РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

3 март 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Разпределяне на пазара — Последици в рамките на общия пазар — Понятие за продължено нарушение — Продължителност на нарушението — Погасителна давност — Глоби — Пропорционалност — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество“

По дело T‑110/07

Siemens AG, установено в Берлин (Германия) и в Мюнхен (Германия), за което първоначално се явява адв. I. Brinker, адв. T. Loest и адв. C. Steinle, а впоследствие адв. I. Brinker и адв. C. Steinle, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която първоначално се явява г‑н F. Arbault и г‑н O. Weber, впоследствие г‑н X. Lewis и г‑н R. Sauer и накрая г‑н R. Sauer и г‑жа A. Antoniadis, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решение С(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация), а при условията на евентуалност  — искане за намаляване на наложената на жалбоподателя глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,

секретар: г‑жа K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 декември 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателят, Siemens AG, е котирано на борсата дружество, което осъществява дейност в областта на електротехниката и електрониката. То е със седалище в Берлин (Германия) и в Мюнхен (Германия).

2        Комутационните апарати с газова изолация (наричани по-нататък „КАГИ“) се използват, за да контролират потока на енергия в електрическите мрежи. Те представляват тежко електрическо оборудване, което се използва като основен компонент в електрически подстанции „до ключ“. Подстанциите са помощни електрически централи, които конвертират електрическия ток. Освен от трансформатор подстанциите се състоят от системи за контрол, релета, батерии, уреди за зареждане и комутационен апарат. Функцията на комутационния апарат е да предпазва трансформатора от претоварване и/или да изолира веригата и неизправния трансформатор.

3        Комутационните апарати могат да бъдат с газова изолация, с въздушна изолация или с хибридна изолация, когато съчетават предните два вида изолации. КАГИ се продават по цял свят като неразделна част от електрически подстанции „до ключ“ или като отделни части, които трябва да бъдат включени в тези подстанции. Те представляват между 30 % и 60 % от общата цена на подстанциите.

4        На 3 март 2004 г. ABB Ltd уведомява Комисията за наличието на антиконкурентни практики в сектора на комутационните апарати с газова изолация и прави устно искане за освобождаване от глоби в съответствие с Известието на Комисията от 19 февруари 2002 година относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (OВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството“).

5        Практиките, за които уведомява ABB, се състоят в съгласуване на световно равнище на продажбата на проекти за КАГИ, което включва разпределянето на пазари, разпределянето на квоти и запазването на съответните пазарни дялове, възлагането на проекти за КАГИ на определени за тази цел производители и манипулиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки (фиктивни оферти), за да бъдат сключени договорите с тези производители, определянето на цени чрез комплексни споразумения относно неразпределените проекти за КАГИ, развалянето на лицензионни договори с дружества, които не са членове на картела, и обмена на чувствителна информация относно пазара.

6        Освен устно искане за освобождаване от глоби ABB представя и устно становище и писмени доказателства. На 25 април 2004 г. Комисията условно освобождава ABB от глоба.

7        Въз основа на изявленията на ABB Комисията започва разследване и на 11 и 12 май 2004 г. извършва проверки в помещенията на Areva T&D SA, Siemens AG, групата VA Tech, Hitachi Ltd и Japan AE Power Systems Corp (наричано по-нататък „JAEPS“).

8        На 20 април 2006 г. Комисията изготвя изложение на възраженията, което е връчено на 20 дружества, включително на Siemens.

9        Комисията провежда изслушване на 18 и 19 юли 2006 г.

10      На 24 януари 2007 г. Комисията приема Решение C(2006) 6762 окончателен относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). На 7 или 8 февруари 2007 г. това решение е връчено на Siemens.

11      Освен Siemens адресати на обжалваното решение са още ABB, Alstom SA, Areva SA, Areva T&D AG, Areva T&D Holding SA и Areva T&D SA, Fuji Electric Holdings Co., Ltd и Fuji Electric Systems Co., Ltd (наричани по-нататък общо „Fuji“), Hitachi Ltd и Hitachi Europe Ltd (наричани по-нататък общо „Hitachi“), JAEPS, Mitsubishi Electric System Corp. (наричано по-нататък „Melco“), Nuova Magrini Galileo SpA, Schneider Electric SA, Siemens AG Österreich, Siemens Transmission & Distribution Ltd (наричано по-нататък „Reyrolle“), Siemens Transmission & Distribution SA, Toshiba Corp. и VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG.

12      В съображения 113—123 от обжалваното решение Комисията посочва, че отделните предприятия, които са участвали в картела, са съгласували в съответствие с договорените правила разпределянето на проектите за КАГИ на световно равнище, с изключение на някои пазари, по-конкретно с цел да запазят квотите, които до голяма степен съответстват на техните традиционни пазарни дялове. Тя уточнява, че възлагането на проекти за КАГИ е било осъществявано въз основа на обща „японска“ квота и обща „европейска“ квота, които впоследствие съответно японските и европейските производители е трябвало да разпределят помежду си. В споразумение, подписано на 15 април 1988 г. във Виена (наричано по-нататък „Споразумението GQ“), са установени правила, които позволяват възлагането на проектите за КАГИ било на японските производители, било на европейските производители и приспадането на тяхната стойност от съответната квота.

13      Освен това в съображения 124—132 от обжалваното решение Комисията уточнява, че отделните предприятия, които участват в картела, са сключили устно споразумение (наричано по-нататък „общо споразумение“), по силата на което проектите за КАГИ в Япония, от една страна, и в европейските държави — членки на картела, от друга, наричани във връзка с проектите за КАГИ общо „държави по произход на производителя“, са били запазени съответно за японските и за европейските членове на картела. Проектите за КАГИ в „държавите по произход на производителя“ не са били предмет на обмен на информация между двете групи и те не са били включени в съответните квоти. Споразумението GQ съдържа и правила за обмен на необходимата за функционирането на картела информация между двете групи производители, който обмен е осигурен по-конкретно от секретарите на двете групи, за манипулиране на съответните процедури за възлагане на обществени поръчки и за определяне на цените на проектите за КАГИ, които не са могли да бъдат възложени. Съгласно текста на приложение 2 към Споразумението GQ това споразумение се прилага в целия свят, с изключение на Съединените американски щати, Канада, Япония и 17 страни от Западна Европа. Освен това по силата на общото споразумение проектите за КАГИ в европейските държави, различни от „държавите по произход на производителя“, също са били запазени за европейската група, тъй като японските производители са поели задължение да не представят оферти във връзка с проектите за КАГИ в Европа.

14      Според Комисията разпределянето на проектите за КАГИ между европейските производители е било уредено със споразумение (също подписано на 15 април 1998 г. във Виена), озаглавено „E‑Group Operation Agreement for GQ-Agreement“ (Споразумение на групата E за прилагане на Споразумението GQ) (наричано по-нататък „Споразумението EQ“). Тя посочва, че проектите за КАГИ в Европа са били възлагани по същите правила и процедури като предвидените във връзка с възлагането на проектите за КАГИ в други страни. По-конкретно проектите за КАГИ в Европа също трябвало да бъдат съобщени, описани, разпределени, договорени или да им бъдат определени минимални цени.

15      В съображение 142 от обжалваното решение Комисията констатира, че за целите на организирането и функционирането на картела в Споразумението GQ и в Споразумението EQ отделните негови членове са били идентифицирани чрез код, съставен от цифри за европейските членове и от букви за японските членове. От юли 2002 г. нататък първоначалните кодове били заменени с цифри.

16      В член 1, буква о) от обжалваното решение Комисията констатира, че Siemens е участвало в нарушението в периода от 15 април 1988 г. до 1 септември 1999 г. и от 26 март 2002 г. до 11 май 2004 г.

17      За посоченото в член 1 от обжалваното решение нарушение с член 2, буква м) от това решение на Siemens е наложена глоба в размер на 396 562 500 EUR.

 Производство и искания на страните

18      На 16 април 2007 г. Siemens подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

19      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (втори състав) решава да открие устната фаза на производството.

20      В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, страните са поканени да отговорят на поставените от Общия съд писмени въпроси. Страните отговарят на тези въпроси в определения срок.

21      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 16 декември 2010 г.

22      Siemens моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него,

–        при условията на евентуалност да намали размера на наложената му глоба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

23      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Siemens да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

24      В подкрепа на жалбата си за отмяна Siemens изтъква три правни основания. Първото е изведено от нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53 от Споразумението за създаване на Европейско икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“). Второто е изведено от нарушение на член 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). Третото е изведено от грешки при изчисляването на размера на глобата.

I –  По първото правно основание, изведено от нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

25      Първото правно основание се състои от две части. В рамките на първата част Siemens изтъква „недостатъчно описание на твърдените нарушения“. В рамките на втората част то се позовава на „неправилен анализ на твърдените споразумения и на последиците им за общия пазар“.

 A – По първата част от първото правно основание, изведена от „недостатъчно описание на твърдените нарушения“

1.     Доводи на страните

26      Siemens изтъква, че Комисията не е описала точно и не е доказала надлежно нарушението, в което го упреква. По същество то поддържа, че първо, Комисията не е доказала, че укоримите действия представляват едно-единствено продължено нарушение, второ, не е описала конкретните последици на картела за общия пазар и трето, не е представила доказателства за намерението му да участва два пъти в същото нарушение.

27      Според Комисията това правно основание трябва да бъде отхвърлено, тъй като не е подкрепено с достатъчно доводи. Освен това тя поддържа, че твърденията на Siemens са неоснователни.

2.     Съображения на Общия съд

28      Следва да се констатира, че първата част от първото правно основание съдържа само оплаквания, които или са изложени и в други части на жалбата, или трябва да бъдат разгледани и във връзка с други правни основания, изтъкнати от Siemens и отнасящи се също до член 1 от обжалваното решение, в който се установява твърдяното нарушение. Така оплакването, изведено от липсата на доказателства, че укоримите действия представляват едно-единствено продължено нарушение, е изложено и в рамките на втората част от второто правно основание, а оплакването, изведено от общото намерение на Siemens да участва в нарушението, също трябва да се разгледа в този контекст. Освен това оплакването, че не са описани конкретните последици на картела за общия пазар, е изложено, и то много по-подробно, и в рамките на втората част от първото правно основание. Ето защо тази част очевидно няма самостоятелен характер.

29      Следователно не е необходимо произнасяне по първата част от първото правно основание.

 Б – По втората част от първото правно основание, изведена от „неправилен анализ на твърдените споразумения и на последиците им за общия пазар“

30      Във връзка с втората част от първото правно основание Siemens излага три оплаквания, изведени съответно от липсата на картел с последици в рамките на ЕИП, от липсата на географско разпределяне на пазарите между японските и европейските производители и от липсата на закрила на „държавите по произход на производителя“.

31      Тези три оплаквания са тясно свързани. Всъщност, от една страна, второто и третото оплакване се отнасят до констатации на Комисията, които, ако се приеме, че са правилни, доказват съществуването на картел с последици в рамките на ЕИП — въпрос, който е предмет на първото оплакване. От друга страна, трите оплаквания са свързани и доколкото се отнасят до едни и същи доказателства, на които се позовава Комисията. Следователно те трябва да се разгледат заедно.

1.     Доводи на страните

32      Siemens изтъква, че що се отнася до първата фаза от участието му, която съответства на периода от 1988 г. до 1999 г., нарушението, в което е упрекнато, не е подкрепено с достатъчно доводи в обжалваното решение. По-конкретно Комисията неправилно приела, че Споразумението GQ и Споразумението EQ доказват наличието на нарушение с последици в рамките на ЕИП, въпреки че последното било изрично изключено от приложното поле на тези споразумения. Останалите доказателства, на които се позовава Комисията, също не установявали такова нарушение.

33      В това отношение Siemens счита, че Комисията не е доказала, че в общото споразумение японските и европейските производители са решили да не се намесват на пазарите в съответните им държави. Наличието на такова географско разпределяне на пазарите не се доказвало нито от изричното изключване от приложното поле на Споразумението GQ на седемнадесетте европейски държави, нито от твърдяното включване на проектите за КАГИ в Европа в общата квота, нито пък от изявленията на Hitachi или на Fuji, на които се позовава Комисията. Всъщност фактът, че участниците в Споразумението GQ са се въздържали да търгуват стоките си на определени европейски пазари, се дължал единствено на технически и икономически пречки за достъпа до тези пазари.

34      Siemens оспорва както наличието на географско разпределяне на европейските пазари на принципа „държави по произход на производителя“ или на принципа „вътрешни пазари“, така и участието си в твърдените „предварителни споразумения в Европа“, на които се позовава Комисията, за да обоснове тезата си за разпределяне на пазарите в ЕИП. Представените от Комисията доказателства в това отношение били недостатъчни. Накрая, обстоятелството, че някои производители не осъществяват дейност на определени национални пазари, можело да се обясни по друг начин, а не с наличието на незаконен картел.

35      Комисията оспорва доводите на Siemens.

2.     Съображения на Общия съд

36      Най-напред трябва да се отбележи, че в писменото си становище Siemens изрично признава фактите относно втората фаза на участието му в нарушението, съответстваща на периода от 2002 г. до 2004 г., така както са представени в обжалваното решение. Следователно първото правно основание на Siemens се отнася до само до първата фаза на участието му в нарушението, съответстваща на периода от 1988 г. до 1999 г. Поради това доказателствата, на които се позовава Комисията, трябва да бъдат разгледани в рамките на тази част от първото правно основание само доколкото са отнасят до този период или позволяват да се направят изводи относно този период.

37      В това отношение следва да се отхвърли доводът на Комисията, че е оправдано изявленията относно периода от 2002 г. до 2004 г. да се отнесат и към предходния период, тъй като става дума за едно и също нарушение. Всъщност без на този етап да е необходимо произнасяне дали е налице едно-единствено нарушение, обхващащо двата периода на участие на Siemens в картела, въпросът доколко доказателствата, които се отнасят до конкретен период от нарушението, са относими и към първата фаза на нарушението, следва да се преценява за всеки конкретен случай.

38      Освен това тезата на Комисията, че Siemens оспорва единствено влиянието на картела върху конкуренцията в ЕИП, въпреки че в обжалваното решение тя го упреква в сключването на споразумение, чиято цел е да наруши конкуренцията на общия пазар, не е основание да бъде ограничен анализът на действията, в които се упреква Siemens. Всъщност от всички съображения на Siemens в писменото му становище следва, че то оспорва не само това, че въпросният картел е имал последици в рамките на общия пазар и на ЕИП (с изключение на Лихтенщайн и Исландия), но и това, че той е имал за цел да наруши конкуренцията в рамките на общия пазар и на ЕИП.

39      Следователно по същество между страните има спор по въпроса дали за периода от 1988 г. до 1999 г. Комисията е доказала наличието на картел, който може да има последици в рамките на общия пазар и на ЕИП.

40      Следователно трябва да се установи дали Споразумението GQ и Споразумението EQ, в качеството им на писмени доказателства, доказват наличието на картел, който е могъл да има последици в рамките на общия пазар и на ЕИП. В това отношение не трябва да се прокарва разграничение между двете алтернативи на член 81, параграф 1 ЕО. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени дали дадена съгласувана практика е забранена от член 81, параграф 1 ЕО, отчитането на конкретните резултати от нея е излишно, щом като е ясно, че тя има за цел да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията в рамките на общия пазар (вж. Решение на Съда от 4 юни 2009 г. по дело T‑Mobile Netherlands и др., C‑8/08, все още непубликувано в Сборника, точка 29 и цитираната съдебна практика). Посочената по-горе съдебна практика е приложима по аналогия и към член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.

41      При отрицателен отговор по-нататък следва да се прецени дали изводът на Комисията за съществуването на общото споразумение е в достатъчна степен подкрепен от други доказателства.

42      Все пак, преди да се пристъпи към тези проверки, следва да се припомнят правилата относно тежестта на доказване, като се има предвид че страните спорят и по този въпрос.

 а) По тежестта на доказване

43      Най-напред следва да се припомни, че Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения на член 81, параграф 1 ЕО и да посочи надлежни доказателства за съществуването на елементите от състава на нарушението (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58 и Решение от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 86).

44      В това отношение, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не би могъл да направи извод, че Комисията е установила надлежно съществуването на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба (Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Dresdner Bank и др./Комисия, T‑44/02 OP, T‑54/02 OP, T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP, Recueil, стр. II‑3567, точка 60).

45      Всъщност в последния случай е необходимо да се вземе предвид презумпцията за невиновност, произтичаща по-специално от член 6, параграф 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, приета в Рим на 4 ноември 1950 г., която е част от основните права, които според практиката на Съда — потвърдена освен това в член 6, параграф 2 ЕО — представляват основни принципи на общностното право. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции, презумпцията за невиновност се прилага именно в приложимите към предприятията процедури относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 1999 г., Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точки 149 и 150 и Решение на Съда по дело Montecatini/Комисия, C‑235/92 P, Recueil, стр. I‑4539, точки 175 и 176).

46      При това положение е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже нарушението (Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 44 по-горе, точка 62) и да обоснове твърдото убеждение, че твърдените нарушения представляват съществени ограничения на конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО (Решение на Общия съд от 21 януари 1999 г. по дело Riviera Auto Service и др./Комисия, T‑185/96, T‑189/96 и T‑190/96, Recueil, стр. II‑93, точка 47).

47      Важно е обаче да се подчертае, че не е задължително всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване (вж. Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 44 по-горе, точка 63 и цитираната съдебна практика).

48      Освен това предвид общоизвестния характер на забраната за антиконкурентни споразумения и поради това нелегалния начин, по който същите се прилагат, не може да се изисква от Комисията да представи доказателства, които изрично удостоверяват наличието на контакт между съответните оператори. Фрагментарните и откъслечни доказателства, с които може да разполага Комисията, във всички случаи трябва да могат да бъдат допълнени по пътя на дедукцията, така че да е възможна възстановка на релевантните обстоятелства. Следователно съществуването на антиконкурентна практика или споразумение може да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които взети заедно могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренция (Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 44 по-горе, точки 64 и 65 и Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57).

49      Все пак, когато Комисията се основава единствено на поведението на разследваните предприятия на пазара, за да достигне до извода за съществуването на нарушение, е достатъчно последните да докажат наличието на обстоятелства, разкриващи в различна светлина установените от Комисията факти и позволяващи по този начин да бъде дадено друго възможно обяснение на фактите, различно от това, което Комисията възприема, за да заключи, че е налице нарушение на общностните правила на конкуренция (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 186 и цитираната съдебна практика).

50      Що се отнася до доказателствата, които могат да бъдат представени, за да се установи нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, следва да се отбележи, че принципът, който има предимство в общностното право, е този на свободата при събиране на доказателствата (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, T‑50/00, Recueil, стр. II‑2395, точка 72). По-конкретно нито една разпоредба и нито един основен принцип на общностното право не забраняват на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на другите обвинени предприятия. В противен случай тежестта на доказване на противоречащото на членове 81 ЕО и 82 ЕО поведение, която пада върху Комисията, би била прекалено голяма и несъвместима със задачата ѝ съгласно Договора за ЕО да следи за правилното прилагане на посочените разпоредби (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 49 по-горе, точка 192).

51      Ето защо наличието на алтернативно обяснение на фактите е релевантно само когато Комисията се основава единствено на пазарното поведение на съответното предприятие. Поради това такова обяснение става ирелевантно от момента, в който съществуването на нарушението не просто се презумира, а е установено с доказателства. Освен това съгласно посочения в предходната точка принцип на свобода при събиране на доказателствата всички доказателствени средства са допустими, за да се установи дадено нарушение, така че наличието на алтернативно обяснение е ирелевантно, когато нарушението е надлежно установено с доказателства, различни от писмените (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точки 727 и 728).

52      Следователно в случая трябва да се провери, що се отнася до оспорените от Siemens обстоятелства, дали действията, в които Комисията го упреква в обжалваното решение, са установени с доказателства или са изведени единствено от пазарното поведение на това предприятие. Само в последната хипотеза по-нататък следва да се прецени дали съществуват достатъчно надеждни алтернативни обяснения на пазарното поведение на това предприятие, които да поставят под съмнение направените в обжалваното решение констатации.

53      Съгласно съдебната практика обаче, като се има предвид общоизвестният характер на забраната за антиконкурентни споразумения и нелегалния начин, по който същите се прилагат, съществуването на даден картел може да бъде доказано чрез съвкупност от непротиворечиви улики (вж. точка 48 по-горе). Ето защо Siemens не може да иска изключване на такова доказателство, позовавайки се на факта, че взети поотделно, посочените от Комисията улики не са достатъчни, за да се докаже поведението, в което е упрекнато. Всъщност по дефиниция отделните елементи на посочената съвкупност от непротиворечиви улики, на които се позовава Комисията, не могат, взети поотделно, да представляват пълни доказателства за това поведение.

54      Що се отнася до доказателствената стойност, която следва да бъде призната на отделните доказателства, е необходимо да се подчертае, че единственият релевантен критерий за преценка на свободно представените доказателства е тяхната достоверност (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точка 84 и цитираната съдебна практика, Решение по дело Dalmine/Комисия, точка 50 по-горе, точка 72 и Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 49 по-горе, точка 273). Според общоприложимите относно доказателствата правила достоверността и следователно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата по неговото изготвяне, от неговия адресат и от това дали съдържанието му е логично и правдоподобно (Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 1053, заключението на съдия Vesterdorf, изпълняващ функциите на генерален адвокат, към Решение на Общия съд от 24 октомври 1991 г. по дело Rhône-Poulenc/Комисия, T‑1/89, Recueil, стр. II‑867, II‑869, II‑956). По-конкретно следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че даден документ е съставен в непосредствена връзка с фактите (Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Ensidesa/Комисия, T‑157/94, Recueil, стр. II‑707, точка 312 и Решение на Общия съд от 16 декември 2003 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie/Комисия, T‑5/00 и T‑6/00, Recueil, стр. II‑5761, точка 181) или от пряк свидетел на тези факти (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 49 по-горе, точка 207). Освен това изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 49 по-горе, точки 207, 211 и 212).

 б) По доказателствената стойност на Споразумението GQ и на Споразумението EQ

55      Що се отнася най-напред до Споразумението GQ, страните не спорят относно факта, че това споразумение предвижда създаването, във връзка с проектите за КАГИ, на световен картел, който включва по-конкретно обмен на информация относно процедурите за възлагане на обществени поръчки и възложените с помощта на стандартни формуляри поръчки, определяне на квота съответно за европейските и за японските производители, разпределяне на поръчки в рамките на картела, манипулиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки, фиксиране на минимални цени и борба с предприятията извън картела. Следва да се отбележи обаче, че в съответствие с твърденията на Siemens текстът на Споразумението GQ изключва прилагането му в Европа. Всъщност в приложение 2 към това споразумение, което се отнася до неговия териториален обхват, са определени пет групи територии. В първата група са включени Европа и Средиземноморието, с изключение на дванадесетте държави — членки на Общността, към онзи момент, както и на Австрия, Швеция, Швейцария, Финландия и Норвегия. Що се отнася до ЕИП, единствените включени в обхвата на приложение са Лихтенщайн и Исландия — обстоятелство, което придобива значение едва с влизането в сила на Споразумението за ЕИП на 1 януари 1994 г. Втората група включва Азия, с изключение на Япония.

56      Следователно текстът на Споразумението GQ сам по себе си не доказва съществуването на картел с последици в рамките на общия пазар и на ЕИП.

57      По-нататък, що се отнася до Споразумението EQ, следва да се отбележи, че то представлява само споразумение по изпълнението на Споразумението GQ, което се потвърждава от заглавието му и от съдържащите се в преамбюла му разпоредби, съгласно които Споразумението EQ се прилага във връзка със Споразумението GQ и разпоредбите на последното имат предимство пред тези на Споразумението EQ. По същество Споразумението EQ съдържа правила относно преразпределянето на общата „европейска“ квота между европейските производители. Това преразпределяне се извършва по реда на предвидената в член 4 от Споразумението EQ процедура и според квотите, посочени в член 8 от това споразумение.

58      Тъй като по принцип Споразумението EQ само разпределя общата „европейска“ квота, предвидена в Споразумението GQ, което, както току-що бе посочено, изключва общия пазар и основната част от ЕИП, текстът на Споразумението EQ не представлява доказателство за съществуването на картел с последици в рамките на общия пазар и на ЕИП. Следователно, както бе посочено в точка 39 по-горе, следва да се провери дали Комисията е успяла да докаже по друг начин наличието такива последици. Що се отнася до изводите, които могат да бъдат направени въз основа на Споразумението GQ и на Споразумението EQ, извън техния текст, те ще бъдат разгледани в точки 140 и сл., които са посветени на писмените доказателства.

 в) По общото споразумение като доказателство

59      Най-напред следва да се посочи, че обстоятелството, че клаузите на Споразумението GQ, към които препраща и Споразумението EQ, изключват изрично от обхвата на приложението на тези споразумения европейските и японските пазари, не може автоматично да се възприема като доказателство за това, че картелът не е имал последици върху европейските пазари, нито като доказателство за липсата на разпределяне на географски принцип или на принципа „държави по произход на производителя“. Всъщност, макар въпросното изключване да може да означава, че замесените предприятия се конкурират на европейските пазари при нормални условията, то може да означава също и че разпределянето и контролът на квотите между европейските и японските групи не са били необходими по отношение на тези пазари, тъй като същите така или иначе са били запазени изрично за една от двете групи — тълкуване, което възприема Комисията.

60      Следва да се подчертае, че ако се приеме за доказано, споразумението, с което се цели запазване на традиционните привилегировани позиции на участниците в картела съответно на европейските и на японските пазари, само по себе си вече представлява картел с последици върху общия пазар, тъй като премахва потенциалната конкуренция от страна на японските производители на общия пазар. Това би било така и в случай че Комисията не успее да докаже, че наред с това европейските производители са разпределили помежду си европейския пазар. Както обаче се посочва по-долу, Комисията е доказала надлежно всички факти, оспорени от Siemens в рамките на първото правно основание.

61      За да докаже наличието и обхвата на общото споразумение, в обжалваното решение Комисията се основава по-конкретно на изявленията на ABB, на свидетеля г‑н M., на Fuji и на Hitachi, на факта, че нито Alstom, нито дружествата, образуващи групата Areva, нито групата, на която дружеството VA Technologie е дружество майка (наричана по-нататък „групата VA Tech“), са оспорили открито общото споразумение, на предоставен от АВВ списък на проектите за КАГИ, които са били обсъждани в рамките на картела, и на някои документи. Следва да се разгледа обхватът и доказателствената стойност на всяко едно от тези доказателства.

