РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
22 февруари 2024 година(*)
„Обжалване — Институционално право — Европейска гражданска инициатива — Регламент (ЕС) № 211/2011 — Регистрация на предложение за гражданска инициатива — Член 4, параграф 2, буква б) — Предложение, което не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите — Тежест на доказване — Правомощие на Комисията да извърши частична регистрация“
По дело C-54/22 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 27 януари 2022 г.,
Румъния, представлявана от L.-E. Baţagoi, M. Chicu, E. Gane и L. Liţu, в качеството на представители,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Европейска комисия, представлявана от H. Croce и C. Urraca Caviedes,
ответник в първоинстанционното производство,
Унгария, представлявана от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: O. Spineanu-Matei, председател на състава, S. Rodin (докладчик) и L.S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: N. Emiliou,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 октомври 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Румъния иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 10 ноември 2021 г., Румъния/Комисия (T-495/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:781), с което Общият съд е отхвърлил жалбата ѝ за отмяна на Решение (ЕС) 2019/721 на Комисията от 30 април 2019 година относно предложената гражданска инициатива, озаглавена „Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и на устойчивостта на регионалните култури“ (ОВ L 122, 2019 г., стр. 55, наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
2 Съображения 1, 2, 4 и 10 от Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно гражданската инициатива (OВ L 65, 2011 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 94, 2012 г., стр. 49) гласят:
„(1) С Договора за [ЕС] се укрепва гражданството на [Европейския съюз] и се засилва допълнително демократичното функциониране на Съюза, като се предвижда, inter alia, че всеки гражданин трябва да има правото да участва в демократичния живот на Съюза чрез европейска гражданска инициатива [наричана по-нататък „ЕГИ“]. Тази процедура предоставя на гражданите възможност пряко да се обърнат към [Европейската комисия] с искане и да я приканят да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, подобно на правото, предоставено на Европейския парламент съгласно член 225 [ДФЕС] и на Съвета [на Европейския съюз] съгласно член 241 ДФЕС.
(2) Процедурите и условията, необходими за [ЕГИ], следва да бъдат ясни, разбираеми, лесни за прилагане и пропорционални на естеството на [ЕИГ], така че да насърчават участието на гражданите и да правят Съюза по-достъпен. Те следва да установяват разумен баланс между права и задължения.
[...]
(4) Комисията следва при поискване да предоставя на гражданите информация и неофициални консултации относно [ЕГИ], особено що се отнася до критериите за регистрация.
[...]
(10) За да се гарантират последователността и прозрачността на предложените [ЕГИ] и за да се избягва ситуация, при която се събират подписи за предложение за [ЕГИ], което не отговаря на условията, установени от настоящия регламент, следва да бъде задължително регистрирането на такива инициативи на уебсайт, предоставен от Комисията, преди да започне събирането на необходимите изявления за подкрепа от гражданите. Всички предложения за [ЕГИ], които отговарят на условията, установени в настоящия регламент, следва да бъдат регистрирани от Комисията. Комисията следва да извършва регистрацията в съответствие с общите принципи на добрата администрация“.
3 Член 1 от Регламент № 211/2011 гласи:
„С настоящия регламент се установяват процедурите и условията, необходими за представянето на [ЕГИ], както е предвидено в член 11 от ДЕС и член 24 от ДФЕС“.
4 Съгласно член 2 от този регламент:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1) „[ЕГИ]“ означава инициатива, внесена в Комисията в съответствие с настоящия регламент, с която Комисията се приканва да представи подходящо предложение в рамките на правомощията ѝ по въпроси, за които гражданите считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим правен акт на Съюза, и която е получила подкрепата на най-малко един милион имащи право да я подпишат поддръжници, които произхождат от най-малко една четвърт от всички държави членки;;
[...]
3) „организатори“ означава физически лица, образували граждански комитет, които отговарят за подготовката и внасянето на [ЕГИ] в Комисията“.
5 Член 4, параграфи 1—3 от посочения регламент предвижда:
„1. Преди да започне събирането на изявления за подкрепа от поддръжниците на дадена предложена [ЕГИ], от организаторите се изисква да регистрират инициативата в Комисията, като предоставят информацията, посочена в приложение II, и по-специално тази относно предмета и целите на предложената [ЕГИ].
