Language of document : ECLI:EU:C:2024:145

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

22 февруари 2024 година(*)

„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2010/75/ЕС — Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването — Член 10 — Точка 6.4, буква а) от приложение I — Експлоатация на кланици с производствен капацитет над 50 тона трупно месо дневно — Понятие „кланичен труп“ и „дневен производствен капацитет“ — Кланица, която няма разрешително — Отчитане на действителното производство“

По дело C‑311/22

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Højesteret (Върховен съд, Дания) с акт от 4 май 2022 г., постъпил в Съда на 10 май 2022 г., в рамките на производство по дело

Anklagemyndigheden

срещу

PO,

Moesgaard Meat 2012 A/S

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, F. Biltgen, N. Wahl, J. Passer (докладчик) и M. L. Arastey Sahún, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретар: C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 март 2023 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за PO и Moesgaard Meat 2012 A/S, от K. Cronwald Jensen и M. Honoré, advokater,

–        за датското правителство, от M. Jespersen, J. F. Kronborg и C. Maertens, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от C. Valero и C. Vang, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 юни 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 2010 г., стр. 17).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Anklagemyndigheden (прокуратурата, Дания), от една страна, и Moesgaard Meat 2012 A/S (наричано по-нататък „Moesgaard Meat“) и PO, директора на това дружество, от друга страна, по повод на наказателно преследване, образувано срещу последните лица за експлоатацията на кланица без екологично разрешително между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2016 г.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Директива 2010/75

3        Съгласно съображение 2 от Директива 2010/75:

„Съгласно принципа „замърсителят плаща“ и принципа за предотвратяване на замърсяването, за да се предотврати, намали и, доколкото това е възможно, премахне замърсяването, произтичащо от промишлени дейности, е необходимо да се установи обща рамка за контрол на основните промишлени дейности, като се дава предимство на намесата при източника на замърсяване, като се осигурява разумно управление на природните ресурси и като се вземат предвид, когато това е необходимо, икономическото положение и специфичните местни особености на мястото, където се осъществява промишлената дейност“.

4        Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет“ и гласи:

„Настоящата директива установява правила за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от промишлени дейности.

Тя установява също така правила, предназначени да предотвратят или, в случаите, когато това е практически неосъществимо, да намалят емисиите във въздуха, водите и земята и да предотвратят генерирането на отпадъци, с цел постигането на висока степен на опазване на околната среда като цяло“.

5        Член 2 от тази директива, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:

„Настоящата директива се прилага за промишлените дейности, водещи до замърсяване, които са посочени в глави II—VI“.

6        Член 3 от същата директива, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

3.       „инсталация“ всяко неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I или в част 1 от приложение VII дейности или други такива дейности, извършвани на същата площадка, които са непосредствено свързани с тях и имат техническа връзка с дейностите, изброени в същите приложения, и могат да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването.

[…]“.

7        Член 4 от Директива 2010/75, озаглавен „Задължение за притежаване на разрешително“, гласи в параграф 1:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че няма инсталации, включително горивни инсталации, инсталации за изгаряне на отпадъци или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, експлоатирани без разрешително.

[…]“.

8        Член 10 от тази директива, който е озаглавен „Обхват“ и се съдържа в глава II, озаглавена „Разпоредби за дейностите, изброени в приложение I“, гласи:

„Настоящата глава се прилага за дейностите, предвидени в приложение I и, в случай че е приложимо, достигащи праговите стойности за капацитет, определени в същото приложение“.

9        Съгласно приложение I към посочената директива, озаглавено „Категории дейности, посочени в член 10“:

„Посочените по-долу прагови стойности по принцип се отнасят до производствените капацитети или обемите произведена продукция. Когато няколко дейности с едно и също описание на дейността, съдържащо прагова стойност, се изпълняват в една и съща инсталация, капацитетите на такива дейности се сумират. […]

[…]

6.      Други дейности

[…]

6.4.      а)      Експлоатация на кланици с производствен капацитет над 50 тона трупно месо дневно.

[…]

[…]“.

