РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
3 октомври 2014 година(*)
„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ вложка — По-ранен промишлен дизайн — Новост — Оригиналност — Видими особености на частта на съставен продукт — Преценка на по-ранния промишлен дизайн — Членове 3, 4, 5, 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 6/2002“
По дело T‑39/13,
Cezar Przedsiębiorstwo Produkcyjne Dariusz Bogdan Niewiński, установено в Elk (Полша), представлявано първоначално от M. Nentwig и G. Becker, впоследствие от Nentwig, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), представлявана първоначално от F. Mattina, впоследствие от P. Bullock, в качеството на представители,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, e
Poli-Eco Tworzywa Sztuczne sp. z o.o., установено в Szprotawa (Полша), представлявано първоначално от B. Rokicki, впоследствие от D. Rzazewska, адвокати,
с предмет жалба, подадена срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 8 ноември 2012 г. (преписка R 1512/2010‑3), относно производство за обявяване на недействителност между Poli-Eco Tworzywa Sztuczne sp. z o.o. и Cezar Przedsiębiorstwo Produkcyjne Dariusz Bogdan Niewiński,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: M. Prek, председател, I. Labucka (докладчик) и V. Kreuschitz, съдии,
секретар: J. Palacio González, главен администратор,
предвид исковата молба, подадена в секретариата на Общия съд на 25 януари 2013 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 2 май 2013 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 30 април 2013 г.,
след съдебното заседание от 2 април 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
1 На 1 септември 2003 г. жалбоподателят, Cezar Przedsiębiorstwo Produkcyjne Dariusz Bogdan Niewiński, подава заявка за регистрация на промишлен дизайн на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (OВ L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).
2 Промишленият дизайн, чиято регистрация се иска, е предназначен за прилагане към „плинтове“, спадащи към клас 25‑02 по смисъла на Локарнската спогодба, учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, от 8 октомври 1968 г., изменена, и е изобразен, както следва:
3 Промишленият дизайн е регистриран в деня на заявката за регистрация под № 000070438‑0002 и е публикуван в Бюлетин на промишлените дизайни на Общността № 2003/035 от 9 декември 2003 г.
4 На 11 септември 2007 г. встъпилата страна, Poli-Eco Tworzywa Sztuczne sp. z o.o., подава пред СХВП искане за обявяване на недействителност на въпросния промишлен дизайн. Наведеният мотив в подкрепа на искането е този, посочен в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, разглеждан във връзка с членове 4—6 от същия регламент.
5 Встъпилата страна изтъква, че оспореният промишлен дизайн не е нов, тъй като идентични промишлени дизайни са били пуснати на пазара през 1999 г. от турското дружество Nil Plastik и от германските дружества Bolta и Döllken. В подкрепа на искането си встъпилата страна представя по-специално подбрани страници от каталога „Programm 1999“ на Döllken, съдържащи следните изображения:
6 С решение от 31 май 2010 г. отделът по отмяна на СХВП уважава искането за обявяване на недействителност, с мотива че оспореният промишлен дизайн не е нов. Тя основава преценката си на едно от изображенията в каталога на Döllken от 1999 г., възпроизведен по-долу (наричан по-нататък „по-ранният промишлен дизайн D1“):
7 Отделът по отмяна приема, че по същество оспореният промишлен дизайн не разкрива никаква видима разлика с по-ранния промишлен дизайн D1, поради факта че той е част от съставен продукт и че единствената му видима особеност при обичайна употреба е предната повърхност.
8 На 4 август 2002 г. жалбоподателят подава пред СХВП жалба срещу решението на отдела по отмяна на основание членове 55—60 от Регламент № 6/2002.
