РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

12 декември 2014 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на парафинови восъци — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените — Доказване на нарушението — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Референтен период — Изчисляване на стойността на продажбите — Тежест на нарушението — Концентрация през периода на нарушението — Равно третиране — Пропорционалност“

По дело T‑551/08

H&R ChemPharm GmbH, установено в Залцберген (Германия), представлявано първоначално от M. Klusmann, адвокат, и S. Thomas, professeur, впоследствие от M. Klusmann,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от A. Antoniadis и R. Sauer, в качеството на представители,

ответник,

с предмет, като главно искане, отмяна на Решение C(2008) 5476 окончателен на Комисията от 1 октомври 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.181 — Восъци за свещи) в частта относно жалбоподателя, както и — при условията на евентуалност — искане за намаляване на размера на наложената му глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: O. Czúcz (докладчик), председател, I. Labucka и D. Gratsias, съдии,

секретар: K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 юли 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства в основата на спора

1.     Административно производство и приемане на обжалваното решение

1        С Решение C(2008) 5476 окончателен от 1 октомври 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.181 — Восъци за свещи) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности установява, че жалбоподателят H&R ChemPharm GmbH е нарушил заедно с други предприятия член 81, параграф 1 ЕО и член 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като е участвал в картел на пазара на парафинови восъци в ЕИП и на германския пазар на суров парафин.

2        Адресати на обжалваното решение са следните дружества: Eni SpA, Esso Deutschland GmbH, Esso Société anonyme française, ExxonMobil Petroleum and Chemical BVBA и Exxon Mobil Corp. (наричани по-нататък заедно „ExxonMobil“), H&R ChemPharm, H&R Wax Company Vertrieb GmbH и Hansen & Rosenthal KG (наричани по-нататък заедно „H&R“), Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG (наричано по-нататък „Tudapetrol“), MOL Nyrt., Repsol YPF Lubricantes y Especialidades SA, Repsol Petróleo SA и Repsol YPF SA (наричани по-нататък заедно „Repsol“), Sasol Wax GmbH, Sasol Wax International AG, Sasol Holding in Germany GmbH и Sasol Ltd (наричани по-нататък заедно „Sasol“), Shell Deutschland Oil GmbH, Shell Deutschland Schmierstoff GmbH, Deutsche Shell GmbH, Shell International Petroleum Company Ltd, The Shell Petroleum Company Ltd, Shell Petroleum NV и The Shell Transport and Trading Company Ltd (наричани по-нататък заедно „Shell“), RWE Dea AG и RWE AG (наричани по-нататък заедно „RWE“), както и Total SA и Total France SA (наричани по-нататък заедно „Total“) (съображение 1 от обжалваното решение).

3        Парафиновите восъци се произвеждат от суров нефт в рафинерии. Използват се за производството на продукти като свещи, химикали, гуми за превозни средства и автомобилни продукти, както и в промишленото производство на каучук, опаковки, лепила и дъвки (съображение 4 от обжалваното решение).

4        Суровият парафин е суровината, необходима за производството на парафинови восъци. Произвежда се в рафинерии като вторичен продукт при производството на базови масла от суров нефт. Освен това суровият парафин се продава на крайни клиенти, като например производителите на плоскости от дървесни частици (съображение 5 от обжалваното решение).

5        Комисията започва своето разследване, след като с писмо от 17 март 2005 г. Shell Deutschland Schmierstoff я уведомява за съществуването на картел, като подава искане за освобождаване от глоби по смисъла на нейното Известие относно освобождаване от глоби и намаляване на глоби в случаите на картел (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2002 г.“) (съображение 72 от обжалваното решение).

6        В съответствие с член 20, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), на 28 и 29 април 2005 г. Комисията извършва проверки на място в помещенията на „H&R/Tudapetrol“, Eni, MOL, както и в помещенията, принадлежащи на дружествата от групите Sasol, ExxonMobil, Repsol и Total (съображение 75 от обжалваното решение).

7        Между 25 и 29 май 2007 г. Комисията изпраща изложение на възраженията до посочените в точка 2 по-горе дружества, сред които е и жалбоподателят (съображение 85 от обжалваното решение). С писмо от 14 август 2007 г. дружествата от групата H&R, включително жалбоподателят, и Tudapetrol отговарят заедно на изложението на възраженията.

8        На 10 и 11 декември 2007 г. Комисията провежда устно изслушване, на което дружествата от групата H&R, включително жалбоподателят, и Tudapetrol се представляват заедно (съображение 91 от обжалваното решение).

9        С оглед на доказателствата, с които разполага, в обжалваното решение Комисията приема, че адресатите — представляващи по-голямата част от производителите на парафинови восъци и суров парафин в рамките на ЕИП — са участвали в извършването на едно-единствено сложно и продължено нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП на територията на ЕИП. Нарушението се е изразило в споразумения или съгласувани практики за определяне на цените и за обмен и оповестяване на чувствителна от търговска гледна точка информация относно парафиновите восъци (част от нарушението, наричана по-нататък „основната част от нарушението“). Колкото до RWE (впоследствие Shell), ExxonMobil, MOL, Repsol, Sasol и Total, нарушението, засягащо парафиновите восъци, се е отнасяло и до разпределянето на клиенти или пазари (част от нарушението, наричана по-нататък „втората част от нарушението“). Освен това извършеното от RWE, ExxonMobil, Sasol и Total нарушение е засягало и суровия парафин, продаван на крайните клиенти на германския пазар (част от нарушението, наричана по-нататък „частта от нарушението, засягаща суровия парафин“) (съображения 2, 95 и 328 и член 1 от обжалваното решение).

10      Неправомерните практики са се прилагали по време на антиконкурентни срещи, наричани от участниците „технически срещи“ или понякога срещи „Blauer Salon“, и по време на „срещите за суровия парафин“, посветени конкретно на въпросите относно суровия парафин.

11      Размерът на наложените в разглеждания случай глоби е изчислен въз основа на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264) (наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“), които са в сила към момента на съобщаване на изложението на възраженията на споменатите в точка 2 по-горе дружества.

12      Обжалваното решение съдържа по-специално следните разпоредби:

„Член 1

Изброените по-долу предприятия са нарушили член 81, параграф 1 [ЕО] и от 1 януари 1994 г. — член 53 от Споразумението за ЕИП, като през посочените периоди са участвали в непрекъснато споразумение и/или съгласувана практика в сектора на парафиновите восъци на общия пазар, а от 1 януари 1994 г. — и в ЕИП:

[…]

Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG: от 24 март 1994 г. до 30 юни 2002 г.;

H&R Wax Company Vertrieb GmbH: от 1 януари 2001 г. до 28 април 2005 г.;

Hansen & Rosenthal KG: от 1 януари 2001 г. до 28 април 2005 г.;

H&R ChemPharm GmbH: от 1 юли 2001 г. до 28 април 2005 г.;

[…]

Член 2

За посоченото в член 1 нарушение се налагат следните глоби:

Eni SpA: 29 120 000 EUR;

Esso Société anonyme française: 83 588 400 EUR,

от които поотделно и солидарно с

ExxonMobil Petroleum and Chemical BVBA и ExxonMobil Corporation: 34 670 400 EUR, от които поотделно и солидарно с Esso Deutschland GmbH: 27 081 600 EUR;

Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG: 12 000 000 EUR;

Hansen & Rosenthal KG поотделно и солидарно с H&R Wax Company Vertrieb GmbH: 24 000 000 EUR,

от които поотделно и солидарно с

H&R ChemPharm GmbH: 22 000 000 EUR;

MOL Nyrt: 23 700 000 EUR;

Repsol YPF Lubricantes y Especialidades SA поотделно и солидарно с Repsol Petróleo SA и Repsol YPF SA: 19 800 000 EUR;

Sasol Wax GmbH: 318 200 000 EUR,

от които поотделно и солидарно със

Sasol Wax International AG, Sasol Holding in Germany GmbH и Sasol [Ltd] 250 700 000 EUR;

Shell Deutschland Oil GmbH, Shell Deutschland Schmierstoff GmbH, Deutsche Shell GmbH, Shell International Petroleum Company Limited, The Shell Petroleum Company Limited, Shell Petroleum NV и The Shell Transport and Trading Company Limited: 0 EUR;

RWE-Dea AG поотделно и солидарно с RWE AG: 37 440 000 EUR;

Total France SA поотделно и солидарно с Total SA: 128 163 000 EUR“ [неофициален превод].

2.     Връзки между групата H&R и Tudapetrol

13      В обжалваното решение Комисията приема следното:

„(22) Групата [H&R] извършва дейност по целия свят в областта на петролните продукти. Tudapetrol […] е било търговско и дистрибуторско предприятие, предлагащо парафинови восъци и суров парафин от името на H&R. Разследването разкри, че H&R и Tudapetrol са две отделни и независими предприятия. Същевременно, поради съществуващите тесни личностни връзки (както се разяснява подробно по-нататък, един от съдружниците в Tudapetrol [г‑н H.] е бил и служител на H&R), както и поради поддържаните от H&R и Tudapetrol отношения в областта на дистрибуцията, двете предприятия се наричат по-нататък „H&R/Tudapetrol“. По принцип групата H&R/Tudapetrol е установена на две места в Германия — Хамбург и Залцберген.