 По изявленията на ABB и на свидетеля г‑н M.

62      В изявленията си ABB посочва, че западноевропейските и японските територии са защитени и че някои случаи, при които японски производители са се опитали, противно на установеното, да участват в някои европейски процедури за възлагане на обществени поръчки, са създали проблеми в рамките на картела, които обаче в крайна сметка са били разрешени. Освен това в изявлението си от 3 февруари 2005 г. ABB посочва, че резултатите от разпределянето на проектите за КАГИ на общия пазар — с изключение на „държавите по произход на производителя“ — впоследствие са били включени в световните квоти на европейските производители в картела. Накрая, в изявлението си от 4 октомври 2005 г. ABB признава съществуването на системата на „държави по произход на производителя“, съгласно която ако в тези държави има само един производител, той е единственият собственик на проектите, а ако има повече производители, те разпределят проектите помежду си.

63      В това отношение Siemens изтъква, че изявленията на ABB са само твърдения, които са в интерес на това дружество и са лишени от доказателствена стойност, тъй като не са подкрепени от конкретни и проверими доказателства. От своя страна, Комисията счита, че изявлението на дадено предприятие, което иска да бъде освободено от глоба, притежава особена доказателствена стойност, поради факта че не е в интерес на своя автор.

64      Що се отнася до степента на достоверност, която може да бъде призната на изявленията на ABB, следва да се посочи, че в случая като първо предприятие, издало картела, ABB е можело с основание да се надява, че напълно ще бъде освободено от глоби съгласно предвиденото в точка 8 от Известието относно сътрудничеството. Следователно не може да се изключи възможността то да е било склонно да преувеличи значението на неправомерното поведение, за да навреди на своите конкуренти на пазара.

65      Това обаче не означава, че изявленията на ABB трябва да се считат за лишени от всякаква достоверност. В това отношение се приема, че фактът, че дадено лице е поискало спрямо него да се приложи Известието относно сътрудничеството, така че размерът на глобата му да бъде намален, не означава непременно, че то е било склонно да представи неверни доказателства. Всъщност всеки опит да се подведе Комисията може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничеството от страна на молителя и по такъв начин да застраши възможността му да извлече ползи от Известието относно сътрудничеството (Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 70).

66      Все пак, доколкото са оспорени от други предприятия, за които също се твърди, че са страни по общото споразумение, изявленията на ABB трябва да бъдат подкрепени от други доказателства, за да се установи съществуването и обхватът на общото споразумение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Enso-Gutzeit/Комисия, T‑337/94, Recueil, стр. II‑1571, точка 91 и Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 285).

67      Следователно трябва да се провери доколко изявленията на ABB за разпределянето на пазара между европейските и японските производители и за съществуването на „държави по произход на производителя“ са подкрепени от останалите доказателства, които Комисията представя.

68      В това отношение следва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията се позовава по-конкретно на изявленията на свидетеля г‑н М., бивш служител на ABB, който от 1988 г. до април 2002 г. е представлявал това предприятие на оперативно равнище в картела.

69      Що се отнася до естеството на изявленията на г‑н M. обаче, най-напред следва да се подчертае, че неговите свидетелски показания не могат да се квалифицират като различни и самостоятелни от тези на ABB. Всъщност той не само е бил служител в това дружество през целия си професионален живот — обстоятелство, което, както основателно изтъква Комисията, не е гаранция за липсата на каквото и да било разминаване в техните интереси, — но освен това, подпомаган от адвоката на ABB, се е изказал пред Комисията в качеството си на пълномощник на ABB във връзка със задължението за сътрудничество на последното с цел освобождаване от глоба в съответствие с параграф 11 от Известието относно сътрудничеството, както ясно е посочено в уводната част на стенограмата от изслушването му на 23 септември 2005 г. Освен това Комисията приравнява, например в бележки под линия 90 и 91 от обжалваното решение, свидетелските показания на г‑н M. на изявления на ABB.

70      Поради това изявленията на г‑н М. не следва да се разглеждат като отделно доказателство в подкрепа на изявленията на ABB по смисъла на цитираната в точка 66 по-горе съдебна практика, а като част от последните. Това не ги лишава от всякаква доказателствена стойност. Те могат по-конкретно да доуточнят изявленията на ABB. Все пак е необходимо извлечената от свидетелските показания на г‑н М. информация да бъде потвърдена от други доказателства, за да се приеме за достатъчно доказателство за съществуването и обхвата на общото споразумение, по същия начин, както и информацията, извлечена от изявленията на ABB, и то въпреки че за разлика от АВВ, г‑н M. няма личен интерес да преувеличава неправомерното поведение на конкурентите на ABB. Освен това същите съображения важат и за изявленията на г‑н V.‑A., служител на ABB, разпитан от Комисията при същите условия като описаните за г‑н М. в предходния параграф.

71      Що се отнася до съдържанието на изявленията на г‑н M., следва да се отбележи, че според него принципът на защита на вътрешните пазари е от първостепенно значение за картела и че последният не би могъл да функционира без спазването на този принцип.

72      Според г‑н M. именно по тази причина при определянето на квотите на отделните производители към момента на създаването на картела през 1988 г., съответните вътрешни пазари на европейските и японските производители, а именно, от една страна, Япония като вътрешен пазар на японските предприятия и от друга, Германия, Франция, Швеция, Швейцария и Италия като вътрешни пазари на европейските предприятия, са били изключени от оценката на притежаваните от всяко предприятие пазарни дялове.

73      Г‑н M. посочва също, че европейските държави, различни от „държавите по произход на производителя“, са били изключени от предвидената в Споразумението GQ система за разпределяне на проектите, за да не се засегне функционирането на някои наложили се с течение на времето на местно равнище тайни практики между отделните производители. За сметка на това големината на пазарите, разпределени на отделните производители, е била отчетена, за да се контролира спазването на световните квоти на европейските и японските групи и на квотите на всяко предприятие.

74      Освен това г‑н M. счита, че не съществуват непреодолими технически или търговски пречки за навлизането на японските производители на европейския пазар и че това навлизане е било възможно в средносрочен план посредством определени инвестиции. Поради това той счита, че японските предприятия са се въздържали от навлизането на европейския пазар, по-скоро за да спазят правилата на картела, а не по технически причини.

75      Що се отнася до достоверността на свидетелските показания на г‑н M., следва да се вземе предвид фактът, че през почти целия период на действие на картела, а именно 1988—2002 г., той е бил един от представилите на ABB в рамките на картела, а самото ABB е било един от основните участници в картела. Следователно той е бил пряк свидетел на обстоятелствата, за които свидетелства. Ето защо неговите свидетелски показания по принцип трябва да се считат за доказателства с висока доказателствена стойност.

76      Освен това изявленията на г‑н M. са непротиворечиви и ясни, макар той да не си спомня всички фактически подробности относно дейността на картела, в който е участвал от името на ABB в продължение на четиринадесет години. Наличието на известни незначителни неточности в свидетелски показания, които се отнасят до толкова дълъг период от време, трябва да се счита за нормално.

77      Следователно на изявленията на г‑н M. трябва да се признае висока степен на достоверност, като това не променя посоченото по-горе обстоятелство, че те трябва да се преценят в качеството им на направени от името на ABB изявления.

78      Този извод не се поставя под съмнение от доводите, които Siemens изтъква, за да оспори достоверността на свидетелските показания на г‑н M., и по-конкретно от твърдяното противоречие между неговите свидетелски показания и тези на г‑н V.‑A. Всъщност твърденията на Siemens, че от една страна, според г‑н V.‑A. държавите членки на ЕИП са били изключени от обхвата на приложение на Споразумението GQ на същото основание като държавите от Северна Америка и от друга страна, че Комисията не е доказала в каква степен свидетелските показания на г‑н V.‑A. са по-малко достоверни от тези на г‑н M., не могат да бъдат възприети, при положение че свидетелските показания на г‑н V.‑A. не са в противоречие с тези на г‑н M.

79      В това отношение следва да се отбележи, че в изявлението си от 21 септември 2005 г. самият г‑н V.‑A. твърди, че в периода от 1997 г. до 1998 г. е участвал само в шест до десет срещи на оперативно равнище, разполагал е с ограничена информация и в това отношение е бил зависим от г‑н M., който пък единствен е притежавал някои сведения, по-конкретно що се отнася до изключването на Северна Америка и Европа от обхвата на приложение на Споразумението GQ.

80      Освен това г‑н V.‑A. отбелязва, че има разлика между изключването на Северна Америка и това на Европа, като уточнява, че Съединените американски щати са били изключени поради страха от строгите наказания, които заплашват участниците в картели в тази страна, докато според него европейските проекти действително са били обсъждани от европейските участници в картела, но не в рамките на срещите, в които е участвал той самият.

81      Накрая, г‑н V.‑A. посочва, че по време на срещите, в които е участвал, е бил свидетел на спорове между представителите на групата на японските производители и тези на групата на европейските производители относно предполагаемите опити на японските производители да навлязат на европейските пазари в нарушение на споразумението, което им забранява да се конкурират с европейските производители в Западна Европа. Той уточнява също, че не вижда никаква непреодолима техническа или търговска пречка за навлизането на японските производители на европейските пазари.

82      Следователно предвид ограничената информация за функционирането на картела, с която г‑н V.‑A. разполага според собствените му думи, неговите изявления са съвместими с тези на г‑н M. и дори ги потвърждават в известно отношение, по-конкретно що се отнася до разпределянето на пазари между европейските и японските производители. Макар Комисията да не го посочва изрично в обжалваното решение, свидетелските показания на г‑н V.‑A. са доказателство по-скоро във вреда, отколкото в полза на Siemens. Следователно доводът на Siemens, изведен от противоречие между свидетелските показания на г‑н M. и г‑н V.‑A., трябва да бъде отхвърлен.

83      В заключение, изявленията на г‑н M., които се ползват с висока степен на достоверност, са доказателство за съществуването на принципа за защита на „държавите по произход на производителя“, за запазването на европейските пазари (извън „държавите по произход на производителя“) за европейските производители и за отчитането на обема на продажбите в тези държави с оглед зачитането на световните квоти. Както бе констатирано в точка 70 по-горе обаче, изявленията на г‑н M. трябва да бъдат подкрепени от други доказателства, също както тези на ABB, за да може да се докаже в достатъчна степен съществуването и обхватът на общото споразумение.

 По изявленията на Fuji

84      Fuji заявява, че е било запознато с общото споразумение, съгласно което японските производители е трябвало да се въздържат от навлизане на европейския пазар. То изтъква обаче, че неучастието му на европейския пазар се е дължало главно на обстоятелството, че не е могло да има сериозни претенции да доставя КАГИ в Европа по други причини, и по-конкретно поради ограничения си световен пазарен дял, който не обосновавал извършването на невъзвръщаемите разходи, необходими за разработването на европейска база. Що се отнася до единствения проект за КАГИ, който Fuji осъществява в Европа, а именно проект в Чешката република през 1995 г., то изтъква, че в този случай е действало като подизпълнител на друго японско дружество, на което е доставило въпросния КАГИ в Япония. Ето защо Fuji приема този проект като проект за КАГИ в Япония и счита, че той не е показател за способността му по принцип да извършва доставки в Европа.

85      В това отношение Siemens изтъква, че това изявление на Fuji е направено едва след посоченото в точка 9 по-горе изслушване, тоест в момент, когато Fuji вече не е било в състояние да даде безпристрастни и обективни свидетелски показания. Съгласно съдебната практика обаче единствено документите, които са били цитирани или споменати в изложението на възраженията представляват валидни доказателствени средства (вж. Решение на Съда от 3 юли 1991 г. по дело AKZO/Комисия, C‑62/86, Recueil, стр. I‑3359, точка 21 и Решение на Общия съд от 16 декември 2003 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie/Комисия, точка 54 по-горе, точка 34 и цитираната съдебна практика).

86      Това възражение не може да бъде прието. Всъщност изложението на възраженията трябва да даде възможност на заинтересованите лица действително да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията, като това изискване е спазено, ако в окончателното решение не се твърди, че заинтересованите лица са извършили нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и ако са взети предвид само фактите, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения (Решение на Съда от 15 юли 1970 г. по дело ACF Chemiefarma/Комисия, 41/69, Recueil, стр. 661, точка 94, Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, Recueil, стр. II‑3275, точка 138 и Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точка 47).

87      Следователно, макар да е вярно, че нарушенията, в които е упрекнато дадено предприятие, не могат да се различават от посочените в изложението на възраженията, същото не важи за фактите, приети за уличаващи, тъй като по отношение на тях е достатъчно съответните предприятия да са имали възможност да изразят становище. Всъщност никоя разпоредба не забранява на Комисията да съобщи на страните, след изпращането на изложението на възраженията, за нови документи, които според нея подкрепят тезата ѝ, при условие че даде на предприятията достатъчно време, за да изложат гледната си точка по този въпрос (Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 190; в този смисъл вж. също Решение на Съда от 25 октомври 1983 г. по дело AEG-Telefunken/Комисия, 107/82, Recueil, стр. 3151, точка 29).

88      В случая обаче е безспорно, че с писмо от 25 август 2006 г. Комисията е съобщила на Siemens за изявленията на Fuji и го е поканила да изрази становището си по тези изявления. Освен това последните не съдържат твърдения за извършени от Siemens нарушения, които са нови спрямо тези в изложението на възраженията, а се посочва само ново доказателство в подкрепа на вече включеното в изложението на възраженията твърдение за нарушение, а именно фактът, че между европейските и японските производители съществува общо споразумение, съгласно което японските производители не трябва да навлизат на европейския пазар.

89      Следователно изявленията на Fuji могат да бъдат приети като уличаващи Siemens доказателства.

90      Що се отнася до достоверността на изявленията на Fuji, следва да се посочи, че доколкото е признало, поне косвено, че отсъствието му от европейския пазар се дължи отчасти на общото споразумение, това дружество е признало факт, който Комисията е могла да приеме за уличаващ го. Вече бе прието, че изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 49 по-горе, точка 211).

91      Това е така, макар в настоящия случай Fuji да е поискало спрямо него да се приложи Известието относно сътрудничеството. Всъщност, на първо място, изявленията на Fuji не са били направени в рамките на това искане, а в отговор на изложението на възраженията, въпреки че двата документа са били съставени почти едновременно. На второ място, с изявлението, че е знаело за разпределянето на европейските и японските пазари, Fuji не само обвинява другите предприятия — поради което изявлението му би трябвало да се разглежда с известно подозрение, — но и признава извършено от него нарушение. При тези обстоятелства в настоящия случай следва да се приеме, че изявлението Fuji се ползва с висока степен на достоверност.

92      Накрая, що се отнася до съдържанието на изявлението на Fuji, трябва да се подчертае, че в това изявление Fuji не само признава разпределянето на пазара между японските и европейските производители, но посочва и подробности относно съответните цели на участвалите в картела в предприятия, които позволяват да се направят други изводи. Всъщност Fuji посочва, че що се отнася до него, общото споразумение не е било основната причина да не навлезе на европейския пазар, и излага редица причини, които според него са повлияли върху избора му. По-конкретно доводът, че неговият световен пазарен дял е бил твърде малък, за да оправдае невъзвръщаемите разходи, необходими за разработването на европейска база, е основание да се заключи, че японските производители — и обратно, европейските производители, — които притежават по-голям пазарен дял, са били в състояние да преодолеят техническите и търговски пречки за навлизане на защитените от съответните групи производители пазари и да направят възвръщаема една такава инвестиция. От тази гледна точка, колкото по-голям е пазарният дял на дадено предприятие, толкова по-малко доводът, изведен от технически и търговски пречки, е от значение за това предприятие, и обратното, толкова повече договорената в рамките на общото споразумение забрана за навлизане на пазарите на друга група производители е от значение.

93      Ако се позовем обаче на възприетите от Комисията в съображения 484—488 от обжалваното решение пазарни дялове, които са определени въз основа на посочените от самите предприятия данни относно продажбите и не са оспорени в настоящия случай, изглежда, че с максимум 2 % от произтичащия от проектите за КАГИ световен оборот на участващите в картела предприятия Fuji е далеч по-малък производител от останалите участващи в картела производители на КАГИ. Пазарните дялове на останалите японски производители са били значително по-големи — между 15 % и 20 % за Melco, между 8 % и 12 % за Toshiba и между 4 % и 7 % за Hitachi. Siemens от своя страна е притежавало пазарен дял между 23 % и 29 %. Следователно от изявлението на Fuji може да се заключи, че защитата на европейския и японския пазар в полза съответно на европейските и японските производители е от значение за повечето засегнати предприятия, тъй като пазарният им дял, който е значително по-голям от този на Fuji, им е позволил по-лесно да понесат разходите по навлизането на пазарите на другата група производители.

94      Освен това следва да се отбележи, че Комисията не оспорва наличието на технически и търговски пречки за навлизането на съответните пазари на европейската и на японската група, а съображението, че тези пречки не са могли да бъдат преодолени по рентабилен начин. В това отношение тя се основава на два проекта за КАГИ в Чешката република. Първият е спечелен от Fuji, а за втория е била направена оферта от Melco, което не се оспорва от Siemens. Това показва, че не са съществували непреодолими технически и търговски пречки за навлизането на японските производители на европейските пазари, което е в подкрепа на довода на Комисията, че участващите в картела предприятия са имали субективен интерес от това производителите от другата група да не се опитват да преодолеят тези пречки.

95      В заключение изявленията на Fuji представляват доказателство за разпределянето на европейските и японските пазари в полза на съответните групи производители, което доказателство се ползва с висока степен на достоверност.

 По изявленията на Hitachi

96      Hitachi обявява, че разпределените между европейските производители проекти за КАГИ в Европа са били включени в общата „европейска“ квота в рамките на Споразумението GQ и че по тази причина японските производители са били уведомени ex post, до 1999 г., за резултата от разпределянето на проектите за КАГИ в Европа между европейските производители. В отговора си на изложението на възраженията Hitachi всъщност посочва следното:

„Hitachi потвърждава, че преди 1999 г. европейските производители на КАГИ са съобщили на японските производители на КАГИ подробностите във връзка с проектите за КАГИ, по които ще правят доставки в Европа. Освен това Hitachi потвърждава, че целта на това съобщение е била да се гарантира, че стойността на европейските проекти ще бъде отчетена в споразумението относно квотите на проекти извън Европа, които е трябвало да бъдат разпределени между европейските и японските производители, в съответствие със Споразумението GQ […]

За да се разбере защо този механизъм няма практическо значение за времето, през което е бил в сила (а именно преди 2002 г.), трябва да се подчертае, че съобщаването на подробности относно проектите в Европа в рамките на Споразумението GQ не е било обвързано от каквото и да било съгласие от страна на японските производители да стоят настрана от европейския пазар, нито показва наличието на такова съгласие, тъй като не е съществувало никакво „общо споразумение“. Това, което във всички случаи е може би още по-важно, е, че разпределянето на европейските проекти за КАГИ по силата на европейския картел по никакъв начин не „е било резултат от“ контактите между европейските и японските производители на КАГИ, както твърди Комисията. Всички контакти между европейските и японските производители на КАГИ са били осъществявани след разпределянето на европейските проекти за КАГИ.“

97      Това изявление е показателно в няколко отношения. На първо място, като потвърждава изрично, че реализираните от европейските производители проекти за КАГИ в Европа са били зачислявани към тяхната обща квота в рамките на Споразумението GQ, Hitachi потвърждава тезата на Комисията, че европейските производители, включително Siemens, са сключвали споразумения относно проекти вътре в общия пазар (през първите години от функционирането на картела Източна Европа все още не е била достъпна като пазар) и че следователно картелът действително е имал последици в рамките на общия пазар и на ЕИП.

98      На второ място, изявлението на Hitachi, независимо от волята на неговия автор, подкрепя и тезата на Комисията, че като цяло европейските пазари са били запазени за европейските производители. Всъщност Hitachi неколкократно изтъква обстоятелството, че японските производители са били уведомени ex post. От една страна, от това то стига до извода, че последните не са участвали в тайните пратки на европейските производители на европейските пазари. От друга страна, то счита, че посочената информация не е имала никаква връзка с ангажимента на японските производители да стоят настрана от европейските пазари, нито пък е била доказателство за такъв ангажимент, и оспорва съществуването на общото споразумение.

99      Обстоятелството обаче, че разпределените между европейските производители проекти за КАГИ в Европа се зачисляват към световната квота — обстоятелство, което Hitachi също признава, не може да намери разумно обяснение, ако във всички случаи по технически и търговски причини японските производители не са имали достъп до европейските пазари. Всъщност при такава хипотеза европейските производители не биха имали никаква причина да се съгласят тези проекти да бъдат включени в тяхната световна квота, което би намалило значително броя и стойността на проектите за КАГИ на световните пазари, за които те са могли да претендират в рамките на картела. Обратно, фактът, че са се съгласили с такъв насрещен ангажимент, показва, че за европейските производители въздържането на японските производители от навлизане на европейските пазари е имало стойност, която оправдава поемането на този ангажимент.

100    По отношение на достоверността на изявлението на Hitachi следва да се посочи, че това дружество е поискало спрямо него да се приложи Известието относно сътрудничеството. Следователно към тези изявления би трябвало да се подходи с известно подозрение, ако те съдържат само обвинения към други предприятия. В случая обаче това не е така. Всъщност изводът, който може да се направи от изявлението на Hitachi, че японските производители са се съгласили да не навлизат на европейските пазари, противоречи както на интересите на Hitachi, така и на тези на останалите участници в картела, тъй като това изявление потвърждава факт, който може да бъде приет за уличаващ това дружество. Освен това Hitachi очевидно не е осъзнавало всички изводи, които могат да се направят от неговото изявление, и по-конкретно що се отнася до запазването на европейските пазари за европейските производители, което увеличава достоверността на изявлението му.

101    В заключение изявленията Hitachi следва да се ползват с голяма степен на достоверност.

 По липсата на оспорване от страна на Areva, Alstom и групата VA Tech

102    Относно липсата на оспорване от страна на Areva, Alstom и групата VA Tech следва да се констатира, че материалите по делото или не дават основание да се признае голяма доказателствена стойност на този факт, или не подкрепят твърденията на Комисията.

103    На първо място, що се отнася до Areva и Alstom, в съображение 125 от обжалваното решение Комисията посочва, че тези две дружества не са оспорили съществуването на общото споразумение, целящо запазването на традиционно привилегированото положение, което предприятията — участници в картела, имат на вътрешните пазари, нито в отговорите си на изложението на възраженията, нито в последващите си изявления съответно от 21 и 26 ноември 2006 г., направени след получаването на отговора на Fuji, в който се признава съществуването на общото споразумение. Нито Siemens, нито Комисията обаче обсъждат в писмените си становища пред Общия съд липсата на оспорване от страна на Areva и Alstom. При тези обстоятелства трябва да се приеме, че този въпрос не е част от настоящия спор.

104    На второ място, що се отнася до групата VA Tech, в съображение 125 от обжалваното решение Комисията посочва, че в отговора си на изложението на възраженията тази група не оспорва открито информацията относно общото споразумение. В това отношение следва да се констатира, първо, че посоченият отговор не фигурира сред материалите по делото и че Общият съд разполага само с направения от Комисията в бележка под линия 79 от обжалваното решение цитат, гласящ следното: „Дори без предполагаемото общо споразумение японските производители щяха да стоят настрана от европейския пазар поради високите бариери за навлизане на този пазар, което ще бъде доказано подробно по-долу“. Второ, следва да се отбележи, че обстоятелството, че дадено дружество не е оспорило открито определени факти, може да има само твърде ограничена доказателствена стойност, още повече че не е възможно единствено въз основа на такъв изолиран цитат да се проверят причините, поради които липсва оспорване. Трето, трябва да се отбележи, че дори разгледан сам за себе си, този цитат няма съдържанието, което му придава Комисията. В това отношение трябва да се обърне внимание на думата „предполагаемото“, която групата VA Tech използва, за да квалифицира общото споразумение. От използването на тази дума следва, че ако не е оспорила изрично съществуването на това споразумение, групата VA Tech не го е и признала, дори мълчаливо. Напротив цитираният пасаж трябва да се тълкува като мълчаливо оспорване на съществуването на общото споразумение.

105    Следователно не може да се приеме, че твърдяната липса на оспорване на общото споразумение от страна на Areva, Alstom и групата VA Tech потвърждава тезата на Комисията относно запазването на европейските пазари за еврейските производители и защитата на „държавите по произход на производителя“.

 По списъка с проектите за КАГИ в Европа

106    Що се отнася до посочения от Комисията в съображение 164 от обжалваното решение списък с единадесет проекта за КАГИ, всъщност става дума за откъс от списък с обсъждани в рамките на картела в периода от 1988 г. до 1999 г. проекти за КАГИ, озаглавен „Enquirylist1“ и предоставен от ABB (наричан по-нататък „общият списък“), който съдържа информация по-конкретно за сроковете за подаване на офертите, за заявилите интерес към отделните проекти предприятия и за резултата от обсъжданията в рамките на картела (а именно възлагането на даден член от картела или определянето на минимална цена).

107    Съгласно тази информация за шест от посочените в общия списък единадесет проекта за КАГИ в Европа поръчката е била получена от предприятието, на което проектът е бил разпределен в рамките на картела, като в три случая това предприятие е било ABB и в три случая — Siemens. За петте останали проекта в общият списък се уточнява, че те не са били възложени на някое от участващите в картела предприятия, а са били предмет на споразумение относно минималната цена, тоест участващите в картела европейски производители са се споразумели относно минималната цена, която ще предложат, ако участват в съответната процедура за възлагане на обществени поръчки.

108    Първоначално Siemens се опитва да посее съмнение относно надеждността на съдържащата се в общия списък информация, без обаче да оспорва изрично нито съществуването на посочените в този списък проекти, нито в частност съществуването на единадесетте проекта за КАГИ в Европа, упоменати в него, нито пък факта, че тези проекти са били обсъждани в рамките на картела.

109    В този контекст Siemens твърди по-конкретно, че някои проекти са споменати неколкократно, че много от проектите така и не са изпълнени и че никъде в общия списък не е посочено, че определен проект за КАГИ му е бил възложен в рамките на ЕИП. В два случая, в които то е спечелило такъв проект, това било резултат от конкурентни практики. Освен това Siemens се позовава на направен от независимо дружество анализ на общия списък, от който било видно по-конкретно, че проектите за КАГИ в рамките на ЕИП не са били предмет на система за разпределяне, функционираща по начин, подобен на предвидения в Споразумението GQ и Споразумението EQ.

