РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (първи състав)
12 юли 2007 година(*)
„Персонал, нает в съвместното предприятие JET — Прилагане на различен правен статут от статута на срочно наетите служители — Обезщетяване на претърпените имуществени вреди“
По дело T-45/01,
Stephen G. Sanders, с местожителство в Oxon (Обединеното кралство) и 94 други ищци, чиито имена са посочени в приложението, представлявани първоначално от г‑н P. Roth, QC, г‑н I. Hutton, г‑жа E. Mitrophanous и г‑н A. Howard, barristers, а впоследствие от г‑н Roth, г‑н Hutton и г‑н B. Lask, barrister,
ищци,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явява г‑н J. Currall, в качеството на представител,
ответник,
подпомагана от
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват първоначално г‑н J.-P. Hix и г‑н А. Pilette, а впоследствие г‑н Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане да се определи вследствие на Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2004 г. по дело Sanders и др./Комисия (T‑45/01, Recueil, стр. II‑3315) размерът на обезщетението, дължимо за имуществените вреди, които всеки един от ищците е претърпял, поради факта че не е бил нает като срочно нает служител на Европейските общности за изпълнението на своята дейност в съвместното предприятие Joint European Torus (JET),
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (първи състав),
състоящ се от: г‑н B. M. Vesterdorf, председател, г‑н M. Jaeger и г‑н H. Legal, съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производство и в съдебното заседание от 20 март 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора и процедура
1 С Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Sanders и др./Комисия (T‑45/01, Rec. p. II-3315, ci-après l’« arrêt interlocutoire ») Първоинстанционният съд отсъжда, че като не е предложила на ищците, в нарушение на Устава на съвместното предприятие Joint European Torus (JET), сключването на договори за срочно наети служители, Комисията е извършила виновно правонарушение, водещо до отговорност на Европейската общност, че поради това неправомерно поведение ищците са пропуснали сериозна възможност за наемане в качеството на срочно наети служители и че причинената им вреда представлява разликата между възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които заинтересованите лица са щели да получат или да придобият, ако бяха работили по проекта JET в качеството на срочно наети служители, и възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които те действително са получили или придобили в качеството на договорно нает персонал (точки 142, 158 и 167 от междинното решение).
2 Все пак, тъй като приема, че ищците е трябвало да предявят искания за обезщетение в разумен срок, който да не надвишава пет години от момента на узнаване на дискриминационното положение, от което споменатите се оплакват, Първоинстанционният съд отсъжда, че дължимото обезщетение следва да се изчисли по отношение на всеки ищец от датата на влизане в сила на първия сключен или продължен договор, който го засяга, като тази дата не трябвало да предхожда с повече от пет години датата на предявяването на искането му за обезщетение от Комисията (точка 72 от междинното решение).
3 Тъй като Първоинстанционният съд не е в състояние да определи дължимото на всеки един от ищците обезщетение, междинното решение (точка 170) полага принципите и критериите, въз основа на които страните се приканват да постигнат споразумение, а при липса на такова — да сезират Първоинстанционния съд с определени по размер искания.
4 В резултат на това страните трябва:
1) да определят длъжността и степента, които биха съответствали на служебните задължения, изпълнявани от всеки един от ищците, ако последният бе сключил договор за срочно нает служител в момента на влизане в сила на първия сключен или продължен договор, като въпросният момент не трябва да предхожда с повече от пет години предявяването на искането му за обезщетение (точки 169 и 171 от междинното решение);
2) да отразят трудовия стаж на заинтересованото лице от момента на наемането му до посочения по-горе период от най-много последните пет години, като вземат предвид следното:
— средното нарастване на възнагражденията за съответстващата длъжност и степен на служител на Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ), евентуално работещ за JET,
— евентуалните повишения, които заинтересованото лице е можело да получи през този период, предвид съответната длъжност и степен, чрез прилагане на средната величина за повишенията, на които имат право срочно наетите служители на ЕОАЕ в сходно положение (точка 172 от междинното решение),
3) да извършат сравнение между положението на срочно нает служител на Общностите и това на договорно нает служител в чисти стойности след приспадане на вноските, удръжките или другите предвидени в приложимото законодателство налози (точка 173 от междинното решение).
5 Първоинстанционният съд уточнява, че периодът, за който се дължи обезщетение, започва от влизането в сила на първия договор, сключен или продължен през петте години, предхождащи момента на предявяване на искането за обезщетение, и завършва или в момента, в който заинтересованото лице е престанало да работи по проекта JET, ако въпросният момент е предхождал момента на приключване на проекта, тоест 31 декември 1999 г., или на последната дата, ако заинтересованото лице е работило по проекта JET до неговото приключване. (точка 174 от междинното решение).
6 На последно място, Първоинстанционният съд отсъжда, че тъй като компенсирало пропуснати възнаграждения и придобивки, обхванати от Протокола за привилегиите и имунитетите на длъжностните лица и служители на Европейските общности, и било изчислено при отчитане на общностния данък, обезщетението не подлежало на облагане с данък или с други налози, предвидени в националното законодателство (точка 176 от междинното решение).
7 Тъй като страните не успяват да постигнат споразумение по всички точки, свързани с точното определяне на обезщетението, дължимо на всеки един от ищците, на 28 октомври 2005 г. те представят пред Първоинстанционния съд своите определени по размер искания.
8 Посредством процесуално-организационно действие, съобщено на страните на 19 декември 2006 г., съобразно член 64 от своя процедурен правилник Първоинстанционният съд иска от последните информация и сведения относно някои съществуващи между тях различия по отношение на изчисляването на вредата за всеки един от ищците.
9 Ищците отговарят на исканията на Първоинстанционния съд с писмо, получено в секретариата на 20 февруари 2007 г. Комисията изпраща своето писмено становище относно отговорите на ищците с писмо, получено в секретариата на 1 март 2007 г.
10 В отговорите на исканията на Първоинстанционния съд страните, които уточняват своите определени по размер искания вследствие на процесуално-организационното действие, посочват, че са разрешили някои от противоречията помежду си, като в същото време подчертават и все още съществуващите спорни елементи.
11 С определение на председателя на първи състав на Първоинстанционния съд от 7 март 2007 г. искането за встъпване, подадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, е отхвърлено съобразно член 115, параграф 1 във връзка с член 116, параграф 6 от Процедурния правилник поради късното му подаване.
12 Устните изявления на страните, както и техните отговори на въпросите, поставени от Първоинстанционния съд, са изслушани в съдебното заседание от 20 март 2007 г. Комисията представя поправена версия на приложенията към своето писмено становище от 1 март 2007 г.
13 В края на съдебното заседание председателят предоставя на ищците срок от една седмица за представяне на евентуални изменения в документите, приложени в съдебното заседание от Комисията. Въз основа на подадено от ищците искане, на 27 март 2007 г. председателят разрешава на Комисията и на последните продължаване на срока съответно до 30 март и до 3 април 2007 г., с цел да се осигури възможност за ответника да внесе последни поправки в своите определени по размер искания, а за ищците — да формулират своите писмени становища по последните елементи.
14 Устната фаза на производството приключва на 17 април 2007 г.
Искания на страните
15 Ищците молят Първоинстанционния съд:
– да задължи Комисията да ги обезщети за пропуснатите трудови доходи и други ползи в резултат от извършени спрямо тях нарушения на общностното право, като към 31 октомври 2005 г. тяхното искане за обезщетение възлиза общо за всички ищци на 27 744 467 лири стерлинги (GBP),
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
16 Комисията, подпомагана от Съвета, моли Първоинстанционния съд:
– да я задължи да изплати обезщетение на ищците в изпълнение на междинното решение, съобразно писменото ѝ становище, общо в размер на 5 767 682 GBP към 31 октомври 2005 г.,
– да я осъди да заплати половината от съдебните разноски на ищците.
От правна страна
Обхват на спора rationae personae
17 В отговор на въпросите, поставени от Първоинстанционния съд в съдебното заседание, ищците посочват, че двама от тях — г‑н М. Organ и г‑н M. R. Sibbald, не предявяват искания за обезщетение.
18 В резултат на това Първоинстанционният съд следва при отчитане на горното да приеме, че деветдесет и трима от деветдесет и петимата ищци предявяват искания за обезщетение.
19 Освен това ищците уточняват, че г‑жа S. Rivers, която е сключила брак по време на съдебното производство, фигурира в исканията за обезщетение под името г‑жа S. Playle. За да се избегне опасност от объркване, в рамките на настоящото решение тя следва да бъде обозначавана с името Rivers-Playle.
По размера на исканията за обезщетение
20 Без да повдига възражение за недопустимост, Комисията изтъква, че претенциите за обезщетение на ищците за периода на обезщетяване, определен с междинното решение (1995—1999 г.), надвишавали с един и половина пъти първоначалните им претенции. Тя счита, че въпреки че въпросните претенции са били преразгледани от заинтересованите лица, по-специално предвид сведенията, които им е предоставила по време на обсъжданията, подобно съществено увеличение на претенциите на ищците не би съответствало на разпоредбите на член 44 от Процедурния правилник.
