Дело T‑111/08
MasterCard, Inc. и др.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Решение на сдружение на предприятия — Пазар на услугите по акцептиране на транзакциите, извършени с дебитни карти, карти с отложено плащане и кредитни карти — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Резервни многостранни такси за обмен — Член 81, параграфи 1 и 3 ЕО — Понятие за съпътстващо ограничение — Липса на обективна необходимост — Ограничаване на конкуренцията относно резултата — Условия за предоставяне на индивидуално освобождаване — Право на защита — Коригираща мярка — Периодична имуществена санкция — Мотивиране — Пропорционалност“
Резюме на решението
1. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Писмена защита — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Документи, приложени към жалбата или писмената защита — Допустимост — Условия
(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в), член 46, параграф 1, буква б) и член 47, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Конкуренция — Картели — Забрана — Освобождаване — Клауза, квалифицирана като съпътстващо ограничение — Понятие за съпътстващо ограничение — Обхват — Ограничение, пряко свързано с основната операция и обективно необходимо за осъществяването ѝ — Обективен и пропорционален характер
(член 81, параграфи 1 и 3 ЕО)
3. Конкуренция — Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация
(член 81, параграф 1 ЕО)
4. Конкуренция — Картели — Очертаване на пазара — Предмет — Преценка на въздействието върху условията на конкуренция и търговията между държавите членки — Последици във връзка с възраженията в това отношение
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
5. Конкуренция — Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Тежест на доказване
(член 81, параграф 3 ЕО; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Конкуренция — Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Подобряване на производството или разпространението на стоките или допринасяне за техническия или икономическия прогрес
(член 81, параграф 3 ЕО)
7. Конкуренция — Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Комплексна икономическа преценка — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Граници
(член 81, параграф 3 ЕО)
8. Конкуренция — Картели — Решения на сдружения на предприятия — Понятие
(член 81, параграф 1 ЕО)
9. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание
(член 81, параграф 1 ЕО, член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
10. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Право на достъп до преписката — Нарушаване — Отказ на достъп до документи, които могат да бъдат полезни за защитата на предприятието
1. По силата на член 21 от Статута на Съда и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд исковата молба или жалбата трябва да посочват предмета на спора и кратко изложение на посочените правни основания. За да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други, макар и приложени към исковата молба или жалбата документи не заличава липсата на съществените обстоятелства от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата искова молба или жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби.
Освен това съдът на Съюза не е длъжен да изследва и установява сред приложенията правните основания и доводи, на които биха могли да се основават искът или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция.
Това тълкуване на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник важи и по отношение на условията за допустимост на писмената реплика, която според член 47, параграф 1 от същия правилник има за цел да допълни исковата молба или жалбата.
Въпреки че с оглед на презумпцията за законосъобразност на актовете, приети от институциите на Европейския съюз, жалбата и писмената защита отговарят на различни цели и следователно са подчинени на различни изисквания, това не променя обстоятелството, че по отношение на възможността за препращане към приложенията към писмената защита трябва да се следва същият подход, който важи по отношение на жалбата, доколкото член 46, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник уточнява, че писмената защита трябва да съдържа изложените фактически и правни доводи.
Приложенията могат да бъдат взети предвид само доколкото обосновават или допълват правни основания или доводи, изрично посочени от страните в текста на писмените им изявления, и доколкото е възможно с точност да се определи кои са съдържащите се в тях обстоятелства, които обосновават или допълват посочените правни основания или доводи.
(вж. точки 68—71)
2. Понятието за съпътстващо ограничение в конкурентното право на Съюза обхваща всички ограничения, които са пряко свързани с основната операция и обективно необходими за осъществяването ѝ.
Под ограничение, пряко свързано с основната операция, следва да се разбира всяко ограничение, което по важност е подчинено по отношение реализирането на тази операция и което очевидно е свързано с последната.
Що се отнася до условието, свързано с необходимостта от ограничението, то предполага двоен тест. Всъщност следва да се провери, от една страна, дали ограничението е обективно необходимо за реализирането на основната операция, и от друга страна, дали е пропорционално по отношение на нея.
По отношение на проверката на обективната необходимост от дадено ограничение следва да се припомни, че доколкото не може да се приеме съществуването на разумно правило, условието за обективна необходимост не може да се тълкува в смисъл, че предполага претегляне на положителното и отрицателното въздействие на дадено споразумение върху конкуренцията. Всъщност подобен анализ може да се извърши само в специфичните рамки на член 81, параграф 3 ЕО. Ето защо проверката на обективната необходимост от дадено ограничение по отношение на основната операция само може да е относително абстрактна. Не става въпрос да се анализира дали с оглед на конкурентната ситуация на разглеждания пазар ограничението е абсолютно необходимо за търговския успех на основната операция, а да се определи дали в конкретните рамки на основната операция ограничението е необходимо за нейното реализиране. Ако се окаже, че при липсата на такова ограничение реализирането на основната операция е трудно или дори невъзможно, ограничението може да се счита за обективно необходимо за нейното реализиране.
