Дело T-110/07
Siemens AG
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Разпределяне на пазара — Последици в рамките на общия пазар — Понятие за продължено нарушение — Продължителност на нарушението — Погасителна давност — Глоби — Пропорционалност — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Картели — Съгласувана практика — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
2. Общностно право — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост
(член 81, параграф 1 ЕО; член 6, параграф 2 ЕС)
3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики
(член 81, параграф 1 ЕО)
4. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на нарушението — Представяне от Комисията на изявления на други обвинени предприятия — Допустимост
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)
5. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на нарушението — Преценка на доказателствената стойност на документ — Критерии
(член 81, параграф 1 ЕО)
6. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията
(член 81, параграф 1 ЕО; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
7. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Изложение на възраженията — Представяне на допълнителни доказателства след изпращане на изложението на възраженията — Допустимост — Условия
(член 81, параграф 1 ЕО; член 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване
(член 81, параграф 1 ЕО; член 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
9. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Приложно поле на принципа — Граници — Право на предприятието да разпита свидетелите на обвинението — Изключване
(член 81, параграф 1 ЕО)
10. Конкуренция — Картели — Участие на предприятие в картел
(член 81, параграф 1 ЕО)
11. Конкуренция — Картели — Нарушаване — Едно-единствено нарушение — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 A, четвърта и шеста алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Липса на обвързващ или изчерпателен списък с критерии
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Право на преценка, предоставено на Комисията — Повишаване на общото ниво на глобите
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
15. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 253 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
16. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля или роля на подбудител на нарушението
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 2, трето тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
17. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля в нарушението
(член 81, параграф 1 ЕО)
18. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 22 и 29 от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
1. За да се прецени дали дадена съгласувана практика е забранена от член 81, параграф 1 ЕО, отчитането на конкретните резултати от нея е излишно, щом като е ясно, че тя има за цел да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Същото е приложимо по аналогия и към член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).
(вж. точка 40)
2. Презумпцията за невиновност, произтичаща по-специално от член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека, е част от основните права, които според практиката на Съда — потвърдена освен това в член 6, параграф 2 ЕО — представляват основни принципи на общностното право.
Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции презумпцията за невиновност се прилага в приложимите към предприятията процедури относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции. В производството по обжалване на решение за налагане на глоба трябва да се държи сметка за тази презумпция. Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не би могъл да направи извод, че Комисията е установила надлежно съществуването на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба.
(вж. точки 44 и 45)
3. В областта на конкуренцията е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже нарушението и да обоснове твърдото убеждение, че твърдените нарушения представляват съществени ограничения на конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Не е задължително обаче всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване. Следователно съществуването на антиконкурентна практика или споразумение може да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренция.
Когато Комисията се основава единствено на поведението на разследваните предприятия на пазара, за да достигне до извода за съществуването на нарушение, е достатъчно последните да докажат наличието на обстоятелства, разкриващи в различна светлина установените от Комисията факти и позволяващи по този начин да бъде дадено друго възможно обяснение на фактите, различно от това, което Комисията възприема, за да заключи, че е налице нарушение на общностните правила на конкуренция. Наличието на алтернативно обяснение на фактите обаче е релевантно само когато Комисията се основава единствено на пазарното поведение на съответното предприятие. Поради това такова обяснение става ирелевантно от момента, в който съществуването на нарушението не просто се презумира, а е установено с доказателства. Освен това съгласно принципа на свобода при събиране на доказателствата всички доказателствени средства са допустими, за да се установи дадено нарушение, така че наличието на алтернативно обяснение е ирелевантно, когато нарушението е надлежно установено с доказателства, различни от писмените.
(вж. точки 46—49 и 51)
4. Що се отнася до доказателствата, които могат да бъдат представени, за да се установи нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), принципът, който има предимство в общностното право, е този на свободата при събиране на доказателствата. По-конкретно нито една разпоредба и нито един основен принцип на общностното право не забраняват на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на другите обвинени предприятия. В противен случай тежестта на доказване на противоречащото на членове 81 ЕО и 82 ЕО поведение, която пада върху Комисията, би била прекалено голяма и несъвместима със задачата ѝ съгласно Договора да следи за правилното прилагане на посочените разпоредби.
(вж. точка 50)
5. В областта на конкуренцията единственият релевантен критерий за преценка на свободно представените доказателства е тяхната достоверност. Според общоприложимите относно доказателствата правила достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата по неговото изготвяне, от неговия адресат и от това дали съдържанието му е логично и правдоподобно. По-конкретно следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че даден документ е съставен в непосредствена връзка с фактите или от пряк свидетел на тези факти. Освен това изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства.