10      Точка 6.4, буква а) от приложение I към Директива 2010/75 има сходен текст с точка 6.4, буква а) от приложение I към приложимите преди това директиви, които Директива 2010/75 заменя, а именно Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 257, 1996 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 183) и Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 24, 2008 г., стр. 8).

 Други относими актове от правото на Съюза

–       Регламент № 3220/84

11      Регламент (ЕИО) № 3220/84 на Съвета от 13 ноември 1984 година относно определяне на скалата на Общността за класификация на кланични трупове на свине (ОВ L 301, 1984 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 4, стр. 256), влязъл в сила на 1 януари 1985 г., е отменен по отношение на скалите на Общността за класификация на кланични трупове, считано от 1 януари 2009 г., с Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1). Регламент № 3220/84, изменен с Регламент № 3513/93 на Съвета от 14 декември 1993 г. (ОВ L 320, 1993 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 14, стр. 134) (наричан по-нататък „Регламент № 3220/84“), предвижда в член 1:

„1.      Настоящият регламент определя скалата на Общността за класификация на кланични трупове на свине, с изключение на свинете, ползвани за разплод.

2.      Скалата, посочена в параграф 1, се използва в кланиците за класифициране на всички кланични трупове, за да се даде възможност на производителите да получат справедливо заплащане въз основа на теглото и състава на свинете, които са доставили в кланицата.

[…]“.

12      Член 2 от този регламент е предвиждал:

„1.      За целите на настоящия регламент „кланични трупове на свине“ означава тялото на заклано, обезкървено и почистено от вътрешностите животно, цяло или разделено наполовина, без езика, четината, копитата и гениталиите, сланината, бъбреците и диафрагмата.

По отношение на свинете, заклани на тяхна територия, на държавите членки може да се разреши да предвидят различен начин на представяне на труповете, ако е спазено едно от следните условия:

–        когато утвърдената на тяхна територия търговска практика се различава от стандартното представяне, определено в първа алинея,

–        когато това се обуславя от технически изисквания,

–        когато труповете са одрани равномерно.

2.      За целите на настоящия регламент теглото се отнася за охладен кланичен труп, представен по начина, определен в параграф 1, първа алинея.

Трупът се претегля възможно най-бързо след клането, но не по-късно от четиридесет и пет минути след клането на свинята. Теглото на охладения труп се изчислява, като полученият резултат се умножава с коефициент за превръщане.

Ако в дадена кланица срокът от четиридесет и пет минути по принцип не може да бъде спазен, коефициентът за превръщане, посочен във втора алинея, съответно се коригира.

[…]“.

–       Регламент № 1234/2007

13      Регламент № 1234/2007, влязъл в сила на 23 ноември 2007 г., е отменен, що се отнася до сектора на свинското месо, считано от 1 януари 2014 г., с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671). Както е следвало от член 1, параграф 1, буква р) от Регламент № 1234/2007, този регламент е установявал обща организация на пазарите на продуктите от секторите, изброени в приложение I към него, към които е спадал секторът на свинското месо.

14      Член 8 от посочения регламент, озаглавен „Референтни цени“, е предвиждал в параграф 1:

„1.      За продуктите, които са обект на интервенционните мерки, посочени в член 6, параграф 1, се определят следните референтни цени:

[…]

е)      По отношение на сектора на свинското месо 1509,39 EUR/тон за кланични трупове от стандартно качество, определено на база тегло и съдържание на постно месо в съответствие със скалата на Общността за класификация на кланични трупове от свине, предвидена в член 42, параграф 1), буква б), както следва:

i)      кланични трупове с тегло от 60 до по-малко от 120 kg: клас Е съгласно точка Б II от приложение V;

ii)      кланични трупове с тегло от 120 до 180 kg: клас R съгласно точка Б II от приложение V“.

15      Приложение V към същия регламент е предвиждал:

„[…]

Б.      Скала на Общността за класификация на кланични трупове от свине

I.      Определение

„Кланичен труп“ означава тялото на заклана свиня след обезкървяване и изкормване, цяло или разделено по средната линия.

[…]

III.      Представяне

Кланичните трупове се представят без езика, четината, краката, половите органи, салото, бъбреците и диафрагмата.

