Иск, предявен на 13 април 2007 г. - Agrofert Holding /Комисия

(Дело T-111/07)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Agrofert Holding a.s. (Прага, Чешка република) [представител: R. Pokorný, адвокат]

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

Отмяна на Решение на Комисията SG.E.3/MIB/md D (2007) 1360 от 13 февруари 2007 г. относно молба за достъп до документи по дело за сливане № COMP/M.3543 - PKN Orlen/Unipetrol и Решение на Комисията 16796/16797 от 2 август 2006 г.;

да се осъди Комисията да предостави процесните документи;

да се осъди Комисията да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Чрез своя иск ищецът желае отмяната, на основание член 230 ЕО, на решението на Комисията от 2 август 2006 г. (наричано по-долу "Решение І"), както и на последващото потвърдително решение на Комисията от 13 февруари 2007 г. (наричано по-долу "Решение ІІ"), във връзка с молбата за достъп до всички непубликувани документи относно уведомителните и предуведомителните фази на въпросното сливане.

Ищецът твърди, че двете решения противоречат на Регламент (ЕО) № 1049/2001¹ относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и на Комисията (наричан по-долу "Регламентът"), тъй като те не попадат сред изключенията, съдържащи се в член 4, параграф 2, относно защитата на търговски интереси, защита за целите на разследването, запазване на тайната на правни становища, или в член 4, параграф 3 относно запазването на тайната на процеса на вземане на решения.

По-нататък ищецът посочва, че член 4, параграф 2, първо тире от Регламента не би следвало да се тълкува в смисъл, че изключенията се прилагат за документите като цяло, а само за онези части от тях, които биха могли да съдържат търговски тайни или чувствителна търговска информация. Така, според ищеца, ответникът би могъл било да предостави на обществеността части от исканите документи, било да потъмни съответните съдържащи чувствителна информация части, без да засяга целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, правата на лицата-уведомители и на трети лица, защитата на правни становища или процеса на вземане на решения в институцията.

Освен това ищецът твърди, че ответникът, вместо да прави индивидуална проверка на всеки документ, попадащ според него в изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламента, изцяло е отказал искания достъп единствено въз основа на факта, че всички документи съдържат търговски тайни и не могат да бъдат оповестени в съответствие с член 17 от Регламента на Съвета (ЕО) № 139/2004². Подобен общ подход би противоречал на член 4, параграф 6 от Регламента.

В допълнение ищецът твърди, че споменатите изключения са приложими единствено ако те не са преодолени от по-висш обществен интерес от оповестяването. Според ищеца, подобен интерес от оповестяването на поисканите документи, произтичащ от вредите, претърпени от ищеца, както и от миноритарните акционери на погълнатото дружество, е налице и преодолява изключенията от правото на достъп.

Ищецът по-нататък твърди, че Решения І и ІІ противоречат на член 1 ЕС, втора алинея, който прогласява принципа на откритостта.

Накрая, ищеца твърди, че ответникът не е обработил потвърдителното заявление навреме в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламента, а е надвишил срока за отговор със 100 работни дни.

____________

¹ - ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43-48

² - Регламент на Съвета (ЕО) № 139/2004 от 20 януари 2004 за контрола на сливанията между предприятия, (ОВ L 24, 29.1.2004, стр. 1-22)