Така по принцип свидетелските показания на лице, което почти през целия период на действие на картела е било един от представилите на един от основните участници в картела и следователно е било пряк свидетел на обстоятелствата, за които свидетелства, трябва да се считат за доказателства с висока доказателствена стойност.
(вж. точки 54 и 75)
6. В областта на конкуренцията фактът, че дадено лице е поискало спрямо него да се приложи Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, така че размерът на глобата му да бъде намален, не означава непременно, че то е било склонно да представи неверни доказателства. Всъщност всеки опит да се подведе Комисията може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничеството от страна на молителя и по такъв начин да застраши възможността му да извлече ползи от Известието относно сътрудничеството.
Все пак, доколкото са оспорени от други предприятия, за които също се твърди, че са страни по общо споразумение, изявленията на предприятие, разследвано за нарушение на общностните правила на конкуренция, трябва да бъдат подкрепени от други доказателства, за да се установи съществуването и обхватът на това общо споразумение.
(вж. точки 65 и 66)
7. Изложението на възраженията трябва да даде възможност на заинтересованите лица действително да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията, като това изискване е спазено, ако в окончателното решение не се твърди, че заинтересованите лица са извършили нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и ако са взети предвид само фактите, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения. Следователно, макар да е вярно, че нарушенията, в които е упрекнато дадено предприятие, не могат да се различават от посочените в изложението на възраженията, същото не важи за фактите, приети за уличаващи, тъй като по отношение на тях е достатъчно съответните предприятия да са имали възможност да изразят становище. Всъщност никоя разпоредба не забранява на Комисията да съобщи на страните, след изпращането на изложението на възраженията, за нови документи, които според нея подкрепят тезата ѝ, при условие че даде на предприятията достатъчно време, за да изложат гледната си точка по този въпрос.
(вж. точки 86 и 87)
8. Задача на страната или на органа, който твърди, че е налице нарушение на правилата на конкуренция, е да представи доказателства за това, като установи в достатъчна степен съставомерните признаци на нарушението. Освен това задача на предприятието, което повдига възражение срещу констатацията за нарушение, е да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, в който случай посоченият орган да трябва да прибегне към други доказателства.
Общият принцип, че Комисията трябва да докаже всички съставомерни елементи на нарушението, включително неговата продължителност, които могат да окажат влияние върху окончателните ѝ изводи относно тежестта на посоченото нарушение, не се опровергава от факта, че съответното предприятие е повдигнало възражение за изтекла давност, по отношение на което тежестта на доказване пада по правило върху него.
Всъщност повдигането на такова възражение неизбежно предполага, че продължителността на нарушението и датата на неговото прекратяване са установени. Тези обстоятелства обаче сами по себе си не могат да обосноват прехвърляне на доказателствената тежест в това отношение в ущърб на съответното предприятие. От една страна, продължителността на дадено нарушение — понятие, което предполага, че е известна датата на неговото прекратяване — представлява един от основните елементи на нарушението, които трябва да бъдат доказани от Комисията, независимо от факта, че оспорването на тези елементи е свързано с възражението за изтекла давност. От друга страна, този извод е обоснован с оглед на факта, че непогасяването по давност на правото на Комисията да налага санкции, съгласно член 25 от Регламент № 1/2003, представлява обективен правен критерий, който произтича от принципа на правната сигурност, и следователно условие за валидност на всяко решение за налагане на санкции. Всъщност Комисията е длъжна да спазва това условие дори когато в това отношение предприятието не е повдигнало възражение.
Това разпределение на тежестта на доказване обаче може да се променя, доколкото фактическите обстоятелства, които някоя от страните посочва, могат да породят задължение за другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на което/която може да се заключи, че въпросните обстоятелства са доказани. По-конкретно, когато Комисията е доказала наличието на споразумение, предприятията — страни по това споразумение, трябва да представят доказателства, че са се разграничили от него, като тези доказателства следва да свидетелстват за ясната и сведена до знанието на останалите предприятия участници воля да не се прилага повече споразумението.
(вж. точки 173—176)
9. Основният принцип за зачитане на правото на защита изисква предприятията и сдруженията от предприятия, срещу които Комисията води разследване в областта на конкуренцията, да са имали възможност още на етапа на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно наличието и относимостта на твърдените от Комисията факти, нарушения и обстоятелства. Така, отговорът на дадено предприятие на изложението на възраженията на Комисията не може да бъде използван като доказателство срещу друго предприятие, засегнато от разследването, когато последното не е имало достъп до отговора преди приемането на решението от Комисията.
