ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА
11 април 2024 година(*)
„Обжалване — Обезпечително производство — Конкуренция — Концентрации — Медиен пазар — Искане за информация — Лични данни — Неотложност — Право на зачитане на личния живот“
По дело C‑90/24 P(R)
с предмет жалба на основание член 57, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 2 февруари 2024 г.,
Vivendi SE, установено в Париж (Франция), за което се явяват Y. Boubacir, F. de Bure, E. Dumur, P. Gassenbach, S. Schrameck, O. Thomas и P. Wilhelm, avocats,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Европейска комисия, за която се явяват P. Caro de Sousa, B. Cullen и D. Viros, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА,
след изслушване на генералния адвокат M. Szpunar,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си Vivendi SE иска отмяна на определението на председателя на Общия съд на Европейския съюз от 19 януари 2024 г., Vivendi/Комисия (T‑1097/23 R, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2024:15), с което е отхвърлена неговата молба, от една страна, да бъде спряно изпълнението на решение C(2023) 6428 final на Комисията от 19 септември 2023 година относно производство по прилагане на член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (дело M.11184 — Vivendi/Lagardère), изменено с Решение C (2023) 7463 final на Комисията от 27 октомври 2023 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), и от друга страна, като предохранителна мярка, да му бъде разпоредено да съхрани всички притежавани документи, свързани със спорното решение, на нарочен електронен носител, който чрез използването на електронен печат да бъде връчен по електронен път на независимо трето доверено лице.
Правна уредба
2 Съображение 10 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1, и поправка в ОВ L 127, 2018 г., стр. 2 (наричан по-нататък „ОРЗД“) гласи:
„[…] Настоящият регламент оставя и известна свобода на действие на държавите членки да конкретизират съдържащите се в него правила, включително по отношение на обработването на специални категории лични данни („чувствителни данни“). […]“.
3 Член 6, параграфи 1 и 3 от този регламент предвижда:
„1. Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;
[…]
в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
[…]
д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;
[…]
3. Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:
a) правото на Съюза или
б) правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.
[…]“.
4 Член 9, параграфи 1 и 2 гласи:
„1. Забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.
2. Параграф 1 не се прилага, ако е налице едно от следните условия:
a) субектът на данни е дал своето изрично съгласие за обработването на тези лични данни за една или повече конкретни цели, освен когато в правото на Съюза или правото на държава членка се предвижда, че посочената в параграф 1 забрана не може да бъде отменена от субекта на данни;
[…]
ж) обработването е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните;
[…]“.
Обстоятелствата по спора
5 Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—8 от обжалваното определение. За целите на настоящото обезпечително производство те могат да бъдат предадени накратко по следния начин.
6 На 24 октомври 2022 г. Vivendi уведомява Комисията за концентрация, състояща се в придобиването на изключителен контрол върху Lagardère SА. На 9 юни 2023 г. тази концентрация е разрешена от Комисията, при условие че бъдат спазени поетите от Vivendi ангажименти.
7 На 25 юли 2023 г. Комисията уведомява Vivendi за започването на официално разследване относно възможно преждевременно извършване на концентрацията. В рамките на това производство с Решение C (2023) 6428 final от 19 септември 2023 г. Комисията отправя до Vivendi искане за информация, като му предоставя срок до 27 октомври 2023 г. С Решение C (2023) 7463 final от 27 октомври 2023 г. тази институция удължава срока до 1 декември 2023 г.
Производството пред Общия съд и обжалваното определение
8 С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 23 ноември 2023 г., Vivendi иска отмяна на спорното решение.
9 С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 24 ноември 2023 г., Vivendi моли да бъде допусната обезпечителна мярка, от една страна, да бъде спряно изпълнението на това решение и от друга страна, като предохранителна мярка, да му бъде разпоредено да съхрани всички притежавани документи, свързани със спорното решение, на нарочен електронен носител, който чрез използването на електронен печат да бъде връчен по електронен път на независимо трето доверено лице, като например съдебен комисар или пълномощник, в разумен срок, и в съответствие с техническите ограничения, свързани с копирането на носителите, съдържащи посочените документи.
10 С определение от 28 ноември 2023 г. по дело Vivendi/Комисия (T‑1097/23 R), прието на основание член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, председателят на Общия съд разпорежда спиране на изпълнението на спорното решение до приемането на определението, с което се слага край на производството по дело T‑1097/23 R, без да се засяга задължението на Vivendi да продължи събирането на информацията и да съхранява на притежаван от него електронен носител всички документи, които са свързани с това решение и могат да имат значение за разследването на Комисията.
11 С обжалваното определение председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение, посочена в точка 9 от настоящото определение, с мотива че Vivendi не е доказало изпълнението на условието за неотложност, и отменя определението си от 28 ноември 2023 г. (T‑1097/23 R).
12 На първо място, в точка 29 от обжалваното определение председателят на Общия съд приема, че опасността на Vivendi да бъдат наложени периодични имуществени санкции или глоби е от хипотетично естество на етапа на производството, на който е трябвало да бъде постановено това определение.
