Жалба, подадена на 29 април 2024 г. — JPMorgan Chase и JPMorgan Chase Bank, National Association/Комисия

(Дело T-226/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: JPMorgan Chase & Co. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати), JPMorgan Chase Bank, National Association (Колъмбъс, Охайо, Съединени щати) (представители: M. Lester и P. Luckhurst, Barristers-at-Law, A. Pliego Selie и R. Warning, lawyers)

Ответници: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Общия съд:

да осъди Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) да им плати лихва върху и/или гарантираната възвръщаемост на сумата за глобата, наложена им с решение на Комисията от 7 декември 2016 г. по дело AT.39914 — Лихвените деривати в евро (EIRD), отменено от Общия съд с решение от 20 декември 2023 г., като обезщетение за вредите, които са претърпели поради невъзможността да използват тази сума в периода от датата на условното ѝ плащане, а именно 6 март 2017 г., до датата на отмяната на глобата от Общия съд (наричан по-нататък „разглежданият период“),

при условията на евентуалност спрямо предходното искане — да отмени решението на Комисията, съдържащо се в писмото ѝ от 20 февруари 2024 г., с което отхвърля искането за плащане на мораторна лихва върху и/или компенсаторна лихва върху и/или гарантирана възвръщаемост на платената за глобата сума,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите в настоящото производство.

Основания и основни доводи

1.    В подкрепа на искането за осъждане на Комисията на плащане на лихва и/или гарантираната възвръщаемост жалбоподателите посочват едно основание, разделено на четири части.

Първа част: членове 266, 268 и/или 340 ДФЕС предоставяли на жалбоподателите право на лихва върху платената за глобата сума. Жалбоподателите имали право на лихва за забава в размер на съответния лихвен процент за рефинансиране на ЕЦБ (който е 0 %), увеличен с 3.5 процентни пункта. При условията на евентуалност жалбоподателите имали право и на компенсаторна лихва в размер на ефективния лихвен процент на федералните фондове, която да отрази пропуснатата възвръщаемост на средствата, използвани за плащане на глобата.

Втора част: жалбоподателите имали право и на допълнителна лихва върху неправомерно задържаните от Комисията суми.

Трета част: Комисията била длъжна да посочи размера на натрупаната за разглеждания период гарантирана възвръщаемост и, ако тя е положителна, да я плати на JPMC (след приспадане на дължимите лихви).

Четвърта част: Комисията не можела да избегне плащането на лихвите, като се основе на факта, че на 20 декември 2023 г. Общият съд наложил нова глоба и че през разглеждания период нямало правомерно наложена глоба.

2.    В подкрепа на искането си за отмяна на решението на Комисията да не плати лихви и/или гарантираната възвръщаемост жалбоподателите посочват едно основание: като отказала да плати на жалбоподателите лихвите и/или гарантираната възвръщаемост, Комисията допуснала грешка при прилагане на правото и/или явна грешка в преценката. С този си отказ Комисията нарушила по-конкретно задълженията си по член 266 ДФЕС.

____________