Дело T—47/12

Intesa Sanpaolo SpA

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „EQUITER“ — По-ранна словна марка на Общността „EQUINET“ — Относително основание за отказ — Реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 27 март 2014 г.

1.      Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Частично използване — Последици

(член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията — Член 75, първо изречение от Регламент № 207/200 — Обхват, идентичен с този на член 296 ДФЕС

(член 296 ДФЕС, член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Производство по възражение, основано на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, има за цел да позволи на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) да прецени дали съществува вероятност от объркване, която в случай на сходство на конфликтните марки налага изследване на сходството между обозначените с тези марки стоки и услуги. В този контекст съгласно член 42, параграф 2, последно изречение от Регламент № 207/2009, ако по-ранната марка на Общността е била използвана само за една част от стоките или услугите, за които е регистрирана, тя се смята за регистрирана, за целите на разглеждането на възражението, само за тази част от стоките или услугите. В същия контекст апелативният състав следва да извърши преценка, в случай че са представени доказателства за използване само за част от стоките или услугите, свързани с определена категория, за която по-ранната марка е била регистрирана и на която се основава възражението, дали тази категория включва самостоятелни подкатегории, обхващащи стоки и услуги, чието използване е доказано, така че да се приеме, че посочените доказателства се отнасят само за тази подкатегория стоки или услуги или, обратно, дали съществуването на такива подкатегории е невъзможно.

Следователно дейността по преценка дали марката, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, е била реално използвана по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009, съдържа две неразривно свързани части. С първата се цели да се установи дали въпросната марка е била реално използвана в Съюза дори и под форма, различаваща се по своите елементи, които въпреки това не променят отличителния характер на тази марка във формата, под която тя е била регистрирана. С втората се цели да се установи кои са обхванатите от доказаното реално използване стоки или услуги, за които по-ранната марка е регистрирана и на които се основава възражението.

(вж. точки 20 и 21)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 24)