13 На второ място, в точка 39 от посоченото определение той отхвърля довода на Vivendi, основан на твърдяна вреда, произтичаща от мобилизирането на значителни човешки и финансови ресурси.
14 На трето място, в точки 41 и 42 от същото определение председателят на Общия съд приема, че фактът, че Комисията би могла да се запознае със съвкупност от документи въпреки явната им липса на връзка с предмета на разследването, не може да причини на Vivendi значителна и непоправима вреда.
15 На четвърто място, в точка 43 от обжалваното определение председателят на Общия съд отхвърля довода на Vivendi, основан на вреда, произтичаща от нарушения на неприкосновеността на личния живот на някои от неговите служители и ръководители.
16 На пето място, в точка 51 от това определение той приема, че твърдяната вреда, произтичаща от риска Vivendi да допринесе за самоуличаването си, не може да докаже, че условието за неотложност е изпълнено.
17 На шесто място, в точки 52 и 54 от посоченото определение председателят на Общия съд приема, че опасността Vivendi да бъде задължено да плати периодични имуществени санкции или глоби не е непоправима и че тази опасност е чисто хипотетична.
Искания на страните и производство пред Съда
18 Vivendi моли Съда:
– да отмени обжалваното определение,
– да разпореди спиране на изпълнението на спорното решение до постановяване на окончателното решение на Общия съд и евентуално на Съда по жалбата за отмяна, подадена от Vivendi срещу това решение,
– при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд, и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски за две инстанции.
19 Комисията моли Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди Vivendi да заплати съдебните разноски.
20 С определението си от 6 февруари 2024 г., Vivendi/Комисия (C‑90/24 P(R)–R, EU:C:2024:121), прието на основание член 160, параграф 7 от Процедурния правилник на Съда, заместник-председателят на Съда разпорежда спиране на изпълнението на наложеното със спорното решение задължение на Vivendi да събира и предава на Комисията документите, посочени в това решение до приемането на определението, което ще бъде постановено по-рано измежду определението, с което се слага край на обезпечителното производство по дело C‑90/24 P (R)-R, и определението, с което ще се произнесе по настоящата жалба, без да се засяга задължението на Vivendi да предприеме необходимите мерки, за да осигури съхраняването на всички тези документи.
По жалбата
21 В подкрепа на жалбата си Vivendi изтъква шест основания, първото — нарушение на принципите на равни процесуални възможности и на състезателност, а от второто до шестото — явни грешки в преценката на твърдените от Vivendi вреди.
Доводи
22 С четвъртото си основание, което следва да се разгледа най-напред, Vivendi изтъква, че председателят на Общия съд е допуснал явна грешка в преценката на вредата, произтичаща от мащабното засягане на личния живот на субектите, за които се отнася спорното решение.
23 На първо място, доводите, изложени в точка 45 от обжалваното определение, свеждали обхвата на защитата на личния живот само до чувствителните лични данни, така както са определени в ОРЗД. Последното понятие обаче имало много ограничено приложно поле, тъй като както от ОРЗД, така и от практиката на Общия съд следвало, че то се отнася само до най-интимната и най-чувствителна информация на субектите на данни. Следователно предложените гаранции по отношение на чувствителни лични данни не позволявали да се осигури защита на всички лични данни, свързани с личния живот на тези субекти, и следователно да се предотврати по подходящ начин вредата, на която се позовава Vivendi.
24 На второ място, Vivendi изтъква, че много от документите, приложени към молбата му за допускане на обезпечение, показват, че спорното решение налага да се събират и предават на Комисията документи, свързани с личния живот на субектите на данни.
25 На трето място, обжалваното определение напълно пренебрегвало ограниченията, произтичащи за Vivendi от френското наказателно и трудово право. По този начин за Vivendi би било практически невъзможно да се съобрази със спорното решение, без да бъде подложено на наказания, както с наказателноправен, така и с гражданскоправен характер.
26 На четвърто място, предложените от Комисията гаранции относно чувствителните лични данни не позволявали да се предотврати настъпването на вредата, на която се позовава Vivendi, доколкото тези гаранции предполагали документите, съдържащи тези данни, да бъдат предадени на Комисията и тя да може да се запознае с тях.
27 На пето място, противно на твърдяното в обжалваното определение, професионалната тайна, която длъжностните лица и служителите на Комисията са длъжни да спазват, не може да представлява достатъчна гаранция, за да се избегне настъпването на твърдяната вреда, тъй като Vivendi също има интерес да възпрепятства достъпа на тези длъжностни лица и служители до защитени документи. Освен това председателят на Общия съд не взел предвид факта, на който обаче Vivendi изрично се позовава, че Комисията е допуснала участието на няколко трети лица в производството, създавайки по този начин опасност тези трети лица да получат достъп до поверителни данни и да разкрият тези данни.
28 Комисията поддържа, че четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.
