ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

6 септември 2012 година

Дело T‑519/11 P

Sandro Gozi

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Искане за съдействие — Решение на Комисията, с което се отказва на жалбоподателя възстановяване на съдебните разноски, направени в рамките на производство пред национална наказателна юрисдикция — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“

Предмет:      Жалба, с която се иска отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 20 юли 2011 г. по дело Gozi/Комисия (F‑116/10)

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Sandro Gozi понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия в рамките на настоящото производство.

Резюме

1.      Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe и доказателствата — Недопустимост — Контрол на Общия съд върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 58 от Статута на Съда и член 11 от приложение I към него)

2.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Недопустимост

(член 58 от Статута на Съда)

1.      Видно от член 11 от приложение І към Статута на Съда, който възпроизвежда текста на член 58 от този статут, обжалването се ограничава само до правни въпроси и трябва да се основава на липса на компетентност на Съда на публичната служба, на нарушение на процесуални правила в производството пред него, което накърнява интересите на жалбоподателя, или на нарушение на правото на Съюза от страна на Съда на публичната служба.

Следователно единствено Съдът на публичната служба е компетентен да установява фактите, поради което преценката на фактите не представлява правен въпрос, който като такъв подлежи на съдебен контрол в производството по обжалване. Правомощието на Общия съд за контрол на направените от Съда на публичната служба фактически констатации обаче обхваща неточността на тези констатации, която следва от доказателствата по делото, изопачаването на доказателствата, правната квалификация на фактите и проверката дали са били спазени правилата за тежестта на доказване и за събирането на доказателства.

(вж. точки 20 и 21)

Позоваване на:

Съд — 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 Р и C‑405/04 Р, Сборник, стр. I‑729, точка 39 и цитираната съдебна практика

Общ съд — 2 март 2010 г., Doktor/Съвет, T‑248/08 P, точки 39—43 и цитираната съдебна практика

2.      Вж. текста на определението.

(вж. точка 28)

Позоваване на:

Общ съд — 27 юни 2000 г., K/Комисия, T‑67/99, точки 34—36

3.      Вж. текста на определението.

(вж. точка 35)

Позоваване на:

Съд — 30 март 2000 г., VBA/VGB и др., C‑266/97 P, Recueil, стр. I‑2135, точка 79; 21 септември 2006 г., JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точка 114; 21 януари 2010 г., Iride и Iride Energia/Комисия, C‑150/09 P, непубликувано в Сборника, точки 73 и 74