РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)
11 юли 2007 година(*)
„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „TOSCA BLU“ — По-ранна национална словна марка „TOSCA“ — Относителни основания за отказ — Общоизвестна марка по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94“
По дело T‑150/04
Mülhens GmbH & Co. KG, установено в Кьолн (Германия), за което се явява адв. T. Schulte-Beckhausen, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която първоначално се явява г‑жа M. Capostagno, впоследствие г‑н O. Montalto, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е:
Minoronzoni Srl, установено в Ponte San Pietro (Италия), за което се явяват адв. G. Floridia, адв. F. Polettini и адв. R. Floridia, avocats,
с предмет жалба срещу Решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 18 февруари 2004 г. (преписка R 949/2001‑1) относно процедура по възражение между Mülhens GmbH & Co. KG и Minoronzoni Srl,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. Pirrung, председател, г‑н A. W. H. Meij и г‑жа I. Pelikánová, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 23 април 2004 г.,
предвид писмения отговор на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 29 октомври 2004 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 19 октомври 2004 г.,
предвид процесуално-организационните действия от 14 декември 2005 г.,
след съдебното заседание от 6 септември 2006 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 2 декември 1998 г. встъпилата страна подава заявка за марка на общността до Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (наричана по-нататък „Службата“), съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен.
2 Предмет на заявката за марка е регистрацията на следната фигуративна марка:
3 Регистрацията е поискана за стоки от класове 18 и 25 по смисъла на Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., изменена и допълнена, съответстващи на следните описания:
– Клас 18 „Чанти; ръчни дамски чанти; пътнически чанти, куфари; раници; джобни портфейли; портмонета; ученически раници; куфарчета за документи от кожа и имитации на кожа; мъжки ръчни чанти; сандъци, големи куфари (багаж); необработени кожи; изделия от необработени кожи; кожа и изделия от кожа; имитации на необработени кожи и на кожа и изделия от тези материи; слънчобрани; слънчобрани за плаж; чадъри; бастуни; хамути и други седларски принадлежности“,
– Клас 25: „Облекло за мъже, жени и деца, общо, включително: облекло от необработена кожа; ризи, блузи; шемизети (нагръдници); поли; костюми; жакети, сака, якета, куртки; панталони; къси панталони; пуловери; жилетки; пижами; дълги чорапи; долни фланелки; корсети (бельо); жартиери за чорапи; долни дълги гащи; сутиени; бельо; шапки; шалчета, мъжки вратовръзки със свободно висящи краища; вратовръзки; непромокаеми дрехи; връхни палта; палта; бански костюми; спортни комбинезони; якета; скиорски панталони; колани, пояси, каиши; дамски дълги палта; шалове; ръкавици; халати; обувни артикули, включително: пантофи, обувки, спортни обувки, ботуши и сандали“.
4 Заявката за марка е публикувана в Бюлетин за марките на Общността № 59/99 от 22 юли 1999 г.
5 На 14 октомври 1999 г. жалбоподателят прави възражение срещу заявката за марка на Общността, на основание член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 40/94.
6 В подкрепа на възражението жалбоподателят се позовава на нерегистрираната словна марка „TOSCA“, като твърди, че същата е общоизвестна в Германия за следните стоки: „парфюми, тоалетна вода, одеколон, лосиони за тяло, тоалетен сапун, гел за душ и др.“
7 Възражението се основава на съвкупността от стоките, които са обхванати от по-ранната марка, и е насочено срещу съвкупността от стоки, посочени в заявката за марка.
8 С решение от 17 декември 2001 г. отделът по споровете приема, че жалбоподателят е доказал, че по-ранната марка е общоизвестна в Германия за следните стоки: „парфюмерия: одеколони, парфюми“. Независимо от това отделът по споровете отхвърля възражението по съображение, от една страна, че не са налице предпоставките, посочени в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, поради липсата на прилика между разглежданите стоки, и от друга страна, че няма основание за прилагане на защитата, предвидена в член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, тъй като възражението се основава на нерегистрирана марка.
9 На 6 ноември 2001 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на отдела по споровете.
