РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
11 януари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 2008/48/ЕО — Договори за потребителски кредити — Член 8 — Задължение на кредитора да провери кредитоспособността на потребителя — Отстраняване на нарушение вследствие на пълното изпълнение на договора за кредит — Член 23 — Ефективни, пропорционални и възпиращи санкции — Нищожност на договора за кредит и изгубване от кредитора на правото да му се платят уговорените лихви — Липса на вредоносна последица за потребителя — Стремеж кредиторите да станат отговорни и предотвратяване на безотговорни практики при отпускането на кредити на потребители“
По дело C‑755/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Okresní soud Praha-západ (Районен съд Прага-Запад, Чехия) с акт от 1 август 2022 г., постъпил в Съда на 13 декември 2022 г., в производството по дело
Nárokuj s.r.o.
срещу
EC Financial Services, a.s.,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, N. Piçarra, M. Safjan (докладчик), N. Jääskinen и M. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Nárokuj s.r.o., от R. Pukl, advokát,
– за EC Financial Services, a.s., от F. Petráš, advokát,
– за чешкото правителство, от M. Smolek, S. Šindelková и J. Vláčil, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от P. Ondrůšek и I. Rubene, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Nárokuj s.r.o. и EC Financial Services, a.s. за връщането на суми по кредит, отпуснат от последното на потребител.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 В съображения 7, 9 и 26 от Директива 2008/48 се посочва следното:
„(7) За да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити, е необходимо да се предвиди хармонизирана рамка на Общността в редица ключови области. […]
[…]
(9) Пълната хармонизация е необходима, за да се осигури на всички потребители в Общността високо и равностойно ниво на защита на техните интереси и за да се създаде реален вътрешен пазар. […]
[…]
(26) Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за насърчаване на отговорното поведение на всички етапи от кредитното правоотношение, като вземат предвид специфичните особености на своя кредитен пазар. Тези мерки могат да включват например предоставяне на информация и образоване на потребителите, включително предупреждения относно рисковете от просрочените плащания и свръхзадължеността. В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. […] [К]редиторите следва да имат отговорността да проверяват кредитоспособността на всеки отделен потребител. За тази цел те могат да използват не само информацията, предоставена от потребителя при изготвянето на съответния договор за кредит, но също и информацията, придобита по време на продължителни търговски отношения. Властите на държавите членки могат да предоставят на кредиторите подходящи указания и насоки. Потребителите също така следва да действат благоразумно и да спазват договорните си задължения“.
4 Член 8 от тази директива, озаглавен „Задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя“, гласи:
„1. Държавите членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. Държавите членки, чието законодателство задължава кредиторите да направят оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на справка в съответната база данни, могат да запазят в сила това изискване.
2. Държавите членки гарантират, че ако страните се споразумеят да променят общия размер на кредита след сключването на договора за кредит, кредиторът актуализира финансовата информация по отношение на потребителя, с която разполага, и оценява кредитоспособността на потребителя преди всяко значително увеличение на общия размер на кредита“.
5 Съгласно член 23 от посочената директива, озаглавен „Санкции“:
„Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“.
Чешкото право
6 В член 86 от Zákon č. 257/2016 Sb., o spotřebitelském úvěru (Закон № 257/2016 за потребителския кредит), изменен със Zákon č. 96/2022 Sb. (Закон № 96/2022) (наричан по-нататък „Закон № 257/2016 за потребителския кредит“), се предвижда следното:
„(1) Преди сключване на договор за потребителски кредит или изменение на произтичащите от такъв договор задължения, което се изразява в съществено увеличаване на общия размер на потребителския кредит, кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на необходима, достоверна, достатъчна и подходяща информация, получена от потребителя, а при необходимост — от база данни, позволяваща оценка на кредитоспособността на потребителя, или пък от други източници. Кредиторът предоставя потребителски кредит само ако резултатът от оценката на кредитоспособността на потребителя показва, че няма никакво основателно съмнение в способността на потребителя да погаси потребителския кредит.
