанията на обменните курсове, премахването на режима на квотите, липсата на модернизация при производителите, намиращи се в основата на жалбата, и преместването на производството от промишлеността на Общността.

192    Що се отнася до довода на жалбоподателите, изведен от слабите резултати от износа на производството на Общността, следва да се посочи — подобно на Съвета в съображение 224 от обжалвания регламент — че това обстоятелство не засяга показателите като обема на продажбите, пазарните дялове и спада на цените, които са послужили за основа за установяването на вредата. Всъщност тези показатели са установени на равнището на продажбите на Общността. Освен това според съображения 187 и 189 от обжалвания регламент намаляването на пазарните дялове на производството на Общността на вътрешния пазар е довело до аналогично намаляване на производството. Следователно Съветът правилно е констатирал в съображение 224 от обжалвания регламент, че по-голямата част от производството на Общността е предназначена за продажба на пазара на Общността и че следователно резултатите от износа не са могли да причинят значителна вреда на производството на Общността.

193    Що се отнася до доводите относно вноса с произход от други трети страни, следва да се констатира, че всички страни, на които е направено позоваване в съображение 227 от обжалвания регламент, си поделят пазарен дял от 33,8 % по време на периода на разследване срещу 24,4 % през 2001 г. Във връзка с това следва също да се констатира, че две страни — Макао и Бразилия — са удвоили пазарните си дялове през разглеждания период (от януари 2001 г. до април 2005 г.), като са ги увеличили от 1,2 % на съответно 2,4 % и 2,5 %, докато Индия е увеличила пазарния си дял от 3,6 % през 2001 г. на 5,7 % през периода на разследване.

194    В допълнение, съгласно втората таблица от съображение 227 от обжалвания регламент цените на внесените от същите тези страни продукти, с изключение на Румъния, са се понижили с от 10 % (Индия) до 25 % (Бразилия), като варират между 8,7 EUR (Индонезия, с пазарен дял от 2 %) и 14,9 EUR (Румъния, с пазарен дял от 6,9 %).

195    Освен това следва да се напомни, че според съображения 162, 168 и 170 от обжалвания регламент пазарният дял на вноса с произход от Китай и Виетнам се е увеличил от 9,3 % през 2001 г. на 23,2 % през периода на разследване. Също така според съображения 170 и 199 от обжалвания регламент обувките с произход от Китай и Виетнам са внесени през периода на разследване на средна цена от 8,5 EUR за чифт срещу средна цена от 18,2 EUR за чифт за произведените в Общността обувки и среднопретеглена цена от 12,21 EUR за чифт за вноса с произход от трети страни. Изчисляването на последната цена се основава на средните цени, посочени във втората таблица от съображение 227 от обжалвания регламент, претеглени според пазарните дялове, на които се прави позоваване в първата таблица от същото съображение.

196    От тези данни следва, че дори ако третите страни притежават заедно значителен дял от пазара на Общността, общият пазарен дял на Китай и Виетнам съответства на около 72 % от пазарния дял на изброените в съображение 227 от обжалвания регламент трети страни. В този контекст следва да се допълни, че средната вносна цена на обувките с произход от посочените страни е с 30,4 % по-ниска от средната цена, на която са внесени обувките с произход от други трети страни. При тези обстоятелства последиците от вноса с произход от други трети страни не могат да поставят под въпрос съществуващата причинна връзка между дъмпинговия внос и претърпяната от производството на Общността вреда.

197    Този извод не се опровергава от обстоятелството, че някои трети страни значително са увеличили своите пазарни дялове през разглеждания период, тъй като данните, съдържащи се в точки 193—196 по-горе, надлежно вземат предвид това изменение.

198    Що се отнася до влиянието, което премахването на квотите може да има (вж. точка 188 по-горе), следва да се посочи, че налагането на антидъмпингови мита не представлява санкция за минало поведение, а защитна и предпазна мярка срещу нелоялната конкуренция, явяваща се резултат от дъмпинга. При това положение е необходимо разследването да се води въз основа на възможно най-актуалната информация, за да могат да се определят антидъмпингови мита, които са подходящи за защита на производството на Общността от дъмпинг (Решение по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет, посочено по-горе, точки 91 и 92 и Решение на Общия съд от 14 ноември 2006 г. по дело Nanjing Metalink/Съвет, T‑138/02, Recueil, стр. II‑4347, точка 60).

199    Така когато институциите установяват, че вносът на продукт, който дотогава е бил предмет на количествени ограничения, се увеличава след прекратяването на действието на посочените ограничения, те могат да вземат предвид това нарастване за целите на своята преценка на претърпяната от производството на Общността вреда.

200    Накрая, както следва от съображения 162, 168—170, 187—206 и 216—240 от обжалвания регламент, институциите са взели предвид няколко фактора, засягащи вредата и причинната връзка, които се отнасят не само за последното тримесечие на периода на разследване, но и за разглеждания период.

201    От това следва, че седмото правно основание трябва да се отхвърли.