10 С решение от 18 февруари 2004 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) апелативният състав отхвърля жалбата и осъжда жалбоподателя да заплати разходите по процедурата.
11 Апелативният състав приема, че член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 изисква доказване на идентичност или прилика между знаците и на идентичност или прилика между посочените стоки или услуги. Макар да намира, че съществува неопровержима прилика на спорните знаци, той все пак приема, че между въпросните стоки съществуват големи разлики. Освен това апелативният състав приема, че добрата репутация на марката не дава основание да се презюмира съществуването на вероятност от объркване, единствено поради съществуването на риск от свързване, в тесен смисъл. По отношение на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 апелативният състав приема, че възражението не може да бъде уважено на основание тази разпоредба, след като последната изисква по-ранната марка да е била регистрирана.
Искания на страните
12 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Службата да заплати разноските.
13 Службата моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати разноските.
14 Встъпилата страна иска от Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати разноските.
От правна страна
15 Жалбоподателят се позовава на две правни основания, изведени съответно от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 и от нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94
Доводи на страните
16 Жалбоподателят поддържа, че съществува вероятност от объркване на спорните марки по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Спорните марки били с голяма степен на прилика както от визуална, така и от фонетична гледна точка. Тази прилика произтичала от лесно забележимия елемент „tosca“, който е особено подчертан, докато допълнителният елемент „blu“ не можел да привлече вниманието на потребителя поради описателния си характер. Освен това по-ранната марка „TOSCA“ притежавала силно изразен отличителен характер поради своята общоизвестност, което изисквало стоките, включени в заявката за регистрация, да бъдат ясно различими от стоките, за които съществува защита на общоизвестната марка.
17 Жалбоподателят поддържа, че стоките следва да се считат за подобни, когато потребителите вярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Според него, въз основа на критериите, изложени в Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon (C‑39/97, Recueil, стр. I‑5507), следвало да се приеме, че въпросните стоки са допълващи се и трябва най-малкото да се разглеждат като отчасти подобни. В никакъв случай не можело да се приеме, че те са напълно различни.
18 Жалбоподателят изтъква, че много предприятия от областта на модата или на модните принадлежности предоставят лицензии за своите марки във връзка с производството и продажбата на парфюмерия. Някои от тези предприятия, които първоначално са били активни в областта на модата, като Gucci, Chanel или Rochas, вече били известни само като производители на парфюми. Следователно потребителите били привикнали стоки от областта на модата и кожени изделия да бъдат предлагани и пускани на пазара с марки на парфюми. Впрочем съществувала цяла поредица от стилисти, които упражнявали дейността си както в областта на парфюмите, така и на модата и обозначавали със своето име и двата вида стоки. Потребителите, които обикновено не знаят за предоставените лицензии, свързвали стоките, носещи същата марка, със същото предприятие.
19 В своето становище, представено в отговор на въпросите на Първоинстанционния съд, жалбоподателят поддържа, че множество марки обозначават различни луксозни стоки като кожени чанти, обувки, облекло и парфюми. Във връзка с това той посочва марките „Yves Saint Laurent“, „Bulgari“, „Prada“, „Gucci“, „Lacoste“, „Cacharel“, „Chanel“, „Dior“, „Kenzo“, „Joop!“, „Davidoff“, „Armani“, „Hugo Boss“, „Bogner“, „Adidas“.
20 В допълнение на това жалбоподателят се позовава на решение на Oberlandesgericht Köln (Висш окръжен съд на Кьолн, Германия) от 28 март 2003 г. (дело 6 U 113/02). В своето становище, представено в отговор на въпросите на Първоинстанционния съд, той посочва и други решения на национални съдилища, които са склонни да приемат, че физически и функционално различни стоки като парфюмите и облеклото могат все пак да притежават определено сходство, поради това че се разпространяват под еднакви марки в резултат на съществуващата практика за предоставяне на лицензии.
21 Жалбоподателят добавя, че общото между въпросните стоки е тяхното значение за външния вид на дадено лице, което било видно от обстоятелството, че в модни списания като „Vogue“ рекламата се отнася почти изключително до модата, модните принадлежности и парфюмерията. По този начин тези стоки се допълвали и били взаимно свързани, поради което пораждали у потребителя впечатление, че произхождат от едно общо предприятие.