По отношение на свине, заклани на тяхна територия, на държавите членки може да се даде възможност да предвидят различно представяне на кланични трупове от свине при спазване на едно от следните условия:

1.      когато утвърдената на тяхна територия търговска практика се различава от стандартното представяне, определено в първата алинея,

2.      когато това се обуславя от технически изисквания,

3.      когато кланичните трупове са одрани равномерно.

[…]“.

–       Регламент № 1308/2013

16      Регламент № 1308/2013 съдържа член 7, параграф 1, буква е), от една страна, и член 20, буква у) и приложение IV, от друга страна, чийто текст по същество е сходен съответно с този на член 8, параграф 1, буква е) и на приложение V към Регламент № 1234/2007, които разпоредби са възпроизведени в точки 14 и 15 от настоящото решение.

17      Както следва от член 10, първа алинея от Регламент № 1308/2013, скалата на Съюза за класификация на кланични трупове се прилага в съответствие с точка Б от приложение IV към този регламент в сектора на свинското месо по отношение на кланични трупове на свине, различни от използваните за разплод.

 Датското право

 Закон за опазване на околната среда

18      Съгласно член 33, параграф 1 от Miljøbeskyttelsesloven (Закон за опазване на околната среда) от 22 декември 2006 г. в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Закон за опазване на околната среда“):

„Предприятие, инсталация или оборудване като съдържащите се в списъка по член 35 (включени в списъка предприятия), не може да бъде създадено или да започне да функционира, преди да бъде издадено разрешително за тази цел. Включени в списъка предприятия не могат и да бъдат разширявани или изменяни по отношение на тяхното изграждане или експлоатация — по-специално що се отнася до производството на отпадъци — по начин, който предполага повишено замърсяване, преди да бъде разрешено разширяването или изменението“.

19      Член 35, параграф 1 от този закон предвижда:

„Министърът, отговарящ за околната среда и храните, съставя списък на особено замърсяващите предприятия, инсталации и оборудване, за които се прилага предвиденото в член 33 задължение за притежаване на разрешително“.

20      Член 110 от посочения закон гласи:

„1.      Освен ако съгласно друго законодателство не е оправдано по-високо наказание, глоба се налага на всяко лице, което:

[…]

6)      създава, започва или експлоатира предприятие, без да е получило предвиденото в член 33 разрешително,

[…]

2.      Наказанието може да бъде увеличено до лишаване от свобода за срок, не по-дълъг от две години, ако нарушението е извършено умишлено или поради груба небрежност и ако с извършването на нарушението

1)      са причинени или е създаден риск от причиняване на вреди на околната среда или

2)      е получена или търсена икономическа изгода от самото заинтересовано лице или от други лица, включително под формата на спестяване на разходи.

[…]

4.       Наказателната отговорност на дружество или на друго юридическо лице може да бъде ангажирана в съответствие с разпоредбите на глава 5 от Наказателния кодекс“.

 Наредба № 1454 относно издаването на разрешителни на включените в списъка предприятия

21      Член 3 от Bekendtgørelse nr. 1454 om godkendelse af listevirksomhed (Наредба № 1454 относно издаването на разрешителни на включените в списъка предприятия) от 20 декември 2012 г. предвижда:

„1.      Включено в списъка предприятие не може да бъде създадено или да започне да функционира, преди за тази цел да бъде издадено разрешителното, предвидено в член 33, параграф 1 от Закона за опазване на околната среда.

2.      Включени в списъка предприятия не могат да бъдат разширявани или изменяни по отношение на тяхното изграждане или експлоатация — по-специално що се отнася до производството на отпадъци — по начин, който предполага повишено замърсяване, преди разширяването или изменението да е било разрешено съгласно член 33, параграф 1 от Закона за опазване на околната среда.

[…]

5.      Когато в приложение 1 или 2 е определен минимален праг по отношение на задължението за притежаване на разрешително, предприятието не може да извършва каквото и да било разширяване или изменение, което би довело до превишаване на този праг, докато предприятието не получи разрешително в своята цялост“.

22      Приложение 1 към тази наредба съдържа списък на дейностите, за които се изисква разрешително, сред които са:

„[…]

6.4.