[...]
2. В срок от два месеца след получаването на информацията, посочена в приложение II, Комисията регистрира предложената [ЕГИ] под уникален регистрационен номер и изпраща потвърждение за това на организаторите, при положение че са изпълнени следните условия:
[...]
б) предложената [ЕГИ] не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите;
[...]
3. Комисията отказва регистрация, ако установените в параграф 2 условия не са изпълнени.
При отказ за регистрация на предложена [ЕГИ] Комисията информира организаторите относно причините за този отказ и относно всички възможни съдебни и извънсъдебни средства за защита, с които те разполагат“.
6 Приложение II към същия регламент, което се отнася до необходимата информация за регистрацията на предложена ЕГИ, изисква да се предостави определена информация, за да се регистрира такава инициатива, а именно насловът на ЕГИ, нейният предмет, описание на целите на ЕГИ, относно която Комисията се приканва към действие, и разпоредбите на Договорите, които според организаторите са относими към предложеното действие. Освен това в това приложение се предвижда, че организаторите могат да предоставят по-подробна информация относно предмета, целите и контекста на предложената ЕГИ.
7 Регламент № 211/2011 е отменен, считано от 1 януари 2020 г., с Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно европейската гражданска инициатива (ОВ L 130, 2019 г., стр. 55).
Обстоятелствата по спора и спорното решение
8 Видно от обжалваното съдебно решение, обстоятелствата по спора могат да бъдат обобщени, както следва.
9 На 18 юни 2013 г. пред Комисията е представено предложение за ЕГИ с наслов „Политиката на сближаване в полза на равенството между регионите и на устойчивостта на регионалните култури“ (наричано по-нататък „разглежданото предложение за ЕГИ“).
10 С Решение C(2013) 4975 final от 25 юли 2013 г. Комисията отхвърля искането за регистрация на разглежданото предложение за ЕГИ, с мотива че то попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.
11 С решение от 10 май 2016 г., Izsák и Dabis/Комисия (T-529/13, EU:T:2016:282), Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на това решение.
12 Решението на Общия съд е обжалвано пред Съда, който с решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C-420/16 P, EU:C:2019:177), го отменя и като се произнася окончателно по спора, отменя Решение C(2013) 4975 final.
13 В точки 61 и 62 от това решение Съдът постановява по-специално, че при преценката на спазването на условието за регистрация, предвидено в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, въпросът дали предлаганата мярка в контекста на дадена ЕГИ попада в обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите по смисъла на тази разпоредба, представлява на пръв поглед не фактически въпрос или въпрос, свързан с преценката на доказателства, а най-вече въпрос на тълкуване и прилагане на съответните разпоредби от Договорите. Следователно на този етап посочената институция не трябва да проверява дали всички изтъкнати фактически обстоятелства са доказани, нито дали мотивите в подкрепа на предложението и предложените мерки са достатъчни, а да изследва дали от обективна гледна точка подобни мерки, разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите.
14 На 30 април 2019 г. Комисията приема спорното решение, с което регистрира разглежданото предложение за ЕГИ в посочения в член 1, параграф 2 от това решение обхват.
15 В съображения 1 и 2 от спорното решение Комисията определя предмета и целите на разглежданото предложение за ЕГИ въз основа на предоставената от организаторите информация.
16 Според тези съображения целта на предложението за ЕГИ е в рамките на политиката на сближаване Съюзът да обърне особено внимание на регионите, чиито етнически, културни, религиозни или езикови особености са различни от тези на заобикалящите ги региони. За тези региони, включително географските зони без структури с административни правомощия, предотвратяването на всяко неравенство или всяко изоставане в икономическото развитие спрямо заобикалящите ги региони, подкрепата за икономическото развитие и опазването на условията за икономическото, социалното и териториалното сближаване трябва да се осигурят по такъв начин, че особеностите им да останат непроменени. Затова на тези региони трябва да се осигурят равни възможности за достъп до различните фондове на Съюза, запазване на особеностите им и правилно икономическо развитие, за да бъде развитието на Съюза устойчиво и да се запази неговото културно многообразие.