(23)      H&R/Tudapetrol излиза на пазара на парафин на 24 март 1994 г., когато в рамките на съвместно придобиване Hansen & Rosenthal KG закупува рафинерия (SRS GmbH) за смазочни материали в Залцберген (Германия), принадлежала на дъщерно дружество на BASF, а именно Wintershall AG, и я преобразува в производствено предприятие.

(24)      Рафинерията в Залцберген (SRS GmbH) се управлява от H&R Chemisch-Pharmazeutische Spezialitäten GmbH, което е 100 % дъщерно дружество на H&R ChemPharm GmbH. От своя страна H&R ChemPharm GmbH е дъщерно дружество, притежавано изцяло от H&R Wasag AG. Основният акционер в H&R Wasag AG е H&R Beteiligung GmbH (останалите акции са разпределени между множество акционери). H&R Beteiligung GmbH пък е собственост на H&R Wax Company Vertrieb GmbH, което е дъщерно дружество, притежавано изцяло от Hansen & Rosenthal KG (холдинговото дружество на H&R).

(25)      В началото дистрибуцията на парафинови восъци и суров парафин се е извършвала от независимото предприятие Tudapetrol („Komplementäre“ [неограничено отговорни съдружници] са [г‑н HA., г‑н HAN. и г‑н H.], а „Kommanditist“ [ограничено отговорен съдружник] е [г‑н HANS.]). На 1 май 2000 г. дистрибуторската дейност е прехвърлена на H&R Wax Company Vertrieb Komplementär GmbH & Co. KG, а от 1 януари 2001 г. дистрибуторската дейност се ръководи от H&R Wax Company Vertrieb […]. В хода на разследването обаче стана ясно, че макар на 1 май 2000 г. Tudapetrol до голяма степен да напуска бизнеса с парафин, то си запазва няколко клиента [купуващи парафинови продукти].

[…]

(28)      Лицата, които са управлявали дейностите на групата H&R/Tudapetrol в областта на парафиновите восъци и суровия парафин, и които са представлявали H&R/Tudapetrol или са знаели за описаните в настоящото решение договорки, са […]:

[Г‑н H.]: стажант в SRS GmbH, 1994—1997 г.; отдел по продажбите и маркетинга на Tudapetrol […], 1997—2002 г.; лице, отговарящо за продажбите в H&R Wax Company Vertrieb GmbH от 2001 г. до момента; [Geschäftsführer (управител)] от 2002 г. на H&R Wax Company Vertrieb GmbH;

[Г‑н G.]: продуктов мениджър в SRS GmbH, 1994—2001 г.; продуктов мениджър в H&R Management & Service GmbH/H&R ChemPharm GmbH от 2001 г. до момента (през 2002 г. H&R Management & Service GmbH е преименувано на H&R ChemPharm GmbH); лице, отговарящо за продажбите на Tudapetrol[…], 1999—2000 г.; лице, отговарящо за продажбите на H&R Wax Company Vertrieb GmbH от 2001 г. до момента;

[Г‑н W.]: лице, отговарящо за продажбите на Tudapetrol […], 1994—1998 г.; консултант за Tudapetrol […], 1999 г.; лице, отговарящо за продажбите на SRS GmbH (от юли 2001 г., служител в H&R Management & Service GmbH, което е преименувано на H&R Chem-Pharm GmbH през 2002 г.), 2000—2001 г.; преди 1994 г., лице, отговарящо за продажбите в Wintershall AG.

(29)      Освен ако не е посочено друго, в [обжалваното решение] участвалите в картела предприятия от групата Hansen & Rosenthal/Tudapetrol са обозначени с наименованието „H&R/Tudapetrol“ [неофициален превод].

 Производство и искания на страните

14      На 15 декември 2008 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

15      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 12 август 2009 г., жалбоподателят прави особено искане по смисъла на член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд за изключване от материалите по делото на представената от Комисията на 28 юли 2009 г. поправка на писмената ѝ защита.

16      С определение на Общия съд (четвърти състав) от 28 октомври 2009 г. особеното искане е съединено с разглеждането на делото по същество.

17      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството. В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, Общият съд приканва страните да отговорят писмено на някои въпроси и да представят определени документи. Страните отговарят на въпросите в определения срок и представят определени документи. Комисията обаче посочва, че не може да предостави нито копия, нито преписи от някои поверителни изявления, представени в рамките на нейната програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

18      С определение от 12 юни 2012 г. — прието, от една страна, на основание член 24, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, и от друга страна, на основание член 65, буква б) и член 66, параграф 1 от Процедурния правилник — Общият съд (трети състав) разпорежда на Комисията да представи преписи или копия от посочените в точка 17 по-горе поверителни изявления. Адвокатите на жалбоподателя имаха възможност да се запознаят с тези документи в секретариата на Общия съд преди съдебното заседание.

19      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 10 юли 2012 г.

20      Предвид фактическите връзки с дела T‑540/08, Esso и др./Комисия, T‑541/08, Sasol и др./Комисия, T‑543/08, RWE и RWE Dea/Комисия, T‑544/08, Hansen & Rosenthal и H&R Wax Company Vertrieb/Комисия, T‑548/08, Total/Комисия, T‑550/08, Tudapetrol/Комисия, T‑558/08, Eni/Комисия, T‑562/08, Repsol YPF Lubricantes y especialidades и др./Комисия, и T‑566/08, Total Raffinage и Marketing/Комисия, както и с оглед на сходния характер на повдигнатите правни въпроси Общият съд решава да постанови решението си по настоящото дело едва след провеждането на съдебните заседания по посочените свързани дела, като последното от тези заседания се провежда на 3 юли 2013 г.

21      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        като главно искане, да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него,

–        при условията на евентуалност, да намали по подходящ начин размера на глобата, наложена на жалбоподателя с обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

22      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата в нейната цялост, включително искането, направено при условията на евентуалност,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

1.     По искането за изключване на документ от материалите по делото

23      Що се отнася до искането на жалбоподателя за изключване от материалите по делото на представената от Комисията на 28 юли 2009 г. поправка на писмената ѝ защита, трябва да се отбележи, че с посочената поправка се коригират някои допуснати технически грешки в писмената защита, най-вече в бележките под линия, като това, че съдържат грешки, лесно е можело да се установи както от жалбоподателя, така и от Общия съд въз основа на обжалваното решение и други материали и документи, представени от страните в рамките на производството пред Общия съд.

24      Освен това в точка 93 от първоначалния текст на писмената защита Комисията иска от Общия съд да „отхвърли като неоснователни трите правни основания на жалбоподателя“, а съгласно поправката тя иска да бъдат отхвърлени четири правни основания. Грешката в първоначалния текст обаче е можело лесно да бъде установена както от Общия съд, така и от жалбоподателя, тъй като в точка 94 от първоначалния текст на писмената защита Комисията иска от Общия съд да отхвърли жалбата изцяло.

25      Ето защо се налага изводът, че целта на поправката е била само да се улесни работата на Общия съд и техническите грешки, които е трябвало да се коригират, са били лесно установими както от жалбоподателя, така и от Общия съд. В допълнение, нито една от извършените от Комисията корекции не засяга същността на нейните доводи, поради което жалбоподателят няма основание да твърди, че прилагането на поправката към материалите по делото може да ограничи правото му на защита.

26      Въпреки това Общият съд отправя писмен въпрос до жалбоподателя с цел последният да разясни какви са твърдените неблагоприятни последици от посочената поправка за правото му на защита. В отговора си жалбоподателят не посочва такива последици.

27      Поради това искането за изключване от материалите по делото на поправката на писмената защита се отхвърля.

2.     По съществото на спора

28      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правните основания. Първото правно основание е изведено от нарушение на членове 81 ЕО и 253 ЕО, както и на правото на жалбоподателя на защита, тъй като обжалваното решение не съдържало обособени мотиви за групата H&R и за Tudapetrol. Второто правно основание е изтъкнато при условията на евентуалност и е изведено от нарушение на член 81 ЕО, тъй като извършването на нарушение от страна на жалбоподателя не било доказано. Третото правно основание също е изтъкнато при условията на евентуалност и е изведено от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като взетият предвид оборот при изчисляването на размера на глобата бил определен погрешно. Четвъртото правно основание също е изтъкнато при условията на евентуалност и е изведено от нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, допуснато поради грешки в преценката, опорочаващи изчисляването на размера на глобата.

 По първото правно основание, изведено от нарушения на членове 81 ЕО и 253 ЕО, както и на правото на защита, тъй като обжалваното решение не съдържало обособени мотиви

29      Първото правно основание се състои от две части. Първата част е изведена от нарушение на членове 81 ЕО и 253 ЕО. Втората част се отнася до нарушаването на правото на защита на жалбоподателя.