а)      Експлоатация на кланици с производствен капацитет над 50 тона трупно месо или заклани домашни птици дневно. […]

[…]“.

23      Посочената наредба е заменена през 2014 г. и през следващите години с нови редакции, без да се променя основното съдържание на разпоредбите, посочени в точки 21 и 22 от настоящото решение.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

24      Между 2014 г. и 2016 г. Moesgaard Meat е експлоатирало кланица за свине, без да има разрешително съгласно Закона за опазване на околната среда.

25      С обвинителен акт от 19 юли 2017 г. Moesgaard Meat и неговият директор PO са обвинени за нарушение на този закон, разглеждан във връзка с Наредбата относно издаването на разрешителни на включените в списъка предприятия в редакцията ѝ, приложима към свързаните с обвиненията факти, с мотива че през посочения в предходната точка период Moesgaard Meat експлоатира, без изискваното за това екологично разрешително, кланично предприятие, чието производство на свинско трупно месо надхвърля 50 тона дневно, което създава риск от причиняване на вреди на околната среда.

26      Според този обвинителен акт среднодневното производство на трупно месо на Moesgaard Meat за всеки месец от периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2016 г. е било в границите от 53 488 kg трупно месо през януари 2014 г. до 92 334 kg трупно месо през септември 2016 г., като общото свръхпроизводство за целия период се оценява на 17,3 милиона kg.

27      Изчисляването на посоченото средно дневно производство се основава на данните за производството, които Moesgaard Meat е декларирало пред компетентния орган в съответствие с Bekendtgørelse om Produktionsafgift ved slagtning og eksssvin (Наредба относно производствената такса за клане и износ на свине), според която формулярите трябва да бъдат попълнени, като се отбележи „кланичното тегло“. Освен това за целите на същото изчисляване са взети предвид само „дните на клане“, с изключение на дните, в които дейността на кланицата се ограничава до приемане на животните, отвеждането им в помещенията за предкланичен престой и приготвянето им за клане или до приключване на обработката на закланите животни, по-специално като се отстранят главата и врата на животното, когато то е охладено, и то се подготвя за прибиране.

28      С решение от 3 юли 2018 г. Retten i Holstebro (Общински съд Холстебро, Дания) обявява Moesgaard Meat и PO за виновни за деянията, в които са обвинени.

29      Те обжалват това решение пред Vestre Landsret (Западен областен съд, Дания), който с решение от 4 юли 2019 г. потвърждава първото решение.

30      Højesteret (Върховен съд, Дания), пред който PO и Moesgaard Meat подават жалба срещу това решение, си задава въпроси относно тълкуването, възприето от прокуратурата и по-нисшестоящите юрисдикции във връзка с понятията „производство на трупно месо“, „дневно“ и „капацитет“, съдържащи се в точка 6.4, буква а) от приложение I към Директива 2010/75 и възпроизведени в приложимото датско законодателство. В това отношение Højesteret (Върховен съд) отбелязва, че според подсъдимите, противно на приетото от посочените по-долни инстанции, „трупното месо“ е тяло без глава, обезкървено и охладено, и при изчисляването на капацитета на Moesgaard Meat трябва да се вземе предвид и обработката на животните, която се извършва в събота и неделя. Освен това те поддържат, че „капацитетът“ на дадена инсталация може да бъде по-малък от действителното ѝ производство, когато например действителното производство е постигнато при неспазване на физическите, техническите или правните ограничения за производство, какъвто бил случаят с разглежданото в главното производство положение, при което действителното производство, взето предвид от прокуратурата, било постигнато чрез използване на незаконно инсталирани хладилни контейнери.

31      При тези условия Højesteret (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)       Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директива [2010/75] да се тълкува в смисъл, че „производството на трупно месо“ обхваща процеса на клане, започващ, когато животното се извежда от помещенията за предкланичен престой, зашеметява се и се умъртвява, и завършващ, когато се произведат големите стандартни разфасовки, така че теглото на животното за клане трябва да се изчислява преди отделянето на врата и главата, и отстраняването на вътрешните органи и червата, или пък „производство на трупно месо“ означава производството на свинско трупно месо след отстраняване на вътрешните органи и червата, и отделяне на врата и главата, и след обезкървяване и охлаждане, така че теглото на животното за клане трябва да се изчислява единствено към този момент?