110    Освен това в отговора си на писмените въпроси, поставени от Общия съд преди съдебното заседание, Siemens оспорва твърдението, че единадесетте проекта за КАГИ в Европа, които се съдържат в общия списък, са били предмет на съгласуване в рамките на картела.

111    Тези твърдения ще бъдат разгледани в точки 116—138 по-долу.

–       По произхода и датата на съставяне на общия списък, както и по квалифицирането му като доказателство

112    По примера на Siemens следва да се отбележи, че не е било възможно да се определят със сигурност произходът и датата на съставяне на общия списък.

113    В това отношение все пак следва да се отбележи, че видно от съображение 88 и от бележка под линия 21 от обжалваното решение, общият списък е бил предоставен от ABB на 7 май 2004 г., тоест един ден след датата 6 май 2004 г., която фигурира на първата страница на списъка и твърде вероятно е датата на съставянето му, тоест датата на неговото разпечатване. Освен това следва да се посочи, че в сравнение с останалите членове на картела ABB е имало допълнителен код в този списък. Всъщност европейските членове — с изключение на ABB — и японските членове са били посочени в озаглавената „Членове“ колона от този списък в две групи, със съответните им кодове, така както са използвани в картела. За разлика от тях, ABB се „крие“, според използвания от г‑н M. при изслушването му от Комисията на 23 септември 2005 г. израз, в колона, озаглавена „GCs“, която по принцип е предназначена за отбелязване на евентуалните общи договори. По сведения на г‑н M. става дума за предпазна мярка, взета след разследване на АВВ от страна на шведския орган в областта на конкуренцията.

114    Тези две обстоятелства дават основание да се предположи, че общият списък първоначално е бил съставен от ABB за целите на осъществявания от него вътрешен контрол върху картела и че е бил отново разпечатан, за да бъде предоставен на Комисията. Следователно трябва да се основем на това предположение, което впрочем е най-благоприятното за Siemens и съответства на изявленията на това дружество, което отрича да е автор на общия списък.

115    Ето защо, както поддържа Siemens, общият списък трябва да се квалифицира като част от изявленията на ABB. Всъщност, като се има предвид, че както беше отбелязано, общият списък е бил съставен от ABB или разпечатан от него от вътрешен електронен файл, и то малко след изявленията му, направени във връзка с неговото искане за освобождаване от глоби на основание Известието относно сътрудничеството, той не може да бъде квалифициран като писмено доказателство. Следователно изложените в точки 64—67 по-горе съображения относно доказателствената стойност на изявленията на ABB важат и по отношение на общия списък. По-конкретно изведената от общия списък информация не може да подкрепи изявленията на ABB, а обратно, тя самата трябва да бъде подкрепена от други доказателства съгласно припомнената в точка 66 по-горе съдебна практика.

–       По твърдението, че посочените в общия списък проекти за КАГИ в Европа не са били обсъждани в рамките на картела

116    Както бе посочено в точка 110 по-горе, в отговора си на писмените въпроси, поставени от Общия съд преди съдебното заседание, Siemens за пръв път възразява срещу твърдението, че посочените в общия списък единадесет проекта за КАГИ в Европа са били предмет на съгласуване в рамките на картела. Разбира се, Siemens посочва, след като в съдебното заседание му е зададен въпрос в тази насока, че вече е повдигало това възражение в рамките на административното производство пред Комисията и в жалбата. В това отношение обаче жалбата съдържа само посочените в точка 109 по-горе обстоятелства и дори да се приеме, че Siemens е направило въпросното възражение по време на административното производство, това не може да компенсира липсата на оспорване пред Общия съд към момента на подаване на жалбата. Следователно твърдението на Siemens, че посочените в общия списък единадесет проекта за КАГИ в Европа не са били обсъждани в рамките на картела, трябва, поради късното му излагане, да бъде отхвърлено на основание член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

117    Освен това трябва да се подчертае подробният характер на съдържащата се в общия списък информация. Всъщност по-конкретно той съдържа сведения относно характеристиките на оборудването, което трябва да бъде доставено във връзка с разглежданите проекти, предвидената за подаването на оферти дата, датите за провеждане на обсъждания в рамките на картела, проявения от страна на различните членове на картела интерес към проектите, самоличността на евентуалния изпълнител или пък отбелязване, че е била определена минимална цена и евентуално, че проектът действително е бил възложен на предприятието, на което е бил разпределен. Не е възможно толкова разнообразни и точни сведения да се оспорят само с твърдението, че единадесетте проекта за КАГИ в Европа не са били предмет на съгласуване в рамките на картела.

118    В този контекст трябва да се припомни, че Siemens не оспорва, че е поело задачата на европейски секретар на картела в периода от 1988 г. до 1999 г. Следователно няма как да не е било запознато с всички проекти, обсъждани в рамките на европейската група производители, и следователно да не е било в състояние, в случай на грешка, да оспори детайлно и поотделно изброените от ABB проекти въз основа на притежаваните от него документи. Следователно обстоятелството, че Siemens нито е използвало тази възможност, нито е обяснило защо е било възпрепятствано да направи това, дава основание да се приеме, че Siemens не е оспорило надлежно факта, че посочените в общия списък проекти, и по-конкретно единадесетте проекта в рамите на ЕИП, са били предмет на съгласуване в рамките на картела.

119    Трябва да се отхвърли като неправилно твърдението на Siemens, съдържащо се в отговора му на поставените от Общия съд преди съдебното заседание писмени въпроси, че към момента на настъпване на фактите въпросните единадесет проекта са били извън ЕИП. Всъщност сред тези единадесет проекта, обсъждани в рамките на картела в периода от 1992 г. до 1998 г., фигурират три проекта в Испания, един проект в Дания, един проект в Ирландия и един проект в Португалия, като всички тези държави са се присъединили към Общността преди 1988 г. Освен това двата проекта във Финландия от 1994 г. и 1995 г. без съмнение попадат в обхвата съответно на Споразумението за ЕИП и на Договора за ЕО, тъй като Република Финландия е член на ЕИП от 1 януари 1994 г., а на Общността — от 1 януари 1995 г. Подобен извод се налага и за проекта в Исландия и за двата проекта в Норвегия, всички те от 1998 г., по което време Република Исландия и Кралство Норвегия са членки на ЕИП. Следователно при обсъждането на въпросния проект всички тези страни са били част или от общия пазар, или от ЕИП.

120    Освен това трябва да се отхвърли и твърдението на Siemens, че общият списък е „неясен“. Вярно е, че в този списък под формата на таблица са използвани различни кодове, съставени от цифри и/или букви. Обяснения относно тези кодове обаче са били предоставени на Комисията от свидетеля г‑н М. по време на изслушването му на 23 септември 2005 г. и в светлината на тези обяснения трябва да се приеме, че общият списък дава ясна представа за начина, по който са били третирани проектите за КАГИ в рамките на картела.

–       По проектите, за които се твърди, че се споменават неколкократно или че не са изпълнени

121    Siemens изтъква, че някои проекти, които се съдържат в общия списък, се споменават неколкократно. В това отношение следва да се посочи, че дори това твърдение да се приеме за основателно, това по никакъв начин не засяга релевантността и достоверността на общия списък и оттам неговата доказателствена стойност. Всъщност, от една страна, Siemens не уточнява кои са въпросните проекти, нито посочва дали те са част от единадесетте проекта за КАГИ в Западна Европа — доколкото тези проекти са единствените, на които Комисията се основава в решението и поради това единствените, които са релевантни за разглеждането на обжалваното решение. От друга страна, фактът, че списък с повече от 1 500 записа може да съдържа някоя и друга грешка, не дава основание за съмнение в достоверността на целия списък.

122    Що се отнася до твърдението на Siemens, че някои от посочените в общия списък проекти така и не били изпълнени, следва да се посочи, че това дружество не уточнява за кои проекти става дума. Освен това, дори това твърдение да се приеме за основателно, неизпълнението на някои проекти при всички случаи не може да изключи приложението на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на предприятията, които в рамките на картел са манипулирали свързаните с тези проекти процедури за възлагане на обществени поръчки.

–       По малкия дял на проекти за КАГИ в Европа, описани в общия списък

123    Siemens изтъква, без това да е оспорено от Комисията, че от повече от 1 500 проекта за КАГИ, описани в общия списък, само единадесет е трябвало да бъдат изпълнени в рамките на ЕИП. Вярно е, че този малък дял не отразява големината на европейските пазари. Все пак следва да се констатира, че това обстоятелство не означава, че не трябва да се вземе предвид съдържащата се в този списък информация.

124    Всъщност най-напред нито АВВ, нито Комисията са твърдели, че общият списък съдържа всички засегнати от картела проекти. Освен това липсата на голям брой „европейски“ проекти в посочения списък съвпада напълно с тезата, че съществуват „държави по произход на производителя“, които поначало са били запазени за определени предприятия, без изпълнените в тези държави проекти да са включени в квотите съгласно картела. Накрая, Комисията се позовава на наличието на допълнителни картели на национално равнище, в рамките на които са могли да бъдат обсъждани проекти — картели, които се споменават и от свидетеля г‑н М. Последният обяснява, че в повечето европейски държави, които не са държави по произход на производителя, между различните европейски производители отдавна съществуват картели на местно равнище, чиято дейност не е трябвало да се засяга от Споразумението GQ и Споразумението EQ. Поради това било решено тези държави да не се включват в установената с тези споразумения процедура за разпределяне на проекти, а само да се регистрират разпределените проекти за КАГИ, които трябва да се изпълняват в тези страни, за да бъдат включени в световната квота на европейските предприятия.

125    Както в случая на „държавите по произход на производителя“, така и в хипотезата на съществуващите по-рано картели на местно равнище обаче не е било необходимо проектите за КАГИ, които следва да се изпълнят във въпросните държави, да бъдат обсъждани в рамките на общия картел, което може да обясни малкия дял на „европейските“ проекти в списък на възложени в този контекст проекти, по-конкретно що се отнася до такива големи национални пазари като Франция, Германия и Италия, които държави съгласно констатациите на Комисията са били „държави по произход на производителя“ в началото на картела.

126    Без в крайна сметка да е необходимо произнасяне по наличието на оспорените от Siemens картели, за които се твърди, че са съществували по-рано на местно равнище, следва да се приеме, че предвид обстоятелствата в настоящия случай малкият дял на описаните в общия списък проекти за КАГИ в Европа не е пречка при преценката на доказателствата да се вземе предвид съдържащата се в този списък информация, и по-конкретно информацията относно посочените в него единадесет проекта за КАГИ в Европа.

127    Освен това, както посочва Комисията в писмената си защита, разсъжденията на Siemens, основани на твърдяното пълно изключване на европейските пазари (освен този на Лихтенщайн и Исландия) от обхвата на картела, ако същият се приеме за установен, не обясняват защо общият списък би съдържал дори само един проект за КАГИ в рамките на ЕИП. В писмената си реплика Siemens не взема отношение по този въпрос. В отговор на писмен въпрос, поставен от Общия съд в това отношение, Siemens само оспорва обстоятелството, че посочените в общия списък единадесет проекта за КАГИ в Европа са били предмет на съгласуване в рамките на картела. Както обаче бе посочено в точки 116 и 117 по-горе, това възражение, направено за пръв път в устната фаза на производството, трябва да се отхвърли.

128    Следователно малкият дял на проектите за КАГИ в Европа, които се съдържат в общия списък, не поставя под съмнение доказания с посочения списък факт, че проектите за КАГИ в Европа са били обсъждани и разпределяни в рамките на картела.

–       По твърдението, че в рамките на картела на Siemens не са били възлагани проекти за КАГИ в ЕИП.

129    Siemens изтъква, че видно от общия списък, нито един проект за КАГИ в рамките на ЕИП не му е бил възложен. В това отношение най-напред трябва да се отбележи, че дори твърдението на Siemens да се приеме за основателно, това не позволява да се изключи прилагането на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо него, щом като посоченото дружество е било член на свързан с общия пазар и с ЕИП незаконосъобразен картел, като е участвало в обсъжданията на проекти и при вземането на решения за възлагането на тези проекти на други предприятия. Всъщност такива действия сами по себе си нарушават конкуренцията, без значение на кое предприятие в крайна сметка е възложен проектът.

130    Във всички случаи твърдението на Siemens, че в общия списък не се посочват възложени на него проекти, е погрешно. Всъщност в точка 164 от обжалваното решение Комисията цитира три проекта с изпълнител Siemens, а именно проект № 1327, проект № 0140 и проект № 0144. За два от тези проекта, а именно проекти № 0140 и № 0144, от общия списък е видно, че Siemens е било единственото предприятие, което е проявило интерес към тях, и че в крайна сметка те са му били възложени. За третия проект с № 1327 от общия списък обаче е видно, че освен Siemens ABB и Alstom също са проявили интерес и че при обсъжданията в рамките на картела този проект е бил възложен на Siemens.

131    Накрая, във връзка с твърдението си, че при два от проектите — които не са посочени — възлагането е било резултат от конкурентни практики, Siemens трябва да докаже факта, че поръчките, получени при тези обстоятелства — а именно след уведомяване и обсъждане в рамките на картела, — са резултат от конкурентни практики. В това отношение следва да се отбележи, че дори да се предположи, че нарушението се е свеждало до уведомяването за проектите и тяхното обсъждане, то все пак е могло да наруши конкуренцията на съответния пазар. Всъщност в общия списък например не се споменават други предприятия освен Siemens, които да са проявили интерес към проекти № 0140 и № 0144. Поради това след обсъждането съответно на 25 юни и 16 юли 1998 г. на тези проекти в картела, Siemens е знаело, че няма да има други оференти, което му е дало възможност например да определи по-високи цени в своите оферти. Освен това в подобен случай — тоест когато само едно от предприятията е проявило интерес към даден проект — конкретното разпределяне на проекти е безсмислено, тъй като тогава единственото проявило интерес предприятие е можело да бъде сигурно, че ще бъде изпълнител на проекта. Следователно изглежда напълно естествено, че в тези случаи членовете на картела не са прибягвали до формално разпределяне — факт, който не може да изключи прилагането на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо предприятието, на което е била възложена поръчката.

132    Следователно доводът на Siemens, изведен от това, че в рамките на картела не са му били възложени проекти за КАГИ в ЕИП, трябва да бъде отхвърлен.

–       По представения от Siemens иконометричен анализ

133    Siemens се позовава на иконометричния анализ на общия списък (наричан по-нататък „анализът“), извършен по негово искане от дружество — трето лице. Според него този анализ показва, че в общия списък е описана само минимална част от обема на пазара през разглеждания период, която представлява само 4 % от проектите за КАГИ в европейските страни, без „държавите по произход на производителя“, че проектите за КАГИ в рамките на ЕИП не са били разпределяни въз основа система, функционираща по начин, подобен на предвидения в Споразумението GQ и Споразумението EQ, и че не съществува никаква връзка между общия списък и Споразумението GQ. Анализът показвал също, че европейските и японските производители не са навлезли на вътрешните пазари на другата група не поради съществуването на картел, а поради това че достъпът до тях е бил възпрепятстван, дори след либерализирането на енергийните пазари. Накрая, от анализа било видно, че държавите по произход на производителя“ не били обект на защита, по-конкретно поради факта че както ABB, така и Siemens са били много активни на пазарите на „държавите по произход на производителя“, които не са техните пазари.

134    В настоящия случай обаче Комисията се позовава на съдържащите се в общия списък европейски проекти, за да докаже само съществуването на общото споразумение, но не и наличието на конкретни последици от картела. Всъщност тя основава обжалваното решение най-вече на целта на санкционираното в член 1 от това решение споразумение, а именно ограничаване на конкуренцията. Така в съображения 303 и 304 от обжалваното решение тя констатира най-напред, че описаните споразумения и/или съгласувани практики имат за цел да ограничат конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП и че при тези обстоятелства за целите на прилагане на посочените разпоредби е излишно да се вземат предвид конкретните последици на дадено споразумение, като след това в съображение 308 от посоченото решение добавя, че по самото си естество прилагането на споразумение от описания вид води до съществено нарушаване на конкуренцията.

135    В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика от самия текст на член 81, параграф 1 ЕО е видно, че споразуменията между предприятията са забранени, независимо от резултата им, когато имат антиконкурентна цел (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 43 по-горе, точка 123 и Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 49 по-горе, точка 181). Следователно не е необходимо да се доказва, че действително са настъпили антиконкурентни последици, когато е доказана антиконкурентната цел на укоримото поведение (вж. Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стр. II‑2707, точка 178 и цитираната съдебна практика).

136    При тези обстоятелства, на първо място, представеният от Siemens анализ е неотносимо доказателство, тъй като поради естеството си може да предостави информация само за последиците от картела, докато констатацията на Комисията за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО се основава предимно на извода, че е налице картел, чиято цел е да ограничи конкуренцията. Всъщност, дори да се приеме, както твърди Siemens, че анализът не установява наличие на признаци за съществуването на твърдения от Комисията картел, това не опорочава извода, че е налице картел, целящ да възпрепятства, ограничи или наруши конкуренцията, доколкото неговото съществуване е надлежно доказано. Следователно дори доводът на Siemens, че разглежданият картел няма последици, да се приеме за основателен, по принцип сам по себе си той не може да доведе до отмяната на член 1 от обжалваното решение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 януари 1990 г. по дело Sandoz prodotti farmaceutici/Комисия, C‑277/87, Recueil, стр. I‑45, Решение на Общия съд от 6 април 1995 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, T‑143/89, Recueil, стр. II‑917, точка 30 и Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 49 по-горе, точка 183).

137    На второ място, анализът не може да бъде счетен за безпристрастна и независима експертиза, тъй като е поискан и финансиран от Siemens и е изготвен въз основа на предоставените от това дружество данни, чиято точност или релевантност не е била предмет на каквато и да било независима проверка. Следователно анализът не може да бъде приет за достоверен и поради това доказателствената му стойност не е по-голяма от тази на обикновено изявление в интерес на Siemens.

138    Ето защо доводът, изведен от резултатите от предоставения от Siemens анализ, трябва да бъде отхвърлен.

 По писмените доказателства

139    Що се отнася до писмените доказателства, Комисията се позовава главно на Споразумението GQ и Споразумението EQ, заедно с приложенията им, на документ без дата, озаглавен „Резюме на обсъжданията с JJC“ и намерен при проверките на Комисията в помещенията на групата VA Tech, на кореспонденцията от 18 януари 1999 г. между г‑н Wa., г‑н J. и г‑н B., служители на групата VA Tech, на вътрешна докладна записка от 2 декември 2003 г., съставена от г‑н We., служител на групата VA Tech, на два факса от 21 юли и 18 декември 2003 г. от ABB до Siemens и до Alstom и на вътрешна докладна записка без дата, съставена някъде около септември 2002 г. от г‑н Zi., служител на групата VA Tech.

–       По Споразумението GQ и Споразумението EQ

140    Най-напред следва да се припомни, че що се отнася до Споразумението GQ и Споразумението EQ, както и до техните приложения, макар да е вярно, както бе посочено в точки 55—58 по-горе, че текстът им сам по себе си не доказва съществуването на картел с последици в ЕИП — отново с изключение на Лихтенщайн и на Исландия, както бе упоменато в точка 55 по-горе, — Споразумението EQ съдържа две разпоредби, въз основа на които могат да се направят изводи относно отражението на картела върху общия пазар.

141    На първо място, член 2 от Споразумението EQ, озаглавен „Уведомяване“, предвижда:

„Членовете-Е отправят уведомления за исканията, както обикновено. За целите на обсъжданията с групата J членовете‑Е отправят уведомления за исканията до [европейския секретар на картела], като използват съдържащия се в приложение 1 формуляр за уведомления GQ.“

142    В това отношение следва да се приеме, че изразът „както обикновено“ позволява да се заключи, че са били отправяни уведомления — и следователно картел — преди сключването (на 15 април 1988 г.) на Споразумението GQ и на Споразумението EQ, факт, който Комисията посочва в обжалваното решение, без да набляга на този въпрос и без да предвижда санкции в това отношение, и който Siemens оспорва. Всъщност не може да се приеме, че посоченият израз означава „като се използва предвиденият за целите на Споразумението GQ формуляр“, тъй като в този случай второто изречение на член 2 от Споразумението EQ би повтаряло първото.

143    На второ място, приложение 2 към Споразумението EQ, в което се съдържа „план за уведомяване“, предвижда по-конкретно, че „[европейският] секретар уведомява автоматично [японската] страна за проектите, [за които е получено уведомление от европейските производители], с изключение на европейските проекти“, и че „MM решава дали групата J да бъде уведомена за европейските проекти“. В това отношение следва да се уточни, че както следва и от посоченото приложение, „ММ“ означава „събрание на членовете“ (members meeting). Освен това от приложение 1 към Споразумението GQ е видно, че „група Е“ и „група J“ обозначават съответно групите на европейските и на японските производители. Освен това съгласно констатациите на Комисията в съображение 147 от обжалваното решение, които Siemens не оспорва, последното е изпълнявало ролята на европейски секретар на картела през целия период на първото си участие в картела, а именно от 1988 г. до 1999 г.

144    Следователно от приложение 2 към Споразумението GQ произтича, първо, че проектите за КАГИ в Европа са били обсъждани в рамките на групата на европейските членове на картела и второ, че тези проекти са били третирани по различен начин от този, по който са били третирани проектите за КАГИ в останалата част от света, тъй като групата на японските производители не е била уведомявана за тях автоматично, а само след специално решение на събранието на европейските членове.

145    Тези уведомления обаче — дори да се приеме, че са били извършвани само спорадично въз основа на специално взето решение и/или само впоследствие и общо, както изтъква Hitachi (вж.точка 96 по-горе) — не може да са били отправяни без причина. Напротив, в рамките на картел като създадения със Споразумението GQ и Споразумението ЕQ единствената възможна причина за извършването на такива уведомления е, че въпросната информация е била необходима за функционирането на картела. В случая, като се има предвид, че както бе посочено в точка 55 по-горе, в по-голямата част от европейските държави проектите не са били разпределяни между групите на европейските и японските производители по силата на Споразумението GQ, няма друго възможно обяснение за уведомленията относно продажбите, извършени от европейските производители в тези държави, освен че тези продажби са били включвани в световната квота на европейските производители съгласно картела. Както бе обяснено в точка 98 по-горе обаче, включването на продажбите в европейските държави — с изключение на „държавите по произход на производителя“ — в световната квота на свой ред е съществен белег за наличието на произтичащо от общото споразумение задължение за японските производители да не навлизат на европейския пазар.

146    Във всички случаи доводите на Siemens в това отношение не могат да бъдат приети. На първо място, твърдението на Siemens, че Комисията се опитва да се позове на евентуални споразумения в Централна и Източна Европа, за да докаже твърдените от нея нарушения в ЕИП, или на сключените в периода от 2002 г. до 2004 г. споразумения, за да докаже последиците от картела в периода от 1988 г. до 1999 г., е неоснователно. Всъщност Комисията само извежда довод от обсъжданията, които по всяка вероятност са били проведени между групите на европейските и на японските производители, за да се установи дали пазарите в Централна и Източна Европа, отново достъпни след вдигането на желязната завеса през 1989 г., също е трябвало да бъдат запазени за европейските производители. В този контекст в съображения 126 и 127 от обжалваното решение тя посочва някои проекти в тези страни, които са били обсъждани с японските производители, за да докаже, че по принцип последните наистина са имали интерес и възможност да снабдяват тези пазари. Подобно съображение само по себе си не може да се счете за неотносимо.

147    На второ място, доводът на Siemens, че уведомяването на групата на японските производител е могло да се отнася единствено до проектите в страните от Централна и Източна Европа, трябва да се отхвърли. Както правилно изтъква Комисията, към момента на сключване на Споразумението GQ и Споразумението EQ западноевропейските доставчици не са имали достъп до тези страни. Следователно европейските проекти, посочени в плана за уведомяване, е трябвало да бъдат изпълнени в страните от Западна Европа, повечето от които — с изключение единствено на Швейцария — са част от ЕИП още от 1994 г. Освен това застъпваната от Комисията теза не е нелогична, както твърди Siemens. Всъщност Комисията изобщо не твърди, както намеква Siemens, че задължението за уведомяване е било „автоматично“ или „задължително“. Напротив, за целите, които Комисията придава на това уведомяване, е напълно достатъчно то да е направено общо и впоследствие, въз основа на специално решение, взето от събранието на европейските членове на картела.

148    Накрая следва да се подчертае, че Siemens не дава никакво убедително обяснение на факта, че съгласно плана за уведомяване групата на японските производители е трябвало да бъде уведомявана за проектите за КАГИ в Европа, макар и спорадично и единствено въз основа на специално решение на групата на европейските производители. В отговор на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, Siemens изтъква, че въпросните уведомления е можело да се отнасят най-много до единадесетте проекта за КАГИ в Европа, споменати от Комисията в съображение 164 от обжалваното решение, и следователно до твърде ограничен брой проекти, представляващи едва 1 % от съдържащите се в общия списък проекти. Както обаче бе посочено в точка 125 по-горе, малкият брой „европейски“ проекти в общия списък не означава, че картелът не е засегнал и други проекти в Европа, а може да се обясни с факта, че не е било необходимо такива проекти да се обсъждат в рамките на общия картел, в присъствието на японските производители. Следователно общият списък не може да бъде релевантен при определянето на броя проекти, за които японските производители са били уведомени съгласно посочения в приложение 2 към Споразумението EQ план за уведомяване.

149    Поради това приложение 2 към Споразумението EQ е надлежно доказателство в подкрепа на констатацията на Комисията, че проектите в Западна Европа са били част от обсъжданите и разпределяните между европейските производители проекти и че японските производители е трябвало да стоят настрана от европейските пазари, като за сметка на това извършените от европейските производители в тези страни продажби са били включвани в тяхната световна квота.

–       По озаглавения „Резюме на обсъжданията с JJC“ документ, намерен в помещенията на групата VA Tech

150    В съображение 135 от обжалваното решение Комисията се позовава на озаглавен „Резюме на обсъжданията с JJC“ документ, намерен в преносим компютър при проверките в помещенията на групата VA Tech и който според Комисията е съставен на 10 юни 2003 г. Този документ е трудно разбираем на места, но все пак позволява да се направят някои изводи. По-конкретно на две места в него се споменава понятието „държави по произход на произв.“, което може да бъде тълкувано единствено като „държави по произход на производителя“. Освен това в този документ се посочва „Последното проучване, направено през февруари 99 г. — Експорт извън E и държави по произход на произв.“ и за всеки един от европейските членове, обозначени чрез кодове в сила от юли 2002 г., които Siemens не оспорва, се споменават квотите, приложими преди и след „02/99“ (вероятно февруари 1999 г.). В този документ са посочени и дяловете, които европейските членове притежават на европейските пазари извън „държавите по произход на производителя“ между 1988 г. и 1998 г., и се съдържа неизчерпателен списък на европейските страни, които не са „държави по произход на производителя“ („Fin, Dan, Nor, Es, Po, Irl, Bel, Gre, Lux…“).

