Дело C‑621/21
WS
срещу
Интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет
(Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град)
Решение на Съда (голям състав) от 16 януари 2024 година
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Обща политика в областта на убежището — Директива 2011/95/ЕС — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Член 2, буква г) — Мотиви за преследване — „Принадлежност към определена социална група“ — Член 10, параграф 1, буква г) — Действия на преследване — Член 9, параграфи 1 и 2 — Връзка между мотивите за преследване и действията на преследване, или между мотивите за преследване и липсата на закрила срещу такива действия — Член 9, параграф 3 — Недържавни субекти — Член 6, буква в) — Условия за субсидиарна закрила — Член 2, буква е) — „Тежки посегателства“ — Член 15, букви а) и б) — Оценяване на молбите за международна закрила за целите на предоставянето на статут на бежанец или на статут на субсидиарна закрила — Член 4 — Насилие срещу жени, основано на пола — Домашно насилие — Заплаха с „престъпление на честта“
1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Опасност от преследване — Мотиви за преследване — Оценяване — Понятие за принадлежност към определена социална група — Жените от една и съща държава на произход в тяхната цялост или по-ограничени групи жени, които споделят допълнителна обща характеристика, съгласно условията, преобладаващи в държавата на произход — Включване
(член 78, параграфи 1 и 2 ДФЕС; член 2, буква г), член 4, параграфи 3 и 4, и член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 37, 38, 44, 46, 47 и 49—62; т. 1 от диспозитива)
2. Контрол по границите, убежище и имиграция —Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Опасение на молител за преследване от недържавни субекти в държавата му на произход — Изискване за връзка между мотивите за преследване и действията на преследване — Липса — Условие — Установяване на връзка между един от мотивите за преследване и липсата на закрила срещу действията на преследване от субектите на закрила
(член 6, буква в), член 7, параграф 1, член 9, параграфи 1—3 и член 10, параграф 1от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 64—67 и 70; т. 2 от диспозитива)
3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95– Условия за субсидиарна закрила — Тежки посегателства — Понятие — Реална заплаха за молителя да бъде убит или да бъде подложен на актове на насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми — Включване
(член 2, буква ж), член 15, букви а) и б), и член 18от Директива 2011/95 на Е)
(вж. т. 75—80; т. 3 от диспозитива)
Резюме
Сезиран с преюдициално запитване, Съдът, заседаващ в голям състав, дава разяснения относно мотива за преследване, който може да доведе до признаването на статут на бежанец, а именно „принадлежност към определена социална група“(1), когато молителят за международна закрила е жена, която твърди, че се страхува, ако се завърне в държавата си на произход, да не бъде убита или подложена на актове на насилие от страна на член на нейното семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми.
WS е турска гражданка от кюрдски произход. Тя пристига законно в България през юни 2018 г., а след това заминава при член на семейството си в Германия, където подава молба за международна закрила. С решение на Държавната агенция за бежанците(2) (наричана по-нататък „ДАБ“) от февруари 2019 г., по искане на германските власти WS е приета от българските власти за разглеждане на молбата ѝ за международна закрила.
По време на проведени през октомври 2019 г. интервюта WS заявява, че сключила принудителен брак на шестнадесетгодишна възраст и била обект на домашно насилие. През септември 2016 г. WS избягала от семейното жилище. През 2017 г. сключила религиозен брак, а през май 2018 г. родила син от този брак. След като напуснала Турция, през септември 2018 г. тя се развела официално с първия си съпруг въпреки неговите възражения. По тези причини тя заявява, че се страхува да не бъде убита от семейството си, ако се завърне в Турция.
С решение от май 2020 г. председателят на ДАБ отхвърля подадената от WS молба за международна закрила, като приема, от една страна, че не са изпълнени условията за предоставяне на статут на бежанец. Всъщност изтъкнатите от WS причини, и по-специално актовете на домашно насилие или заплахите за убийство, отправени срещу нея, били ирелевантни, тъй като не можело да се свържат с нито един от мотивите за преследване, посочени в Закона за убежището и бежанците, с който Директива 2011/95 е транспонирана в българското право. Освен това WS не е заявила, че е била преследвана поради пола си.
От друга страна, на WS е отказано предоставянето на статут на субсидиарна закрила. Счетено е, че тя не отговаря на изискуемите за тази цел условия, тъй като, на първо място, срещу нея не са били предприети действия нито от официалните власти, нито от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. На второ място, WS не е съобщила в полицията за криминалните нападения срещу нея, нито е подала жалба, а е напуснала легално Турция.
Жалбата на WS срещу това решение е отхвърлена.
През април 2021 г. въз основа на нови доказателства WS подава последваща молба за международна закрила, като се позовава на основателни опасения от преследване от страна на недържавни субекти, срещу които турската държава не може да я защити, поради принадлежността си към определена социална група — тази на жените, жертви на домашно насилие, както и на жените, потенциални жертви на престъпления на честта. Като възразява срещу връщането си в Турция, тя посочва, че се страхува, че ще стане жертва на престъпление на честта или че отново ще бъде заставена да се омъжи принудително.
През май 2021 г. ДАБ отказва да възобнови процедурата за предоставяне на международна закрила, като приема по-специално, че WS не е представила никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното ѝ положение или относно държавата ѝ по произход.
Сезирана с жалба срещу това решение, запитващата юрисдикция решава да отправи запитване до Съда за тълкуването на Директива 2011/95, като го приканва да уточни материалноправните условия за предоставянето на международна закрила и видът международна закрила, който следва да се предостави при такива обстоятелства.