(2) При оценката на кредитоспособността на потребителя кредиторът оценява по-специално способността на потребителя да погасява договорените периодични вноски по потребителския кредит въз основа на сравнение на приходите и разходите на потребителя и въз основа на начина, по който потребителят погасява досегашните си задължения. Кредиторът взема предвид стойността на имуществото само ако от договора за потребителски кредит следва, че потребителският кредит трябва да бъде погасен частично или изцяло с постъпленията от продажбата на имуществото на потребителя, а не с периодични вноски, или ако финансовото положение на потребителя показва, че той е в състояние да погаси потребителския кредит, независимо от размера на приходите си“.
7 Член 87, параграф 1 от този закон е формулиран така:
„Ако кредиторът е отпуснал на потребителя потребителския кредит в нарушение на член 86, параграф 1, второ изречение, договорът е нищожен. Съдът взема предвид нищожността по служебен ред. Потребителят е длъжен да върне главницата по потребителския кредит в срок, съответстващ на неговите възможности“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
8 Потребител сключва договор за потребителски кредит в размер на 50 000 чешки крони (CZK) (около 2000 евро) с дружеството JET Money s.r.o., чийто правоприемник е EC Financial Services. Преди сключването на договора потребителят предоставя определено количество информация за своето лично и имуществено положение. Впоследствие той погасява кредита, заплащайки общо сума в размер на 85 000 CZK (около 3500 евро), включваща допълнителните разходи по кредита. През периода на погасяване на кредита той няма никакви оплаквания срещу договора.
9 Жалбоподателят в главното производство, Nárokuj, е търговско дружество, на което потребителят прехвърля вземанията, които може да претендира срещу кредитора по договора за потребителски кредит. Пред запитващата юрисдикция, Okresní soud Praha-západ (Районен съд Прага-Запад, Чехия), това дружество твърди, че договорът е нищожен, тъй като кредиторът не е изпълнил задължението си да оцени кредитоспособността на потребителя. В рамките на иска си за неоснователно обогатяване то претендира да му се плати сума в размер на 35 000 CZK, представляваща разликата между размера на главницата по кредита и погасената от потребителя сума, ведно със законните лихви за забава.
10 От своя страна ответникът в главното производство, EC Financial Services, счита, че кредитоспособността на потребителя е оценена в достатъчна степен и че при всички положения правилата относно защитата на потребителите не са приложими, тъй като разглежданото вземане в главното производство вече се притежава не от потребител, а от търговско дружество.
11 С оглед на тези доводи запитващата юрисдикция има съмнения дали предвид Директива 2008/48 кредитор може да бъде санкциониран, когато неизпълнението на задължението да се оцени кредитоспособността на потребител преди сключването на договор за кредит не е породило вредоносна последица за потребителя. В това отношение тя посочва, че макар някои национални правораздавателни органи да отговарят утвърдително на този въпрос, дори когато въпросният кредит се погасява изцяло и без възражения от страна на потребителя, изглежда, е възможно и противно тълкуване, основаващо се на претегляне на интересите на двете страни по съответния договор и отчитащо факта, че потребителят също е отговорен за своето поведение.
12 Запитващата юрисдикция освен това отбелязва, че целта на член 8 от Директива 2008/48 е да не се допусне потребителят да се сблъска с финансови затруднения при погасяването на кредита, поради което можело да се приеме, че задължението на кредитора да провери кредитоспособността на потребителя съставлява не главната цел на тази директива, а средство, позволяващо тази цел да се постигне.
13 Освен това според запитващата юрисдикция кредитоспособността на потребител не може да се оценява изолирано само въз основа на поисканите от него данни от кредитора, а трябва да се извършва и в зависимост от начина, по който договорното правоотношение е протекло предвид целта за защита на потребителите, преследвана от Директива 2008/48.
14 Накрая, трябвало да се вземат предвид по-специално принципите на правна сигурност и на добросъвестност, тъй като кредитор, отпуснал кредит на потребител, който последният впоследствие погасява, трябва да може да се довери на факта, че с плащанията си потребителят е изплатил дълга си по договора. След като за потребителя не е настъпила никаква вредоносна последица, не било нужно да се налага санкция единствено с цел превенция.