22 В отговор на въпросите на Първоинстанционния съд жалбоподателят посочва, на последно място, че за да се прецени вероятността от объркване на по-ранна марка с по-късно регистрирана марка, не е необходимо да бъде взет предвид начинът, по който производителите постепенно разширяват своя асортимент от стоки. Нито член 8, нито другите разпоредби на Регламент № 40/94 не дават основание преценката на вероятността от объркване да бъде направена, като се отчита редът, по който притежателят на дадена марка създава собствения си асортимент.
23 Службата и встъпилата страна оспорват основателността на настоящото основание.
Съображения на Първоинстанционния съд
24 Съгласно текста на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради нейната идентичност или прилика с по-ранната марка и поради идентичността или приликата на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена. Съгласно член 8, параграф 2, буква в) „по-ранни марки“ означава марки, които към датата на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността са общоизвестни в дадена държава-членка съгласно смисъла, в който думата „общоизвестен“ се използва в член 6, второ от Парижката конвенция от 20 март 1883 г. за закрила на индустриалната собственост, последно изменена и допълнена в Стокхолм на 14 юли 1967 г., изменена на 28 септември 1979 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 828, № 11847, стр. 108, наричана по-нататък „Парижката конвенция“).
25 Според постоянната съдебна практика, рискът потребителите да останат с убеждението, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия, съставлява вероятност от объркване.
26 Според същата съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги, като се вземат предвид всички фактори, които характеризират конкретния случай, и по-конкретно взаимната зависимост между приликата на знаците и приликата на обозначените с тях стоки или услуги (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 31—33 и цитираната по-горе съдебна практика и Решение на Първоинстанционния съд от 22 юни 2004 г. по дело Ruiz-Picasso и др./СХВП — DaimlerChrysler (PICARO), T‑185/02, Recueil, стр. II‑1739, точки 49 и 50).
27 От член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 следва, че по смисъла на тази разпоредба вероятността от объркване предполага идентичност или прилика на обозначените стоки или услуги. Следователно дори в случай че съществува идентичност на заявения знак с марка, чийто отличителен характер е особено силно изразен, остава необходимостта да се установи наличието на прилика на стоките или услугите, обозначени с конфликтните марки (Решение на Първоинстанционния съд от 15 февруари 2005 г. по дело Lidl Stiftung/СХВП — REWE-Zentral (LINDENHOF), T‑296/02, Recueil, стр. II‑563, точка 48; вж. също по аналогия Решение по дело Canon, посочено по-горе, точка 22).
28 Предвид това, че в обжалваното решение се отхвърля съществуването на вероятност от объркване поради липсата на доказателства за прилика на стоките, обозначени от спорните марки, за преценката на основателността на първото правно основание е достатъчно да бъде разгледан въпросът за приликата между въпросните стоки.
29 За да се прецени приликата между съответните стоки, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тези стоки. Посочените фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер (Решение по дело LINDENHOF, посочено по-горе, точка 49; вж. също по аналогия Решение по дело Canon, посочено по-горе, точка 23).
30 В случая, видно от обжалваното решение, което не е атакувано в тази му част, стоките, обхванати от по-ранната марка, отговарят на следното описание: „парфюмерия: одеколони, парфюми“. Стоките, обозначени от заявената марка, представляват стоки от класове 18 и 25, посочени по-горе в точка 3.
31 Налага се изводът, че сами по себе си парфюмерийните стоки и стоките от кожа, спадащи към клас 18, не могат да бъдат счетени за подобни. В действителност парфюмерийните стоки и стоките от кожа се различават явно както от гледна точка на естеството си, така и на своето предназначение или употреба. Впрочем нито един елемент не позволява да се приеме, че те са конкурентни стоки или функционално допълващи се стоки.
32 Същият извод се налага по отношение на сравнението на спадащите към клас 25 парфюмерийни стоки и облекло. Тези стоки също се различават сами по себе си както по естеството си, така и по своето предназначение или употреба. По отношение на тях също така нито един елемент не позволява да се приеме, че са конкурентни стоки или функционално допълващи се стоки.