21 По отношение на принципа следва да се отбележи, че по дело, в което с междинно решение е определил правилата за оценяване на претърпените вреди и в което е назначил експертиза, Съдът допуска преразглеждане с оглед на увеличаване на първоначалните искания, приемайки за допустими подобни изменени искания. Той счита, че споменатите искания се явяват допустимо, дори необходимо развитие на исканията, съдържащи се в исковата молба, най-вече тъй като, от една страна, той определя необходимите елементи за оценяване на вредата за първи път в междинното решение, а от друга — все още не било обсъдено в какво точно се изразява вредата и какъв е точният способ за изчисляване на дължимите обезщетения. Съдът добавя, че в диспозитива на междинното решение приканва страните да представят определени по размер искания в хипотезата, в която не успеят да се споразумеят относно размера на вредите. Той заключава, че тази покана не би имала смисъл и действие, ако след постановяването на споменатото решение страните страните не могат да формулират различни от предявените с исковата им молба искания (Решение на Съда от 27 януари 2000 г. по дело Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, Recueil, стр. I‑203, точки 38—40).
22 Освен това, тъй като в случая с междинното решение Първоинстанционният съд определя периода, за който се дължи обезщетение, съставните елементи на последното, както и метода за определяне на точния размер на полагащото се на всеки обезщетение, конкретният размер на индивидуалните претенции на всеки ищец трябва по необходимост да може да бъде поправен вследствие на това решение.
23 Освен това от преписката е видно, че исканията за обезщетение на ищците към 31 октомври 2005 г., преразгледани с оглед на мотивите към междинното решение, са занижени, а не завишени спрямо техните първоначални искания, като се има предвид техният общ размер, а не както прави ответникът — единствено частта от първоначалните претенции, засягаща периода на обезщетяване.
24 От изложеното е видно, че становището на Комисията относно размера на първоначалните искания трябва да бъде отхвърлено като ирелевантно.
Предварителни съображения
25 Цел на настоящото решение е да определи обезщетението, дължимо на всеки един от ищците за поправяне на вредите, причинени от нарушението, установено с междинното решение съобразно принципите и критериите, посочени в последното и припомнени в точки 1—6 по-горе, тъй като страните не са постигнали пълно споразумение по всички точки с оглед на прилагане на принципите и критериите, посочени от Първоинстанционния съд.
26 В самото начало следва да се отбележи, че междинното решение не е било оспорвано нито на основание на принципа за признаване на отговорността на Общността — по причина на установеното нарушение — нито на основание на принципа за признаване на вредите, претърпени от ищците, чиито права на обезщетение са били ограничени до период от най-много пет години, нито по отношение на принципите и критериите за определяне на дължимото на всеки един от ищците обезщетение. Следователно това решение е станало окончателно във всичките си точки, придобили сила на пресъдено нещо, и е задължително за крайното разрешаване на спора (Решение на Съда от 19 февруари 1991 г. по дело Италия/Комисия, C‑281/89, Recueil, стр. I‑347, точка 14, Определение на Съда от 11 юли 1996 г. по дело Coussios/Комисия, C‑397/95 P, Recueil, стр. I‑3873, точка 25 и Определение от 28 ноември 1996 г. по дело Lenz/Комисия, C‑277/95 P, Recueil, стр. 6109, точки 48—54, а по отношение на силата на пресъдено нещо на междинно решение — посочено по-горе Решение Mulder и др./Съвет и Комисия, точки 54—56). Освен това Комисията подчертава в своето споменато по-горе писмено становище от 1 март 2007 г., че нито ищците, нито тя самата са обжалвали решението от 5 октомври 2004 г. пред Съда и че следователно последното е придобило окончателния характер на res judicata.
27 Освен това по отношение на състоянието на спора при приключване на устната фаза на производството изглежда, че що се отнася до съответните им искания от 28 октомври 2005 г., страните са се споразумели по определен брой общи или особени въпроси, свързани с определянето на дължимото на всеки един от ищците обезщетение, предвид принципите и критериите, положени в междинното решение.
28 На първо място, изглежда, че страните са се споразумели относно общата методология за изчисляване на пропуснатите от ищците ползи, относно определянето на основните компоненти на националните или общностни доходи на заинтересованите лица, които да се вземат предвид, относно начисляването върху крайния размер на дължимото на всеки ищец обезщетение на проста лихва в размер на 5,25 % и относно необлагаемия характер, съобразно законодателството на Обединеното кралство, на обезщетенията, които ищците следва да получат, като се има предвид, че въпросът за данъчния режим на посочените обезщетения е бил изрично и окончателно уреден с междинното решение (вж. точка 6 по-горе). Освен това от преписката е видно, че страните са се споразумели, че двама от ищците — г‑н D. Hamilton и г‑н T. Price, които са останали без работа, след като са напуснали JET, са имали право на обезщетение поради тази причина в съответствие с приложимото законодателство.
29 Подадените от страните искания на 28 октомври 2005 г. указват за съществуващи несъгласия по шест точки относно точното определяне на дължимото на всеки един от ищците обезщетение, за чието уреждане страните се обръщат към Първоинстанционния съд. Посочените несъгласия засягат, на първо място, началото на периода на обезщетяване по отношение на всеки един от ищците (вж. точка 5 по-горе), на второ място, степента и стъпката, подлежащи на определяне за всеки ищец в началото на периода на обезщетяване (вж. точка 4 по-горе), на трето място, повишенията, които заинтересованите лица са можели да получат (вж. точка 4 по-горе), на четвърто място, свързаните с възнагражденията придобивки, които са можели да получат (вж. точка 1 по-горе), на пето място, вноските, удръжките и другите налози, които е следвало да бъдат отчетени при определянето на чистия доход на срочно нает служител на Общностите и този на договорно нает служител (вж. точка 4 по-горе), и на шесто място, пенсионните права, за които всеки един от ищците е можел да претендира (вж. точка 1 по-горе).
30 Вследствие на съобщеното на 19 декември 2006 г. процесуално-организационно действие страните се споразумяват допълнително по определени точки. Те се споразумяват съответно по отношение, от една страна, на началото на периода на обезщетяване спрямо всеки, а от друга — по отношение на вноските, удръжките и другите налози, подлежащи на отчитане при определянето на действително получените от заинтересованите лица доходи в качеството на договорно наети служители. Повече или по-малко съществени различия обаче остават по отношение на останалите спорни точки.
31 Освен това страните, чиито гледни точки се сближават в това отношение, излагат в своите писмени становища и в съдебното заседание трудностите да убедят данъчните власти на Обединеното кралство, че обезщетенията, които следва да получат, не подлежат на облагане с национален налог, съобразно отсъденото от Първоинстанционния съд в междинното решение, тъй като споменатите власти са изявили намерение да обложат ако не главницата на обезщетенията, то поне лихвите върху посочените обезщетения. Ищците и Комисията искат от Първоинстанционния съд да се произнесе именно по въпроса за необлагаемостта на посочените обезщетения — главница и лихви.
32 Следва да се разгледат последователно шестте споменати в точка 29 по-горе въпроса, разграничавайки точките, по които е постигнато съгласие, от точките, по които съществува несъгласие, както и въпросът за данъчния режим на лихвите, дължими върху обезщетенията, които ищците следва да получат.
По точките, по които е постигнато съгласие
По началото на периода на обезщетяване
33 Първоинстанционният съд приема с междинното решение, че по отношение на всеки ищец дължимото обезщетение трябва да се изчислява от момента на влизане в сила на първия сключен или подновен договор, който го засяга, като този момент не трябва да предхожда с повече от пет години момента на предявяване на искането му за обезщетение от Комисията и попада в периода между 12 ноември 1994 г. и 16 февруари 1995 г. (точки 84 и 169 от междинното решение). Освен това от решението е видно (точка 174), че периодът на обезщетяване приключва или в момента, в който съответният ищец е спрял да работи по проекта JET, ако този момент е предхождал момента на приключване на проекта, 31 декември 1999 г., или на последната дата, ако заинтересованото лице е работило по проекта JET до неговото приключване.
34 От отговорите на страните на споменатата в точка 8 по-горе мярка по организация на производството е видно, че страните са постигнали съгласие, съобразно припомнените по-горе мотиви към междинното решение относно началото на периода на обезщетяване, както и относно продължителността на посочения период за всеки от ищците.
35 В резултат на това Първоинстанционният съд следва да вземе предвид съгласието на страните и да определи началото на съответния за всеки от ищците период на обезщетяване, както е посочено във втората колона от приложение 2 към настоящото решение.
По вноските, удръжките и другите налози
36 Първоинстанционният съд отсъжда с междинното решение (точка 173), че за да се определи вредата, трябва да се извърши сравнение в чисти стойности на положението на срочно нает служител на Общностите и положението на договорно нает служител, какъвто е всеки един от ищците, като се приспаднат вноските, удръжките и другите налози, събрани в съответствие с приложимото законодателство.
37 В резултат на процесуално-организационното действие и в съответствие с посочените по-горе мотиви към междинното решение ищците приспадат при определянето на доходите, получени в качеството на договорно наети служители, сумите, които първоначално са взели предвид в исканията си от 28 октомври 2005 г. и които съответстват на плащанията към пенсионни фондове, освен за осем от тях, чиито застрахователни полици, сравними със схемата на Правилника, са били предназначени да им осигурят защита срещу рисковете „професионална болест“ и „злополука“. Комисията приема тези условия.
