Language of document : ECLI:EU:T:2007:214

Дело T-150/04

Mülhens GmbH & Co. KG

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар

(марки и дизайни) (СХВП)

„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „TOSCA BLU“ — По-ранна национална словна марка „TOSCA“ — Относителни основания за отказ — Общоизвестна марка по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или подобна марка, регистрирана за идентични или подобни стоки или услуги

2.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или подобна марка, регистрирана за идентични или подобни стоки или услуги

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

3.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или подобна марка, общоизвестна в държава-членка

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 на Съвета)

4.      Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или подобна марка, която се ползва с добра репутация

(член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.      Видно от член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, вероятност от объркване на две идентични или подобни марки може да се допусне само в рамките на принципа на специфичност, тоест когато във възприятието на съответните потребители въпросните стоки са идентични или подобни, и то независимо от отличителния характер, който притежава по-ранната марка, поради това че може да е известна на съответните потребители.

(вж. точка 34)

2.      За да се прецени приликата между съответните стоки или услуги по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тези стоки или услуги, като посочените фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер.

Сами по себе си парфюмерийните стоки не могат да бъдат счетени за подобни на стоките от кожа, спадащи към клас 18 по смисъла на Ницската спогодба, нито на облеклото, спадащо към клас 25 по смисъла на посочената спогодба. В действителност те се различават явно от стоките от кожа и от облеклото както от гледна точка на естеството си, така и на своето предназначение или употреба. Впрочем нито един елемент не позволява да се приеме, че са конкурентни стоки или функционално допълващи се стоки.

Не може да се изключи, особено в областта на модата и на продуктите, свързани с грижата за външния вид, че стоки, които се различават по своето естество, предназначение и употреба, от естетическа гледна точка могат да бъдат допълващи се стоки във възприятието на съответните потребители, без да са допълващи от функционална гледна точка.

При все това подобно естетическо допълване, което следва да представлява действителна естетическа необходимост, в смисъл че една стока е необходима или е от значение за употребата на друга и че потребителите приемат за обичайно и нормално да използват тези стоки заедно, не е достатъчно, за да се установи прилика между тях по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. За това е необходимо и потребителите да приемат за нормално пускането на тези стоки в продажба да се извършва под една и съща марка, което обикновено предполага, че голяма част от производителите или дистрибуторите на тези стоки са едни и същи.

Обстоятелството, че потребителите са свикнали с това модни изделия да бъдат пускани в продажба с марки на парфюми, не позволява да се установи, че съществува връзка на естетическо допълване между парфюмерийните стоки, от една страна, и стоките от кожа и облеклото, от друга страна, в смисъл че едните са необходими или са от значение за употребата на другите и че потребителите приемат за обичайно и нормално да използват тези стоки заедно.

(вж. точки 29, 31, 32, 35—38)

3.      Не съществува вероятност от объркване на фигуративния знак „TOSCA BLU“ — за който е поискана регистрация като марка на Общността за стоки от кожа и за облекло, спадащи съответно към класове 18 и 25 по смисъла на Ницската спогодба — и словния знак „TOSCA“, нерегистрирана марка, за която се твърди, че е общоизвестна в Германия за „парфюми, тоалетна вода, одеколон, лосиони за тяло, тоалетен сапун, гел за душ и др.“, при положение че парфюмерийните стоки не могат да бъдат счетени за подобни на стоките от кожа, спадащи към клас 18 и на спадащото към клас 25 облекло.

(вж. точки 31 и 32)

4.      От текста на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, който използва израза „за които по-ранната марка е регистрирана“, следва, че тази разпоредба се прилага по отношение на по-ранните марки по смисъла на член 8, параграф 2 от същия регламент само доколкото те са регистрирани.

Следователно за разлика от член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, който допуска възражения по отношение на идентични или подобни стоки или услуги, основани на марки, за които не е представено никакво доказателство за регистрация, но които са общоизвестни по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция, член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 предоставя защита по отношение на стоки или услуги, които не са подобни, само на общоизвестните марки по смисъла на член 6, второ от посочената конвенция, за които е представено доказателство за регистрация.

Изключването от приложното поле на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 на общоизвестните марки, за които не е доказана регистрация, е в съответствие с член 6, второ от Парижката конвенция, който — доколкото намира приложение само в рамките на принципа на специфичност — не предвижда никаква защита по отношение на стоки, които не са подобни.

(вж. точки 55—57)