Жалба, подадена на 27 юли 2011 г. от Livio Missir Mamachi di Lusignano срещу решение на Съда на публичната служба от 12 май 2011 г. по дело F-50/09, Livio Missir Mamachi di Lusignano/Комисия
(Дело T-401/11 P)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Livio Missir Mamachi di Lusignano (Kerkhove-Avelgem, Белгия) (представител: F. Di Gianni, R. Antonini, G. Coppo и A. Scalini, avvocati)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
да отмени решението на Съда на публичната служба (първи състав) от 12 май 2011 г. по дело F-50/09, Livio Missir Mamachi di Lusignano/Европейска комисия, с което се отхвърля жалбата на Livio Missir Mamachi di Lusignano по член 236 ЕО и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, с която се иска отмяната на решението на Органа по назначаването от 3 февруари 2009 г. и осъждането на Комисията да заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, произтичащи от убийството на Alessandro Missir Mamachi di Lusignano и неговата съпруга,
да осъди Комисията да заплати в полза на жалбоподателя и на представляваните от него правоприемници на Alessandro Missir Mamachi di Lusignano определена парична сума като обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, както и за неимуществените вреди, претърпени от жертвата преди смъртта ѝ.
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.
Първото правно основание е изведено от това, че Съдът на публичната служба неправилно е счел за недопустимо искането за обезщетение на претърпените от жалбоподателя, както и от Alessandro Missir и от неговите наследници неимуществени вреди.
В подкрепа на това правно основание жалбоподателят поддържа, на първо място, че Съдът на публичната служба е приложил нелогично, неправилно и дискриминационно така нареченото правило за съответствие, което изисква идентичност на основанието и предмета единствено между административната жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника, и жалбата, подадена на основание член 91 от Правилника, но не и между искането по член 90, параграф 1 от Правилника и административната жалба по член 90, параграф 2. На второ място, жалбоподателят поддържа, че направеното от Съда на публичната служба тълкуване на правилото за съответствие ограничава упражняването на основното право на ефективна съдебна защита, закрепено по-специално в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Второто правно основание е изведено от това, че Съдът на публичната служба неправилно е счел, че Комисията носи отговорност за причинените вреди само в размер на 40 %.
В подкрепа на това правно основание жалбоподателят поддържа, че Съдът на публичната служба не е преценил правилно връзката между неправомерното поведение на Комисията, изразяващо си в бездействие, и евентуалните последици от това поведение, тъй като причинената на длъжностното лице вреда е пряка и предвидима последица от небрежността на институцията. Освен това жалбоподателят подържа, че макар вредата да е резултат от взаимодействието на различни причини, Комисията носи солидарна отговорност с убиеца за поправянето на вредата. Следователно предявеното от жалбоподателя срещу Комисията искане за обезщетение за вреди трябва да бъде уважено в размер на 100 %.
Третото правно основание е изведено от това, че Съдът на публичната служба неправилно е счел, че като е изплатила предвидените в Правилника престации в полза на наследниците на Alessandro Missir Комисията е поправила напълно вредата, за която носи отговорност.
В подкрепа на това правно основание жалбоподателят поддържа, че в светлината на произтичащите от общностната съдебна практика принципи предвидените в Правилника престации, различни от тези по член 73, не могат да послужат като обезщетение за претърпените вреди, доколкото става дума за престации, които се различават от обезщетението за вреди по общото право по своето основание, условия и цел. Ето защо след като не е поправила напълно вредата, за която носи отговорност, Комисията трябва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сума, която е достатъчна, за да гарантира пълното поправяне на вредите, претърпени от убитото длъжностно лице и неговите правоприемници.
____________