Дело C‑195/14

Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V.

срещу

Teekanne GmbH & Co. KG

(Преюдициално запитване,
отправено от Bundesgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Директива 2000/13/ЕО — Етикетиране и представяне на храните — Член 2, параграф 1, буква a), подточка i) и член 3, параграф 1, точка 2 — Етикетиране, което може да заблуди купувача относно състава на храните — Списък на съставките — Използване на текста „малиново-ванилово приключение“ и изображения на малини и цветове от ванилия върху опаковката на плодов чай, който не съдържа тези съставки“

Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 4 юни 2015 г.

Сближаване на законодателствата — Етикетиране, представяне и реклама на храните — Директива 2000/13 — Забрана за етикетиране, което може да заблуди купувача — Етикетиране, което внушава чрез външния вид, описанието или картинното изображение на определена съставка, че тази съставка се съдържа в храната — Липса на тази съставка, която се установява единствено от списъка на съставките върху опаковката на посочената храна — Недопустимост — Преценка от страна на националната юрисдикция

(член 2, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 1, точка 2 от Директива 2000/13 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 2, параграф 1, буква a), подточка i) и член 3, параграф 1, точка 2 от Директива 2000/13 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните, изменена с Регламент № 596/2009, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат етикетиране на храна и използване на методи, които могат да внушат чрез външния вид, описанието или картинното изображение на определена съставка, че тази съставка се съдържа в храната, докато в действителност тя липсва и липсата ѝ се установява единствено от списъка на съставките върху опаковката на посочената храна.

Списъкът на съставките, в някои хипотези, дори и да е точен и изчерпателен, не може в достатъчна степен да коригира погрешната или неточна представа на потребителя по отношение на характеристиките на храната, която се създава от другите елементи върху опаковката ѝ.

Запитващата юрисдикция следва да извърши цялостна преценка на различните елементи върху опаковката на съответната храна, за да определи дали средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да бъде заблуден. При тази преценка запитващата юрисдикция ще трябва по-специално да вземе предвид текстовете, използваните изображения и разположението, размера, цвета, шрифта, езика, синтаксиса и пунктуацията на различните елементи върху опаковката на храната.

(вж. точки 40, 42—44 и диспозитива)