РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
9 април 2014 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за марка на Общността „MILANÓWEK CREAM FUDGE“ — По-ранни национални фигуративни марки, изобразяващи крава, „Original Sahne Muh-Muhs HANDGESCHNITTEN HANDGEWICKELT“ и „SAHNE TOFFEE LUXURY CREAM FUDGE“ — Относителни основания за отказ — Липса на вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) и член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T‑623/11,
Pico Food GmbH, установено в Tamm (Германия), за което се явява M. Douglas, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват M. Vuijst и P. Geroulakos, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Bogumił Sobieraj, с местожителство в Milanówek (Полша), за когото се явява O. Bischof, avocat,
с предмет жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 8 септември 2011 г. (дело R 553/2010‑1) относно производство по възражение между Pico Food GmbH и Bogumił Sobieraj,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: N. J. Forwood, председател, F. Dehousse (докладчик) и J. Schwarcz, съдии,
секретар: J. Weychert, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 30 ноември 2011 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 3 април 2012 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 30 март 2012 г.,
предвид репликата, подадена в секретариата на Общия съд на 21 август 2012 г.,
след съдебното заседание от 15 октомври 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 31 октомври 2007 г. жалбоподателят Bogumił Sobieraj, действащ под името Zakład Przemysłu Cukierniczego Milanówek, подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (EО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (OВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (EО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е следният фигуративен знак:
3 Стоките, за които е поискана регистрацията, попадат в клас 30 съгласно Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, ревизирана и допълнена, и отговарят на следното описание: „Плодове в шоколад и в глазура, стафиди в шоколад, лешници в шоколад и в глазура, фъстъци в шоколад и в глазура, плодови желета, бонбони, захарни изделия и сладкиши, а именно — бонбони, карамелeни бонбони, пралини (захаросани сладкарски изделия, предимно ядки), шоколад, шоколадови бонбони, сладкиши с шоколадова глазура, шоколадови блокчета, вафли, тестени сладкарски изделия, тестени сладкарски изделия с шоколадова глазура“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 22/2008 от 2 юни 2008 г.
5 На 2 септември 2008 г. жалбоподателят Pico Food GmbH подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението е основано по-конкретно на следните фигуративни марки (по-нататък, взети заедно, „по-ранните марки“), регистрирани в Германия:
– фигуративната марка, депозирана на 14 април и регистрирана на 30 май 2005 г. под номер 30522224 (наричана по-нататък „първата по-ранна марка“), представена по-долу:
– фигуративната марка, депозирана на 20 април и регистрирана на 8 юни 2005 г. под номер 30523439 (наричана по-нататък „втората по-ранна марка“), представена по-долу:
– фигуративната марка, депозирана на 10 януари и регистрирана на 5 февруари 2007 г. под номер 30700574 (наричана по-нататък „третата по-ранна марка“), представена по-долу:
7 По-ранните марки са били регистрирани по-специално за стоки, попадащи в клас 30 и отговарящи на следното описание: „Шоколадови пръчици, шоколадови изделия ; сладкарски изделия, бонбони, карамелени бонбони, по-специално произведени с мляко, сметана и/или масло“. Жалбоподателят ограничава възражението си до тези продукти.
8 Възражението е основано също така върху други по-ранни марки, регистрирани в Германия, близки до втората по-ранна марка, макар и съдържащи други мотиви или допълнителни словни елементи.
9 В подкрепа на възражението е изтъкнато основанието по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).
10 С решение от 12 февруари 2010 г. отделът по споровете отхвърля възражението на жалбоподателя.
11 На 9 април 2006 г. жалбоподателят подава пред СХВП жалба на основание членове 58—62 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по споровете.
12 С решение от 8 септември 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Той приема по същество, че различията между конфликтните знаци са достатъчни, за да се избегне всякаква вероятност от объркване в случая, макар идентичността на въпросните стоки и евентуалната репутация на първата и втората по-ранна марка. Този извод бил a fortiori приложим и за другите приведени в подкрепа на възражението марки, които били още по-малко сходни на заявената марка.
