РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
12 юли 2012 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Уведомяване за писменото становище на възразяващата страна пред апелативния състав — Правило 50, параграф 1, правило 20, параграф 2 и правило 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2868/95 — Право на защита“
По дело T‑279/09
Antonino Aiello, с местожителство във Вико Екенсе (Италия), за когото се явяват M. Coccia и L. Pardo, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява адв. O. Montalto, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Cantoni ITC SpA, установено в Милано (Италия),
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 2 април 2009 г. (преписка R 1148/2008-1) относно производство по възражение между Cantoni ITC SpA и г‑н Antonino Aiello,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н H. Kanninen (докладчик), председател, г‑н N. Wahl и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,
секретар: г‑жа C. Heeren, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 9 юли 2009 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 23 октомври 2009 г.,
предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 29 януари 2010 г.,
предвид писмената дуплика, подадена в секретариата на Общия съд на 10 март 2010 г.,
след съдебното заседание от 15 март 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 5 март 2004 г. жалбоподателят г‑н Antonino Aiello подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, по-специално са от класове 3, 18 и 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят, за всеки от тези класове, на следното описание:
– клас 3: „Препарати за избелване и пране; препарати за почистване, полиране, обезмасляване и шлифоване; сапуни, парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса; средства за почистване на зъби“,
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове, кожи; куфари и пътни чанти, чадъри, слънчобрани, бастуни“,
– клас 25: „Дрехи, включително ботуши, обувни артикули и пантофи“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността, бр. 15/2005, 11 април 2005 г.
5 На 14 юни 2005 г. Cantoni ITC SpA (наричано по-нататък „възразяващата страна“) подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка.
6 Възражението се основава на следните по-ранни права:
– фигуративната марка на Общността, регистрирана на 10 февруари 2004 г. под № 2689891, възпроизведена по-долу:
– италианската словна марка CAPRI, регистрирана на 27 януари 1986 г. под № 396526.
7 По отношение на по-ранната марка на Общността възражението се основава на всички стоки от класове 3, 18 и 25, които са обозначени с марката и отговарят, за всеки от тези класове, на следното описание:
– клас 3: „Сапуни; парфюмерия, етерични масла, козметика, лосиони за коса, шампоани, средства за почистване на зъби“,
– клас 18: „Кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; дипломатически куфарчета, ръчни дамски чанти, официални чантички без дръжка; куфари и пътни чанти; чадъри, слънчобрани и бастуни; камшици, хамути и сарашки стоки“,
– клас 25: „Връхни дрехи, бельо, обувни артикули, украшения за глава и шапки“.
8 По отношение на по-ранната италианска марка възражението се основава на стоките от класове 3 и 25, които по-специално са обхванати от посочената марка и отговарят, за всеки от тези класове, на следното описание:
– клас 3: „Сапуни, парфюми, етерични масла, козметика, лосиони за коса, средства за почистване на зъби“,
– клас 25: „Домашни и връхни дрехи, обувки, украшения за глава и шапки“.
9 Възражението е насочено срещу стоките, посочени в точка 3 по-горе.
10 В подкрепа на възражението са изтъкнати основанията, посочени в член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009).
11 С решение от 30 май 2008 г. отделът по споровете уважава възражението. Най-напред той посочва, че обозначените със заявената марка стоки и стоките, обхванати от по-ранната марка на Общността, са „почти идентични“. След това отделът по споровете приема, че конфликтните знаци имат средна степен на сходство във визуално и във фонетично отношение и че в концептуално отношение те са сходни. Освен това той смята, че по-ранната марка на Общността има нормален отличителен характер и въз основа на това заключава, че съществува вероятност от объркване между конфликтните марки.
12 На 30 юли 2008 г. жалбоподателят подава жалба до СХВП срещу решението на отдела по споровете, като прилага към нея писмено становище, в което излага основанията за жалбата си. На 23 октомври 2008 г. възразяващата страна подава писмен отговор на посоченото по-горе писмено становище на жалбоподателя (наричан по-нататък „писменото становище на възразяващата страна“).