38 Първоинстанционният съд следва да отчете упоменатото и да определи чистия доход, който всеки един от ищците действително е получил в качеството на договорно нает служител през периода на обезщетяване.
По точките на несъгласие
По степента и стъпката в началото на периода на обезщетяване
– Доводи на страните
39 Ищците изтъкват, че при определянето на степента и стъпката освен техните университетски квалификации следва да се вземат предвид техният предходен професионален опит и трудовият стаж на всеки от тях в JET от действителното му постъпване на работа там, тоест за много от тях, преди началото на периода на обезщетяване. Те считат, че в междинното решение Първоинстанционният съд предвижда критерий за функционална еквивалентност на длъжностите, заемани в качеството на договорно нает служител, и тези, заемани в качеството на срочно нает служител. Ищците посочват, че за да установят посочената еквивалентност, са се позовали на паметната записка от 25 август 1989 г. на ръководителя на отдел „Договори“ към JET, г‑н Byrne.
40 Ищците изтъкват, позовавайки се на междинното решение, че тъй като са били фактически наети, за да работят в JET, Комисията може да изисква в настоящия момент същото ниво на доказване, което в определени случаи е невъзможно, единствено ако е ставало въпрос за действителното им наемане. Те посочват освен това, че представили официални свидетелства, удостоверяващи техния стаж и биография.
41 Комисията поддържа, че степента и стъпката следва да се определят към датата на влизане в сила на първия договор, включващ се в периода на обезщетяване, като се вземат предвид дипломите и професионалният опит на всеки един от ищците, както ако става въпрос за първо назначаване. Тя счита, че ищците трябва да представят същите доказателства във връзка с квалификациите и професионалния опит, както ако са били действително наети. Ответникът счита, че от междинното решение е видно, че Общността носи отговорност и дължи обезщетение за период от най-много пет години, както и че предходните договори не могат да бъдат взети предвид.
42 Освен това Комисията посочва, че съответните документи, използвани от нея за определяне на длъжности и степени, са Решение на Комисията от 11 октомври 1984 г. относно приложимите критериите за присъждането на степен и стъпка при наемане на персонал в научните и технически служби, от една страна, а от друга — Решение на Комисията, в сила от 1 септември 1983 г., относно приложимите критерии за назначаване със степен и стъпка при наемане на административен персонал.
43 Освен това в светлината на член 44 от Процедурния правилник ответникът изтъква и въпроса за допустимостта на доказателствата, които са му били представени от ищците, повечето през юли 2005 г. или дори през септември, или през октомври 2005 г.
44 От отговорите на страните на процесуално-организационното действие е видно също така, че те са постигнали частично съгласие по някои точки. Първо, страните се споразумяват да възприемат класирането C3-B5/B3, приложимо за JET, за 22-мата заинтересовани ищци. Второ, Комисията приема, че университетската квалификация „Chartered Engineer“, която засяга петима ищци, дава достъп до категория A. Тя обаче се противопоставя на класирането в категория B на притежаващите квалификация „Ordinary National Diploma“ и „City & Guilds Part III“.
– Съображения на Първоинстанционния съд
45 На първо място, що се отнася до доказателствата, свързани с квалификациите и с професионалния опит на ищците от полза при определянето на степента и стъпката на всеки в началото на периода на обезщетяване, следва да се припомни, че с междинното решение Първоинстанционният съд отсъжда, че ищците, особено предвид техните квалификации, са имали сериозни шансове да бъдат наети в качеството на срочно наети служители (точки 156 и 158 от междинното решение). Следователно за да се определи обезщетението, дължимо на всеки от тях, не е необходимо да се проверява дали заинтересованото лице е отговаряло на условията за такова наемане в началото на периода на обезщетяване. Всъщност от мотивите към междинното решение следва, че както поддържа Комисията, нивото на доказване, необходимо за определяне на присъдените степен и стъпка на всеки ищец, не може да бъде еднакво с това при действително наемане.
46 По отношение на твърдението на ответника за късното представяне на някои доказателства, които ищците му предоставили между юли и октомври 2005 г., в светлината на член 44 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и с оглед на обстоятелствата по случая не може да се изтъква недопустимост на посочените доказателства.
47 Всъщност, ръководейки се от принципа за отговорност на Общността, мотивите на междинното решение установяват вредите, претърпени от ищците, посочват метода за определяне на размера им и осигуряват възможност на страните да установят съответните за определяне на дължимите обезщетения елементи, позовавайки се по-специално на университетските квалификации, на професионалния опит и на задълженията, изпълнявани в JET. Предвид продължаванията на поисканите от ищците срокове, във връзка с които ответникът не е възразил, и предвид обстоятелството, че последният е предоставил на ищците достъп до архивите на JET едва в края на декември 2005 г., не следва да се изтъква недопустимост по отношение на което и да било от доказателствата.
48 Що се отнася до присъждането на степен и стъпка на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, следва да се припомни, че с междинното решение Първоинстанционният съд установява, че длъжностите и квалификациите на ищците, включени в опис от Комисията, изглеждат аналогични по естество и ниво на тези на членовете — титуляри на екипа по проекта. Той отбелязва (точка 121), че Комисията е приела в съдебното заседание, че не съществуват съществени различия между членовете — титуляри на екипа по проекта, и ищците, като се има предвид, че квалификациите и професионалният опит на едните и на другите са сходни. Той отбелязва също така (точка 122), че това сходство на функциите се потвърждава и от органиграмата на JET.
49 Както е видно от междинното решение (точки 169 и 171), длъжността, степента и стъпката, които трябва да се определят за всеки един от ищците, следва да отговарят на задълженията, изпълнявани от всеки от тях в JET към момента на влизане в сила на първия договор, сключен или подновен в периода на обезщетяване, като се има предвид, че разглежданите задължения са тези, които заинтересованото лице изпълнява в JET към този момент, ако вече е работило там по-рано, което важи за по-голямата част от ищците, или тези, с оглед на които е започнало да работи там. Присъждането на степен и стъпка на всеки един от ищците следователно трябва да бъде определено с оглед на неговото действително наемане от страна на JET, което по принцип предхожда началото на периода на обезщетяване.
50 Всъщност макар Първоинстанционният съд да ограничава правата на обезщетение на всеки ищец до период от най-много пет години, той все пак отсъжда, че от самото начало, тоест от тяхното първо наемане, заинтересованите лица е трябвало да бъдат наети с договори за срочно наети служители, като нарушението е продължило през цялото времетраене на JET (точки 128 и 140 от междинното решение). Противно на тезата на Комисията, установяването на нарушението се отнася до целия период на заетост в JET, но обезщетение на основанията, изложени в междинното решение (точки 59—85), се дължи единствено за определения от последното период на обезщетяване.
51 Следователно положението на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване не трябва да се приравнява на положението при първото наемане, а трябва да се разглежда, като се има предвид, че от първото си наемане в качеството на договорно нает служител заинтересованото лице е трябвало да бъде наето в качеството на срочно нает служител, което налага да се отчете, ако е необходимо, натрупаният „стаж“ до началото на периода на обезщетяване, за да се определи класирането, съответстващо на задълженията, изпълнявани от всеки ищец в началото на споменатия период.
52 Освен това отчитането на предходния „стаж“ в JET, противно на поддържаното от Комисията, не представлява в тесен смисъл признаване на трудовия стаж, а само отразява отчитането на евентуално присъдените до този момент степен и стъпка на заинтересованото лице в качеството на договорно нает служител на JET, съгласно междинното решение, което се позовава на задълженията, изпълнявани от всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, с оглед на определянето на неговата длъжност и степен (точки 169 и 171), като се има предвид, че Първоинстанционният съд установява еквивалентност между длъжностите, квалификациите и професионалния опит на ищците и на членовете — титуляри на екипа по проекта (точки 121 и 122 от междинното решение). Следователно при определяне на степента и стъпката в началото на периода на обезщетяване трябва да се отчита това функционално сходство.
53 За да се определят степента и стъпката на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, следва да се използват всички налични относими доказателства, представени от страните, тоест, от една страна, паметната записка на ръководителя на отдел „Договори“ към JET от 25 август 1989 г., която установява съответствие между степените на договорно наетите служители и осем степени, касаещи служителите на ЕОАЕ, както и класификацията на договорно наетия персонал на JET, която е видна от регистъра на споменатия персонал за 1994 г., а от друга страна, Решение на Комисията от 11 октомври 1984 г. относно приложимите критерии при присъждане на степен и стъпка за наемане на персонал в научните и технически служби, както и Решение на Комисията, в сила от 1 септември 1983 г., относно приложимите критерии за назначаване със степен и стъпка при наемане на административен персонал.
54 Предвид тези различни документи присъждането на степен и стъпка на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване се определя по следния начин.