33 При все това жалбоподателят твърди, че между стоките, обозначени от спорните марки, съществува определена степен на прилика, тъй като поради лицензиите, които предприятията от областта на модата предоставяли за своите марки във връзка с пускането в продажба на парфюмерийни изделия, потребителите били свикнали с това модни изделия да бъдат пускани в продажба с марки на парфюми и свързвали тези стоки със същото предприятие.
34 Във връзка с това следва да се подчертае, че видно от член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, вероятност от объркване на две идентични или подобни марки може да се допусне само в рамките на принципа на специфичност, тоест когато във възприятието на съответните потребители въпросните стоки са идентични или подобни, и то независимо — както бе посочено в точка 27 по-горе — от отличителния характер, който притежава по-ранната марка, поради това че може да е известна на съответните потребители.
35 Въпреки това не може да се изключи, особено в областта на модата и на продуктите, свързани с грижата за външния вид, че стоки, които се различават по своето естество, предназначение и употреба, от естетическа гледна точка могат да бъдат допълващи се стоки във възприятието на съответните потребители, без да са допълващи от функционална гледна точка.
36 За да създаде степен на прилика по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, подобно естетическо допълване следва да представлява действителна естетическа необходимост, в смисъл че една стока е необходима или е от значение за употребата на друга и че потребителите приемат за обичайно и нормално да използват тези стоки заедно (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 1 март 2005 г. по дело Sergio Rossi/СХВП — Sissi Rossi (SISSI ROSSI), T‑169/03, Recueil, стр. II‑685, точки 60 и 62).
37 Необходимо е все пак да се подчертае, че съществуването на естетическо допълване между въпросните стоки като посочената в предходната точка не е достатъчно, за да се установи прилика между тях. За това е необходимо и потребителите да приемат за нормално пускането на тези стоки в продажба да се извършва под една и съща марка, което обикновено предполага, че голяма част от производителите или дистрибуторите на тези стоки са едни и същи (Решение по дело SISSI ROSSI, посочено по-горе, точка 63).
38 В настоящия случай жалбоподателят изтъква само, че потребителите са свикнали с това модни изделия да бъдат пускани в продажба с марки на парфюми поради практиката на предоставяне на лицензии. Дори обаче да се допусне за установено, това обстоятелство не би било достатъчно, за да компенсира липсата на прилика на въпросните стоки. В частност, това обстоятелство не позволява да се установи, че съществува връзка на естетическо допълване между парфюмерийните стоки, от една страна, и посочените в точка 3 по-горе стоки от кожа и облекло, от друга страна, в смисъл че едните са необходими или са от значение за употребата на другите и че потребителите приемат за обичайно и нормално да използват тези стоки заедно.
39 Жалбоподателят все пак твърди, че въпросните стоки си приличат по това, че са от значение за външния вид на дадено лице и фигурират заедно в модните списания. Във връзка с това следва да се посочи, независимо от просроченото представяне на този довод, който не е изтъкнат в рамките на процедурата пред органите на Службата, че така или иначе подобно обстоятелство не може да установи съществуването на естетическо допълване като посоченото в точка 36 по-горе.
40 Относно довода, който жалбоподателят извежда от решението на Oberlandesgericht Köln от 28 март 2003 г. (вж. точка 20 по-горе), следва да се посочи, че това решение е отменено с Решение на Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия) от 30 март 2006 г. (дело I ZR 96/03) и че във всеки случай решение на национална юрисдикция не може да обвърже нито органите на Службата, нито общностния съд. Всъщност общностният режим на марките е автономна система, която се прилага независимо от всяка една национална система (Решение на Първоинстанционния съд от 5 декември 2000 г. по дело Messe München/СХВП (electronica), T‑32/00, Recueil, стр. II‑3829, точка 47).
41 От гореизложеното следва, че апелативният състав правилно приема, че липсва прилика на въпросните стоки. Поради това настоящото правно основание следва да бъде отхвърлено.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94
Доводи на страните
42 Жалбоподателят твърди, че възражението следва да бъде уважено и на основание член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94. Според него апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че член 8, параграф 5 е приложим само по отношение на регистрираните марки.