9 С решение от 8 ноември 2012 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) трети апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Той приема по същество, че оспореният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен поради липсата на новост и оригиналност. По-специално апелативният състав констатира, че оспореният промишлен дизайн е част от съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) от Регламент № 6/2002 и че единствената му видима част при обичайна употреба е плоската повърхност на основната част. Доколкото плоската повърхност на оспорения промишлен дизайн съвпада с плоската повърхност на по-ранния промишлен дизайн D1, апелативният състав счита, че тези два промишлени дизайна са идентични и че в резултат на това оспореният промишлен дизайн не е нов. По същия начин общото впечатление, което конфликтните промишлени дизайни създават върху осведомения потребител на оспорения промишлен дизайн, в случая по-специално занаятчия, който обичайно купува плинтове, би било същото. В резултат на това оспореният промишлен дизайн бил лишен от оригиналност.
Искания на страните
10 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
11 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
12 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва три правни основания, първото, изведено от нарушение на член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002, второто — от нарушение на член 63, параграф 1 от същия регламент, и третото — от нарушение на член 62 от същия регламент.
13 В рамките на първото си правно основание жалбоподателят поддържа по същество, че апелативният състав погрешно е счел, че оспореният промишлен дизайн е лишен от новост и оригиналност.
14 СХВП и встъпилата страна считат, че апелативният състав основателно е счел, че оспореният промишлен дизайн е лишен от новост и оригиналност.
15 Член 25 от Регламент № 6/2002 гласи:
„1. Промишлен дизайн на Общността може да бъде обявен за недействителен, само ако:
[…]
б) той не отговаря на условията, определени от членове 4 до 9;
[…]“.
16 Съгласно член 4 от Регламент № 6/2002:
„[…]
1. Закрилата на промишлен дизайн чрез промишления дизайн на Общността се осигурява в зависимост от това, доколко той е нов и оригинален.
2. За нов и оригинален се счита промишлен дизайн, приложен към или включен в продукт, който е част от съставен продукт, само ако:
a) веднъж включената в съставния продукт съставна част остава видима при обичайна употреба на последния, и
б) доколкото тези видими особености на съставната част отговарят на изискванията за новост и оригиналност.
3. Под „обичайна употреба“ по смисъла на параграф 2, буква а) се разбира употреба от крайния потребител, с изключение на поддръжка, обслужване или поправка“.
17 В съответствие с член 3, буква в) от Регламент № 6/2002, „съставен продукт“ е дефиниран като продукт, съставен от множество компоненти, които могат да се заместват така, че да е възможно демонтирането или повторно сглобяване на продукта.
18 От член 5, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 следва, че регистриран промишленият дизайн на Общността се счита за нов, ако преди датата на подаване на заявка за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила, липсва идентичен промишлен дизайн, който е общодостъпен. В параграф 2 от същия член е уточнено, че промишлените дизайни се считат за идентични, когато техните особености се различават само в несъществени детайли.
19 Съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 6/2002 регистрираният промишлен дизайн на Общността се счита за оригинален, ако общото впечатление, което създава у информирания потребител, се различава от това, което създава върху такъв потребител всеки друг промишлен дизайн, който е разгласен публично преди датата на подаване на заявка за регистрация на промишления дизайн, за който се иска закрила, или, ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета.
20 Настоящата жалба следва да бъде разгледана именно в светлината на посочените по-горе разпоредби.
21 В самото начало следва да се отбележи, подобно на апелативния състав, че оспореният промишлен дизайн се състои от една плоска част и от две странични части, които се отварят под ъгъл малко по-голям от 90 градуса, и включват издадени части, обърнати навън на нивото на техните „свободни краища“, и че заявката за регистрация го описва като предназначен за прилагане към плинтове.
22 Преди да се пристъпи към сравнение между конфликтните промишлени дизайни с цел преценка на новостта и оригиналността на оспорения промишлен дизайн, следва да се определи дали последният представлява част от съставен продукт, и в случай на положителен отговор — кои са видимите му части при обичайна употреба. Следва също така да се разгледа по-ранният промишлен дизайн D1, на който апелативният състав се позовава, като се има предвид, че жалбоподателят оспорва преценката по отношение на този промишлен дизайн от апелативния състав и като резултат на това — идентичността на разглежданите промишлени дизайни.