55 Първо, следва да се определи класирането на всеки ищец в качеството на договорно нает служител към момента на влизане в сила на първия сключен или подновен договор през разглеждания период, както произтича от паметната записка от 25 август 1989 г. на ръководителя на отдел „Договори“ към JET и от регистъра на договорния персонал на JET за 1994 г. С изключение на случая на първо наемане, посоченото класиране в качеството на договорно нает служител отчита развитието в положението на заинтересованите служители от първоначалното им наемане до момента на подновяване на техните договори, бележещо началото на периода на обезщетяване в съответствие с обявените по-горе принципи.
56 Второ, следва да се определят съответстващите степен и стъпка на служител на ЕОАЕ, еквивалентни на това класиране въз основа на Решението на Комисията от 11 октомври 1984 г. относно приложимите критерии за присъждане на степен и стъпка при наемане на персонал в научните и технически служби и на Решението на Комисията, в сила от 1 септември 1983 г., относно приложимите критерии за назначаване със степен и стъпка при наемане на административен персонал.
57 Освен това следва да се вземе предвид съгласието на страните относно, от една страна, класирането на 22-мата заинтересовани ищци от кариера C3-B5/B3, а от друга страна, фактът, че квалификацията „Chartered Engineer“ дава възможност за заемане на длъжност от категория A. Също така следва да се приеме, че квалификациите „Ordinary National Diploma“ и „City & Guilds Part III“ дават възможност за достъп до длъжности от категория B, като се има предвид, че ищците са представили доказателства, изхождащи от компетентните британски власти — за които ответникът не поддържа, че били неточни — за приравняване на тези дипломи с необходимите нива за достъп до тази категория.
58 От изложеното е видно, че решението за присъждане на степен и стъпка на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване се взема, както е посочено в третата колона от приложение 2 към настоящото решение.
По повишенията
– Доводи на страните
59 Ищците изтъкват, че темповете на израстване в JET били особено благоприятни, което в случая трябвало да доведе, от една страна, до преминаване в по-висока степен от момента, в който нарастването на стъпката води до увеличение на заплатата над първата стъпка в следващата степен, с изключение на три случая, в които те се присъединяват към позицията на Комисията, а именно липса на повишение от степен B в степен A, от степен A5 в степен A4 и от степен A4 в степен A3. От друга страна, на всеки пет години било необходимо повишаване, съответстващо на средното развитие на кариерите.
60 Корелативната връзка между поисканите от ищците степени и степените, фигуриращи в регистъра на договорно наетия персонал на JET, потвърждавала основателността на предлагания от тях метод. Освен това тя позволявала назначаването на пост, свързан с поемане на отговорности, да се изрази чрез повишаване.
61 Комисията изтъква, че промяна в отговорностите не води автоматично до повишаване, тъй като не съществува автоматична връзка между степен и длъжност и тъй като длъжностно лице може да премине от длъжност администратор на длъжност ръководител на звено, без да е било повишено.
62 В отговор на процесуално-организационното действие страните посочват, че са се споразумели, от една страна, за процент при повишаване, равен на 20 %, което съответства на повишаване на всеки пет години, а от друга — да считат, че на двама от ищците — г‑н M. Browne и г‑н J. Tait — е била присъдена степен A4, считано от 1998 г., когато са станали ръководители на група.
63 Комисията поддържа своето несъгласие по отношение на прилагането от страна на ищците на този процент за периода, предхождащ периода на обезщетяване, в съответствие с метода, при който се отчита натрупаният в JET стаж преди периода на обезщетяване, за да се определи класирането в началото на посочения период.
– Съображения на Първоинстанционния съд
64 В самото начало следва да се отбележи, че изразеното от Комисията несъгласие се отнася не до последиците от повишенията, от които ищците биха се ползвали в установените от страните проценти в размер на 20 % на година през периода на обезщетяване, а до прилагането на този процент при определянето на първоначалното класиране на всеки един от ищците в началото на периода на обезщетяване, вземайки предвид, ако е необходимо, предходния стаж на заинтересованото лице в JET. Следователно критиките се отнасят до определянето на степента и стъпката в началото на периода на обезщетяване и не са свързани с повишенията през посочения период, за който се преценява стажът.
65 Що се отнася до отчитането на повишенията, предхождащи периода на обезщетяване — което не е било обсъждано — предвид безпокойството на ответника следва все пак да се отбележи, че е ясно, че от момента, в който в съответствие с мотивите към междинното решение е установено (вж. точка 50 и сл. по-горе), че за определяне на класирането в началото на периода на обезщетяване трябва да се вземе предвид стажът на заинтересованото лице от действителното му наемане, подобен метод на „отразяване на стажа“ включва по необходимост повишенията, от които посоченият е можел да се ползва. Тъй като страните са приели, че процентът при повишаване в JET е 20 %, ищците следователно са могли да го използват във връзка с това първоначално „отразяване на стажа“, с оглед на определяне на степента и стъпката на всеки в началото на периода на обезщетяване.
66 Що се отнася до повишенията през периода на обезщетяване, Първоинстанционният съд приема в междинното решение (точка 172), че страните е трябвало да се споразумеят за отразяването на стажа на всеки един от ищците от момента на наемането му до периода на петте последни години, за които се дължи обезщетение, вземайки предвид средното нарастване на възнагражденията за съответстващите длъжност и степен на служител на ЕОАЕ, евентуално работещ в JET, както и евентуалните повишения, които всеки е можел да получи през този период, предвид съответните степен и длъжност, чрез прилагане на средната величина на повишенията, получени от срочно наети служители на ЕОАЕ в подобно положение.
67 От междинното решение е видно, че отразяването на евентуални повишения през периода на обезщетяване трябва да бъде определено предвид степента и стъпката в началото на този най-много петгодишен период чрез прилагане на средната величина за повишенията, получени от срочно наети служители на ЕОАЕ в сходно положение, тоест работещи в JET, в съответствие с текущата практика на повишения в JET.
68 Всъщност именно с оглед на положението на членовете — титуляри на екипа по проекта JET, Първоинстанционният съд преценява, че по отношение на ищците е било запазено правно положение, в което те са били обект на дискриминация, съставляваща виновно нарушение (точки 141 и 142 от междинното решение), и че поради този факт последните са претърпели вреди (точки 167 и 172 от междинното решение). Следователно „сходното положение“, което следва да служи като основа за сравнение при определянето на развитието на кариерата, от което ищците са можели да се ползват, е евентуално по-благоприятното положение на членовете —титуляри на екипа по проекта JET.
69 Евентуалният достъп до длъжности, включващи особени отговорности, не следва да се отчита при това изчисляване, тъй като, както изтъква Комисията, не е налице автоматична връзка между степента и функцията и тъй като длъжностно лице може да смени длъжността си, без да получи повишение поради тази причина. Повишенията при отразяване на стажа обаче трябва да включват промените в стъпката и промените в степента в съответствие с практиката в JET.
70 В резултат на това в съответствие с принципите, залегнали в междинното решение, следва да се вземат предвид повишенията при отразяване на стажа въз основа на изложените основания за определяне на чистия доход, който всеки един от ищците е можел да получи в качеството на срочно нает служител през периода на обезщетяване.
По свързаните придобивки
– Доводи на страните
71 Ищците поддържат, че след приспадане на полагащите им се суми за труд по време на отпуск или за извънреден труд действително полученият от всеки от тях чист доход следва да се изчисли, като се отчита, че всеки е изработил също толкова дни, колкото срочно нает служител на ЕОАЕ, намиращ се в сходно положение, без да полага извънреден труд. Те изтъкват, че отчитането на действително получените за това суми от ищците (по-високи от получените от срочно наети служители в JET) би премахнало каквото и да било обезщетение за платен отпуск и за извънреден труд.
72 Комисията поддържа, че получените от ищците суми за труд по време на платен отпуск и за извънреден труд, предвид подвижността, с която са разполагали за увеличаване на доходите си, за разлика от служителите на ЕОАЕ, трябва да бъдат включени в доходите, получени от заинтересованите лица в качеството им на договорно наети служители. Що се отнася до определянето на общностния доход, който всеки е трябвало да получи, тя изтъква, че по отношение на частта от обезщетението, съответстваща на някои надбавки като надбавки за жилищни нужди, надбавки за дете на издръжка или надбавки за образование, трябва да бъдат приведени доказателства, че заинтересованото лице е отговаряло на необходимите условия.
73 Що се отнася до евентуални командировки на ищците, Комисията изтъква, че се разглежда възстановяване на разходи, а не на пропуснати доходи. По отношение на надбавките за дневни разходи, които някои от ищците, живеещи далеч от местонахождението на JET, е следвало да получат, ответникът изтъква, че Правилникът не предвижда еквивалентна придобивка за служителите и че съответстващите обезщетения трябва да бъдат осчетоводени като действително получени доходи в качеството на договорно нает служител.
74 Вследствие на процесуално-организационното действие изглежда, че страните са постигнали съгласие по следните точки.
75 Що се отнася до платения отпуск, предвид факта, че повечето от ищците не са го ползвали, е допустимо сумите, получени от заинтересованите лица за брой часове положен труд, еквивалентен на броя, който биха изработили в качеството на служители на ЕОАЕ, да се включат в доходите, получени от ищците в качеството на договорно наети служители.