151    Що се отнася до това, каква е доказателствената стойност и степента на достоверност на този документ, следва да се има предвид, че в него авторът, който е неизвестен, описва факти, които са се случили около четири години преди датата на създаване на документа и които той вероятно е узнал от също неизвестно лице. Всъщност обозначеното „JJC“ лице не е било идентифицирано и тези инициали не съответстват на нито едно от лицата, които в приложение II към обжалваното решение Комисията посочва като участници в картела от името на съответните предприятия. Макар да не могат да лишат въпросния документ от всякаква доказателствена стойност, все пак тези обстоятелства могат да породят някои съмнения относно произтичащите от него изводи, по-конкретно що се отнася до стойността на съдържащите се в него подробни данни, и са основание на този документ да бъде призната само средна доказателствена стойност.

152    Следователно трябва да се признае известна доказателствена стойност на факта, че изразът „държави по произход на производителя“ не само се споменава два пъти в този документ, но че последният съдържа и неизчерпателен списък на държавите, които не са по произход на производителя, и на факта, че от него ясно личи, че режимът на държавите по произход на производителя и този на държавите, които не са по произход на производителя, е различен, доколкото определените в рамките на картела квоти са неприложими спрямо последните. По отношение на последния въпрос следва да се отбележи, че квотите, които съгласно този документ се прилагат „след 02/99“, съответстват на квотите, за които в съображение 145 от обжалваното решение Комисията установява, въз основа други доказателства, че са се прилагали в края на първата фаза на участието на Siemens в нарушението.

153    Освен това от този документ може да се направи и изводът, че европейските производители в рамките на картела са обменяли информация помежду си относно обема на своите доставки в Европа, извън „държавите по произход на производителя“. Всъщност обстоятелството, че предприятието, което принадлежи към групата VA Tech (наричано по-нататък „предприятието VA Tech“), разполага с точни данни относно пазарните дялове в Европа (извън „държавите по произход на производителя“) на европейските производители, и то за период от десет години, не може да се обясни по друг начин освен с факта, че посочените производители са се информирали взаимно за продажбите си в Европа, извън „държавите по произход на производителя“.

–       По кореспонденцията от 18 януари 1999 г. между г‑н Wa., г‑н J. и г‑н B., служители на групата VA Tech

154    На 18 януари 1999 г. г‑н Wa. е изпратил електронно съобщение на г‑н J., който същия ден го е препратил по факс, разпечатано и с обяснителни бележки, на г‑н B. В това електронно съобщение, озаглавено „Siemens in UK.“, г‑н Wa. е предупредил г‑н J., че Siemens е в процес на съюзяване с друго дружество във връзка с проектите в Обединеното кралство, като това е възприето като заплаха и в рамките на „UK forum“ е определено като „Bad Behaviour“. Все пак, тъй като не е получено никакво обяснение, г‑н Wa. е предложил да се изчака и да се види какво ще се случи. Във факса г‑н J. е препоръчал да се предприемат ответни действия, като се отправи заплаха за навлизане на германския пазар в сектора на 400-киловолтовите КАГИ. Освен това той е припомнил позицията на групата VA Tech, а именно че пазарът на Обединеното кралство по традиция е разпределен поравно между Reyrolle и GEC (чиято дейност в областта на КАГИ е слята през 1989 г. с тази на Alstom) и че всяко друго предприятие, което получи поръчки, трябва да предостави компенсация, и е изразил съжаление, че предвидените в това отношение механизми са неефективни.

155    В отговора си на писмените въпроси на Общия съд Siemens изтъква, че от този документ следва единствено, че според автора на електронното съобщение Siemens се проявява като агресивен конкурент на пазара на Обединеното кралство. То обаче не потвърждавало съществуването на защитени „държави по произход на производителя“.

156    Първо, все пак следва да се приеме, че тази кореспонденция доказва, че в рамките на картела пазарът на Обединеното кралство е бил запазен за традиционните производители Reyrolle и GEC, което по същество може да се квалифицира, макар терминът да не е използван, като защита на „държава по произход на производителя“. Фактът, че други европейски членове на картела са осъществявали дейност на този пазар, не противоречи на подобно тълкуване, тъй като очевидно е съществувал компенсаторен механизъм, макар, както изглежда, той да не е функционирал по задоволителен начин. Второ, от факса следва, че до този момент предприятието VA Tech е стояло настрани от германския пазар — или поне що се отнася до сектора на 400-киловолтовите КАГИ, — и то не поради технически или търговски причини, тъй като евентуално навлизане на този пазар е било предвидено като репресивна мярка спрямо Siemens. При липсата на друго правдоподобно обяснение от това следва да се заключи, че германският пазар също е бил защитен в качеството му на пазар на „държава по произход на производителя“. Трето, от електронното съобщение следва, че е съществувал „UK forum“, в който са били обсъждани проблеми, свързани с пазара на Обединеното кралство. Следва да се отбележи, без да е необходимо в рамките на настоящото дело да се възприема окончателна позиция по този въпрос, че вероятно е ставало дума за местен координационен форум на осъществяващите дейност на този пазар членове на картела.

157    Като документи, съставени по време на съществуването на картела от участващи в него лица, тези писма представляват доказателство с много висока доказателствена стойност.

–       По писмените доказателства относно фактите, настъпили в периода от 2002 г. до 2004 г.

158    Що се отнася до вътрешната докладна записка от 2 декември 2003 г., съставена от г‑н We. и съдържаща резюме на срещата от 1 и 2 декември 2003 г., до изпратения от АВВ на Alstom и Siemens факс от 21 юли 2003 г. относно среща във връзка с проекти в Германия, до изпратения от АВВ на Alstom факс от 18 декември 2003 г. относно положението на пазара на Обединеното кралство и до вътрешната докладна записка без дата, съставена някъде около септември 2002 г. от г‑н Zi., следва да се отбележи, че тези четири документа се отнасят единствено до положения и събития, които очевидно попадат в периода от 2002 г. до 2004 г.

159    Както бе посочено в точка 37 по-горе обаче, доводът на Комисията, че съображенията във връзка с периода от 2002 г. до 2004 г. с основание могат да бъдат отнесени към предходния период, тъй като става дума за едно и също нарушение, трябва да се отхвърли. Напротив, като се има предвид, че поради прекъсването на участието на някои предприятия дейността на картела е била ограничена в периода от 1999 г. до 2002 г. и че през 2002 г. е поставено ново начало с променена система, по-скоро трябва да се докаже приемственост в целите, участниците и обхвата на картела, за да се установи, че в действителност става дума за едно-единствено нарушение.

160    Следователно трябва да се приеме, че въпросните четири документа не могат да представляват доказателства, що се отнася до първата фаза на участието на Siemens в нарушението, а именно от 1988 г. до 1999 г.

 г) Извод относно втората част от първото правно основание

 По последиците на картела в ЕИП

161    Картелът е имал последици в ЕИП, тъй като европейските производители са обсъждали проекти за КАГИ в рамките на ЕИП и са разпределяли тези проекти помежду си. Този факт се удостоверява от всички доказателства, а именно изявленията на АВВ (включително списъкът на „европейските“ проекти, посочен в съображение 164 от обжалваното решение, и изявленията на г‑н М.), изявленията на Fuji и на Hitachi, приложение 2 към Споразумението ЕQ, документа „Резюме на обсъжданията с JJC“ и кореспонденцията от 18 януари 1999 г. Сред тези доказателства изявленията на г‑н М., на Fuji и на Hitachi, както и приложение 2 към Споразумението ЕQ и кореспонденцията от 18 януари 1999 г. имат висока доказателствена стойност.

162    В сравнение с тази съвкупност от непротиворечиви доказателства, изтъкнатите от Siemens като доказателство за противното изявления на Melcо не могат да поставят под съмнение този извод. Всъщност Melcо взема отношение преди всичко по въпроса за обхвата на общия картел, тоест по въпроса за координацията между групите на европейските и японските производители и по факта, че в рамките на картела не са били обсъждани нито европейския пазар, нито проектите за КАГИ на този пазар. В това отношение то твърди, че не разполага с доказателства за споразумение относно европейския пазар. Като японско предприятие обаче то не е било информирано за провежданите в рамките на групата на европейските производители обсъждания. Това предприятие изрично дава да се разбере, че е възможно други участващи в картела производители да са включили в предмета на обсъжданията и други теми, като подчертава също, че преди началото на срещите на картела японските производители многократно е трябвало да изчакват края на обсъжданията между европейските производители — обсъждания, чието съдържание му е неизвестно. Като се остави настрана фактът, че Melcо оспорва разпределянето на европейските и японските пазари между двете групи производители, и независимо от това дали неговите изявления са достоверни, следва да се отбележи, че подобни изявления не могат да се възприемат като потвърждение на позицията на Siemens, че проекти за КАГИ не са били обсъждани и разпределяни в ЕИП.

 По запазването на европейските и японските пазари съответно за групата на европейските и японските производители

163    Фактът, че европейските и японските производители глобално са разпределили помежду си пазарите, така че японският пазар е бил запазен за японските производители, а европейският пазар — за европейските производители, се удостоверява с изявленията на АВВ и на г‑н М., както и с изявленията на Fuji и на Hitachi и с приложение 2 към Споразумението ЕQ. С изключение на изявленията на АВВ, всички тези доказателства имат висока доказателствена стойност.

 По защитата на европейските „държави по произход на производителя“

164    Фактът, че европейските „държави по произход на производителя“ са били защитени, така че пазарите на държавите, в които европейските производители имат традиционно присъствие, са били запазени за тези производители от самото начало и не са включени в квотите им съгласно картела, се потвърждава от изявленията на АВВ и на г‑н М., от документа „Резюме на обсъжданията с JCC“ и от кореспонденцията от 18 януари 1999 г. Сред тези доказателства изявленията на г‑н М. имат висока доказателствена стойност, а кореспонденцията от 18 януари 1999 г. — много висока доказателствена стойност.

165    Накратко, всяко едно от оспорваните от Siemens твърдения за нарушение е подкрепено, освен от изявленията на АВВ и на г‑н М., и от други доказателства с висока доказателствена стойност, както и от други доказателства с по-ниска доказателствена стойност. Следователно трябва да се приеме, че въз основа на всички тези доказателства може да се установи наличието на посочения в обжалваното решение картел.

166    От всичко гореизложено следва, че Комисията е доказала надлежно наличието на картел в периода от 1988 г. до 1999 г., и по-конкретно факта, че този картел е имал последици в ЕИП, че пазарите са били разпределени между европейските и японските производители и че е съществувала защита на „държавите по произход на производителя“.

167    От това следва, че втората част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена, а оттам и първото правно основание в неговата цялост.

II –  По второто правно основание, изведено от нарушение на член 25 от Регламент № 1/2003

168    Второто правно основание на Siemens се състои от три части. В рамките на първата част то изтъква, че Комисията не е доказала участието му в картела след датата 22 април 1999 г. В рамките на втората част то се позовава на погасяването на преследването по давност. В рамките на третата част то поддържа, че не е участвало в картела след датата 1 януари 2004 г.

 A – По първата част от второто правно основание, изведена от липсата на доказателства за участие в нарушението в периода от април до септември 1999 г.

1.     Доводи на страните

169    В подкрепа на тази част Siemens изтъква осем оплаквания, изведени, първо, от липсата на доказателства за участието му в споразумение относно проектите след април 1999 г., второ, от липсата на доказателства за участието му в срещи след 22 април 1999 г., трето, от противоречивите и слабо достоверни изявления на АВВ, четвърто, от недопустимостта на изявленията на г‑н М., пето, от липсата на ясно писмено доказателство за участието му в картела до септември 1999 г., шесто, от липсата на ясни доказателства, произтичащи от изявленията на други участвали в картела предприятия, седмо, от невземането предвид на доказателствата за прекъсването на участието му в картела от април 1999 г. и осмо, от невземането предвид на икономическите емпирични доказателства за прекъсването на участието му в картела най-късно през април 1999 г.

170    Комисията оспорва доводите на Siemens.

2.     Съображения на Общия съд

171    Най-напред следва да се посочи, че фактът, че Siemens е прекъснало участието си в картела през 1999 г., не се оспорва. Страните обаче спорят относно точната дата на това прекъсване. Siemens твърди, че не е участвало в картела след 22 април 1999 г., датата на срещата в Сидни (Австралия) — последната, в която то е взело участие. Като признава, както следва от съображение 295 от обжалваното решение, че не е могла да установи точната дата на това прекъсване, Комисията приема, че то е настъпило на 1 септември 1999 г. Тя определя тази дата въз основа на изявленията на АВВ и на г‑н М., както и на данните, съдържащи се в озаглавения „Резюме на обсъжданията с JCC“ и намерен при проверките в помещенията на групата Va Tech документ, за които смята, че се потвърждават от изявленията на Areva, Melco, Fuji и Hitachi/JAEPS.

172    Този спор поставя въпроса върху кого пада тежестта на доказване в това отношение. Докато Siemens счита, че Комисията е тази, която трябва да докаже участието му в картела до 1 септември 1999 г., Комисията поддържа, че след като вече е доказала участието на дадено предприятие в картел, трябва да се приеме, че това участие продължава, докато въпросното предприятие не докаже прекратяването му.

 а) По разпределянето на тежестта на доказване между Siemens и Комисията

173    Що се отнася до въпроса на коя дата Siemens е преустановило участието си в нарушението, най-напред следва да се припомни постоянната съдебната практика, съгласно която, от една страна, задача на страната или на органа, който твърди, че е налице нарушение на правилата на конкуренция, е да представи доказателства за това, като установи в достатъчна степен съставомерните признаци на нарушението, и от друга страна, задача на предприятието, което повдига възражение срещу констатацията за нарушение, е да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, в който случай посоченият орган да трябва да прибегне към други доказателства (Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 65 по-горе, точка 50; в този смисъл вж. също Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, точка 43 по-горе, точка 58 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 48 по-горе, точка 78).

174    В настоящия случай общият принцип, че Комисията трябва да докаже всички съставомерни елементи на нарушението, включително неговата продължителност (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 7 юли 1994 г. по дело Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, Recueil, стр. II‑441, точка 79, Решение на Общия съд от 13 декември 2001 г. по дело Acerinox/Комисия, T‑48/98, Recueil, стр. II‑3859, точка 55 и Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Union Pigments/Комисия, T‑62/02, Recueil, стр. II‑5057, точка 36), които могат да окажат влияние върху нейните окончателни изводи относно тежестта на посоченото нарушение, не се опровергава от факта, че в рамките на втората част от второто правно основание Siemens е повдигнало възражение за изтекла давност, по отношение на което тежестта на доказване пада по правило върху жалбоподателя.

175    Всъщност повдигането на такова възражение неизбежно предполага, че продължителността на нарушението и датата на неговото прекратяване са установени. Тези обстоятелства обаче сами по себе си не могат да обосноват прехвърляне на доказателствената тежест в това отношение в ущърб на жалбоподателя. От една страна, продължителността на дадено нарушение — понятие, което предполага, че е известна датата на неговото прекратяване — представлява един от основните елементи на нарушението, които трябва да бъдат доказани от Комисията, независимо от факта, че оспорването на тези елементи е свързано с възражението за изтекла давност. От друга страна, този извод е обоснован с оглед на факта, че непогасяването по давност на правото на Комисията да налага санкции, съгласно член 25 от Регламент № 1/2003, представлява обективен правен критерий, който произтича от принципа на правната сигурност (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 октомври 2005 г. по дело Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, Recueil, стр. II‑4065, точки 80—82), и следователно условие за валидност на всяко решение за налагане на санкции. Всъщност Комисията е длъжна да спазва това условие дори когато в това отношение предприятието не е повдигнало възражение (Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 65 по-горе, точка 52).

176    Следва да се уточни обаче, че това разпределение на тежестта на доказване може да се променя, доколкото фактическите обстоятелства, които някоя от страните посочва, могат да породят задължение за другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на което/която може да се заключи, че въпросните обстоятелства са доказани (Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 65 по-горе, точка 53; в този смисъл вж. също Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 48 по-горе, точка 79). По-конкретно, когато, както в настоящия случай, Комисията е доказала наличието на споразумение, предприятията — страни по това споразумение, трябва да представят доказателства, че са се разграничили от него, като тези доказателства следва да свидетелстват за ясната и сведена до знанието на останалите предприятия участници воля да не се прилага повече споразумението (Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело GlaxoSmithKline Services/Комисия, T‑168/01, Recueil, стр. II‑2969, точка 86; в този смисъл вж. също Решение на Съда от 6 януари 2004 г. по дело BAI и Комисия/Bayer, C‑2/01 P и C‑3/01 P, Recueil, стр. I‑23, точка 63 и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 48 по-горе, точки 81—84).

177    Именно с оглед на тези принципи следва да се провери дали Комисията правилно е установила фактите, въз основа на които е приела, че Siemens е прекъснало участието си в картела на 1 септември 1999 г.

 б) По доказателствената стойност на доказателствата, въз основа на които Комисията е приела, че Siemens е прекъснало участието си в картела на 1 септември 1999 г.

178    Най-напред следва да се припомнят основните факти, въз основа на които Комисията е приела, че Siemens е прекъснало участието си в картела на 1 септември 1999 г., така както следват по-конкретно от съображения 186, 295, 296 и 298 от обжалваното решение.

179    Първо, АВВ заявява, че Siemens е преустановило участието си в срещите на картела в края на 1999 г., а г‑н М. посочва, че Siemens се е оттеглило през септември 1999 г. Второ, в озаглавения „Резюме на обсъжданията с JCC“ документ, намерен в помещенията на групата Va Tech, се съдържа текст, който според Комисията се отнася до напускането на Siemens през септември 1999 г. Трето, Комисията посочва, че Areva, Melco, Fuji и Hitachi/JAEPS са потвърдили, че Siemens се е оттеглило през септември 1999 г.

 По изявленията на ABB и на г‑н M.

180    Във връзка с третото оплакване, изтъкнато в подкрепа на тази част, Siemens посочва, че изявленията на АВВ са много общи и противоречиви и че са претърпели „развитие“ под влияние на обстоятелствата до такава степен, че са загубили всякаква доказателствена стойност.

181    В това отношение следва да се отбележи, че в изявлението си от 7 май 2004 г. АВВ е посочило, че „доколкото му е известно, Siemens е напуснало картела за известен период от време някъде през 1999 г.“ От своя страна, г‑н М. е отговорил на Комисията, която по време на изслушването от 23 септември 2005 г. го пита дали може да посочи кога точно Siemens прекъсва участието си в картела, по следния начин:

„Не точно. Бяхме в Женева, но това, спомням си, когато г‑н Тh. го обяви, но не съм сигурен сто процента. Беше [19]99 г. Не си спомням дали беше през есента или през пролетта. Важно ли е?“

182    Накрая, в изявление от 4 октомври 2005 г. АВВ е посочило, че междувременно г‑н М. си е спомнил, че Siemens е било представлявано на срещата в Сидни през април 1999 г. и се е оттеглило от картела едва четири или пет месеца по-късно, следователно през август или септември, което е било обявено от г‑н Тh. на оперативната среща в Женева (Швейцария).

183    Следователно трябва да се констатира, че изявленията на АВВ и на г‑н М. относно точната дата, на която през 1999 г. Siemens прекъсва участието си в картела, са претърпели известно развитие във времето. Тези изявления обаче не си противоречат, а просто стават все по-точни („около 1999 г.“, „пролетта или есента на 1999 г.“ и накрая „август или септември 1999 г.“), доколкото г‑н М., който изглежда е основният източник на информация в АВВ относно фактите, свързани с прекъсването на участието на Siemens в картела, постепенно си спомня все повече подробности.

184    Следва да се посочи, че противно на твърдението на Siemens, последващите спомени на г‑н М., които са причина за изявленията на АВВ от 4 октомври 2005 г., не противоречат на по-ранните му изявления относно обстоятелствата, при които Siemens прекъсва участието си в картела. Всъщност, макар да посочва, че поради неблагоприятното развитие на пазара през 1997 г. и 1998 г. Siemens е започнало агресивна ценова конкуренция, той не уточнява, че това е станало още през 1998 г. От една страна, възможно е на Siemens да е отнело известно време да прецени каква е правилната реакция на неблагоприятното развитие на пазара. От друга страна, също толкова възможно е, след като в края на 1998 г. решава вече да не участва в картела и да възприеме по-агресивно поведение на пазара, Siemens да се е опитало да се възползва възможно най-дълго от последиците на това поведение и да е обявило решението си едва през септември 1999 г. Съгласно постоянната съдебна практика обаче такова поведение — ако се приеме за доказано — не е достатъчно, за да се установи прекъсването на участието, тъй като предприятие, което действа по този начин, може просто да се опитва да използва картела в своя полза (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело SCA Holding/Комисия, T‑327/94, Recueil, стр. II‑1373, точка 142, Решение на Общия съд по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, точка 54 по-горе, точки 277 и 278, Решение на Общия съд по дело Union Pigments/Комисия, точка 174 по-горе, точка 130 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точка 269).

185    Що се отнася до това, че Siemens поставя под съмнение изявленията на АВВ, следва да се приеме, че макар да е възможно, както бе констатирано в точка 64 по-горе, АВВ да е било склонно да преувеличи значението на неправомерното поведение на конкурентите си, това не лишава изявленията на АВВ и на г‑н М. от всякаква доказателствена стойност по отношение на прекъсването на участието на Siemens в картела през 1999 г. Всъщност, тъй като в това отношение АВВ се позовава единствено на спомените на г‑н М., в случая достоверността на свидетелските показания на г‑н М. определя достоверността на изявленията на АВВ. Както обаче бе посочено в точка 76 по-горе, наличието на известни незначителни неточности в изявленията на г‑н М. не може да засегне като цяло доказателствената стойност на посочените изявления.

186    Също така следва да се отхвърли четвъртото оплакване, изтъкнато от Siemens в подкрепа на настоящата част, а именно че изявленията на г‑н М. са недопустими като доказателства, тъй като, в противоречие с предвиденото в член 6, параграф 3, буква г) от ЕКПЧ, то не е имало възможността да изслуша или да разпита пряко този свидетел.

187    Съгласно постоянната съдебна практика основните права са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи общностният съд (Становище на Съда 2/94 от 28 март 1996 г., Recueil, стр. I‑1759, точка 33 и Решение на Съда от 29 май 1997 г. по дело Kremzow, C‑299/95, Recueil, стр. I‑2629, точка 14). В това отношение Съдът и Общият съд се вдъхновяват от общите за държавите членки конституционни традиции, както и от указанията, съдържащи се в международните актове за защита на правата на човека, към които държавите членки са се присъединили или в чието изготвяне са участвали. В това отношение ЕКПЧ има особено значение (Решение на Съда от 15 май 1986 г. по дело Johnston, 222/84, Recueil, стр. 1651, точка 18 и Решение по дело Kremzow, посочено по-горе, точка 14). Освен това съгласно член 6, параграф 2 ЕС, Съюзът зачита основните права, така както те са гарантирани от ЕКПЧ и така както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, като основни принципи на правото на Общността.

188    Следователно трябва да се прецени дали в светлината на тези съображения Комисията е нарушила основен принцип на общностния правен ред, какъвто е зачитането на правото на защита (Решение на Съда от 9 ноември 1983 г. по дело Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия, 322/81, Recueil, стр. 3461, точка 7), като не е предоставила на Siemens възможността да разпита пряко свидетеля г‑н M.

189    В това отношение следва да се посочи, че съгласно установената съдебна практика този принцип изисква предприятията и сдруженията от предприятия, срещу които Комисията води разследване в областта на конкуренцията, да са имали възможност още на етапа на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно наличието и относимостта на твърдените от Комисията факти, нарушения и обстоятелства (вж. Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Avebe/Комисия, T‑314/01, Recueil, стр. II‑3085, точка 49 и цитираната съдебна практика). За сметка на това посоченият принцип не изисква на тези предприятия да бъде предоставена възможност сами да разпитат в рамките на административното производство изслушаните от Комисията свидетели (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 48 по-горе, точка 200).

190    Следователно това оплакване на Siemens трябва се отхвърли.

191    Накратко, на изявленията на АВВ и на г‑н М. трябва да се признае висока доказателствена стойност, що се отнася до датата, на която Siemens е прекъснало участието си в картела през 1999 г. Все пак в съответствие с изложения в точка 66 по-горе принцип тези изявления трябва да бъдат подкрепени с други доказателства.

 По документа, озаглавен „Резюме на обсъжданията с JCC“

192    Както вече бе изложено в точка 151 по-горе, към доказателствената стойност на този документ трябва да се подхожда внимателно, по-конкретно що се отнася до стойността, която трябва да се признае на съдържащите се в него подробни данни. Точната дата, на която Siemens е прекъснало участието си в картела през 1999 г., представлява именно такава подробна информация. Следва да се има предвид и фактът, че що се отнася до посочването на датата на това прекъсване, този документ не е съвсем недвусмислен.

193    Всъщност първият ред на този документ е, както следва:

„A/ Спиране      3 ==> 09/99 1 ==> през 00“

194    Тъй като към датата на създаване на документа — 10 юни 2003 г., цифрата „3“ е била кодът на Siemens в рамките на картела, Комисията стига до извода, че Siemens е прекъснало участието си в картела през септември 1999 г. Както обаче правилно посочва Siemens в рамките на петото си оплакване, изведено от липсата на ясни писмени доказателства за участието му в картела до септември 1999 г., такова тълкуване задължително води до извода, че АВВ, което е обозначено с код 1, е прекъснало участието си в картела през 2000 г., докато всъщност е безспорно, че АВВ изобщо не е преставало да участва в картела. Следователно или тълкуването на Комисията на тази част от документа е неправилно, поради това че същата не се отнася до прекъсването на участието на Siemens в картела, или означението „1 ==> през 00“ е погрешно. В последния случай обаче няма причина да се придава достоверност на означението „3 ==> 09/99“. Във всички случаи следва да се отхвърли тълкуването на Комисията, че думата „Спиране“ в посочения в точка 193 по-горе първи ред от документа се отнася само до означението „3 ==> 09/99“, но не и до означението „1 ==> през 00“.