17 В съображения 3 и 4 от спорното решение Комисията посочва, че за да се насърчи използването от гражданите на Съюза на механизма на ЕГИ и в крайна сметка участието им в демократичния живот на Съюза, изискваните за ЕГИ процедури и условия следва да бъдат ясни, разбираеми, лесни за прилагане и пропорционални на естеството на ЕГИ.
18 В съображение 5 от спорното решение Комисията уточнява:
„Правни актове на Съюза за целите на прилагането на Договорите могат да бъдат приемани за определянето на задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, което може да включва и групиране на фондовете в съответствие с член 177 [ДФЕС]“.
19 В съображение 6 от спорното решение Комисията посочва, че разглежданото предложение за ЕГИ, „доколкото […] е насочен[о] към изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в рамките на Съюза“, не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията ѝ по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011.
20 Член 1 от спорното решение гласи:
„1. Предложената за [разглеждане ЕГИ] се регистрира.
2. Изявления в подкрепа на тази предложена [ЕИГ] могат да бъдат събирани въз основа на разбирането, че нейната цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза“.
Жалбата пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
21 На 8 юли 2019 г. Румъния подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.
22 На 8 октомври 2019 г. Унгария подава молба за встъпване в производството пред Общия съд в подкрепа на исканията на Комисията.
23 В подкрепа на жалбата си Румъния изтъква две основания, първото от които е нарушение на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, а второто — нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС.
24 С обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред обявява жалбата за допустима, като приема, че спорното решение представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС.
25 По-нататък той приема, че в това решение Комисията надлежно е посочила мотивите, които обосновават регистрацията на разглежданото предложение за ЕГИ.
26 Накрая Общият съд постановява по същество, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела на етапа на регистрацията, че разглежданото предложение за ЕГИ не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите.
27 Поради това Общият съд отхвърля жалбата като неоснователна.
Исканията на страните в производството по обжалване
28 Румъния иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение и спорното решение,
– при условията на евентуалност, да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
29 Комисията и Унгария искат от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Румъния да заплати съдебните разноски.
По жалбата
30 В подкрепа на жалбата си Румъния изтъква едно-единствено основание — нарушение на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 във връзка с член 5, параграф 2 ДЕС. Това основание се състои от две части, всяка от които е изведена от неправилно тълкуване на тази разпоредба, що се отнася до свободата на преценка, с която разполага Комисията, за да определи дали трябва да бъде регистрирана предложена ЕГИ.
По първата част от единственото основание
Доводи на страните
31 С първата част от единственото си основание, която съдържа две оплаквания, Румъния поддържа, че Общият съд е изтълкувал неправилно едно от условията, на които трябва да отговаря предложената ЕГИ, за да бъде регистрирана от Комисията, а именно условието по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011. Всъщност в точки 105 и 106 от обжалваното съдебно решение Общият съд не се съобразил с критериите, въз основа на които Комисията трябва да прецени дали предложена ЕГИ отговаря на това условие.
32 С първото оплакване Румъния упреква Общия съд, че в точка 105 от обжалваното съдебно решение неправилно е приел, че Комисията може да откаже регистрацията на предложение за ЕГИ само ако при извършената по силата на тази разпоредба проверка стигне до извода, че е напълно изключено въз основа на тази разпоредба тя да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите.
33 Всъщност от точки 61 и 62 от решение от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия (C-420/16 P, EU:C:2019:177), следвало, че за да прецени спазването на предвиденото в тази разпоредба условие за регистрация, Комисията трябва само да провери дали от обективна гледна точка предложените мерки, разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите. Освен това съгласно тази съдебна практика при извършването на тази проверка Комисията трябвало да се ръководи от предмета и целите на предложението за ЕГИ, така както са изложени в предоставената от организаторите задължителна и евентуално допълнителна информация, посочена в приложение II към Регламент № 211/2011. От това следвало, че когато извършва проверка по силата на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, Комисията разполага с ограничена свобода на преценка, поради което проверката трябва да се извърши само с оглед на предмета, целите и разпоредбите на Договорите, посочени от организаторите в предложението за ЕГИ.
