Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 25 януари 2024 година(1)
Дело C‑436/22
Asociación para la Conservación y Estudio del Lobo Ibérico (ASCEL)
срещу
Administración de la Comunidad Autónoma de Castilla y León
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон, Испания)
„Преюдициално запитване — Директива 92/43/ЕИО — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а) — Вълк (Canis lupus) — Териториални граници на строгата защита — Вземане от природата и използване на екземпляри от диви животински видове, включени в приложение V, буква а) — План на автономна област за използване на вълка в ловните райони — Оценка на състоянието на запазване на популациите от засегнатия вид — Последици от неблагоприятно състояние на запазване“
I. Въведение
1. Понастоящем защитата на вълка (Canis lupus) е спорен въпрос. Така например Европейският парламент е призовал за преразглеждане на защитения му статут(2), като за целта Европейската комисия е поискала да ѝ бъдат предоставени местни данни(3). В рамките на Бернската конвенция(4) също се дискутира дали защитата на вълка трябва да бъде отслабена(5).
2. Директивата за местообитанията(6) обаче продължава да осигурява широка защита на вълка: държавите членки трябва не само да определят специални защитени зони за този животински вид, но и да опазват отделните екземпляри на цялата територия на Съюза. Настоящото преюдициално запитване се отнася до тази втора система за опазване, а именно опазването на видовете.
3. Що се отнася до опазването на видовете, Директивата за местообитанията включва две нива на опазване, а именно, от една страна, строга защита на определени видове по член 12, който по-специално забранява по принцип лова, а от друга страна, по-слаба защита по член 14, който предвижда ограничаване на принципно разрешения лов, ако това е необходимо за поддържане на едно благоприятно състояние на запазване на съответния вид.
4. И двете форми на опазване на видовете са приложими по отношение на вълка. Определящо е обитаваното от него място. Съгласно Директивата за местообитанията в Испания по отношение на вълка на север от река Дуеро се прилага член 14, а на юг от нея — член 12. Поради това автономна област Кастилия и Леон, през която тече тази река, разрешава лова на вълци на север.
5. Настоящото преюдициално запитване е отправено в рамките на спор относно допустимостта на тази правна уредба на лова в автономната област. Тъй като състоянието на запазване на вълка в Испания е неблагоприятно, националната юрисдикция има съмнения дали е допустимо строгата защита по член 12 от Директивата за местообитанията да не се прилага на север от река Дуеро. Ако обаче предвиденото в Директивата териториално разграничаване на двата режима за опазване се потвърди, от Съда се иска да уточни дали все пак ловът на вълци не трябва да бъде забранен в съответствие с член 14 поради неблагоприятното състояние на запазване на вида.
6. Съдът все още не е разглеждал тези два въпроса. Те обаче са от значение не само за Испания, но и за Гърция, Финландия, България, Латвия, Литва, Естония, Полша и Словакия, където вълкът също е обект само на по-слабата защита по член 14 от Директивата за местообитанията на цялата национална територия или на част от нея.
II. Правна уредба
А. Бернската конвенция
7. От гледна точка на международното право от значение е преди всичко Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания. Европейската икономическа общност ратифицира Конвенцията през 1982 г.(7) Испания я подписва още през 1979 г., но тя влиза в сила за тази държава едва през 1986 г.(8)
8. В член 2 от Бернската конвенция се посочват общите цели:
„Договарящите страни вземат необходимите мерки за поддържане или адаптиране на популацията на дивата флора и фауна на такова ниво, което отговаря по-специално на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите изисквания, условията за отдих, както и нуждите на подвидове, разновидности или форми, изложени на риск, в дадени райони“.
9. Член 6 от Бернската конвенция съдържа специални разпоредби относно защитата на видовете:
„Всяка договаряща страна взема съответните необходими законодателни и административни мерки за осигуряване на специална защита на видовете от дивата фауна, изброени в допълнение II. По отношение на тези видове следните дейности подлежат на специална забрана:
а) всички форми на умишлено залавяне, задържане и убиване;
[…]“.
10. В допълнение II към Бернската конвенция вълкът се посочва като строго защитен вид от фауната. Испания обаче изразява резерва и уведомява, че ще защитава вълка като вид по допълнение III, т.е. съгласно член 7(9).
11. Член 7 от Бернската конвенция също предвижда мерки за защита:
„1. Всяка договаряща страна взема съответните и необходимите законодателни и административни мерки за осигуряване защитата на видовете от дивата фауна, изброени в допълнение III.
2. Всяко използване на дивата фауна, изброена в допълнение III, се регулира с оглед предотвратяване на опасността за съществуването на тези популации, като се вземат предвид разпоредбите на член 2.
3. Тези мерки включват, по-специално:
a. установяване на сезони на забранен улов и/или други мерки, регулиращи използването;
б. временна или местна забрана на използването, ако това е необходимо, с цел възстановяване на популацията до задоволителни равнища;
в. […]“.
12. Член 9 от Бернската конвенция съдържа отклонения от предвидените в членове 6 и 7 мерки за защита, които по същество съответстват на дерогациите, предвидени в член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията.
Б. Директива за местообитанията
13. Петнадесето съображение от Директивата за местообитанията се отнася до опазването на видовете:
„като има предвид, че се изисква обща система за опазване на определени видове от флората и фауната в допълнение към [Директивата за птиците(10)]; като има предвид, че следва да се предвидят разпоредби за управлението на мерките, свързани с определени видове, ако това е оправдано предвид състоянието на запазване, включително забраната на определени начини на ловене или убиване, като се предвиди възможността за дерогации при определени условия“.
14. Член 1, букви б), е), ж) и и) от Директивата за местообитанията дефинира различни понятия:
„[…]
ж) видове от интерес за Общността означава видове, които на територията, посочена в член 2:
i) са застрашени, освен онези, чието естествено разпространение е незначително на тази територия и които нито са застрашени, нито са потенциално застрашени в западния палеарктически район; или
ii) са потенциално застрашени, т.е. се счита за вероятно скорошното им преминаване в категорията на застрашените видове, ако факторите, причинили заплахата, продължават да съществуват, или
iii) са редки, т.е. чиито популации са малки и ако не непосредствено, то все пак косвено са застрашени или потенциално застрашени. Тези видове се срещат или в ограничени географски райони, или са нарядко разпространени в по-голям район, или
iv) са ендемични и вследствие на особените признаци на своето местообитание и/или на потенциалното въздействие на тяхното използване изискват особено внимание по отношение състоянието на запазване.