 По осмото правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 9, параграф 4 от основния регламент

 Доводи на страните

202    Жалбоподателите твърдят, че преценката на Съвета относно равнището, което трябва да достигнат окончателните антидъмпингови мерки, за да се отстрани вредата (вж. точка 42 по-горе), е явно погрешна. Тази преценка се основавала на данни за част от разглеждания продукт, който не бил обект на „причиняващ значителна вреда дъмпинг“ (вместо да се използват възможно най-добрите данни за 2001—2003 г., през които не е имало дъмпинг), и се състояла в подразделянето на сходния продукт, следвайки „омагьосан кръг в обосновката“. Определянето на обувките, които не са обект на „причиняващ значителна вреда дъмпинг“, предполагало да се установи от кой момент е налице „причиняващ значителна вреда дъмпинг“, което изисквало също сравнение на маржа на печалбата на производителите от Общността с маржа на печалбата, който би бил достигнат при липсата на дъмпингов внос. Този подход бил особено неподходящ, тъй като антидъмпинговите мерки се налагат за целия внос.

203    Освен това Съветът обяснил в писмената защита, че маржът на печалбата от 6 % се отнасял до продукти, които не били предмет на въпросното разследване — обстоятелство, което по дефиниция означавало, че този процент не може да представлява валиден показател за изчисляването на маржа на печалбата, който производителите от Общността биха постигнали при липсата на дъмпингов внос. Всъщност производството на Общността не постигнало марж на печалбата над 2 % през обхванатия от разследването период или в близкото минало.

204    От това следвало, че определянето на 6 % на маржа на печалбата, на който производството на Общността можело да разчита при липсата на вредоносен дъмпинг, следвало от явна грешка в преценката, представляваща нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент.

205    Съветът отхвърля доводите на жалбоподателите, като посочва, че понятието „обувки, които не са обект на причиняващ значителна вреда дъмпинг“ съответства не на подкатегория на разглеждания продукт, а на обувки, които не спадат към дефиницията на разглеждания продукт. Следователно институциите не следвали „омагьосан кръг в обосновката“ и не давали предимство на недостоверни данни в ущърб на по-добри данни за разглеждания продукт.

206    При условията на евентуалност Съветът изтъква, че дори в хипотезата, при която настоящото правно основание бъде уважено, това можело да доведе само до отмяната на обжалвания регламент, доколкото Съветът е възприел в него марж на вредата, с 4 % по-висок от маржа, който е трябвало да установи.

 Съображения на Общия съд

207    На първо място, следва да се посочи, че в писмената реплика жалбоподателите приемат представеното от Съвета обяснение, че понятието „обувки, които не са обект на причиняващ значителна вреда дъмпинг“ съответства не на подкатегория на разглеждания продукт, а на обувки, които не спадат към дефиницията на разглеждания продукт.

208    На следващо място, следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, според които маржът на печалбата, който производството на Общността е постигнало за обувки, които не са обхванати от разследването (и не са обект на вредоносен дъмпинг), не може да се счита за валиден показател за маржа на печалбата, който производителите от Общността биха постигнали при продажбата на разглеждания продукт при липсата на дъмпингов внос. Всъщност нищо не задължава институциите да се основават единствено на данните за разглеждания продукт, за да оценят маржа на печалбата, който производството на Общността би постигнало при липсата на вредоносен дъмпинг. Напротив, позволено им е да се основават на сродни продукти, подобни в широк смисъл на разглеждания продукт. Дори тези продукти да не са част от дефиницията на разглеждания продукт, маржът на печалбата, който производството на Общността е постигнало за тези продукти, може да се счита за валиден показател за маржа на печалбата, който производителите от Общността биха постигнали при продажбата на разглеждания продукт при липсата на дъмпингов внос. В настоящия случай Съветът не допуска явна грешка в преценката, като се основава на маржа на печалбата, който производството на Общността е постигнало за други обувки, различни от обхванатите от разследването, тъй като тези други обувки са достатъчно близки до разглеждания продукт.

209    Накрая, следва да се напомни, че член 3, параграф 3 от основния регламент предвижда изрично възможността да се вземе предвид евентуално потискане на цените на производството на Общността, за да се установи в този случай равнището на по-ниските референтни цени.

210    Следователно осмото правно основание трябва също да бъде отхвърлено, както и жалбата в нейната цялост.

 По съдебните разноски

211    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, в съответствие с исканията на Съвета.

212    Съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник Комисията и СЕС понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co., Ltd понасят направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз.

3)      Европейската комисия и Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) понасят направените от тях съдебни разноски.

Martins Ribeiro Papasavvas Dittrich

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 4 март 2010 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваният регламент

Производство и искания на страните

От правна страна

По първите две правни основания, изведени от нарушението на член 2, параграф 7, букви б) и в), на член 9, параграф 5 и на член 18 от основния регламент, от нарушението на принципите на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания, както и от нарушението на правото на защита

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По третото правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 5, параграф 4 от основния регламент поради недоказване от страна на Комисията, че жалбата се поддържа от производството на Общността

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По четвъртото правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 1, параграф 4 и на членове 2 и 3 от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По петото правно основание, изведено от явна грешка в преценката, както и от нарушението на член 17 от основния регламент и на член 253 ЕО

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По шестото правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 3, параграф 2 от основния регламент, както и на член 253 ЕО

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По седмото правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 3, параграф 2 от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По осмото правно основание, изведено от явна грешка в преценката и от нарушението на член 9, параграф 4 от основния регламент

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.