За сметка на това посоченият принцип не изисква на предприятието да бъде предоставена възможност самò да разпита в рамките на административното производство изслушаните от Комисията свидетели.
(вж. точки 189 и 199)
10. Когато дадено предприятие не се е разграничило публично от нарушение, в което участва, или не е съобщило за него на административните органи, това насърчава продължаването на нарушението и затруднява разкриването му, поради което това мълчаливо одобрение може да се квалифицира като съучастие или като пасивно участие в нарушението.
(вж. точка 222)
11. Има няколко релевантни критерия за преценката дали дадено нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) следва да се разглежда като едно-единствено нарушение, а именно идентичността или различието в целите на съответните практики, идентичността на съответните стоки и услуги, идентичността на участващите в нарушението предприятия и идентичността на условията, при които е извършено нарушението. Други релевантни критерии са идентичността на физическите лица, участващи от името на предприятията, и идентичността на географския обхват на съответните практики.
Що се отнася по-специално до понятието „обща цел“ на антиконкурентните практики, отговорът на въпроса дали дадена съвкупност от споразумения и практики, които противоречат на член 81, параграф 1 ЕО, представлява едно-единствено продължено нарушение, зависи единствено от обективни фактори, един от които е общата цел на тези споразумения и практики. Последният критерий следва да се преценява само с оглед на съдържанието на споразуменията и практиките и не трябва да се смесва със субективното намерение на различните предприятия да участват в един-единствен непрекъснат картел. Това субективно намерение обаче може и трябва да се вземе предвид само при преценката на индивидуалното участие на дадено предприятие в подобно едно-единствено непрекъснато споразумение. В това отношение е достатъчно, че към момента, в който оттеглилото се предприятие е възобновило участието си в картела, то е било наясно, че продължава да участва в същия картел като по-рано. Достатъчно е даже това, че посоченото предприятие е било наясно със споменатите по-горе основни критерии, които обосновават констатацията за едно-единствено нарушение, за да може същата да му бъде противопоставена, дори ако се приеме, че то не е стигнало самò до извода, че е налице такова нарушение.
(вж. точки 241, 246 и 253)
12. Съгласно точка 1 A, четвърта и шеста алинея от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, трябва да се вземе предвид ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на други оператори и да се отчете специфичната тежест на нарушението на всяко едно от предприятията върху конкуренцията, по-специално когато е налице значителна разлика в големината на извършилите нарушение предприятия. За сметка на това Насоките не предвиждат, че ефективният икономически капацитет на предприятията или специфичната тежест на тяхното нарушение трябва да се преценяват в съответствие със специален критерий, какъвто е техният пазарен дял за съответната стока в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) или на вътрешния пазар. Следователно в това отношение Комисията е свободна да приложи критерий, подходящ с оглед на конкретните обстоятелства.
(вж. точка 279)
13. Тежестта на нарушенията на общностните правила на конкуренция трябва да се установява въз основа на голям брой фактори, като например обстоятелствата по случая, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, без обаче да има установен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид. Сред факторите, които могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушенията, са поведението на всяко едно от предприятията, ролята, която всяко едно от тях е имало при установяването на съгласуваните практики, ползите, които въпросните предприятия са могли да извлекат от тези практики, тяхната големина и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за целите на Общността.
От това следва, от една страна, че с оглед на определянето на размера на глобата е допустимо да се вземе предвид както общият оборот на предприятието, който е показател, макар и приблизителен и несъвършен, за големината на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която произтича от стоките, предмет на нарушението, и следователно може да бъде показател за мащаба на това нарушение. От друга страна, от това следва, че не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от тези два оборота спрямо другите фактори за преценка и следователно определянето на подходяща глоба не може да бъде резултат само от изчисление, основано на общия оборот. Това важи с още по-голяма сила, когато разглежданите стоки представляват само малка част от този оборот.
Следователно изброяването на факторите, които могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на дадено нарушение, не е нито обвързващо, нито изчерпателно. Поради това Комисията е свободна да вземе предвид и други фактори или да придаде по-малка тежест на някой от изброените по-горе фактори, или дори въобще да не го вземе предвид, ако това ѝ се струва подходящо с оглед на конкретните обстоятелства.