34 Според Румъния обаче в точка 105 от обжалваното съдебно решение Общият съд е пренебрегнал обхвата на тази проверка и следователно на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 във връзка с приложение II към този регламент и имплицитно е задължил Комисията да разгледа предложението за ЕГИ с оглед на всички разпоредби на Договорите, включително тези, които не са били изрично посочени от организаторите в предоставената от тях информация. Подобна проверка обаче не представлявала просто проверка in abstracto на предложението за ЕГИ и освен това създавала объркване между различните етапи на дадена ЕГИ.
35 С второто оплакване Румъния упреква Общия съд, че в точка 106 от обжалваното съдебно решение е приел, че дори когато има силни съмнения, че предложението за ЕГИ попада в обхвата на правомощията ѝ да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите, Комисията трябва да регистрира това предложение, за да започне политически дебат в рамките на институциите.
36 В това отношение решение от 19 декември 2019 г., Puppinck и др./Комисия (C-418/18 P, EU:C:2019:1113), на което Общият съд се основал в този контекст, било ирелевантно, тъй като по делото, по което е постановено това решение, Съдът е трябвало да се произнесе по последиците от регистрацията, и по-специално по въпроса дали Комисията е длъжна да предложи мерки, които се вписват в линията на разглежданата по посоченото дело ЕГИ.
37 При всички положения възприетото от Общия съд в точка 106 от обжалваното съдебно решение тълкуване можело — след регистрацията на предложение за ЕГИ — да доведе до провеждането на дебати по предложени актове, които в действителност не са от компетентността на Съюза. Всъщност такова тълкуване, което на практика би отложило извършването на проверката за спазване на обхвата на правомощията на Съюза за предвидения в член 10 от Регламент № 211/2011 следващ етап, щяло да лиши етапа на регистрацията от всякакво полезно действие.
38 Комисията и Унгария считат, че първата част от единственото основание трябва да се отхвърли по същество. Според Комисията тази част при всички положения е неотносима.
Съображения на Съда
39 Най-напред, що се отнася до принципите, на които се основава процесът на регистрация на предложение за ЕГИ, следва да се припомни, че в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 е предвидено, че Комисията регистрира предложена ЕГИ, при положение че „не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите“.
40 Съгласно постоянната практика на Съда това условие за регистрация трябва — в съответствие с преследваните от ЕГИ цели, които са посочени в съображения 1 и 2 от Регламент № 211/2011 и се състоят по-специално в това да се насърчи участието на гражданите в демократичния живот на Съюза и да се направи Съюзът по-достъпен — да се тълкува и прилага от Комисията, сезирана с предложение за ЕГИ, по такъв начин, че да се осигури лесен достъп до ЕГИ (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2017 г., Anagnostakis/Комисия, C-589/15 P, EU:C:2017:663, т. 49, от 7 март 2019 г. Izsák и Dabis/Комисия, C-420/16 P, EU:C:2019:177, т. 53, и от 20 януари 2022 г., Румъния/Комисия, C-899/19 P, EU:C:2022:41, т. 44).
41 Следователно само ако с оглед на предмета и целите на предложение за ЕГИ, видни от задължителната и евентуално от допълнителната информация, предоставена от организаторите съобразно с приложение II към Регламент № 211/2011, това предложение е очевидно извън рамките на правомощията, въз основа на които на Комисията може да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите, последната е овластена да откаже регистрирането на предложението за ЕГИ на основание на член 4, параграф 2, буква б) от посочения регламент (решения от 12 септември 2017 г., Anagnostakis/Комисия, C-589/15 P, EU:C:2017:663, т. 50, и от 7 март 2019 г., Izsák и Dabis/Комисия, C-420/16 P, EU:C:2019:177, т. 54).
42 Освен това от практиката на Съда следва също, че за да прецени спазването на условието за регистрация, предвидено в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, Комисията трябва само да провери дали от обективна гледна точка предложените мерки в предложение за ЕГИ, разглеждани абстрактно, биха могли да бъдат приети на основание на Договорите (решение от 20 януари 2022 г., Румъния/Комисия, C-899/19 P, EU:C:2022:41, т. 46 и цитираната съдебна практика).