Искания на страните
13 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
14 СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:
– да отхвърли иска,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
15 Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата. Първото е изведено от нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Второто е изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009
16 Жалбоподателят оспорва твърдението на апелативния състав, изложено в точка 27 от обжалваното решение, според което потребителите в Европейския съюз, „включително Германия“, са свикнали да срещат различни марки, „съдържащи крава“, и поради това биха отделили по-малко внимание на този елемент. За да достигне до този извод, апелативният състав се бил позовал на тридесетина марки на Общността, наведени от встъпилата страна, които съдържат изображение на крава за стоки, включени в клас 30. Според жалбоподателя изтъкнатите от встъпилата страна факти по време на производството не доказват, че визираните в обжалваното решение марки се използват за разглежданите стоки на територията, която е от значение, а именно Германия. Презумпцията на апелативния състав била следователно невярна. Жалбоподателят допълва във фазата на писмения отговор, че доводът на апелативния състав, според който въпросните стоки са произведени главно с мляко, е неточен и не почива на никакво доказателство.
17 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
18 Съгласно текста на 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 при производство относно относителните основания за отказ за регистрация на дадена марка, каквато е разглежданата в настоящия случай, проверката на СХВП се ограничава до разглеждане на наведените правни основания и до подадените заявки от страните.
19 Така, произнасяйки се по жалба срещу решение, с което приключва производство по възражение, апелативният състав не би могъл да основе решението си на относителните основания за отказ, които засегнатата страна е изтъкнала, както и върху свързаните с тях факти и доказателства, представени от страните (Решение на Общия съд от 22 юни 2004 г. по дело Ruiz-Picasso и др./СХВП — DaimlerChrysler (PICARO), T‑185/02, Recueil, стр. II‑1739, точка 28 и цитираната съдебна практика). Това все пак не изключва възможността по-специално апелативният състав да вземе предвид в производството по възражение, освен изрично изтъкнатите от страните факти, и общоизвестни факти (Решение по дело PICARO, посочено по-горе, точка 29), нито възможността той да разгледа правен въпрос, дори той да не е бил повдигнат от страните, ако решаването на този въпрос е необходимо, за да осигури правилното приложение на приложимите законови разпоредби (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 1 февруари 2005 г. по дело SPAG/СХВП — Dann и Backer (HOOLIGAN), T‑57/03, Recueil, стр. II‑287, точки 21, 32 и 33).
20 В случая, както следва от материалите по делото, встъпилата страна е представила пред СХВП документи относно повече от тридесет марки, вписани в регистъра на марките на Общността, за стоки от клас 30, които съдържат изображение на крава. Самият жалбоподател изтъква в писмените си бележки пред СХВП, че встъпилата страна поддържа също и че изображението на крава има слаб отличителен характер. Поради това нищо не дава основание да се счита, че в случая извършената от апелативния състав проверка в това отношение не се е ограничила до наведените правни основания и до заявките, подадени от страните.
21 Фактът, че жалбоподателят не споделя изводите, направени от апелативния състав след разглеждането на фактите, наведени от встъпващата страна, е въпрос по същество, който не може да бъде наведен при разглеждането на правно основание, изведено от нарушение на член 76 от Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 30 май 2013 г. по дело DHL International/СХВП — Service Point Solutions (SERVICEPOINT), T‑218/10, точка 66).
22 Освен това следва да се отбележи, че позоваването от апелативния състав на марките, посочени в точка 20 по-горе, се наслагва към довода, развит в точка 26 от обжалваното решение, според който изображението на крава е алюзия за въпросните стоки. Този последен довод не може да бъде оспорен от първото повдигнато от жалбоподателя правно основание.
23 Що се отнася до констатацията на апелативния състав, че разглежданите стоки могат да бъдат произведени с мляко или млечни продукти, той произтича от обикновения преглед на тези стоки, които са част от подадените от страните заявки и фактите, които са на разположение на апелативния състав. Поради това, без да е необходимо произнасяне по забавения характер на наведените от жалбоподателя доводи в това отношение, никакво нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не може да бъде прието, що се отнася до посочената констатация. Както беше посочено по-рано, фактът, че жалбоподателят не споделя изводите на апелативния състав, изведени от прегледа на фактите в настоящия случай, е въпрос по същество, който не може да бъде изтъкнат във връзка с правно основание, почиващо на нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009.