Съображения на Съда
Първо, Съдът разглежда дали съгласно Директива 2011/95, в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, жените от тази държава може да се считат в своята цялост за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец, или съответните жени трябва да споделят допълнителна обща характеристика, за да може да се считат за принадлежащи към такава група.
В това отношение Съдът подчертава най-напред, че с Истанбулската конвенция(3) се предвиждат задължения, попадащи в приложното поле на член 78, параграф 2 ДФЕС, който оправомощава законодателя на Съюза да приема мерки за обща европейска система за убежище, като например Директива 2011/95. По този начин, доколкото е свързана с убежището и забраната за връщане, тази конвенция е част от договорите, с оглед на които следва да се тълкува посочената директива(4), въпреки че някои държави членки, сред които и Република България, не са я ратифицирали.
По-нататък, Съдът припомня, че от член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 следва, че една група се счита за „определена социална група“, когато са изпълнени две кумулативни условия. На първо място, членовете на съответната група трябва да споделят поне една от трите отличителни черти, посочени в тази разпоредба(5). На второ място, тази група трябва да има „собствена идентичност“ в държавата на произход.
Що се отнася до първото условие за идентифицирането на „определена социална група“, Съдът отбелязва, че обстоятелството, че дадено лице е от женски пол, представлява вродена характеристика и поради това е достатъчно, за да е изпълнено това условие. Това не изключва възможността жените, които споделят обща допълнителна черта, като например обща история, която не подлежи на изменение(6), също да принадлежат към такава категория по смисъла на посочената разпоредба.
Що се отнася до второто условие за идентифициране на „определена социална група“, Съдът установява, че независимо дали споделят или не допълнителна обща характеристика, жените може да се разглеждат различно от заобикалящото ги общество и да им бъде призната собствена идентичност в това общество въз основа по-специално на социални, морални или правни норми, които се прилагат в държавата им на произход.
Накрая, Съдът обявява, че принадлежността към „определена социална група“ трябва да бъде установена независимо от действията на преследване(7), на които могат да бъдат жертва членовете на тази група в държавата на произход. Въпреки това дискриминацията или преследването на лица, които споделят обща характеристика, може да бъде релевантен фактор в случаите, когато, за да се провери дали е изпълнено второто условие за идентифициране на социална група, следва да се прецени дали разглежданата група се явява различна с оглед на социалните, моралните или правните норми в разглежданата държава на произход.
Следователно, от една страна, жените в своята цялост може да се разглеждат като принадлежащи към „определена социална група“ по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95, когато е установено, че в зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, поради своя пол те са изложени на физическо или психическо насилие, в това число сексуално и домашно насилие. От друга страна, по-ограничени групи жени, които споделят допълнителна обща характеристика(8), може да се считат за принадлежащи към социална група със собствена идентичност в държавата им на произход, ако поради посочената характеристика тези жени се стигматизират или излагат на неодобрение от заобикалящото ги общество, което води до социалното им изключване или до актове на насилие.
Второ, Съдът анализира дали, когато молител твърди, че се опасява от преследване от недържавни субекти в държавата си на произход, Директива 2011/95 изисква да се установи връзка между действията на преследване и поне един от мотивите за преследване, посочени в член 10, параграф 1 от Директива 2011/95. Съдът отбелязва, че съгласно член 9, параграф 3 от тази директива във връзка с други разпоредби(9) признаването на статут на бежанец предполага установяването на връзка между, от една страна, посочените мотиви за преследване, а от друга страна, или действията на преследване(10), или липсата на закрила от страна на „субектите на закрила“(11) срещу действията на преследване, извършени от „недържавни субекти“. Ето защо при наличието на действие на преследване, извършено от недържавен субект, посоченото условие по член 9, параграф 3(12) е изпълнено, когато това действие се основава на някой от посочените в член 10, параграф 1 от тази директива мотиви за преследване, дори ако липсата на закрила не се основава на тези мотиви. Това условие следва да се счита за изпълнено и когато липсата на закрила се основава на някой от мотивите, посочени в последната разпоредба, дори ако действието на преследване, извършено от недържавен субект, не се основава на тези мотиви. Следователно, когато молител твърди, че се опасява от преследване от недържавни субекти в държавата си на произход, не е необходимо да се установява връзка между един от мотивите за преследване, посочени в член 10, параграф 1 от Директива 2011/95, и такива действия на преследване, ако такава връзка може да бъде установена между един от тези мотиви за преследване и липсата на закрила срещу тези действия от субектите на закрила(13).
Трето, Съдът приема, че понятието „тежки посегателства“(14), което може да доведе до признаване на статут на субсидиарна закрила(15), обхваща реалната заплаха за молителя да бъде убит или да бъде подложен на актове на насилие от страна на член на неговото семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми. За да достигне до този извод, Съдът отбелязва, че в член 15, букви а) и б) от Директива 2011/95(16) като „тежки посегателства“ са определени „смъртно наказание или екзекуция“ и „изтезание или унизително отношение, или наказание, наложено на молител в държавата на произход“. Като се има предвид целта на член 15, буква а) от Директива 2011/95 да гарантира закрила на лицата, чието право на живот би било застрашено в случай на завръщане в държавата им на произход, употребеният в него термин „екзекуция“ не може да се тълкува в смисъл, че изключва посегателствата срещу живота единствено поради това че са извършени от недържавни субекти. Ето защо, когато дадена жена е изложена на реална опасност да бъде убита или да бъде подложена на актове на насилие от страна на член на нейното семейство или общност поради предполагаемо нарушаване на културни, религиозни или традиционни норми, такова тежко посегателство трябва да бъде квалифицирано като „екзекуция“ по смисъла на тази разпоредба.