РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
25 януари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2005/212/ПВР — Конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления — Член 1, трето тире — Понятие „средства на престъплението“ — Член 2, параграф 1 — Задължение на държавите членки да вземат мерки, за да направят възможна конфискацията на средствата на престъпления — Превозно средство, използвано за транспортиране на акцизни стоки без изисквания по закон бандерол“
По дело C‑722/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски градски съд (България) с акт от 22 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 24 ноември 2022 г., в производството, образувано от
Софийски градски съд
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: N. Piçarra (докладчик), председател на състава, N. Jääskinen и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за гръцкото правителство, от L. Kotroni, A. Magrippi и E. Tsaousi, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от S. Grünheid и И. Залогин, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, трето тире и член 2 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (ОВ L 68, 2005 г., стр. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 147).
2 Запитването е отправено в рамките на служебно образувано производство относно конфискацията на превозните средства, използвани за транспортиране на акцизни стоки без изисквания по закон бандерол от някои членове на организирана престъпна група, осъдени с влязла в сила присъда.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 1 и 10 от Рамково решение 2005/212 гласят:
„(1) Основният мотив за презграничната организирана престъпност е финансовата печалба. Поради това акцентът в една ефективна превенция и борба с организираната престъпност трябва да бъде поставен върху проследяването, замразяването, запорирането и конфискацията на облагите от престъпленията. Това обаче се утежнява, inter alia, като резултат от различия в законодателството на държавите членки.
[…]
(10) Целта на настоящото рамково решение е да гарантира, че всички държави членки разполагат с достатъчно ефективни норми относно конфискацията на облагите от престъпление, също и по отношение на доказателствената тежест относно произхода на имуществото на лице, което е осъдено за престъпление, което е свързано с организираната престъпност. […]“.
4 Член 1 от това рамково решение, озаглавен „Определения“, предвижда в трето тире:
„По смисъла на настоящото рамково решение:
[…]
– „средства на престъплението“ означава всички предмети, които по някакъв начин изцяло или частично са използвани или следва да бъдат използвани за извършване на едно или няколко престъпления“.
5 Член 2 от посоченото рамково решение, озаглавен „Конфискация“, предвижда в параграф 1:
„Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на престъплението и облаги от престъпление, за ко[е]то се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги“.
6 Съгласно член 4 от същото рамково решение, озаглавен „Правни средства за защита“:
„Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че заинтересованите страни, които са засегнати от мерките по членове 2 и 3, разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си“.
7 Член 5 от Рамково решение 2005/212, озаглавен „Гаранции“, предвижда:
„Настоящото рамково решение няма действие за промяна на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, включително по-специално презумпцията за невиновност, които са заложени в член 6 от Договора за Европейския съюз“.
Българското право
8 Съгласно член 53, алинея 1, буква а) от Наказателния кодекс от 1 май 1968 г. (ДВ, бр. 26 от 2 април 1968 г.), в приложимата му редакция към фактите по главното производство (ДВ, бр. 60 от 5 август 2011 г.) (наричан по-нататък „НК“):
„Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата:
а) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление;
[…]“.
9 Съгласно член 234, алинея 1 и алинея 2, точка 3 от НК, ако предметът на престъплението е в големи размери, държането на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
10 Съгласно член 321, алинея 2 и алинея 3, точка 2 от НК участието в организирана престъпна група, създадена с користна цел, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
11 АП, БП, ОП и ПГ са осъдени на основание член 321, алинея 3, точка 2 от НК, като са им наложени наказания лишаване от свобода — три години на първия, една година на втория и третия, и шест месеца на последния — за това, че между август 2011 г. и юни 2012 г. са участвали в организирана престъпна група, извършваща с користна цел престъпления по член 234 от НК.
12 На 20 август 2011 г. в рамките на организираната престъпна група АП, БП и ГВ купуват в България влекач, който ОП закарва в Гърция на 21 август 2011 г. и към който ОП прикача ремарке, натоварено с кутии цигари на обща стойност 2,348 милиона български лева (BGN) (около 1,2 милиона евро) без бандерол. На 23 август 2011 г. ОП закарва това превозно средство до Варна (България), където товарът е оставен в склад. На 24 август 2011 г. товарът е иззет от полицията. За това престъпление АП, БП, ОП и ГВ са осъдени на основание на член 234, алинея 2, точка 3 от НК, като са им наложени наказания лишаване от свобода — една година и единадесет месеца на първия, една година на втория и третия, и четири години на последния.