24 С оглед на посоченото по-горе първото правно основание, повдигнато от жалбоподателя, следва да бъде отхвърлено.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009
25 Първо, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е допуснал грешка, като е счел, че вертикалните линии на по-ранните марки са сиви. Общият съд бил признал, че когато марката е регистрирана в черно и бяло, тя покрива всички комбинации от цветове, които са включени в графичното изображение. Поради това в случая конфликтните знаци почиват върху идентични цветове. Визуалното сходство на тези знаци било следователно по-голямо, отколкото е констатирал апелативният състав. Освен това фигуративните елементи на конфликтните знаци, изобразяващи крава, били доста сходни. Апелативният състав бил отдал прекалено голямо значение на словните елементи на тези знаци. Второ, жалбоподателят подчертава, че визуалното сходство има по-голямо значение в случая предвид начина на търгуване на въпросните продукти и че съответната публика е със по-занижена степен на внимание от средната. Трето, апелативният състав не бил взел предвид наведените от жалбоподателя факти, целящи да докажат, че по-ранните марки са придобили отличителен характер чрез използване. Четвърто, апелативният състав не бил взел предвид решение на германска юрисдикция, отнасящо се до същите знаци като конфликтните в случая. Пето, жалбоподателят оспорва във фазата на репликата извода на апелативния състав, според който изображението на крава било описание на стоките, за които се отнасят по-ранните марки, и в частност за „сладкарски изделия, бонбони, карамелени бонбони“.
26 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
27 По смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрацията на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която по-ранната марка е защитена. Вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка. Освен това по силата на член 8, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 207/2009 „по-ранни марки“ са регистрираните в една държава членка марки, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността.
28 Съобразно постоянната съдебна практика съществува вероятност от объркване, когато публиката може да счете, че разглежданите стоки или услуги са с произход от едно и също или от икономически свързани предприятия. Съобразно същата съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо, според начина, по който съответната публика възприема разглежданите знаци или услуги, и като се държи сметка за всички фактори, които са от значение в случая, по-специално за взаимозависимостта на сходството на посочените знаци и на посочените стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Recueil, стр. II‑2821, точки 30—33 и цитираната съдебна практика). Така ниската степен на сходство между стоките и услугите може да бъде компенсирана от висока степен на сходство между марките и обратно (Решение на Съда от 13 септември 2007 г. по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП, C‑234/06 P, Сборник, стр. I‑7333, точка 48 и Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T‑6/01, Recueil, стр. II‑4335, точка 25).
29 Освен това цялостната преценка на вероятност от объркване трябва, що се отнася до визуалното, фонетично или концептуално сходство на конфликтните знаци, да се основава на общото впечатление, произведено от тях, като се държи сметка по-специално за техните отличителни и доминиращи елементи. Възприятието на марките, което има средният потребител на разглежданите стоки или услуги, играе определяща роля в цялостната преценка на тази вероятност. В това отношение средният потребител възприема обикновено дадена марка като едно цяло и не се отдава на преценка на отделните ѝ детайли (вж. Решение на Общия съд от 8 декември 2011 г. по дело Aktieselskabet af 21. november 2001/СХВП — Parfums Givenchy (only givenchy), T‑586/10, все още непубликувано в Сборника, точка 20 и цитираната съдебна практика).
30 За целите на цялостната преценка на вероятността от объркване, предполага се, че средният потребител на въпросните стоки е нормално информиран и разумно внимателен и съобразителен. Освен това следва да се държи сметка за факта, че средният потребител само в редки случаи има възможност да извърши пряко сравнение между различните марки, а трябва да се довери на несъвършения им образ, който е съхранил в паметта си. Следва да се вземе предвид също така фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията на въпросните стоки или услуги (Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Oberhauser/СХВП — Petit Liberto (Fifties), T‑104/01, Recueil, стр. II‑4359, точка 28 и Решение от 30 юни 2004 г. по дело BMI Bertollo/СХВП — Diesel (DIESELIT), T‑186/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 38).