15 При това положение Okresní soud Praha-západ (Районен съд Прага-Запад) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Цели ли се с Директива 2008/48[…] да се санкционира кредитор, тъй като е извършил непълна оценка на кредитоспособността на потребителя, дори когато потребителят е погасил изцяло кредита и в хода на погасяването му не е имал никакви оплаквания срещу договора?“.
По преюдициалния въпрос
По допустимостта
16 Според Европейската комисия преюдициалният въпрос е хипотетичен поради погрешността на отправната точка, на която се основава, а именно че оценката на кредитоспособността на съответния потребител не е извършена в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 или с националните разпоредби, с които тази разпоредба се транспонира. Актът за преюдициално запитване всъщност не съдържал данни, от които да е видно, че тази оценка действително е била недостатъчна.
17 В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Поради това, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решения от 14 юли 2022 г., Volkswagen, C‑134/20, EU:C:2022:571, т. 56 и цитираната съдебна практика, и от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 50 и цитираната съдебна практика).
18 Следователно въпросите, засягащи правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само ако по-специално е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, или когато проблемът е от хипотетично естество (вж. в този смисъл решения от 14 юли 2022 г., Volkswagen, C‑134/20, EU:C:2022:571, т. 57 и цитираната съдебна практика, и от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 51 и цитираната съдебна практика).
19 В разглеждания случай това обаче не е така.
20 От акта за преюдициално запитване всъщност следва, че в основата на съмненията на запитващата юрисдикция стои предположението, формулирано от Nárokuj и оспорено от EC Financial Services, че последното не е изпълнило задължението си за оценка на кредитоспособността на потребителя по член 86 от Закон № 257/2016 за потребителския кредит, по-специално защото не е проверило по надежден начин какъв е действителният размер на разходите на съответния потребител.
21 В това отношение трябва да се припомни, че в Директива 2008/48 не е изброена изчерпателно информацията, с помощта на която кредиторът трябва да оцени кредитоспособността на потребителя (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., CA Consumer Finance, C‑449/13, EU:C:2014:2464, т. 36).
22 Поради това въпросът дали при обстоятелствата по делото в главното производство кредиторът е изпълнил задължението си по член 8 от Директива 2008/48 зависи главно от преценката на изискванията, предвидени за тази цел от националното право.
23 В рамките на производството, предвидено в член 267 ДФЕС, Съдът обаче не трябва да се произнася по тълкуването на националното право и да преценява дали даденото му от запитващата юрисдикция тълкуване е правилно, тъй като в рамките на това производство, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, всяка преценка на фактите и на националното право е от компетентността единствено на националния съд (вж. в този смисъл решения от 16 март 2023 г., Caixabank (Комисиона за обработка на кредита), C‑565/21, EU:C:2023:212, т. 37 и цитираната съдебна практика, и от 4 май 2023 г., Bundesrepublik Deutschland (Електронна пощенска кутия на съда), C‑60/22, EU:C:2023:373, т. 40 и цитираната съдебна практика).
24 При това положение не се оказва очевидно, че исканото тълкуване на Директива 2008/48 няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или пък че повдигнатият проблем е от хипотетично естество по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 18 от настоящото решение.
25 Следователно преюдициалният въпрос е допустим, като се има предвид, че запитващата юрисдикция трябва да провери дали по делото в главното производство кредиторът действително не е изпълнил задължението си по член 8 от Директива 2008/48.
По същество
26 С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 8 и 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато кредиторът не е изпълнил своето задължение да оцени кредитоспособността на потребителя, те не допускат кредиторът да се санкционира в съответствие с националното право с нищожност на договора за потребителски кредит и изгубване на правото да му се платят уговорените лихви, макар договорът да е изпълнен изцяло от страните и за потребителя да не е настъпила вредоносна последица вследствие на това неизпълнение.