195    В заключение трябва да се приеме, че този документ има изключително ниска доказателствената стойност по отношение на датата, на която Siemens е прекъснало участието си в картела.

 По изявленията на Areva, Melco, Fuji и Hitachi/JAEPS

–       По изявленията на Аreva

196    Що се отнася до изявленията на Arevа, в съображение 186 от обжалваното решение Комисията се позовава на документ, представен от Areva във връзка с искането за освобождаване от глоби и озаглавен „Обяснителна бележка относно функционирането на картела за пазарите GIS“. В частта от документа, озаглавена „История“, се посочва следното:

„Първият картел съществува в периода от края на 80‑те години до 1997 г., когато е прекратен. От 1997 г. нататък участниците продължават да се срещат, но не постигат съгласие нито относно разпределянето на пазарите, нито относно цените и свързаните с този картел срещи се преустановяват през септември 1999 г., като Siemens се оттегля окончателно.“

197    На първо място, следва да се отбележи, че този текст е двусмислен. Всъщност, както Siemens посочва във връзка с шестото си оплакване в подкрепа на настоящата част, възможно е той да се тълкува в смисъл, че Siemens е прекъснало участието си в картела преди септември 1999 г., но последиците от това прекъсване, а именно преустановяването на срещите в рамките на картела, са настъпили едва през септември. Такова тълкуване обаче не може да бъде прието. Освен това следва да се отбележи, че впоследствие твърдението на Areva, че срещите са били преустановени от септември 1999 г., се оказва невярно, което се удостоверява по-конкретно от посочените от Комисията в съображения 191—197 от обжалваното решение доказателства. Макар това обстоятелство да не дава предимство на едното или другото тълкуване на цитирания в точка 196 по-горе текст, то във всички случаи може да хвърли общо съмнение в надеждността на изявленията на Areva. В това отношение трябва да се посочи, че в съображения 290 и 291 от обжалваното решение самата Комисия квалифицира изявленията на Areva като „противоречиви и двусмислени“, факт, който заедно с други факти е причина глобата на Areva да не бъде намалена на основание Известието относно сътрудничеството, видно от съображение 531 от обжалваното решение.

198    Следователно трябва да се приеме, че изявленията на Areva имат по-скоро ниска доказателствена стойност.

199    На второ място, доколкото в съображение 285 и в бележка под линия 237 от обжалваното решение Комисията се основава на отговора на Areva на изложението на възраженията, следва да се приеме доводът на Siemens, че този отговор не може да бъде използван срещу него, тъй като то е нямало достъп до този отговор преди приемането на обжалваното решение (вж. в този смисъл цитираната в точка 189 по-горе съдебна практика). Всъщност в отговора на писмените въпроси на Общия съд преди съдебното заседание, Комисията потвърждава, че Siemens не е било уведомено преди приемането на обжалваното решение за отговора на Areva на изложението на възраженията.

–       По изявленията на Melco

200    В документ от 4 ноември 2004 г., представен във връзка с искането му на основание Известието относно сътрудничеството, Melco посочва:

„До септември 1999 г. групата функционира без сътресения в съответствие със своите цели. По-късно, през септември 1999 г., по време на среща на Групата Siemens обявява официално, че се оттегля от Групата, поради това че неговите ръководители са разкрили дейността на Групата.“

201    Следователно Melco изрично и недвусмислено потвърждава, че Siemens обявява, че прекъсва участието си в картела едва през септември 1999 г.

202    Във връзка с шестото си оплакване в подкрепа на настоящата част Siemens изтъква, че в съображение 292 от обжалваното решение самата Комисия квалифицира тези изявления на Melco като лишени от доказателствена стойност поради тяхната противоречивост и двусмисленост. В това отношение следва да се отбележи, че в административното производство Melco прави две различни изявления, а именно, от една страна, в представения във връзка с искането му на основание Известието относно сътрудничеството документ от 4 ноември 2004 г., от който е цитираният в точка 200 по-горе текст, и от друга страна, в отговора на изложението на възраженията от 5 юли 2006 г. Направеният в точка 292 от обжалваното решение извод за липсата на доказателствена стойност обаче се отнася само до отговора. Освен това този извод се отнася само до един изолиран аспект от този отговор, а именно твърдението на Melco, че картелът окончателно е преустановил дейността си през 1999 г., след като Siemens е прекъснало участието си в него. Комисията приема, че тези твърдения се основават само на изявленията на други страни в производството и са направени единствено с оглед на неговата собствена защита. В обжалваното решение обаче не се прави изрична преценка на доказателствената стойност на изявлението на Melco от 4 ноември 2004 г., направено във връзка с искането му на основание Известието относно сътрудничеството.

203    Трябва да се приеме, че посочването в изявлението от 4 ноември 2004 г. на м. септември 1999 г. като момент на прекъсване на участието на Siemens в картела изглежда в голяма степен достоверно, тъй като Melco не е имало никакъв интерес да посочи по-късен момент на прекъсване от действителния. Всъщност, като се има предвид, че оттеглянето на Siemens — и това на Hitachi няколко месеца по късно — може да придаде по-голяма достоверност на „разпадането на картела“, което според Melco започва през 1999/2000 г., то всъщност има по-голям интерес да посочи по-ранна дата от действителната.

–       По изявленията на Fuji

204    В отговора си от 11 юли 2006 г. на изложението на възраженията Fuji посочва:

„Когато през септември 1999 г. Siemens се оттегли от картела, картелът съгласно Споразумението GQ започна да се разпада. Доколкото ни е известно след срещата в Сидни не е имало други срещи с участието на всички страни.“

205    В точка 90 по-горе вече бе посочено, че обратно на поддържаното от Siemens, трябва да се признае висока степен на достоверност на изявленията на Fuji, въпреки че са направени относително късно в хода на производството и близко по време с отправянето на искане на основание Известието относно сътрудничеството. Освен това, що се отнася до посочването на момента, в който Siemens прекъсва участието си в картела, важат същите съображения като тези относно изявленията на Melco (вж. точка 203 по-горе): като се има предвид, че това прекъсване придава достоверност на тезата за последващото „разпадане на картела“, която Fuji също защитава, това предприятие няма интерес нарочно да посочва по-късен момент.

–       По изявленията на Hitachi

206    В съображение 186 и бележка под линия 238 от обжалваното решение Комисията се позовава на отговора на Hitachi на изложението на възраженията, в който то потвърждавало, че Siemens прекъсва участието си в картела през септември 1999 г. Както обаче посочва Siemens, без Комисията да възразява, този отговор не може да бъде възприет като доказателство срещу него, тъй като то е нямало достъп до отговора преди приемането на обжалваното решение (вж. в това отношение цитираната в точка 189 по-горе съдебна практика). Следователно това доказателство не трябва да бъде прието.

 Междинен извод

207    От гореизложеното следва, че Комисията основава констатацията си, че Siemens е участвало в картела до септември 1999 г., на различни доказателства, сред които изявленията на АВВ и на г‑н М., които са приети за достоверни и се потвърждават в това отношение от изявленията на Areva, Melco и Fuji, като тези на Melco и Fuji са с висока степен на достоверност.

208    Предвид тези доказателства по-нататък следва да се прецени дали останалите доказателства, предоставени от Siemens, могат да оборят констатацията на Комисията и да докажат твърдението на това дружество, че е прекъснало участието си в картела, считано от април 1999 г.

 в) По доказателствата, които Siemens посочва, за да докаже, че е прекъснало участието си в картела, считано от април 1999 г.

 По емпиричните икономически доказателства за прекъсването на участието на Siemens в картела най-късно през април 1999 г.

209    Във връзка с осмото си оплакване в подкрепа на настоящата част Siemens се позовава на анализа, за да подкрепи тезата, че е прекъснало участието си в картела, считано от април 1999 г. Според него анализът доказва, че в периода от април до септември 1999 г. то е имало конкурентно пазарно поведение, каквото има и след септември 1999 г., за разлика от поведението му преди април 1999 г.

210    В това отношение се препраща към изложените в точки 135—138 по-горе съображения, които важат и по отношение на прекъсването на участието на Siemens в картела. Всъщност, от една страна, тъй като член 81 ЕО забранява не само споразуменията, които имат за резултат нарушаването на конкуренцията, но и споразуменията, които имат такава цел, при констатиране на нарушението Комисията не е длъжна да доказва конкретни последици. От друга страна, дори да се предположи, че Siemens е имало конкурентно поведение в периода от април до септември 1999 г., това не доказва, че то се е разграничило от картела, а само че не е спазвало споразуменията. Както обаче основателно посочва Комисията, това може да се дължи и на факта, че Siemens се е опитвало да извлече полза от картела.

211    Следователно това оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По свидетелските показания на г‑н Se.

212    Във връзка със седмото си оплакване в подкрепа на настоящата част Siemens се позовава на изявление на г‑н Se., който към онзи момент е служител на Alstom и който през септември 2006 г. посочва: „През април 1999 г. разбрах, че съществуването на картела вече не е възможно, тъй като Siemens, един от основните конкуренти, обяви оттеглянето си от него.“ Според Siemens Комисията е допуснала редица грешки при прилагане на правото, като не е взела предвид това изявление.

213    В това отношение, първо, следва да се отбележи, че изявлението на г‑н Se. не противоречи непременно на констатацията на Комисията, че Siemens е прекъснало участието си в картела през септември 1999 г. Всъщност г‑н Sе. посочва, че през април 1999 г. Siemens е обявило решението си да прекъсне участието си в картела, но не и че тогава действително е направило това. Следователно е възможно през април 1999 г. Siemens само да е обявило решението си, а в действителност да е прекъснало участието си едва по-късно. Дори само по тази причина доводът на Siemens трябва да се отхвърли.

214    Второ, Комисията отхвърля свидетелските показания на г‑н Sе. не само поради това че са били направени „под изключителния контрол на адвокатите на Alstom“, както изтъква Siemens, а и защото не ги счита за достоверни сами по себе си, тъй като г‑н Se. не е възприел лично фактите, за които дава показания. Както следва от съображение 289, буква б) от обжалваното решение, тя отчита по-конкретно факта, че самият г‑н Sе. е признал, че преди април 1999 г. е знаел за картела, но не е имал никаква информация за начина на функционирането му, не са му били известни участниците, датите и местата на провеждане на срещите, както и приложимите правила. Освен това от предоставената от АВВ на 5 октомври 2005 г. и неоспорена от Siemens таблица е видно, че г‑н Sе. не е участвал лично на срещата в Сидни през април 1999 г., тъй като Alstom е било представлявано от трима други служители. Такава преценка на доказателствата от Комисията не е неправилна. Във всички случаи при липсата на обосновано оспорване от страна на Siemens Общият съд не може да замени тази преценка със своя.

215    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли, доколкото се отнася до свидетелските показания на г‑н Se.

 По свидетелските показания на г‑н Tr., г‑н E. и г‑н Sch.

216    Във връзка със седмото си оплакване в подкрепа на настоящата част Siemens упреква Комисията и в това, че не е взела предвид изявленията на бившите му служители г‑н Tr., г‑н E. и г‑н Sch., направени в административното производство.

217    Най-напред трябва да се отхвърли твърдението на Siemens, че Комисията не е взела предвид изявленията на бившите му служители. Всъщност, след като с писмо от 7 август 2006 г. Siemens представя тези свидетелски показания, с писмо от 12 декември 2006 г. Комисията посочва, че не смята за нужно да изслуша тези свидетели, тъй като техните показания не налагат необходимостта да постави допълнителни въпроси.

218    Освен това, като се основава на обхвата на изявленията на бившите служители на Siemens и на събраните от нея доказателства, Комисията посочва, че тези изявления не променят извода ѝ относно датата, на която Siemens е прекъснало участието си в картела.

219    В това отношение следва да се констатира, че изявленията на бившите служители на Siemens до голяма степен губят достоверността си, поради факта че тези лица отричат всякакво споразумение относно проектите за КАГИ в Европа, а както бе посочено във връзка с първото правно основание, Комисията надлежно е доказала, че общото споразумение обхваща и проектите за КАГИ в Европа.

220    Освен това, що се отнася до точната дата, на която през 1999 г. Siemens прекъсва участието си в картела, следва да се отбележи, че видно от изявлението на г‑н Tr., той се пенсионира през 1994 г. и заявява, че не знае кога точно Siemens се е оттеглило от картела. Г‑н Sch. посочва, че през 1998 г. неговият началник, г‑н E., му е казал, че ще се пенсионира преждевременно през 1999 г. и че освен това е решил, че Siemens ще се оттегли от Споразумението GQ. Той обаче не уточнява датата, на която това решение в действителност е изпълнено, а посочените от него дати не съвпадат с датите, посочени от г‑н E. Всъщност последният отбелязва, че се е пенсионирал едва в средата на 2000 г. и е взел решение за оттеглянето на Siemens от Споразумението GQ преди („im Vorfeld“) срещата в Сидни, за която е уведомил именно г‑н Sch., като го е натоварил да вземе необходимите мерки. Следователно е възможно посочените от г‑н Sch. факти да са настъпили една година след упоменатите от него дати. Г‑н E. твърди също, че е уведомил г‑н V., служител на Alstom, преди срещата в Сидни, а японските предприятия — „в непосредствения времеви контекст“ на посочената среща, като обаче признава, че не си спомня дали това е било преди или след срещата. За сметка на това той признава изрично, че не е уведомил останалите предприятия, и по-конкретно АВВ, и че не е споменавал за оттеглянето Siemens по време на годишната среща.

221    В светлината на гореизложеното следва да се констатира, че тези изявления доказват надлежно, че на тази среща Siemens не се е разграничило „официално“ от картела. Всъщност при картел, в който участват няколко предприятия, изявлението на някое от участващите предприятия, че се разграничава от картела, трябва да бъде ясно и изрично и да бъде отправено до всички останали участници. Поради това не може да става дума за „недопустима дискриминация“ в сравнение с други подобни дела, както изтъква Siemens.

222    Освен това г‑н E. посочва също, че едва след като информира японските производители, той уведомява европейския секретар на картела, че Siemens прекъсва участието си в този картел, който на свой ред уведомява на неизвестна за г‑н E. дата останалите предприятия. В това отношение следва да се припомни, че съгласно изявленията на г‑н Tr. по това време ролята на секретар се е изпълнявала от Siemens, в лицето на г‑н Th., който също е присъствал на срещата в Сидни. Следователно свидетелските показания на г‑н E. не противоречат на становището на Комисията в това отношение. Напротив, неговото изявление потвърждава, че Siemens не се е разграничило открито от картела по време на срещата в Сидни през април 1999 г., и освен това съответства напълно на версията на г‑н M., според която той е бил информиран от г‑н Th. по време на работна среща в Женева през септември 1999 г. В това отношение е важно да се подчертае, че от изявлението на г‑н E. следва, че г‑н Th. е продължил да изпълнява ролята си на европейски секретар на картела от името на Siemens известно време след срещата в Сидни, което само по себе си вече е достатъчно, за да се отхвърли доводът на Siemens, че то е прекъснало участието си в картела през април 1999 г. Съгласно съдебната практика обаче, когато дадено предприятие не се е разграничило публично от нарушение, в което участва, или не е съобщило за него на административните органи, това насърчава продължаването на нарушението и затруднява разкриването му, поради което това мълчаливо одобрение може да се квалифицира като съучастие или като пасивно участие в нарушението (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 48 по-горе, точка 84).

223    Следователно свидетелските показания на г‑н Tr., г‑н E. и г‑н Sch. не само че не поставят под съмнение констатацията на Комисията, че Siemens е прекъснало участието си в картела едва през септември 1999 г., а в известна степен даже я потвърждават.

224    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли, доколкото се отнася до свидетелските показания на г‑н Tr., г‑н E. и г‑н Sch., тоест трябва да се отхвърли в неговата цялост.

 По липсата на доказателства за участието на Siemens в споразумение относно проекти за КАГИ след април 1999 г.

225    Във връзка с първото си оплакване, посочено в подкрепа на настоящата част, Siemens изтъква, че в обжалваното решение Комисията не го упреква, че е участвало в споразумение относно проекти след април 1999 г. Според него последният от посочените от Комисията проекти, в който то участвало, е от 8 март 1999 г., а данните, които Fuji предоставя в рамките на искането си на основание Известието относно сътрудничеството, не потвърждават участието на Siemens в проекти или обмен на информация в това отношение след март 1999 г.

226    Във връзка с това следва да се посочи, че липсата на доказателства за наличието на споразумения относно проектите след март 1999 г. не означава, че такива споразумения не са съществували. Както изтъква Комисията, общият списък не е изчерпателен. Освен това дори Siemens да не е участвало в споразумение относно проекти след март 1999 г., това не е доказателство за прекъсването на участието му в картела. Всъщност, както подчертава Комисията в писменото си становище, това, в което е упрекнато Siemens в обжалваното решение, значително надхвърля споразуменията относно конкретните проекти. В това отношение е достатъчно да се посочи фактът, че през това време Siemens е изпълнявало функцията на европейски секретар на картела — функция, която е позволявала функционирането на последния.

227    Следователно доводите на Siemens във връзка с това оплакване не могат да оборят констатацията на Комисията, основана на разгледаните в точки 179—207 по-горе доказателства, от които е видно, че Siemens е участвало в картела до септември 1999 г. Ето защо това оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По липсата на доказателства за срещи след 22 април 1999 г.

228    Във връзка с второто си оплакване в подкрепа на настоящата част Siemens посочва, че Комисията не е предоставила никакви доказателства за това, че през 1999 г. то е участвало в среща, която се е състояла след срещата, организирана от 19 до 24 април същата година в Сидни.

229    В това отношение следва да се отбележи, че липсата на доказателства за провеждането на среща след април 1999 г. не може да постави под съмнение уликите, върху които се основа Комисията, за да констатира, че Siemens е участвало в картела до септември 1999 г.

230    Всъщност фактът, че Комисията няма данни за последващи срещи, не означава, че такива срещи не са били провеждани. Като посочва в съображение 183 от обжалваното решение, че „[с]лед срещата в Сидни, организирана от 19 до 24 април 1999 г., са били преустановени годишните срещи“, Комисията явно има предвид само годишните срещи и следователно не изключва възможността след тази дата да са били проведени други срещи на оперативно равнище. В това отношение от член 3 от Споразумението GQ, е видно, че обща среща (general meeting) се провежда веднъж годишно. Поради това, дори Siemens да не бе прекъснало участието си в картела през 1999 г., не би могло да се очаква провеждането на друга среща от този род в рамките на същата година. Член 5 от Споразумението GQ обаче предвижда провеждането на срещи по комитети (committee meetings) на всеки две седмици, за да се обменят становища по исканите от всяка група проекти. Видно обаче от приложение 4 към Споразумението GQ, Siemens (обозначено с код „8“) е било член на европейския комитет и следователно е трябвало да участва в тези срещи. Освен това от член 5 от Споразумението EQ следва, че работните срещи (job meetings), в които е трябвало да участват всички заинтересовани членове, са се провеждали както за проектите, които са били разпределени, така и за проектите, по отношение на които е било постигнато единствено споразумение относно минималната цена, и че европейският секретар на картела, тоест Siemens, е отговарял за изпращането на поканите за тези срещи и ги е председателствал. При тези обстоятелства фактът, че Комисията не е успяла да установи точната дата и място на останалите срещи през 1999 г., проведени след срещата в Сидни, сам по себе си не е достатъчен, за да се заключи, че тези срещи не са съществували.

231    Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.

232    С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че Комисията е разполагала с достатъчно доказателства, за да заключи, че Siemens е участвало в картела до септември 1999 г. Освен това Siemens не е дало друго убедително обяснение за съществуването на тези доказателства в съответствие с установените в съдебната практика изисквания. Като се имат предвид посочените в точка 207 по-горе фактически обстоятелства, които Комисията изтъква, за да докаже участието на Siemens в картела до септември 1999 г., в тежест на последното е да предостави обяснение или алтернативна обосновка, за да обори изводите на Комисията (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 48 по-горе, точка 79 и Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 65 по-горе, точка 71).

233    Следователно първата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена.

 Б – По втората част на второто правно основание, изведена от погасяването на преследването по давност

1.     Доводи на страните

234    Siemens изтъква, че по отношение на първата фаза на участието му в нарушението, в което е упрекнато и което е било преустановено на 22 април 1999 г., погасителната давност е изтекла на 22 април 2004 г., тоест преди проверките от 11 и 12 май 2004 г. Според него доводът на Комисията, че то е участвало на два пъти в едно-единствено продължено нарушение, не изключва погасяването по давност. Всъщност съществувалият от 1998 г. до 1999 г. картел ясно се отличавал от този в периода 2002—2004 г.

235    Комисията оспорва доводите на Siemens.

2.     Съображения на Общия съд

236    Член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003 определя петгодишен срок за погасяване по давност на нарушения от вида на това, в което е упрекнато Siemens. Съгласно параграф 2, второ изречение от този член в случай на продължени или повторни нарушения давностният срок започва да тече в деня, в който нарушението е прекратено. Съгласно член 25, параграф 3, първо изречение от същия регламент всяко действие на Комисията по разследване или преследване на нарушението прекъсва погасителната давност.

237    В настоящия случай възражението за погасяване по давност, направено по отношение на първата фаза на нарушението, в което е упрекнато Siemens, предполага изпълнението на две кумулативни условия. От една страна, първата фаза трябва да е приключила най-късно на 10 май 1999 г., тоест пет години преди деня, предхождащ извършените от Комисията на 11 и 12 април 2004 г. проверки на място. От друга страна, двете фази на това нарушение не трябва да са част от едно-единствено продължено нарушение по смисъла на член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003, тъй като в този случай погасителната давност започва да тече едва от деня, в който е приключила втората фаза през 2004 г.

238    В това отношение е достатъчно да се припомни че, както бе посочено в точка 232 по-горе, Комисията правилно приема в обжалваното решение, че първата фаза на участието на Siemens в нарушението е приключила едва през септември 1999 г., тоест след 10 май 1999 г.

239    Поради това възражението за погасяване по давност, което е предмет на втората част от второто правно основание, следва да бъде отхвърлено.

240    Във всички случаи посоченото в точка 237 по-горе второ условие също не е изпълнено. Всъщност Комисията правилно приема, че картелът, в който Siemens е участвало от 2002 г., и картелът, в който това дружество е участвало до 1999 г., по същество е един и същ.

241    В това отношение съдебната практика определя няколко релевантни критерия за преценката дали дадено нарушение следва да се разглежда като едно-единствено нарушение, а именно идентичността или различието в целите на съответните практики (Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Dansk Rørindustri/Комисия, T‑21/99, Recueil, стр. II‑1681, точка 67; в този смисъл вж. също Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точки 170 и 171 и Решение на по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 184 по-горе, точка 312), идентичността на съответните стоки и услуги (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Сборника, точки 118, 119 и 124 и Решение на Общия съд по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 184 по-горе, точка 312), идентичността на участващите в нарушението предприятия (Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 184 по-горе, точка 312) и идентичността на условията, при които е извършено нарушението (Решение по дело Dansk Rørindustri/Комисия, посочено по-горе, точка 68). Други релевантни критерии са идентичността на физическите лица, участващи от името на предприятията, и идентичността на географския обхват на съответните практики.

242    В настоящия случай следва да се отбележи, че въз основа на посочените в предходната точка критерии може да се приеме, че картелът, в който Siemens е участвало от 2002 г., и картелът, в който това дружество е участвало до 1999 г., по същество е един и същ.

243    Всъщност, първо, целта — стабилизиране на пазарните дялове на членовете на картела, разпределяне на световния пазар между японските и европейските производители, по-конкретно чрез запазването за последните на европейските пазари, и предотвратяване на ценови спад — е била една и съща през двата разглеждани периода. В това отношение следва да се отхвърлят изтъкнатите от Siemens доводи, според които двете фази на участието му в нарушението са напълно различни една от друга.

244    Най-напред, не е вярно, че картелът се прилага по отношение на европейските проекти едва от 2002 г. Напротив, както става ясно от направените в точка 161 по-горе констатации, Комисията е доказала надлежно, че картелът се прилага към проектите за КАГИ в ЕИП още от самото начало.

245    По-нататък, това дали Споразумението GQ е било отменено и заменено с друго споразумение, както твърди Siemens, позовавайки се на изявленията на Hitachi, или е било само изменено, не е от голямо значение, при положение че целта на съответните практики е останала същата.

246    Накрая, следва да се отхвърли имплицитно застъпеното от Siemens схващане на понятието „обща цел“. Според това схващане констатацията за наличие на едно-единствено нарушение зависи не само от обективни критерии като споменатите в точка 241 по-горе, а предполага и наличието на субективен елемент под формата на общо глобално намерение, каквото в случая липсвало. В това отношение следва да се отбележи, че защитаваната от Siemens теза не намира никаква подкрепа в цитираната в точка 241 по-горе съдебна практика, която не споменава субективен критерий във връзка с преценката дали е налице едно-единствено нарушение. Напротив, отговорът на въпроса дали дадена съвкупност от споразумения и практики, които противоречат на член 81, параграф 1 ЕО, представлява едно-единствено продължено нарушение, зависи единствено от обективни фактори, един от които е общата цел на тези споразумения и практики. Последният критерий следва да се преценява само с оглед на съдържанието на споразуменията и практиките и не трябва да се смесва, така както изглежда прави Siemens, със субективното намерение на различните предприятия да участват в един-единствен непрекъснат картел. Това субективно намерение о6аче може и трябва да се вземе предвид само при преценката на индивидуалното участие на дадено предприятие в подобно едно-единствено непрекъснато споразумение (вж. точка 253 по-долу).

247    Второ, методите на дейност на картела като цяло са останали непроменени, макар че с течение на годините постепенно са се развивали по конкретно с оглед намаляването на броя на участващите предприятия поради концентрацията в сектора и с оглед техническото развитие на средствата за комуникация. Както обаче посочва Комисията в съображение 280 от обжалваното решение, тези изменения не настъпват в конкретен момент между 1999 г. и 2002 г., а постепенно. Освен това те не засягат основните принципи на функциониране на картела, а именно разпределянето на проектите за КАГИ между членовете на картела въз основа на определените от тях квоти и посредством фиктивни оферти и определянето на минимални цени за проектите за КАГИ, които не са били разпределени.

248    Трето, и през двата разглеждани периода картелът се отнася до един и същ пазар, а именно този на проекти за КАГИ под формата на отделни части или под формата на подстанции до ключ.