43 Според жалбоподателя възприетият от апелативния състав подход противоречи на текста и на целите на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, доколкото тази разпоредба се отнася до по-ранните марки по смисъла на параграф 2 от същия член и следователно в частност до общоизвестните марки, посочени в член 8, параграф 2, буква в) от същия регламент. Според жалбоподателя, ако член 8, параграф 5 се отнася само до регистрираните марки, параграф 5 от споменатия член би препращал само към параграф 2, букви а) и б).
44 Освен това жалбоподателят твърди, че изразът: „за които по-ранната марка е регистрирана“, който се съдържа в член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, е резултат на редакционна грешка. Тази разпоредба следвало да гласи „за които по-ранната марка е защитена“, за да включи също общоизвестните марки по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция.
45 В подкрепа на довода, че член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 може да бъде тълкуван разширително и противоположно на неговия текст, жалбоподателят се позовава на Решение на Съда от 9 януари 2003 г. по дело Davidoff (C‑292/00, Recueil, стр. I‑389, точка 24), с което Съдът бил тълкувал член 5, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) с оглед не само на неговия текст, но и на структурата и целите на системата, в която е включен. Жалбоподателят подчертава, че ако целта на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, както и тази на член 5, параграф 2 от Директива 89/104, е да се разшири защитата на марка с добра репутация, от това следвало, че не само регистрираните марки, но също и по-ранните марки, които са защитени поради своята известност, трябвало да се ползват от тази по-широка защита.
46 В отговор на въпросите на Първоинстанционния съд жалбоподателят отбелязва също, че германското законодателство гарантира по-широка защита на общоизвестните марки по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция.
47 В случая жалбоподателят намира, че предпоставките на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 са изпълнени. На първо място, марката „TOSCA“ се ползвала с добра репутация по смисъла на тази разпоредба. На следващо място, заявената марка показвала силно сходство с по-ранната марка. Освен това използването на заявената марка щяло да извлече неоснователно ползи от отличителния характер и от репутацията на общоизвестната марка „TOSCA“ и да ѝ нанесе вреда. В действителност репутацията, с която се ползвала по-ранната марка, можело да се прехвърли на стоките, за които със заявената марка се търси защита. Освен това жалбоподателят изтъква, че не съществуват основания в полза на заявителя на марката.
48 Службата и встъпилата страна оспорват основателността на второто правно основание.
Съображения на Първоинстанционния съд
49 Член 8, параграф 2, буква в) от Регламент № 40/94 включва в понятието за по-ранна марка общоизвестните марки по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция.
50 Текстът на член 6, второ от Парижката конвенция гласи следното:
„Държавите — членки на Съюза, се задължават да отказват или обезсилват било служебно, ако законодателството на страната позволява това, било по молба на заинтересувания регистрацията и забранят употребата на една фабрична или търговска марка, която възпроизвежда, имитира или подвежда, което може да доведе до заблуда по една марка, която компетентната в страната на регистрацията или на употребата власт смята за всеобщо известна като марка на лице, прието от настоящата Конвенция за неин ползвател, и която марка се използва за идентични или подобни артикули […]“
51 От тази разпоредба следва, че общоизвестните марки по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция са марки, които се ползват от защита срещу вероятността от объркване на основание своята общоизвестност на съответната територия и независимо дали е представено или не доказателство за регистрация.
52 Доколкото член 8, параграфи 1 и 5 от Регламент № 40/94 се прилага за по-ранни марки, както са определени в член 8, параграф 2, общоизвестните марки по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция се ползват от защитата, установена с тези разпоредби. При все това, за да бъде уважено възражение въз основа на член 8, параграфи 1 или 5 от Регламент № 40/94, е необходимо да бъдат изпълнени съответните условия, предвидени от тези разпоредби.
