РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
25 януари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Разходи, произтичащи от сключването на договора за ипотечен кредит — Връщане на сумите, платени въз основа на клауза, обявена за неравноправна — Начален момент на давностния срок за предявяване на иска за връщане на сумите“
По съединени дела C‑810/21—C‑813/21
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Audiencia Provincial de Barcelona (Апелативен съд на провинция Барселона, Испания) с актове от 9 декември 2021 г., постъпили в Съда на 20 декември 2021 г., в рамките на производства по дела
Caixabank SA, по-рано Bankia SA,
срещу
WE,
XA (C‑810/21),
и
Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA
срещу
TB,
UK (C‑811/21),
и
Banco Santander SA
срещу
OG (C‑812/21),
и
OK,
PI
срещу
Banco Sabadell SA (C‑813/21),
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: O. Spineanu-Matei, председател на състава, S. Rodin (докладчик) и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: A. M. Collins,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Caixabank SA, от J. Gutiérrez de Cabiedes Hidalgo de Caviedes, abogado,
– за WE, XA, TB, UK, OG, OK и PI, от J. Fraile Mena, procurador, и F. García Domínguez, abogado,
– за Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA, от J. M. Rodríguez Cárcamo и A. M. Rodríguez Conde, abogados,
– за Banco Santander SA, от M. García-Villarrubia Bernabé и C. Vendrell Cervantes, abogados,
– за Banco Sabadell SA, от G. Serrano Fenollosa и R. Vallina Hoset, abogados,
– за испанското правителство, от A. Ballesteros Panizo и A. Pérez-Zurita Gutiérrez, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. Rocchitta, avvocato dello Stato,
– за Европейската комисия, от J. Baquero Cruz и N. Ruiz García, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
2 Запитванията са отправени в рамките на спорове по дело C‑810/21 между Caixabank SA, по-рано Bankia SA, от една страна, и WE и XA, от друга страна, по дело C‑811/21 между Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA, от една страна, и TB и UK, от друга страна, по дело C‑812/21 между Banco Santander SA, от една страна, и OG, от друга страна, и по дело C‑813/21 между OK и PI, от една страна, и Banco Sabadell SA, от друга страна, по повод на последиците от обявяването за нищожна на неравноправна клауза, съдържаща се в сключени между тези страни договори за ипотечен кредит.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 2, буква б) от Директива 93/13 гласи:
„По смисъла на настоящата директива:
[…]
б) „потребител“ означава: всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност“.
4 Текстът на член 6, параграф 1 от тази директива е следният:
„Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“.
5 Член 7, параграф 1 от посочената директива предвижда:
„Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съще[с]твуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици“.
Испанското право
Гражданският кодекс на Каталуня
6 Член 121—20 от Ley 29/2002, primera Ley del Código Civil de Cataluña (Закон 29/2002, Първи закон на Гражданския кодекс на Каталуня) от 30 декември 2002 г. (BOE № 32 от 6 февруари 2003 г., наричан по-нататък „Гражданският кодекс на Каталуня“) предвижда:
„Претенциите от всякакъв вид се погасяват след десет години, освен ако лицето е придобило преди това правото чрез придобивна давност или ако в настоящия кодекс или специалните закони се предвижда друго“.
7 Член 121—23 от този кодекс гласи:
„Давностният срок започва да тече, когато при възникнала и предявима претенция лицето, което има право да я предяви, узнае или разумно може да узнае обстоятелствата, на които тя се основава, и лицето, срещу което може да бъде предявена“.
8 Съгласно член 121—11 от посочения кодекс:
„Основания за прекъсване на давността са:
a) Предявяването на иска пред съдилищата дори да е отхвърлен поради процесуално нарушение.
b) Започването на арбитражно производство във връзка с вземането.
c) Извънсъдебната покана за изпълнение по вземането.
d) Признаването на правото или отказът от възражение за изтекла давност от лицето, спрямо което може да се предяви вземането, в рамките на давностния срок“.
Гражданският кодекс
9 Член 1303 от Código Civil (Граждански кодекс) предвижда:
„При обявяване на договора за нищожен всяка от страните е длъжна да върне на другата получените по този договор вещи заедно с плодовете или други доходи от тях и платената цена заедно с лихвите, освен ако в следващите членове не е предвидено друго“.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
Дело C‑810/21
10 На 4 февруари 2004 г. WE и XA сключват договор за ипотечен кредит (наричан по-нататък „договорът за кредит по дело C‑810/21“) с Bankia, която през 2021 г. се слива с Caixabank.