29 Тя изтъква по-специално, че за да проведе разследването си, е неизбежно да се налага да обработва лични данни. Обстоятелството, че тя проверява релевантността на такива данни, не може само по себе си да причини значителна и непоправима вреда. В този контекст наличието на процесуални гаранции, приложими към чувствителните лични данни, представлявало релевантен фактор, за да се прецени пропорционалността на разглежданата намеса в правото на защита на личния живот. В останалата си част строгите задължения за професионална тайна, наложени на длъжностните лица и служителите на Комисията, предотвратявали опасността от неразрешено разкриване на събраните лични данни.
30 Що се отнася до довода, изведен от потенциалния достъп на трети лица до лични данни, Комисията поддържа най-напред, че той трябва да се отхвърли като недопустим, тъй като не е подкрепен с достатъчно доказателства в първоинстанционното производство. По-нататък тя изтъква, че с оглед на строгите задължения за поверителност, които имат нейните длъжностни лица и служители, те не могат да разкриват поверителна информация на трети лица. Накрая, третите заинтересовани лица имали достъп до преписката само в случай на изложение на възраженията и никога нямали достъп до поверителния вариант на материалите по преписката.
Анализ
31 Що се отнася до доводите на Vivendi, изведени от риска от нарушения на неприкосновеността на личния живот на някои от неговите служители и ръководители, председателят на Общия съд приема в точка 44 от обжалваното определение, че тъй като предприятията действат чрез своите служители и ръководители, за целите на разследване в областта на конкурентното право Комисията има право да иска информация относно техните действия, доколкото тези действия се отнасят до сферата на дейност на предприятието и не засягат техния личен живот.
32 В точка 45 от това определение председателят на Общия съд подчертава, че от тази гледна точка Комисията е уведомила Vivendi за специфичните процесуални гаранции, прилагани в областта на чувствителните лични данни, и че следователно тази институция е взела мерки, за да предотврати настъпването на посочения от Vivendi риск. От това той заключава, че с оглед на тези предпазни мерки исканията за сведения относно мобилните телефони и електронните съобщения на служителите на Vivendi не са от естество да причинят значителната и непоправима вреда, на която то се позовава.
33 В точка 46 от посоченото определение председателят на Общия съд отбелязва, че във всички случаи длъжностните лица и служителите на Комисията имат строги задължения за професионална тайна. В това отношение той подчертава в точка 47 от същото определение, че на тези длъжностни лица и служители е забранено да разкриват без разрешение информация, доведена до тяхното знание при изпълнение на служебните им задължения, освен ако тази информация вече е била публично оповестена или е публично достъпна.
34 В този контекст, що се отнася, на първо място, до преценката в точка 45 от обжалваното определение, е важно да се отбележи, че от самия текст на тази точка следва, че тя се основава на отчитането на процесуалните гаранции, посочени в точки 26—28 от това определение.
35 От точки 26—28 следва, че тези гаранции се отнасят изключително до данните, попадащи в три категории, а именно данните, защитени от поверителността на обменяната между адвокати и клиенти информация, данните относно журналистическите източници и чувствителните лични данни.
36 Последната категория, която е единствената посочена в точка 45 от обжалваното определение, не е дефинирана в това определение.
37 При тези условия, за да се прецени обхватът на преценките на председателя на Общия съд, следва да се определи обхватът, който спорното решение придава на посочената категория. В това решение се уточнява, че в него се предвижда специален режим за „чувствителни лични данни, както са определени в [ОРЗД]“. От член 9, параграф 1 във връзка със съображение 10 от ОРЗД следва, че това понятие се отнася до личните данни, чието обработване разкрива расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и генетичните данни, биометричните данни, чието обработване позволява да се идентифицира физическо лице, и данните за здравословното състояние или данните за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.
38 С оглед на така придадения обхват на понятието „чувствителни лични данни“, изглежда, както изтъква Vivendi, че процесуалните гаранции, посочени в точка 45 от обжалваното определение, не се прилагат за всички данни, свързани с личния живот на съответните лица, по-специално, тъй като тези гаранции не предоставят никаква форма на защита на данните, свързани например със семейния живот, вкусовете или пък с частните дейности, които нямат политически, религиозен, философски или синдикален характер, на тези лица.
39 Налага се обаче изводът, че в молбата си за допускане на обезпечение Vivendi се позовава на риска от достъп до данни, които по принцип могат да бъдат свързани с личния живот на съответните лица. Макар наистина в точка 95 от това искане да се споменават чувствителни лични данни, това споменаване се съдържа в цитат от практиката на Общия съд и не може да се разбира като имащо за цел да ограничи обхвата на доводите, изложени от Vivendi.
40 Ето защо Vivendi основателно поддържа, че като е приел, че целта на посочените в точка 45 от обжалваното определение гаранции е именно да се избегне настъпването на посочения от Vivendi риск, и като е заключил от това обстоятелство, че исканията за предоставяне на информация не са от естество да породят значителна и непоправима вреда, на която то се позовава, председателят на Общия съд не е взел предвид всички лични данни, можещи да се съдържат в документите, които трябва да бъдат предадени на Комисията, които са от значение за преценката на наличието и сериозността на тази вреда.