2)      Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директива [2010/75] да се тълкува в смисъл, че при определянето на броя на производствените дни, включени в капацитета „дневно“, трябва да се вземат предвид само дните, в които се извършва зашеметяването, умъртвяването и незабавното разфасоване на свинята за клане, или пък трябва да се вземат предвид дните, в които се извършват операциите по обработка на свинете за клане, включително подготовка на животното за клане, охлаждане на закланото животно и отделянето на главата и врата на животното?

3)      Трябва ли точка 6.4, буква а) от приложение 1 към Директива [2010/75] да се тълкува в смисъл, че „капацитетът“ на кланицата трябва да се изчислява като максималното дневно производство за 24 часа, при спазване на физическите, техническите или правните ограничения, които кланицата действително взема предвид, но не по-малко от действителното производство, или пък „капацитетът“ на кланицата може да бъде по-малък от действителното производство, например когато последното е достигнато при неспазване на физическите, техническите или правните ограничения за производство, които се предвиждат при изчисляването на „капацитета“ на кланицата?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

32      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляването на капацитета на кланиците за производство на свинско трупно месо следва да се взема предвид теглото на животните непосредствено след клането или теглото им след обезкървяването, отстраняването на вътрешните органи и червата, отделянето на главата и на врата и охлаждането.

33      От съвместния прочит на член 2, параграф 1, член 3, точка 3, член 4, параграф 1 и член 10 от Директива 2010/75, както и точка 6.4, буква а) от приложение I към същата директива следва, че всяка инсталация, в която се извършва дейност по „експлоатация на кланици с производствен капацитет над 50 тона трупно месо дневно“, попада в приложното поле на тази директива и за нея се прилага задължение за притежаване на разрешително по същата директива.

34      Съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа на равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз. Освен това значението и обхватът на термините, на които правото на Съюза не дава никаква дефиниция, следва да се определят в съответствие с обичайното им значение, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани с правната уредба, от която са част (решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 32 и цитираната съдебна практика).

35      В това отношение следва да се отбележи, че понятието „трупно месо“, съдържащо се в точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75, не е дефинирано в тази директива и че тя не съдържа изрично препращане към националното право за определяне на смисъла и обхвата на този термин.

36      Що се отнася до контекста, в който се вписва посочената разпоредба, следва все пак да се подчертае, че понятието „трупно месо“ е дефинирано в други актове на Съюза, които са от значение за дейността по производство на свинско трупно месо в кланица, и по-специално в Регламент № 1308/2013, който установява обща организация на пазарите на продукти, принадлежащи по-специално към сектора на свинското месо. В точка Б от приложение IV към този регламент са предвидени правила, които се прилагат за скалата на Съюза за класификацията на кланичните трупове в сектора на свинското месо, с цел регистрирането на цените и прилагането на интервенционните правила в този сектор.

37      По силата на това приложение IV, що се отнася до свинете, терминът „кланичен труп“ означава тялото на заклана свиня след обезкървяване и изкормване, цяло или разделено по средната линия. Освен това от съдържащите се в това приложение IV правила относно представянето на кланичните трупове следва, че по отношение на свинете трябва да бъдат отстранени езикът, четината, копитата и гениталиите, сланината, бъбреците и диафрагмата.

38      Важно е също да се отбележи, че идентични по същество определения и правила за стандартно представяне на кланичните трупове на свине в областта на общата организация на пазарите вече са били в сила при приемането на Директива 96/61, която за първи път въвежда задължението за притежаване на разрешително за експлоатиране на кланици, което вече произтича от Директива 2010/75, както и при приемането на Директиви 2008/1 и 2010/75.

39      Освен това, както следва от точка 10 от настоящото решение, текстът на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директиви 96/61 и 2008/1 е сходен с този на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директива 2010/75.