13 На 24 ноември 2008 г. СХВП изпраща писменото становище на възразяващата страна по факс на посочения от жалбоподателя номер в заявката за регистрация на заявената марка.
14 С решение от 2 април 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Според обжалваното решение жалбоподателят се отказал от подаването на писмена реплика по писменото становище на възразяващата страна. Що се отнася до съществото на случая, апелативният състав по-специално счита, че стоките, за които се отнася по-ранната марка на Общността, са предназначени за широк кръг потребители и че стоките, за които се отнася заявената марка, са почти идентични с обхванатите от по-ранната марка на Общността. Що се отнася до сравнението на конфликтните знаци, апелативният състав счита, че между тях съществува висока степен на сходство във визуално отношение, средна степен на сходство във фонетично отношение и почти пълна идентичност в концептуално отношение. Апелативният състав посочва също, че по-ранната марка на Общността притежава отличителен характер, тъй като от гледна точка на средния потребител не съществува никаква връзка между географското наименование, с което се обозначава остров Капри, и обхванатите от посочената марка стоки.
Искания на страните
15 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение и да отхвърли възражението,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
16 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на искането да бъде разпоредено на СХВП да отхвърли възражението
17 С първото си искане жалбоподателят по-специално иска от Общия съд да разпореди на СХВП да отхвърли възражението и по този начин да допусне регистрацията на заявената марка. В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика, ако решение на апелативен състав на СХВП се обжалва пред съда на Съюза, съгласно член 63, параграф 6 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009) СХВП е длъжна да вземе необходимите мерки за изпълнение на решението на този съд. Следователно Общият съд не може да дава задължителни разпореждания на СХВП. Всъщност тя е длъжна да се съобрази с диспозитива и мотивите на решенията на Общия съд (Решение на Общия съд от 9 март 2005 г. по дело Osotspa/СХВП — Distribution & Marketing (Hai), T‑33/03, Recueil, стр. II‑763, точка 15; вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 3 юли 2003 г. по дело Alejandro/СХВП — Anheuser-Busch (BUDMEN), T‑129/01, Recueil, стр. II‑2251, точка 22).
18 Поради това исканията на жалбоподателя Общият съд да разпореди на СХВП да отхвърли възражението са недопустими.
По съществото на спора
19 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две правни основания за отмяна. Първото правно основание е изведено от нарушение на правило 50, параграф 1 и на правило 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189). Второто правно основание по същество е изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
20 В рамките на своето първо правно основание жалбоподателят по същество твърди, че в нарушение на правило 50, параграф 1 и на правило 20, параграф 2 от Регламент № 2868/95 подаденото в производството пред апелативния състав писмено становище на възразяващата страна не му е било съобщено. Неизпълнението на това задължение било „тежко“ нарушение на правото му на защита, тъй като жалбоподателят бил възпрепятстван да представи своите съображения по писменото становище на възразяващата страна.
21 СХВП възразява и по същество твърди, че жалбоподателят пряко е узнал за писменото становище на възразяващата страна и поради това не може да се позовава на нарушение на правото на защита.
22 Съгласно правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, което се отнася за разглеждането на жалбата от апелативния състав, „[а]ко не е предвидено друго, за производствата по обжалване се прилагат, с необходимите изменения, разпоредбите относно производства пред отдела, който е взел решението, срещу което е заведена жалбата“.
23 Що се отнася до разпоредбите, свързани с производството пред отдела по споровете, правило 20, параграф 2 от Регламент № 2868/95 посочва, че СХВП „съобщава на заявителя [съображенията на] възразяващата страна и го приканва да представи своите съображения в срок, уточнен от Службата“.