41 Поради това, като е приел, че тези гаранции са достатъчни, за да се отхвърлят доводите на Vivendi, изведени от риска от нарушения на неприкосновеността на личния живот на някои от неговите служители и ръководители, председателят на Общия съд е допуснал явна грешка в преценката.
42 Що се отнася, на второ място, до мотивите, изложени за изчерпателност в точки 46 и 47 от обжалваното определение, несъмнено следва да се констатира, че председателят на Общия съд правилно е приел, че длъжностните лица и другите служители на Комисията не са имали право свободно да оповестяват публично информацията, съдържаща се в документите, които Vivendi щяло да предостави на Комисията в изпълнение на спорното решение.
43 При все това, от една страна, както изтъква Vivendi, задълженията за професионална тайна, наложени на длъжностните лица и служителите на Комисията, не могат да предотвратят накърняването на правото на зачитане на личния живот на някои служители и ръководители на Vivendi, състоящо се в това, че самите тези длъжностни лица и служители имат достъп до лични данни, свързани с личния живот на въпросните служители и ръководители.
44 От друга страна, следва да се отбележи, че в точка 96 от молбата си за допускане на обезпечение Vivendi посочва и опасността „трети заинтересовани лица, които Комисията е допуснала да встъпят в производството“, да могат да се запознаят с изпратените ѝ от Vivendi документи, препращайки в това отношение към писма, приложени към тази молба, с които то е уведомено за встъпването в производството на някои трети заинтересовани лица.
45 Тъй като това твърдение е достатъчно ясно и обосновано, за да трябва да бъде взето предвид от Общия съд, не може да се приеме, че доводът относно опасността от разкриване на някои документи пред трети лица, изтъкнат в подкрепа на четвъртото основание за обжалване, трябва да се отхвърли като недопустим, тъй като представлявал нов довод, който не е бил изтъкнат в първоинстанционното производство.
46 Както обаче изтъква Vivendi, задълженията за професионална тайна, наложени на длъжностните лица и на служителите на Комисията, нямат нито за цел, нито за последица да регламентират достъпа на встъпили в производството трети лица до документи, съдържащи се в преписката, с която разполага Комисията.
47 Освен това, макар Комисията да твърди, че други правила биха могли да изключат такъв достъп, налага се изводът, че тези правила не са споменати в точки 46 и 47 от обжалваното определение.
48 От това следва, че като е приел в точки 46 и 47 от обжалваното определение, че задълженията за професионална тайна, наложени на длъжностните лица и на служителите на Комисията, са можели да предотвратят настъпването на твърдяната от Vivendi вреда, председателят на Общия съд е допуснал грешка в правната квалификация на фактите.
49 На трето място, следва да се констатира, че съображенията, изложени в точка 44 от обжалваното определение, сами по себе си не могат да обосноват отхвърлянето на доводите на Vivendi, изведени от риск от нарушения на неприкосновеността на личния живот на някои от неговите служители и ръководители.
50 Всъщност в тази точка председателят на Общия съд само посочва правомощието на Комисията да поиска информация относно действията на служителите и на ръководителите на Vivendi, „доколкото тези действия се отнасят до сферата на дейност на предприятието и не засягат техния личен живот“. По този начин той не е направил никаква преценка относно евентуалното наличие на вреда, в случай че предадените на Комисията сведения спадат, както поддържа Vivendi, към личния живот на субектите на данни.
51 От всичко изложено по-горе следва, че с оглед на грешките, от които са опорочени точки 45—47 от обжалваното определение, то не съдържа мотиви, които могат да обосноват отхвърлянето на доводите на Vivendi, изведени от риск от нарушения на неприкосновеността на личния живот на някои от неговите служители и ръководители.
52 Следователно четвъртото основание трябва да бъде уважено.
53 Тъй като молбата за допускане на обезпечение е отхвърлена с мотива, че Vivendi не е доказало изпълнението на условието за неотложност, от това следва, че диспозитивът на обжалваното определение е необоснован.
54 От това следва, че обжалваното определение трябва да се отмени изцяло, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, изложени в подкрепа на жалбата.
По молбата за постановяване на временни мерки, подадена пред Общия съд
55 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато отменя решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение. Тази разпоредба се прилага и към жалбите по член 57, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз (определение на заместник-председателя на Съда от 24 май 2022 г., Puigdemont i Casamajó и др./Парламент и Испания, C‑629/21 P(R), EU:C:2022:413, т. 172 и цитираната съдебна практика).