11 На 4 май 2004 г. WE и XA заплащат последната фактура за разходите по този договор, отнасящи се до нотариални такси, регистрация и управление на посочения договор.
12 На 16 януари 2018 г. WE и XA предявяват иск за обявяване за нищожна на клауза, съдържаща се в договора за кредит по дело C‑810/21, съгласно която кредитополучателят е трябвало да заплати всички разходи, произтичащи от сключването на същия договор.
13 Bankia оспорва този иск, като изтъква, че правото на иск за връщане на суми е погасено по давност, тъй като е изтекъл предвиденият в член 121—20 от Гражданския кодекс на Каталуня десетгодишен давностен срок за иска.
14 С акт от 23 септември 2020 г. Juzgado de Primera Instancia no 50 de Barcelona (Първоинстанционен съд № 50 Барселона, Испания) отхвърля повдигнатото от Bankia възражение за изтекла погасителна давност и осъжда тази банка да заплати сумата от 468,48 евро, платена за нотариални такси, регистрация и управление на договора за кредит по дело C‑810/21. Bankia обжалва този акт пред запитващата юрисдикция Audiencia Provincial de Barcelona (Апелативен съд на провинция Барселона, Испания).
Дело C‑811/21
15 На 20 януари 2004 г. TB и UK сключват договор за ипотечен кредит (наричан по-нататък „договорът за кредит по дело C‑811/21“) с Banco Bilbao Vizcaya Argentaria.
16 На 15 март 2004 г. TB и UK заплащат последната фактура за разходите по този договор, отнасящи се до нотариални такси, регистрация и управление на посочения договор.
17 На 16 януари 2018 г. TB и UK предявяват иск за обявяване за нищожна на клауза, съдържаща се в договора за кредит по дело C‑811/21, съгласно която кредитополучателят е трябвало да заплати всички разходи, произтичащи от сключването на същия договор.
18 Banco Bilbao Vizcaya Argentaria оспорва този иск, като изтъква, че правото на иск за връщане на суми е погасено по давност, тъй като е изтекъл предвиденият в член 121—20 от каталунския Граждански кодекс десетгодишен давностен срок за иска.
19 С акт от 25 септември 2020 г. Juzgado de Primera Instancia no 50 de Barcelona (Първоинстанционен съд № 50 Барселона) отхвърля повдигнатото от Banco Bilbao Vizcaya Argentaria възражение за изтекла погасителна давност и осъжда тази банка да заплати сумата от 499,61 евро, платена за нотариални такси, регистрация и управление на договора за кредит по дело C‑811/21. Banco Bilbao Vizcaya Argentaria обжалва този акт пред запитващата юрисдикция Audiencia Provincial de Barcelona (Апелативен съд на провинция Барселона).
Дело C‑812/21
20 На 17 декември 2004 г. OG сключва договор за ипотечен кредит (наричан по-нататък „договорът за кредит по дело C‑812/21“) с Banco Santander.
21 На 18 март 2005 г. OG заплаща последната фактура за разходите по този договор, отнасящи се до нотариални такси, регистрация и управление на посочения договор.
22 На 12 септември 2017 г. OG предявява иск за обявяване за нищожна на клауза, съдържаща се в договора за кредит по дело C‑812/21, съгласно която кредитополучателят е трябвало да заплати всички разходи, произтичащи от сключването на същия договор.
23 Banco Santander оспорва този иск, като изтъква, че правото на иск за връщане на суми е погасено по давност, тъй като е изтекъл предвиденият в член 121—20 от каталунския Граждански кодекс десетгодишен давностен срок за иска.
24 С акт от 25 септември 2020 г. Juzgado de Primera Instancia no 50 de Barcelona (Първоинстанционен съд № 50 Барселона) отхвърля повдигнатото от Banco Santander възражение за изтекла погасителна давност и осъжда тази банка да заплати сумата от 589,60 евро, платена за нотариални такси, регистрация и управление на договора за кредит по дело C‑812/21. Banco Santander обжалва този акт пред запитващата юрисдикция Audiencia Provincial de Barcelona (Апелативен съд на провинция Барселона).
Дело C‑813/21
25 На 14 юли 2006 г. OK и PI сключват договор за ипотечен кредит (наричан по-нататък „договорът за кредит по дело C‑813/21“) с Banco Sabadell.
26 На 4 октомври 2006 г. OK и PI заплащат последната фактура за разходите по този договор, отнасящи се до нотариални такси, регистрация и управление на посочения договор.
