ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)
9 ноември 2009 година(*)
„Производство — Определяне на съдебните разноски“
По дело T‑45/01 DEP
Stephen G. Sanders, с местожителство в Oxon (Обединено кралство), и останалите 94-има ищци, чиито имена са посочени в приложението, за които се явяват г‑н I. Hutton и г‑н B. Lask, barristers,
ищци,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явява г‑н J. Currall, в качеството на представител,
ответник,
подпомагана от
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н J.‑P. Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет искане за определяне на съдебните разноски след постановяването на Решение на Първоинстанционния съд от 12 юли 2007 г. по дело Sanders и др./Комисия, T‑45/01 (Сборник, стр. II‑2665),
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (пети състав),
състоящ се от: г‑н M. Vilaras (докладчик), председател, г‑н M. Prek и г‑н V. M. Ciucă, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, производство и искания на страните
1 С искова молба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 27 февруари 2001 г., ищецът г‑н Stephen G. Sanders, както и останалите 94-има ищци, чиито имена са посочени в приложението, искат обезщетение за претърпените имуществени вреди, поради това че за изпълнение на дейността им в съвместното предприятие Joint European Torus (JET) не са били назначени като срочно наети служители на Европейските общности.
2 С Решението си от 5 октомври 2004 г. по дело Sanders и др./Комисия (Т‑45/01, Recueil, стр. ІІ‑3315, наричано по-нататък „междинното решение“) Първоинстанционният съд осъжда Комисията на Европейските общности да поправи така претърпените от всеки от ищците вреди, като разпорежда в срок от шест месеца от постановяването на това решение страните да му представят размера на дължимите обезщетения, установен по общо съгласие, а при липсата на такова да му представят своите определени по размер искания. Първоинстанционният съд не се произнася по съдебните разноски.
3 Тъй като страните не постигат съгласие относно размера на обезщетенията, те представят своите определени по размер искания.
4 В Решението си от 12 юли 2007 г. по дело Sanders и др./Комисия (Т‑45/01, Сборник, стр. ІІ-2655, наричано по-нататък „окончателното решение“), след като Първоинстанционният съд определя дължимото на всеки от ищците обезщетение и осъжда Комисията да го изплати, я осъжда и да понесе съдебните разноски, направени от нея и от ищците в цялото производство пред Първоинстанционния съд.
5 Предвид липсата на постигнато с Комисията съгласие относно размера на съдебните разноски с подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 4 март 2009 г. молба ищците го приканват в приложение на член 92, параграф 1 от неговия Процедурен правилник да им присъди съдебни разноски в размер на 449 472,14 GBP.
6 С подаденото на 12 юни 2009 г. в секретариата на Първоинстанционния съд становище Комисията иска от Първоинстанционния съд да присъди на ищците разноски за възстановяване в размер на 250 000 GBP.
От правна страна
Доводи на страните
7 Ищците сочат, че производството е продължило 6 години и половина, във връзка с него се е наложило провеждането на 3 съдебни заседания и постановяването на 2 дълги съдебни решения на Първоинстанционния съд, както и че то е породило значителна по обем работа.
8 Повдигнатите различни и сложни въпроси отчасти се дължали на отношението на Комисията, която например необосновано изискала нейната отговорност да се докаже по отношение на всеки от общо 95-имата ищци. Липсата на гъвкавост в подхода на Комисията, която без основание енергично оспорвала искането на ищците както по отношение на отговорността си по принцип, така и във връзка с размера на вредите, съставлявала релевантно обстоятелство за определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски.
9 От друга страна, някои въпроси повдигали нови и важни правни аспекти, свързани по-специално с правната квалификация на спора и причисляването му към споровете в областта на публичната служба, с допустимостта на исковете за обезщетение от гледна точка на срока, с прилагането по аналогия на петгодишен давностен срок към исковете за обезщетение, с тълкуването на устава на JET след постановяването на Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 1996 г. по дело Altmann и др./Комисия (Т‑177/94 и Т‑377/94, Recueil, стр. ІІ‑2041) или изисквали сложен анализ на фактическата обстановка, най-вече във връзка с естеството на поетите от ищците задачи в JET и с необходимото индивидуално отразяване на трудовия стаж при определяне на имуществените права на всеки от тях. В голямата си част спорните въпроси обаче били разрешени от Първоинстанционния съд в полза на ищците.
10 Представените от Комисията изчисления за целите на определянето на вредите по размер често се оказвали неточни, което принуждавало ищците да извършват трудоемки проверки.
