РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
16 декември 2010 година
Дело T-52/10 P
Giorgio Lebedef
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Годишен отпуск — Командироване на половин работен ден с цел синдикално представителство — Неразрешено отсъствие — Приспадане на дни от годишния отпуск — Член 60 от Правилника за длъжностните лица “
Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 30 ноември 2009 г. по дело Lebedef/Комисия (F‑54/09, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑505 и II‑A‑1‑2735), с която се иска отмяна на това определение
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Giorgio Lebedef да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия, направени в настоящото производство.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Правно основание, насочено срещу мотив на решението, който не е необходим за обосноваване на диспозитива му — Неотносимо правно основание
(член 257 ДФЕС; член 9 от приложение I към Статута на Съда)
2. Обжалване — Правни основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Недопустимост
(член 257 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда; член 138, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Обжалване — Правни основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 256 ДФЕС; член 11 от приложение I към Статута на Съда)
4. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Имплицитни мотиви, изложени от Съда на публичната служба — Допустимост — Условия
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)
1. Правното основание, изложено в производство по обжалване и насочено срещу мотиви на решение на Съда на публичната служба, които не са в основата на обжалваното решение, е неотносимо и трябва да бъде отхвърлено.
(вж. точка 34)
Позоваване на:
Общ съд — 19 януари 2010 г., De Fays/Комисия, T‑355/08 P, точка 56 и цитираната съдебна практика
2. От член 11 от приложение І към Статута на Съда и от член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд следва, че жалбата срещу решенията на Съда на публичната служба трябва точно да посочва оспорваните части на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, които по специфичен начин подкрепят това искане. Не отговаря на това изискване жалба, която изобщо не съдържа доводи, насочени към установяване на грешката при прилагане на правото, опорочила съответното съдебно решение или определение.
Освен това доводите, които са твърде общи и неточни, за да бъдат преценени от правна гледна точка, трябва да се считат за явно недопустими.
(вж. точка 35)
Позоваване на:
Съд — 10 февруари 2009 г., Correia de Matos/Комисия, C‑290/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 18 и цитираната съдебна практика
Общ съд — 6 май 2010 г., Керелов/Комисия, T‑100/08 P, точка 39 и цитираната съдебна практика
3. Съгласно член 11 от приложение I към Статута на Съда обжалването пред Общия съд се ограничава само до правни въпроси. Единствено Съдът на публичната служба е компетентен да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и да преценява тези факти. Следователно, освен в случай на изопачаване на доказателствата, които са били представени пред Съда на публичната служба, тази преценка не представлява правен въпрос, подлежащ в това си качество на контрол от съда, пред който е обжалван съдебният акт.
(вж. точка 73)
Позоваване на:
Съд — 2 октомври 2001 г., ЕИБ/Hautem, C‑449/99 P, Recueil, стр. I‑6733, точка 44; 5 юни 2003 г., O’Hannrachain/Парламент, C‑121/01 P, Recueil, стр. I‑5539, точка 35; 27 април 2006 г., L/Комисия, C‑230/05 P, непубликувано в Сборника, точка 45
4. Задължението за мотивиране на решенията следва от член 36 от Статута на Съда, приложим за Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложение I към същия статут. Решенията на Съда на публичната служба трябва да бъдат достатъчно мотивирани, за да може Общият съд да упражни съдебен контрол. Това задължение обаче не би могло да се тълкува в смисъл, че обвързва Съда на публичната служба да отговаря в подробности на всеки изложен от жалбоподателя довод, особено ако последният не е достатъчно ясен и точен, и не почива на обстойно изложени доказателства. Мотивите може да са имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да узнаят причините, поради които първоинстанционният съд не е уважил доводите им, и предоставят на съда, пред който е обжалван съдебният акт, достатъчно данни, за да упражни своя контрол.
(вж. точки 82—84)
Позоваване на:
Общ съд — 2 март 2010 г., Doktor/Съвет, T‑248/08 P, точка 64 и цитираната съдебна практика; 1 септември 2010 г., Skareby/Комисия, T‑91/09 P, точка 36 и цитираната съдебна практика