Тези видове са изброени или могат да бъдат изброени в приложение II и/или приложение IV или V;
[…]
и) състояние на запазване на вид означава съвкупността от въздействия, които могат дългосрочно да повлияят върху разпространението и гъстотата на популациите на съответните видове на територията, посочена в член 2.
Състоянието на запазване се счита за „благоприятно“, ако:
– въз основа на данните от динамиката на вида може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на естественото си местообитание и ще продължи да бъде такъв в дългосрочен аспект, и
– естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще, и
– налице е и вероятно ще продължава да бъде налице достатъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид;
[…]“.
15. Член 2 от Директивата за местообитанията описва нейната цел:
„1. Настоящата директива има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, за които е валиден Договорът.
2. Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.
3. Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености“.
16. Член 4 от Директивата за местообитанията урежда избора на защитените в съответствие с нея територии и препраща за осъвременяването им към посоченото в член 11 наблюдение.
17. Член 11 от Директивата за местообитанията задължава държавите членки да осъществяват наблюдение на видовете и местообитанията:
„Държавите членки осъществяват наблюдение на нивото на запазване на посочените в член 2 естествени местообитания и видове, при което особено внимание се отделя на приоритетните естествени местообитания и приоритетните видове“.
18. Член 12 от Директивата за местообитанията съдържа основните задължения за опазването на видовете:
„1. Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:
а) всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове;
б) умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
в) умишлено унищожаване или вземане на яйца от природата;
г) всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка.
2. За тези видове държавите членки забраняват държането, транспортирането, търговията или размяната и предлагането за продажба или за размяна на екземпляри, взети от природата, с изключение на взетите законно преди началото на прилагане на настоящата директива.
[…]“.
19. Член 14 от Директивата за местообитанията съдържа правила относно вземането от природата на някои животински видове:
„1. Ако в светлината на наблюдението, предвидено в член 11, държавите членки счетат това за необходимо, те предприемат съответните мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри от диви растителни и животински видове, включени в приложение V, както и тяхното използване с поддържане на едно благоприятно ниво на запазване на тези видове.
2. Ако такива мерки се считат за необходими, те съдържат и продължаване на контрола, предвиден в член 11. В частност те могат да обхващат по-специално:
– разпоредби относно достъпа до определени райони,
– временна или местна забрана за вземане на екземпляри от природата и използване на определени популации,
– регулиране на периодите и/или методите на вземане на екземпляри,
– прилагане на правила за лов и риболов при вземане на екземплярите от природата, които да са съобразени със запазването на съответните популации,
– установяване на система от разрешения за вземането на екземпляри от природата,
– регулиране на закупуването, продажбата, предлагането за продажба или транспортирането с цел продажба на екземпляри,
– отглеждане в плен на животински видове, както и изкуственото размножаване на растителни видове при строго контролирани условия, за да се намали вземането на екземпляри от природата,
– оценка на резултатите от предприетите мерки“.
20. Член 16, параграф 1 от Директивата за местообитанията съдържа дерогации от член 12 и член 14.
21. Член 17, параграф 1 от Директивата за местообитанията изисква от държавите членки и Комисията периодично да докладват за провеждане на мерки съгласно тази директива, и по-специално за състоянието на запазване на видовете:
„Държавите членки изготвят доклад на всеки шест години след изтичане на предвидения в член 23 срок за провеждане на мерки съгласно настоящата директива. Този доклад съдържа по-специално информация относно консервационните мерки, посочени в член 6, параграф 1, както и оценка за въздействията на тези мерки върху статуса на съхранение на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, както и най-важните резултати от контрола, посочен в член 11. Този доклад, изготвен в съответствие с формата, установен от комитета, се представя на Комисията и се прави достояние на обществеността“.
22. В буква а) от приложение II към Директивата за местообитанията вълкът, наред с други, се посочва като приоритетен вид, за който трябва да се определят защитени зони, но в Испания в тази категория попадат само популациите на юг от река Дуеро(11). Освен това в буква а) от приложение IV вълкът е посочен като вид, подлежащ на строга защита по член 12, но от тази защита са изключени испанските популации на север от река Дуеро. Тези популации на вълка са посочени всъщност в буква а) от приложение V.
В. Испанското национално право
23. С член 56 от Ley 42/2007, de 13 de diciembre, del Patrimonio Natural y de la Biodiversidad (Закон 42/2007 от 13 декември 2007 г. за природното наследство и биологичното разнообразие, наричан по-нататък „Закон 42/2007“) в редакцията му, релевантна за настоящия случай, се създава Списък на видовете диви животни под режим на специална защита, включващ видове, подвидове и популации, които изискват специално внимание и специална защита в зависимост от своята научна, екологична и културна стойност, поради своята уникалност, рядкост или степен на застрашеност, както и видовете, които са посочени като защитени в приложенията към директивите и в ратифицираните от Испания международни конвенции. Член 65, параграф 1 от посочения закон предвижда, че може да се извършва лов и сладководен риболов само на определените от автономните области видове, без в никакъв случай да се засягат видовете, включени в Списъка на видовете под режим на специална защита.
24. През 2021 г. Ministerio para la Transición Ecológica y el Reto Demográfico (Министерство на екологичния преход и демографските предизвикателства, Испания) приема Orden (Наредба) TED/980/2021 от 20 септември 2021 г. за изменение на приложението към Real Decreto (Кралски декрет) 139/2011 от 4 февруари 2011 г. относно Списъка на видовете диви животни под режим на специална защита и Каталога на застрашените видове в Испания. С тази наредба в посочения списък са включени всички популации на вълци в Испания. Наредбата съдържа първа допълнителна разпоредба относно съвместимостта с наредбата на действащите към онзи момент мерки, като параграф 2 от тази допълнителна разпоредба предвижда, че могат да бъдат прилагани мерки за убиване или залавяне на екземпляри при определени условия и при наличие на разрешение от административен орган.
Г. Законодателство на автономна област Кастилия и Леон
25. Член 7 от Ley 4/1996, de 12 de julio, de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 от 12 юли 1996 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова, наричан по-нататък „Закон 4/1996“), понастоящем отменен, но действал към датата на приемане на спорния План за лова, предвижда, че видовете, подлежащи на лов, са определени в приложение I към същия закон. В това приложение I е включен вълкът на север от река Дуеро.