По квалификацията на оспорения промишлен дизайн като част от съставен продукт
23 Апелативният състав счита, че оспореният промишлен дизайн представлява част от съставен продукт, който се състои от плинт, включващ кухина, предназначена за поставяне на електрически кабели или телефонни жици и от оспорения промишлен дизайн, а именно вложка, предназначена да покрие тази кухина, съобразено с плинта и с възможност да бъде демонтирана и повторно сглобена. Също така този промишлен дизайн бил част от съставен продукт, когато бъдел включен в други видове плинтове, тъй като неговата плоска част щяла да бъде поставена на стената и плинтът щял да бъде закрепен за издадените странични елементи посредством друга група от издадени елементи, разположени на задната му фасада. От това следва, че при всяко положение оспореният промишлен дизайн представлявал част от съставен продукт.
24 Жалбоподателят поддържа, че оспореният промишлен дизайн е многофункционален продукт, който може да бъде използван по различни начини, и че неговата употреба не може да се сведе само до тази на част от съставен продукт. Той посочва по същество два начина на употреба на оспорения промишлен дизайн, а именно да покрива кухината в плинта и да бъде интегриран в пода или в стената. Стената или подът обаче не можели да се считат за продукт. Жалбоподателят поддържа също така, че член 3, буква в) от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува по ограничителен начин и че в резултат на това промишлен дизайн не може да се счита за част от съставен продукт, освен ако тази употреба е единственият начин за разумната му употреба.
25 СХВП счита, че изложените от жалбоподателя различни начини на употреба на оспорения промишлен дизайн потвърждават, че той е част от съставен продукт.
26 Предварително следва да се припомни, че е от съществено значение да се определи дали оспореният промишлен дизайн съставлява част от съставен продукт, доколкото съгласно член 4, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 6/2002, относно частите на съставни продукти, само видимите особености при обичайна употреба трябва да се вземат предвид при сравняването на разглежданите промишлени дизайни.
27 Що се отнася до настоящия случай, следва да се отбележи, че както следва от представените по делото доказателства, и по-специално от приложените към жалбата документи, оспореният промишлен дизайн представлява част от съставен продукт, след като е предназначен да покрива кухината на плинт и като допълнение — кухината, налична в стена или под.
28 В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателят, едновременно поддържайки, че оспореният промишлен дизайн е многофункционален продукт, посочва по същество само начините на употреба на този промишлен дизайн като вложка на плинт, стена или под. Разбира се, той посочва също така възможността за употреба на оспорения промишлен дизайн като самостоятелен продукт, а именно като олук и препраща за тази цел към приложение A7 на жалбата. Запитан по време на съдебното заседание, жалбоподателят все пак признава, че последната употреба е само една възможност. Макар потенциалните начини на употреба на промишлен дизайн да не могат да се изключат, необходимо е все пак да се отбележи, че чисто хипотетична употреба на оспорения промишлен дизайн, такъв какъвто е представен в приложение A7 от жалбата, не може да се вземе предвид, след като от доказателствата по делото следва недвусмислено, че в случая оспореният промишлен дизайн ще се прилага най-вече към част, използвана като вложка за покриване на кухина.
29 Следователно оспореният промишлен дизайн представлява част от съставен продукт.
По видимите особености на частта при обичайна употреба
30 Съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 6/2002 видимите особености на промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, трябва да отговарят като такива на изискванията за новост и оригиналност. В съответствие с параграф 3 на посочения член обичайната употреба е употребата от крайния потребител, с изключение на поддръжката, обслужването или поправката.
31 Поради това следва да се установи кои са видимите особености при обичайна употреба на продукта.
32 Апелативният състав приема, в точка 25 от обжалваното решение, че за крайния потребител на оспорения промишлен дизайн, а именно потребителя на стаи, в които са поставени плинтове, единствено плоската му предна повърхност остава видима, когато служи за вложка, за да покрие кухината на плинта. Обратно, при употребата, илюстрирана в каталога на Döllken, никаква част на промишления дизайн не остава видима, доколкото той остава скрит зад плинта.