13 При тези обстоятелства запитващата юрисдикция, Софийски градски съд (България), образува служебно производство, за да се произнесе по събраните веществени доказателства в хода на наказателното производство, приключило с посочените в точки 11 и 12 от настоящото решение влезли в сила осъдителни присъди. Тази юрисдикция по-специално се пита дали влекачът и ремаркето, с които товарът с кутии цигари без бандерол е превозен от Гърция до България, са използвани като „средство на престъпление“ по смисъла на член 1, трето тире от Рамково решение 2005/212.
14 Запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че разглежданата в главното производство национална правна уредба инкриминира държането на акцизни стоки без бандерол, но не и превоза им. От друга страна, тя посочва, че в свое тълкувателно решение № 2/13 от 18 декември 2013 г. Върховният касационен съд (България) приема, че превозното или преносното средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по член 234 от НК, не е средство на престъплението, поради което то не подлежи на отнемане по реда на член 53, алинея 1, буква а) от НК.
15 Запитващата юрисдикция обаче счита, че държането е фактическа власт, упражнявана върху стоките, а превозът им е проявна форма на тази власт. Ето защо според нея процесните в главното производство влекач и ремарке са използвани като „средства на престъплението“, което се изразява в държането на кутии цигари без бандерол „в големи размери“.
16 При тези обстоятелства Софийски градски съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Съответно ли е на член 2 във връзка с член 1, трето тире от Рамково решение 2005/212 такова тълкуване на национален закон, съобразно което не следва да се конфискува като средство на престъплението товарно моторно превозно средство — влекач и ремарке — послужило на членове на организирана престъпна група за държане и транспортиране на акцизни стоки (цигари) без бандерол в големи количества?“.
По преюдициалния въпрос
17 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, трето тире и член 2 от Рамково решение 2005/212 трябва да се тълкуват в смисъл, че превозно средство, използвано за транспортиране на акцизни стоки без изисквания по закон бандерол, представлява „средство на престъпление“.
18 Съгласно член 1, трето тире от Рамково решение 2005/212 понятието „средства на престъплението“ обхваща „всички предмети, които по някакъв начин изцяло или частично са използвани или следва да бъдат използвани за извършване на едно или няколко престъпления“.
19 Член 2, параграф 1 от това рамково решение задължава всяка държава членка да вземе необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средствата на престъплението и облагите от престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги.
20 От тези разпоредби, и по-специално от изразите „всички предмети“ и „по някакъв начин“, следва, че щом даден предмет се използва или следва да бъде използван за извършване на престъпление, което попада в обхвата на същото рамково решение, той представлява „средство“ на това престъпление.
21 В настоящия случай от преюдициалното запитване е видно, че за разглежданото в главното производство престъпление по член 234, алинея 2, точка 3 от НК, а именно държането на акцизни стоки без бандерол в големи количества, се налага наказание лишаване от свобода от две до осем години. Ето защо, без да се засягат проверките, които следва да се направят от запитващата юрисдикция, това престъпление може да попада в приложното поле на Рамково решение 2005/212 на основание член 2, параграф 1 от него.
22 Поради това, след като е използвано „по някакъв начин“, за да се извърши такова престъпление, превозното средство попада в обхвата на понятието „средства на престъплението“ по смисъла на член 1, трето тире от посоченото рамково решение, без да е необходимо да се прави разграничение според това дали превозното средство е използвано като средство за транспорт или като средство за държане или складиране на стоките, предмет на съответното престъпление.