27 След като на 15 ноември 2017 г. подават извънсъдебна покана за изпълнение срещу Banco Sabadell, която тази банка не уважава, на 15 декември 2017 г. OK и PI предявяват иск за обявяване за нищожна на клауза, съдържаща се в договора за кредит по дело C‑813/21, съгласно която кредитополучателят е трябвало да заплати всички разходи, произтичащи от сключването на същия договор.
28 Banco Sabadell оспорва този иск, като изтъква, че правото на иск за връщане на суми е погасено по давност, тъй като е изтекъл предвиденият в член 121—20 от каталунския Граждански кодекс десетгодишен давностен срок за иска.
29 С акт от 11 януари 2021 г. Juzgado de Primera Instancia no 50 de Barcelona (Първоинстанционен съд № 50 Барселона) уважава повдигнатото от Banco Sabadell възражение за погасяването по давност на правото на иска за връщане на суми. OK и PI обжалват този акт пред запитващата юрисдикция Audiencia Provincial de Barcelona (Апелативен съд на провинция Барселона).
30 Запитващата юрисдикция по съединени дела C‑810/21—C‑813/21 се позовава на практиката на Съда, съгласно която предявяването на иск за връщане на суми може да бъде обвързано с давностен срок, при условие че началният момент на този срок, както и неговата продължителност не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска връщане.
31 Запитващата юрисдикция счита, че за да се провери дали давностният срок е в съответствие с принципа на ефективност, трябва да се вземат предвид два параметъра, а именно, от една страна, продължителността на давностния срок и от друга страна, неговият начален момент.
32 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Автономна област Каталуня има собствено законодателство, което в някои отношения се отклонява от испанската правна уредба, и че каталунският Граждански кодекс определя десетгодишен давностен срок, който е два пъти по-дълъг от предвидения в испанския Граждански кодекс давностен срок за облигационните искове.
33 В това отношение тя счита, че в случая разглежданият в главните производства десетгодишен давностен срок не нарушава принципа на ефективност, тъй като този срок е достатъчен, за да може потребителят да подготви и упражни правото на ефективна защита пред съд. Тази юрисдикция обаче има съмнения относно правилното тълкуване на националното право, що се отнася до определянето на началния момент на посочения срок, който съгласно практиката на Съда трябва да даде възможност на потребителя да узнае за съществуването на неравноправна клауза и да предяви иск за обявяване на нейната нищожност.
34 Запитващата юрисдикция отбелязва, че за разлика от договорните клаузи, които Съдът вече е имал повод да обсъди в рамките на дела, с които е бил сезиран, клауза като разглежданата в главните производства, която възлага в тежест на кредитополучателя всички разходи за сключване на договора за ипотечен кредит, изчерпва действието си с плащането от потребителя на последната фактура за тези разходи. Тази юрисдикция обаче счита, че практиката на Съда, съгласно която тригодишният срок, считано от датата на неоснователното обогатяване, може да направи прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени с Директива 93/13, не може да се приложи в случая. В това отношение тя счита, че посочената съдебна практика се основава на обстоятелството, че давностният срок може да започне да тече още преди извършването на всички плащания.
35 Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали узнаването от потребителя за неравноправността на договорна клауза трябва да се отнася само до фактическите обстоятелства, съставляващи тази неравноправност, или трябва да обхваща и правната преценка на тези факти. Тази юрисдикция счита, че макар това узнаване да трябва да се отнася само до тези фактически обстоятелства, датата на плащането на последната фактура би могла да бъде моментът, от който започва да тече давностният срок, като се има предвид, че в случая разглежданата в главните производства клауза е изчерпала действието си с посоченото плащане.
36 Въпреки това, ако спазването на принципа на ефективност изисква потребителят да бъде в състояние да прецени от правна гледна точка посочените фактически обстоятелства, необходимо е да се определи за тази цел и информацията, която трябва да се предостави на разположение на средния потребител. В това отношение, след като излага практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), запитващата юрисдикция иска да се установи дали трайно установената национална съдебна практика би могла да даде възможност на испанския потребител да се запознае напълно от правна гледна точка с неравноправността на договорна клауза.