40      Определенията и правилата за стандартно представяне, посочени в точка 38 от настоящото решение, са предвидени най-напред в член 2, параграф 1 от Регламент № 3220/84, а след това и в приложение V към Регламент № 1234/2007.

41      От Регламент № 1308/2013 и от посочените в предходната точка регламенти, и по-специално от член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 1308/2013, както и от член 8, параграф 1, буква е) от Регламент № 1234/2007 и от член 2, параграф 2 от Регламент № 3220/84, следва, че още с Регламент № 3220/84 теглото на определените в него кланични трупове представлява референтен критерий за целите на прилагането на тази правна уредба за изчисляването на референтните цени.

42      Освен това от член 2, параграф 2 от Регламент № 3220/84, който е бил в сила при приемането на първата директива, която въвежда задължението за притежаване на разрешително за експлоатиране на кланици с производствен капацитет над 50 тона трупно месо дневно, а именно Директива 96/61, следва, че що се отнася до претеглянето на кланичните трупове на свине след клане, теглото се е прилагало за кланичните трупове в стандартното представяне, предвидено в този регламент, въпреки че при определени условия на държавите членки е било разрешено да предвидят различно представяне.

43      При тези условия и с оглед на степента на яснота и точност, с която е определено понятието „трупно месо“, произтичащо от тези актове, следва да се приеме, че при приемането на Директива 2010/75 и предхождащите я директиви законодателят на Съюза е искал да се позове на това понятие за „трупно месо“, макар в правната уредба на Съюза в областта на общественото здраве да съществуват други определения на това понятие.

44      От това следва, че за целите на изчисляването на производствения капацитет на свинско трупно месо, посочен в точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75, следва да се вземе предвид не теглото на животните непосредствено след клането, а теглото им след операциите по обезкръвяване и изкормване и след отстраняването на езика, четината, копитата и гениталиите, сланината, бъбреците и диафрагмата.

45      Това тълкуване се потвърждава и от факта, че думата „трупно месо“ се използва в точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75 във връзка с думата „производство“ („производствен капацитет […] [на] трупно месо“), в съответствие с първото изречение от уводния текст на това приложение I, съгласно което „[п]осочените [в това приложение] прагови стойности по принцип се отнасят до производствените капацитети или обемите произведена продукция“. Всъщност понятието „производство“, приложено към трупното месо на животни, a priori се съчетава повече с процес, в края на който месният продукт, получен от животното, е подложен на първа обработка или опаковане с оглед на бъдещото му пускане на пазара, отколкото с изолирано действие като това на клането, състоящо се само в умъртвяването на посоченото животно.

46      Тълкуването на точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75 с оглед на определението и правилата за стандартно представяне относно свинското трупно месо, съдържащи се в Регламент № 1308/2013, не се поставя под въпрос от факта, че в текстовете на някои езици тази директива не се позовава буквално на понятието, определено в този регламент.

47      От една страна, понятията, използвани в текста на посочената директива на български („трупно месо“), унгарски („vágott súly“, кланично тегло) и шведски език („slaktvikt“, кланично тегло), изглеждат концептуално много близки до понятията, използвани на тези три езика в Регламент № 1308/2013 (съответно „кланичен труп“, „hasított test“ (труп) и „slaktkropp“ (труп).

48      От друга страна, обстоятелството, че понятията, използвани в текстовете на нидерландски („geslachte dieren“), чешки („kapacita porážky“), словашки („kapacita zabitia“) и словенски език („zmogljivostjo zakola“) на Директива 2010/75, а именно „заклани животни“ за понятието на нидерландски език и „кланичен капацитет“ за текстовете на останалите езици, не включват понятието „трупно месо“, не е пречка за тълкуване, което взема предвид този термин, както е определен в посочения регламент.

49      Що се отнася до обстоятелството, че Регламент № 1308/2013 преследва цели, различни от тези на Директива 2010/75, само по себе си то не е достатъчно, за да обоснове възприемането на различно тълкуване по отношение на един и същ термин, използван в два правни акта, отнасящи се до един и същ сектор.