27 В самото начало трябва да се отбележи, че воденето на спора в главното производство само между субекти, извършващи дейност по занятие, не е пречка за прилагането на Директива 2008/48 в рамките на същия спор. Съдът всъщност вече е постановил, че приложното поле на тази директива зависи не от това кои са страните по разглеждания спор, а от качеството на страните по договора за кредит (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C‑383/18, EU:C:2019:702, т. 20).
28 От акта за преюдициално запитване впрочем следва, че вземането, което е предмет на спора в главното производство, произтича от задължение за връщане, възникнало поради развалянето на договора за потребителски кредит, сключен между потребител и JET Money, чийто правоприемник е EC Financial Services, и че това вземане е прехвърлено от същия потребител на Nárokuj след погасяването на кредита.
29 След това уточнение трябва да се отбележи, че съмненията на запитващата юрисдикция могат да се разбират като отнасящи се както до евентуалното отстраняване на твърдяно нарушение на член 8 от Директива 2008/48 вследствие на пълното изпълнение на договора за кредит, така и до съответствието с член 23 от тази директива на мерките, предвидени в чешкото право за санкциониране на такова нарушение. За да се даде полезен отговор на преюдициалния въпрос, тези два аспекта трябва да се обсъдят последователно.
30 На първо място, що се отнася до евентуалното отстраняване на нарушение на член 8 от Директива 2008/48 вследствие на пълното изпълнение на договора за кредит, трябва да се припомни, че при тълкуване на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст, и по-специално преследваните цели от правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2023 г., YYY. (Понятие „потребител“), C‑570/21, EU:C:2023:456, т. 28 и цитираната съдебна практика).
31 От текста на член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 следва, че кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора за кредит. Съдът вече е подчертал преддоговорния характер на това задължение (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., CA Consumer Finance, C‑449/13, EU:C:2014:2464, т. 45).
32 Само това обстоятелство обаче не позволява да се определи дали и евентуално при какви условия с пълното изпълнение на договора за кредит може да се поправи наличието на неизпълнение на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя, още повече че Директива 2008/48 не определя нито начина, по който кредиторът трябва да изпълни това задължение (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2014 г., CA Consumer Finance, C‑449/13, EU:C:2014:2464, т. 36), нито задълженията, които възникват за него според резултата от оценката (вж. в този смисъл решение от 6 юни 2019 г., Schyns, C‑58/18, EU:C:2019:467, т. 42 и 43).
33 Що се отнася до анализа на целите, преследвани от Директива 2008/48, от постоянната съдебна практика следва, че предвиденото в член 8 задължение да се оцени кредитоспособността на потребителя, доколкото цели да предпази потребителите срещу рисковете от свръхзадълженост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на посочената директива, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането при потребителските кредити на пълна и задължителна хармонизация в редица ключови области, считана за необходима, за да се осигури на всички потребители в Европейския съюз високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити (решения от 27 март 2014 г., LCL Le Crédit Lyonnais, C‑565/12, EU:C:2014:190, т. 42, и от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 21).
34 Съдът освен това многократно постановява, че предвид съображение 26 от Директива 2008/48 стремежът с това задължение също така е кредиторите да станат отговорни и да се избегне отпускането на заеми на некредитоспособни потребители (вж. в този смисъл решения от 18 декември 2014 г., CA Consumer Finance, C‑449/13, EU:C:2014:2464, т. 35, от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 20, и от 10 юни 2021 г., Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg), C‑303/20, EU:C:2021:479, т. 28).
35 От това следва, от една страна, че със задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя се цели да се предотврати обикновеният риск от свръхзадълженост или неплатежоспособност, произтичащ от недостатъчна проверка на способността и склонността на потребителя да погаси кредита. Такива финансови последици от сключването на договор за кредит за положението на потребителя обаче е възможно да настъпят и след погасяването на кредита.
36 От друга страна, стремежът кредиторите да станат отговорни и предотвратяването на безотговорни практики при отпускането на кредити на потребители допринасят съществено за правилното функциониране на пазара на потребителските кредити. След като тези цели не зависят от положението или поведението на конкретния потребител, те не се постигат поради самото пълно изпълнение на сключения от него договор за кредит. Всякакво друго тълкуване би довело до благоприятстване на неспазването от кредитора на задължението му по член 8 от Директива 2008/48 и би могло да лиши тази разпоредба от нейното полезно действие.