249    Четвърто, предвид процеса на концентрация в сектора на КАГИ през този период участващите в картела предприятия по същество остават едни и същи през целия период на съществуване на картела (от 1988 г. до 2004 г.), като единственото изключение в това отношение е временното отсъствие на Siemens, на предприятието VA Tech и на Hitachi.

250    Пето, лицата, които представляват отделните предприятия в рамките на картела, в много голяма степен са едни и същи през 1999 г. и през 2002 г., като се изключи обичайното текучество в рамките на всяко едно от предприятията. Фактът, че представителите са едни и същи лица, се потвърждава от приложените към преписката различни списъци на срещи, и по-конкретно от списъка, представляващ приложение І към обжалваното решение, и списъка на сътрудниците на активно участващите в картела предприятия, представляващ приложение II към обжалваното решение.

251    Шесто, географският обхват на картела е един и същ през 1999 г. и в периода от 2002 г. до 2004 г. Всъщност той се разширява в известна степен след 1988 г., поради факта че междувременно членовете на картела получават достъп до пазарите на страните от Централна и Източна Европа.

252    Седмо, изтъкнатият от Комисията и неоспорен от Siemens факт, че в отсъствието на временно преустановилите участието си предприятия картелът е продължил да съществува между останалите членове и че следователно е била запазена обективната непрекъснатост на едно-единствено нарушение, също показва, че става дума за един и същ картел. В това отношение следва да се отхвърли доводът на Siemens, че като е взела предвид това обстоятелство, Комисията му е приписала чужди действия. Всъщност не става въпрос да се приеме, че Siemens носи отговорност за периода между септември 1999 г. и март 2002 г., а да се установи, че то е участвало в едно-единствено нарушение, чието извършване е продължило в негово отсъствие. Както ще бъде изложено в следващата точка обаче, Siemens е осъзнавало или е трябвало да осъзнава, че от 2002 г. участва в същия картел, в който е участвало до 1999 г.

253    Накрая, що се отнася до субективния елемент, е достатъчно, че към момента, в който е възобновило участието си в картела, Siemens е било наясно, че продължава да участва в същия картел като по-рано. Достатъчно е даже това, че Siemens е било наясно с посочените в точка 241 по-горе основни критерии, които обосновават констатацията за едно-единствено нарушение, за да може същата да му бъде противопоставена, дори ако се приеме, че Siemens не е стигнало самò до извода, че е налице такова нарушение. С оглед обаче на факта, че служителите му г‑н S. и г‑н Ze. са участвали от негово име в картела както преди оттеглянето му през 1999 г., така и след завръщането му през 2002 г., Siemens не е могло да не е наясно с идентичността на факторите, които определят наличието на един-единствен картел, и по-конкретно с идентичността на целите му, на съответните стоки и услуги, на географските пазари и на предприятията участници.

254    Следователно повдигнатото от Siemens възражение за погасяване по давност във всички случаи трябва да бъде отхвърлено, поради факта че двете фази на нарушението, в което е упрекнато, са част от едно-единствено продължено нарушение.

255    В заключение втората част от второто правно основание, изведена от погасяването по давност, що се отнася до първата фаза на нарушението, в което е упрекнато Siemens, следва да бъде отхвърлена.

 В – По третата част от второто правно основание, изведена от липсата на участие в картела след 1 януари 2004 г.

1.     Доводи на страните

256    Според Siemens в обжалваното решение Комисията неправилно приема, че нарушението е било преустановено окончателно на 11 май 2004 г., въпреки че не е било установено никакво действително отражение върху общия пазар след януари 2004 г., тъй като последната среща от значение по този въпрос е проведена на 21 януари 2004 г. и не е довела до споразумение относно цените. Следователно от януари 2004 г. картелът вече не е пораждал последици за пазара и освен това Комисията не е представила никакви доказателства за такива последици.

257    Комисията оспорва доводите на Siemens.

2.     Съображения на Общия съд

258    Тази част трябва да бъде отхвърлена по две причини.

259    На първо място, както бе припомнено в точка 135 по-горе, съгласно установената съдебна практика от самия текст на член 81, параграф 1 ЕО е видно, че споразуменията между предприятията са забранени, независимо от резултата им, когато имат антиконкурентна цел (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 43 по-горе, точка 123 и Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 49 по-горе, точка 181). Следователно не е необходимо да се доказва, че действително са настъпили антиконкурентни последици, когато е доказана антиконкурентната цел на укоримото поведение (вж. Решение по дело Volkswagen/Комисия, точка 18435 по-горе, точка 178 и цитираната съдебна практика). В точка 134 по-горе се посочва също, че в случая Комисията се основава преди всичко на това, че санкционираното в член 1 от обжалваното решение споразумение има за цел да наруши конкуренцията. В съображения 303 и 304 от обжалваното решение Комисията констатира най-напред, че споразуменията и/или описаните съгласувани практики са имали за цел да ограничат конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП и че при тези обстоятелства за целите на прилагане на тези разпоредби е излишно да се вземат предвид конкретните последици от дадено споразумение, след което в съображение 308 от посоченото решение Комисията добавя, че по самото си естество прилагането на споразумение от описания вид води до съществено нарушаване на конкуренцията.

260    Следователно, както правилно изтъква Комисията, решението на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия (T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точки 236 и 240) не може да подкрепи довода на Siemens. Всъщност, от една страна, частите от посоченото решение, на които се позовава Комисията, не се отнасят до констатацията на нарушението или до неговата продължителност, а единствено до преценката на тежестта му. От друга страна, в това дело Комисията се позовава изрично на влиянието, което картелът е оказал върху цените на съответните стоки. Както бе припомнено в предходната точка обаче, настоящият случай не е точно такъв.

261    Следователно доводите на Siemens в подкрепа на липсата на нови въздействия на картела след 1 януари 2004 г. са неотносими.

262    На второ място, както посочва Комисията в съображение 215 от обжалваното решение, въз основа на изявленията на групата Va Tech и без това ѝ твърдение да бъде оспорено от Siemens, контактите и срещите между членовете, които остават в картела след оттеглянето на АВВ, се отнасят по-конкретно до обмена на информация за текущите процедури за възлагане на обществени поръчки, до позицията на операторите извън картела, до поддържането или прекъсването на контактите и до сигурността. Обсъжданите теми обаче показват, че макар оставащите членове на картела да не постигат съгласие по конкретни проекти, те са възнамерявали да продължат дейността на картела в бъдеще или поне все още не са взели решение за нейното преустановяване.

263    Обратно на изтъкнатото от Siemens, изявлението на Hitachi относно прекратяването на картела не поставя под съмнение това тълкуване на фактите. Всъщност това изявление е било под формата на таблица, в която за различните срещи в рамките на картела са посочени съответно датата, мястото, участниците, кратък обзор на темите и източника на тази информация измежду служителите на Hitachi. В това отношение най-напред следва да се отбележи, че данните относно предмета на отделните срещи са много малко и понякога са общи. Например за срещата на 17 март и 8 април 2004 г. се посочва съответно, че „целта на срещата е обмен на информация“ и че „[работната среща] е включвала общо обсъждане на пазара“. Тези данни не изясняват точния предмет на обсъжданията и във всички случаи не изключват възможността да става дума за обмен на информация и за обсъждания, които представляват нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП.

264    Освен това следва да се отбележи, че откъсите от изявлението на Hitachi, посочени от Siemens, заемат стр. 7278, 7280 и 7281 от преписката пред Комисията, но не и стр. 7279, която може да съдържа информация за други срещи, проведени между януари и март 2004 г. Следователно отделно от въпроса за достоверността и доказателствената им стойност, тези документи не отразяват напълно изявленията на Hitachi относно срещите през 2004 г., за които Siemens твърди, че не са довели до възникването на нови въздействия на картела. Ето защо трябва да се приеме, че Siemens не е доказало това твърдение.

265    Следователно третата част от второто правно основание, изведена от липсата на нови въздействия на картела, считано от януари 2004 г., трябва да се отхвърли.

266    Поради това второто правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

III –  По третото правно основание, изведено от неправилното изчисляване на размера на глобата

267    Третото правно основание на Siemens се състои от шест части. В рамките на първата част то изтъква, че началният размер на глобата е непропорционален. Втората част е изведена от непропорционалния характер на възпиращия коефициент за умножение. В рамките на третата част Siemens твърди, че Комисията е взела за основа неправилно определена продължителност на нарушението. В рамките на четвъртата част то изтъква, че неправилно е било квалифицирано като водач на картела. В рамките на петата част то посочва, че Комисията е трябвало да намали размера на глобата му в приложение на Известието относно сътрудничеството. Шестата част е изведена от това, че генералната дирекция (ГД) „Конкуренция“ на практика е оказала натиск върху колегиума на комисарите.

 А – По първата част на третото правно основание, изведена от непропорционалния характер на началния размер на глобата

268    В рамките на първата част на третото правно основание Siemens изтъква, че началният размер на наложената му глоба е непропорционален предвид тежестта на нарушението и неговите икономически последици и не е правилно мотивиран. Според него Комисията не е трябвало да квалифицира нарушението като „много сериозно“ и следователно е трябвало да определи началния размер на глобата доста под 10 милиона евро. В това отношение то прави три оплаквания, а именно, първо, че Комисията не е привела доказателства за последиците от картела, второ, че началният размер на глобата е непропорционален предвид икономическата значимост на нарушението и трето, че категорията му е определена неправилно.

1.     По първото оплакване, изведено от липсата на доказателства за последиците от картела

 а) Доводи на страните

269    Siemens оспорва съдържащите се в съображения 477 и 484 от обжалваното решение констатации на Комисията относно последиците от картела, като твърди, че тези констатации са противоречиви, неточни и неправилни. Според него, след като правилно отчела, че картелът няма количествено измерими последици, Комисията не следвало да се позовава впоследствие, при определянето на началния размер, на твърдените последици от нарушението. Освен това Комисията не представила никакви конкретни и достоверни данни, от които да е видно, че картелът е въздействал върху пазара, а анализът показвал, че не е имало такива последици. Твърдението на Комисията, че дългото участие в свързана със значителни разходи система показва, че картелът е бил рентабилен за членовете си и следователно е въздействал върху пазара, се основавало на обикновени догадки, а не на обективни икономически фактори.

270    Комисията оспорва доводите на Siemens.

 б) Съображения на Общия съд

271    Най-напред следва да се припомни, че съгласно текста на точка 1 А, първа алинея на Насоките на Комисията относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“), при изчисляването на глобата в зависимост от тежестта на нарушението Комисията взема предвид „действително[то] отражение [на нарушението] върху пазара, където това може да бъде определено“.

272    В това отношение първо следва да се посочи, че противно на твърдението на Siemens, Комисията изобщо не признава в обжалваното решение, че картелът не е имал никакво количествено измеримо отражение върху пазара. В съображение 477 от обжалваното решение Комисията посочва, че поради липсата на информация какви биха били цените на проектите за КАГИ в ЕИП, ако не е съществувал картел, не е възможно да се определи конкретното въздействие на този картел върху пазара и че затова при преценяването на тежестта на нарушението в съответствие с точка 1 А от Насоките тя не се е основала специално на конкретно въздействие.

273    Единствено за пълнота Комисията подчертава, че в случая съществуват конкретни и достоверни улики, които сочат в разумна степен на вероятност, че картелът е въздействал върху пазара, доколкото той действително е бил приведен в действие, осъществявал е дейност повече от шестнадесет години и участниците му са били готови да понасят значителни разходи, за да поддържат съществуването му дълго време. Това съображение не противоречи на извода, че е невъзможно да се измери посоченото отражение. По всичко личи, че то има за цел да уточни, че според Комисията картелът е оказвал въздействие, макар същото да не може да бъде конкретно измерено и следователно взето предвид при определянето на тежестта на картела.

274    На второ място, противно на становището на Siemens, от съображение 484 от обжалваното решение не следва, че при определянето на тежестта на нарушението Комисията се позовава на последиците на картела. Всъщност формулировката „като се имат предвид описаните в точка 8.3.1 по-горе обстоятелства“ (точка, в която е било включено съображение 477 от обжалваното решение) трябва да се разбира като позоваване именно на констатацията на Комисията, че последиците на картела не са количествено измерими.

275    Следователно не е необходимо да се преценява дали отражението на картела върху пазара може да се презумира въз основа на посочените от Комисията улики.

276    Ето защо първото оплакване на Siemens трябва да бъде отхвърлено.

2.     По второто оплакване, изведено от непропорционалния характер на началния размер на глобата предвид икономическата значимост на нарушението

 а) Доводи на страните

277    Siemens изтъква, че началният размер на глобата е непропорционален предвид стойността на пазара на съответните стоки и собствения му пазарен дял. Определяйки начален размер от 45 милиона евро, Комисията се отклонила от по-ранната си практика по вземане на решения, въпреки че в това отношение била длъжна да следва съгласувана и недискриминационна практика. Според Siemens този размер трябва да е под 35 милиона евро. Поради това то иска от Общия съд да намали съществено началния размер на глобата в рамките на своя пълен съдебен контрол.

278    Комисията оспорва доводите на Siemens.

 б) Съображения на Общия съд

279    Съгласно точка 1 A, четвърта и шеста алинея от Насоките трябва да се вземе предвид ефективният икономически капацитет на нарушителите за нанасяне на значителни вреди на други оператори и да се отчете специфичната тежест на нарушението на всяко едно от предприятията върху конкуренцията, по-специално когато е налице значителна разлика в големината на извършилите нарушение предприятия. За сметка на това Насоките не предвиждат, че ефективният икономически капацитет на предприятията или специфичната тежест на тяхното нарушение трябва да се преценяват в съответствие със специален критерий, какъвто е техният пазарен дял за съответната стока в рамките на ЕИП или на общия пазар. Следователно в това отношение Комисията е свободна да приложи критерий, подходящ с оглед на конкретните обстоятелства.

280    В настоящия случай, след като в съображение 479 от обжалваното решение констатира, че нарушението трябва да бъде квалифицирано като „много сериозно“ по смисъла на Насоките, в съображения 480—490 от обжалваното решение Комисията обяснява диференцирания подход, който е приложила към отделните предприятия в зависимост от притежаваните от тях световни пазарни дялове, отразяващи съответния им икономически капацитет да засегнат съществено конкуренцията.

281    В съображение 481 от обжалваното решение Комисията обяснява, че предвид световния мащаб на споразуменията в рамките на картела световните обороти отразяват най-точно капацитета на съответните предприятия да нанесат значителни вреди на други оператори в ЕИП и техния принос за ефективността на картела като цяло или, обратно, нестабилността, която би засегнала картела, ако някое от предприятията не участва в него. Комисията подчертава факта, че ако се бе позовала единствено на оборотите в ЕИП, ролята на японските производители е щяла да бъде значително подценена, като се има предвид, че в изпълнение на споразуменията в основата на картела тези предприятия до голяма степен са се въздържали от дейност на европейските пазари.

282    Накрая Комисията посочва, че за Siemens и ABB, всяко от които притежава между 23 % и 29 % от световния оборот от проектите за КАГИ, началният размер на глобата е трябвало да бъде определен, въз основа на стойността на пазара в рамките на ЕИП, на 45 милиона евро.

283    Следователно при определянето на началния размер Комисията е взела предвид, без да е допуснала явна грешка в преценката, както световния оборот от проектите за КАГИ, така и стойността на пазара в рамките на ЕИП, като съгласно съображения 480 и 481 от обжалваното решение първият критерий е послужил за разпределянето на предприятията в няколко категории. Прилагането на тези критерии отчита по подходящ начин обстоятелствата по случая, и по-конкретно факта, че участниците в картела са разпределили европейските и японските пазари между съответните групи производители. Определеният по този начин размер на глобата не може да бъде квалифициран като непропорционален.

284    За сметка на това доводите на Siemens не са убедителни.

285    На първо място следва да се отхвърли доводът на Siemens, че в Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 242) Съдът е посочил, че „ползите, които [предприятията] са могли да извлекат от тези практики […] и стойността на съответните стоки“ са съществени фактори при изчисляването на размера на глобата.

286    В това отношение следва да се отбележи, че този непълен цитат не предава точно съдържанието на точка 242 от Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 285 по-горе, която освен това не може да бъде разбрана напълно извън своя контекст. Всъщност точки 241—243 от посоченото съдебно решение имат следното съдържание:

„241      Тежестта на нарушенията трябва да се установява въз основа на голям брой фактори, като например обстоятелствата по случая, неговия контекст и възпиращото действие на глобите, без обаче да има установен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид […]

242      Сред факторите, които могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на нарушенията, са поведението на всяко едно от предприятията, ролята, която всяко едно от тях е имало при установяването на съгласуваните практики, ползите, които въпросните предприятия са могли да извлекат от тези практики, тяхната големина и стойността на съответните стоки, както и рискът, който нарушения от този вид представляват за целите на Общността […]

243      От това следва, от една страна, че с оглед на определянето на глобата е допустимо да се вземе предвид както общият оборот на предприятието, който е показател, макар и приблизителен и несъвършен, за големината на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която произтича от стоките, предмет на нарушението, и следователно може да бъде показател за мащаба на това нарушение. От друга страна, от това следва, че не трябва да се придава несъразмерно значение на нито един от тези два оборота спрямо другите фактори за преценка и следователно определянето на подходяща глоба не може да бъде резултат само от изчисление, основано на общия оборот. Това важи с още по-голяма сила, когато разглежданите стоки представляват само малка част от този оборот […]“

287    Първо, от точка 241 от това решение следва, че изброяването в точка 242 от посоченото решение на факторите, които могат да бъдат взети предвид при преценката на тежестта на дадено нарушение, не е нито обвързващо, нито изчерпателно. Следователно Комисията е свободна да вземе предвид и други фактори или да придаде по-малка тежест на някой от изброените в точка 242 фактори, или дори въобще да не го вземе предвид, ако това ѝ се струва подходящо с оглед на конкретните обстоятелства. Това тълкуване се потвърждава и от точка 243 от същото решение. Следователно Siemens не може да се позовава на точка 242 от това решение, за да претендира, че началният размер на глобата трябва да бъде определен пропорционално на големината на пазара на проектите за КАГИ в рамките на ЕИП.

288    Второ, от първото изречение на точка 243 от Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 285 по-горе следва, че изразът „стойността на съответните стоки“, използван в точка 242 от това решение, трябва да се разбира като мярка за частта от общия оборот на съответните предприятия, който произтича от стоките, предмет на картела, а не за големината на пазара на тези стоки в рамките на ЕИП. Следователно, обратно на това, което твърди Siemens, в последната точка Съдът изобщо не се произнася относно отчитането на стойността на съответния пазар в рамките на ЕИП.

289    На второ място, както Комисията правилно посочва, нито Насоките, нито общностното право като цяло предвиждат, че наложените от Комисията глоби трябва задължително да бъдат пропорционални на стойността на пазара на съответните продукти. За сметка на това, що се отнася до определянето на тежестта на нарушението, Насоките предвиждат изрично, че следва да се отчитат други фактори, сред които по-конкретно ефективният икономически капацитет на предприятията, възпиращото действие на размера на глобата, големината на съответните предприятия и относителната тежест на отделните предприятия в рамките на картела — критерии, които са били приложени от Комисията в съображения 480 и 481 от обжалваното решение.

290    На трето място, следва да се припомни, че сама по себе си по-ранната практика на Комисията при вземането на решения не служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията (Решение по дело LR AF 1998/Комисия, точка 87 по-горе, точка 234). В рамките на Регламент № 1/2003 Комисията разполага със свобода на преценка при определянето на размера на глобите, за да насочва поведението на предприятията към спазване на правилата за конкуренция. Фактът, че в миналото за определени видове нарушения Комисията е налагала глоби в определен размер, не я лишава от възможността да увеличи този размер в границите, определени с Регламент № 1/2003, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на общностната политика на конкуренция. Напротив, ефикасното прилагане на общностните правила за конкуренция изисква Комисията да може във всеки момент да съобрази глобите с нуждите на тази политика (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 285 по-горе, точка 227 и Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 66 по-горе, точка 395).

291    Следователно предприятията, по отношение на които е образувано административно производство, което може да доведе до налагането на глоба, не биха могли да имат оправдани правни очаквания, че Комисията няма да определи по-големи глоби от налаганите по-рано. Поради това тези предприятия трябва да отчитат възможността на Комисията във всеки един момент да реши да увеличи размера на глобите спрямо прилагания в миналото (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 285 по-горе, точки 228 и 229).

292    От това следва, че решенията, които Siemens цитира като пример, не могат да поставят под съмнение, от гледна точка на закрепения в член 7, параграф 1 от ЕКПЧ принцип на законоустановеност на наказанията, законосъобразността на определения от Комисията начален размер на глобата, макар той да е, както посочва Siemens, по-голям от този по други дела, които се отнасят до пазар с по-голяма стойност от тази на разглеждания пазар.

293    Следователно второто оплакване на Siemens трябва да бъде отхвърлено.

3.     По третото оплакване, че категорията на Siemens е определена неправилно

 а) Доводи на страните

294    От една страна, Siemens изтъква, че при изчисляването на размера на неговата глоба Комисията е трябвало да вземе предвид оборота му за 2001 г., както е направила по отношение на Fuji, Hitachi, Melco и Toshiba, а не оборота му за 2003 г., както е направила по отношение на ABB, Alstom, Areva и групата VA Tech. Следователно Комисията не приложила собствения си метод за изчисляване на глобите по правилен, съгласуван и недискриминационен начин. От друга страна, Siemens счита, че не е трябвало да бъде поставено в същата категория като ABB, тъй като оборотът му за 2001 г. и 2003 г. е бил значително по-нисък от този на АВВ, което се удостоверявало от някои документи по делото. Освен това Siemens отбелязва наличието на несъответствия в данните във връзка със стойността на световния пазар на проекти за КАГИ за 2001 г. и 2003 г. и изтъква, че Комисията е трябвало да посочи точно частта на всеки участник в общия оборот на картела за тези две години, както и оборотите, които тези участници са реализирали от проекти за КАГИ.

295    Комисията отхвърля доводите на Siemens.

 б) Съображения на Общия съд

296    Най-напред трябва да се посочи, че Siemens оспорва два отделни аспекта. От една страна, то изтъква, че при определянето на пазарния му дял Комисията е трябвало да избере 2001 г. за референтна година. От друга страна, то твърди, че предвид пазарния му дял, който според него е по-малък от този на АВВ, то не трябвало да бъде включено в първата категория предприятия заедно с АВВ, а във втората категория.

297    Първо, що се отнася до избора на референтна година за определяне на относителната тежест на предприятията, следва да се посочи, че макар в точка 1 A, четвърта и пета алинея Насоките да предвиждат различно третиране на предприятията в зависимост от икономическата им значимост, те не посочват спрямо коя година трябва да се определи тази относителна тежест. В това отношение точка 5, буква а), втора алинея от Насоките, съгласно която се взема предвид финансовата година, предхождаща годината на приемане на решението, се прилага само при определянето на оборота с оглед спазването на ограничението от 10 % съгласно член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, но не и при определянето на относителната тежест на участващите в картела предприятия.

298    В случая 2003 г., която Комисията избира за референтна година, за да определи относителната тежест на Siemens и на другите европейски предприятия, е била последната пълна година от дейността на картела. Този избор изглежда подходящ за определянето на относителната тежест на посочените предприятия в картела.

299    В съображение 482 от обжалваното решение фактът, че за да определи относителната тежест на японските производители, Комисията е избрала 2001 г. за референтна година, се обяснява с обстоятелствата, свързани само с японските производители, и по-конкретно с обстоятелството, че поради преструктуриране на дейността им във връзка с проектите за КАГИ в две съвместни предприятия Комисията не е разполагала с отделните обороти на тези предприятия. За да се разреши настоящият спор обаче, не е необходимо да се преценява дали третирането на японските производители е законосъобразно. Всъщност дори да се приеме, че то е незаконосъобразно, това би било основание за поправяне на обжалваното решение по отношение на японските производители, а не по отношение на Siemens.

300    Второ, що се отнася до пазарния дял, за който Siemens твърди, че е по-малък от този на ABB, в съображение 483 от обжалваното решение Комисията посочва, че се е основала на представени от самите предприятия цифрови данни. В отговора си от 5 юли 2005 г. на отправено от Комисията искане за информация Siemens посочва, че общият световен оборот в областта на КАГИ за 2003 г. е в размер на 658,9 милиона евро. Освен това по негови собствени изчисления световният пазар в областта на КАГИ през 2003 г. е бил на стойност 2 305,5 милиона евро, тоест този пазар е от същия порядък като посочения в оценката на Комисията, която в бележка под линия 444 от обжалваното решение посочва сума от 2 200 милиона евро за 2003 г., а в точка 4 от обжалваното решение — диапазон между 1 700 и 2 300 милиона евро за периода от 2001 г. до 2003 г. Противно на изтъкнатото от Siemens между тези цифрови данни няма несъответствие.

301    Ако обаче пазарният дял на Siemens се изчисли въз основа на предоставените от него самото цифри за 2003 г., а именно обща стойност на пазара в размер на 2 305,5 милиона евро и оборот на Siemens в размер на 658,9 милиона евро, полученият процент е около 28,59 % за 2003 г., тоест процент, който клони към горната граница на диапазона от 23 % до 29 %, посочен от Комисията за първата група от предприятия.

302    Siemens не може да оспорва този процент, изчислен въз основа на представените от самото него данни, позовавайки се на вътрешни документи на Alstom и на АВВ, в които пазарният му дял е различен.

303    Освен това стойностите в тези документи се отнасят до параметри, различни от тези, които Комисията е взела предвид. Освен че се отнася до 2002 г., а не до 2003г., съставеният от АВВ и приложен към жалбата документ, е озаглавен „Substations Competitor Overview“ (Кратка справка за конкурентите при подстанциите) и описва положението само на пазара на подстанциите КАГИ, но не и на пазара на проектите за КАГИ като цяло. Освен че се отнася до 2002 г., а не до 2003 г., съставеният от Alstom и приложен към жалбата документ не само съдържа списък на участвалите в картела предприятия, но споменава също така и други дружества (Оthers), чийто общ пазарен дял е бил 33,8 %. Както личи от бележка под линия 444 от обжалваното решение обаче, при своите изчисления Комисията е взела предвид само реализираните от членовете на картела обороти, тъй като продажбите, извършени от останалите производители, не засягат относителното класиране на предприятията в рамките на настоящото дело.

304    Поради това следва да се отхвърлят повдигнатите от Siemens възражения срещу начина, по който Комисията е изчислила пазарния му дял, без да е необходимо да се уважи искането му Комисията да представи оборотите, посочени от другите предприятия в картела.