Що се отнася до преценката на пропорционалността на ограничението по отношение на реализирането на основната операция, важно е да се провери дали продължителността, материалното и териториалното приложно поле на ограничението не надхвърлят необходимото, за да се реализира посочената операция. Ако продължителността и приложното поле на ограничението надхвърлят необходимото, за да се реализира операцията, ограничението трябва да се разгледа отделно в рамките на член 81, параграф 3 ЕО.
На последно място, доколкото преценката на акцесорния характер на дадено ограничение по отношение на основната операция предполага сложен икономически анализ от страна на Комисията, съдебният контрол върху тази преценка се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.
(вж. точки 77—82)
3. Антиконкурентните цел и резултат на дадено споразумение са не кумулативни, а алтернативни условия за преценка дали такова споразумение попада в обхвата на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана. Алтернативният характер на това условие, посочен със съюза „или“, води до необходимостта на първо място да се разгледа самата цел на споразумението, като се има предвид икономическият контекст, в който то трябва да се прилага. В случай обаче че анализът на съдържанието на споразумението не разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, тогава следва да се разгледа резултатът от него, а за да бъде забранено — да се изисква едновременното наличие на обстоятелства, установяващи, че всъщност конкуренцията е била в значителна степен или предотвратена, или ограничена, или нарушена. Не е необходимо да се разглеждат резултатите от дадено споразумение, след като е установена неговата антиконкурентна цел.
(вж. точка 139)
4. Определянето на съответния пазар има различна роля според това дали се прилага член 81 ЕО или член 82 ЕО. При прилагането на член 82 ЕО точното определяне на съответния пазар е задължително и предварително условие за решението относно поведение, за което се твърди, че е антиконкурентно, тъй като, преди да се установи наличието на злоупотреба с господстващо положение, трябва да се установи наличието на господстващо положение на дадения пазар, което предполага този пазар да е предварително определен. При прилагането на член 81 ЕО, за да се определи дали разглежданото споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика може да засегне търговията между държавите членки и има за цел или за резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар, трябва да бъде определен съответният пазар. Ето защо в рамките на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО възраженията срещу приетото от Комисията определение на пазара нямат самостоятелно измерение по отношение на тези относно засягането на търговията между държавите членки и нарушаването на конкуренцията. Оспорването на определението на релевантния пазар е неотносимо, ако Комисията е приела основателно, въз основа на посочените в обжалваното решение документи, че въпросното споразумение нарушава конкуренцията и може да засегне значително търговията между държавите членки.
(вж. точка 171)
5. Както се припомня в член 2 от Регламент № 1/2003, предприятието или сдружението на предприятия, което ще се възползва от възможността по член 81, параграф 3 ЕО, носи тежестта на доказване, че условията на посочения параграф са изпълнени. Следователно лицето, което иска да се ползва от член 81, параграф 3 ЕО, трябва да докаже чрез убедителни доводи и доказателства, че тези условия са изпълнени.
От своя страна Комисията трябва да провери надлежно тези доводи и доказателства, тоест да определи дали те установяват, че са изпълнени условията за прилагане на член 81, параграф 3 ЕО. В някои случаи посочените доводи и доказателства може да са от такова естество, че да изискват от Комисията да представи обяснения или обосновка, като в противен случай може да се приеме, че лицата, които искат да се ползват от член 81, параграф 3 ЕО, са се освободили от тежестта на доказване. В такъв случай Комисията трябва да опровергае тези доводи и доказателства.
(вж. точки 196 и 197)
6. Всяко решение на сдружение на предприятия, което ограничава конкуренцията с оглед на своя резултат или на целта си, по принцип може да се ползва от освобождаване по смисъла на член 81, параграф 3 ЕО.
Прилагането на тази разпоредба е подчинено на определени условия, наличието на които е едновременно необходимо и достатъчно. Необходимо е, първо, решението или категорията решения на сдружения на предприятия да допринася за подобряване на производството или разпространението на съответните стоки или услуги или за развитието на техническия или икономическия прогрес, второ, трябва да предоставя на потребителите справедлив дял от получените ползи, трето, на участващите предприятия не трябва да се налагат ограничения, които не са абсолютно необходими, и четвърто, не трябва да се дава възможност на такива предприятия да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки или услуги.