33 Жалбоподателят оспорва твърденията на апелативния състав и поддържа, че всички части на оспорения промишлен дизайн остават видими при обичайната му употреба, тоест когато оспореният промишлен дизайн е произведен от прозрачен материал, в случай на изтегляне на вложката при инсталирането на кабели в плинта, както и когато краищата на плинта не са покрити.
34 СХВП счита, че съображението на апелативния състав, че при обичайна употреба единствената видима част на оспорения промишлен дизайн е плоската му повърхност, е основателно. Що се отнася до доводите на жалбоподателя, тя изтъква, че изтеглянето на вложка от плинта при ремонта на кабелите или при тяхното поставяне в кухината не е обичайна употреба. Освен това било нелогично да се предполага, че краищата на плинта могат да бъдат оставени открити.
35 Нещо повече, жалбоподателят изтъква, че противно на констатацията на апелативния състав, оспореният промишлен дизайн не може да се използва в комбинация с плинт като изобразения в каталога на Döllken, тоест да бъде закрепен на стената и покрит от плинт, закрепен за издадените части на промишления дизайн с помощта на друга група издадени части, намиращи се върху самия плинт. Тази операция би била невъзможна именно поради факта че издадените части на оспорения промишлен дизайн били твърде дълги, за да влязат в задната част на плинта.
36 В това отношение задължително следва да се отбележи, че в съответствие с член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 6/2002 за нов и оригинален се счита промишлен дизайн, който е част от съставен продукт, само ако веднъж включената в съставния продукт съставна част остава видима при обичайна употреба на последния. От това следва, че употребата на промишления дизайн чрез закрепването му на задната част на плинта прави защитата му невъзможна и следователно не трябва да се взима предвид в случая. Единствената употреба на оспорения промишлен дизайн, която трябва да се вземе предвид за целите на настоящата преценка, е приложението му като вложка, използвана за покриване на кухина. Заключението на апелативния състав, че никаква част от компонента, към който промишленият дизайн се прилага, няма да остане видима, когато той бъде закрепен зад плинт, следователно е без значение в случая, без това обстоятелство да има някакви последици за законността на обжалваното решение. Жалбоподателят не може следователно успешно да изтъкне, че издадените части на оспорения промишлен дизайн са твърде дълги.
37 Поради това следва да се разгледат единствено видимите особености на оспорения промишлен дизайн, когато той служи за вложка за покриване на кухина в плинт или в стена.
38 Както обаче констатира апелативният състав, единствено плоската повърхност на оспорения промишлен дизайн остава видима, когато той се използва за покриване на кухина в плинт или в стена. Този факт впрочем е илюстриран от документите, представени като приложения A8—A13 към жалбата.
39 На този етап следва също така да се разгледа доводът на жалбоподателя, че доколкото стената или подът, в които ще бъде вмъкнат продуктът, към който се прилага оспореният промишлен дизайн, не са продукт по смисъла на член 3 от Регламент № 6/2002, критерият за видимост не можело да се приложи спрямо оспорения промишлен дизайн.
40 В това отношение следва да се подчертае, че видимостта е съществен критерий за защитата на промишлените дизайни на Общността. Действително, от съображение 12 от Регламент № 6/2002 следва, че защитата не би трябвало да се разпростира спрямо частите, които не са видими при обичайната употреба на даден продукт, нито спрямо особеностите на част, които не са видими, когато тя е сглобена. От това следва, че не е необходимо за целите на настоящия преглед да се преценява дали кухините, които оспореният промишлен дизайн е предназначен да покрива, се намират в продукт в тесния смисъл на член 3 от Регламент № 6/2002, а напротив, да се преценят видимите особености при обичайна употреба, както е направил апелативният състав в случая.
41 Останалите доводи на жалбоподателя не могат да поставят под въпрос това заключение на апелативния състав.