11 Ищците се стремели да намалят разходите си до минимум, като, без да ползват услугите на solicitor, пряко давали указания на своите адвокати, а по-незначителните въпроси отнесли до по-неопитни от основните си съветници barristers, които вземали умерен хонорар, и като получили финансово съдействие от ищците по сродното дело Eagle и др./Комисия (Т‑144/02).
12 В редица насоки делото било с безпрецедентно значение, по-специално поради извършеното от Комисията нарушение на общностното право в рамките на важен общностен проект, поради действията на Комисията, продължили през цялото времетраене на проекта, довели до масово и често назначаване на договорно нает персонал и поради това съставлявали сериозно нарушение от страна на тази институция.
13 За ищците делото се отличавало със значителен финансов интерес, който намирал израз в общия размер на обезщетенията (29 654 315,55 GBP), изплатени от Комисията, като спрямо този размер и броя ищци съдебните разноски били скромни. Делото било и от голямо икономическо значение за Общностите.
14 С твърдението, че от нейна страна само един представител работил по цялата преписка, Комисията неоснователно критикувала подхода на ищците, които се възползвали от услугите на няколко адвокати и експерт-счетоводител. Участието им се наложило поради сложността на преписката, а всъщност от страна на Комисията редица длъжностни лица подпомагали институцията в хода на производството. При всички положения ищците имали много повече работа от Комисията, по-специално предвид разпределянето на тежестта на доказване.
15 Комисията неоснователно сравнявала настоящото дело с обикновен спор в областта на публичната служба и поради това предлагала за съдебните разноски да се присъдят 250 000 GBP.
16 Съвсем малка част от искането на ищците за определяне на съдебните разноски включвала части, с които се покривали пропуснатите доходи и разходите за път на трима непрофесионални представители, поели някои задачи по управление на делото, които в противен случай трябвало да се изпълняват при много по-високи разходи от solicitors. Данъкът върху добавената стойност (ДДС), начислен върху подлежащите на възстановяване съдебни разноски, на свой ред подлежал на възстановяване, също както и разходите, направени при подготвянето на настоящото искане за определяне на съдебните разноски.
17 Комисията сочи, че никакви съображения не обосновават присъждането на съдебни разноски над предложените от нея 250 000 GBP. Това предложение, получено в резултат от прилагането на разумни по размер съдебни разноски по дело за длъжностни лица (възлизащи на около 8 500 EUR), умножени с коефициент 15, чрез който се отчита колективният характер на иска, а след това и с коефициент 2,5, чрез който се отчитат необходимите усилия, за да се определи индивидуалният размер на обезщетенията, и накрая с коефициент 1/1,3, за да се отчете обменният курс, било повече от разумно.
18 Доводът на ищците, че размерът, посочен в искането им, се обосновавал с твърдените неправомерни действия на Комисията в рамките на защитата ѝ в главното производство, бил погрешен.
19 Всъщност поведението на някоя от страните в хода на производството имало значение единствено с оглед на решението за разпределяне на съдебните разноски, взето в рамките на самото съдебно решение.
20 При всички положения в искането за определяне на съдебните разноски нямало данни за поведение от страна на Комисията, което да се квалифицира като неправомерно. Ищците смесвали повдигането на неоснователен довод с повдигането на несъстоятелен или злонамерен довод. В случая Комисията единствено се защитавала, а в междинното и окончателното си решение Първоинстанционният съд по никакъв начин не сочел, че поведението ѝ било неправомерно или пък доводите ѝ — несъстоятелни.
21 Без да спори, Комисията признала допуснатите от нея незначителни грешки в изчисленията, които впрочем било трудно да се избегнат. Освен това самите ищци допуснали някои грешки в изчисленията.
22 Без да оспорва конкретно някой от приведените от ищците доводи за обосноваване на използваните от тях услуги на няколко съветника, Комисията все пак отбелязва, че по делото в нейна защита се явява само един представител, който до голяма степен работи сам и се ползва от помощта на други представители само по някои негови аспекти. Тя изразява съмнение относно необходимостта от двама съветника по време на съдебното заседание от 23 септември 2003 г., поради това че то се отнасяло само до един правен аспект, свързан с основанието на иска. Тя оспорва исканията във връзка с пропуснатите доходи и разходите за път на тримата непрофесионални представители на ищците. Исканията във връзка със съдебните разноски по настоящото производство пък били твърде високи.
23 Що се отнася до твърдението, че ищците имали повече работа от Комисията, тя сочи, че сама е представила множество доказателства в хода на производството и е трябвало да отдели време за проучване на представените от ищците доказателства. Единствено разходите на адвокатите, които са представлявали ищците, можели да се вземат предвид. Доводът, че ищците свели до минимум съдебните си разноски, като пряко давали указания на своите съветници, не обосновавал поисканата сума, а най-много разяснявал защо тази сума не е по-висока, което нямало значение.