26. Понастоящем е в сила Ley 4/2021, de 1 de julio, de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 от 1 юли 2021 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси, наричан по-нататък „Закон 4/2021“), чийто член 6 предвижда, че може да се извършва лов само на видове, които са посочени като подлежащи на лов в приложение I. В него като вид едър дивеч е посочен „вълк (Canis lupus): на север от река Дуеро“. Закон 4/2021 съдържа и разпоредби относно изключването от приложение I на видовете, обхванати от някаква форма на защита съгласно законодателството на държавно равнище, което означава, че тяхното ловуване е забранено, или относно това кога такова изключване се счита за необходимо, за да се гарантира по подходящ начин запазването на тези видове. Съгласно същия закон може временно да бъде изключен всякакъв лов на вид, определен като подлежащ на лов, когато това е необходимо, за да се гарантира по подходящ начин неговото състояние на запазване. Член 38 от този закон (преди да бъде обявен за противоконституционен от испанския Конституционен съд) предвижда, че за всяка форма на лов на вълци се изисква разрешение от компетентното по отношение на лова регионално министерство (Consejería), което е най-висшият компетентен орган в автономна област Кастилия и Леон, както и че всеки уловен вълк се оценява на 6 000 евро.
III. Фактите и преюдициалното запитване
27. На 17 февруари 2020 г. Asociación para la Conservación y Estudio del Lobo ibérico (ASCEL, Сдружение за опазване и изучаване на иберийския вълк) сезира Tribunal Superior de Justicia de Castilla y León (Висш съд на Кастилия и Леон, Испания) с жалба срещу Administración de la Comunidad Autónoma de Castilla y León (администрацията на автономна област Кастилия и Леон, Испания). ASCEL иска отмяна на решението на Dirección General del Patrimonio Natural y Política Forestal [de la Junta de Castilla y León] (Главна дирекция „Природно наследство и горска политика“ [на правителството на автономна област Кастилия и Леон, Испания]) от 9 октомври 2019 г., с което се одобрява План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро в автономна област Кастилия и Леон за ловните сезони 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022 г. (наричан по-нататък „Планът за лова“). Сдружението иска също така обезщетение за вредите, причинени на дивите животни през всеки от ловните сезони.
28. Съгласно изложената в него обосновка Планът за лова се основава на регионално преброяване на вълците от 2012 и 2013 г., на национално преброяване, извършено между 2012 и 2014 г., както и на годишни мониторингови доклади, които предполагат по-малко усилия за проучване и наблюдение, отколкото са необходими за извършването на преброяване. Въз основа на наличните данни и с помощта на различни коефициенти в Плана броят на вълците в автономна област Кастилия и Леон на север от река Дуеро преди лова се оценява на 1 051 живи екземпляра. В Плана за лова територията от автономна област Кастилия и Леон на север от река Дуеро, в която има присъствие на вълци, е разделена на 28 участъка с техни популации и е изчислена гъстотата на вълците във всеки един от тези участъци, като същите се класифицират според тяхната висока, ниска или средна гъстота и в зависимост от нея за всеки участък се определя процентен дял за ловна експлоатация. В този план се заключава, че годишна смъртност над 35 % би довела до намаляване на популацията на този вид.
29. Tribunal Superior de Justicia (Висш съд) посочва, че през последните години е разгледал няколко жалби срещу различни подзаконови разпоредби, свързани с разрешаването на лова на вълци. Тези разпоредби са били отменени със съответните съдебни решения с мотива, че в административните преписки липсват научни изследвания, които да доказват изпълнението на условията, обосноваващи обявяването на вида за подлежащ на лов, без да се застрашава неговото състояние на запазване в района на разпространението му. Тези съдебни решения обаче са обжалвани пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) с касационни жалби, които са уважени от посочения съд. Последният се произнася в смисъл, че не е необходимо за всеки ловен сезон във всяка област на компетентност, във всяка територия и за всеки вид от определените за подлежащи на лов да се извършва предварително конкретна — ad hoc — териториална и материална проверка за изпълнението на изискванията за определени популационни нива, географско разпространение и репродуктивен ръст на този вид.
30. При тези обстоятелства Tribunal Superior de Justicia (Висш съд) отправя до Съда следните въпроси:
Тъй като съгласно член 2, параграф 2 от Директивата [за местообитанията] мерките, приети от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността, какъвто е вълкът (lupus canis):
1. Допускат ли член 2, параграф 2 и членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директивата [за местообитанията] със закон на автономна област (Ley 4/1996 de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова) от 12 юли 1996 г., а след това Ley 4/2021 de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси) от 1 юли 2021 г.) вълкът да бъде определен като вид, подлежащ на лов, в резултат на което да бъдат предоставени разрешителни за лов на вълци в ловните райони през ловните сезони 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022 г., при положение че състоянието на запазване на вида е неблагоприятно—неподходящо съгласно доклада за шестгодишния период 2013—2018 г., представен от Испания пред Европейската комисия през 2019 г., поради което държавата (държавата членка — член 4 от Директивата за местообитанията) е включила всички испански популации на вълци в Списъка на видовете диви животни под режим на специална защита и в Каталога на застрашените видове в Испания и е предоставила строга защита, включително на популациите, разпространени на север от река Дуеро?
2. Съвместимо ли е с посочената цел на вълците да бъде предоставена различна защита в зависимост от това дали се намират на север или на юг от река Дуеро, имайки предвид:
i) че понастоящем от научна гледна точка това разграничение се приема за неподходящо;
ii) че оценката на състоянието на запазване е неблагоприятна в трите региона на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — за периода 2013—2018 г.;
iii) че видът е обект на строга защита на практика във всички държави членки, и по-специално — с оглед на споделен [с Испания] регион — в Португалия, както и имайки предвид
iv) практиката на Съда относно естествените райони на разпространение и териториалния обхват, които трябва да се вземат предвид при оценката на състоянието на запазване, като би било съобразено в по-голяма степен с посочената директива (и без да се забравя предвиденото в член 2, параграф 3 от нея) включването на вълка в приложения II и IV към същата директива, без да се прави разграничение между териториите на север и на юг от река Дуеро, така че залавянето и убиването на екземпляри да е възможно единствено когато няма друго задоволително решение по смисъла и при условията на член 16?