42 Първо, инсталирането на електрически кабели или телефонни жици в кухината на плинт, покрит с вложка, към която се прилага оспореният промишлен дизайн, попада сред изключенията, предвидени в член 4, параграф 3 от Регламент № 6/2002, в смисъл че поддръжката, обслужването или поправката не могат да се считат за спадащи към обичайната употреба. Доколкото тези операции са с временен характер, инсталирането или подмяната на кабели в кухина съответства точно на поддръжката или на обслужването по смисъла на цитираната по-горе разпоредба. Освен това апелативният състав с основание приема в точка 26 от обжалваното решение, че при обичайна употреба плинтовете не се изтеглят освен в случай на реновиране на стаята, на ремонт или на подмяна на кабели или телефонни жици. В резултат на това той с основание приема, че обичайната употреба не включва демонтирането и редовната инспекция на вложката.
43 Второ, що се отнася до възможността да не се покриват краищата на плинта, като по този начин се остави видима напречната му част и напречната част на вложката, следва да се приеме, както отбелязва СХВП, че би било нелогично да се оставят открити краищата на продукт, който е бил предназначен най-вече за закриване на кабели. Впрочем от приложение A13 към жалбата (стр. 61—64) следва ясно, че плинтовете, в които е вмъкната частта, към която се прилага оспореният промишлен дизайн, включват елементи за закриване на краищата им. Още повече, в приложение 14 на жалбата (стр. 66) е уточнено също така, че употребата на накрайници и на адаптори позволява всеки сам да извърши лесно и бързо инсталиране, което в случая потвърждава, че той е предвиден да закрива страничните части на плинтовете.
44 Трето, що се отнася до положението, при което промишленият дизайн би бил изработен от прозрачен материал, следва да се отбележи, че илюстрациите на употребата на вложката, представени като приложения A8, A9 и A12 от жалбата, не позволяват да се констатира, че прозрачната фасада би позволила да се забелязват издадените части на вложката, когато тя е закрепена върху плинт, на стена или на под. Също така апелативният състав приема с пълно право в точка 29 от обжалваното решение, че двата разглеждани промишлени дизайна могат да се прилагат към продукти, изпълнени от различни материали, а не единствено от прозрачни материали. Освен това СХВП изтъква с основание, че тази особеност не е видна от графичното изображение на оспорения промишлен дизайн.
45 Следователно заключението на апелативния състав, че единствената видима особеност на оспорения промишлен дизайн при обичайна употреба е неговата предна повърхност, не е опорочено от грешка.
По преценката на по-ранния промишлен дизайн
46 Жалбоподателят изтъква, че по-ранният промишлен дизайн D1 се характеризира с обикновена линия с две прости и къси скоби в краищата му. Доколкото върху чертежа не е изобразен никакъв триизмерен продукт, всяка идея за плоска повърхност оставала неясна и несигурна. Заключението на апелативния състав, изложено в точка 30 от обжалваното решение, според което по-ранният промишлен дизайн D1 представлява продукт с плоска повърхност, било погрешно. Освен това от документа „Examination of Applications for Registered Community Designs“ на СХВП следвало, че особеностите на по-ранен промишлен дизайн, които не са в достатъчна степен представени в изображение, което да е могло да стане общодостъпно по-рано, не могат да се вземат предвид при преценката на оригиналността на оспорения промишлен дизайн.
47 СХВП поддържа, че изображението на по-ранния промишлен дизайн съгласно каталога на Döllken позволява да се „разбере самият продукт“ и така да се извърши полезно сравнение с оспорения промишлен дизайн. Фактът, че това изображение се ограничава до страничен профил, не изключва сравнението с оспорения промишлен дизайн, тъй като формата и особеностите на по-ранния промишлен дизайн били напълно разпознаваеми в случая, макар изображението му да е двуизмерно и да не включва изглед в перспектива.