56 За тази цел е важно да се припомни, че съгласно член 156, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд в молбите за обезпечителни мерки трябва да се посочат предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, и фактическите и правните основания, които на пръв поглед обосновават необходимостта от постановяване на поисканата временна мярка. Така според постоянната практика на Съда съдията по обезпечителното производство може да допусне спиране на изпълнението и други временни мерки, ако е установено, че на пръв поглед постановяването им е фактически и правно обосновано (fumus boni juris), и ако са неотложни, в смисъл че е необходимо да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението в главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя. Тези условия са кумулативни, поради което молбите за временни мерки трябва да бъдат отхвърлени, ако някое от тях не е изпълнено. При необходимост съдията по обезпечителното производство извършва и претегляне на наличните интереси (определение на заместник-председателя на Съда от 24 май 2022 г. Puigdemont i Casamajó и др./Парламент и Испания, C‑629/21 P(R), EU:C:2022:413, т. 175 и цитираната съдебна практика).
57 При разглеждането на посочените условия съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да провери дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма на Съюза, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки (определение на заместник-председателя на Съда от 16 юли 2021 г., Symrise/ECHA, C‑282/21 P(R), EU:C:2021:631, т. 28 и цитираната съдебна практика).
58 В случая с оглед на вече направените от председателя на Общия съд преценки и на писмената фаза на производството между страните заместник-председателят на Съда разполага с достатъчно данни, за да се произнесе окончателно по условието за неотложност.
Доводи
59 За да докаже, че условието за неотложност е изпълнено, Vivendi изтъква няколко отделни вреди.
60 Що се отнася до доводите, изведени от факта, че спорното решение създавало риск от нарушения на неприкосновеността на личния живот на някои от служителите и ръководителите на Vivendi, които следва да се разгледат в самото начало, то поддържа, че изпълнението на това решение изисква посоченото дружество да предаде на Комисията, в тяхната цялост и за целия разглеждан период, всички разговори между няколко физически лица, без разграничение, основано на професионалния или личния характер на тези разговори. Освен това Vivendi било длъжно да предаде всички разговори, съдържащи някои ключови думи, дори ако тези разговори произхождат от частни или лични електронни пощенски кутии и от частни или лични мобилни устройства на съответните служители и ръководители, при условие че тези електронни пощенски кутии и устройства са били използвани поне веднъж за професионални комуникации. Много документи, които трябвало да бъдат предадени на Комисията, можели да съдържат чувствителна за Vivendi информация, свързана с личния живот както на субектите на данни, така и на трети лица.
61 Събирането и предаването на такива документи от Vivendi на Комисията били несъвместими с нормите на френското гражданско и наказателно право, както и с правилата на правото на Съюза и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. По този начин Vivendi било изправено пред невъзможна алтернатива, тъй като независимо дали се съобразява или не със спорното решение, то щяло да бъде изложено на тежки санкции.
62 Освен това съобщаването на разглежданите сведения щяло да причини сериозна вреда на Vivendi и на субектите на данни, като се разширявал кръгът на лицата, които са се запознали с тази информация. Тази вреда била непоправима, тъй като отмяната на спорното решение вече не позволявала да се отстрани нарушението на въпросните права.
63 Комисията поддържа, първо, че изтъкнатата от Vivendi правна невъзможност за изпълнение на спорното решение можела най-много да доведе до имуществена вреда, която няма изключителен характер.
64 Второ, основната част от твърденията на Vivendi се отнасяли до нарушение на правата на трети лица. Жалбоподателят в обезпечително производство, за да докаже, че е изпълнено условието за неотложност, можел обаче да се позове само на доказването на риск за собствените му интереси.
65 Трето, с оглед на практиката на Общия съд единствено разкриването на чувствителни лични данни можело да докаже наличието на значителна и непоправима вреда. Всъщност, за да проведе разследването си, било неизбежно Комисията да обработва лични данни. Обстоятелството, че тя проверява релевантността на такива данни, не можело само по себе си да причини значителна и непоправима вреда.
66 Vivendi обаче не доказало, че документите, които трябва да бъдат предадени на Комисията, съдържали чувствителни лични данни. Във всеки случай Комисията предоставила на Vivendi специфични процесуални гаранции, прилагани за чувствителните лични данни — гаранции, които се добавяли към строгите задължения за професионална тайна, наложени на длъжностните лица и на служителите на Комисията.
Анализ
67 От постоянната практика на Съда следва, че целта на обезпечителното производство е да гарантира пълното действие на бъдещото окончателно съдебно решение, за да се предотврати рискът от непълнота на осигуряваната от Съда съдебна защита. За да се постигне тази цел, неотложността трябва да се преценява с оглед на необходимостта от постановяване на временни мерки, за да се избегне рискът от настъпване на значителна и непоправима вреда за страната, която иска временна защита. Тази страна трябва да докаже, че не би могла да изчака изхода на производството по същество, без да претърпи такава вреда. Макар да е вярно, че за да се установи наличието на тази вреда, не е необходимо да се изисква настъпването и непосредствеността ѝ да бъдат установени с абсолютна сигурност и да е достатъчно вредата да е предвидима с достатъчна степен на вероятност, все пак страната, която иска постановяване на временна мярка, е длъжна да докаже фактите, които дават основание да се предположи настъпването на подобна вреда (определение на заместник-председателя на Съда от 24 май 2022 г. Puigdemont i Casamajó и др./Парламент и Испания, C‑629/21 P(R), EU:C:2022:413, т. 75 и цитираната съдебна практика).