 По първата част, изведена от нарушение на членове 81 ЕО и 253 ЕО

30      Жалбоподателят отбелязва, че Комисията разглежда групата H&R и Tudapetrol като две отделни и независими предприятия (съображение 22 от обжалваното решение). Същевременно в обжалваното решение, при анализа на доказателствата за нарушението, Комисията третира тези две предприятия, без да прави разграничение между тях, и ги обозначава с наименованието „H&R/Tudapetrol“.

31      На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране и член 81 ЕО, тъй като в обжалваното решение не изложила отделни мотиви относно твърдяното противоправно поведение на Tudapetrol и това на дружествата от групата H&R.

32      Жалбоподателят по-специално приема, че щом H&R и Tudapetrol са две отделни предприятия, Комисията трябва да докаже, че всяко от тези предприятия е участвало поотделно и самостоятелно в цялото разглеждано в случая нарушение на член 81 ЕО. В обжалваното решение обаче Комисията не постъпила така.

33      По отношение на периода от 1 януари 2001 г. до 30 юни 2002 г. жалбоподателят оспорва и установената от Комисията успоредна отговорност на Tudapetrol, от една страна, и на Hansen & Rosenthal или на неговото дъщерно дружество H&R Wax Company Vertrieb, от друга страна, както и на H&R ChemPharm от 1 юли 2001 г.

34      Въпросът дали и в каква степен жалбоподателят може да носи отговорност за нарушение на член 81 ЕО заедно с Tudapetrol не се обсъждал в мотивите на обжалваното решение поради възприетата от Комисията „единна гледна точка“.

35      На второ място, жалбоподателят счита, че не е длъжен да издирва мотивите на обжалваното решение в съдържащата се в него информация и да пресъздава логиката, накарала Комисията да му вмени отговорността за някои технически срещи и някои периоди. В това отношение обжалваното решение трябвало да съдържа изрични мотиви.

36      На трето място, само по себе си присъствието на г‑н G. на някои технически срещи не било достатъчно, за да се докаже участието на H&R ChemPharm в картела, поради което изолираното позоваване този факт не представлявало достатъчно мотивиране по смисъла на член 253 ЕО. Г‑н G. не бил служител в търговския отдел на жалбоподателя и работел за последния в не повече от 30 % от времето си. Г‑н G. бил един от тримата продуктови мениджъри на жалбоподателя и в това си качество трябвало да разработва продукти от парафин и от восъчни емулсии с нов химичен състав, което не предполагало каквито и да било функции или отговорност, свързани с търговската дейност на жалбоподателя. Освен това по време на разглеждания период H&R ChemPharm било холдингово дружество и съответно самото то нямало никаква производствена дейност.

37      Жалбоподателят счита, че поради това в обжалваното решение Комисията трябвало да изложи причините, поради които присъствието на г‑н G. предполагало участието на H&M ChemPharm в картела относно цените на парафиновите восъци, като се има предвид, че в качеството му на продуктов мениджър той не можел да взема засягащи H&M ChemPharm решения по този въпрос и че последното не произвеждало и не продавало нищо.

38      На първо място, трябва да се разгледа оплакването на жалбоподателя, изведено от непълнота на мотивите.

39      В това отношение трябва да се припомни, че изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (Решение на Съда от 22 март 2001 г. по дело Франция/Комисия, C‑17/99, Recueil, стр. I‑2481, точка 35 и Решение на Съда от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сборник, стр. I‑8947, точка 145).

40      Така съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на индивидуално решение има за цел, освен да позволи извършването на съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално е засегнато от порок, който е основание за оспорване на неговата валидност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точка 145 и Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 462).

41      Мотивите трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение. Липсата на мотиви не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице научава мотивите на решението в хода на засягащото го производство пред съдилищата на Съюза (Решение на Съда от 26 ноември 1981 г. по дело Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 22, Решение на Съда по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 463 и Решение на Съда от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 39 по-горе, точка 149).

42      Според постоянната съдебна практика изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63 и Решение на Съда от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, Сборник, стр. I‑4951, точки 166 и 178).

43      Когато, както в случая, решение за прилагане на правилата на Съюза в областта на конкурентното право се отнася до множество адресати и засяга вменяването на отговорността за нарушението, това решение трябва да съдържа достатъчно мотиви за всеки от адресатите, и по-специално за онези от тях, които въз основа на това решение трябва да понесат отговорността за нарушението (вж. в този смисъл Решение от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 39 по-горе, точка 152 и цитираната съдебна практика).

44      Първо, в разглеждания случай трябва да се отбележи, че в съображение 22 от обжалваното решение Комисията уточнява, че употребата на общото наименование „H&R/Tudapetrol“ се дължи на тесните личностни връзки между Tudapetrol и групата H&R, както и на поддържаните отношения от последните във връзка с дистрибуцията.

45      Що се отнася до личностните връзки, от съображение 28 от обжалваното решение е видно, че всяко от трите лица, участвали в антиконкурентните срещи, а именно г‑н H., г‑н G. и г‑н W., в различните разглеждани периоди е било служител на Tudapetrol и групата H&R. В допълнение, успоредно с това г‑н H. е бил неограничено отговорен съдружник в Tudapetrol, а от 2001 г. — както и към момента на приемане на обжалваното решение — е лице, отговарящо за продажбите на H&R Wax Company Vertrieb. Освен това между 1999 г. и 2000 г. г‑н G.е бил едновременно продуктов мениджър в SRS GmbH (дружество от групата H&R, притежавано непряко от H&R ChemPharm) и лице, отговарящо за продажбите на Tudapetrol.

46      Що се отнася до търговските връзки между H&R и Tudapetrol, в съображение 22 от обжалваното решение Комисията уточнява, че последното дружество е било търговско и дистрибуторско предприятие, предлагащо парафинови восъци и суров парафин от името на H&R.

47      Ето защо се налага изводът, че мотивите, поради които Комисията често разглежда Tudapetrol с групата H&R под общото наименование „H&R/Tudapetrol“, произтичат ясно от обжалваното решение.

48      Второ, трябва да се провери дали обжалваното решение съдържа достатъчно мотиви относно поведението, за което се търси отговорност съответно от дружествата от групата H&R и от Tudapetrol.

49      В съображение 106 от обжалваното решение Комисията описва механизма на частите от нарушението, засягащи парафиновите восъци (основната част и втората част от нарушението). Така представителите на участващите предприятия редовно са се срещали в рамките на „технически срещи“. Тези срещи „винаги били разделени на две части: първоначално обсъждане по технически въпроси, следвано от обсъждания с антиконкурентен характер, които наред с останалото засягали определянето на цени, разпределянето на пазарите и на клиентите (в някои случаи) и обмена и оповестяването на чувствителна от търговска гледна точка информация, като например настоящите и бъдещи ценови политики, клиентите, производствените възможности и обемите на продажбите“.

50      В съображения 381 и 610, както и в бележка под линия № 625 от обжалваното решение Комисията определя поотделно — за Tudapetrol, от една страна, и за дружествата от групата H&R, от друга страна — началото, края и продължителността на участието в нарушението. Така съгласно обжалваното решение H&R ChemPharm е участвало в нарушението от 1 юли 2001 г. до 28 април 2005 г., тоест три години и девет месеца, а SRS от 22 февруари 2001 г. до 1 юли 2001 г., тоест три месеца. Участието на Hansen & Rosenthal и на H&R Wax Company Vertrieb е продължило от 1 януари 2001 г. до 28 април 2005 г., тоест четири години и три месеца. Tudapetrol е участвало в нарушението от 24 март 1994 г. до 30 юни 2002 г., тоест осем години и три месеца. Комисията също така уточнява, че при анализа на продължителността на участието в нарушението определящият елемент са били периодите, през които г‑н W., г‑н H. и г‑н G. са заемали длъжности в дружествата, считани за отговорни за нарушението, както и установеното присъствие на тези лица на техническите срещи. В това отношение Комисията препраща към приложението към обжалваното решение.

51      В приложението към обжалваното решение Комисията посочва четиринадесетте технически срещи, на които съгласно наличните доказателства „H&R/Tudapetrol“ е взело участие по време на определения за H&R ChemPharm период на участие в нарушението (от 1 юли 2001 г. до 28 април 2005 г.). В бележките под линия относно тези срещи Комисията посочва кой е участвалият на съответната среща служител на H&R ChemPharm, а именно г‑н G., и уточнява с какво се доказва присъствието му.

52      Така от обжалваното решение, разглеждано в контекста на приемането му, ясно следва, че от „H&R/Tudapetrol“ се търси отговорност единствено за техническите срещи, на които присъствието му е било отбелязано в документите на разположение на Комисията и на които е участвал служителят на жалбоподателя г‑н G.

53      Трето, въпреки това периодът от 1 юли 2001 г. до 30 юни 2002 г., за който Комисията държи едновременно отговорни H&R ChemPharm и Tudapetrol, трябва да се разгледа.