Ако посоченото разграничение бъде прието за обосновано:
3. Обхваща ли понятието „използване“ по член 14 от Директивата ловната експлоатация на вълка (тоест лова на вълци) с оглед на специалното значение на вида (който е приоритетен в останалите територии), имайки предвид, че до момента неговият лов е бил разрешен и че за периода 2013—2018 г. положението му е било оценено като неблагоприятно?
4. Допуска ли член 14 от Директивата обявяването на лова на вълци за допустим на север от река Дуеро (член 7 от Закон 4/1996 от 12 юли 1996 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и приложение I към него, както и член 6 от Закон 4/2021 от 1 юли 2021 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси и приложение I към него) и приемането на План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро за ловните сезони 2019/2020, 2020/2021 и 2021/2022 г., без да са налице данни, въз основа на които да може да се прецени дали е осъществено наблюдението по член 11 от Директивата, без да е извършено преброяване след периода 2012—2013 г. и без достатъчна, обективна, научна и актуална информация за положението на вълците, която да се съдържа в преписката и която да е била използвана при приемането на Плана за местното използване на вълка, при положение че за периода 2013—2018 г. оценката на състоянието на запазване на вида в трите региона на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е неблагоприятна?
5. Съгласно предвиденото в членове 4, 11 и 17 от Директивата за местообитанията докладите, които се изготвят от държавите членки на всеки шест години — или, ако е необходимо, на по-кратки периоди — от научен комитет като създадения с Кралски декрет 139/2011, ли са тези, които трябва да се вземат предвид, за да се определи състоянието на запазване на вълците (актуалното и действително популационно ниво, актуалното географско разпространение, репродуктивен ръст и др.), имайки предвид, че популациите на вълци се намират на територията на различни автономни области, както и имайки предвид необходимостта да се извършва оценка на мерките за дадена местна популация в „по-широк мащаб“ съгласно решението на Съда от 10 октомври 2019 г. по дело С‑674/17?
31. Писмени становища представят ASCEL, автономна област Кастилия и Леон, Кралство Испания, Република Финландия и Европейската комисия. На основание член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания, тъй като счита, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе.
IV. Правен анализ
32. Директивата за местообитанията отдава голямо значение на опазването на вълка и поради това изисква определянето на специални защитени зони за този вид (член 4), както и прилагането на строга система за опазване извън тези територии(12) (член 12). Някои региони в Съюза обаче, сред които е цялата територия на Испания на север от река Дуеро, са изключени и от двете системи за опазване. Ето защо автономна област Кастилия и Леон е приела планове за лова за своите територии на север от река Дуеро, които се оспорват в главното производство.
33. Настоящото производство повдига въпроса, от една страна, дали разграничаването, по протежение на реката, на предвидената в Директивата за местообитанията строга система за опазване може да бъде запазено с оглед на състоянието на запазване на вида в двете територии (втори въпрос и частично първи въпрос, вж. част Б), и от друга страна, ако се потвърди това географско разграничаване, в каква степен разпоредбите на член 14 от Директивата относно вземането на вълци от природата ограничават лова на този вид (останалата част от първи въпрос, както и от трети до пети въпрос, вж. част В). Най-напред обаче следва да се разгледат възраженията срещу допустимостта на преюдициалното запитване.
А. Възражения срещу допустимостта
34. Принципно само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Такива въпроси се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(13).
35. Испания поддържа, че преюдициалното запитване вече не е релевантно за решаването на спора, тъй като испанският Конституционен съд е обявил разглежданите в главното производство спорни разпоредби на автономна област Кастилия и Леон за противоконституционни, поради това че нарушават национални разпоредби. Същевременно автономна област Кастилия и Леон твърди, че е уведомила лицата, които имат право да ловуват вълци, че няма да могат да упражняват правото си на лов.
36. Едновременно с това обаче автономна област Кастилия и Леон заявява, че е оспорила националните разпоредби, които не допускат прилагането на спорните разпоредби на автономната област. Ето защо следва да се приеме, че след като бъде постановено решение по това оспорване, ако същото бъде уважено, е възможно разпоредбите на автономната област да се прилагат отново.
37. В допълнение, главното производство се отнася и до въпроса дали трябва да бъде обезщетено увреждането на популацията на вълците вследствие на лова по време на прилагането на разпоредбите на автономната област преди произнасянето на испанския Конституционен съд. Тъй като това произнасяне се отнася само за периода след 2021 г., докато главното производство се отнася за ловните сезони от 2019 г. нататък, съвместимостта на разпоредбите на автономната област с правото на Съюза продължава да представлява интерес.
38. От това следва, че във всички случаи преюдициалното запитване не е явно ирелевантно за решаването на спора в главното производство.
39. Неубедително е другото възражение на автономна област Кастилия и Леон, че преюдициалното запитване повдига само въпроси във връзка с преценката на доказателствата. Макар да е вярно, че в рамките на преюдициалното производство Съдът не е компетентен да преценява доказателствата, преюдициалното запитване очевидно цели да се изяснят свързаните с правото на Съюза въпроси дали разграничаването на строгата система за опазване на вълка по протежение на река Дуеро е валидно и как следва да се тълкува член 14 от Директивата за местообитанията.
40. Все пак автономна област Кастилия и Леон с основание изтъква, че част от първия въпрос засяга отношението между испанската национална уредба относно опазването на вълка и правната уредба на автономна област относно лова на вълци. Това отношение е въпрос, свързан с вътрешното испанско право, на който Съдът не е в състояние да отговори. Следователно тази част от първия въпрос е недопустима.
41. В останалата си част обаче възраженията за недопустимост, повдигнати от Испания и автономна област Кастилия и Леон, трябва да бъдат отхвърлени.
Б. Териториален обхват на строгата система за опазване
42. С втория въпрос и с първия въпрос, доколкото се отнася до член 12 от Директивата за местообитанията, Tribunal Superior de Justicia (Висш съд) иска да се установи дали с оглед на състоянието на запазване на вълка в Испания обстоятелството, че в Испания на юг от река Дуеро вълкът е обект на строгата защита по член 12, а на север от река Дуеро — само на по-слабата защита по член 14, е съвместимо с целта на посочената Директива за поддържане или възстановяване на благоприятно състояние на запазване на защитените видове.