305    Ето защо третото оплакване на Siemens, а оттам и първата част на третото правно основание следва да се отхвърлят изцяло.

 Б – По втората част от третото правно основание, изведена от непропорционалността на възпиращия коефициент

1.     Доводи на страните

306    Siemens изтъква, че възпиращият коефициент 2,5, приложен от Комисията за увеличаване на началния размер на глобата му, е прекомерен и непропорционален предвид приложения към АВВ и съставлява нарушение на принципа за равно третиране. След като в случая Комисията избрала метод, при който въпросният коефициент се определя единствено пропорционално на оборота на съответните предприятия, наложеното на Siemens увеличение можело да бъде най-много четири пъти по-високо от това на АВВ, тъй като оборотът на Siemens е само четири пъти по-голям от този на АВВ. Затова Siemens моли Общия съд да намали размера на наложената му глоба. Освен това то твърди, че Комисията не е изложила мотиви, тъй като в обжалваното решение не е обяснила своя метод за изчисляване.

307    В отговора си на писмените въпроси, поставени от Общия съд преди съдебното заседание, Siemens уточнява, че от въпросния коефициент е следвало да се извади числото 1 като неутрален елемент при умножаването. Следователно приложеният към Siemens коефициент (2,5 – 1 = 1,5) всъщност бил шест пъти (1,25 – 1 = 0,25), а не два пъти по-висок от този на АВВ.

308    Комисията оспорва твърдението, че е нарушила избрания от нея метод за определяне на съответните възпиращи коефициенти. Тя подчертава, че избраният възпиращ коефициент е правопропорционален на оборота на отделните засегнати предприятия. В действителност коефициентът на Siemens бил дори регресивен спрямо приложения към АВВ. Накрая, що се отнася до задължението за мотивиране, то било ограничено по отношение на коефициента. Освен това цифрите говорели сами за себе си.

309    В отговор на въпрос на Общия съд, поставен по време на съдебното заседание, Комисията уточнява, че са били преминати три етапа. Първо, оборотите на съответните предприятия били разделени на десет. Второ, изчислен бил корен квадратен от така получените числа. Трето, получените числа били закръглени към по-малкото и така се получили действително приложените към отделните предприятия коефициенти, и по-конкретно приложеният към Siemens коефициент 2,5. Освен това Комисията подчертава, че не е длъжна да описва подробно своя метод в решението и че във всички случаи коефициент 2,5 не е необичаен с оглед на по-ранната ѝ практика по вземане на решения.

2.     Съображения на Общия съд

310    На първо място, що се отнася до оплакването, че Комисията не е изложила мотиви, доколкото не обяснила метода за изчисляване на възпиращите коефициенти, следва да се припомни, че изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да показват съображенията на общностния орган, автор на акта, така че да позволят на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 253 следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63).

311    В това отношение следва да се отбележи, че макар в обжалваното решение Комисията действително да не посочва метода, по който е определила точния размер на коефициентите, съгласно съдебната практика същественото процесуално изискване да се изложат мотиви е изпълнено, когато в своето решение Комисията посочва факторите, които е взела предвид, за да определи тежестта и продължителността на нарушението, без да е длъжна да представя по-подробно изложение или цифрови данни относно начина за изчисляване на глобата (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Cascades/Комисия, C‑279/98 P, Recueil, стр. I‑9693, точки 39—47 и Решение на Съда от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точки 463 и 464; Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точка 213).

312    По-конкретно е прието, че посочването на цифровите данни, от които Комисията се е ръководила (по-специално по отношение на търсеното възпиращо действие) при упражняването на правото си да определя глобите по своя преценка, е възможност, която Комисията е желателно да използва, но която надхвърля произтичащите от задължението за мотивиране изисквания (Решение по дело Cascades/Комисия, точка 311 по-горе, точки 47 и 48 и Решение по дело BASF/Комисия, точка 311 по-горе, точка 214).

313    В съображение 491 на обжалваното решение Комисията посочва:

„[…С]калата на глобите, които могат да бъдат наложени, дава възможност съответната глоба да се определи в размер, който да гарантира достатъчно възпиращо действие предвид големината на санкционираното предприятие и конкретните обстоятелства по случая. Що се отнася до предприятията, чийто оборот е особено висок в сравнение с останалите оператори, прилагането на коефициент е оправдано с цел да се гарантира достатъчно възпиращо действие.“

314    По-нататък Комисията посочва световния оборот за 2005 г. на всяко от разглежданите предприятия и определения му коефициент, като възпроизвежда тези данни в таблица. Към АВВ, чийто световен оборот за 2005 г. е 18 038 милиона евро, е приложен коефициент 1,25. Към Melco, чийто световен оборот за 2005 г. е 26 336 милиона евро, е приложен коефициент 1,5. Към Toshiba, чийто световен оборот за 2005 г. е 46 353 милиона евро, е приложен коефициент 2. Към Hitachi, чийто световен оборот за 2005 г. е 69 161 милиона евро, е приложен коефициент 2,5. Накрая, към Siemens, чийто световен оборот за 2005 г. е 75 445 милиона евро, е приложен коефициент 2,5.

315    Поради това от съображение 491 на обжалваното решение е видно, че според Комисията е наложително определеният за Siemens начален размер да бъде увеличен, за да се гарантира достатъчно възпиращо действие на глобата с оглед на големината и ресурсите на това предприятие. Видно е също, че в това отношение Комисията се е основала на общия оборот за 2005 г.

316    В това отношение следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която общият оборот е показател, макар и приблизителен и несъвършен, за големината и икономическата мощ на дадено предприятие (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 121 и Решение на Съда по дело Baustahlgewebe/Комисия, точка 43 по-горе, точка 139; Решение на Съда по дело BASF/Комисия, точка 311 по-горе, точка 212).

317    Така, изглежда, че в обжалваното решение Комисията е изложила надлежно факторите, които е взела предвид при увеличаването на началните размери на глобите с оглед на осигуряването на възпиращо действие, като по този начин е позволила на Siemens да се запознае с причините, поради които е увеличила началния размер на глобата му, и да се защити и е дала възможност на Съда да упражни контрол. За сметка на това, с оглед на цитираната в точка 312 по-горе съдебна практика, Комисията не е била длъжна да изложи в обжалваното решение подкрепените с цифри обяснения, които е изложила в съдебното заседание, тъй като те не са предмет на изискванията, които произтичат от задължението за мотивиране.

318    Поради това оплакването, изведено от липсата на мотиви, следва да бъде отхвърлено.

319    На второ място, трябва да се отхвърли твърдението на Siemens, че при определянето на възпиращите коефициенти Комисията не следвала точно собствения си метод, при който оборотът и възпиращият коефициент на АВВ служат за „отправна точка“. Всъщност Siemens смесва възпиращия коефициент, от една страна, и увеличението на началния размер на глобата след прилагането на този коефициент, от друга. Макар обаче Комисията да твърди, че е изчислила възпиращите коефициенти пропорционално на оборота на разглежданите предприятия, тя не твърди нито в обжалваното решение, нито в писмените си изявления пред Общия съд, че прилагането на тези коефициенти би трябвало да доведе до увеличение на началния размер на глобата, което от своя страна също да е пропорционално на оборота. Напротив, от посочените от Комисията в съображение 491 цифри неизбежно следва, че процентът на увеличението на глобата поради прилагането на възпиращия коефициент е прогресивен по отношение на оборота на разглежданите предприятия.

320    Както изтъква Комисията, пропорционалността на възпиращите коефициенти лесно може да бъде проверена, като се направи графика на коефициентите, приложени към съответните обороти на разглежданите предприятия. Така получената графика представлява права и следователно отразява пропорционална зависимост за всички разглеждани предприятия с изключение на Siemens, за което съотношението дори е регресивно, тъй като към него е приложен същият коефициент като към Hitachi, въпреки че световният му оборот за 2005 г. е с 6 милиарда евро по-висок от този на Hitachi. Тази пропорционална зависимост отговаря на изискванията, посочени от Общия съд в Решение по дело Degussa/Комисия, точка 260 по-горе (точка 338), в което той уточнява, че класирането на предприятията в категории при определянето на възпиращ коефициент, в съответствие с принципа за равно третиране, трябва да бъде обективно обосновано. В това отношение следва да се припомни също, че в съответствие с цитираната в точка 316 по-горе съдебна практика общият оборот на предприятията е показател за тяхната големина и икономическа мощ.

321    Ето защо не може да се приеме, че при прилагането на собствения си метод за изчисляване Комисията е била непоследователна в ущърб на Siemens. Следователно оплакването, че в резултат на тази непоследователност е приложен прекомерно голям коефициент, трябва да бъде отхвърлено.

322    По същата причина Siemens неправилно се позовава на Решение от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 86 по-горе (точки 245—247) във връзка с изчисляването на възпиращите коефициенти. Всъщност в споменатите точки от това решение Общият съд по същество упреква Комисията, че не е следвала логично и последователно по отношение на всички разглеждани предприятия избрания от нея метод за определяне на възпиращия коефициент. Както обаче бе посочено току-що, такъв упрек не може да бъде отправен към Комисията в настоящия случай.

323    На трето място, следва да се посочи, че макар за разлика от възпиращите коефициенти увеличението на началния размер след тяхното прилагане да не е пропорционално на оборота на разглежданите предприятия, а прогресивно нарастващо, това се дължи на прилагането на избрания от Комисията метод. Следователно по всичко личи, че според Комисията такова прогресивно нарастващо спрямо оборота увеличение в случая е било необходимо, за да се гарантира, че глобите на предприятията с особено голям оборот ще имат достатъчно възпиращо действие. Общият съд не може да замести тази преценка със своя собствена преценка дали приложеният възпиращ коефициент е достатъчен, и това важи с още по-голяма сила при липсата на какъвто и да било фактически елемент, който да сочи, че приложеният от Комисията метод води до резултати, които надвишават абсолютно необходимото, за да се гарантира достатъчно възпиращо действие на глобите.

324    Следователно втората част от третото правно основание трябва да се отхвърли.

 В – По третата част от третото правно основание, изведена от грешка при определянето на продължителността на нарушението

325    Siemens изтъква, че тъй като за периода преди април 1999 г. преследването на нарушението е погасено по давност, Комисията се е основала на неправилно определена продължителност, за да увеличи началния размер на глобата. То счита, че Комисията може да го упрекне само в нарушение със средна продължителност, което съгласно Насоките обосновава увеличение на началния размер на глобата с 20 %.

326    Комисията оспорва доводите на Siemens.

327    В това отношение е достатъчно да се припомни, че след като повдигнатото от Siemens възражение за погасяване по давност, що се отнася до първата фаза на нарушението, трябва да бъде отхвърлено (вж. точки 236—255 по-горе), настоящата част, основана на същото възражение за погасяване по давност, също трябва да бъде отхвърлена.

 Г – По четвъртата част от третото правно основание, изведена от неправилното квалифициране на Siemens като водач на картела

328    В рамките на четвъртата част от трето право основание, изведена от неправилното му квалифициране като водач, Siemens изтъква три оплаквания: първо, че ABB е играло ролята на водач на картела, второ, че то самото не е играло тази роля и трето, че основният размер на наложената му глоба е прекомерно увеличен поради ролята му на водач на картела. В това отношение то посочва, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране и принципите на равно третиране и на пропорционалност на наказанията.

329    Първото и второто твърдение за нарушение трябва да се разгледат заедно, преди да се разгледа третото твърдение за нарушение.

1.     По първото и второто оплакване, а именно че ABB, а не Siemens е играло ролята на водач на картела

 а) Доводи на страните

330    Siemens счита, че е доказало, че не е играло ролята на водач на картела. В това отношение, на първо място, то припомня, че преследването на действията, в които го упрекват за периода 1988—1999 г., е погасено по давност и че следователно този период не може да се вземе предвид като отегчаващо обстоятелство при изчисляването на размера на глобата. На второ място, Siemens изтъква, че Комисията тълкува неправилно понятието за водач и не отчита обстоятелството, че осигуряваното от него в рамките на картела секретарско обслужване е имало чисто административен характер. На трето място, според Siemens, Комисията не отчита факта, че в периода 2002—2004 г. то не е изпълнявало функцията на секретариат.

331    Освен това Siemens твърди, че Комисията не отчита ролята на ABB на подбудител и водач в периода от 1988 г. до 1999 г., което противоречи на окачествяването му като водач в този период. Според него ролята на АBB като подбудител, ръководител и двигател на картела е била много по-важна от надценената от Комисията роля на европейски секретар на картела, изпълнявана от Siemens в първата фаза на участието му в нарушението. Siemens счита, че това неравно третиране може да бъде поправено само ако се премахне увеличението на основния размер на наложената му глоба.

332    Комисията оспорва доводите на Siemens.

 б) Съображения на Общия съд

 По ролята на водач на картела

333    В съображение 514 от обжалваното решение Комисията приема, че при извършването на нарушението Siemens е изпълнявало ролята на „водач“ по смисъла на точка 2, трето тире от Насоките, поради това че е изпълнявало функцията на европейски секретар на картела. В съображения 514 и 522 от обжалваното решение тя приема,че основният размер на глобата, която трябва да се наложи на Siemens, трябва да се увеличи с 50 %, което води до сума от 396 562 000 EUR.

334    Най-напред, що се отнася до довода на Siemens, че Комисията неправилно го е квалифицирала като водач за втората фаза на участието му в картела в периода от 2002 г. до 2004 г., той трябва да се отхвърли като необоснован от фактическа страна. Всъщност макар в съображения 511—514 от обжалваното решение, в които ролята на водач се преценява във връзка с отегчаващите обстоятелства, да не се уточняват периодите, за които Комисията квалифицира Siemens и Alstom или Areva като водачи, в съображение 147 от обжалваното решение се посочва изрично, че „до септември 1999 г. функцията на [европейски секретар на картела] е била упражнявана от Siemens, а в периода от 1999 г. до 2004 г. — от Alstom“. При тези обстоятелства не може да се приеме, че Комисията е квалифицирала Siemens като водач за периода от 2002 г. до 2004 г.

335    По отношение на твърдението, че преследването на действията за периода от 1988 г. до 1999 г. е погасено по давност, се препраща към посочените в точки 236—255 по-горе съображения, съгласно които преследването не е погасено по давност, що се отнася до първата фаза на участието на Siemens.

336    Накрая, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато едно нарушение е било извършено от няколко предприятия, при определянето на основния размер на глобите трябва да се разгледа относителната тежест на участието на всяко от тях (Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точка 623 и Решение на Съда по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 48 по-горе, точка 92; Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 66 по-горе, точка 277 и Решение по дело BASF/Комисия, точка 311 по-горе, точка 280). Това предполага по-конкретно да се установят съответните им роли в нарушението по време на участието им в него (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 43 по-горе, точка 150, Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 66 по-горе, точка 277 и Решение по дело BASF/Комисия, точка 311 по-горе, точка 280). В това отношение съдържащият се в точка 2 от Насоките неизчерпателен списък на обстоятелствата, които могат да обосноват увеличаване на основния размер на глобата, включва в своето трето тире изпълняваната от предприятието „роля на водач или подбудител на нарушението“.

337    Съгласно съдебната практика, за да бъде квалифицирано като „водач“ на картела, дадено предприятие трябва да е било съществена движеща сила за картела (Решение на Общия съд по дело BASF/Комисия, точка 311 по-горе, точка 374 и Решение на Общия съд от 18 юни 2008 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑410/03, Сборник, стр. II‑881, точка 423) и да е имало конкретна и особена отговорност за функционирането на този картел (вж. в този смисъл Решение по дело BASF/Комисия, точка 311 по-горе, точка 300). Това обстоятелство трябва да се преценява глобално с оглед на контекста на конкретния случай (вж. в този смисъл Решение по дело BASF/Комисия, точка 311 по-горе, точки 299 и 373). Съгласно съдебната практика предприятието се квалифицира като водач, когато се установи, че то е упражнявало функциите на координатор в рамките на картела, и по-конкретно, че е организирало и осигурявало персонала на секретариата, натоварен с конкретното привеждане в действие на картела (Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597, наричано по-нататък Решение „ADM“, точки 246 и 247), или когато посоченото предприятие е играло главна роля в конкретното функциониране на картела, например като е организирало множество срещи, като е събирало и разпространявало информация вътре в картела, като е представлявало някои членове в рамките на картела или най-често като е правило предложения във връзка с дейността на картела (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 ноември 1983 г. по дело IAZ International Belgium и др./Комисия, 96/82—102/82, 104/82, 105/82, 108/82—110/82, Recueil, стр. 3369, точки 57 и 58 и Решение по дело BASF/Комисия, точка 311 по-горе, точки 404, 439 и 461).

338    В настоящия случай, както следва от съображения 511—513 от обжалваното решение, Комисията е взела предвид това, че европейският секретариат на картела е съществувал през цялото времетраене на този картел и е останал непроменен във времето въпреки промяната на много от неговите организационни характеристики. Задачите на този секретариат са били многобройни. Чрез препращане към съображения 121—123, 131, 132, 142, 147—149, 157—161, 173 и 185 от обжалваното решение Комисията посочва, че европейският секретариат на картела е бил инструмент за комуникация между европейските членове на картела, както и между тях и японския секретариат, че е свиквал и председателствал срещите и че е отговарял за осчетоводяването на квотите. Siemens не оспорва тези факти пред Общия съд. Комисията приема, че от съдържанието на Споразумението GQ и на Споразумението EQ, както и от конкретното функциониране на картела, следва, че ролята на европейския секретар на картела е била съществена. Като е поел инициативата и като е отделил значителни ресурси за картела, посоченият европейски секретар е действал в услуга на картела и е имал особен принос за доброто му функциониране.

339    Siemens не оспорва нито в административното производство пред Комисията, нито пред Общия съд, че в първата фаза на участието си в картела от 1988 г. до 1999 г. е изпълнявало функциите на европейски секретар на този картел. Впрочем фактът, че е изпълнявало тази роля, се потвърждава и от свидетелските показания на неговите бивши служители г‑н E. и г‑н Tr. (вж. в това отношение точка 222 по-горе). То изтъква обаче, че в случая споменатият европейски секретар не може да се квалифицира като водач, тъй като неговата роля се свеждала до задачи, свързани с комуникациите, поради което не предполагала поемането на инициативи, нито пък поведение в особено противоречие с правилата за конкуренция, и тъй като не е разполагал с никакво правомощие за вземане на решения.

340    В това отношение следва да се констатира, че изпълняваните от европейския секретар на картела задачи му отреждат ръководна роля, що се отнася до координирането на картела и във всички случаи що се отнася до конкретното му функциониране. Всъщност в обжалваното решение Комисията основателно е приела, че европейският секретар е бил свързващото звено между членовете на картела и че е имал ключова роля за конкретното му функциониране, доколкото е улеснявал обмена на информация в рамките на картела и е централизирал, събирал и обменял с другите членове на картела информация от съществено значение за функционирането му. Въпросната информация е била именно относно проектите за КАГИ, тъй като секретарят е организирал и осигурявал секретарското обслужване по време на работните срещи.

341    Тази ключова роля не се поставя под съмнение от наличието на комитет на европейската група, който също е изпълнявал важна роля в картела. Освен това не се оспорва, че Siemens е бил и постоянен член на този комитет. Следователно функциите му на европейски секретар на картела допълват качеството му на постоянен член на комитета и го отличават от останалите постоянни членове на комитета, а именно ABB и Alstom.

342    Освен това в съображения 147 и 513 от обжалваното решение Комисията основателно е приела, че ролята на секретариат на картела е важна отговорност, която ангажира значителни ресурси, макар и само от гледна точка на време и персонал. Без осигуряваната от европейския секретар централизирана координация и организация този картел, предвид сложната си структура, без съмнение не би могъл да функционира така ефективно. Освен това, доколкото не се оспорва, че Siemens е изпълнявало посочените функции дълго време — от началото на картела през 1988 г. до прекъсването на участието му през 1999 г., Комисията основателно е заключила, че в настоящия случай посоченото предприятие е било съществена движеща сила за картела и че следователно е играло „роля на [водач при извършването] на нарушението“ по смисъла на точка 2, трето тире от Насоките.

343    Доводите на Siemens относно ролята на водач на ABB не могат да поставят под съмнение този извод.

344    Във връзка с довода на Siemens, че не той, а ABB е бил водач на картела, най-напред трябва да се отхвърли предпоставката, върху която се опира този довод, а именно че ролята на водач на картела не може да бъде изпълнявана от две или повече предприятия едновременно.

345    Всъщност, както следва от съдебната практика, напълно възможно е две или дори повече предприятия да изпълняват едновременно ролята на водач, особено когато става въпрос за картел с много участници, какъвто е бил поне в първата си фаза картелът относно проектите за КАГИ (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело BASF/Комисия, точка 311 по-горе, точки 439 и 440 и Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 561 и цитираната съдебна практика).

346    Следователно дори да се приеме, че АВВ трябва да се квалифицира като водач на картела в областта на КАГИ, това не означава, че и Siemens не може да се квалифицира по същия начин.

 По твърдяното неравно третиране на Siemens в сравнение с ABB

347    По-нататък следва да се разгледа доводът на Siemens, че като е приела, че именно то, а не ABB е водач на картела, Комисията е нарушила принципа за равно третиране, тъй като ABB е играло ролята на подбудител и на водач. Този довод трябва да бъде отхвърлен по две причини.

348    От една страна, що се отнася до твърдението, че ABB е играло ролята на подбудител, следва да се припомни, че е необходимо, както се вижда от самия текст на точка 2, трето тире от Насоките, да се прави разграничение между понятието „водач“ и понятието „подбудител“ на нарушението. Всъщност докато ролята на подбудител е свързана със създаването или разширяването на картела, ролята на водач е свързана с функционирането му (Решение по дело BASF/Комисия, точка 311 по-горе, точка 316). Следователно водачът и подбудителят на нарушението не се намират в едно и също положение, така че дори да се допусне, че Комисията е трябвало да квалифицира ABB като подбудител на картела, фактът, че това дружество и Siemens са третирани по различен начин, не представлява нарушение на принципа за равно третиране.

349    От друга страна, нито е установено, нито дори се твърди, че ABB е изпълнявало функциите на европейски секретар на картела или че то самò е упражнявало трайно и продължително всички функции, които обичайно се изпълняват от посочения европейски секретар. Освен това, макар по принцип да се признава, дори от Комисията, че ABB е играло „съществена роля“ в рамките на картела, не е доказано, че тази роля е сравнима, от гледна точка на функционирането на картела, с ролята на Siemens и Alstom или Areva в качеството им на европейски секретари на картела.

350    Доводите на Siemens в това отношение не могат да поставят под съмнение тази констатация.

351    На първо място, припомнянето от страна на Siemens на ролята, която ABB играе в съществуващия в края на 80-те години картел във връзка с топлоизолационните тръби, е извън контекста на настоящото дело — с изключение на правилно отчетения в обжалваното решение факт, че поведението на ABB е трябвало да бъде квалифицирано като рецидив в областта на картелите.

352    На второ място, материалите по делото, на които се позовава Siemens, не подкрепят довода му, че АВВ е трябвало да бъде квалифицирано като водач на картела.

353    Всъщност противно на това, което поддържа Siemens, обстоятелството, че в рамките на АВВ решението за участие в картела е било взето на най-високо равнище, ако това обстоятелство се приеме за доказано, по никакъв начин не потвърждава движещата роля на АВВ в картела. Същото важи и за обстоятелството, че съгласно изявленията на г‑н М. двама от служителите на АВВ са били последователно „European speaker“. Посоченото обстоятелство не превръща това предприятия във водач на картела. В това отношение следва да се отбележи, че естеството на функциите на „European speaker“ не личи от материалите по делото, нито в частност от писменото становище на Siemens. Освен това фактът, че нито в Споразумението GQ, нито в Споразумението EQ се споменава тази длъжност, позволява да се предположи, че функциите на „European speaker“ не са били особено важни за функционирането на картела.

354    Също така, макар да е вярно, както изтъква Siemens, че в бележка под линия 153 от обжалваното решение се посочва изявление на Areva, съгласно което АВВ е председателствало срещите на ръководно равнище, включването на тази бележка под линия към съображение 147 от обжалваното решение и текстът на изявлението на Areva ясно показват, че това изявление се отнася единствено до периода от 2002 г. до 2004 г. Комисията не упреква Siemens, че е изпълнявало функциите на секретариат на картела в този относително кратък период — всъщност тогава тази роля е била изпълнявана или от Alstom, или от Areva. Siemens обаче не посочва по какъв начин фактът, ако се приеме за доказан, че АВВ е председателствало срещите на ръководно равнище за период от едва-две години, през който функциите на секретариат са били изпълнявани от Alstom или Areva, прави ролята на АВВ сравнима с тази на Siemens, което в продължение на повече от единадесет години е изпълнявало ролята на европейски секретар на картела.

355    Посоченият от Siemens факт, че през 2000 г. АВВ и Alstom решават да изключат предприятието Va Tech от картела посредством режисирането на „прощално тържество“, не доказва ролята на АВВ на водач. Всъщност, при положение че поради осъществената на разглеждания пазар концентрация и оттеглянето на Siemens в картела остават само три европейски предприятия, като две от тях се съюзяват срещу третото, не може да се твърди, че някое от тези предприятие е водач на картела.

356    Накрая, твърдението на Siemens, че АВВ е играло решаваща роля в организирането и прилагането на предприетите срещу Siemens след оттеглянето му ответни мерки, не е подкрепено от нито едно доказателство. Всъщност нито съображение 169 от обжалваното решение, нито изявлението на г‑н М., което се цитира в това съображение, дават някакво основание да се приеме, че АВВ е играло решаваща роля в организирането или прилагането на тези ответни мерки.

357    Следователно Siemens не доказва, че положението на АВВ е било сходно с неговото, предвид качеството му на водач, поради което различното третиране на тези две дружества трябва да се приеме за оправдано.

358    Във всички случаи, дори да се предположи, че Комисията неправилно се е въздържала да квалифицира АВВ като водач на картела, независимо от съществената роля на това предприятие в рамките на картела, такава незаконосъобразност, допусната в полза на другиго, не е основание да се уважи изложеното от Siemens основание за отмяна. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика спазването на принципа за равно третиране или недопускане на дискриминация трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, което означава, че никой да не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 октомври 1984 г. по дело Witte/Парламент, 188/83, Recueil, стр. 3465, точка 15, Решение на Общия съд по дело SCA Holding/Комисия, точка 184 по-горе, точка 160, Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Mayr-Melnhof/Комисия, T‑347/94, Recueil, стр. II‑1751, точка 334 и Решение по дело LR AF 1998/Комисия, точка 87 по-горе, точка 367).