24 Комисията отбелязва, че до напреднал стадий от главното производство основните въпроси били общи за всички ищци и поради това можели да се разглеждат колективно. Фактът, че тези въпроси впоследствие можели да доведат до различни последици в зависимост от индивидуалното положение, бил точен, но това по никакъв начин не отменяло колективното им разглеждане преди това.
25 Комисията е съгласна, че настоящото дело е особено и не оспорва, че то е далеч по-значимо от обичайните дела за длъжностни лица. Впрочем това обосновавало и направеното от нея изключително завишено предложение в размер на 250 000 GBP. Нищо не налагало обаче неговото надхвърляне, особено като се има предвид, че до междинното решение поставените въпроси до голяма степен били общи за 95-имата ищци, едва впоследствие и впрочем по съвсем достъпен от практическа гледна точка начин се наложило провеждането на разграничение между ищците.
26 Във връзка с довода на ищците, че поисканите съдебни разноски били относително по-ниски спрямо поисканите по други дела Комисията отбелязва, че в други области като конкуренцията, концентрациите и държавните помощи исканите съдебни разноски често представляват много по-нисък процент от материалния интерес, без това да спира общностният съд да ги занижава значително.
Съображения на Първоинстанционния съд
27 Съгласно член 91, буква б) от Процедурния правилник за подлежащи на възстановяване съдебни разноски се считат „необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-конкретно разходите за път и престой, и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат“. От тази разпоредба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Първоинстанционния съд съдебни разноски, и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели (Определение на Първоинстанционния съд от 24 януари 2002 г. по дело Groupe Origny/Комисия, Т‑38/95 DEP, Recueil, стр. ІІ‑217, точка 28 и Определение на Първоинстанционния съд от 28 юни 2004 г. по дело Airtours/Комисия, Т‑342/99 DEP, Recueil, стр. ІІ‑1785, точка 13).
28 Според постоянната съдебна практика, когато не съществуват общностни разпоредби от тарифно естество, Първоинстанционният съд трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на общностното право, както и сложността на делото, обема на труда, който съдебното производство е могло да изисква от явилите се представители или юридически съветници, и икономическите интереси, каквито спорът е представлявал за страните (Определение по дело Airtours/Комисия, точка 27 по-горе, точка 18, вж. още по аналогия Определение на председателя на трети състав на Съда от 26 ноември 1985 г. по дело Leeuwarder Papierwarenfabriek/Комисия, 318/82 DEP, Recueil, стр. 3727, точка 3).
29 Що се отнася до предмета на спора и неговото естество, следва да се отбележи, че настоящият спор се отнася до условията за назначаване и работа на лицата, работещи в съвместното предприятие JET, и следователно предвид спецификата на нормите, които уреждат функционирането на това съвместно предприятие, а и както вече е отбелязал Първоинстанционният съд (Определение на Първоинстанционния съд от 25 юни 1998 г. по дело Altmann и др./Комисия, T‑177/94 DEP, T‑377/94 DEP и T‑99/95 DEP, Recueil FP, стр. I‑A‑299 и II‑883, точка 22), той повдига деликатни въпроси. Впрочем Комисията приема, че особеностите на настоящия спор могат да обосноват значителни по размер съдебни разноски.
30 Що се отнася до значението на настоящото дело от гледна точка на общностното право, Първоинстанционният съд отбелязва, че то действително е важно, но не и извън споровете в областта на публичната служба, а по-специално в рамките на тези спорове единствено във връзка с отношенията между общностите и лицата, които могат да бъдат наети в структури, сходни със съвместното предприятие JET.
31 Що се отнася до трудностите по делото и обема работа за представителите или съветниците на ищците във връзка с разглеждането на спора, следва да се отбележи, че поне през първата част от производството пред Първоинстанционния съд до постановяване на междинното решение поставените въпроси, свързани по-специално с причисляването на спора към споровете в областта на извъндоговорната отговорност или към споровете за отношенията между Общността и нейните служители, с допустимостта на исковете за обезщетение предвид срока или с тълкуването на устава на JET, са деликатни, но общи за всички ищци.
32 Едва във втората част от производството, в която се определя размерът на обезщетенията, които Комисията дължи на всеки ищец, се налага разграничаване между индивидуалните положения. Освен това следва да се напомни, че производството пред Първоинстанционния съд се отнася единствено до все още спорните аспекти в отношенията между страните (окончателно решение, точки 7—13 и 39—106), като за Първоинстанционния съд е достатъчно да вземе под внимание безспорните аспекти в тях (окончателно решение, точки 33—38).