68 На първо място, следва да се констатира, че както поддържа Комисията, доводите на Vivendi, изведени от факта, че спорното решение създавало риск от нарушения на правото на зачитане на личния живот, се основават главно на нарушаването на правата на трети лица, а именно на служителите и ръководителите на Vivendi, чиито съобщения трябвало да бъдат събрани и предадени на Комисията в приложение на спорното решение.
69 Така, докато Vivendi до голяма степен изтъква в молбата си за допускане на обезпечение намесата в личния живот на тези служители и ръководители на дружеството, до която би довело изпълнението на спорното решение, то само твърди, що се отнася до собствените му права, че документите, които трябва да бъдат предадени на Комисията, могат да съдържат чувствителна за това дружество информация, без да изложи в какво се състоят тези данни, нито каква е връзката им с правото на зачитане на личния живот.
70 От припомнената в точка 67 от настоящото определение съдебна практика обаче следва, че условието за неотложност обикновено се преценява с оглед на вредата, която евентуално може да бъде причинена на страната, която иска временната защита.
71 Този принцип обаче не трябва да се тълкува по начин, който би възпрепятствал постигането на целта на обезпечителното производство, а именно да гарантира пълното действие на бъдещото окончателно съдебно решение, за да се предотврати рискът от непълнота на осигуряваната от Съда съдебна защита. От тази гледна точка е постановено, по-специално, че държава членка може да изтъкне вреди, които не търпи пряко, тъй като държавите членки носят отговорност за интересите, които се възприемат като общи на национално равнище, и могат да осигурят защитата им в рамките на обезпечително производство (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 3 юни 2022 г., България/Парламент и Съвет, C‑545/20 R, EU:C:2022:445, т. 35 и цитираната съдебна практика).
72 Това не променя факта, че частно предприятие като Vivendi не може надлежно да се позове на опасност от засягане на правата на трети лица, за да бъдат постановени временни мерки във връзка с акт, който не накърнява неговите интереси (вж. в този смисъл определение от 6 май 1988 г., Union des producteurs de cédrats de Crète/Комисия, 112/88 R, EU:C:1988:241, т. 20).
73 Случаят по настоящото дело обаче не е такъв.
74 Всъщност вредата, на която се позовава Vivendi във връзка с правото на зачитане на личния живот, произтичала пряко от поведението, което то счита, че е принудено да възприеме по отношение на някои от своите служители и ръководители, за да се съобрази със спорното решение.
75 От това следва, че с молбата си за допускане на обезпечение Vivendi цели да предприеме действия не вместо трети лица, които самостоятелно биха били засегнати от последиците на спорното решение, а в лично качество, за да защити собствените си интереси, като избягва да бъде принудено самò да причини на трети лица значителна и непоправима вреда, за която впрочем евентуално би могло да носи отговорност, в контекст, в който вредата би била причинена на тези трети лица поради връзките им с Vivendi, без посочените трети лица да могат сами да получат временна защита, с която да се избегне настъпването на посочената вреда.
76 При тези специфични условия съдията по обезпечителното производство не би могъл, без да наруши целта на обезпечителното производство, припомнена в точка 71 от настоящото определение, да приеме, че значителна и непоправима вреда, която Vivendi би трябвало да нанесе на някои от своите служители и ръководители, за да се съобрази със спорното решение, не може да бъде изтъкната от това дружество, за да докаже, че условието за неотложност е изпълнено.
77 При това положение следва да се прецени, на второ място, дали изпълнението на спорното решение може да причини по достатъчно вероятен начин значителна и непоправима вреда на някои от служителите и ръководителите на Vivendi.
78 Като се има предвид, че Vivendi възнамерява да се позове на нарушение на някои основни права, важно е да се припомни, че от практиката на Съда следва, че не може да се приеме тезата, че вредата е непоправима по принцип, тъй като засяга сферата на основните права, доколкото абстрактното твърдение за нарушение на основни права не е достатъчно, за да се установи, че вредата, която би могла да произтече от това, непременно е непоправима (определение на заместник-председателя на Съда от 28 ноември 2013 г., EMA/InterMune UK и др., C‑390/13 P(R), EU:C:2013:795, т. 42 и цитираната съдебна практика).
79 От това обаче не може да се направи извод, че засягането на основно право никога не може да се разглежда като представляващо значителна и непоправима вреда.
80 От една страна, нарушаването на някои основни права като забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение, закрепена в член 4 от Хартата, само по себе си може да доведе до значителна и непоправима вреда поради самото естество на нарушеното право (определение на заместник-председателя на Съда от 28 ноември 2013 г., EMA/InterMune UK и др., C‑390/13 P(R), EU:C:2013:795, т. 43).
81 От друга страна, нарушението на основните права, които подобно на правото на зачитане на личния живот, закрепено в член 7 от Хартата на основните права, не попадат в посочената в предходната точка категория, трябва да се преценява с оглед на всички разглеждани обстоятелства, за да се определи дали размерът и естеството на вредата, която това нарушение предполага, обосновават разглеждането ѝ като значителна и непоправима (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 28 ноември 2013 г., EMA/InterMune UK и др., C‑390/13 P(R), EU:C:2013:795, т. 44).