76 По отношение на извънредния труд страните се споразумяват да разграничават положението на ищците, спадащи към категория А, от това на ищците, спадащи към категории B и C. От една страна, тъй като на персонала на ЕОАЕ от категория А не се заплаща за положен извънреден труд, за разлика от договорно наетия персонал, към който се числят ищците, последните приемат прилаганото от Комисията увеличение с 10 % на техните национални доходи. От друга страна, изглежда, че персоналът на ЕОАЕ от категории B и C е получавал компенсация за извънреден труд, която не е парична, а е под форма на почивки, поради което е невъзможно да бъде изчислена. Следователно ищците решават да не отчитат положения извънреден труд при определянето на двете страни на уравнението (национални доходи и общностни доходи). Комисията обаче запазва еднакво 10 %-то увеличение, прилагано към доходите, получени от ищците в качеството на договорно наети служители. Това води до различие в оценката на тези доходи в представените от страните числови данни.
– Съображения на Първоинстанционния съд
77 В междинното решение (точка 167) Първоинстанционният съд приема, че за периода на работа в съвместното предприятие JET вредите за ищците произтичат от разликата между възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които заинтересованите лица са щели да получат или да придобият, ако бяха работили за проекта JET в качеството на срочно наети служители, и възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които те действително са получили или придобили в качеството на договорно наети служители.
78 От това произтича, от една страна, че при определянето на чистия общностен доход, който всеки един от ищците е можел да получи през периода на обезщетяване, ако е бил нает в качеството на срочно нает служител, следва да се вземе предвид съвкупността от придобивки, за които заинтересованото лице е можело да претендира, предвид обстоятелствата, свързани с неговото лично и професионално положение, за които е бил в състояние да осигури документни доказателства. Не следва обаче да се включват надбавките за дневни разходи, които е можело да бъдат получени за командировки, като Комисията е изтъкнала в това отношение, без да бъде опровергана, че в JET всички разходи за престой са били възстановявани, докато надбавките за дневни разходи са били намалени, дори премахнати.
79 От друга страна, при определянето на чистия национален доход, получен от всеки един от ищците в качеството на договорно нает служител през периода на обезщетяване, следва се вземат предвид всички възнаграждения, които заинтересованите лица действително са получили на това основание, по-специално надбавките за дневни разходи, които някои от ищците евентуално са получили поради отдалечеността им от местонахождението на JET.
80 Що се отнася до платения отпуск, следва да се отчете съгласието на страните да се вземат предвид сумите, получени от заинтересованите лица за брой часове положен труд, еквивалентен на този, който биха изработили в качеството на служители на ЕОАЕ.
81 По отношение на извънредния положен труд, доколкото персоналът на ЕОАЕ от категория A не е получавал заплащане за положен извънреден труд, за разлика от договорно наетите служители, каквито са ищците, следва да се приложи, както са се споразумели страните, увеличение от 10 % върху доходите, получени от заинтересованите лица в качеството им на договорно наети служители.
82 Що се отнася до ищците, класирани в категории B или C, Първоинстанционният съд отбелязва, че ответникът не поддържа, че твърденията на ищците, според които персоналът на ЕОАЕ от категории B и C не получавал парична компенсация за положен извънреден труд, а компенсация под формата на почивки, чието изчисляване се оказва невъзможно, били неточни. При тези обстоятелства следва да се приеме, че най-подходящото разрешение е възприетото от ищците, тоест неотчитането на положения извънреден труд както при определянето на доходите, получени от ищците в качеството на договорно наети служители, така и при определянето на доходите, които те са можели да получат в качеството на срочно наети служители на ЕОАЕ.
83 В резултат на това чистият доход, който всеки един от ищците е можел да получи в качеството на срочно нает служител през периода на обезщетяване, и доходът, който той действително е получил в качеството на договорно нает служител през същия период, следва да бъдат определени в съответствие с принципите относно свързаните придобивки, изложени по-горе.
84 От това следва, че размерът на чистите доходи, получени от служителите, размерът на доходите, които те е трябвало да получат в качеството на договорно наети служители, размерът на пропуснатите ползи, произтичащи от разликата между тези две стойности, и размерът на натрупаните пропуснати ползи, резултат от актуализацията на последния размер към 31 декември 1999 г., са включените съответно в колони (1), (2), (3) и (4) от приложение 3 към настоящото решение.
По пенсионните права
– Доводи на страните
85 Ищците поддържат, че имат право на обезщетение за пропуснати пенсионни права и че те не могат да бъдат заместени с обезщетение при напускане. Те изтъкват, че повечето от тях са работили в JET през период, по-дълъг от обхващащия най-много пет години, въз основа на който трябва да бъде изчислено обезщетението. Те считат, че подходящият подход за определяне на пенсионните права е да се изчисли стойността на анюитет, еквивалентен на пенсията, която са щели да получат, ако правомерността е била спазена, и да се отчете частта от тази сума, съответстваща на периода на обезщетяване.
86 Комисията поддържа, че ищците могат да претендират единствено за обезщетение при напускане, тъй като периодът, за който за Общността възниква отговорност за ненаемане и съответно задължение за поправяне на вреди, е определен от Първоинстанционния съд на най-много пет години. Да се предоставят пенсионни права предвид факта, че някои от ищците са работили преди това в JET, което предполагало позоваване на договори, сключени преди началото на периода на обезщетяване, било в разрез с постановеното от Първоинстанционния съд.
– Съображения на Първоинстанционния съд
87 С междинното решение (точка 167) Първоинстанционният съд отсъжда, че за периода на работа в съвместното предприятие JET вредите за ищците обхващат пенсионни права, съответстващи на разликата между пенсионните права, които заинтересованите лица са щели да придобият, ако бяха работили по проекта JET в качеството на срочно наети служители, и пенсионните права, които действително са придобили в качеството на договорно наети служители.
88 Освен това Първоинстанционният съд преценява, че обезщетението трябва да бъде изчислено за период, започващ от влизането в сила на първия сключен или подновен договор, който го засяга, като този момент не трябва да предхожда с повече от пет години момента на подаване на искането за обезщетение до Комисията, и завършващ или в момента, в който заинтересованото лице ищец е престанало да работи по проекта JET, ако този момент предхожда момента на приключването на проекта, 31 декември 1999 г., или на последната дата, ако е работило по проекта JET до неговото приключване (точка 174 от междинното решение).
89 От посочените по-горе мотиви недвусмислено е видно, че Първоинстанционният съд изрично признава на ищците право на обезщетяване за пенсионни права. По този начин, въпреки че преди това е ограничил допустимостта на исканията за обезщетение до период от най-много пет години от подаване на искането за обезщетение на всеки един от ищците, той не възприема, че тази част от обезщетението трябва във всички случаи да бъде замествана с обезщетение при напускане. Следователно тълкуването, поддържано от Комисията в това отношение, не може да бъде възприето.
90 Всъщност, както бе припомнено в точка 50 по-горе, в междинното решение Първоинстанционният съд отсъжда, че ищците е трябвало от самото начало да бъдат наети с договори за срочно наети служители и че извършеното правонарушение надхвърля по своята продължителност периода на обезщетяване. Тази констатация неизбежно води до отчитане на факта, че ищците са можели да придобият пенсионни права за целия период, през който всеки от тях действително е работил в JET, докато обезщетението за тези евентуални права е ограничено до периода на обезщетяване.
91 В резултат на това, за да се определи частта от обезщетението, съответстваща на пенсионните права, следва да се установи за всеки един от ищците датата на действителното му наемане от JET, евентуално предхождащо периода на обезщетяване, като се има предвид, че обезщетението е дължимо за пропуснати пенсионни права, свързани с периода от най-много пет години, съответстващи на периода на обезщетяване. Следователно горепосочените най-много пет години не съставляват единствените години, осигуряващи придобиването на права. Всъщност целият период на заетост на всеки един от ищците в JET му осигурява придобиването на пенсионни права, като съответстващите права се намаляват пропорционално на продължителността на периода на обезщетяване, отнесен към целия период на заетост, в съответствие с посочените по-горе мотиви на междинното решение.
92 Освен това следва да се приеме, че обезщетението, дължимо за пенсионни права, не може да бъде по-ниско от актюерската стойност на резервите, натрупани в полза на всеки един от ищците в резултат от вноските на работника и на работодателя за периода от най-много пет години, съответстващ на периода на обезщетяване.
93 В замяна на това в случая, когато по-специално поради факта че е работил в JET по-малко от десет години, ищец при всички положения не би могъл по силата на разпоредбите на Правилника да придобие право на пенсия за прослужено време, а само право на обезщетение при напускане, обезщетението за тази пропусната надбавка, занижено пропорционално на продължителността на периода на обезщетяване, отнесен към целия период на заетост, е единствената алтернатива, която задължително трябва да му бъде предоставена в съответствие с посочените по-горе мотиви на междинното решение. От отговорите на ищците на процесуално-организационното действие е видно, че онези от тях, които са работили по-малко от десет години в JET, накрая предявяват искания за обезщетение при напускане вместо пенсионни права.
94 Изтъкнатите от Комисията обстоятелства не поставят под въпрос изложените съображения.