31 Освен това вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-съществен е отличителният характер на по-ранната марка. Така марките, които имат повишен отличителен характер — било то вътрешноприсъщ, или поради познаването на марката на пазара — се ползват с по-широка защита, отколкото тези, чийто отличителен характер е по-слабо изразен. Следователно отличителният характер на по-ранната марка, и в частност нейната добра репутация, трябва да бъде взет предвид при преценката дали съществува вероятност от объркване (вж. Решение на Съда от 17 април 2008 г. по дело Ferrero Deutschland/СХВП, C‑108/07 P, непубликувано в Сборника, точки 32 и 33 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 28 октомври 2010 г. по дело Farmeco/СХВП — Allergan (BOTUMAX), T‑131/09, непубликувано в Сборника, точка 67).
32 Преценката на апелативния състав за вероятността от объркване между конфликтните знаци следва да се разгледа именно с оглед на изложените по‑горе съображения.
33 В случая по-ранните марки са регистрирани в Германия. Следователно, както констатира апелативният състав в точка 14 от обжалваното решение, без да се оспорва от жалбоподателя, територията, която е от значение, е Германия.
34 Освен това, както отбелязва апелативният състав в точка 15 от обжалваното решение, разглежданите стоки са стоки за текущо потребление. Следователно съответната публика се състои от средния потребител, който е нормално информиран и разумно внимателен и съобразителен. В това отношение доводите на жалбоподателя, че степента на внимание на съответната публика била по-ниска от средната, следва да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят посочва, че по-ранните марки са били използвани за бонбони и че в този контекст извършената покупка би била импулсивна. Необходимо е обаче да се отбележи, че конфликтните знаци се отнасят до стоки, различни от бонбоните. Забележката на жалбоподателя не би могла следователно да засяга всички стоки, за които се отнасят конфликтните знаци. Още повече, дори ако се приеме, че потребителят извършва импулсивна покупка на бонбони при определени обстоятелства, нищо не дава основание да се счита, че такъв би бил системният случай. Най-сетне простият факт, че съответната публика би извършила импулсивна покупка, не означава все пак, че степента на внимание на тази публика би била занижена в сравнение с вниманието на средния потребител.
35 На първо място, що се отнася до сходството на разглежданите стоки, необходимо е да се отбележи, че както с основание посочва апелативният състав в точка 17 от обжалваното решение, без да бъде оборен по тази точка от страните, стоките от клас 30, за които се отнасят заявката за марка и по-ранните марки, са идентични.
36 На второ място, когато става въпрос за сходството между конфликтните знаци, следва да се припомни, че преценката на сходствата между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост, което не означава, че общото впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, не може при определени обстоятелства да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти (вж. Решение на Съда от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сборник, стр. I‑4529, точка 41 и цитираната съдебна практика). Само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент (вж. Решение на Съда по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 42 и Решение на Съда от 20 септември 2007 г. по дело Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, непубликувано в Сборника, точка 42). Такъв може да бъде по-специално случаят, когато този компонент може сам да доминира в представата за тази марка в паметта на потребителите, така че всички останали компоненти на марката са незначителни за цялостното впечатление, което тя създава (Решение по дело Nestlé/СХВП, посочено по-горе, точка 43).
37 Първо, във визуален план, необходимо е да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, че регистрацията на марка „в черно и бяло“ покривала „всички комбинации от цветове, включени в графичното изображение“, и че „[в] резултат на това, [жалбоподателят] може да поиска защитата на каквато и да е комбинация на вертикални линии, съставена от бели и цветни линии, били те черни, оранжеви или жълти“. Жалбоподателят прави от това извода, че „[разглежданите] марки трябва да се считат за покриващи едни и същи цветове“.