53 Във връзка с това следва да бъде отбелязано, че член 8, параграфи 1 и 5 от Регламент № 40/94 предвижда различни относителни основания за отказ на регистрация на определена марка на Общността. От една срана, член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 защитава по-ранната марка срещу вероятността от объркване. Тази защита е предвидена само в рамките на принципа на специфичност, а именно когато стоките или услугите, които са обозначени от спорните марки, са идентични или подобни. Освен това член 8, параграф 1 от Регламент № 40/94 не уточнява дали по-ранната марка трябва да е регистрирана.
54 От друга страна, член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 защитава по-ранната марка с добра репутация срещу марките, които могат било неоснователно да извлекат полза от нейната репутация или от отличителния ѝ характер, било да увредят тази репутация или този отличителен характер. Въпреки че тази защита се прилага, когато стоките или услугите, които са обозначени от спорните марки, са идентични или подобни, тя е предвидена, на първо място, за да бъде прилагана по отношение на стоки или услуги, които не са подобни (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 октомври 2003 г. по дело Adidas-Salomon и Adidas Benelux, C‑408/01, Recueil, стр. I‑12537, точка 22).
55 От текста на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, който използва израза „за които по-ранната марка е регистрирана“, следва, че тази разпоредба се прилага по отношение на по-ранните марки по смисъла на член 8, параграф 2 от същия регламент само доколкото те са регистрирани (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 14 септември 1999 г. по дело General Motors, C‑375/97, Recueil, стр. I‑5421, точка 23, Решение по дело Davidoff, посочено по-горе, точка 20 и Решение по дело Adidas-Salomon и Adidas Benelux, посочено по-горе, точка 22).
56 Следователно за разлика от член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, който допуска възражения по отношение на идентични или подобни стоки или услуги, основани на марки, за които не е представено никакво доказателство за регистрация, но които са общоизвестни по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция, член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 предоставя защита по отношение на стоки или услуги, които не са подобни, само на общоизвестните марки по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция, за които е представено доказателство за регистрация.
57 Във връзка с това следва да се отбележи, че изключването от приложното поле на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 на общоизвестните марки, за които не е доказана регистрация, е в съответствие с член 6, второ от Парижката конвенция, който — доколкото намира приложение само в рамките на принципа на специфичност — не предвижда никаква защита по отношение на стоки, които не са подобни.
58 Предвид на гореизложеното, следва да бъде отхвърлен доводът на жалбоподателя, според който текстът на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 бил резултат от редакционна грешка.
59 Освен това не може да се допусне твърдението на жалбоподателя, че тълкуването на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, в съответствие с неговата структура, трябвало да доведе до прилагане на същия и по отношение на общоизвестните марки, които не са регистрирани. Всъщност именно от структурата на член 8 от Регламент № 40/94 произтича, че общоизвестна марка по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция, за която не е представено никакво доказателство за регистрация, е защитена само срещу вероятността от объркване по отношение на идентични или подобни стоки или услуги, по подобие на уредбата на член 6, второ от Парижката конвенция по отношение на стоките.
60 Първоинстанционният съд отбелязва, в допълнение на това, че Регламент № 40/94 съответства по този пункт с член 16, параграф 3 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост от 15 април 1994 г. (Приложение 1 В от Споразумението за създаване на Световната търговска организация) (ОВ L 336, стр. 214; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 228), който разширява приложното поле на член 6, второ от Парижката конвенция, обхващайки случаите, в които съответните стоки или услуги не са подобни, но при условие че по-ранната марка е регистрирана.
61 Изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че германското законодателство гарантира по-широка защита на общоизвестните марки по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция, които не са регистрирани, не може да промени заключението, че член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 не се прилага по отношение на общоизвестните марки, когато същите не са регистрирани. Както бе посочено в точка 40 по-горе, общностният режим на марките е автономна система, която се прилага независимо от всяка една национална система (Решение по дело „electronica“, посочено по-горе, точка 47).
62 От гореизложеното следва, че апелативният състав правилно отхвърля възражението на жалбоподателя, направено на основание член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94.
63 Следователно второто правно основание следва да бъде отхвърлено като необосновано.
64 Предвид това, че не може да бъде уважена на нито едно от правните основания, настоящата жалба следва да бъде отхвърлена.
По съдебните разноски
65 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати разноските в съответствие с исканията на Службата и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Mühlens GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 юли 2007 година.