37 Накрая, запитващата юрисдикция иска да се установи дали узнаването за неравноправността на договорна клауза трябва да е настъпило, преди давностният срок да започне да тече в съответствие с националните норми или преди изтичането на този срок. В това отношение посочената юрисдикция уточнява, от една страна, че за разлика от петгодишния давностен срок, предвиден в испанския Граждански кодекс, давностният срок е удължен на десет години в териториалния обхват на каталунския Граждански кодекс и от друга страна, че предявяването на иска е по-благоприятно в националната правна система, доколкото самата извънсъдебна покана за изпълнение представлява основание за прекъсване на срока, след което той започва да тече отново в своята цялост.
38 При тези обстоятелства Audiencia Provincial de Barcelona (Апелативен съд на провинция Барселона) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) a) При предявяване на иск относно реституционните последици от установяването на нищожността на клауза, съгласно която кредитополучателят заплаща разходите във връзка със сключването на договора, съвместимо ли е с член 6, параграф 1 и с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на десетгодишен давностен срок за предявяването на иска, считано от момента, когато действието на клаузата се изчерпи посредством извършването на последното плащане, в който момент потребителят узнава фактите в основата на неравноправността [на тази клауза], или е необходимо той да разполага с допълнителна информация относно правната преценка на фактите?
б) Ако е необходимо потребителят да е запознат с правната преценка на фактите, трябва ли началният момент на давностния срок да бъде обусловен от наличието на трайно установена съдебна практика относно нищожността на клаузата, или националният съд може да вземе предвид други обстоятелства?
2) При положение че за предявяването на иска за връщане на суми е предвиден дълъг давностен срок от десет години, в кой момент потребителят трябва да е в състояние да установи неравноправността на клаузата и предоставените му с Директива [93/13] права — преди давностният срок да започне да тече или преди той да е изтекъл?“.
По преюдициалните въпроси
39 Най-напред следва да се отбележи, че първият преюдициален въпрос се състои от две части и че на втората част от този въпрос следва да се отговори само ако отговорът на първата част от този въпрос е отрицателен.
40 Освен това вторият преюдициален въпрос следва да се разгледа заедно с първата част от посочения първи въпрос.
По първата част от първия въпрос и по втория въпрос
41 С първата част от първия въпрос и с втория въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националното право в съдебната практика, според което вследствие на обявяването за нищожна на неравноправна договорна клауза, която възлага в тежест на потребителя разходите за сключване на договор за ипотечен кредит, искът за възстановяване на такива разходи е обвързан с десетгодишен давностен срок, който започва да тече от момента, в който тази клауза изчерпва действието си с извършването на последното плащане на посочените разходи, без да е релевантно в това отношение, че потребителят е запознат с правната преценка на обстоятелствата, съставляващи неравноправността на посочената клауза, и ако това е така, дали тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че потребителят трябва да се е запознал с посочената преценка, преди давностният срок да започне да тече или преди той да е изтекъл.
42 Следва да се отбележи, че при липсата на правна уредба на Съюза в съответната област, във вътрешния правен ред на всяка държава членка, в съответствие с принципа на процесуална автономия, трябва да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, при условие че посочените правила, от една страна, не са по-неблагоприятни от правилата относно сходни съдебни производства по вътрешното право (принцип на равностойност) и от друга страна, не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение от 22 април 2021 г., Profi Credit Slovakia, C‑485/19, EU:C:2021:313, т. 52 и цитираната съдебна практика).
43 Що се отнася до противопоставянето на давностен срок на иска, предявен от потребител с оглед на връщането на недължимо платени суми, основаващо се на неравноправност на договорна клауза по смисъла на Директива 93/13, следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива допускат национална правна уредба, която предвижда, че не се погасява по давност искът за установяване на нищожност на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен между продавач или доставчик и потребител договор, но същевременно обвързва с давностен срок иска, с който се претендират реституционните последици от това установяване, при условие че са спазени принципите на равностойност и ефективност (решение от 10 юни 2021 г., BNP Paribas Personal Finance, C‑776/19—C‑782/19, EU:C:2021:470, т. 39 и цитираната съдебна практика).
44 По този начин противопоставянето на давностен срок на исковете с реституционен характер, предявени от потребители с цел претендиране на права, които те черпят от Директива 93/13, само по себе си не противоречи на принципа на ефективност, стига прилагането му на практика да не прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени с тази директива (решение от 10 юни 2021 г., BNP Paribas Personal Finance, C‑776/19—C‑782/19, EU:C:2021:470, т. 40).