54      В това отношение следва да се припомни (вж. точка 50 по-горе), че при определянето на продължителността на участието в нарушението взетият предвид от Комисията решаващ елемент са били периодите, през които г‑н W., г‑н H. и г‑н G. са заемали длъжности в дружествата, считани за отговорни за нарушението. Така в приложението към обжалваното решение Комисията отбелязва, че по време на техническите срещи в периода от 1 юли 2001 г. до 30 юни 2002 г. образуванието „H&R/Tudapetrol“ е било представлявано от г‑н G. и г‑н H. В съображение 28 от обжалваното решение Комисията уточнява също, че през този период г‑н G. е бил лице, отговарящо за продажбите на H&R Wax Company Vertrieb, и продуктов мениджър в H&R ChemPharm, а г‑н H. е бил едновременно служител в отдела по продажбите и маркетинга на Tudapetrol (1997—2002 г.) и лице, отговарящо за продажбите в H&R Wax Company Vertrieb (от 2001 г., а също и към момента на приемане на обжалваното решение).

55      Следователно от обжалваното решение ясно следва, че Комисията търси отговорност от съответните дружества единствено за периодите на извършване на нарушения, през които периоди служителите на тези дружества са участвали в техническите срещи, и че причината за търсенето на успоредна отговорност за периода от 1 юли 2001 г. до 30 юни 2002 г. е това, че участвалите в тези срещу лица са заемали длъжности както в Tudapetrol, така и в дружествата от групата H&R, по-специално при жалбоподателя.

56      Четвърто, следва да се разгледат изтъкнатите в писмената реплика доводи на жалбоподателя, с които той твърди, че позоваването единствено на трудовото правоотношение между г‑н G. и него не може да съставлява достатъчно мотивиране, тъй като жалбоподателят „не произвеждал[…] и не продавал[…] нищо“, че г‑н G. бил продуктов мениджър, а не търговски мениджър, и че работел при жалбоподателя само в 30 % от времето си.

57      В това отношение, трябва да се отбележи, че твърдението на жалбоподателя, че той „не произвеждал[…] и не продавал[…] нищо“ противоречи на собствените му изявления, направени в хода на административното производство. Към неговото писмо от 8 декември 2005 г. е приложен списък на „производители на парафини/микровосъци в Европа“, в който наред с останалите се оказва и жалбоподателят. В писмото си от 15 декември 2006 г. той декларира, че „H&R ChemPharm [било] само производствено предприятие и съответно не продава[ло] парафини на трети лица“. Освен това в писмото си от 31 януари 2008 г. жалбоподателят посочва, че оборотите на Hansen & Rosenthal и на H&R Wax Company Vertrieb GmbH са „реализирани предимно от дистрибуцията на продукти на H&R ChemPharm“.

58      Що се отнася до длъжностите на г‑н G., в писмото си от 19 януари 2007 г. жалбоподателят уточнява, че г‑н G. е бил „свързващият елемент между производството и дистрибуцията“, тъй като заемал двойна длъжност, а именно продуктов мениджър и мениджър по продажбите. Съгласно същото писмо тази двойна длъжност била предвидена в сключения с жалбоподателя трудов договор.

59       Следователно твърденията на жалбоподателя, че H&R ChemPharm не произвежда и че г‑н G. не участва в дистрибуцията на парафиновите восъци, не се подкрепят от фактите. В допълнение това, че г‑н G. е прекарвал едва 30 % от работното си време при жалбоподателя, не е можело да му попречи да влияе върху търговското поведение на последния предвид събраната информация в хода на техническите срещи. Следователно мотивите на обжалваното решение съответстват на предоставените от жалбоподателя обяснения в административното производство и позволяват да се разберат причините, поради които Комисията е свързала отговорността на жалбоподателя за нарушението с трудовото правоотношение между него и г‑н G.

60      С оглед на гореизложеното се налага изводът, че обжалваното решение, разглеждано в неговата цялост и в контекста на приемането му, съдържа достатъчно мотиви относно съставомерните за нарушението деяния, за които се търси отговорност от жалбоподателя, и позволява те да бъдат разграничени от деянията, за които се търси отговорност от Tudapetrol.

61      Този извод не може да се оспори с довода на жалбоподателя, че от него не може да се изисква да издирва мотивите на обжалваното решение в бележките под линия и в приложенията му, както и да пресъздава по този начин логиката, накарала Комисията да приеме, че той носи отговорност за някои периоди.

62      Всъщност предвид големия обем данни и преценки, обосноваващи решението да се наложат глоби на множество дружества, всяко от които има право да разполага с достатъчно мотиви по отношение на засягащите го елементи, Комисията не може да бъде упреквана за това, че е структурирала мотивите на решението на няколко нива. По-специално Комисията не нарушава никоя правна норма, като възпроизвежда в основния текст само главните съображения, обосноваващи решението ѝ, както и становищата, изложени по някои конкретни доводи от страна на разследваните предприятия в отговорите им на изложението на възраженията, и като включва уточняващите данни или анализи и препратките към доказателствата в бележките под линия или в приложението към решението.

63      Трябва да се добави, че Комисията вече е използвала общото наименование „H&R/Tudapetrol“ в изложението на възраженията — по-специално във връзка с анализа на доказателствата и в обобщаващата таблица, илюстрираща присъствието на отделните технически срещи на участващите предприятия — а продължителността на участието в нарушението е била установена поотделно за H&R и Tudapetrol. Жалбоподателят обаче не оспорва този подход в отговора на изложението на възраженията, който представя заедно с Tudapetrol и другите дружества от групата H&R, въпреки че изложението на възраженията е било адресирано поотделно до всяко дружество. Освен това в този отговор H&R и Tudapetrol също систематично използват наименованието „H&R/Tudapetrol“ в доводите си, с изключение на точка 2.7.2, съдържаща пасаж, в който се твърди, че извършеното от Tudapetrol нарушение е погасено по давност, тъй като това дружество било преустановило дейностите си, свързани с парафиновите восъци на 1 май 2000 г. При това положение жалбоподателят няма основание да упреква Комисията, че не е изложила още по-ясни мотиви по разглежданите въпроси.

64      На второ място, трябва да се разгледа оплакването за допуснато нарушение на член 81 ЕО.

65      Първо, следва да се анализира употребата на общото наименование „H&R/Tudapetrol“ от Комисията в обжалваното решение.

66      В това отношение най-напред трябва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията се позовава на личностните връзки между Tudapetrol и H&R, които не се оспорват от жалбоподателя.

67      Освен това от откъсите от бележките и докладите, с които е разполагала Комисията, и от изявленията на участниците в картела, възпроизведени в обжалваното решение, както и от преписката, съдържаща всички доказателства, до които жалбоподателят е имал достъп преди приемането на обжалваното решение, е видно, че другите участници в нарушението често са споменавали за съвместно образувание „SRS/Tudapetrol“ или „H&R/Tudapetrol“, или пък по друг начин са свързвали Tudapetrol и дружествата от групата H&R в контекста на противоправното поведение. Ето защо трябва да се отбележи, че честата употреба от Комисията на общото наименование „H&R/Tudapetrol“ е в съответствие и с начина на възприемане от страна на другите участници в картела.

68      По нататък, Комисията се позовава и на вертикалната връзка между групата H&R и Tudapetrol.

69      Жалбоподателят не оспорва, че Tudapetrol е било „търговско и дистрибуторско предприятие, предлагащо парафинови восъци и суров парафин от името на H&R“, поради което е съществувала вертикална връзка между двете предприятия. От наличието на тази вертикална връзка следва, че двете предприятия са имали взаимен търговски интерес от максимизирането на печалбите при произведените или продавани от тях продукти от парафинови восъци. Този интерес е бил обслужван чрез участието в разглежданото нарушение, чийто предмет по-специално е бил определянето на цените, позволяващо съответно реализирането на маржове на печалба, надхвърлящи тези, които биха били постигнати в условията на свободна конкуренция. Освен това, тъй като продаваните от Tudapetrol парафинови восъци са били произвеждани от групата H&R, въпросната вертикална връзка е можела да засили усещането на другите участници в картела, че тези две предприятия са тясно свързани, поради което са били възприемани като едно-единствено образувание и това впрочем следва от документите, с които разполага Комисията.

70      Следователно Комисията с основание е могла да посочи вертикалната връзка между Tudapetrol и групата H&R като един от елементите, обосноваващи употребата на общото наименование „H&R/Tudapetrol“ в определени части от обжалваното решение.

71      Накрая, трябва да се припомни, че дружествата от групата H&R и Tudapetrol са представили съвместно отговора си на изложението на възраженията. Следователно Комисията е подходила логично, представяйки изтъкнатите от тях доводи като доводи на „H&R/Tudapetrol“.

72      Поради това, предвид личностните връзки между двете предприятия и начина на възприемане от страна на другите участници в картела, а също и предвид вертикалната връзка между Tudapetrol и H&R и съвместния отговор на изложението на възраженията, се налага изводът, че Комисията не е нарушила член 81 ЕО, използвайки общото наименование „H&R/Tudapetrol“ при анализа на някои аспекти на нарушението.