50      Макар съгласно член 1 от Директива 2010/75 преследваната от нея цел да се състои в комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от промишлени дейности, нищо не позволява да се приеме, че в случая законодателят на Съюза е превишил пределите на широкото право на преценка, което му е признато, когато действията му предполагат избор от политическо, икономическо и социално естество и когато е призван да извършва комплексни преценки и оценки, като за целите на изчисляването на производствения капацитет на кланиците по смисъла на точка 6.4, буква а) от приложение I към Директива 2010/75 се позовава на теглото на животинското трупно месо, както е определено в последователните регламенти № 3220/84, № 1234/2007 и № 1308/2013.

51      Накрая, както отбелязва генералният адвокат в точки 66 и 67 от заключението си, от разработения от Комисията съгласно член 16, параграф 2 от Директива 96/61 референтен документ относно най-добрите налични техники за кланиците е видно, че от влизането в сила на тази директива съответният икономически сектор и особено участниците в него, върху които тежи задължението за притежаване на изискваното предварително разрешително под заплаха от евентуални санкции, са се ръководили от принципа, че под трупно месо се разбират трупове на животни, преработени след отстраняването на важни части.

52      С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляването на производствения капацитет на свинско трупно месо на дадена кланица следва да се вземе предвид теглото на закланите, обезкървени и изкормени свине, без езика, четината, копитата и гениталиите, сланината, бъбреците и диафрагмата.

 По втория и третия въпрос

53      С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75 трябва да се тълкува в смисъл, че когато дневният производствен капацитет на трупно месо на работеща кланица, която не разполага с изискваното в член 4, параграф 1 от тази директива разрешително, се изчислява въз основа на обемите на действителното месечно производство на тази кланица:

–        това изчисление трябва да включва, освен дните, в които са заклани животните, и дните, в които се извършват други етапи от производството на трупно месо, и

–        дали следва да се вземат предвид физическите, техническите и правните ограничения, които могат да ограничат производствения капацитет на тази кланица, така че нейният производствен капацитет може да бъде по-малък от действителното ѝ производство, по-специално когато последното е постигнато в нарушение на тези ограничения.

54      В обичайния смисъл „производственият капацитет“ на дадена кланица се отнася до количеството трупно месо, което кланицата може да произведе.

55      Следователно по принцип оценката на капацитета на дадена кланица, за да се определи дали тя трябва да получи разрешително, трябва да се извърши ex ante с оглед на капацитета на експлоатационните съоръжения, с които тя разполага. В този контекст, както отбелязва генералният адвокат в точки 28 и 29 от заключението си, позовавайки се на ръководния документ на Комисията от 1 април 2007 г. относно тълкуването и определянето на капацитет съгласно Директива 96/61 (Guidance on Interpretation and Determination of Capacity under the IPPC Directive), който, макар да не е обвързващ, може да послужи за изясняване на общата структура на тази директива, а следователно и на Директива 2010/75 (вж. по аналогия решение от 16 декември 2021 г., Apollo Tyres (Hungary), C‑575/20, EU:C:2021:1024, т. 38 и цитираната съдебна практика), следва да се вземат предвид релевантните физически, технически и правни ограничения, както и капацитетът на частта от инсталацията или на етапа на производството, която/който в най-голяма степен ограничава общия капацитет на съответната кланица. Всъщност, ако не се вземат предвид тези ограничения, така определеният капацитет на инсталацията не би съответствал на това, което е практически осъществимо при спазване на приложимите към разглежданата дейност правни норми.

56      Когато обаче данните за производството на кланица, която не разполага с такова разрешително, показват, че тази кланица произвежда количества трупно месо, надвишаващи количествата, посочени в точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75, само по себе си това обстоятелство трябва да доведе до заключението, че посочената кланица има най-малкото равен на тези количества капацитет и следователно че разглежданото производство е извършено в нарушение на задължението за притежаване на разрешително, произтичащо от член 4, параграф 1 от тази директива.

57      В този контекст не може да се приеме тезата, защитавана от PO и Moesgaard Meat в писмените им становища, че действителното равнище на производство на трупно месо, достигнато от Moesgaard Meat, не може да се вземе предвид при изчисляването на производствения капацитет на съответната кланица в положение, при което това действително равнище на производство е постигнато в нарушение на ограниченията, произтичащи от приложимите към разглежданата дейност правни норми, в случая благодарение на незаконно инсталираните хладилни контейнери.