43 От това следва, че щом като след първоначален анализ, извършен въз основа на задължителната и евентуално на допълнителната информация, предоставена от организаторите, не се установи, че предложение за ЕГИ е очевидно извън обхвата на тези правомощия на Комисията, посочената институция следва да регистрира съответното предложение, при условие че са изпълнени останалите изисквания, определени в член 4, параграф 2, от Регламент № 211/2011 (решение от 20 януари 2022 г., Румъния/Комисия, C-899/19 P, EU:C:2022:41, т. 47).
44 Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледа първата част от единственото основание на Румъния, с която последната по същество упреква Общия съд, че е тълкувал неправилно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, когато в точки 105 и 106 от обжалваното съдебно решение е уточнил обхвата на свободата на преценка, с която разполага Комисията, за да определи дали трябва да бъде регистрирано дадено предложение за ЕГИ.
45 Първото оплакване от тази част е насочено срещу точка 105 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд по същество приема, че Комисията може да откаже регистрацията на предложение за ЕГИ само ако при проверката по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 стигне до извода, че може напълно да се изключи възможността тя да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите.
46 Тази държава членка упреква Общия съд, че е приел, че в рамките на тази проверка Комисията може да откаже регистрацията на предложение за ЕГИ само ако заключи, че „може напълно да се изключи възможността“ това предложение да ѝ позволи да представи такова предложение за правен акт.
47 В това отношение следва да се отбележи, че в тази точка се съдържа заключението, което следва от точки 100—104 от посоченото решение, които Румъния не оспорва в рамките на настоящото производство по обжалване. Следователно с тази заключителна точка Общият съд има за цел само да обобщи практиката на Съда и съдържанието на релевантните разпоредби от Регламент № 211/2011 във връзка с проверката, която Комисията трябва да извърши съгласно член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, които той припомня в посочените точки 100—104.
48 Макар в точка 105 от обжалваното съдебно решение Общият съд да е използвал изрази или формулировки, различни от тези, които е използвал в точки 100—104 от това решение, от текста на точка 105 не може да се заключи, че в тази точка Общият съд е въвел критерий за регистрация на предложение за ЕГИ, който е в противоречие с елементите, които е изложил в точки 100—104 от посоченото решение, и с критериите, припомнени в точки 39—43 от настоящото решение.
49 По-специално, противно на поддържаното от Румъния, точка 105 от обжалваното съдебно решение не може да се тълкува в смисъл, че в нея Общият съд се е позовал на задължение на Комисията да провери дали за представеното пред нея предложение за ЕГИ може да се намери основание в някоя от разпоредбите на Договорите, включително в тези, които организаторите не са посочили изрично.
50 При всички положения от точка 110 от обжалваното съдебно решение, която не се оспорва в настоящото производство по обжалване, е видно, че в случая член 177 ДФЕС, посочен от Комисията в съображение 5 от спорното решение като потенциално правно основание за правните актове, които биха могли да бъдат приети от Съюза, е сред разпоредбите, които организаторите посочват в разглежданото предложение за ЕГИ. Следователно Комисията не е обосновала регистрацията на това предложение с разпоредба от Договор, различна от разпоредбите, посочени в това предложение.
51 От това следва, че оплакването срещу точка 105 от обжалваното съдебно решение трябва да се отхвърли като неоснователно.
52 Второто оплакване се отнася до точка 106 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд по същество посочва, че тъй като особената добавена стойност на механизма на ЕГИ не се състои в сигурността на резултата, а във възможностите и пътищата, които открива за гражданите на Съюза за предизвикване на политически дебат в неговите институции, дори да има силни съмнения дали разглежданото предложение за ЕГИ попада в обхвата на нейните правомощия по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, Комисията трябва да регистрира посоченото предложение, за да може да се проведе предизвиканият вследствие на тази регистрация политически дебат в рамките на институциите.