38 Действително по делото не е представено никакво доказателство, което да даде възможност да се приеме, че по-ранните марки са били регистрирани с посочването на конкретен цвят, което жалбоподателят потвърждава по време на съдебното заседание. В това отношение фактът, че марката е регистрирана в цвят или обратно, без посочване на никакъв цвят, в частност не може да се счита за обстоятелство, което е напълно пренебрежимо в очите на потребителите (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 юли 2013 г. по дело Specsavers International Healthcare и др., C‑252/12, точка 37 ; вж. също така в този смисъл Решение на Общия съд от 17 януари 2012 г. по дело Hell Energy Magyarország/СХВП — Hansa Mineralbrunnen (HELL), T‑522/10, точки 49 и 50 и Решение от 24 януари 2012 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — Ruan (B), T‑593/10, точка 29). Следва да се припомни също така, че сравнението трябва да се извършва между знаците, такива, каквито са регистрирани, или такива, каквито фигурират в заявката за регистрация (Решение на Общия съд от 8 декември 2005 г. по дело Castellblanch/СХВП — Champagne Roederer (CRISTAL CASTELLBLANCH), T‑29/04, Recueil, стр. II‑5309, точка 57).
39 Що се отнася до Решение на Общия съд от 18 юни 2009 г. по дело LIBRO/СХВП — Causley (LiBRO)(T‑418/07, непубликувано в Сборника), посочено от жалбоподателя в репликата, в което се посочва, че „по-ранна марка, която не посочва конкретен цвят, защитата ѝ се простира също така и върху коминациите от цветове“ (точка 65), може да се тълкува в смисъл, че когато марка на Общността не е регистрирана в конкретен цвят, притежателят на марката може да я използва в цвят или комбинация от цветове и да получи в резултат на това, когато е необходимо, защитата съобразно приложимите текстове, които са от значение по-специално ако този цвят или комбинация от цветове е станала в съзнанието на значителна част от публиката тази, която се свързва с по-ранната марка поради използването ѝ от нейния притежател (вж. в този смисъл Решение по дело Specsavers International Healthcare и др., точка 38 по-горе, точка 41). Това не би могло да означава все пак, противно на това, което поддържа жалбоподателят в писмените си бележки, че регистрацията на марка, която не посочва никакъв конкретен цвят, покрива „всички комбинации от цветове, които са включени в графичното изображение“.
40 Следователно, без да допуска грешка, апелативният състав е констатирал в случая, че различието между заявената марка и първата и втората по-ранна марка почива на факта, че заявената марка е съставена, отчасти, от жълт фон с вертикални бели линии. Освен това линиите в първата и втората по-ранна марка са разположени вертикално, но също, за една от тях, хоризонтално, както отбелязва с основание апелативният състав. Третата по-ранна марка разкрива в това отношение също така важни различия със заявената марка, тъй като съдържа само четири вертикални линии, като две линии са разположени от всяка страна на фигуративния елемент на разглеждания знак.
41 Нещо повече, следва да се отбележи, че конфликтните знаци се различават също така от визуална гледна точка, доколкото заявената марка съдържа две рамки, едната, съдържаща изображение на крава, а другата — словните елементи „zpc ® milanówek“. Що се отнася до рамката, съдържаща фигуративното изображение на крава, тя се различава по формата си от рамките, използвани в по-ранните марки. Тя се придружава също така от четири орнамента, както с основание отбелязва апелативният състав. Що се отнася до рамката, съдържаща словните елементи „zpc ® milanówek“, тя се наслагва върху тази, която съдържа фигуративното изображение на крава. Възможността за визуално възприятие на рамката, която съдържа словните елементи „zpc ® milanówek“, следователно е завишена поради този факт.