45 По-специално, що се отнася до принципа на ефективност, трябва да се отбележи, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, неговия ход и особеностите му пред различните национални инстанции. В този контекст при необходимост трябва да се вземат предвид принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като например зачитането на правото на защита, принципа на правна сигурност и правилното протичане на производството (решение от 8 септември 2022 г., D.B.P. и др. (Ипотечен кредит, изразен в чуждестранна валута), C‑80/21—C‑82/21, EU:C:2022:646, т. 87 и цитираната съдебна практика).
46 Във връзка с анализа на характеристиките на разглеждания в главното производство давностен срок Съдът е уточнил, че този анализ трябва да се отнася до продължителността на срока и до реда и условията за прилагането му, включително начина, възприет за определянето на началния му момент (решение от 10 юни 2021 г., BNP Paribas Personal Finance, C‑776/19—C‑782/19, EU:C:2021:470, т. 30 и цитираната съдебна практика).
47 За да се счита, че е в съответствие с принципа на ефективност, давностният срок трябва да е фактически достатъчен, за да може потребителят да подготви и задейства определено ефективно правно средство за защита с цел да предяви правата, които черпи от Директива 93/13, и по-специално под формата на претенции с реституционен характер, основаващи се на неравноправността на договорна клауза (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г., BNP Paribas Personal Finance, C‑776/19—C‑782/19, EU:C:2021:470, т. 31 и цитираната съдебна практика).
48 Така, що се отнася до началния момент на давностен срок, такъв срок може да бъде съвместим с принципа на ефективност единствено ако потребителят е имал възможността да узнае за правата си, преди този срок да започне да тече или да изтече (решение от 10 юни 2021 г., BNP Paribas Personal Finance, C‑776/19—C‑782/19, EU:C:2021:470, т. 46 и цитираната съдебна практика).
49 В случая обаче от представената на Съда преписка е видно, че тълкуването в съдебната практика на приложимите в главните производства национални процесуални норми, независимо от обстоятелството, че те предвиждат, че десетгодишният давностен срок за предявяване на иска на потребителя за възстановяване на недължимо платени разходи по договори за ипотечен кредит не може да започне да тече, преди потребителят да узнае за фактите, съставляващи неравноправността на договорната клауза, в изпълнение на която са извършени тези плащания, не изисква потребителят да е запознат не само с тези факти, но и с правната им преценка, която предполага този потребител да е запознат и с правата, които черпи от Директива 93/13.
50 Все пак, за да бъдат условията за прилагане на даден давностен срок в съответствие с принципа на ефективност, не е достатъчно те да предвиждат, че потребителят трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, без да отчитат, от една страна, обстоятелството, че той е запознат с правата, които черпи от Директива 93/13, и от друга страна, обстоятелството, че разполага с достатъчно време, за да може ефективно да подготви и задейства право на защита пред съд, за да предяви тези права.
51 От това следва, че давностен срок като този за предявяване на иска за възстановяване на разходите за ипотека, разглеждан в главните производства, не е в съответствие с принципа на ефективност, тъй като условията за прилагането му не отчитат последните две обстоятелства.
52 Що се отнася до въпроса дали потребителят е узнал за неравноправността на договорна клауза и се е запознал с правата, които черпи от Директива 93/13, преди давностният срок за иска за връщане на суми да започне да тече или преди да е изтекъл, следва да се отбележи, че посоченото в точка 48 от настоящото решение условие, че давностният срок може да е съвместим с принципа на ефективност само ако потребителят е имал възможност да се запознае с тези права, преди този срок да започне да тече или да е изтекъл, е изведено от практиката на Съда за целите на проверката във всеки отделен случай на съвместимостта с принципа на ефективност на конкретен давностен срок, придружен от определените със съответното национално право условия за прилагане.
53 Всъщност, както следва от точки 45—47 от настоящото решение, когато Съдът тълкува правото на Съюза, за да предостави на запитващата юрисдикция полезни насоки, които да ѝ дадат възможност да прецени съвместимостта на национална процесуалноправна норма с принципа на ефективност, той взема предвид всички релевантни елементи от националния правен ред, които са му представени от тази юрисдикция, а не само норма, свързана с един от аспектите на съответния давностен срок, разгледан отделно.
54 При това положение е възможно национална норма, съгласно която давностният срок не може да започне да тече, преди потребителят да узнае за неравноправността на договорна клауза и да се запознае с правата, които черпи от Директива 93/13, която a priori изглежда в съответствие с принципа на ефективност, все пак да нарушава този принцип, ако продължителността на посочения срок не е фактически достатъчна, за да позволи на потребителя да подготви и задейства определено ефективно правно средство за защита с цел да предяви правата, които черпи от тази директива.