37 Следователно анализът, основан на целите на член 8 от Директива 2008/48, позволява да се заключи, че неизпълнение на предвиденото в тази разпоредба задължение на кредитора да провери кредитоспособността на потребителя не може да се поправи със самото пълно изпълнение на договора за кредит. Липсата на каквито и да било оплаквания на потребителя срещу този договор през периода на погасяване е ирелевантна.
38 Трябва да се направи и уточнението, че съдържащите се в предходната точка констатации не могат да се оспорят с точка 279 от решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др. (C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014), където Съдът постановява, че тъй като изпълнението на договор представлява естественият механизъм за погасяване на договорните задължения и няма специални разпоредби в това отношение, съответният потребител вече не може да се позовава на правото на отказ, признато му с член 14, параграф 1 от Директива 2008/48, след като договорът за кредит е бил изпълнен изцяло от страните и поради това произтичащите от този договор взаимни задължения са престанали да съществуват.
39 Всъщност невъзможността след пълното изпълнение на договора за кредит страните по него да се позовават на взаимните ангажименти, произтичащи от този договор, не се отразява на съществуването на вземане, което е основано на задължение за връщане на недължимото, възникнало при прилагането на национална правна уредба, санкционираща в съответствие с изискването по член 23 от тази директива неизпълнението на предвиденото в член 8 от нея задължение на кредитора да провери кредитоспособността на потребителя.
40 На второ място, що се отнася до въвеждането на система от санкции, които са приложими при нарушение на националните разпоредби, приети въз основа на член 8 от Директива 2008/48, трябва да се припомни, че съгласно член 23 от същата директива тази система трябва да бъде определена по такъв начин, че санкциите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г., Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg), C‑303/20, EU:C:2021:479, т. 30 и цитираната съдебна практика).
41 В това отношение строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект, без при това да се надхвърля необходимото за постигането на целите, преследвани с член 8 от Директива 2008/48 (вж. в този смисъл решения от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 26, и от 14 октомври 2021 г., Landespolizeidirektion Steiermark (Игрални автомати), C‑231/20, EU:C:2021:845, т. 45).
42 Макар именно запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да тълкува и прилага националното право, да трябва да провери дали с оглед на всички обстоятелства по спора в главното производство разглежданите пред нея санкции отговарят на съдържащите се в предходната точка изисквания, Съдът, когато се произнася по преюдициално запитване, все пак може да ѝ даде пояснения, за да я насочи в преценката ѝ (вж. в този смисъл решение от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 27 и 28).
43 В разглеждания случай от преписката, с която Съдът разполага, следва че по чешкото право неизпълнението на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя, предвидено в член 86 от Закон № 257/2016 за потребителския кредит, се санкционира с нищожност на договора за кредит, както се предвижда в член 87, параграф 1 от същия закон, а нищожността води до изгубване от кредитора на правото да му се платят уговорените лихви.
44 Запитващата юрисдикция, EC Financial Services и Комисията считат главно, че когато договорът за кредит е бил изпълнен изцяло, без за потребителя да е настъпила вредоносна последица, налагането на такава санкция е непропорционално, тъй като тя надхвърля необходимото за постигането на целите на Директива 2008/48.
45 В това отношение трябва да се отбележи, че при въвеждането на подходяща система от санкции, приложими при неизпълнение от кредитора на задълженията му по Директива 2008/48, държавите членки трябва надлежно да отчетат значимостта на вредата, която кредиторът с поведението си е причинил на потребителя (вж. по аналогия решение от 16 април 2015 г., UPC Magyarország, C‑388/13, EU:C:2015:225, т. 58). Когато съществува избор между няколко еднакво подходящи мерки за постигане на целите, преследвани от тази директива, в съответствие с принципа на пропорционалност трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, като при всички положения породените от съответната мярка неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели (вж. в този смисъл решение от 24 февруари 2022 г., Agenzia delle dogane e dei monopoli et Ministero dell’Economia e delle Finanze, C‑452/20, EU:C:2022:111, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).