73      Второ, трябва да се припомни, че Комисията търси отговорност от жалбоподателя само за техническите срещи, на които е участвало лице, заемащо длъжност в H&R ChemPharm, съгласно извършения от нея анализ на документите, с които разполага (вж. точки 45—52 по-горе). Така присъствието на служител или на други представители на антиконкурентните срещи е фактическо обстоятелство, което позволява на Комисията да установи, че предприятието носи отговорност за нарушение на член 81 ЕО. Всъщност съгласно съдебната практика правомощието на Комисията да санкционира извършило нарушение предприятие предполага единствено извършването на нарушение от страна на лице, което по принцип има право да действа от името на предприятието (Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точка 277, Решение на Общия съд от 15 декември 2010 г. по дело E.ON Energie/Комисия, T‑141/08, Сборник, стр. II‑5761, точка 258; в този смисъл вж. също Решение на Съда 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 97).

74      Следователно Комисията не е нарушила член 81 ЕО, използвайки общото наименование „H&R/Tudapetrol“ в някои части от съдържащия се в обжалваното решение анализ, но въпреки това отбелязвайки, че отговорност за участието в технически срещи се търси от жалбоподателя поради присъствието на един от неговите служители на тези срещи.

75      Тъй като жалбоподателят не е доказал нито наличието на нарушение на задължението за мотивиране, нито наличието на нарушение на член 81 ЕО, първата част от първото правно основание следва да се отхвърли.

 По втората част, изведено от нарушаване на правото на защита

76      Жалбоподателят твърди, че тъй като в мотивите на обжалваното решение не се прави разграничение между действията, за които му се търси отговорност, и тези, за които отговорността е вменена на Tudapetrol, обжалваното решение не му позволява да установи кое е фактическото поведение, за което е упрекнат. Поради това възможностите му за представяне на доказателства в негова защита били ограничени. Тъй като е държан съвместно отговорен за всички действия на Tudapetrol, съответно за да докаже, че е невинен, той трябвало да оспори всички изтъкнати срещу Tudapetrol фактически твърдения за нарушения, засягащи периода на участие на жалбоподателя в картела.

77      Съгласно постоянната съдебна практика зачитането на правото на защита изисква по време на административната процедура на заинтересуваното предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение (Решение на Съда по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 73 по-горе, точка 10, Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 66 и Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сборник, стр. I‑829, точка 44).

78      В член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 се предвижда изпращането до страните на изложение на възраженията, в което по ясен начин трябва да се посочват всички съществени елементи, на които се основава Комисията на този етап на производството, за да се даде възможност на заинтересованите лица действително да узнаят за кои действия ги упреква Комисията и да изложат надлежно своята защита, преди Комисията да приеме окончателно решение. Подобно изложение на възраженията съставлява процесуална гаранция, с която се прилага основополагащия принцип на общностното право за зачитане на правото на защита във всяко производство (Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, Сборник, стр. I‑7191, точка 35 и Решение на Общия съд от 17 май 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, T‑299/08, Сборник, стр. II‑2149, точка 135).

79      Този принцип по-специално изисква изложението на възраженията, изпратено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на него — като например деянията, за които се упреква, дадената им квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията — така че предприятието да има възможност да изложи надлежно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство (вж. Решение по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, точка 78 по-горе, точка 36 и цитираната съдебна практика).

80      По-специално, в изложението на възраженията трябва да се уточнява по недвусмислен начин кой е правният субект, на който е възможно да се наложат глоби, като изложението трябва да бъде изпратено на последния и в него трябва да се посочва в какво качество той е упрекнат за твърдените деяния (Решение от 17 май 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 78 по-горе, точка 137; в този смисъл вж. също Решение по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, точка 78 по-горе, точки 37 и 38).

81      На първо място, в това отношение трябва да се отбележи, че с писмо от 29 май 2007 г. Комисията изпраща на жалбоподателя изложение на възраженията.

82      В точка 104 от изложението на възраженията Комисията вече е представила таблицата, съдържаща се в съображение 124 от обжалваното решение и в приложението към него, в която съгласно нейната информация се уточняват срещите, на които е участвало образуванието „H&R/Tudapetrol“.

83      В точки 2 и 257 от изложението на възраженията, както и в бележка под линия 493 към посочената точка 257, Комисията също така уточнява, че възнамерява да търси отговорност от H&R ChemPharm за периода от 1 юли 2001 г. до 28 април 2005 г. за нарушение на член 81 ЕО, изразяващо се в споразумения или съгласувани практики за определяне на цените и за обмен и оповестяване на чувствителна от търговска гледна точка информация, засягащи пазара на парафинови восъци. Комисията посочва също, че при определянето на продължителността на участие в нарушението определящият елемент са били периодите, през които г‑н W., г‑н H. и г‑н G. са заемали длъжности в дружествата, считани за отговорни за нарушението. В точка 31 от изложението на възраженията Комисията вече е уточнила продължителността на трудовите правоотношения на тези три лица и заеманите от тях длъжности по същия начин както в съображение 28 от обжалваното решение. Освен това в анализа, озаглавен „4.2. Подробна информация за техническите срещи“, са посочени доказателствата, които Комисията е взела предвид за всяка от техническите срещи.

84      Така от изложението на възраженията ясно следва, че единствените технически срещи, които са взети предвид и за които се търси отговорност от H&R ChemPharm, са били тези, на които е участвал един от служителите му. Ето защо жалбоподателят няма основание да твърди, че изложението на възраженията не му позволявало да установи кое е поведението, за което е упрекнат, и че трябвало да оспори всички изтъкнати срещу Tudapetrol фактически твърдения за нарушения, за да докаже, че е невинен.

85      За изчерпателност трябва да се припомни, че Tudapetrol и дружествата от групата H&R отговарят съвместно на изложението на възраженията, въпреки че до всяко от дружествата е било изпратено отделно изложение на възраженията. Освен това в отговора си Tudapetrol и дружествата от групата H&R използват общото наименование „H&R/Tudapetrol“. Жалбоподателя не е твърдял, че това наименование го поставя в невъзможност да се защитава срещу изтъкнатите срещу него твърдения за нарушения.

86      С оглед на гореизложеното втората част от първото правно основание и съответно първото правно основание трябва да бъдат отхвърлени изцяло.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО, допуснато поради липсата на доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение

87      Второто правно основание е изтъкнато при условията на евентуалност и се състои от две части. В първата част жалбоподателят твърди, че Комисията не е събрала достатъчно доказателства, за да докаже личната му отговорност. Във втората част жалбоподателят твърди, че отговорността му освен това не може да бъде изведена от доказателствата срещу другите дружества от групата H&R.

 По първата част относно липсата на доказателства, с които се установява пряката отговорност на жалбоподателя

88      Според жалбоподателя Комисията не е доказала, че той лично е извършил противоправно деяние.

89      На първо място, при преценката на доказателствата Комисията не взела предвид, че не счита жалбоподателя за отговорен за две от частите на единното нарушение, а именно за разпределянето на клиентите и на пазарите (втората част от нарушението) и за частта относно германския пазар на суров парафин (частта от нарушението, засягаща суровия парафин). Съгласно съображение 328 от обжалваното решение жалбоподателят бил счетен за отговорен единствено за основната част от нарушението, тоест определянето на цените и обмена на чувствителна от търговска гледна точка информация на пазара на парафинови восъци. Ето защо според жалбоподателя събирането на доказателства от Комисията трябвало да се извърши по-прецизно, за да се установи кои са засягащите го доказателства и да не се допусне срещу него да се използват доказателствата, с които може да се установят извършените единствено от трети лица нарушения.

90      На второ място, що се отнася до определения период на нарушението от 1 юли 2001 г. до 28 април 2005 г., нито един активно работещ служител на жалбоподателя не участвал в антиконкурентните срещи. Неговият „продуктов мениджър“ от 2001 г. г‑н G. не заемал длъжности в търговския отдел на жалбоподателя. Г‑н G. работел за жалбоподателя в не повече от 30 % от времето си. Г‑н G. бил един от тримата продуктови мениджъри на жалбоподателя и в това си качество трябвало да разработва продукти от парафин и от восъчни емулсии с нов химичен състав. Това не предполагало каквито и да било функции или отговорности във връзка с търговската дейност на жалбоподателя, нито пък, a fortiori, с представляването му. По този въпрос жалбоподателят иска като доказателство да бъдат допуснати свидетелските показания на управителя му г‑н S.

91      Според жалбоподателя в писмото от 19 януари 2007 г. той отбелязал, че г‑н G. е „sales manager“ (лице, отговарящо за продажбите) в H&R Wax Company Vertrieb — отделно от жалбоподателя дружество. Той оспорва твърдението, че H&R Wax Company Vertrieb било дружеството му дистрибутор. Последното било самостоятелно от правна гледна точка и жалбоподателят не притежавал дружествени дялове от капитала му, нито пък имал ръководни правомощия. Той оспорва също твърдението, че H&R Wax Company Vertrieb имало качеството на съдружник или че разполагало със „специални контролни правомощия“ по отношение на жалбоподателя. Поради това последният не трябвало да носи отговорност за действията на H&R Wax Company Vertrieb.

92      Освен това според жалбоподателя Комисията не е доказала, че г‑н G. е действал от името на жалбоподателя при участието си в техническите срещи. Следователно по принцип не съществувало каквото и да било доказателство за лично участие на жалбоподателя в нарушението.