82 Следователно съдията по обезпечителното производство трябва да определи дали изпълнението на спорното решение може с достатъчна степен на вероятност да доведе до намеса в личния живот на някои от служителите и ръководителите на Vivendi, както и при необходимост да прецени с оглед на всички разглеждани обстоятелства обхвата и естеството на вредата, произтичаща от това засягане.
83 В това отношение спорното решение задължава Vivendi по-специално да събере целия обмен на информация чрез различни средства за комуникация в продължение на няколко години между няколко физически лица, както и някои разменени съобщения между други физически лица, а след това да предаде на Комисията събраните сведения.
84 Що се отнася до последния обмен на информация, от това решение е видно, че подборът на документите, които трябва да бъдат предадени на Комисията, трябва да се извърши посредством прилагането на редица ключови думи, които имат определена степен на обща приложимост и включват по-специално фамилно име или собствено име на няколко публични личности от политическия свят или от медийния сектор.
85 Освен това обменът на информация, свързан, дори и непряко, с всеки документ, който трябва да бъде изпратен на Комисията, трябва да бъде съобщен на тази институция, тъй като от точка 9 от спорното решение следва, че на Комисията трябва да бъдат предоставени всички електронни писма, принадлежащи към „същата серия“ като такъв документ, или когато той е под формата на съобщение, обменено чрез SMS или чрез съобщения в реално време — целия разговор през целия разглеждан период.
86 Освен това е безспорно, че съгласно точка 2 от това решение тези задължения обхващат по-специално обмена на информация чрез частни или лични електронни пощенски кутии и чрез частни или лични мобилни устройства на съответните служители и ръководители, доколкото тези електронни пощенски кутии и устройства са били използвани поне веднъж за професионални комуникации.
87 С оглед на текста на спорното решение следва най-напред да се констатира, че документите, които Vivendi трябва да събере и предаде на Комисията, се отнасят до съдържанието на съобщенията между физически лица.
88 По-нататък е важно да се подчертае, че с оглед на твърде широкия материален и времеви характер на тези задължения, наложени на Vivendi с това решение, както и на обстоятелството, че посочените задължения имат за цел по-специално да събират обмен на информация, осъществен чрез обичайно използвани чисто частни средства за комуникация, изглежда много вероятно голям брой документи, които по този начин трябва да бъдат предадени на Комисията, да не попадат в професионалната сфера и да могат да предоставят информация за личния живот на съответните лица.
89 Накрая, спорното решение не съдържа никакъв механизъм, предназначен да предотврати по общ начин събирането и предаването на Комисията на документи, свързани с личния живот на тези лица, или да предостави гаранции относно обработката на такива документи.
90 Следователно изтъкнатите от Vivendi доводи доказват с достатъчна степен на вероятност, че личните данни, които трябва да бъдат събрани и предадени на Комисията в приложение на спорното решение, са от естество да позволят да се направят точни изводи за личния живот на съответните лица, което съгласно постоянната практика на Съда означава, че произтичащото от това засягане на правото на личен живот трябва да се разглежда като сериозно (вж. по аналогия решение от 2 март 2021 г., Prokuratuur (Условия за достъп до данните за електронните съобщения), C‑746/18, EU:C:2021:152, т. 39).
91 Като се има предвид, че неимуществените вреди, произтичащи от такова нарушение на правото на личен живот, не могат да бъдат напълно отстранени чрез финансово обезщетение или да бъдат премахнати a posteriori в случай на отмяна на спорното решение, тази вреда трябва да се счита за непоправима.
92 Тази преценка не се поставя под въпрос от разрешението, до което стига председателят на Съда в определение от 27 септември 2004 г., Комисия/Akzo и Akcros (C‑7/04 P(R), EU:C:2004:566), на което се позовава Комисията.
93 Действително в това определение председателят на Съда приема, че засягането на професионалната тайна, до което би могло да доведе обстоятелството, че Комисията има достъп до документи, за които се твърди, че са обхванати от тази тайна, не може да причини на засегнатото предприятие значителна и непоправима вреда.
94 Това разрешение обаче е обосновано по-специално от обстоятелството, че рискът, на който се позовава молителя в производството, по което е постановено посоченото определение, е свързан единствено с по-задълбоченото запознаване от страна на длъжностни лица на Комисията с документите, които те вече са разгледали, макар и накратко. Следва също да се подчертае, че по това дело се разглеждат само ограничен брой документи, които не се отнасят до личния живот на физическите лица.
95 В този контекст е важно също да се отбележи, на трето място, че процесуалните гаранции, на които се позовава Комисията, не са достатъчни, за да лишат твърдяната от Vivendi вреда от нейния сериозен характер.