23 Предвид съмненията на запитващата юрисдикция е важно да се подчертае, че задължителният характер на рамково решение като Рамково решение 2005/212 води до задължение, по-специално за юрисдикциите на държавите членки, да тълкуват националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответното рамково решение, за да се постигне търсеният с него резултат. Това задължение е присъщо на системата на Договора за функционирането на ЕС, тъй като дава възможност на тези юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефективност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани (вж. в този смисъл решения от 16 юни 2005 г., Pupino, C‑105/03, EU:C:2005:386, т. 43, и от 29 юни 2017 г., Popławski, C‑579/15, EU:C:2017:503, т. 31 и цитираната съдебна практика).
24 Принципът на съответстващо тълкуване изисква националната юрисдикция при необходимост да вземе предвид националното право като цяло, за да прецени доколко то може да се приложи така, че да не се стигне до резултат, противоречащ на търсения със съответното рамково решение. Този принцип обаче не може да служи като основа за тълкуване contra legem на националното право (вж. в този смисъл решения от 16 юни 2005 г., Pupino, C‑105/03, EU:C:2005:386, т. 47, и от 8 ноември 2016 г., Огнянов, C‑554/14, EU:C:2016:835, т. 66 и цитираната съдебна практика).
25 Всъщност задължението на националния съд да се позовава на съдържанието на рамково решение, когато тълкува и прилага релевантните норми на националното си право, се ограничава от общите принципи на правото, и по-специално принципите на правна сигурност и на недопускане на прилагане с обратна сила. Тези принципи не допускат възможността посоченото задължение да води — въз основа на рамково решение и независимо от приет за неговото прилагане закон — до определяне или утежняване на наказателната отговорност на лицата, които са извършили нарушение (вж. в този смисъл решения от 16 юни 2005 г., Pupino, C‑105/03, EU:C:2005:386, т. 44 и 45, и от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 75 и цитираната съдебна практика).
26 При така направените уговорки задължението за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции по собствена инициатива да оставят без приложение каквото и да било възприето от по-висша юрисдикция тълкуване, задължително за тях по силата на националното право, ако това тълкуване не е съвместимо със съответното рамково решение. Следователно национална юрисдикция няма основание да счита, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза единствено поради трайното тълкуване и прилагане на тази разпоредба от по-висша юрисдикция в несъвместим с това право смисъл (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 78 и 79 и цитираната съдебна практика).
27 В настоящия случай трябва да се отбележи, от една страна, че разпоредбите от Рамково решение 2005/212, предмет на преюдициалното запитване, не се отнасят до обхвата на наказателната отговорност на лицата, засегнати от евентуална мярка за конфискация, и от друга, че отнемането в полза на държавата на средствата, послужили за извършване на престъпление, съгласно член 53, алинея 1 от НК се осъществява „независимо от наказателната отговорност“.
28 Освен това всяко решение за евентуална конфискация по делото в главното производство трябва в съответствие с член 5 от Рамково решение 2005/212 да спазва основните права, и по-конкретно правото на собственост, залегнало в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждан във връзка с член 52, параграф 1 от нея. Такава конфискация не може да накърнява правото на собственост на добросъвестно трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление (вж. в този смисъл решение от 14 януари 2021 г., Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив, C‑393/19, EU:C:2021:8, т. 55).
29 Впрочем член 4 от Рамково решение 2005/212, разглеждан през призмата на член 47 от Хартата на основните права, задължава държавите членки да гарантират, че лицата, засегнати от мярка за конфискация, разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си. Това са не само лицата, които са признати за виновни за извършването на престъпление, но и третите лица, чието имущество е засегнато от тази мярка (вж. в този смисъл решение от 14 януари 2021 г., Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив, C‑393/19, EU:C:2021:8, т. 60, 61 и 63).
30 С оглед на изложените дотук съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, трето тире и член 2 от Рамково решение 2005/212 трябва да се тълкуват в смисъл, че превозно средство, използвано за транспортиране на акцизни стоки без изисквания по закон бандерол, представлява „средство на престъпление“.
По съдебните разноски
31 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
Член 1, трето тире и член 2 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления
трябва да се тълкуват в смисъл, че
превозно средство, използвано за транспортиране на акцизни стоки без изисквания по закон бандерол, представлява „средство на престъпление“.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 януари 2024 година.
Секретар | | Председател на състава |
A. Calot Escobar | | N. Piçarra |