58      Всъщност, както следва от член 1 във връзка със съображение 2 от Директива 2010/75, тази директива има за цел да се предотврати, намали и доколкото това е възможно, премахне замърсяването, произтичащо от основните промишлени дейности. При това положение, доколкото именно действителното производство е източникът на замърсяването, което посочената директива цели да се предотврати, намали и премахне, кланица, чието действително производство на трупно месо надвишава прага, предвиден в точка 6.4, буква а) от приложение I към същата директива, трябва във всички случаи да се разглежда като инсталация, извършваща такива промишлени дейности, и следователно като обект на задължението за притежаване на разрешително въз основа на посочената директива, независимо от това по какъв начин — законосъобразно или незаконосъобразно — е постигнато това равнище на производство.

59      Освен това производството на количества, надхвърлящи посочените в точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75, през определен период трябва да се счита по принцип, при липса на промяна в експлоатационните съоръжения, с които разполага съответната кланица, или във физическите, технически и правни ограничения, приложими за разглежданата дейност, като показател за наличието поне на такъв капацитет и по отношение на други периоди на функциониране на тази кланица, по време на които евентуално производственият капацитет на посочената кланица не е бил напълно използван, например заради спад на настоящото търсене, и произведените от нея количества са били по-малки от посочените в точка 6.4, буква а).

60      Накрая, в хипотезата, при която липсват данни за действителното дневно производство на трупно месо в съответната кланица и дневният производствен капацитет на трупно месо не е бил надлежно оценен ex ante, за да се установи необходимостта от разрешителното, изисквано по силата на Директива 2010/75 в съответствие с посоченото в точка 55 от настоящото решение, а се извежда от данните за средното дневно производство, изчислени въз основа на обема на действителното месечно производство на тази кланица, това неизбежно означава, че при изчисляването на средното дневно производство следва да се вземат предвид не само „дните на клане“, но и дните, в които се извършват други етапи от производството на трупно месо, а именно посочените в точка 44 от настоящото решение, и тези, които ги предхождат.

61      В случая това би изисквало да се вземат предвид съботите и неделите, когато — според сведенията на PO и Moesgaard Meat, които те трябва да подкрепят с доказателства, а запитващата юрисдикция — да провери — дейността на разглежданата в главното производство кланица се е състояла в приемането на животните, тяхното настаняване в помещенията за предкланичен предстой, подготовката им за клане и в приключване след клането на операциите, посочени в точка 52 от настоящото решение.

62      С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75 трябва да се тълкува в смисъл, че когато дневният производствен капацитет на трупно месо на работеща кланица, която не разполага с изискваното в член 4, параграф 1 от тази директива разрешително, се изчислява въз основа на обемите на действителното месечно производство на тази кланица, това изчисление трябва да включва, освен дните, в които се колят животните, и дните, в които се извършват други етапи от производството на трупно месо. В този контекст обаче не следва да се вземат предвид евентуалните физически, технически или правни ограничения, които могат да ограничат производствения капацитет на кланицата.

 По съдебните разноски

63      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването)

трябва да се тълкува в смисъл, че

за целите на изчисляването на производствения капацитет на свинско трупно месо на дадена кланица следва да се вземе предвид теглото на закланите, обезкървени и изкормени свине, без езика, четината, копитата и гениталиите, сланината, бъбреците и диафрагмата.

2)      Точка 6.4., буква а) от приложение I към Директива 2010/75

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато дневният производствен капацитет на трупно месо на работеща кланица, която не разполага с изискваното в член 4, параграф 1 от тази директива разрешително, се изчислява въз основа на обемите на действителното месечно производство на тази кланица, това изчисление трябва да включва, освен дните, в които се колят животните, и дните, в които се извършват други етапи от производството на трупно месо. В този контекст обаче не следва да се вземат предвид евентуалните физически, технически или правни ограничения, които могат да ограничат производствения капацитет на кланицата.

Подписи


*      Език на производството: датски.