46 В това отношение при пълно изпълнение на сключен от потребител договор за кредит, без за потребителя да е настъпила вредоносна последица по време или вследствие на изпълнението, не се променя фактът, както следва от точки 33 и 34 от настоящото решение, че целта на предвиденото в член 8 от Директива 2008/48 задължение е не само потребителите да се защитят срещу такива рискове, но и кредиторите да станат отговорни и да се избегне отпускането на заеми на некредитоспособни потребители.
47 С оглед на тази две цели Съдът вече е постановил, че предвид същественото значение, което това задължение има в контекста на Директива 2008/48, неговото неизпълнение може да бъде санкционирано в съответствие с националното право с изгубване от кредитора на правото на лихви (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г., Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg), C‑303/20, EU:C:2021:479, т. 39 и 40).
48 По дело, засягащо същата национална правна уредба като разглежданата в главното производство, Съдът освен това вече е постановил, че санкция, която при неизпълнение на задължението да се оцени кредитоспособността на потребителя води до изгубване от кредитора на правото на лихви, е в съответствие с тежестта на наказваното с нея нарушение (вж. в този смисъл решение от 5 март 2020 г., OPR-Finance, C‑679/18, EU:C:2020:167, т. 30).
49 Трябва впрочем да се отбележи, от една страна, че поставянето на прилагането на санкция, водеща до нищожност на договора за кредит и до изгубване от кредитора на правото да му се платят уговорените лихви, в зависимост от условието за потребителя да е настъпила вредоносна последица може да благоприятства неспазването от кредиторите на задължението им по член 8 от Директива 2008/48. Те всъщност могат да се окажат насърчени да не извършват систематична и изчерпателна оценка на кредитоспособността на всички потребители, на които отпускат кредити, а това би противоречало на целите кредиторите да станат отговорни и да се предотвратят безотговорни практики при отпускането на кредити на потребители. Такова тълкуване освен това може да подкопае действително възпиращия характер на предвидената санкция.
50 От друга страна, макар разглежданата в главното производство санкция да може без никакво съмнение да породи сериозни последици за кредитора, тъй като предполага разваляне на договора за кредит, само по себе си това обстоятелство не означава, че кредиторът непременно ще търпи несъразмерни неудобства спрямо преследваните с член 8 от Директива 2008/48 две цели, нито, както твърди EC Financial Services в писменото си становище, че рискът от излагане на тези последици дори след погасяването на кредита представлява накърняване на свободата на стопанска инициатива.
51 Следователно, при условие че запитващата юрисдикция извърши необходимите проверки, принципът на пропорционалност допуска възможността държава членка да реши да санкционира нарушението на националните разпоредби, осигуряващи транспонирането на член 8 от Директива 2008/48, с нищожност на договора за кредит и изгубване от кредитора на правото да му се платят уговорените лихви, макар за потребителя да не е настъпила вредоносна последица вследствие на това нарушение.
52 С оглед на гореизложените съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че членове 8 и 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато кредиторът не е изпълнил своето задължение да оцени кредитоспособността на потребителя, те допускат кредиторът да се санкционира в съответствие с националното право с нищожност на договора за потребителски кредит и изгубване на правото да му се платят уговорените лихви, макар договорът да е изпълнен изцяло от страните и за потребителя да не е настъпила вредоносна последица вследствие на това неизпълнение.
По съдебните разноски
53 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Членове 8 и 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато кредиторът не е изпълнил своето задължение да оцени кредитоспособността на потребителя, те допускат кредиторът да се санкционира в съответствие с националното право с нищожност на договора за потребителски кредит и изгубване на правото да му се платят уговорените лихви, макар договорът да е изпълнен изцяло от страните и за потребителя да не е настъпила вредоносна последица вследствие на това неизпълнение.
Подписи