96 От една страна, от спорното решение несъмнено следва, че Комисията е предвидила специална процедура, предназначена да ограничи достъпа на своите длъжностни лица и служители до документи, съдържащи чувствителни лични данни.
97 От точки 34—41 от настоящото определение обаче следва, че това производство не може да изключи или да сведе до минимум обработването на лични данни, свързани с личния живот на съответните лица, които обаче да могат да се квалифицират като „чувствителни лични данни“.
98 Подобна защита обаче не е от естество да предотврати възможността запознаването с предадените на Комисията данни да позволи да се направят точни изводи за личния живот на субектите на данни, тъй като чувствителните лични данни обхващат само ограничена част от свързаните с личния живот на тези субекти лични данни и спорното решение налага широкомащабно събиране на последния вид данни с оглед на съобщаването им на Комисията.
99 От друга страна, от изтъкнатите от Комисията доводи действително следва, че нейните длъжностни лица и служители имат строги задължения за професионална тайна, и поради това по принцип им е забранено да разкриват информация, която произтича от документите, предадени от Vivendi и с които те биха се запознали.
100 Тези задължения обаче не ограничават възможностите, с които разполагат тези длъжностни лица и служители, за достъп до личните данни, свързани с личния живот на субектите на данни — достъп, който сам по себе си представлява сериозна намеса в правото на личен живот на тези субекти.
101 На четвърто място, несъмнено следва да се отбележи, че на пръв поглед изглежда необходимо, както поддържа Комисията, тя да може в известна степен да обработва лични данни, свързани с личния живот на служителите и на ръководителите на предприятията, по отношение на които извършва разследване, като в противен случай има опасност нейните правомощия за разследване да бъдат в много голяма степен лишени от ефикасност. Също така в рамките на провеждано от Комисията разследване събирането на документи, за които в крайна сметка биха могло да се окаже, че не представляват интерес за целите на това разследване, на практика трудно може да се избегне.
102 Освен това Комисията правилно припомня, че член 6 от ОРЗД предвижда, че при определени условия обработването на лични данни може да бъде законосъобразно, дори ако субектът на данните не е дал съгласие за това обработване.
103 Следователно изглежда, че изложените в точки 101 и 102 от настоящото определение обстоятелства могат да бъдат от значение за преценката на законосъобразността на спорното решение и следователно за разглеждането на условието за fumus boni juris.
104 Тези обстоятелства обаче не могат да бъдат взети предвид при разглеждането на условието за неотложност.
105 Всъщност съдията по обезпечителното производство трябва да заключи — само с цел да прецени условието за неотложност и без това да означава, че той изразява каквото и да е становище по основателността на изтъкнатите от молителя в това производство твърдения за нарушения по съществото на спора — че е възможно тези твърдения за нарушения да бъдат приети. Всъщност значителната и непоправима вреда, чието вероятно настъпване трябва да се докаже, е тази, която евентуално би произтекла от отказа да бъдат постановени исканите временни мерки, в случай че впоследствие бъде уважен(а) искът или жалбата по същество (вж. в този смисъл определение на заместник-председателя на Съда от 19 декември 2013 г., Комисия/Германия, C‑426/13 P(R), EU:C:2013:848, т. 52, и определение от 17 декември 2018 г., Комисия/Полша, C‑619/18 R, EU:C:2018:1021, т. 61).
106 Следователно в случая преценката на условието за неотложност трябва да се извърши, като се приеме, че спорното решение е незаконосъобразно и че следователно произтичащата от това решение намеса в правото на личен живот на субектите на данни е неправомерна.
107 От това следва, че за да определи дали това условие е изпълнено по настоящото дело, съдията по обезпечителното производство трябва не да определи дали тази намеса е била необходима или в по-общ план законосъобразна, а само да прецени обхвата и естеството на вредата, която би произтекла от посочената намеса, в случай че тя в крайна сметка се окаже неправомерна.
108 Следователно доводите на Комисията, с които тя цели да докаже, че същата тази намеса е едновременно необходима за ефективността на нейните разследвания и е в съответствие с релевантните норми на правото на Съюза, трябва да се отхвърлят като неотносими на етапа на разглеждане на условието за неотложност.
109 С оглед на всичко изложено по-горе условието за неотложност трябва да се счита за изпълнено в настоящия случай.
110 Освен това, тъй като председателят на Общия съд неправилно е заключил, че това условие не е изпълнено, без да разгледа условието за fumus boni juris, чието разглеждане предполага едновременно преценка от фактическа и правна страна, делото следва да се върне на Общия съд, за да се произнесе по това условие и за да се извърши евентуално претегляне на наличните интереси.
По съдебните разноски
111 Тъй като настоящото дело се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.
По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи:
1) Отменя определението на председателя на Общия съд на Европейския съюз от 19 януари 2024 г., Vivendi/Комисия (T‑1097/23 R, EU:T:2024:15).
2) Връща делото за ново разглеждане на Общия съд на Европейския съюз, за да се произнесе по условието за fumus boni juris и да извърши евентуално претегляне на наличните интереси.
3) Не се произнася по съдебните разноски.
Подписи