42 Освен това конфликтните знаци се различават, тъй като заявената марка съдържа словните елементи „milanówek“, „zpc ® milanówek“ и „cream fudge“, които не са възприети в по-ранните марки, с изключение на израза „cream fudge“, що се отнася до третата по-ранна марка. В това отношение следва да се отбележи, че когато дадена марка е съставена от словни и фигуративни елементи, първите са по принцип по-отличителни от вторите, тъй като средният потребител ще се позове по-лесно на въпросната стока, цитирайки името, отколкото описвайки фигуративния елемент на марката (вж. Решение на Общия съд от 2 февруари 2011 г. по дело Oyster Cosmetics/СХВП — Kadabell (Oyster cosmetics), T‑437/09, непубликувано в Сборника, точка 36 и цитираната съдебна практика). Що се отнася до израза „cream fudge“, възприет така също и в третата по-ранна марка, следва да се отбележи, че тази последна марка разкрива освен това големи различия със заявената марка във визуален план, както е отбелязано в точка 40 по-горе. Освен това тя съдържа други словни елементи, които не са възприети в заявената марка, а именно изразът „sahne toffee“ и думата „luxury“.
43 Най-сетне без съмнение е вярно, че конфликтните знаци разкриват известно визуално сходство поради факта на общото присъствие на фигуративния елемент, изобразяващ крава. В това отношение следва да се отбележи, подобно на апелативния състав, че изображението на крава в конфликтните знаци разкрива леки разлики, дори, както по същество подчертава жалбоподателят в писменото си становище и без да е необходимо произнасяне относно допустимостта на изтъкнатите от него факти в това отношение, леките разлики между разглежданите фигуративни елементи да не могат да променят факта, че потребителят ще съхрани в паметта си образа на крава (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 май 2011 г. по дело Glenton España/СХВП — Polo/Lauren (POLO SANTA MARIA), T‑376/09, непубликувано в Сборника, точка 33).
44 При все това, както с основание отбелязва апелативният състав в точка 26 от обжалваното решение, изображението на крава представлява в случая алюзия за разглежданите стоки. Следователно този елемент разкрива слаб отличителен характер. Във фазата на репликата жалбоподателят оспорва извода на апелативния състав в това отношение, по-специално що се отнася до „сладкарски изделия, бонбони, карамелени бонбони“, за които се отнасят по-ранните марки. Без да е необходимо произнасяне по забавения характер на наведения от жалбоподателя довод, следва да се отбележи, че той е неоснователен. Що се отнася до стоките, за които се отнася заявената марка, жалбоподателят не навежда никакъв специфичен довод, който да позволи да се оспори заключението на апелативния състав. Колкото до стоките, за които се отнасят по-ранните марки, които по-конкретно са предмет на доводите на жалбоподателя, освен факта, че шоколадовите блокчета и шоколадовите продукти могат да бъдат произвеждани с мляко или млечни продукти, описанието на стоките, за които се отнасят тези марки, съдържа, когато става въпрос конкретно за сладкарски изделия, бонбони и карамелени бонбони, изтъкнати от жалбоподателя в писменото му становище, следната бележка: „по-специално произведени с мляко, сметана и/или масло“. От това следва, че противно на това, което поддържа жалбоподателят в писменото си становище, по същество сладкарските изделия, бонбони и карамелени бонбони, за които се отнасят по-ранните марки, могат да бъдат произвеждани с мляко или млечни продукти. Тази преценка впрочем се потвърждава от клетвена декларация, приложена към жалбата, в която се уточнява, че карамелените бонбони, произвеждани от жалбоподателя, съдържат сметана, масло и мляко. Следователно апелативният състав не е допуснал грешка в това отношение. С оглед на тази констатация не е необходимо да се преценява дали апелативният състав е допуснал грешка, като е приел въз основа на наведените от встъпилата страна факти пред СХВП, че потребителите в Съюза, включително Германия, били свикнали да срещат марки, съдържащи изображение на крава за стоки от клас 30. В действителност, ако се приеме, че апелативният състав е допуснал грешка в това отношение, това не би засегнало извода, че изображението на крава в случая представлява алюзия за разглежданите стоки.