43. Съответният териториален обхват на член 12 и член 14 от Директивата за местообитанията следва еднозначно от текста на двете разпоредби във връзка с приложения IV и V. Дори да се предположи, че тази уредба противоречи на общата цел на Директивата, това противоречие не би могло да промени ясното териториално разграничаване на двете системи за опазване(14).
44. Освен това, както ще изложа по-нататък, при прилагането на член 14 е от определящо значение да се вземе предвид състоянието на запазване на видовете от приложение V. Ето защо е съмнително да се предполага, че има противоречие с целта на Директивата.
45. Териториалното разграничаване на двете системи за опазване в Директивата обаче би могло да бъде поставено под въпрос, ако противоречи на право от по-висок ранг. Въпреки че не е налице явно противоречие с Договорите или Хартата, може да се разгледа въпросът дали разграничаването е съвместимо със задълженията, произтичащи от Бернската конвенция. Като международно споразумение на Съюза, тя се ползва с предимство пред актовете на вторичното право на Съюза(15).
46. Действително Испания е ратифицирала Бернската конвенция с резерва по отношение на вълка, който е обект на защита на цялата ѝ територия не по член 6 от Конвенцията, тоест по член 12 от Директивата за местообитанията, а единствено по член 7 от Конвенцията, тоест по член 14 от Директивата за местообитанията. Така ограничаването на защитата само до една част от националната територия на Испания не нарушава международните ѝ задължения съгласно Конвенцията.
47. Съюзът обаче не е изразил резерви по отношение на Конвенцията. Следователно понастоящем той може да има международното задължение да осигури строгата защита на вълка на цялата си територия, включително в Испания на север от река Дуеро, в съответствие с член 6 от Конвенцията. Териториалното ограничение на прилагането на член 12 от Директивата за местообитанията би било несъвместимо с него.
48. Освен това като част от правото на Съюза, Конвенцията е задължителна за държавите членки(16), включително Испания. Дали международноправната резерва на Испания поражда последици и по отношение на това действие на правото на Съюза, е най-малкото неясно.
49. Предлагам обаче Съдът да остави този въпрос без отговор, тъй като преюдициалното запитване не го повдига изрично, а участниците не вземат отношение по него.
50. В крайна сметка този преюдициален въпрос би могъл да се разбира и като въпрос дали въз основа на информацията относно състоянието на запазване на вълка в Испания Съюзът междувременно е трябвало да измени посочването на този вид в приложение IV към Директивата за местообитанията. Разбиран по този начин обаче, въпросът не би бил релевантен за решаването на спора, тъй като задълженията за предприемане на действия на Съюза трябва да бъдат отделени от задълженията за предприемане на действия на държавите членки. Дори да се приеме, че Съюзът е бил длъжен да разшири защитата на вълка по реда на член 12 от Директивата за местообитанията, така че тя да обхване испанските територии на север от река Дуеро, от това задължение на Съюза не би следвало задължение за Испания или за автономна област Кастилия и Леон да изпревари действието на Съюза и да приложи член 12 в тези територии.
51. Следователно преюдициалното запитване не оставя съмнение, че в Испания вълкът (Canis lupus) трябва да бъде защитен съгласно член 12 от Директивата за местообитанията само на юг от река Дуеро, докато на север от нея за този животински вид е приложим член 14 от посочената директива.
В. Разпоредби относно вземането от природата и използването на вълци
52. Останалите въпроси се отнасят до това дали член 14 от Директивата за местообитанията допуска разрешаването на лова на вълци, когато държавата членка определя състоянието на запазване на вида като неблагоприятно.
53. В това отношение най-напред следва да се изясни дали ловът на вълци трябва да се счита за използване по смисъла на член 14 от Директивата за местообитанията (вж. точка 1), а след това — какви задължения произтичат от член 14, когато състоянието на запазване на вида е неблагоприятно (вж. точка 2).
1. Ловът като използване
54. С третия въпрос запитващата юрисдикция цели, на първо място, да се установи дали понятието „използване“ по член 14 от Директивата за местообитанията обхваща ловната експлоатация на вълка, тоест лова на вълци.
55. Член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията задължава държавите членки при определени условия да предприемат мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри от вълка в испанските територии на север от река Дуеро, както и тяхното използване с поддържането на едно благоприятно състояние на запазване.
56. В този смисъл вземането се отнася най-малкото и до лова(17), тъй като съгласно член 14, параграф 2, четвърто тире от Директивата за местообитанията правилата за лов при вземане на екземплярите от природата представляват възможна предпазна мярка, целяща поддържане на благоприятно състояние на запазване. Правилата за лов по необходимост имат отношение към лова.
57. Понятието „използване“ обаче също може да включва лова, тъй като съображение 10 от Директивата за птиците изрично посочва лова като начин на използване на птиците. Съответно в постоянната си практика Съдът приема, че ловът на птици може да представлява разумно използване, разрешено от член 9, параграф 1, буква в) от Директивата за птиците(18). Няма защо да се счита, че положението на вълците по Директивата за местообитанията е различно.
58. Следователно ловът може да представлява вземане от природата и използване на екземпляри от вълка по смисъла на член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията.
2. Задължения по член 14 от Директивата за местообитанията
59. При това положение следва да се анализира дали член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията допуска лова на вълци при неблагоприятно състояние на запазване на този вид.
60. В съответствие с тази разпоредба, ако в светлината на наблюдението, предвидено в член 11 от Директивата за местообитанията, държавите членки счетат това за необходимо, те предприемат съответните мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри от диви растителни и животински видове, включени в приложение V — което включва по-специално вълка в испанските територии на север от река Дуеро —, както и тяхното използване с поддържане на едно благоприятно състояние на запазване на тези видове.
61. В това отношение най-напред следва да се изясни дали се изискват определени доказателства, за да се разреши ловът (вж. буква а), а след това — как трябва да се извърши необходимата оценка във връзка с това (вж. буква б).
а) Необходимост от доказателства
62. ASCEL счита, че в съответствие с член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията ловът на животински вид от приложение V може да бъде разрешен само ако е научно доказано, че този лов е съвместим с поддържане на благоприятно състояние на запазване. В същия смисъл са и доводите на Комисията. Според нея в съответствие с принципа на предпазните мерки в случай на научна несигурност относно съвместимостта на дадено използване на видове от приложение V със състоянието на запазване на тези видове задължително трябва да се предприемат мерки, за да се осигури благоприятно състояние на запазване.