53 Това оплакване трябва да бъде обявено за неотносимо, тъй като в тази точка изрично се посочва, че нейната е цел само да потвърди извода на Общия съд в точка 105 от това решение, от което следва, че мотивите в точка 106 са само за изчерпателност в допълнение към изложените в посочената точка 105 мотиви, които Румъния безуспешно критикува в рамките на първото оплакване, както следва от точки 47—51 от настоящото решение (вж. по аналогия решение от 17 септември 2020 г., Troszczynski/Парламент, C-12/19 P, EU:C:2020:725, т. 60 и цитираната съдебна практика).
54 С оглед на гореизложеното първата част от единственото основание следва да се отхвърли отчасти като неоснователна и отчасти като неотносима.
По втората част от единственото основание
Доводи на страните
55 С втората част от единственото си основание Румъния по същество упреква Общия съд, че в точка 116 от обжалваното съдебно решение е приел, че по силата на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, както се тълкува от Съда, за да осигури лесен достъп до разглежданото предложение за ЕГИ, Комисията може да прибегне до „кадриране“, „квалифициране“ или дори до частична регистрация на предложената ЕГИ, стига да изпълни задължението си за мотивиране и да не изопачи съдържанието на предложението.
56 Следователно, използвайки общи изрази, Общият съд отказал, подобно на Комисията, да разгледа с оглед на цялата информация, предоставена от организаторите, дали разглежданата ЕГИ може да бъде регистрирана. Според Румъния обаче, като се вземе предвид цялата предоставена информация, неминуемо би се стигнало до извода, че действие, основано на членове 174—178 ДФЕС, не би позволило да се постигнат конкретните цели на разглежданото предложение за ЕГИ, без да доведе до нарушение на член 5, параграф 2 ДЕС. Правните основания, които Общият съд е разгледал в обжалваното съдебно решение, нямали никакво отношение към действителната цел на разглежданото предложение за ЕГИ, именно поради това че Общият съд нарушил член 4, параграф 2 от Регламент № 211/2011, като не приел, че следва да се вземе предвид цялата информация, предоставена от организаторите, пренебрегвайки практиката на Съда.
57 При всички положения общият довод, че трябва да се осигури лесен достъп до ЕГИ, сам по себе си не можел да обоснове регистрацията на предложение за ЕГИ, което не отговаря на всички условия по член 4, параграф 2 от Регламент № 211/2011.
58 Комисията и Унгария поддържат, че втората част от единственото основание трябва да се отхвърли по същество.
Съображения на Съда
59 Втората част от единственото основание на Румъния се отнася до точка 116 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд посочва следното:
„[...] подходът на Комисията, а именно да регистрира спорното предложение за ЕГИ „въз основа на разбирането, че [неговата] цел е изготвянето на предложения на Комисията за правни актове, които да определят задачите, приоритетните цели и организацията на структурните фондове, при условие че действията, които ще бъдат финансирани, водят до засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза“, е в съответствие с Регламент № 211/2011, както е тълкуван от Съда [...], тъй като, както вече бе отбелязано, Комисията трябва да тълкува и прилага условието за регистрация по член 4, параграф 2, буква б) от посочения регламент по такъв начин, че да се осигури лесен достъп до ЕГИ. При това положение, за да осигури лесен достъп до разглежданото предложение за ЕГИ, Комисията може евентуално да прибегне до „кадриране“, „квалифициране“ или дори до частична регистрация на предложената [ЕГИ], стига да изпълни задължението си за мотивиране и да не изопачи съдържанието на предложението. Всъщност този метод на действие позволява на Комисията, вместо да откаже регистрацията на предложение за ЕГИ, да го регистрира след квалифициране, за да запази полезното действие на преследваната с Регламент № 211/2011 цел. [...]“.
60 Румъния по същество упреква Общия съд, че е нарушил член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011, като е приел, че Комисията може да извърши „кадриране“, „квалифициране“ или дори „частична регистрация“ на разглежданото предложение за ЕГИ и следователно да го регистрира, като му придаде обхвата, описан в член 1, параграф 2 от спорното решение и припомнен в точка 20 от настоящото решение.
