Жалба, подадена на 17 юли 2024 г. от Ereğli Demir ve Çelik Fabrikaları TAŞ, İskenderun Demir ve Çelik AŞ, Erdemir Çelik Servis Merkezi Sanayi ve Ticaret AŞ срещу решението, постановено от Общия съд (осми разширен състав) на 8 май 2024 г. по дело T-629/21, Ereğli Demir ve Çelik Fabrikaları и др./Комисия

(Дело C-499/24 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ereğli Demir ve Çelik Fabrikaları TAŞ, İskenderun Demir ve Çelik AŞ, Erdemir Çelik Servis Merkezi Sanayi ve Ticaret AŞ (представители: J. Cornelis, F. Graafsma, advocaten)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите молят Съда:

да отмени решение на Общия съд (осми разширен състав) от 8 май 2024 г. по дело T-629/21, Ereğli Demir ve Çelik Fabrikaları TAŞ и др./Комисия,

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1100 на Комисията¹ от 5 юли 2021 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция, и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите както в настоящото производство по обжалване, така и в производството пред Общия съд по дело T-629/21.

При условията на евентуалност:

да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и

да не се произнася по съдебните разноски в производството пред Общия съд и по обжалване пред Съда.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите излагат осем основания в подкрепа на жалбата.

Първо, в обжалваното съдебно решение не били изложени мотиви и бил неправилно приложен член 2, параграф 10, буква й) от Регламент (ЕС) 2016/1036¹ на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (наричан по-нататък „основният регламент“), тъй като било неправилно тълкувано твърдението на жалбоподателите пред Общия съд във връзка с необходимостта от парично конвертиране.

Второ, в обжалваното съдебно решение бил неправилно приложен правният стандарт, за да бъдат споразуменията на СТО взети предвид при тълкуването на разпоредбите на основния регламент.

Трето, в обжалваното съдебно решение бил пренебрегнат член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент, тъй като бил направен извод, че член 2, параграф 5 от основния регламент не предвижда задължение за използване на специален валутен курс.

Четвърто, в обжалваното съдебно решение били изопачени доказателствата, тъй като бил направен извод, че жалбоподателите са поискали и приветствали конвертирането на месечна база и самите те са приложили такова конвертиране.

Пето, в обжалваното съдебно решение била възложена прекомерна тежест за доказване, тъй като било поискано да се представи нова информация за разходите в турски лири.

Шесто, в обжалваното съдебно решение бил неправилно тълкуван член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент относно третирането на операциите по хеджиране.

Седмо, в обжалваното съдебно решение не били изложени мотиви, доколкото не били разгледани част от доводите на жалбоподателите относно двойното осчетоводяване на продажбените, общите и административните разходи.

Накрая, в обжалваното съдебно решение била неправилно тълкувана релевантната съдебна практика и имало опасност да се обезсили задължението за полагане на грижа и за добра администрация.

____________

¹ OВ L 238, 2021 г., стр. 32.

¹ OВ L 176, 2016 г., стр. 21.