93      На трето място, жалбоподателят изтъква, че дори Общият съд да приеме, че г‑н G. бил представител на жалбоподателя на техническите срещи, при всички положения Комисията не доказала извършването на нарушение на член 81 ЕО от негова страна. В това отношение жалбоподателят представя подробен анализ на всяка от техническите срещи, на които съгласно обжалваното решение H&R е присъствало.

–       По понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“

94      С член 81, параграф 1 ЕО се забраняват като несъвместими с общия пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар.

95      За да е налице споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, е достатъчно съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение (Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия, T‑7/89, Recueil, стр. II‑1711, точка 256 и Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 199).

96      Може да се счита, че е сключено споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, когато е налице съгласуване на волите по принцип за ограничаване на конкуренцията, дори когато конкретните елементи на предвижданото ограничение все още са предмет на преговори (Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Heineken Nederland и Heineken/Комисия, T‑240/07, Сборник, стр. II‑3355, точка 45; в този смисъл вж. също Решение по дело HFB и др./Комисия, точка 95 по-горе, точки 151—157 и 206).

97      Понятието „съгласувана практика“ обозначава форма на координация между предприятия, при която, без да се достига до същинска спогодба, съзнателно се заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 115 и Решение на Съда по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точка 158).

98      В това отношение член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между икономическите оператори, който може да повлияе върху пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което самият икономически оператор е решил да възприеме или което възнамерява да възприеме на пазара, ако тези контакти имат за цел или за резултат ограничаване на конкуренцията (Решение по дело Heineken Nederland и Heineken/Комисия, точка 96 по-горе, точка 47; в този смисъл вж. също Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 97 по-горе, точки 116 и 117).

–       По принципите за преценка на доказателствата

99      Съгласно съдебната практика Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи надлежни доказателства за наличието на съставомерните за съответното нарушение деяния (Решение на Съда 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58; вж. Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Dresdner Bank и др./Комисия, T‑44/02 OP, T‑54/02 OP, T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP, Recueil, стр. II‑3567, точка 59 и цитираната съдебна практика).

100    Що се отнася до обхвата на съдебния контрол, съгласно постоянната съдебна практика, когато е сезиран с жалба за отмяна на решение за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, Общият съд по правило трябва да упражни пълен контрол, за да провери дали са изпълнени условията за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО (вж. Решение на Общия съд от 26 октомври 2000 г. по дело Bayer/Комисия, T‑41/96, Recueil, стр. II‑3383, точка 62 и цитираната съдебна практика).

101    В този контекст, ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието, което е адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не може да направи извод, че Комисията надлежно е установила съществуването на разглежданото нарушение, ако все още таи съмнение по този въпрос, по-специално в производство по жалба за отмяна на решение за налагане на глоба (Решение на Общия съд по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 99 по-горе, точка 60 и Решение на Общия съд от 12 юли 2011 г. по дело Hitachi и др./Комисия, T‑112/07, Сборник, стр. II‑3871, точка 58).

102    Всъщност в последната хипотеза е необходимо да се вземе предвид презумпцията за невиновност, произтичаща по-специално от член 6, втора алинея от Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., която презумпция е част от основните права, съставляващи общите принципи на правото на Европейския съюз. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции, презумпцията за невиновност се прилага именно в приложимите за предприятията производства относно нарушения на правилата за конкуренция, които могат да доведат до налагането на глоби или периодични имуществени санкции (Решение по дело Hitachi и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 59; в този смисъл вж. също Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 99 по-горе, точка 61 и цитираната съдебна практика).

103    При това положение е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже наличието на нарушението. Важно е обаче да се подчертае, че не е задължително всяко от представените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочената от институцията съвкупност от улики, преценена в нейната цялост, да отговаря на това изискване (вж. Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 99 по-горе, точки 62 и 63 и цитираната съдебна практика).

104    Посочените от Комисията в обжалваното решение улики с цел да се докаже наличието на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО от дадено предприятие трябва да бъдат преценявани не поотделно, а в тяхната съвкупност (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 185 и цитираната съдебна практика).

105    Уместно е да се отбележи също, че на практика Комисията често е принудена да доказва съществуването на едно нарушение при неблагоприятни за това условия, тъй като е възможно да са изминали няколко години от извършването на съставомерните за нарушението деяния, и някои от предприятията — обект на разследването, да не са ѝ сътрудничили активно. Макар Комисията неминуемо да е длъжна да докаже, че е било сключено незаконно споразумение за определяне на цените, би било прекомерно да се изисква тя да представи и доказателства за конкретния механизъм, чрез който тази цел е трябвало да бъде постигната. Всъщност би било прекалено лесно за едно предприятие, което е виновно за извършването на нарушение, да избегне каквато и да е санкция, ако можеше да използва като довод това, че сведенията, представени във връзка с действието на едно незаконно споразумение, са неясни, когато съществуването на споразумението и неговата антиконкурентна цел са надлежно доказани. При това положение предприятията могат да се защитят надлежно, доколкото имат възможност да коментират всички уличаващи ги доказателства, изтъкнати от Комисията (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 203).

106    Що се отнася до доказателствата, които могат да бъдат представени, за да се установи нарушение на член 81 ЕО, водещият принцип в правото на Съюза е принципът на свободата при събиране на доказателствата (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, T‑50/00, Recueil, стр. II‑2395, точка 72 и Решение на Общия съд по дело Hitachi и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 64).

107    Що се отнася до доказателствената стойност на отделните доказателства, единственият релевантен критерий за преценката им е тяхната достоверност (Решение по дело Dalmine/Комисия, точка 106 по-горе, точка 72).

108    Съгласно общите правила за доказване, достоверността и съответно доказателствената стойност на даден документ зависят от неговия произход, от обстоятелствата по неговото изготвяне, от неговия адресат и от съдържанието му (Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точки 1053 и 1838 и Решение на Общия съд по дело Hitachi и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 70).

109    Когато Комисията се основава единствено на поведението на съответните предприятия на пазара, за да стигне до извода за наличието на нарушение, достатъчно е последните да докажат, че са налице обстоятелства, които разкриват в различна светлина установените от Комисията факти и които позволяват по този начин да бъде дадено друго правдоподобно обяснение на фактите, различно от това, което тя възприема, за да заключи, че е налице нарушение на правилата за конкуренция на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 105 по-горе, точка 186).

110    Напротив, когато Комисията се позовава на писмени доказателства, съответните предприятия не само трябва да представят правдоподобна алтернатива на становището на Комисията, но и да покажат, че доказателствата, въз основа на които в обжалваното решение е установено наличието на нарушението, са недостатъчни (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 105 по-горе, точка 187). Подобно събиране на доказателствата не нарушава презумпцията за невиновност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Montecatini/Комисия, C‑235/92 P, Recueil, стр. I‑4539, точка 181).

111    Предвид общоизвестния характер на забраната за антиконкурентни споразумения не може да се изисква от Комисията да представи доказателства, които изрично удостоверяват наличието на контакт между съответните оператори. При всички положения откъслечните и непълни доказателства, с които евентуално разполага Комисията, трябва да могат да бъдат допълнени по пътя на дедукцията, така че да е възможна възстановка на релевантните обстоятелства. Следователно съществуването на антиконкурентна практика или споразумение може да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, при липсата на друго смислено обяснение, могат да бъдат доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 77 по-горе, точки 55—57; вж. също Решение по дело Dresdner Bank и др./Комисия, точка 99 по-горе, точки 64 и 65 и цитираната съдебна практика).

112    При преценката на доказателствената стойност на писмените доказателства следва да се придаде голямо значение на обстоятелството, че даден документ е съставен в непосредствена връзка с фактите (Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Ensidesa/Комисия, T‑157/94, Recueil, стр. II‑707, точка 312 и Решение на Общия съд от 16 декември 2003 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie/Комисия, T‑5/00 и T‑6/00, Recueil, стр. II‑5761, точка 181) или от пряк свидетел на тези факти (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 105 по-горе, точка 207).

113    Липсата на дата или подпис на даден документ или фактът, че той е зле написан, не го лишават напълно от доказателствена стойност, по-специално когато неговият произход, вероятната му дата и съдържанието му могат да бъдат определени с достатъчна степен на сигурност (Решение на Общия съд от 13 декември 2006 г. по дело FNCBV/Комисия, T‑217/03 и T‑245/03, Recueil, стр. II‑4987, точка 124; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 10 март 1992 г. по дело Shell/Комисия, T‑11/89, Recueil, стр. II‑757, точка 86).

114    От принципа на свободата при събиране на доказателствата следва, че дори сама по себе си липсата на писмени доказателства да се окаже от значение за общата преценка на съвкупността от посочени от Комисията улики, тя не позволява на съответното предприятие да постави под съмнение твърденията на Комисията, като представи алтернативно обяснение на фактите. Такъв е случаят само когато представените от Комисията доказателства не позволяват да се докаже недвусмислено и без да е необходимо тълкуване, че е налице нарушение (Решение по дело Hitachi и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 65; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Coats Holdings и Coats/Комисия, T‑36/05, непубликувано в Сборника, точка 74).