61 Най-напред, за да се разгледа това оплакване, следва да се констатира, както прави генералният адвокат в точки 63—68 от заключението си, че с изразите „кадриране“, „квалифициране“ и „частична регистрация“, съдържащи се в точка 116 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е имал предвид едно и също понятие, а именно частичната регистрация на предложение за ЕГИ, която не включва цялото първоначално представено от организаторите предложение за ЕСИ, чийто обхват следователно е бил ограничен, било то по отношение на съдържащите се в него предложения за конкретни правни актове, било то, както в настоящия случай, по отношение на определянето на правните актове, чието приемане се предлага, или по-общо по отношение на начина, по който е бил определен предметът на предложението за ЕГИ.
62 По-нататък следва да се констатира, че член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 не предвижда изрично възможността Комисията да извърши такава частична регистрация на предложение за ЕГИ.
63 Въпреки това съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 22 декември 2022 г., Sambre & Biesme и Commune de Farciennes, C-383/21 и C-384/21, EU:C:2022:1022, т. 54 и цитираната съдебна практика).
64 В това отношение, както бе припомнено в точка 40 от настоящото решение, от постоянната практика на Съда следва, че в съответствие с преследваните от ЕГИ цели, които са посочени в съображения 1 и 2 от Регламент № 211/2011 и се състоят по-специално в това да се насърчи участието на гражданите в демократичния живот на Съюза и да се направи Съюзът по-достъпен, предвиденото в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 условие за регистрация трябва да се тълкува и прилага от Комисията, сезирана с предложение за ЕГИ, по такъв начин, че да се осигури лесен достъп до ЕГИ.
65 Както обаче подчертава генералният адвокат в точки 80—94 от заключението си, тези цели подкрепят тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че Комисията трябва да може да регистрира частично предложение за ЕГИ.
66 Всъщност, както Общият съд правилно приема в точка 116 от обжалваното съдебно решение, ако се отрече тази възможност за Комисията, това би означавало, че трябва по принцип да се откаже регистрация на цялото предложение за ЕГИ, дори когато само част от това предложение очевидно не попада в обхвата на правомощията на тази институция да представи предложение за правен акт на Съюза по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011. Така хипотетично поради минимална грешка на организаторите относно обхвата на тези правомощия, предложението им за ЕГИ би трябвало да се отхвърли изцяло, което очевидно би засегнало целта да се осигури лесен достъп до ЕГИ.
67 От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 116 от обжалваното съдебно решение, че със спорното решение Комисията може да извърши частична регистрация на разглежданото предложение за ЕГИ, като ограничи обхвата на инициативата по начина, по който го е направила в текста на член 1, параграф 2 от това решение.
68 Накрая, що се отнася до оплакването, че Общият съд, подобно на Комисията, не е анализирал регистрацията на разглежданото предложение за ЕГИ с оглед на цялата информация, предоставена от организаторите, достатъчно е да се констатира, че в точка 116 от обжалваното съдебно решение, до която единствено се отнася настоящата част, Общият съд се е произнесъл само по съответствието на частична регистрация на разглежданото предложение за ЕГИ с член 4, параграф 2, буква б), на Регламент № 211/2011, а не по въпроса дали с оглед на предоставената от организаторите информация това предложение, евентуално така както е преквалифицирано от Комисията, очевидно не попада в обхвата на правомощията на тази институция да представи предложение за правен акт на Съюза.
69 Следователно втората част от единственото основание трябва да се отхвърли по същество.
70 С оглед на гореизложеното единственото основание следва да се отхвърли отчасти като неотносимо и отчасти като неоснователно, а оттам трябва да се отхвърли и цялата жалба.
По съдебните разноски
71 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
72 В съответствие с член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
73 След като Румъния е загубила делото и Комисията е направила искане да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тази държава членка следва да бъде осъдена да заплати, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Комисията.
74 Съгласно член 184, параграф 4, второ изречение от Процедурния правилник, когато встъпила в първоинстанционното производство страна участва в производството по обжалване, Съдът може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски.
75 Тъй като Унгария е участвала в производството пред Съда, следва да се постанови, че с оглед на обстоятелствата в случая тя трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Румъния да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
3) Унгария понася направените от нея съдебни разноски.
Подписи