24 От прочита на правило 50, параграф 1 във връзка с правило 20, параграф 2 от Регламент № 2868/95 следва, че в производството пред апелативния състав СХВП съобщава на заявителя на марката на Общността, който е подал жалба до апелативния състав, съображенията на възразяващата страна и го приканва да представи своите съображения.
25 Впрочем СХВП не отрича, че е била длъжна да уведоми жалбоподателя за писменото становище на възразяващата страна, за да може той да представи своите съображения преди приемането на обжалваното решение от апелативния състав. Тя дори потвърждава, че е изпратила на жалбоподателя писменото становище на възразяващата страна по факс на посочения номер в заявката за регистрация на заявената марка.
26 В отговор на писмен въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие на основание член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, в съдебното заседание СХВП признава, че е допуснала грешка, изпращайки писменото становище на възразяващата страна по факс на посочения номер в заявката за регистрация на заявената марка, а не на номера на факса на представителя на жалбоподателя в производството пред отдела по споровете и пред апелативния състав. Последният номер по-специално бил посочен във формуляра за жалбата до апелативния състав.
27 Същевременно СХВП твърди, че въпреки тази грешка жалбоподателят е узнал за писменото становище на възразяващата страна, така че е имал възможност да се защити. Всъщност СХВП твърди, че съобщенията са били изпратени директно на жалбоподателя на неговия номер на факс, посочен в заявката за регистрация на заявената марка, и че след като жалбоподателят е узнал за обжалваното решение, той не може да претендира, че не е узнал за писменото становище на възразяващата страна.
28 От факта на узнаване за обжалваното решение от жалбоподателя СХВП обаче не може да прави извода, че той е узнал за писменото становище на възразяващата страна своевременно, за да подаде писмена реплика по него. Всъщност, въпреки че както обжалваното решение, така и писменото становище на възразяващата страна са били изпратени по факс на посочения номер в заявката за регистрация на заявената марка, в съдебното заседание жалбоподателят твърди, от една страна, че номерът бил на търговски консултант, който го представлявал през 2004 г. в производството по регистрация, и от друга страна, че той лично успял да узнае за обжалваното решение вследствие на случайно негово пребиваване в Италия през май 2009 г. Следователно по никакъв начин не е доказано, че жалбоподателят лично е узнал за писменото становище на възразяващата страна, така че да може да му отговори пред апелативния състав.
29 Във всички случаи е важно да се напомни, че съгласно правило 67, параграф 1 от Регламент № 2868/95, „[а]ко е назначен представител или когато първият посочен заявител в обща заявка се счита за общ представител съгласно правило 75, параграф 1, нотификациите се адресират до този назначен или общ представител“. Поради това СХВП не може да се позовава на твърдяното лично уведомяване на жалбоподателя за писменото становище на възразяващата страна, за да обоснове липсата на уведомяване на представителя на жалбоподателя.
30 Освен това трябва да се подчертае, че в съдебното заседание самата СХВП посочва, че съгласно практиката на секретариата на апелативния състав специално посоченият представител се уведомява за всеки документ и това се прави с цел да се гарантира, че представляваният, който може да се намира извън Европейския съюз, получава всички съобщения.
31 Освен това, противно на твърденията на СХВП в съдебното заседание, трябва да се приеме, че от правило 77 от Регламент № 2868/95 — съгласно което всяко уведомление, изпратено до представител, има същия ефект, какъвто би имало, ако е било изпратено до представляваното лице — не може да се направи изводът, че уведомяването на представлявания означава уведомяване на представителя. Ако това беше така, правило 67 от посочения регламент би се обезсмислило.
32 Що се отнася до довода на СХВП, че въпреки допуснатата от нея грешка жалбоподателят е имал възможност да се защити, като подаде жалба до Общия съд и представи писмена реплика и становище в хода на съдебното заседание, достатъчно е да се напомни, както твърди жалбоподателят, че обжалваното решение е прието, без жалбоподателят да е имал възможност да представи своите съображения по писменото становище на възразяващата страна.