45 Позоваването от жалбоподателя на решение на отдела по споровете на СХВП относно друг знак, включващ изображението на крава, не би могло да оспори извода на апелативния състав в случая. В действителност и без да е необходимо произнасяне по доводите на СХВП, целящи този довод да се обяви за недопустим, следва да се припомни, че решенията, които апелативните състави са длъжни да постановяват по силата на Регламент № 207/2009 относно регистрацията на знак като марка на Общността, попадат в упражняването на обвързана компетентност, а не на дискреционна власт. Поради това законността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, съгласно тълкуването му от съдията на Съюза, а не въз основа на практиката по вземане на решения, която го предхожда (Решение на Съда от 26 април 2007 г. по дело Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точка 65 и Решение на Общия съд от 2 май 2012 г. по дело Universal Display/СХВП (UniversalPHOLED), T‑435/11, точка 37). Освен това, дори да се предположи, че посредством доводите си жалбоподателят фактически се позовава на нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация, следва да се припомни, че съблюдаването на принципите на равно третиране и на добра администрация трябва да бъде съобразено с изискването за законосъобразност (Решение на Съда от 10 март 2011 г. по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, Сборник, стр. I‑1541, точка 75). Наред с това по съображения за правна сигурност и за добра администрация разглеждането на всяка заявка за регистрация трябва да бъде стриктно и пълно и да се извършва във всеки конкретен случай (Решение по дело Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, посочено по-горе, точка 77). В случая следва да се отбележи, че графичното изображение на крава в прецедента, на който се позовава жалбоподателят, е съвсем различно от това в настоящия случай. Освен това поради особеностите, свързани с графичното изображение на тази крава, апелативният състав е стигнал основателно до заключението, че този фигуративен елемент има в случая безспорен отличителен характер. В случая обаче е достатъчно да се отбележи, че фигуративните елементи, изобразяващи крава, не съдържат специфика, която да позволи да им се признае безспорен отличителен характер или годен да подчертае факта, че тези елементи представляват алюзия за разглежданите стоки.
46 Предвид съвкупността от тези обстоятелства и без да допуска грешка, апелативният състав е приел по същество, че дори конфликтните знаци да споделят известно сходство предвид по-специално на наличието на фигуративен елемент, изобразяващ крава, посочените знаци съдържат във визуален план важни различия.
47 Второ, във фонетичен план апелативният състав отбелязва с основание, че заявената марка няма никакъв общ словен елемент с първата и втората по-ранна марка. Що се отнася до третата по-ранна марка, апелативният състав правилно отбелязва, че тя споделя със заявената марка само израза „cream fudge“, но се отличава от нея, доколкото съдържа други словни елементи, които не се съдържат в заявената марка, а именно израза „sahne toffee“ и думата „luxury“. Също така заявената марка съдържа словни елементи, които не са възприети в третата по-ранна марка, а именно „milanówek“ и „zpc ® milanówek“. Жалбоподателят не оспорва констатациите на апелативния състав в това отношение. Жалбоподателят все пак поддържа, че доколкото първата по-ранна марка не съдържа никакъв словен елемент, всяко сравнение във фонетичен план би било невъзможно. Достатъчно е обаче да се отбележи, че съществува различие във фонетичен план, което произтича най-малкото от факта, че марката, която е предмет на заявката за регистрация, може да бъде изразена устно чрез излагане на словните ѝ елементи. Освен това, дори да се приме, че сравнение във фонетичен план не би било възможно, това няма да позволи да се заключи, че двете разглеждани марки разкриват сходства в това отношение.
48 Трето, в концептуален план апелативният състав, след като припомня, че конфликтните знаци споделят един фигуративен елемент, изобразяващ крава, отбелязва с основание, че заявената марка съдържа в допълнение словния елемент „milanówek“, възпроизведен два пъти, като единия път ясно видимо. Както отбелязва апелативният състав, този елемент е името на град в Полша. Следователно съответната публика или ще знае името на този град, или ще приеме, че става въпрос за измислена дума. При тези обстоятелства нищо не дава възможност да се счита, че апелативният състав е допуснал грешка, приемайки, че сходствата между конфликтните знаци не са достатъчни, за да се направи извод за концептуално сходство. Жалбоподателят не оспорва извода на апелативния състав в това отношение. Жалбоподателят поддържа все пак в репликата, че доколкото първата по-ранна марка не съдържа никакъв словен елемент, всяко концептуално сравнение било невъзможно. Без обаче да е необходимо произнасяне по забавения характер на изтъкнатия от жалбоподателя довод в това отношение, той е явно неоснователен, след като дадена фигуративна марка може да има концептуално значение за съответната публика, дори да не съдържа словен елемент.