63. Принципът на предпазните мерки е един от основните елементи на следваната от Съюза съгласно член 191, параграф 2, първа алинея ДФЕС политика за високо равнище на защита в областта на околната среда. Следователно този принцип трябва да бъде взет специално предвид при тълкуването на Директивата за местообитанията(19).
64. Въз основа на това Съдът е постановил, че съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията планове или проекти, които могат да окажат отрицателно влияние върху територия от „Натура 2000“, могат да бъдат одобрени само когато от научна гледна точка не съществува никакво основателно съмнение относно липсата на вредоносни последици за целостта на тази територия(20). Също така съгласно принципа на предпазните мерки не следва да се предоставя дерогация от защитата на даден вид на основание член 16, ако след разглеждането на най-добрите налични научни данни въпросът дали подобна дерогация ще има вредно въздействие върху поддържането или възстановяването на благоприятно състояние на запазване на популациите от застрашен от изчезване вид, продължава да буди съмнения(21).
65. Тази съдебна практика обаче не може да се приложи без ограничения по отношение на член 14 от Директивата за местообитанията.
66. Член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията поставя посочените планове и проекти под условието за получаване на разрешение. Ако условията за такова разрешение не са налице, те не могат да се изпълнят. От своя страна член 16 е дерогираща разпоредба, чието прилагане (поради самото ѝ естество) зависи от доказването на изпълнението на съответните условия(22), които трябва да се тълкуват ограничително(23).
67. За сметка на това член 14 от Директивата за местообитанията предвижда, при определени условия, ограничаване на вземането от природата и използването на екземпляри от видовете в приложение V. От това по аргумент от противното следва, че тази разпоредба допуска вземането и използването на такива екземпляри, когато тези условия не са изпълнени. Законодателят на Съюза очевидно е приел, че посочените в приложение V видове се намират в благоприятно състояние на запазване, върху което вземането на екземпляри и използването им по принцип не оказват отрицателно влияние. При условие че това допускане е вярно, вземането на екземпляри и използването им са съвместими и с посочената в член 2, параграфи 1 и 2 от Директивата цел за запазване на дивите видове, и по-специално за поддържане или възстановяване на благоприятното състояние на запазване на видовете от интерес за Общността.
68. Член 14 от Директивата за местообитанията обаче не установява и право на вземане и използване на екземпляри от видове в приложение V. Напротив, държавите членки могат, въпреки благоприятно състояние на запазване, да налагат ограничения или дори пълни забрани. Това би било допустимо като по-строга предпазна мярка по смисъла на член 193 ДФЕС.
69. За сметка на това член 14 от Директивата за местообитанията определя какво трябва да се случи, когато е опровергано допускането, че вземането от природата и използването на екземпляри не причинява вреди. В такъв случай държавите членки предприемат съответните мерки, за да осигурят съвместимостта на тези дейности с поддържане на едно благоприятно състояние на запазване. Както Съдът вече е посочил, държавите членки не са свободни да решават дали да предприемат тези мерки, а имат задължение, което трябва да се прояви и при прилагането на член 14(24).
70. Следователно в съответствие с член 14 от Директивата за местообитанията държавите членки са длъжни да ограничат вземането и използването на екземпляри от видовете в приложение V, когато е опровергано допускането, че осъществяването на въпросната дейност без ограничения е съвместимо с поддържането на благоприятно състояние на запазване.
б) Оценка на съответните мерки
71. Както Комисията правилно отбелязва, член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията предоставя на държавите членки право на преценка по въпроса дали посоченото допускане е опровергано, и по-специално дали състоянието на запазване на даден вид налага ограничаване на лова. Това право на преценка обаче е ограничено от целта за поддържане на благоприятно състояние на запазване(25).
72. За да се уточни обхватът на това задължение, най-напред следва да се разгледа задължението за наблюдение по член 11 от Директивата за местообитанията, по-нататък — приложимият във връзка с това критерий за най-добрите налични научни познания и задължението за представяне на доклад по член 17 от същата директива, и накрая — последиците от установяването на неблагоприятно състояние на запазване.
– Член 11 от Директивата за местообитанията
73. Изследването и оценяването на състоянието на запазване при прилагането на член 14 от Директивата за местообитанията не се извършат по свободна преценка на държавите членки. По-скоро съгласно тази разпоредба държавите членки предприемат съответните мерки, когато счетат това за необходимо в светлината на наблюдението, предвидено в член 11. От своя страна член 11 предвижда, че държавите членки осъществяват наблюдение на състоянието на запазване на посочените в член 2 естествени местообитания и видове, при което особено внимание се отделя на приоритетните естествени местообитания и приоритетните видове.
74. Това задължение за наблюдение обаче не се ограничава до приоритетните видове и местообитания. Напротив, тъй като съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за местообитанията тя има за цел да допринесе за осигуряване на биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, за които е валиден Договорът, то държавите членки по принцип трябва да запазят всички естествени местообитания, както и всички видове диви животни и растения на своята европейска територия. Наблюдението трябва да е насочено към постигането на целите на Директивата за местообитанията, т.е. към запазването на биологичното разнообразие чрез съхраняване на всички видове и естествени местообитания(26).
75. Макар от формулировката и целта на това задължение да следва, че то се прилага без ограничения, поне по отношение на начина на осъществяване на наблюдението държавите членки имат свобода на преценка. Докато няма съмнения относно състоянието на запазване на даден вид, за много видове ще бъде достатъчно да се наблюдава състоянието на техните местообитания като цяло и така получената информация да се използва за изготвяне на допускания за състоянието на запазване на видовете, които могат да се очакват там. Не е необходимо обаче Съдът да се произнася подробно по този въпрос в рамките на настоящото производство.
76. За разлика от това, за видовете, които Директивата за местообитанията защитава индивидуално, са необходими специални мерки за наблюдение. Такъв по-специално е случаят на вълка в испанските територии на север от река Дуеро. Действително, за разлика от повечето територии на Съюза, вълкът там не е приоритетен вид, поради което не следва да му се отделя особено внимание по смисъла на втората част от член 11. Въпреки това съгласно член 1, буква ж) видовете, изброени в приложение V, също са от интерес за Общността. По-специално прилагането на член 14 зависи пряко от наблюдението на видовете, посочени в приложение V. Следователно би било несъвместимо с посочените разпоредби, ако тези видове не се наблюдават внимателно.