33 Впрочем съгласно член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009 решенията на СХВП могат да се основават единствено на основанията, по които страните са имали възможност да вземат позиция. В съответствие с тази разпоредба апелативен състав на СХВП може да основава решението си само на правни или фактически обстоятелства, по които страните са имали възможност да представят своите становища (Решение на Съда от 21 октомври 2004 г. по дело KWS Saat/СХВП, C‑447/02 P, Recueil, стр. I‑10107, точки 41 и 42, Решение на Общия съд от 13 юли 2005 г. по дело Sunrider/СХВП (TOP), T‑242/02, Recueil, стр. II‑2793, точки 58 и 59 и Решение на Общия съд от 7 септември 2006 г. по дело L & D/СХВП — Sämann (Aire Limpio), T‑168/04, Recueil, стр. II‑2699, точка 115).
34 Посочената по-горе разпоредба утвърждава общия принцип за закрила на правото на защита в областта на правото на марките на Общността (Решение на Общия съд от 15 септември 2005 г. по дело Citicorp/СХВП (LIVE RICHLY), T‑320/03, Recueil, стр. II‑3411, точка 21 и Решение на Общия съд от 7 февруари 2007 г. по дело Kustom Musical Amplification/СХВП (Форма на китара), T‑317/05, Сборник, стр. II‑427, точка 26). По силата на този общ принцип на адресатите, чиито интереси значително се засягат от решения на публични органи, трябва да бъда осигурена възможност надлежно да изложат своето становище (Решение на Съда от 23 октомври 1974 г. по дело Transocean Marine Paint Association/Комисия, 17/74, Recueil, стр. 1063, точка 15, Решение на Общия съд от 27 февруари 2002 г. по дело Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL), T‑34/00, Recueil, стр. II‑683, точка 21 и Решение на Общия съд по дело LIVE RICHLY, посочено по-горе, точка 22).
35 Вярно е наистина, че процесуална нередовност води до пълна или частична отмяна на решение само ако бъде установено, че без тази нередовност обжалваното решение би могло да има различно съдържание (Решение на Общия съд от 11 юли 2006 г. по дело Torres/СХВП — Bodegas Muga (Torre Muga), T‑247/03, непубликувано в Сборника, точка 79 и Решение на Общия съд от 24 ноември 2010 г. по дело Nike International/СХВП — Muñoz Molina (R10), T‑137/09, Сборник, стр. IІ‑5433, точка 30).
36 В разглеждания случай в съдебното заседание жалбоподателят твърди, че в писменото становище на възразяващата страна значително място е отделено на отличителния характер на по-ранната марка. Макар в писменото становище на жалбоподателя, в което се посочват основанията за жалбата му до апелативния състав, той да излага доводи относно отличителния характер на по-ранната марка, следва да се констатира, че в точка 17 от обжалваното решение — за да направи извод, че по-ранната марка има отличителен характер — апелативният състав приема, че не съществува никаква връзка между географското наименование на остров Капри и обозначените с по-ранната марка стоки, като си служи с изрази, сходни с използваните в писменото становище на възразяващата страна. По този въпрос обаче жалбоподателят не е имал възможност да представи своите съображения в отговор на писменото становище на възразяващата страна, поради което — противно на твърденията на СХВП в съдебното заседание — не може да се твърди, че без тази нередовност обжалваното решение не би могло да бъде различно.
37 От всичко гореизложено следва, че правното основание, изведено от нарушение на правило 50, параграф 1 и на правило 20, параграф 2 от Регламент № 2868/95, трябва да бъде уважено, без да е необходимо да се разглежда второто правно основание.
38 Поради това жалбата трябва да бъде уважена, а обжалваното решение — отменено.
По съдебните разноски
39 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е направил искане за осъждането на СХВП и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 2 април 2009 г. (преписка R 1148/2008‑1).
2) Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.
Kanninen | Wahl | Soldevila Fragoso |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 юли 2012 година.
Подписи