359    Както бе изложено в точки 339—342 по-горе обаче, Комисията правилно квалифицира Siemens като водач на картела. Следователно, доколкото целта на доводите на Siemens е незаконосъобразно да не му се увеличава глобата, те не могат да бъдат уважени (вж. в този смисъл Решение по дело Mayr-Melnhof/Комисия, точка 358 по-горе, точка 334 и Решение по дело SCA Holding/Комисия, точка 184 по-горе, точка 160).

360    Ето защо твърдението на Siemens, че не е играло ролята на водач в картела и че АВВ е трябвало да бъде квалифицирано като подбудител или водач на картела, трябва да бъде отхвърлено.

2.     По третото оплакване, че основният размер на наложената на Siemens глоба е прекомерно увеличен поради ролята му на водач на картела

 а) Доводи на страните

361    При условията на евентуалност Siemens изтъква, че дори временното изпълнение на функциите на секретариат да може да обоснове квалификацията „водач на картела“, приложеното от Комисията увеличение с 50 % е прекалено и представлява нарушение на принципа за равно третиране и на принципа на пропорционалност. Като се позовава на практиката на Комисията по вземане на решения, Siemens поддържа, че увеличаването на основния размер на глобата с 50 % предполага наличието и на други отегчаващи обстоятелства освен факта, че съответното предприятие е изпълнявало функциите на секретариат. То моли Общия съд да намали съществено, в рамките на упражнявания от него пълен съдебен контрол, приложеното към него увеличение.

362    Комисията оспорва доводите на Siemens.

 б) Съображения на Общия съд

363    Първо, трябва да се констатира, че доводът, съгласно който увеличение с 50 % е по-високо от обикновено прилаганото от Комисията в други решения, не е достатъчен, за да се установи нарушение на принципа на пропорционалност (Решение по дело Bolloré и др./Комисия, точка 345 по-горе, точка 579; в този смисъл вж. също Решение по дело ADM, точка 337 по-горе, точка 248).

364    В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при определянето на размера на глобата Комисията разполага с право на преценка и не е длъжна да прилага за тази цел точна математическа формула (Решение на Общия съд от 6 април 1995 г. по дело Martinelli/Комисия, T‑150/89, Recueil, стр. II‑1165, точка 59, Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Mo och Domsjö/Комисия, T‑352/94, Recueil, стр. II‑1989, точка 268 и Решение на Общия съд по дело Bolloré и др./Комисия, точка 345 по-горе, точка 580). Следователно Siemens не може да се позове на увеличенията, приложени от Комисията по други дела, за да обоснове твърдението си, че е нарушен принципът на пропорционалност.

365    Второ, що се отнася до довода на Siemens, че увеличаването на глобата му с 50 % поради ролята му на водач на картела нарушава и принципа на равно третиране, доколкото АВВ е играло движеща роля в картела, трябва да се припомни, че както бе констатирано в точки 352—357 по-горе, Siemens не успява да докаже въз основа на доказателствата по делото, че неговата роля и тази на АВВ са еднакви. По-конкретно твърдението, че АВВ е играло движеща роля в картела, не се подкрепя от нито едно доказателство. Следователно, тъй като ABB и Siemens не се намират в едно и също положение, Комисията не е била длъжна да ги третира по еднакъв начин.

366    Освен това, дори да се приеме твърдението на Siemens, че ABB е било двигател на картела и поради това е имало същата роля като неговата и че Комисията неправилно е пропуснала да констатира това, такава незаконосъобразност, допусната в полза на другиго, не е основание да се уважи изложеното от Siemens основание за отмяна. Всъщност, както бе припомнено в точка 358 по-горе, спазването на принципа за равно третиране или недопускане на дискриминация трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, което означава, че никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго.

367    Трето, що се отнася до въпроса дали увеличението на глобата на Siemens поради качеството му на водач на картела е пропорционално, видно от съдебната практика, фактът, че дадено предприятие е имало водеща роля в даден картел, означава, че то трябва да носи специална отговорност по отношение на останалите предприятия (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело IAZ International Belgium и др./Комисия, точка 337 по-горе, точки 57 и 58, Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Finnboard/Комисия, C‑298/98 P, Recueil, стр. I‑10157, точка 45 и Решение на Съда по дело Mayr‑Melnhof/Комисия, точка 358 по-горе, точка 291).

368    В настоящия случай, като се имат предвид описаните в точки 338, 340 и 342 по-горе задачи, които Siemens изпълнява в качеството си на европейски секретар на картела, както са, увеличение от 50 % не може да се квалифицира като непропорционално.

369    Следователно третото оплакване, а оттам и четвъртата част от третото правно основание трябва да се отхвърлят.

 Д – По петата част от третото правно основание, изведена от явна грешка в преценката, доколкото глобата не е била намалена на основание Известието относно сътрудничеството

1.     Доводи на страните

370    Siemens изтъква, че Комисията неправилно не е намалила размера на глобата в приложение на Известието относно сътрудничеството. То изтъква, че е предоставило доказателства, които в значителна степен допринасят за установяването на фактите, и в това отношение се позовава на съобщенията за няколко срещи на картела, възстановен файл, писмо от адвокат относно функционирането на картела между 2002 г. и 2004 г., резултата от вътрешната проверка на Siemens през 2005 г. и свидетелските показания на своите бивши служители г‑н Tr., г‑н E. и г‑н Sch.

371    Комисията оспорва доводите на Siemens.

2.     Съображения на Общия съд

372    Съгласно параграф 21 от Известието относно сътрудничеството, за да може да иска намаляване на глобата на основание на посоченото известие, предприятието трябва да предостави на Комисията по-конкретно доказателства за предполагаемото нарушение, които в значителна степен допълват вече притежаваните от Комисията доказателства.

373    По смисъла на параграф 22 от Известието относно сътрудничеството понятието „доказателствен принос“ се отнася за степента, в която предоставените доказателства поради самата си същност и/или степен на подробност улесняват Комисията при доказването на съответните факти.

374    Съгласно съдебната практика намаляването на глобите при сътрудничество на предприятията, участващи в нарушения на общностното конкурентно право, се основава на съображението, че такова сътрудничество улеснява Комисията при изпълнение на задачата ѝ да установи съществуването на нарушение и евентуално да му сложи край (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 285 по-горе, точка 399, Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело BPB de Eendracht/Комисия, T‑311/94, Recueil, стр. II‑1129, точка 325, Решение на Общия съд по дело Finnboard/Комисия, T‑338/94, Recueil, стр. II‑1617, точка 363 и Решение на Общия съд Mayr-Melnhof/Комисия, точка 358 по-горе, точка 330).

375    Както се подчертава в параграф 29 от Известието относно сътрудничеството, последното е породило оправдани правни очаквания, на които се основават предприятията, желаещи да информират Комисията за съществуването на картел. Следователно с оглед на оправданите правни очаквания, които желаещите да окажат сътрудничество на Комисията предприятия могат да изведат от това известие, Комисията е длъжна при определянето на глобата на дадено предприятие да отчете сътрудничеството от негова страна (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, Recueil, стр. II‑713, точка 147 и цитираната съдебна практика).

376    В очертаните от Известието относно сътрудничеството граници Комисията все пак има право да прецени дали по смисъла на точка 22 от посоченото известие предоставените от дадено предприятие доказателства допринасят за установяването на фактите и дали поради това глобата на въпросното предприятие следва да се намали на основание на Известието (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 285 по-горе, точки 393 и 394 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точка 532). Тази преценка е предмет на ограничен съдебен контрол.

377    Следователно в настоящия случай трябва да се провери дали Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че посочените в съображения 533—536 от обжалваното решение изявления на Siemens не са допринесли в значителна степен за установяването на фактите.

378    Що се отнася до тези изявления, най-напред следва да се посочи, че информацията, предоставена от Siemens в периода между 28 май 2004 г. — датата на искането му на основание Известието относно сътрудничеството, и изложението на възраженията от края на април 2006 г. се отнася само до втората фаза на участието му в картела, а именно периода от 2002 г. до 2004 г. Що се отнася до участието му в нарушението между 1988 г. и 1999 г. обаче, то запазва мълчание до изложението на възраженията.

379    Освен това трябва да се подчертае, че във всички свои изявления в рамките на сътрудничеството си с Комисията Siemens е оспорвало, че споразуменията, в които е участвало, са имали за предмет проекти за КАГИ в рамките на ЕИП или са имали последици в рамките на ЕИП. Вместо желание за искрено сътрудничество тези изявления показват стремеж да се прикрие, доколкото е възможно, истинското съдържание на тези споразумения, такова, каквото е доказано от Комисията в обжалваното решение.

380    Видно от параграф 20 от Известието относно сътрудничеството, условието за пълно сътрудничество, поставено в параграф 11 от това известие, обаче се прилага към исканията за освобождаване от глоби, но не и към исканията за намаляване на глоби. Следователно очевидната липса на искреност в изявленията на Siemens не е пречка глобата му да бъде намалена, доколкото в съответствие с параграф 21 от посоченото известие това дружество е предоставило доказателства, които в значителна степен са допринесли за установяването на фактите.

381    Що се отнася до твърдения доказателствен принос на предоставената от Siemens информация, това дружество първо изтъква, че в писмото си от 28 май 2004 г. е описало „по-подробно редица срещи на картела“.

382    В това отношение следва да се посочи, че в искането си от 28 май 2004 г. на основание Известието относно сътрудничеството Siemens признава, че от началото на 2002 г. неговите служители г‑н R., г‑н S. и г‑н Ze. са имали контакти с ABB, Alstom или Areva и групата VA Tech, и освен това посочва, че за първи път е предоставило списък на срещите на ръководно или оперативно равнище. То отбелязва обаче, че предмет на тези контакти е бил т.нар. „benchmarking“ — тоест обмен на добри практики с оглед увеличаването на конкурентоспособността на предприятията от сектора — и обсъждането на възможността за сътрудничество във връзка с общите доставки или обмена на суровини. Освен това Siemens признава също, че на срещите са били обсъждани много ограничен брой конкретни проекти. То все пак посочва, че става дума само за международни проекти, които нямат никаква връзка с ЕИП. Освен това тези проекти не били предмет на споразумения относно цените, а във връзка с тях към производителите бил отправен призив за „разумно“ поведение, що се отнася до цените на техните оферти.

383    Тези сведения не могат да се квалифицират като „доказателства за предполагаемото нарушение“ по смисъла на параграф 21 от Известието относно сътрудничеството, тъй като се отнасят само до напълно безобидни контакти между европейските производители на КАГИ. Следователно, както посочва Комисията в съображение 534 от обжалваното решение, без това да се оспорва от Siemens, тя вече е знаела за тези срещи, както и за техните участници.

384    Второ, Siemens изтъква, че е разшифровало и предоставило на Комисията определени данни.

385    В това отношение следва да се посочи, че с писмото си от 23 юли 2004 г. Siemens представя различни документи. На първо място, то представя списък на проекти за КАГИ извън ЕИП, за които офертите е трябвало да бъдат направени през 2002 г. и 2003 г., в който списък са указани производителите, на които тези проекти са били възложени, като той е бил възстановен от файл, иззет по време на извършените от Комисията в помещенията на Siemens проверки. На второ място, то представя списък на разговорите, проведени със SIM картата на неговия служител г‑н Ze. в периода от 22 април до 22 май 2004 г. На трето място, то предоставя няколко документа, намерени на преносимия компютър на г‑н Ze., в които се споменават възможностите за двустранно сътрудничество с другите производители на КАГИ.

386    Що се отнася до списъка на проекти, в него не се съдържа нито един проект за КАГИ в Европа и следователно той не може да предостави информация за последиците на картела в рамките на ЕИП. Що се отнася до списъка с телефонните разговори, в него се посочват само датата, часа и продължителността на изходящите разговори, както и набраните номера. Освен това Siemens не посочва в каква степен този списък е могъл да послужи на Комисията като доказателство за съществуването на картела, още повече че се отнася до период (април и май 2004 г.), през който според Siemens картелът вече е бил прекратен. Накрая, в документите от преносимия компютър на г‑н Ze. се споменават само несъществени проекти за сътрудничество без никаква връзка с разглеждания картел, като например дейности по benchmarking и евентуалното създаване на консорциуми за някои проекти.

387    Следователно нито един от тези документи не може да се квалифицира като доказателство, което улеснява Комисията да установи наличието на картела.

388    Трето, Siemens изтъква, че е предоставило писмо, съставено от името на негови бивши служители, участвали в картела, в което се описва „детайлно начина на функциониране на картела“ и се изброяват „най-подробно споразуменията относно различни проекти [за КАГИ] в ЕИП“. Според него става въпрос за „документ, който описва точно споразуменията, сключени между 2002 г. и 2004 г.“

389    В това отношение следва да се отбележи, че на 7 декември 2004 г. Siemens действително изпраща на Комисията писмо, датирано от 25 ноември 2004 г. и съставено от правния съветник на бивши служители на Siemens, които не са посочени. Siemens предполага, че става дума за г‑н R., г‑н S. и/или г‑н Z., които според констатациите на Комисията са били негови представители по време на втората фаза на участието му в картела. В това писмо се обобщават изявленията на тези служители и се посочва по-конкретно, че по време на проведените, считано от октомври 2002 г., срещи с ABB, Alstom и групата VA Tech са били обсъждани проекти за КАГИ в общия пазар с цел да се координират действията, да се сключат споразумения и да се определят цени, че Alstom е поело функциите на секретариат и че комуникацията се е осъществявала по телефон, факс и с кодирани електронни съобщения. В съпроводителното си писмо от 7 декември 2004 г. Siemens заявява, че в светлината на посоченото писмо тези по-ранни изявления са може би непълни или дори погрешни. То също така уточнява, обратно на това, което твърди пред Общия съд, че „предадената информация не е много подробна“.

390    Макар тези изявления да имат известна доказателствена стойност по отношение на нарушението — Комисията цитира писмото от 25 ноември 2004 г. в бележка под линия 153 от обжалваното решение като потвърждаващо факта, че Alstom или Areva са поели ролята на европейски секретар след оттеглянето на Siemens през 1999 г., — те само потвърждават вече притежавани от Комисията доказателства. Всъщност самото дружество Areva признава в документ, изпратен на Комисията с факс от 25 май 2004 г., че е изпълнявало функциите на секретар. Следователно не може да се приеме, че предоставената от Siemens информация в значителна степен допълва вече притежаваните от Комисията доказателства.

391    Четвърто, Siemens изтъква, че е анализирало състоянието на конкуренция на основните пазари на Съюза и е предоставило своите заключения на Комисията и че нито едно друго предприятие не е предоставило толкова подробна информация относно пазара и конкуренцията.

392    В това отношение следва да се отбележи, че на 4 юли 2005 г. Siemens изпраща на Комисията писмено обобщение на резултатите от проведена вътрешна проверка. То посочва, че в рамките на тази проверка са били разгледани всички проекти за КАГИ, които е изпълнило в Европа между януари 2000 г. и април 2004 г., от гледна точка на спазването на законовите разпоредби в областта на картелите. Според него независимо от положените значителни усилия тази проверка не е довела до конкретни резултати, които да потвърдят твърденията на Комисията за извършено нарушение, и не е установила нередности, въз основа на които да се заключи, че са налице споразумения между конкурентите относно конкретни проекти в рамките на Съюза.

393    Поради това не може да се признае доказателствена стойност на предадената от Siemens на 4 юли 2005 г. информация. По-конкретно не изглежда „подробната информация относно пазара и конкуренцията“ да е улеснила Комисията при доказването на нарушението в обжалваното решение и следователно в значителна степен да е допринесла за установяването на фактите.

394    Пето, Siemens изтъква, че е изпратило на Комисията свидетелските показания на бившите си служители г‑н Tr., г‑н E. и г‑н Sch., в които се съдържа подробна информация относно сключването на Споразумението GQ и ролята на ABB в картела.

395    В това отношение следва да се посочи, че в приложение към писмо от 7 август 2006 г. Siemens изпраща на Комисията протоколите от свидетелските показания на своите бивши служители г‑н Tr., г‑н E. и г‑н Sch. В посоченото писмо правният съветник на Siemens обобщава съдържанието на тези свидетелски показания. Той посочва по-конкретно, че BBC, понастоящем ABB, е поело инициативата за Споразумението GQ и е било двигателят на първоначалните обсъждания сред европейските производители, че Споразумението GQ е било насочено към пазарите на Близкия Изток и не е било свързано с европейски проекти, че Siemens се е разграничило от Споразумението GQ в края на 1998 г. или най-късно в началото на 1999 г. и че картелът, в който Siemens е участвало в периода от 2002 г. до 2004 г., няма никаква връзка с по-ранния картел, основан на Споразумението GQ.

396    Трябва да се отбележи също, че тази информация е предоставена повече от три месеца след изложението на възраженията, направено в края на април 2006 г., в което Комисията вече е била представила своите доказателства за нарушението, в което са упрекнати производителите на КАГИ. Освен това единственият нов елемент, който може да се изведе от всички тези свидетелски показания, е твърдението, че ABB е било подбудител и двигател за сключването на Споразумението GQ. Както обаче бе констатирано в точки 350—357 по-горе, това твърдение не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Следователно свидетелските показания на г‑н Tr., г‑н E. и г‑н Sch. не могат да се квалифицират като доказателства, които улесняват Комисията при установяването на нарушението, констатирано в обжалваното решение, и които в значителна степен допринасят за установяването на фактите.

397    От гореизложеното следва, че Комисията не е нарушила Известието относно сътрудничеството, като е отказала да намали размера на наложената на Siemens глоба. Ето защо петата част от третото правно основание трябва да се отхвърли.

 Е – По шестата част от третото правно основание, изведена от обстоятелството, че ГД „Конкуренция“ на практика е оказала принуда върху колегиума на комисарите

1.     Доводи на страните

398    Siemens посочва, че непосредствено преди колегиумът на комисарите да приеме обжалваното решение, някои медии са разгласили, че на участващите в предполагаемия картел предприятия ще бъде наложена огромна глоба, като е бил посочен точният размер на глобите на отделните засегнати предприятия. То счита, че поради това е нарушен един от основните принципи на общностното право, съгласно който колегиумът на комисарите приема решенията си самостоятелно и единствено на своя отговорност.

399    Комисията изразява съжаление за посочения от Siemens инцидент. Тя обаче подчертава, че публикуването не е резултат от нейно решение и че дори не е знаела, че въпросните цифри ще бъдат публикувани. Тя провела без успех вътрешно разследване по този въпрос, за да установи откъде е изтекла информацията, и след това променила практиката си по вземане на решения, за да предотврати настъпването на подобни инциденти в бъдеще. Що се отнася до правната страна на този въпрос, Комисията счита, че подобна преждевременна публикация не може да ограничи независимостта на комисарите и че посоченият инцидент не поставя под съмнение законосъобразността на обжалваното решение.

2.     Съображения на Общия съд

400    Следва да се припомни, че член 287 ЕО задължава членовете, длъжностните лица и другите служители на институциите на Общността „да не разкриват информация, включена в обхвата на професионалната тайна, в частност информация относно предприятия, техните стопански отношения или факторите за ценообразуване в тях“. Макар тази разпоредба да се отнася по-скоро до събраната от предприятията информация, наречието „в частност“ показва, че става дума за общ принцип, които се прилага и към друга поверителна информация (Решение на Съда от 7 ноември 1985 г. по дело Adams/Комисия, 145/83, Recueil, стр. 3539, точка 34; в този смисъл вж. и Решение на Общия съд от 18 септември 1996 г. по дело Postbank/Комисия, T‑353/94, Recueil, стр. II‑921, точка 86).

401    В настоящия случай от преписката е видно, че преди приемането на обжалваното решение основните елементи на представеното за окончателно одобрение от колегиума на комисарите проекторешение са били съобщени на осведомителна агенция. Всъщност към 19,00 ч. на 23 януари 2007 г., денят преди приемането на обжалваното решение, тази агенция публикува точна информация относно общия размер на глобите и размерите на индивидуалните глоби на Siemens, на Melco и на Alstom, както и информацията, че ABB е било освободено от глоба поради качеството си на информатор на Комисията. Последната, като твърди, че не е могла да установи лицето, което е предоставило информацията на пресата, не оспорва факта, че тази информация е изтекла от нейните служби.

402    Съгласно постоянната съдебна практика такава нередност може да доведе до отмяна на съответното решение само ако е установено, че без нея това решение би имало друго съдържание (Решение по дело Suiker Unie и др./Комисия, точка 336 по-горе, точка 91 и Решение по дело Dunlop Slazenger/Комисия, точка 174 по-горе, точка 29). В настоящия случай обаче Siemens не е предоставило доказателства за това. Всъщност няма никакво основание да се предположи, че ако спорната информация не бе разгласена, колегиумът на комисарите щеше да промени размера на глобата или съдържанието на предложеното решение. По-конкретно няма доказателства, че колегиумът на комисарите като цяло или отделни комисари са се почувствали принудени или са счели, че не могат да се отклонят от съдържанието на проекторешението, което вече е било разгласено на пресата.

403    Ето защо тази част от третото правно основание също трябва да се отхвърли. Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли изцяло.

404    След като и трите правни основания на Siemens са отхвърлени, жалбата също трябва да бъде отхвърлена.

 По съдебните разноски

405    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Siemens е загубило делото, то следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Siemens AG да заплати съдебните разноски.

Pelikánová Jürimäe Soldevila Fragoso

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 март 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

I –  По първото правно основание, изведено от нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП

A – По първата част от първото правно основание, изведена от „недостатъчно описание на твърдените нарушения“

1.  Доводи на страните

2.  Съображения на Общия съд

Б – По втората част от първото правно основание, изведена от „неправилен анализ на твърдените споразумения и на последиците им за общия пазар“

1.  Доводи на страните

2.  Съображения на Общия съд

а) По тежестта на доказване

б) По доказателствената стойност на Споразумението GQ и на Споразумението EQ

в) По общото споразумение като доказателство

По изявленията на ABB и на свидетеля г‑н M.

По изявленията на Fuji

По изявленията на Hitachi

По липсата на оспорване от страна на Areva, Alstom и групата VA Tech

По списъка с проектите за КАГИ в Европа

–  По произхода и датата на съставяне на общия списък, както и по квалифицирането му като доказателство

–  По твърдението, че посочените в общия списък проекти за КАГИ в Европа не са били обсъждани в рамките на картела

–  По проектите, за които се твърди, че се споменават неколкократно или че не са изпълнени

–  По малкия дял на проекти за КАГИ в Европа, описани в общия списък

–  По твърдението, че в рамките на картела на Siemens не са били възлагани проекти за КАГИ в ЕИП.

–  По представения от Siemens иконометричен анализ

По писмените доказателства

–  По Споразумението GQ и Споразумението EQ

–  По озаглавения „Резюме на обсъжданията с JJC“ документ, намерен в помещенията на групата VA Tech

–  По кореспонденцията от 18 януари 1999 г. между г‑н Wa., г‑н J. и г‑н B., служители на групата VA Tech

–  По писмените доказателства относно фактите, настъпили в периода от 2002 г. до 2004 г.

г) Извод относно втората част от първото правно основание

По последиците на картела в ЕИП

По запазването на европейските и японските пазари съответно за групата на европейските и японските производители

По защитата на европейските „държави по произход на производителя“

II –  По второто правно основание, изведено от нарушение на член 25 от Регламент № 1/2003

A – По първата част от второто правно основание, изведена от липсата на доказателства за участие в нарушението в периода от април до септември 1999 г.

1.  Доводи на страните

2.  Съображения на Общия съд

а) По разпределянето на тежестта на доказване между Siemens и Комисията

б) По доказателствената стойност на доказателствата, въз основа на които Комисията е приела, че Siemens е прекъснало участието си в картела на 1 септември 1999 г.

По изявленията на ABB и на г‑н M.

По документа, озаглавен „Резюме на обсъжданията с JCC“

По изявленията на Areva, Melco, Fuji и Hitachi/JAEPS

–  По изявленията на Аreva

–  По изявленията на Melco

–  По изявленията на Fuji

–  По изявленията на Hitachi

Междинен извод

в) По доказателствата, които Siemens посочва, за да докаже, че е прекъснало участието си в картела, считано от април 1999 г.

По емпиричните икономически доказателства за прекъсването на участието на Siemens в картела най-късно през април 1999 г.

По свидетелските показания на г‑н Se.

По свидетелските показания на г‑н Tr., г‑н E. и г‑н Sch.

По липсата на доказателства за участието на Siemens в споразумение относно проекти за КАГИ след април 1999 г.

По липсата на доказателства за срещи след 22 април 1999 г.

Б – По втората част на второто правно основание, изведена от погасяването на преследването по давност

1.  Доводи на страните

2.  Съображения на Общия съд

В – По третата част от второто правно основание, изведена от липсата на участие в картела след 1 януари 2004 г.

1.  Доводи на страните

2.  Съображения на Общия съд

III –  По третото правно основание, изведено от неправилното изчисляване на размера на глобата

А – По първата част на третото правно основание, изведена от непропорционалния характер на началния размер на глобата

1.  По първото оплакване, изведено от липсата на доказателства за последиците от картела

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

2.  По второто оплакване, изведено от непропорционалния характер на началния размер на глобата предвид икономическата значимост на нарушението

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

3.  По третото оплакване, че категорията на Siemens е определена неправилно

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

Б – По втората част от третото правно основание, изведена от непропорционалността на възпиращия коефициент

1.  Доводи на страните

2.  Съображения на Общия съд

В – По третата част от третото правно основание, изведена от грешка при определянето на продължителността на нарушението

Г – По четвъртата част от третото правно основание, изведена от неправилното квалифициране на Siemens като водач на картела

1.  По първото и второто оплакване, а именно че ABB, а не Siemens е играло ролята на водач на картела

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

По ролята на водач на картела

По твърдяното неравно третиране на Siemens в сравнение с ABB

2.  По третото оплакване, че основният размер на наложената на Siemens глоба е прекомерно увеличен поради ролята му на водач на картела

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

Д – По петата част от третото правно основание, изведена от явна грешка в преценката, доколкото глобата не е била намалена на основание Известието относно сътрудничеството

1.  Доводи на страните

2.  Съображения на Общия съд

Е – По шестата част от третото правно основание, изведена от обстоятелството, че ГД „Конкуренция“ на практика е оказала принуда върху колегиума на комисарите

1.  Доводи на страните

2.  Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: немски.