49 На трето място, що се отнася до вероятността от объркване, следва най-напред да се отбележи, че противно на това, което поддържа СХВП по същество в писменото си становище, апелативният състав е взел предвид само, че конфликтните знаци са като цяло различни, след като в точки 35—37 от обжалваното решение извършва преценка на вероятността от объркване.
50 По-нататък, следва да се припомни, че както току-що беше установено, конфликтните знаци съдържат важни различия. В това отношение, дори да се приеме, както поддържа жалбоподателят, че визуалното сходство има по-голямо значение в настоящия случай, предвид начина на търгуване на разглежданите стоки, това остава без последици за обстоятелството, изтъкнато по-рано, че конфликтните знаци разкриват важни различия във визуален план.
51 Следователно, дори да се приеме, както поддържа жалбоподателят, че по-ранните марки се ползват с висок отличителен характер, придобит чрез използване на територията, която е от значение, апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел в случая, че не съществува опасност от объркване за съответната публика, и то въпреки идентичността на разглежданите стоки. Следва да се отбележи, че противно на това, което поддържа жалбоподателят в писменото си становище, апелативният състав действително е взел предвид факта, че е възможно по-ранните марки в краен случай да са придобили отличителен характер поради използването на съответната територия. Апелативният състав все пак счита, с основание, както току-що беше установено, че това евентуално обстоятелство не позволява да се направи извод за наличие на вероятност от объркване в случая. В това отношение следва да се отбележи че противно на това, което, изглежда, внушава жалбоподателят в писменото си становище, съществува разлика между това да се приеме в рамките на сравнението между знаците, че някой от елементите, съставящи една комплексна марка, има слаб отличителен характер, и факта да се приеме в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване, че по-ранна марка би се ползвала или не от отличителен характер, придобит чрез използването.
52 Най-сетне, апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че не съществува по-голяма вероятност от объркване с други по-ранни национални марки, привлечени в подкрепа на възражението, след като те в още по-голяма степен се различават от заявената марка.
53 Останалите изтъкнати от жалбоподателя доводи не могат да променят този извод.
54 В частност, що се отнася до факта, че дадена регионална германска юрисдикция е постановила решение относно същите конфликтни знаци и че апелативният състав не го е взел предвид, достатъчно е да се припомни, че режимът на Общността относно марките е автономен и поради това СХВП не е обвързана от националните регистрации (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 30 юни 2004 г. по дело Norma Lebensmittelfilialbetrieb/СХВП (Mehr für Ihr Geld), T‑281/02, Recueil, стр. II‑1915, точка 35 и Решение от 12 декември 2007 г. по дело DeTeMedien/СХВП (suchen.de), T‑117/06, непубликувано в Сборника, точка 45 и цитираната съдебна практика). Впрочем самият жалбоподател отбелязва в изложението на мотивите си пред апелативния състав, че СХВП не е обвързана от въпросното решение. Жалбоподателят се ограничава да посочи, че това решение съставлява индиция за съществуването на вероятност от объркване в случая. Освен това от цялото обжалвано решение следва, че апелативният състав е възприел като свой анализа на отдела по споровете. Отделът по споровете обаче вече е констатирал, че СХВП не е обвързана от въпросното решение, като се позовава по-специално на Решение по дело Mehr für Ihr Geld, посочено по-горе. С оглед съвкупността на тези обстоятелства апелативният състав не може да бъде упрекнат, че не е посочил изрично това решение в обжалваното решение.
55 С оглед всички изложени съображения второто правно основание, повдигнато от жалбоподателя, следва да се отхвърли, а следователно и цялата жалба.
По съдебните разноски
56 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
57 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Pico Food GmbH да заплати съдебните разноски.
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 9 април 2014 година.
Подписи