95 Въпреки че в Решение от 17 май 1990 г. по дело Barber, C‑262/88 (Recueil, стр. I‑1889) Съдът ограничава действието във времето на тълкуването, дадено на член 141 ЕО поради императивни съображения, свързани с правната сигурност, които не допускат правни положения, породили своите правни последици в миналото, да бъдат разглеждани отново, подобно разрешение не изглежда релевантно по настоящото дело.
96 Всъщност обстоятелствата в случая, свързани с обезщетяването на вредите, причинени от допуснатите от Общността правонарушения по отношение на ищците, не могат да се сравнят с тези по предишното дело, което поставя въпроса за преразглеждането с обратно действие на пенсионни схеми на цялата територия на Общността със значителни финансови последици, като към това се добавя фактът, че ответникът не е изтъкнал никакво императивно съображение от обществен интерес.
97 Освен това още по-малко може да бъде възприето твърдението на Комисията, според което за периода, предхождащ периода на обезщетяване, в JET не са съществували пенсионни фондове и поради това да се предоставят пенсионни права на ищците за този предходен период би означавало да им се предостави придобивка, от която служителите на ЕОАЕ, наети от JET, не са се ползвали.
98 От разпоредбите на член 2 във връзка с член 39 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности (УРС), които уреждат положението по-специално на служителите на ЕОЕА, е видно, че срочно наетите служители имат право на пенсия за прослужено време или на обезщетение при напускане при условията, предвидени в Правилника за длъжностните лица на Европейските общности. Всъщност член 8, параграф 5 от устава на JET, включен в приложение към Решение 78/471/Евратом на Съвета от 30 май 1978 година относно учредяването на съвместно дружество JET (ОВ L 151, стр. 10), в редакцията си, приложима към определянето на пенсионните права на ищците, препраща изрично към Условията за работа на другите служители на Европейските общности по отношение на персонала, нает в качеството на срочно наети служители, каквито е трябвало да бъдат ищците. Следователно, ако се предположи, че в практиката предвиденият от приложимите текстове режим не е бил спазен за служителите на ЕОАЕ, наети от JET, това обстоятелство, за което трябва да се съжалява, не може да бъде изтъквано от ответника, що се отнася до определянето на дължимото на ищците обезщетение поради допуснати спрямо тях правонарушения.
99 Нещо повече, въпреки че от предявяването на иска си през 2001 г. ищците претендират обезщетение за пропуснати пенсионни права и че междинното решение изрично допуска по принцип такова обезщетение, се отбелязва, че Комисията не привежда доказателства за точността на своето твърдение, нито дава разяснения относно практическите затруднения, които биха могли да произтекат от това.
100 От изложеното е видно, че обезщетението на ищците за пропуснати пенсионни права или евентуално за пропуснато обезщетение при напускане се определя в съответствие с гореизложените мотиви, както е посочено в колона (5) от приложение 3 към настоящото решение. За улеснение в споменатата част следва да се включи обезщетението за безработица, на което имат право двама от ищците, както е пояснено в точка 28 по-горе.
По общия размер на дължимото на всеки един от ищците обезщетение
101 В междинното решение (точка 167) Първоинстанционният съд отсъжда, че за периода на работа в съвместното предприятие JET вредите за ищците произтичат от разликата между възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които заинтересованите лица са можели да получат или да придобият, ако са работили по проекта JET в качеството на срочно наети служители, и възнагражденията, свързаните с тях придобивки и пенсионните права, които те действително са получили или придобили в качеството на договорно наети служители.
102 От всичко изложено дотук следва, че окончателният размер на дължимото на всеки един от ищците обезщетение за поправяне на разглежданите вреди към 31 декември 1999 г. — дата, на която при всички положения приключва периодът на обезщетяване, възлиза на общата сума, посочена в колона (6) от приложение 3 към настоящото решение. Считано от тази дата, върху посочената сума се начислява проста лихва от 5,25 %, както е посочено в точка 28 по-горе, до действителното изплащане на обезщетението.
По данъчния режим на обезщетенията на ищците
103 Страните изтъкват затрудненията, които могат да възникнат в национален план по отношение на изпълнението на настоящото решение поради намерението на данъчните власти на Обединеното кралство да обложат с данък ако не главницата на обезщетенията, то поне лихвите, свързани с разглежданите обезщетения, противно на постановеното с междинното решение.
104 Следва да се припомни, че Първоинстанционният съд отсъжда, че дължимото на всеки един от ищците обезщетение за компенсиране на пропуснати възнаграждения и свързани с тях придобивки, разглеждани чисти от данък и изчислявани по същите правила, отчитайки общностния данък, трябва да се ползва от данъчния режим, приложим към сумите, изплащани от Общностите на техните служители в съответствие с член 16 от Протокола за привилегиите и имунитетите на длъжностните лица и служители на Европейските общности. Следователно въпросното обезщетение, разглеждано чисто от каквото и да било облагане, не може да бъде обект на каквито и да било национални налози. Следователно за компенсиране на такива налози не се дължи никакво допълнително обезщетение (точка 176 от междинното решение).
105 От междинното решение е видно, че както главницата на дължимото на всеки един от ищците обезщетение, така и свързаните с последното лихви, които съставляват цената на времето, изразходвано за поправяне на вредите на заинтересованите лица, и следователно са неразделно свързани с главницата, не могат в никакъв случай да бъдат обект на какъвто и да било национален налог, чиято пряка последица би била намаляване на обезщетението за споменатите вреди. Освен това, както е видно от междинното решение, Общността не може да бъде осъдена да заплати допълнително обезщетение на ищците, което би било без връзка с установените от Първоинстанционния съд правонарушения, с цел да се компенсира занижаването на крайното обезщетение на заинтересованите лица, дължащо се на национални данъчни решения, тъй като на практика такова плащане финансира без правно основание бюджета на държава-членка.
106 Без да решава междинно евентуалните процесуални последици, чиято уместност Комисията следва да прецени и които биха настъпили за заинтересованата държава-членка в подобен случай, Първоинстанционният съд може единствено да потвърди пълното освобождаване от данъчно облагане съгласно национални разпоредби на дължимите на ищците обезщетения — главница и лихви, като това освобождаване произтича от мотивите на междинното решение, придобило окончателния характер на res judicata, както е посочено в точки 26 и 28 по-горе.
По съдебните разноски
Доводи на страните
107 Ищците, които искат ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87 от Процедурния правилник, изтъкват, че макар Първоинстанционният съд да ограничава периода на обезщетяване, те не са загубили по нито едно от предявените основания и че значителността на техните съдебни разноски не е съразмерна на периода на обезщетяване.
108 Комисията поддържа, че ищците не могат да твърдят, че са спечелилата страна, тъй като са загубили по един от основните въпроси, а именно давността, което има за последица разделянето на 5 или на 6 на техните първоначални претенции. Тя отбелязва, че Първоинстанционният съд посвещава на този въпрос почти половината от междинното решение, и счита, че възможен подход би бил Първоинстанционният съд да я осъди да заплати единствено половината от съдебните разноските на ищците.
Съображения на Първоинстанционния съд
109 Следва да се припомни, че в точка 4 от диспозитива на междинното решение Първоинстанционният съд не се е произнесъл по съдебните разноски в производството.
110 От приложимия в случая член 88 от Процедурния правилник е видно, че тъй като спорът е бил разгледан по реда, свързан със споровете между Общността и нейните служители (точка 54 от междинното решение), при това положение, без да се засяга действието на разпоредбите на член 87, параграф 3, втора алинея, съдебните разноски, направени от институциите, остават за тяхна сметка.
111 По силата на член 87, параграф 3 от посочения правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
112 Освен това член 87, параграф 4 от същия правилник предвижда, че държавите-членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
113 Следва да се отбележи, че както от диспозитива на междинното решение, така и от мотивите, които съставляват необходимата му обосновка, е видно, че ищците получават удовлетворение за основното от своите искания. Всъщност Първоинстанционният съд признава правото на поправяне на имуществените вреди, които всеки един от ищците е претърпял, поради това че не е бил нает в качеството на срочно нает служител на Общностите за изпълнение на своята дейност в съвместното предприятие JET. Ето защо, твърдението на Комисията, че Първоинстанционният съд ограничава периода на обезщетяване, не смекчава по никакъв начин пълното и цялостно признаване на отговорността на Общността поради допуснато правонарушение, което е било установено за целия период, през който ищците са работили в JET.
114 Следва да се отбележи също, че дори последните да са загубили частично по някои основания от своите искания за обезщетение, доколкото Първоинстанционният съд не е уважил всички претенции, безспорен остава фактът, че всички ищци получават по-високо обезщетение от това, което Комисията е била склонна да им предостави (вж. Решение на Съда по дело Mulder и др./Съвет и Комисия, посочено по-горе, точки 363—365).
115 При тези условия следва да се реши, че по отношение на цялото производство пред Първоинстанционния съд Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на ищците, а Съветът, в качеството на встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Осъжда Комисията да заплати на всеки един от ищците обезщетение, съответстващо на сумата, посочена за всеки от тях в колона (6) от приложение 3 към настоящото решение.
2) Върху тази сума се начислява лихва в размер на 5,25 %, считано от 31 декември 1999 г. до момента на действителното плащане.