77. В допълнение, популациите или субпопулациите на защитени видове не трябва да се разглеждат изолирано, а както правилно посочва ASCEL, единствено във връзка с други популации или субпопулации(27). Ето защо следва да се приеме, че е налице известен обмен между популациите в испанските територии на север от река Дуеро и тези на юг от нея и в Португалия, тъй като отделни вълци пресичат реката или границата. Следователно проблеми в северната част по принцип могат да засегнат и южната част, както и Португалия, където вълкът е приоритетен вид съгласно приложение II към Директивата за местообитанията.
78. Ето защо изискваното по член 11 от Директивата за местообитанията наблюдение на състоянието на запазване на животински вид от приложение V трябва да се осъществява с особено внимание, особено когато — както е при вълка — за някои съседни региони видът е включен в приложения II и IV и дори е определен като приоритетен вид в тях.
– Докладът по член 17 от Директивата за местообитанията като отражение на най-добрите налични научни познания
79. Подобно на други оценки в областта на опазването на природата, това наблюдение и изводите, направени от него при прилагането на член 14, също трябва да се основават на най-добрите налични научни познания(28).
80. Това следва и от принципа на добра администрация и от вече споменатия принцип на предпазните мерки.
81. Когато прилагат правото на Съюза, държавите членки трябва да спазват принципа на добра администрация като общ принцип на правото на Съюза(29). Той изисква по-специално административният орган да разгледа внимателно и безпристрастно всички релевантни аспекти, за да разполага при приемането на решението си с възможно най-пълната и надеждна информация(30).
82. Освен това мерките, основани на принципа на предпазните мерки, т.е. по-специално прилагането на разпоредбите на правото на Съюза в областта на околната среда, обикновено изискват пълна оценка на съответните рискове, основана на най-достоверните налични научни данни и най-актуалните резултати от международните научни изследвания(31).
83. Комисията посочва научна статия(32) като пример за актуални научни данни, които трябва да бъдат взети предвид при наблюдението на състоянието на запазване.
84. Четвъртият и петият въпрос обаче не се отнасят пряко до резултатите от наблюдението по член 11 от Директивата за местообитанията, а дори поставят под съмнение дали е осъществено такова в достатъчна степен по отношение на вълка. Tribunal Superior de Justicia (Висш съд) всъщност се позовава на доклада по член 17, представен от Испания на Комисията през 2019 г. Според посочената разпоредба този доклад трябва да съдържа в частност най-важните резултати от контрола, посочен в член 11. В доклада Испания съобщава, че през периода 2013—2018 г. състоянието на запазване на вълка в Испания е било неблагоприятно.
85. Ако освен този доклад действително липсват сравними научни данни относно състоянието на запазване на съответния вид, то тогава съдържащият се в него резултат най-малкото трябва да бъде взет задължително предвид при прилагането на член 14 от Директивата за местообитанията.
86. Отклонение от това е възможно само въз основа на противоположни научни данни, които са по-убедителни от доклада от научна гледна точка. Такива данни може да са резултат по-специално от по-нови изследвания, които обаче трябва да са поне толкова научнообосновани, колкото данните, на които се основава докладът.
87. За сметка на това държавите членки не могат да отхвърлят такъв доклад като остарял, без други научни доказателства. Тъй като им е възложено задължението за наблюдение по член 11 от Директивата за местообитанията, самите те трябва да разполагат с актуални научни данни, на които евентуално биха могли да се позоват. Ако липсват такива данни, те не могат да се възползват от обстоятелството, че не са извършили достатъчно изследвания. Освен това предвиденият в член 17 шестгодишен период показва, че докладът може да послужи като основа за провеждане на мерки до изготвянето на следващия доклад.
88. Ето защо следва да се приеме, че оценката, която трябва да се извърши по член 14 от Директивата за местообитанията, трябва да се основава на представения доклад по член 17 от същата директива, ако той не е опроверган въз основа на данни, които са по-убедителни от научна гледна точка.
– Последици от неблагоприятно състояние на запазване
89. На практика, когато имат съмнения във връзка с поддържането на благоприятно състояние на запазване на даден вид от приложение V към Директивата за местообитанията, държавите членки трябва да преценят дали са необходими мерки по отношение на вземането от природата и използването на екземпляри, включително по отношение на лова.
90. Когато, както е в настоящия случай, държавата членка дори е уведомила Комисията, че състоянието на запазване на даден вид от приложение V към Директивата за местообитанията е неблагоприятно, това право на преценка неминуемо е ограничено. Всъщност в този случай взетите до момента мерки явно не са били достатъчни, за да се гарантира благоприятно състояние на запазване на вида.
91. Следователно дали компетентните органи да предприемат мерки при неблагоприятно състояние за запазване, вече не е въпрос на тяхна преценка. В този случай те всъщност трябва да предприемат допълнителни мерки по смисъла на член 14 от Директивата за местообитанията, за да подобрят състоянието на запазване на вида, така че в бъдеще съответната популация да достигне благоприятно състояние на запазване.
92. С това обаче все още не се определя какви допълнителни мерки трябва да предприемат компетентните органи, и по-специално дали трябва да забранят лова. Показателен в това отношение е примерният списък на възможните мерки, съдържащ се в член 14, параграф 2 от Директивата за местообитанията. Съгласно тази разпоредба е задължително само продължаването на предвидения в член 11 контрол, като държавата членка или компетентните органи „могат“, но по принцип не са длъжни да предприемат другите посочени мерки.
93. Тъй като мерките по член 14, параграф 2 от Директивата за местообитанията са необходими само докато има съмнение относно поддържането на благоприятно състояние на запазване, тази разпоредба не посочва пълната и постоянна забрана на лова като възможна мярка. При все това се споменава възможността за временна или местна забрана за вземане на екземпляри от природата и използване на определени популации (второ тире), т.е. докато забраната е необходима. Посочват се и правилата за лов, които да са съобразени със запазването на съответните популации (четвърто тире), и система от разрешения за вземането на екземпляри от природата (пето тире).
94. При все това в случай на неблагоприятно състояние на запазване предоставеното в тази разпоредба право на преценка по отношение на мерките, които да се приемат, също е ограничено от целта за поддържане на благоприятно състояние на запазване.