Освен това изразът „стойността на съответните стоки“ трябва да се разбира като мярка за частта от общия оборот на съответните предприятия, който произтича от стоките, предмет на картела, а не за големината на пазара на тези стоки в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
(вж. точки 286—288)
14. Сама по себе си по-ранната практика на Комисията при вземането на решения не служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията. В рамките на Регламент № 1/2003 Комисията разполага със свобода на преценка при определянето на размера на глобите, за да насочва поведението на предприятията към спазване на правилата за конкуренция. Фактът, че в миналото за определени видове нарушения Комисията е налагала глоби в определен размер, не я лишава от възможността да увеличи този размер в границите, определени с Регламент № 1/2003, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на общностната политика на конкуренция. Напротив, ефикасното прилагане на общностните правила за конкуренция изисква Комисията да може във всеки момент да съобрази глобите с нуждите на тази политика.
Следователно предприятията, по отношение на които е образувано административно производство, което може да доведе до налагането на глоба, не биха могли да имат оправдани правни очаквания, че Комисията няма да определи по-големи глоби от налаганите по-рано. Поради това тези предприятия трябва да отчитат възможността на Комисията във всеки един момент да реши да увеличи размера на глобите спрямо прилагания в миналото.
(вж. точки 290 и 291)
15. Що се отнася до определянето на размера на глобите, наложени от Комисията за нарушение на общностното конкурентно право, същественото процесуално изискване да се изложат мотиви е изпълнено, когато в своето решение Комисията посочва факторите, които е взела предвид, за да определи тежестта и продължителността на нарушението, без да е длъжна да представя по-подробно изложение или цифрови данни относно начина за изчисляване на глобата.
По-конкретно, посочването на цифровите данни, от които Комисията се е ръководила (по-специално по отношение на търсеното възпиращо действие) при упражняването на правото си да определя глобите по своя преценка, е възможност, която Комисията е желателно да използва, но която надхвърля произтичащите от задължението за мотивиране изисквания.
(вж. точки 311 и 312)
16. За да бъде квалифицирано като „водач“ на картела, дадено предприятие трябва да е било съществена движеща сила за картела и да е имало конкретна и особена отговорност за функционирането на този картел. Това обстоятелство трябва да се преценява глобално с оглед на контекста на конкретния случай. Предприятието се квалифицира като водач, когато се установи, че то е упражнявало функциите на координатор в рамките на картела, и по-конкретно, че е организирало и осигурявало персонала на секретариата, натоварен с конкретното привеждане в действие на картела, или когато посоченото предприятие е играло главна роля в конкретното функциониране на картела, например като е организирало множество срещи, като е събирало и разпространявало информация вътре в картела, като е представлявало някои членове в рамките на картела или, най-често, като е правило предложения във връзка с дейността на картела. Освен това е напълно възможно две или дори повече предприятия да изпълняват едновременно ролята на водач особено когато става въпрос за картел с много участници.
Освен това, както се вижда от самия текст на точка 2, трето тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, следва да се прави разграничение между понятието „водач“ и понятието „подбудител“ на нарушението. Всъщност, докато ролята на подбудител е свързана със създаването или разширяването на картела, ролята на водач е свързана с функционирането му. Следователно водачът и подбудителят на нарушението не се намират в едно и също положение, поради което фактът, че предприятието, квалифицирано като подбудител на картела, и водачът на този картел, са третирани по различен начин, не представлява нарушение на принципа за равно третиране.
(вж. точки 337, 345 и 348)
17. Дори да се предположи, че Комисията неправилно се е въздържала да квалифицира дадено предприятие като водач на картела, независимо от съществената роля на това предприятие в рамките на картела, такава незаконосъобразност, допусната в полза на другиго, не е основание да се уважи основанието за отмяна на решението на Комисията. Всъщност спазването на принципа за равно третиране или недопускане на дискриминация трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, което означава никой да не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго.
(вж. точка 358)
18. Намаляването на глобите при сътрудничество на предприятията, участващи в нарушения на общностното конкурентно право, се основава на съображението, че такова сътрудничество улеснява Комисията при изпълнение на задачата ѝ да установи съществуването на нарушение и евентуално да му сложи край.
Както се подчертава в точка 29 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, последното е породило оправдани правни очаквания, на които се основават предприятията, желаещи да информират Комисията за съществуването на картел. С оглед на оправданите правни очаквания, които желаещите да окажат сътрудничество на Комисията предприятия могат да изведат от това известие, Комисията е длъжна при определянето на глобата на дадено предприятие да отчете сътрудничеството от негова страна.
В очертаните от Известието относно сътрудничеството граници Комисията все пак има право да прецени дали по смисъла на точка 22 от посоченото известие предоставените от дадено предприятие доказателства допринасят за установяването на фактите и дали поради това глобата на въпросното предприятие следва да се намали на основание на Известието.
(вж. точки 374—376)