3) Комисията понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на ищците, направени в цялото производство пред Първоинстанционния съд.
4) Съветът понася направените от него съдебни разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 юли 2007 година.
Приложение 1
Списък на ищците (95)
Ashman Mark
Atkins Geoff
Austin Yvonne
Bainbridge Neville
Baker R.
Barlow Ian
Boyce Terry
Bracey Robert
Brown Brian C.
Browne Mike
Bruce James
Butler Neil
Carman Paul
Clapinson Roy
Clay Royce
Downes Derek
Evans Graham
Evans Jim
Gallagher Tony
Gear David
Gedney John
Grey David
Grieveson Barry
Haist Bernhard
Hamilton David
Handley Ray
Harrison Roy
Hart Michael
Haydon Phillip
Hayward Ivor
Hopkins Mark
Howard Keith
Howarth Peter
Hume Cyril
Jones Eifion
Jones Glyn
Lawler Andrew
MacMillan Gordon
Martin Peter
May Christopher
May Derek
Merrigan Ian
Middleton Richard
Mills Simon
Musselwhite Ray
Napper Tim
Nicholls Keith
Organ Mike
Page Robert
Parry Dai
Parsons Bill
Pledge Derek
Potter Tim R.
Preece Geoff
Price Tom
Richardson Steve
Rivers-Playle Shirley
Rolfe Alan
Russell Michael
Sanders Stephen
Sanders Stephen G.
Scott Stephen
Shaw John
Sibbald Michael R.
Skinner Nigel
Smith Paul G.
Smith Tracey
Spelzini Tony
Stafford-Allen Robin
Stagg Robin
Stanley Graham
Starkey David
Sutton Dave
Tait John
Taylor Michael E.
Tigwell Paul
Toft George
Tulloch Jim
Twynam Pat
Walden Tony
Walker Martin
Wallace Norman
Walsh Patrick
Watkins Peter
Way Mike
West Alan
Whitby Andy
Wijetunge Srilal P.
Willis Brian L.
Wilson David J.
Wilson David W.
Wright Julie
Yorkshades John
Young David
Приложение 2
Имена на ищците | Начало на периода на обезщетяване | Степен и стъпка в началото на периода на обезщетяване |
Ashby | 1 януари 1995 г. | B 1/4 |
Ashman | 1 март 1995 г. | B 2/2 |
Atkins | 1 януари 1995 г. | A 6/1 |
Austin | 1 януари 1995 г. | C 2/3 |
Bainbridge | 1 юни 1995 г. | A 6/2 |
Baker | 1 януари 1995 г. | B 1/8 |
Barlow | 1 януари 1995 г. | B 1/2 |
Boyce | 1 януари 1995 г. | B 2/1 |
Bracey | 12 януари 1995 г. | B 1/6 |
Brown B. | 1 януари 1995 г. | B 1/8 |
Browne M. | 1 февруари 1995 г. | A 5/8 |
Bruce | 1 февруари 1995 г. | B 2/4 |
Butler | 1 януари 1995 г. | B 3/4 |
Carman | 1 януари 1995 г. | B 1/4 |
Clapinson | 1 януари 1995 г. | B 1/8 |
Clay | 1 януари 1995 г. | B 1/7 |
Downes | 1 януари 1995 г. | B 2/3 |
Evans G. | 1 януари 1995 г. | B 1/5 |
Evans J. | 1 януари 1995 г. | B 1/5 |
Gallagher | 1 май 1995 г. | B 1/8 |
Gear | 2 юли 1995 г. | B 4/4 |
Gedney | 1 януари 1995 г. | B 1/4 |
Grey | 1 януари 1995 г. | B 1/8 |
Grieveson | 1 ноември 1995 г. | B 2/1 |
Haist | 1 януари 1995 г. | A 6/3 |
Hamilton | 1 януари 1995 г. | A 6/2 |
Handley | 1 януари 1995 г. | B 2/1 |
Harrison | 1 март 1995 г. | B 2/1 |
Hart | 31 март 1995 г. | B 2/4 |
Haydon | 1 август 1995 г. | B 1/2 |
Hayward | 1 януари 1995 г. | B 1/8 |
Hopkins | 1 януари 1995 г. | B 1/4 |
Howard | 1 януари 1995 г. | B 1/8 |
Howarth | 1 януари 1995 г. | B 2/4 |
Hume | 1 април 1997 г. | B 2/2 |
Jones E. | 1 април 1995 г. | B 1/2 |
Jones G. | 1 май 1995 г. | B 1/4 |
Lawler | 3 май 1995 г. | A 5/3 |
Mac Millan | 1 януари 1995 г. | B 1/4 |
Martin | 1 януари 1995 г. | B 1/2 |
May C. | 1 август 1995 г. | B 3/4 |
May D. | 18 април 1995 г. | B 2/3 |
Merrigan | 1 май 1995 г. | B 3/4 |
Middleton | 6 март 1995 г. | A 5/1 |
Mills | 1 май 1995 г. | A 5/8 |
Musselwhite | 1 януари 1995 г. | B 2/1 |
Napper | 1 януари 1995 г. | B 2/1 |
Nicholls | 1 януари 1995 г. | B 1/3 |
Page | 1 януари 1995 г. | B 1/4 |
Parry | 1 януари 1995 г. | B1/3 |
Parsons | 1 май 1995 г. | A 5/4 |
Pledge | 1 януари 1995 г. | B 1/4 |
Potter | 1 януари 1995 г. | B 1/3 |
Preece | 19 юни 1995 г. | B 4/2 |
Price | 1 януари 1995 г. | B 1/4 |
Richardson | 1 март 1995 г. | B 2/3 |
Rivers-Playle | 1 април 1996 г. | D 3/2 |
Rolfe | 1 февруари 1995 г. | A 4/8 |
Russell | 1 март 1995 г. | B 1/3 |
Sanders S. | 1 април 1995 г. | B 3/2 |
Sanders S. G. | 1 януари 1995 г. | A 5/4 |
Scott | 6 януари 1995 г. | B 3/4 |
Shaw | 1 февруари 1995 г. | B 1/4 |
Skinner | 1 май 1995 г. | B 2/2 |
Smith P. G. | 1 май 1995 г. | B 1/2 |
Smith T. | 1 януари 1995 г. | B 3/3 |
Spelzini | 1 януари 1995 г. | B 2/4 |
Stafford-Allen | 1 април 1995 г. | A 5/3 |
Stagg | 1 юни 1995 г. | A 5/6 |
Stanley | 1 април 1995 г. | B 4/3 |
Starkey | 1 януари 1995 г. | A 6/2 |
Sutton | 1 януари 1995 г. | B 3/4 |
Tait | 1 ноември 1995 г. | B 1/4 |
Taylor | 1 април 1995 г. | B 2/2 |
Tigwell | 1 януари 1995 г. | B 1/5 |
Toft | 1 януари 1995 г. | B 2/4 |
Tulloch | 1 юни 1995 г. | B 2/1 |
Twynam | 1 януари 1995 г. | A 5/8 |
Walden | 1 януари 1995 г. | A 5/7 |
Walker | 1 януари 1995 г. | B 2/2 |
Wallace | 1 януари 1995 г. | B 3/4 |
Walsh | 1 януари 1995 г. | B 1/8 |
Watkins | 1 януари 1995 г. | B 1/8 |
Way | 1 януари 1995 г. | B 1/5 |
West | 1 октомври 1995 г. | B 3/4 |
Whitby | 1 януари 1995 г. | B 2/4 |
Wijetunge | 1 януари 1995 г. | B 1/3 |
Willis | 1 януари 1995 г. | B 2/2 |
Wilson David J. | 1 май 1995 г. | A 5/4 |
Wilson David W. | 1 април 1995 г. | B 3/3 |
Wright | 1 януари 1995 г. | C 1/6 |
Yorkshades | 31 юли 1995 г. | B 2/1 |
Young | 16 януари 1995 г. | B 1/4 |
Приложение 3
Имена на ищците | Общ размер на чистите доходи, получени като договорно нает служител (1) Национални доходи (GBP) | Общ размер на чистите доходи на еквивалентен срочно нает служител (2) Общностни доходи (GBP) | Разлика: Обикновен чист пропуск (3 = 2 – 1) (GBP) | Разлика: Натрупан чист пропуск (4 = 3 актуализиран към 31 декември 1999 г.) (GBP) | Пропуснати пенсии за прослужено време (или обезщетение при напускане) плюс евентуално обезщетение за безработица (5) (GBP) | Общ пропуск към 31 декември 1999 г. (6 = 4 + 5) (GBP) |
Ashby | 130 241 | 221 535 | 91 294 | 100 375 | 192 027 | 292 401 |
Ashman | 74 905 | 166 244 | 91 339 | 99 773 | 43 647 | 143 420 |
Atkins | 139 741 | 238 403 | 98 662 | 107 830 | 48 050 | 155 880 |
Austin | 56 991 | 126 224 | 69 233 | 76 018 | 31 194 | 107 211 |
Bainbridge | 86 407 | 161 292 | 74 885 | 83 289 | 15 557 | 98 846 |