95. В текста на немски език това следва много ясно от формулировката на член 14, параграф 1 от Директивата за местообитанията. Всъщност съгласно тази разпоредба държавите членки предприемат необходимите („notwendigen“) мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри от диви растителни и животински видове, както и тяхното използване с поддържане на едно благоприятно състояние на запазване.
96. Действително в текстовете на други езици, като например английски, френски или испански, действително липсва прякото квалифициране като „необходими“ на мерките, които следва да бъдат предприети. Съгласно тези текстове държавите членки само трябва да предприемат мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри, както и на тяхното използване с поддържане на едно благоприятно състояние на запазване. Това указание обаче изразява имплицитно необходимостта на мерките. Освен това необходимостта от такива мерки се посочва и изрично, тъй като текстовете на всички езици предвиждат, че държавите членки предприемат мерки, ако счетат това за необходимо.
97. Въпросът дали констатацията, че даден вид се намира в неблагоприятно състояние на запазване, обосновава необходимостта от ограничаване или забрана на лова, зависи от основанията за тази констатация.
98. Съгласно член 1, буква и) от Директивата за местообитанията състоянието на запазване се счита за „благоприятно“, ако въз основа на данните от динамиката на вида може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на естественото си местообитание и ще продължи да бъде такъв в дългосрочен аспект. Освен това естественият район на разпространение на вида не трябва нито да намалява, нито да е вероятно да намалее в обозримо бъдеще. И накрая, трябва да е налице и вероятно да продължи да бъде налице достатъчно голямо местообитание, което да може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид(33).
99. Необходимостта от ограничаване на лова е разбираема особено когато състоянието на запазване на даден вид е неблагоприятно преди всичко поради загубата на екземпляри. Дори когато тези загуби се дължат главно на други причини — например при вълка може да се мисли за движението по пътищата, заболявания или бракониерство — може да се окаже необходимо предотвратяването на допълнителни загуби вследствие на лов.
100. Ако обаче проблемите на вида са свързани основно с неговото местообитание, което може да се предполага например за обикновения хомяк (Cricetus cricetus)(34) във Франция, възможно е ловът или ограничаването му да имат много малко въздействие върху състоянието на запазване.
101. Към това се добавя фактът, че констатацията относно състоянието на запазване на даден вид в биогеографските региони на дадена държава членка позволява да се направят само ограничени изводи за състоянието на запазване в определени територии. Всъщност не може да се изключи положение, при което състоянието на запазване на даден вид в определени територии е толкова добро, че там все още е възможно той да се ловува дори като се вземат предвид връзките с други територии, където състоянието на запазването му е неблагоприятно. Възможно е обаче и обратното, когато популациите в неблагоприятно състояние на запазване зависят от идването на екземпляри от територии с особено добро състояние на запазване. Тази оценка трябва да се извърши, на първо място, от компетентните органи на държавата членка, като се вземат предвид най-добрите налични научни познания и резултатите от подходящо наблюдение на състоянието на запазване на вида в съответствие с член 11 от Директивата за местообитанията.
102. Когато се взема решение какви мерки са необходими, в крайна сметка трябва да се спазва и принципът на предпазните мерки. Този принцип позволява, когато има несигурност относно наличието или обхвата на рискове по-специално за околната среда, да бъдат взети предпазни мерки, без да е необходимо да се изчаква действителното съществуване и сериозността на тези рискове да бъдат напълно установени(35). Следователно е възможно да бъдат взети предпазни мерки и когато въз основа на най-добрите налични научни познания съществува неяснота относно рисковете, свързани с поддържане на благоприятно състояние на запазване.
103. В заключение трябва да се приеме, че дори след като е установено неблагоприятно състояние на запазване на даден вид от приложение V към Директивата за местообитанията, ловът на този вид трябва да бъде забранен само ако с оглед на най-добрите налични научни познания, включително подходящо наблюдение на състоянието на запазване на вида съгласно член 11, и с оглед на принципа на предпазните мерки тази забрана е необходима за възстановяването на благоприятно състояние на запазване на този вид.
Г. Заключителна бележка
104. Накрая, следва да се припомни, че защитата на вълците на териториите от „Натура 2000“ също може да е от значение за разрешаването на лова. Като се има предвид, че Испания е определила няколко територии за защита на вълка непосредствено на юг от река Дуеро(36) и че този вид използва много големи територии(37), може да се постави и въпросът дали плановете за лова за територии на север от река Дуеро трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията(38). Все пак не може да се изключи възможността вълците, намиращи се в тези защитени зони, да пресекат реката и да бъдат убити там. За генетичното разнообразие на популациите в тези защитени зони също може да е важно да имат достатъчен контакт с намиращите се на север от реката популации. Този въпрос обаче не е предмет на настоящото производство.
V. Заключение
105. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване по следния начин:
1. Преюдициалното запитване не оставя съмнение, че в Испания вълкът (Canis lupus) трябва да бъде защитен съгласно член 12 от Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2013/17/ЕС от 13 май 2013 г., само на юг на река Дуеро, докато на север от тази река за този животински вид е приложим член 14 от посочената директива.
2. Ловът може да представлява вземане от природата и използване на екземпляри от този вид по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 92/43.
3. Членове 11, 14 и 17 от Директива 92/43 трябва да се тълкуват в смисъл, че
– в съответствие с член 14 държавите членки са длъжни да ограничат вземането и използването на екземпляри от видовете в приложение V, когато е опровергано допускането, че осъществяването на въпросната дейност без ограничения е съвместимо с поддържането на благоприятно състояние на запазване,
– изискваното по член 11 наблюдение на състоянието на запазване на даден вид от приложение V трябва да се осъществява с особено внимание, особено когато —както е при вълка — за някои съседни региони видът е включен в приложения II и IV и дори е определен като приоритетен вид в тях,
– оценката, която трябва да се извърши по член 14, трябва да се основава на представения доклад по член 17, ако той не е опроверган въз основа на данни, които са по-убедителни от научна гледна точка, и
– дори след като е установено неблагоприятно състояние на запазване на даден вид от приложение V, ловът на този вид трябва да бъде забранен само ако с оглед на най-добрите налични научни познания, включително подходящо наблюдение на състоянието на запазване на вида съгласно член 11, и с оглед на принципа на предпазните мерки тази забрана е необходима за възстановяването на благоприятно състояние на запазване на този вид.