115    Освен това нито една разпоредба и нито един общ принцип на правото на Съюза не забраняват на Комисията да използва срещу дадено предприятие изявленията на останалите предприятия, обвинени в участие в картела. В противен случай тежестта за доказване на противоречащото на член 81 ЕО поведение, която Комисията носи, би била прекалено голяма и несъвместима със задачата ѝ да следи за правилното прилагане на посочените разпоредби (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 105 по-горе, точка 192 и Решение по дело Hitachi и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 67).

116    Особено висока доказателствена стойност може да се признае на изявленията, които, първо, са достоверни, второ, са направени от името на предприятие, трето, произхождат от лице, което има професионално задължение да действа в интерес на това предприятие, четвърто, не са в интерес на техния автор, пето, изхождат от лице, което е пряк свидетел на обстоятелствата, за които се отнасят, и шесто, предоставени са писмено, съзнателно и след задълбочен размисъл (Решение по дело Hitachi и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 71; в този смисъл вж. също Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 105 по-горе, точки 205—210).

117    Същевременно, изявлението на предприятие, обвинено в участие в картел, чиято точност се оспорва от няколко други засегнати предприятия, не може да се разглежда като достатъчно доказателство за наличието на извършено от тях нарушение, ако не бъде потвърдено от други доказателства, като се има предвид, че необходимата степен на потвърждение може да бъде по-ниска поради достоверността на съответните изявления (Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 105 по-горе, точки 219 и 220 и Решение по дело Hitachi и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 68).

118    Освен това, макар по принцип на доброволните изявления на основните участници в незаконен картел да трябва да се гледа с известно недоверие предвид възможната склонност на тези участници да минимизират значението на своя принос към нарушението и да преувеличават този на останалите участници, все пак фактът, че някой иска да се ползва от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. с цел освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, не означава непременно, че той е мотивиран да представи изопачени доказателства относно участието на другите членове на картела. Всъщност всеки опит за въвеждане на Комисията в заблуждение може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничество от страна на заявителя и по такъв начин да се застраши възможността той да се възползва в пълна степен от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. (Решение по дело Hitachi и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 72; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 70).

119    По-конкретно следва да се приеме, че когато дадено лице признава извършването на нарушение и съответно потвърждава съществуването на факти, надхвърлящи тези, за чието съществуване може да се направи извод непосредствено от въпросните документи, това a priori означава — при липсата на особени обстоятелства, показващи противното — че това лице е взело решение да каже истината. Така изявленията, които не са в интерес на техния автор, трябва по принцип да се разглеждат като особено надеждни доказателства (Решение на Общия съд по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 104 по-горе, точки 211 и 212, Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02, T‑126/02, T‑128/02, T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 166 и Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело Lafarge/Комисия, T‑54/03, непубликувано в Сборника, точка 59).

120    Посочената по-горе съдебна практика е приложима по аналогия за член 53 от Споразумението за ЕИП.

–       По обжалваното решение

121    Най-напред следва да се припомни, че в съображение 2 от обжалваното решение, под заглавието „Обобщение на нарушението“, Комисията приема, че адресатите на решението са участвали в едно-единствено сложно и продължено нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Основната част от това нарушение се състояла в „споразумения или съгласувани практики за определяне на цените и за обмен и оповестяване на чувствителна от търговска гледна точка информация“ [неофициален превод] във връзка с парафиновите восъци. Тази основна част е единственият компонент на нарушението, в който съгласно обжалваното решение жалбоподателят е участвал. Някои други предприятия, засегнати от обжалваното решение, са участвали и в другите части на нарушението, а именно „разпределянето на клиенти и/или на пазари“, що се отнася до парафиновите восъци (втората част от нарушението), и до „суровия парафин, продаван на крайни германски клиенти“ (частта от нарушението, засягаща суровия парафин).

122    В точки „4. Описание на събитията“ [неофициален превод] и „4.1. Основни принципи и функциониране на картела“ [неофициален превод] от обжалваното решение, по-специално в съображение 106 и сл., Комисията описва в какво са се състояли практиките по определяне на цени по следния начин:

„[…]

(106) Техническите срещи винаги са се разделяли на две части: първоначално обсъждане по технически въпроси, последвано от обсъждания от антиконкурентно естество, по-специално за определянето на цените, разпределянето на пазарите и клиентите (в някои случаи), както и за обмена и оповестяването на чувствителна от търговска гледна точка информация, като например за настоящата и бъдещата ценова политика, клиентите, производствения капацитет и обемите на продажбите.

(107) Обсъжданията на цените и тяхното потенциално увеличение обикновено са се провеждали в края на техническите срещи. По принцип Sasol е правело преглед на обсъжданията на цените, но впоследствие цените и стратегиите за ценова политика са били обсъждани от всички участници под формата на кръгла маса […]. Тема на обсъжданията са били едновременно увеличенията на цените и индикативните цени за конкретни клиенти и общите увеличения на цените, както и минималните и индикативните цени за целия пазар […]. Увеличенията на цените обикновено са били договаряни в абсолютни стойности, а не в проценти (например 60 [евро] на тон за напълно рафинираните парафинови восъци) […]. Минималните цени са били договаряни не само когато е съществувало споразумение за увеличение на цените, но и когато такова увеличение не е било осъществимо (например в период на спад на цените) […].

[…]

(109) Представителите на предприятията освен това са обменяли чувствителна в търговско отношение информация и са разкривали общата си стратегия […].

(110) Предприятията, с изключение на MOL, са били представлявани от отговорни лица с правомощия за определяне на ценовата стратегия на съответното предприятие, както и цените за конкретни клиенти […].

(111) На повечето технически срещи обсъжданията на цените са засягали парафиновите восъци като цяло […] и по-рядко само отделните техни видове (като например напълно рафинираните парафинови восъци, полурафинираните парафинови восъци, восъчните смеси/специални продукти, твърдите или хидроочистените парафинови восъци). Освен това за всички предприятия е било ясно, че цените за всички видове парафинови восъци ще се увеличават с един и същ размер или процент […].

[…]

(113) Резултатът от техническите срещи като цяло е бил прилаган чрез обявяване на увеличенията на цените на клиентите или отмяната на съществуващите ценови формули […]. Спорадичните случаи на измами или неприлагане са били обсъждани по време на следващите срещи (вж. например съображения 149 и 157). Като цяло едно от представляваните предприятия е поемало инициативата и е започвало да увеличава своите цени. По принцип това е било Sasol, но то понякога е отправяло искане до друг участник да започне с увеличението. Малко след обявяването на клиентите от страна на дадено предприятие на намерението му да увеличи цените останалите доставчици са следвали това действие и също са обявявали увеличения на цените […]. Лицата, представляващи предприятията по време на техническите срещи, са уведомявали останалите за предприетите постъпки с цел прилагане на резултатите от въпросните срещи. Тази информация е била предавана устно […] или чрез изпращане на копие от обявленията за увеличение на цените или за отмяна на съответните цени на някое или на всички останали [участващи] предприятия. Комисията всъщност разкри, че между страните са били обменяни такива обявления. Установена е обмяната на извадка с около 150 писма от този тип в рамките на шест седмици след техническите срещи […]. Бе заявено също, че според едно споразумение представляваните предприятия не е трябвало да се възползват от прилагането на договорено увеличение на цените с цел увеличение на собствения си пазарен дял […] Това изявление не е оспорено в отговорите на изложението на възраженията“ [неофициален превод].

123    В точка „4.2. Подробна информация за техническите срещи“ [неофициален превод] от обжалваното решение, Комисията първо представя обобщаваща таблица, в която се посочват мястото и датата на тези срещи, както и представените на тях предприятия (съображение 124 от обжалваното решение). След това тя разглежда наличните доказателства за всяка от техническите срещи (съображения 126—177 от обжалваното решение).

124    В точки „5. Прилагане на член 81 [ЕО] в конкретния случай“ и „5.3. Естество на нарушението в конкретния случай“ [неофициален превод] от обжалваното решение Комисията уточнява приложимите принципи, уреждащи квалификацията на антиконкурентното поведение:

„5.3.1. Принципи

[…]

(205) [В] случай на сложно нарушение с голяма продължителност не е необходимо Комисията да го квалифицира [като споразумение или съгласувана практика]. Понятията за споразумение [или] за съгласувана практика са широки и могат да се припокриват. Напълно е възможно антиконкурентното поведение да е варирало в различни моменти или механизмите му да са били адаптирани или укрепвани, за да се отчете промяната на положението. Всъщност едно такова разграничение би могло дори да се окаже невъзможно, тъй като дадено нарушение може едновременно да съдържа характеристиките на всяка от формите на забранено поведение, въпреки че, разглеждани поотделно, някои от неговите проявления биха могли да се определят като попадащи в обхвата именно на едната, а не толкова на другата форма. Би било неестествено обаче това, което несъмнено представлява следване на поведение с една-единствена цялостна цел, в анализа да се подразделя на няколко различни форми на нарушения. Така един картел може да представлява едновременно и споразумение, и съгласувана практика. Член 81 [ЕО] не предвижда специфична квалификация на сложно нарушение от вида на описаното в настоящото решение […].