48 В това отношение следва най-напред да се отбележи, че Регламент № 6/2002 не изисква, що се отнася до преценката за новост и оригиналност по смисъла на членове 5 и 6 от същия регламент, графичното изображение на промишлен дизайн, чиято регистрация се иска, нито това на промишлен дизайн, вече станал общодостъпен, да съдържа изглед в перспектива, стига това графично изображение да позволява да се идентифицират формата и особеностите на промишления дизайн. В случая апелативният състав е имал пълно право да приеме, че изображението на промишления дизайн, така както вече е станало общодостъпно чрез каталога на Döllken, позволява идентифициране на формата и особеностите на този по-ранен промишлен дизайн, както и на неговия начин на употреба.
49 По-нататък следва да се разгледа въпросът за видимите части на по-ранния промишлен дизайн при обичайна употреба. В случая апелативният състав е приел в точка 30 от обжалваното решение, че единствената видима особеност, както и за оспорения промишлен дизайн, е предната плоска страна. Съобразно каталога на Döllken обаче, съдържащ именно по-ранния промишлен дизайн D1, той е закрепен на задната част на плинт. От това следва, че последният не е видим при обичайна употреба на съставния продукт, от който е част.
50 В това отношение следва да се отбележи, че при преценката за обичайната употреба на оспорения промишлен дизайн в точка 21 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че плинтовете, такива каквито са представени в подкрепа на искането за обявяване на недействителност, се състоят от плоска основна част с издадени елементи, закрепени върху стената, и от плинт, фиксиран към тези елементи посредством друга съвкупност от издадени елементи, разположени върху задната повърхност и плътно затворени. От това той заключава в точка 25 от обжалваното решение, че използван по този начин, изобразеният както от оспорения промишлен дизайн, така и от по-ранния промишлен дизайн елемент не е видим.
51 Доколкото промишлен дизайн, който представлява част от съставен продукт, която не е видима при обичайната употреба на този продукт, не може да бъде защитен съгласно член 4, параграф 2, буква a) от Регламент № 6/2002, по аналогия следва да се приеме, че новостта и оригиналността на промишления дизайн не могат да се преценяват чрез сравняване с по-ранен промишлен дизайн, който като част от съставен продукт не е видим при обичайната му употреба.
52 Критерият за видимост, такъв какъвто е посочен в съображение 12 на Регламент № 6/2012 и припомнен в точка 40 по-горе, се прилага следователно към по-ранния промишлен дизайн. СХВП също така признава по време на съдебното заседание, че спрямо конфликтните промишлени дизайни следва да се прилагат едни и същи критерии.
53 От това следва, че апелативният състав е допуснал грешка в преценката при сравняването на разглежданите промишлени дизайни, след като е счел, че при обикновената употреба предната част на продукта, към който е приложим по-ранният промишлен дизайн и който е част от съставен продукт, щяла да остане видима. В този смисъл той не е установил правилно видимите части на по-ранния промишлен дизайн. Както обаче беше посочено в точка 51 по-горе, искането за обявяване на недействителност не може да бъде основано на по-ранен промишлен дизайн, който, като част от съставен продукт, не е видим при обичайната употреба на последния. Поради това преценката за новост и оригиналност на оспорения промишлен дизайн, извършена от апелативния състав, е погрешна. Това обстоятелство е достатъчно за уважаване на настоящото правно основание.
54 Следователно това правно основание следва да бъде уважено, без да е необходимо да се разглеждат останалите наведени от жалбоподателя доводи и правни основания.
По съдебните разноски
55 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
56 Тъй като СХВП е загубила делото, тя следва да понесе освен собствените си разноски и разноските на жалбоподателя съгласно направените от последния искания.
57 На основание член 87, параграф 4, трета алинея от Процедурния правилник встъпилата страна следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 8 ноември 2012 г. (преписка R 1512/2010‑3).
2) СХВП понася освен направените от нея съдебни разноски и тези, направени от Cezar Przedsiębiorstwo Produkcyjne Dariusz Bogdan Niewiński.
3) Poli-Eco Tworzywa Sztuczne sp. z o.o. понася направените от него съдебни разноски.
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 3 октомври 2014 година.
Подписи