Жалба, подадена на 20 февруари 2020 г. — Junqueras i Vies/Парламент

(Дело T-100/20)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Oriol Junqueras i Vies (Сан-Жоан-де-Вилаторрадо, Испания) (представител: A. Van den Eynde Adroer, abogado)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд да приеме за подадена в срок жалбата срещу обжалвания акт и приложенията към нея, да я допусне за разглеждане и в съответствие с изложените в нея искания да отмени обжалвания акт на председателя на Европейския парламент, като осъди ответника да заплати съдебните разноски

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу решението на председателя на Европейския парламент от 10 декември 2019 г., с което (позовавайки се на решението му от 22 август 2019 г., обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз по дело T-734/19, Junquieras i Vies/Парламент) се отказва произнасяне по молбата за защита на имунитета на г-н Junqueras i Vies, подадена от негово име на 20 декември 2019 г. от г-жа Riba i Giner (член на Европейския парламен (ЕП).

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на член 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 3, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, на член 20, член 21, параграфи 1 и 2 и член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата, както и необходимост от конформно тълкуване на членове 7 и 9 от Правилника за дейността на Европейския парламент.

В тази насока се твърди, че влизането в сила на Хартата като първично право на ЕС (и конкретно гореспоменатите членове) предоставя самостоятелни субективни права на членовете на ЕП спрямо ЕП, които трябва да се изразят в правилно тълкуване на членове 7 и 9 от Правилника за дейността на ЕП, в смисъл че на европейско равнище защитата на имунитета на членовете на ЕП е равна и не дискриминира на основание на гражданство, или че поне съществуват някои процесуални права, които задължават ЕП да се произнесе по молбата за защита на имунитета заедно с гаранциите, които посочените права защитават.

Второ основание: незачитане на решението на Съда от 19 декември 2019 г. (C-502/19, Junquieras i Vies) и на правото на защита на имунитета в съответствие с член 39 от Хартата, член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на ЕС и членове 7 и 9 от Правилника за дейността.

В тази насока се твърди, че в споменатото решение Съдът е признал на жалбоподателя качеството на член на ЕП и постановил, че до ЕП е трябвало да бъде подадена молба да свали имунитета. Съдът също така постановил, че след като самият ЕП е признал на жалбоподателя качеството на член на ЕП, в настоящия случай това довело до незачитане на съдебното решение и, поради отказа за произнасяне по молбата за защита на имунитета, на правата на г-н Junqueras като член на ЕП в съответствие с цитираните членове.

Трето основание: нарушение на членове 7 и 9 от Правилника за дейността на ЕП поради липса на компетентност на председателя на Парламента да се произнесе по допустимостта на молбата за защита на имунитета и поради това, че същият не е спазил съответно установената процедура.

В тази насока се твърди липса на компетентност на председателя да обяви за недопустима молбата за защита на имунитета, както и нарушение на членове 7 и 9 от Правилника за дейността на ЕП поради неспазване на установената в тях процедура.

Четвърто основание: нарушение на член 39 от Хартата, на член 9 in totum от Протокола за привилегиите и имунитетите на ЕС и на членове 7 и 9 от Правилника за дейността на ЕП.

В тази насока се твърди, че като не бил защитен имунитетът на г-н Junqueras и не било изискано Европейският парламент да се произнесе по молба за защита на имунитета, била нарушена цялата система на защитата на имунитета, предоставена с член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на ЕС.

____________