РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)
3 май 2007 г.
Дело T-343/04
Vassilios Tsarnavas
срещу
Комисия на Европейските общности
„Длъжностни лица — Атестационeн доклад — Невалидност — Жалба за отмяна — Правен интерес — Иск за обезщетение — Недопустимост“
Предмет: Жалба с предмет, от една страна, искане за отмяна на решението на апелативния оценяващ от 4 август 2003 г., с което се изготвя окончателният атестационен доклад за жалбоподателя за периода от 1 юли 1997 г. до 30 юни 1999 г., и от друга страна, искане за обезщетение за моралните вреди, които жалбоподателят претърпял поради късното изготвяне на неговия атестационен доклад и поради психически тормоз, на който бил жертва
Решение: Отменя решението на апелативния оценяващ от 4 август 2003 г., с което се изготвя окончателният атестационен доклад за жалбоподателя за периода от 1 юли 1997 г. до 30 юни 1999 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и половината от съдебните разноски, направени от жалбоподателя.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес
(членове 43, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. За да може длъжностно лице или бивше длъжностно лице да подаде жалба съгласно членове 90 и 91 от Правилника, то трябва да има личен интерес от отмяната на обжалвания акт. Този интерес се преценява към момента на подаването на жалбата.
Атестационният доклад — вътрешен документ, който играе важна роля в развитието на кариерата на длъжностното лице — по принцип засяга интереса на атестираното лице само до окончателното прекратяване на неговите функции. След това прекратяване длъжностното лице повече няма интерес да продължи да поддържа подадена срещу атестационния доклад жалба, освен за да установи съществуването на особено обстоятелство, обосноваващо личен и действителен интерес от постигане отмяната на въпросния доклад.
Такова особено обстоятелство представлява фактът, че при изпълнение на съдебно решение, с което се отменя отказът за повишаване на длъжностното лице, администрацията трябва да преразгледа неговите заслуги през съответния период, тъй като оспорваният атестационен доклад може да бъде релевантен в рамките на това преразглеждане.
(вж. точки 54, 56, 58 и 59)
Позоваване на: Съд — 29 октомври 1975 г., Marenco и др./Комисия, 81/74—88/74, Recueil, стр. 1247, точка 6; 30 май 1984 г., Picciolo/Парламент, 111/83, Recueil, стр. 2323, точка 29; 10 март 1989 г., Del Plato/Комисия, 126/87, Recueil, стр. 643, точка 18; 17 декември 1992 г., Moritz/Комисия, C‑68/91 P, Recueil, стр. I‑6849, точка 16; Първоинстанционен съд — 13 декември 1990 г., Moritz/Комисия, T‑20/89, Recueil, стр. II‑769, точка 15; 18 юни 1992 г., Turner/Комисия, T‑49/91, Recueil, стр. II‑1855, точка 24 и цитираната съдебна практика; 16 декември 1993 г., Moat/Комисия, T‑58/92, Recueil, стр. II‑1443, точка 31; 13 юли 1995 г., Rasmussen/Комисия, T‑557/93, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑603, точка 30; 12 декември 1996 г., X/Комисия, T‑130/95, Recueil FP, стр. I‑A‑603 и II‑1609, точка 45; 31 май 2005 г., Dionyssopoulou/Съвет, T‑105/03, стр. I‑A‑137 и II‑621, точка 20; 28 юни 2005 г., Ross/Комисия, T‑147/04, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑771, точки 24 и 25; 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 54; 8 декември 2005 г., Rounis/Комисия, T‑274/04, Recueil FP, стр. I‑A‑407 и II‑1849, точки 19 и 24
2. В рамките на въведената от Комисията система за атестиране неспазването на приетите от тази институция общи разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника, които изискват преди изготвянето на предварителния проект за атестационен доклад да се направят консултации с непосредствените висшестоящи на длъжностното лице и — в случая на длъжностно лице, което е представител на персонала или на синдикат — с ad hoc групата за атестиране, не е достатъчно само по себе си, за да доведе до отмяната на атестационен доклад, ако бъде установено, че в последна сметка оценяващият е пристъпил към тези консултации преди изготвянето на окончателния атестационен доклад.
(вж. точки 66 и 68)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 5 ноември 2003 г., Lebedef/Комисия, T‑326/01, Recueil FP, стр. I‑A‑273 и II‑1317, точки 54 и 58; 17 май 2006 г., Lavagnoli/Комисия, T‑95/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑121 и II‑А‑2‑569, точка 83
3. Първостепенната функция на атестационния доклад е да осигури на администрацията колкото е възможно по-пълна периодична информация относно изпълнението от нейните длъжностни лица на техните задължения. Той по принцип не може да изпълни тази функция по действително изчерпателен начин, ако лицата, под чието ръководство въпросното длъжностно лице е упражнявало своите функции в течение на периода на атестиране, не бъдат предварително консултирани и не им бъде дадена възможност да изразят евентуални становища. Следователно липсата на консултиране с висшестоящ в рамките на изготвянето на атестационен доклад за длъжностно лице представлява съществена нередовност, която е от естество да засегне валидността на атестационния доклад.
В отсъствието на указание за противното в приетите от дадена институция общи разпоредби за прилагане, понятието за непосредствен висшестоящ се отнася до лицето, под чието непосредствено ръководство атестираното длъжностно лице действително е упражнявало своите функции в течение на периода на атестиране, дори ако — в отсъствието на официално назначаване — е ставало въпрос за подчиненост de facto.
(вж. точки 69—72, 82 и 83)
Позоваване на: Съд — 3 юли 1980 г., Grassi/Съвет, 6/79 и 97/79, Recueil, стр. 2141, точка 20; Първоинстанционен съд — 24 януари 1991 г., Latham/Комисия, T‑63/89, Recueil, стр. II‑19, точка 27; 10 септември 2003 г., McAuley/Съвет, T‑165/01, Recueil FP, стр. I‑A‑193 и II‑963, точки 51 и 52