По силата на първото условие, съдържащо се в член 81, параграф 3 ЕО, споразуменията, които могат да бъдат освободени, трябва да „допринасят за подобряване на производството или разпространението на продуктите или за развитието на техническия или икономическия прогрес“. Подобряването не може да се идентифицира с всяко предимство, което партньорите извличат от споразумението във връзка с дейността им по производство и разпространение. Това подобряване трябва да се изразява по-специално в осезаеми обективни предимства, които могат да компенсират отрицателните последици от споразумението за конкуренцията.
Съществените обективни предимства, обхванати от първото условие на член 81, параграф 3 ЕО, могат да се проявяват не само на съответния пазар, но и за всеки друг пазар, в рамките на който разглежданото споразумение може да има благоприятни последици, дори — в по-общ план — за всяка услуга, чието качество или ефикасност могат да се подобрят в резултат от съществуването на това споразумение.
(вж. точки 199, 200, 206 и 228)
7. Доколкото съдът, сезиран с искане за отмяна на решение относно прилагането на член 81, параграф 3 ЕО, е изправен пред комплексна икономическа преценка, контролът му по същество се свежда до проверка дали фактите са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката им и дали е направена правилна правна квалификация въз основа на тези факти.
Съдът обаче трябва да провери не само дали изтъкнатите доказателства са точни, достоверни и съгласувани, но и дали съдържат всички релевантни данни, за да се прецени дадена комплексна ситуация, и дали могат да подкрепят изведените от тях заключения. За сметка на това той не може да замести със своята собствена икономическата преценка на автора на решението, чиято законосъобразност трябва да провери.
(вж. точки 201 и 202)
8. Член 81 ЕО се прилага за сдруженията, доколкото тяхната дейност или тази на участващите в тях предприятия е насочена към произвеждането на последиците, които тази разпоредба цели.
От субективна гледна точка понятията „споразумение“, „решения на сдружения на предприятия“ и „съгласувана практика“ включват форми на тайно договаряне, които имат едно и също естество и се разграничават само по своите интензивност и проявни форми.
Що се отнася по-конкретно до понятието за решения на сдружения на предприятия, то има за цел да не допусне възможността предприятията да се отклоняват от правилата на конкуренцията единствено поради формата, чрез която съгласуват поведението си на пазара. За да осигури ефективността на този принцип, член 81, параграф 1 ЕО обхваща не само преките способи за съгласуване на поведението между предприятия (споразуменията и съгласуваните практики), но и институционализираните форми на сътрудничество, тоест положенията, при които икономическите оператори осъществяват дейност посредством определена колективна структура или общ орган.
Съществуването на общност на интереси или на общ интерес представлява релевантен фактор за целите на преценката дали е налице решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО.
(вж. точки 241—243 и 251)
9. Зачитането на правото на защита изисква в хода на административното производство на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно становището си относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на Договора.
Член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 отразява този принцип, доколкото предвижда изпращането до страните на изложение на възраженията, което трябва да посочва по ясен начин всички съществени елементи, на които се основава Комисията на този етап на производството, за да се даде възможност на заинтересованите лица действително да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията, и да изложат надлежно своята защита, преди Комисията да приеме окончателно решение. Това изискване е спазено, ако в посоченото решение не се твърди, че заинтересованите лица са извършили нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и ако са взети предвид само фактите, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения.
Това посочване обаче може да бъде направено обобщено, а окончателното решение не трябва непременно да бъде копие на изложението на възраженията, тъй като това изложение представлява подготвителен документ, съдържащ фактически и правни преценки с чисто временен характер. Ето защо са допустими допълнения към изложението на възраженията, направени в светлината на писмения отговор на страните, чиито доводи доказват, че те са могли действително да упражнят правото си на защита. С оглед на административното производство Комисията може също така да ревизира или добавя фактически или правни доводи в подкрепа на формулираните от нея възражения.
Следователно изпращането на заинтересованите лица на допълнително изложение на възраженията е необходимо само когато в резултат на направените проверки Комисията иска да предяви нови обвинения на предприятията или да измени съществено доказателствата за установените нарушения.
(вж. точки 265—268)
10. Нарушение на правото на защита е налице, когато съществува възможност, поради допусната от Комисията нередовност, провежданото от нея административно производство да доведе до различен резултат. Предприятие жалбоподател установява извършването на такова нарушение, като докаже в достатъчна степен не че съдържанието на решението на Комисията би било различно, а че то е можело да осигури по-добре своята защита, ако нередовността е липсвала, например поради факта че е щяло да може да използва документи, достъпът до които му е бил отказан в хода на административното производство.
(вж. точка 269)