Baker | 141 265 | 240 123 | 98 858 | 109 525 | 177 809 | 287 334 |
Barlow | 124 685 | 230 699 | 106 014 | 116 339 | 52 718 | 169 057 |
Boyce | 85 014 | 176 158 | 91 145 | 99 873 | 124 135 | 224 007 |
Bracey | 82 044 | 206 021 | 123 976 | 135 884 | 163 221 | 299 105 |
Brown B. | 132 086 | 299 845 | 167 759 | 185 165 | 184 781 | 369 946 |
Browne M. | 197 775 | 290 026 | 92 250 | 103 268 | 136 666 | 239 935 |
Bruce | 96 829 | 273 189 | 176 360 | 192 718 | 60 556 | 253 274 |
Butler | 79 686 | 173 660 | 93 974 | 103 308 | 79 778 | 183 085 |
Carman | 145 150 | 233 290 | 88 140 | 97 480 | 152 453 | 249 933 |
Clapinson | 121 921 | 218 248 | 96 327 | 106 541 | 203 431 | 309 973 |
Clay | 129 801 | 265 631 | 135 830 | 150 347 | 158 431 | 308 779 |
Downes | 117 129 | 210 762 | 93 632 | 102 374 | 121 201 | 223 575 |
Evans G. | 73 566 | 248 627 | 175 061 | 192 018 | 141 165 | 333 184 |
Evans J. | 125 013 | 286 433 | 161 419 | 177 490 | 158 431 | 335 921 |
Gallagher | 108 878 | 238 044 | 129 166 | 141 649 | 179 225 | 320 874 |
Gear | 62 054 | 165 185 | 103 131 | 111 768 | 34 077 | 145 845 |
Gedney | 111 391 | 201 693 | 90 302 | 99 087 | 164 593 | 263 680 |
Grey | 131 095 | 261 486 | 130 391 | 144 034 | 184 781 | 328 815 |
Grieveson | 89 710 | 165 150 | 75 440 | 81 096 | 36 386 | 117 483 |
Haist | 137 162 | 270 098 | 132 936 | 145 846 | 54 146 | 199 992 |
Hamilton | 68 752 | 137 679 | 68 928 | 76 973 | 20 429 + 9 254 | 106 657 |
Handley | 99 803 | 210 536 | 110 733 | 120 698 | 45 181 | 165 879 |
Harrison | 69 257 | 174 519 | 105 262 | 114 884 | 147 207 | 262 091 |
Hart | 78 363 | 224 136 | 145 772 | 158 112 | 153 615 | 311 727 |
Haydon | 80 000 | 207 028 | 127 027 | 138 023 | 48 130 | 186 153 |
Hayward | 131 015 | 258 144 | 127 129 | 140 446 | 184 781 | 325 227 |
Hopkins | 65 486 | 125 416 | 59 929 | 69 620 | 32 412 | 102 031 |
Howard | 99 629 | 237 913 | 138 283 | 152 547 | 211 408 | 363 955 |
Howarth | 79 800 | 220 085 | 140 285 | 154 223 | 109 733 | 263 956 |
Hume | 52 126 | 121 377 | 69 251 | 72 243 | 24 015 | 96 258 |
Jones E. | 59 227 | 192 238 | 133 011 | 145 101 | 129 770 | 274 871 |
Jones G. | 71 500 | 249 345 | 177 845 | 193 568 | 165 605 | 359 173 |
Lawler | 68 730 | 128 743 | 60 012 | 69 116 | 65 862 | 134 978 |
MacMillan | 121 329 | 212 844 | 91 515 | 100 689 | 92 142 | 192 831 |
Martin | 130 727 | 216 603 | 85 876 | 94 741 | 162 412 | 257 153 |
May C. | 104 466 | 138 630 | 34 163 | 36 835 | 77 944 | 114 779 |
May D. | 74 803 | 178 980 | 104 178 | 113 695 | 57 332 | 171 027 |
Merrigan | 108 107 | 182 196 | 74 089 | 80 117 | 97 918 | 178 035 |
Middleton | 172 567 | 232 437 | 59 869 | 64 880 | 57 815 | 122 695 |
Mills | 177 809 | 242 033 | 64 224 | 71 667 | 178 566 | 250 233 |
Musselwhite | 111 539 | 227 126 | 115 587 | 127 577 | 158 254 | 285 831 |
Napper | 67 017 | 201 685 | 134 667 | 147 989 | 36 436 | 184 425 |
Nicholls | 79 159 | 207 443 | 128 284 | 141 468 | 61 434 | 202 902 |
Page | 91 825 | 241 553 | 149 728 | 163 731 | 149 503 | 313 234 |
Parry | 99 210 | 223 866 | 124 655 | 136 539 | 149 110 | 285 649 |
Parsons | 155 422 | 271 874 | 116 452 | 127 752 | 177 524 | 305 276 |
Pledge | 111 220 | 212 844 | 101 624 | 111 105 | 206 944 | 318 049 |
Potter | 29 665 | 48 297 | 18 632 | 22 329 | 6 699 | 29 027 |
Preece | 72 369 | 88 576 | 16 208 | 18 058 | 17 997 | 36 055 |
Price | 119 511 | 195 068 | 75 556 | 83 455 | 88 421 + 20 404 | 192 280 |
Richardson | 124 313 | 188 507 | 64 194 | 69 610 | 53 133 | 122 743 |
Rivers-Playle | 29 747 | 69 948 | 40 202 | 42 969 | 14 812 | 57 782 |
Rolfe | 247 601 | 390 887 | 143 286 | 158 212 | 228 949 | 387 161 |
Russell | 68 108 | 208 170 | 140 062 | 153 428 | 144 140 | 297 568 |
Sanders S. | 115 996 | 157 096 | 41 101 | 44 627 | 37 137 | 81 764 |
Sanders S. G. | 146 352 | 315 672 | 169 320 | 185 733 | 67 780 | 253 513 |
Scott | 66 865 | 169 720 | 102 854 | 113 622 | 120 030 | 233 653 |
Shaw | 79 404 | 217 076 | 137 672 | 150 933 | 220 231 | 371 165 |
Skinner | 124 852 | 213 489 | 88 637 | 96 115 | 98 200 | 194 315 |
Smith P. G. | 125 770 | 177 863 | 52 094 | 56 457 | 123 707 | 180 164 |
Smith T. | 79 341 | 169 426 | 90 086 | 99 297 | 87 930 | 187 227 |
Spelzini | 86 280 | 201 903 | 115 624 | 126 833 | 107 642 | 234 476 |
Stafford-Allen | 50 407 | 140 309 | 89 902 | 97 751 | 21 152 | 118 903 |
Stagg | 117 358 | 258 629 | 141 270 | 153 397 | 150 142 | 303 540 |
Stanley | 90 323 | 134 101 | 43 778 | 47 436 | 33 512 | 80 948 |
Starkey | 166 303 | 212 171 | 45 868 | 50 027 | 151 261 | 201 289 |
Sutton | 36 813 | 108 580 | 71 767 | 81 219 | 15 734 | 96 953 |
Tait | 121 790 | 173 160 | 51 370 | 55 094 | 168 898 | 223 992 |
Taylor | 68 819 | 180 446 | 111 627 | 121 505 | 101 894 | 223 399 |
Tigwell | 133 215 | 266 550 | 133 335 | 146 385 | 155 414 | 301 799 |
Toft | 62 458 | 210 341 | 147 883 | 162 114 | 144 078 | 306 192 |
Tulloch | 61 440 | 112 213 | 50 773 | 56 835 | 115 114 | 171 948 |
Twynam | 115 388 | 272 347 | 156 960 | 173 380 | 236 393 | 409 774 |
Walden | 135 796 | 282 686 | 146 890 | 161 689 | 202 683 | 364 372 |
Walker | 84 893 | 231 965 | 147 072 | 161 465 | 48 402 | 209 867 |
Wallace | 64 766 | 147 993 | 83 227 | 91 230 | 38 838 | 130 068 |
Walsh | 131 125 | 240 123 | 108 998 | 120 805 | 184 781 | 305 586 |
Watkins | 132 413 | 240 123 | 107 710 | 119 396 | 215 513 | 334 910 |
Way | 142 667 | 278 237 | 135 569 | 149 648 | 164 644 | 314 291 |
West | 59 445 | 151 241 | 91 796 | 99 443 | 71 839 | 171 281 |
Whitby | 107 244 | 243 356 | 136 113 | 148 728 | 134 396 | 283 123 |
Wijetunge | 111 181 | 239 653 | 128 472 | 140 345 | 198 970 | 339 315 |
Willis | 124 289 | 184 913 | 60 624 | 66 216 | 120 376 | 186 592 |
Wilson D. J. | 130 907 | 250 709 | 119 802 | 130 596 | 143 676 | 274 272 |
Wilson D. W. | 112 222 | 181 198 | 68 976 | 75 234 | 37 918 | 113 152 |
Wright | 72 261 | 164 076 | 91 815 | 100 891 | 85 607 | 186 498 |
Yorkshades | 126 132 | 196 207 | 70 075 | 75 609 | 113 137 | 188 746 |
Young | 140 516 | 247 755 | 107 240 | 117 362 | 65 253 | 182 615 |