33 Що се отнася до икономическите интереси, които настоящото дело е представлявало за страните, Първоинстанционният съд установява, че те са особено значителни както за ищците, взети поотделно, така и за Комисията. Всъщност става въпрос за искове за обезщетение във връзка със служебни правоотношения, които при повече от половината ищци се простират в продължение на над 10 години (междинно решение, точка 27). В това отношение следва да се отбележи, че икономическото значение на спора само частично се отразява от общия размер на обезщетенията, т.е. 29 654 315,55 GBP, изплатен в крайна сметка от Комисията на ищците, доколкото той произтича от приложения в случая петгодишен давностен срок, който се основава на предвидения в член 46 от Статута на Съда срок (междинно решение, точки 57—85).
34 Предвид естеството на поставените въпроси, значението на спора и техническата сложност на необходимите изчисления, за да се определят индивидуалните права на ищците, Първоинстанционният съд счита, че използваните от тях услуги на няколко съветници, както и на експерт-счетоводител, не са необосновани, с уговорката, че все пак необходимостта ищците да бъдат представлявани от двама съветници по време на заседанието от 23 септември 2003 г. не е установена.
35 Що се отнася до довода на ищците, че размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски би трябвало да отчита твърдяното неправомерно поведение на Комисията в рамките на главното производство, същият следва да се отхвърли поради неотносимост.
36 Действително, макар съгласно член 87, параграф 1 и параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник неправомерният характер на поведението на някоя от страните да има значение във връзка с разпределянето на съдебните разноски, постановено от Първоинстанционния съд в решението или определението, с което производството се прекратява, този характер е лишен от всякаква относимост на етапа на определяне на съдебните разноски от Първоинстанционния съд по силата на член 92, параграф 1 от същия правилник, тъй като това производство е обективно и има за цел да се определят необходимите съдебни разноски, направени за нуждите на производството, независимо от характера, неправомерен или не, на поведението в основата на тези съдебни разноски.
37 Предвид изложените съображения в тяхната цялост всички подлежащи на възстановяване от Комисията съдебни разноски на ищците се присъждат при отчитане на всички обстоятелства по делото до датата на постановяване на настоящото определение по справедливост в размер на 300 000 GBP.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (пети състав)
определи:
Присъжда на г‑н Stephen G. Sanders и останалите 94-има ищци, чиито имена са посочени в приложението, съдебни разноски в общ размер на 300 000 GBP, които Комисията на Европейските общности следва да им възстанови.
Съставено в Люксембург на 9 ноември 2009 г.
Подписи
Приложение
Keith Ashby
Mark Ashman
Geoff Atkins
Yvonne Austin
Neville Bainbridge
R. Baker
Ian Barlow
Terry Boyce
Robert Bracey
Brian C. Brown
Mike Browne
James Bruce
Neil Butler
Paul Carman
Roy Clapinson
Royce Clay
Derek Downes
Graham Evans
Jim Evans
Tony Gallagher
David Gear
John Gedney
David Grey
Barry Grieveson
Bernhard Haist
David Hamilton
Ray Handley
Roy Harrison
Michael Hart
Phillip Haydon
Ivor Hayward
Mark Hopkins
Keith Howard
Peter Howarth
Cyril Hume
Eifion Jones
Glyn Jones
Andrew Lawler
Gordon MacMillan
Peter Martin
Christopher May
Derek May
Ian Merrigan
Richard Middleton
Simon Mills
Ray Musselwhite
Tim Napper
Keith Nicholls
Mike Organ
Robert Page
Dai Parry
Bill Parsons
Derek Pledge
Tim R. Potter
Geoff Preece
Tom Price
Steve Richardson
Shirley Rivers-Playle
Alan Rolfe
Michael Russell
Stephen Sanders
Stephen Scott
John Shaw
Michael R. Sibbald
Nigel Skinner
Paul G. Smith
Tracey Smith
Tony Spelzini
Robin Stafford-Allen
Robin Stagg
Graham Stanley
David Starkey
Dave Sutton
John Tait
Michael E. Taylor
Paul Tigwell
George Toft
Jim Tulloch
Pat Twynam
Tony Walden
Martin Walker
Norman Wallace
Patrick Walsh
Peter Watkins
Mike Way
Alan West
Andy Whitby
Srilal P. Wijetunge
Brian L. Willis
David J. Wilson
David W. Wilson
Julie Wright
John Yorkshades
David Young