55 С оглед на всичко изложено по-горе на първата част от първия въпрос и на втория въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националното право в съдебната практика, според което вследствие на обявяването за нищожна на неравноправна договорна клауза, която възлага в тежест на потребителя разходите за сключване на договор за ипотечен кредит, искът за възстановяване на такива разходи е обвързан с десетгодишен давностен срок, който започва да тече от момента, в който тази клауза изчерпва действието си с извършването на последното плащане на посочените разходи, без да се счита за релевантно в това отношение, че потребителят е запознат с правната преценка на тези факти. Съвместимостта на условията за прилагане на давностен срок с тези разпоредби трябва да се преценява, като се вземат предвид всички тези условия.
По втората част от първия въпрос
56 С втората част от първия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното право в съдебната практика, според което, за да се определи началният момент на давностния срок за иска на потребителя за връщане на сумите, недължимо платени в изпълнение на неравноправна договорна клауза, може да се счита, че наличието на трайно установена национална съдебна практика относно нищожността на подобни клаузи потвърждава, че е изпълнено условието съответният потребител да е знаел за неравноправността на посочената клауза и за произтичащите от нея правни последици.
57 В това отношение следва да се припомни, на първо място, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на схващането, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка както на позицията си в преговорите, така и на степента на информираност — положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им (решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 39 и цитираната съдебна практика).
58 На второ място, привилегированото положение, в което се намира продавачът или доставчикът по отношение на степента си на информираност, е преобладаващо и след сключването на договора. При това положение, когато неравноправността на някои клаузи от договори с общи условия е констатирана в трайно установена национална съдебна практика, от банковите институции може да се очаква, че знаят за това обстоятелство и че то обуславя поведението им (вж. в този смисъл решение от 13 юли 2023 г., CAJASUR Banco, C‑35/22, EU:C:2023:569, т. 32).
59 За разлика от това не може да се презумира, че степента на информираност на потребителя, която е по-ниска от тази на продавача или доставчика, предполага запознаване с националната съдебна практика в областта на защитата на потребителите, дори тази съдебна практика да е трайно установена.
60 В това отношение следва да се припомни, че от текста на член 2, буква б) от Директива 93/13 е видно, че предоставената с тази директива защита зависи от интересите, поради които участва дадено физическо лице, а именно тези, които са извън рамките на неговата професионална дейност. Впрочем, ако от продавачите или доставчиците може да се изисква да се информират за правните аспекти на клаузите, които поемат инициативата да включат в договорите, които сключват с потребители в рамките на обичайна търговска дейност, по-специално с оглед на националната съдебна практика относно такива клаузи, подобен подход не може да се очаква от последните, тъй като те сключват договор, съдържащ такава клауза, инцидентно и дори по изключение.
61 Предвид изложеното по-горе на втората част от първия въпрос следва да се отговори, че Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното право в съдебната практика, според което, за да се определи началният момент на давностния срок за иска на потребителя за връщане на сумите, недължимо платени в изпълнение на неравноправна договорна клауза, може да се счита, че наличието на трайно установена национална съдебна практика относно нищожността на подобни клаузи потвърждава, че е изпълнено условието съответният потребител да е знаел за неравноправността на посочената клауза и за произтичащите от нея правни последици.
По съдебните разноски
62 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
1) Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, разглеждани с оглед на принципа на ефективност,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат тълкуване на националното право в съдебната практика, според което вследствие на обявяването за нищожна на неравноправна договорна клауза, която възлага в тежест на потребителя разходите за сключване на договор за ипотечен кредит, искът за възстановяване на такива разходи е обвързан с десетгодишен давностен срок, който започва да тече от момента, в който тази клауза изчерпва действието си с извършването на последното плащане на посочените разходи, без да се счита за релевантно в това отношение, че потребителят е запознат с правната преценка на тези факти. Съвместимостта на условията за прилагане на давностен срок с тези разпоредби трябва да се преценява, като се вземат предвид всички тези условия.
2) Директива 93/13
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска тълкуване на националното право в съдебната практика, според което, за да се определи началният момент на давностния срок за иска на потребителя за връщане на сумите, недължимо платени в изпълнение на неравноправна договорна клауза, може да се счита, че наличието на трайно установена национална съдебна практика относно нищожността на подобни клаузи потвърждава, че е изпълнено условието съответният потребител да е знаел за неравноправността на посочената клауза и за произтичащите от нея правни последици.
Подписи