(206) При наличието на множество членове на картел, чието антиконкурентно поведение може да се квалифицира според продължителността си като споразумение или съгласувана практика (сложни нарушения), не е необходимо Комисията да прави преценка точно към коя категория спада всеки тип поведение […]“ [неофициален превод].

125    По нататък, отново в точка „5.3. Естество на нарушенията в конкретния случай“, в обжалваното решение Комисията описва съдържанието на нарушението по следния начин:

„5.3.2. Прилагане

(210) От описаните в глава 4 от настоящото решение факти се установява, че всички предприятия в настоящото производство са участвали в съглашателски дейности относно парафиновите восъци, а посочените в съображение 2 дружества — относно суровия парафин, […] и че редовно са участвали в срещи, на които са били обсъждани следните въпроси:

1)      определянето на цени[;]

2)      […] разпределянето на клиенти и/или на пазари[;]

3)      оповестяването и обменът на чувствителна в търговско отношение информация, по-специално за клиентите, ценообразуването, производственият капацитет и обемите на продажбите […]

5.3.2.2. Определяне на цените

(240) От съображения 98, 107, 126, 128, 131, 133, 135, 137, 139, 140, 142, 145, 147, 149, 152, 153, 156, 157, 163, 168, 174, 176 и 177 е видно, че разглежданите предприятия са определяли минимални цени и са се договаряли за увеличение на цените („определяне на цените“).

(241) ExxonMobil, Repsol, Sasol и Shell потвърдиха наличието на практики по определяне на цените [вж. съображение 107] и отново потвърдиха тази информация по време на изслушването им, както и в писмения си отговор на изложението на възраженията“ [неофициален превод].

–       По отговорността на H&R ChemPharm за присъствието на г‑н G. на техническите срещи

126    Жалбоподателят твърди, че не може да носи отговорност за присъствието на г‑н G. на техническите срещи. Функциите на последния в качеството му на продуктов мениджър се ограничавали до разработването на нови продукти, изключващо търговска дейност или задължения по представителство от името на жалбоподателя. При всички положения г‑н G. прекарвал едва 30 % от работното си време при жалбоподателя.

127    Съгласно посочената в точка 73 по-горе съдебна практика правомощието на Комисията да санкционира извършило нарушение предприятие предполага единствено извършването на нарушение от страна на лице, което по принцип има право да действа от името на предприятието.

128    Що се отнася до задълженията на г‑н G., в писмото си от 19 януари 2007 г. жалбоподателят посочва следното:

„[Г‑н G.] е заемал длъжността продуктов мениджър в SRS от 1994 г. до 1 юли 2001 г. и в това си качество е бил служител на посоченото предприятие. На 1 юли 2001 г. длъжността му бе прехвърлена в H&R Management & Service [впоследствие H&R ChemPharm]. Поради това от 2001 г. и към момента [г‑н G.] е служител на H&R ChemPharm […] като продуктов мениджър. […] От 1 януари 2001 г. той заема длъжността Sales Manager в H&R Wax Company Vertrieb, без официално да е негов служител […]. От 1999 г. г‑н G. заема двойна длъжност като продуктов мениджър и като Sales Manager. В качеството си [на] продуктов мениджър той представлява свързващият елемент между производството и дистрибуцията. Освен постоянното адаптиране на производствените възможности към изискванията на пазара, функциите на продуктовия мениджър се състоят по-специално в оказването на техническо съдействие на клиентите при въвеждането на продуктите. В рамките на тази двойна длъжност [г‑н G.] отговаря за техническите въпроси на клиентите, а съвместно с [г‑н H.] — и за търговските въпроси. Двойната длъжност е предвидена в сключения трудовия договор с H&R ChemPharm“.

129    Освен това в писмото си от 8 декември 2005 г. жалбоподателят посочва следното:

„От навлизането на [H&R ChemPharm] в сектора на парафините през 1994 г. до 2001 г. за дистрибуцията отговаряше [г‑н W.]. От края на 2001 г. [г‑н W.] е в пенсия. С оглед на планираното пенсиониране на [г‑н W.] тази дейност най-напред бе подсилена с пристигането на [г‑н H.] (от 1997 г.), а през 1999 г. към нея се включи [г‑н G.]. Тези две лица продължават да отговарят за дистрибуцията на парафини“.

130    На първо място, трябва да се приеме, че в качеството си на продуктов мениджър в H&R ChemPharm г‑н G. е бил оправомощен да действа от името на последното. Този извод се подкрепя от изявлението на жалбоподателя, съгласно което една от функциите на г‑н G. била „да оказва техническо съдействие на клиентите при въвеждането на продуктите“, което предполага, че г‑н G. е бил оправомощен да действа спрямо клиентите от името на жалбоподателя при изпълнението на служебните си задължения, свързани единствено с производството.

131    На второ място, според Общия съд служебните задължения на г‑н G., свързани с доставките, също са релевантни. Всъщност в разглеждания случай Комисията е доказала, че на антиконкурентните срещи е присъствал служителят на жалбоподателя, в чийто трудов договор с последния са предвидени функции, свързани както с производството, така и с дистрибуцията. Би било прекалено лесно предприятие, което носи вина за дадено нарушение, да избегне налагането на каквато и да било санкция, ако имаше право да възрази срещу подобна констатация с твърдението, че всъщност на тези срещи служителят му е действал от името на друго дружество. Подобно разрешение освен това би могло да позволи на участващите в картелите дружества да избегнат понасянето на всякаква отговорност, създавайки двойно трудово правоотношение заедно с неучастващо в картела дружество и твърдейки, че общият служител е действал единствено от името на последното.

132    На трето място, трябва да се припомни изявлението на самия жалбоподател, че г‑н G. е представлявал „свързващият елемент между производството и дистрибуцията“ и функцията му е била „постоянно да адаптира производствените възможности към изискванията на пазара“, отговаряйки освен това и за „търговските въпроси“. Тази позиция обаче е позволявала на г‑н G. да оказва влияние върху търговското поведение на жалбоподателя предвид получаваната информация в хода на техническите срещи, по-специално относно „изискванията на пазара“, чието манипулиране впрочем често е обект на съглашателските дейности между конкурентите, и съответно на жалбоподателя — да се облагодетелства от тези дейности.

133    На четвърто място, както вече бе посочено в точка 58 по-горе, твърдението на жалбоподателя, че при него г‑н G. прекарвал едва 30 % от работното си време, е ирелевантно. Всъщност дори твърде кратки периоди от време, прекарани в контакт с производственото дружество, могат да позволят предаването на получената в хода на антиконкурентните срещи информация или даването на определени указания с оглед на тази информация, при отчитане на постигнатите в хода на антиконкурентни срещи договорки.

134    На пето място, твърдението на жалбоподателя, че не е участвал в дистрибуцията на парафинови восъци, противоречи не само на факта, че функциите като директор по продажбите на г‑н G. са били предвидени в обвързващия го с жалбоподателя трудов договор, но и на факта, че от 28 февруари 2001 г. жалбоподателят е наел и г‑н W. като директор по продажбите.

135    С оглед на гореизложеното се налага изводът, че Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че трудовото правоотношение между г‑н G. и жалбоподателя дава основание за действията на първия да се търси отговорност от жалбоподателя.

–       По направеното от жалбоподателя искане за привеждане на доказателства

136    Жалбоподателят иска като доказателство да се допуснат свидетелските показания на неговия управител г‑н S., за да докаже, че задълженията на г‑н G. в предприятието на жалбоподателя са се ограничавали до разработването на нови продукти.

137    В това отношение трябва да се отбележи, че самият жалбоподател посочва in tempore non suspecto, че г‑н G. е изпълнявал функции във връзка с дистрибуцията и че е бил свързващият елемент между производството и дистрибуцията. Доказателствената стойност на тези изявления е по-висока от тази на свидетелските показания, дадени in tempore suspecto, поради което посочените изявления позволяват на Общия съд да обоснове съдържащия се в точка 135 по-горе извод и да отхвърли настоящото оплакване на жалбоподателя. Поради това искането на жалбоподателя за привеждане на доказателства се отхвърля.

–       Цялостна преценка на доказателствата за наличие на извършено от жалбоподателя нарушение

138    На първо място, следва да се отбележи признанието на редица предприятия, че по време на техническите срещи цените на парафиновите восъци са били обсъждани, като основната цел е била да се договори равнището им.

139    По-специално, съгласно изявлението на Sasol от 12 май 2005 г. като цяло техническите срещи са водели до съглашателска дейност, тъй като на тях са били обсъждани увеличения и намаления на цените на парафиновите восъци и е била обменяна информация за брутните цени и планирането на капацитета.

140    Според изявлението на Repsol от 19 май 2005 г. на техническите срещи са били обсъждани и прилаганите от участниците ценови равнища на парафиновите восъци.

141    Shell заявява, че всички технически срещи са се отнасяли до определянето на цените. Според изявлението му от 14 юни 2006 г. поне от 1999 г. нататък, когато свидетелствалият негов представител е започнал да участва в техническите срещи, решенията за цените на парафиновите восъци никога не са били вземани едностранно, а винаги са били определяни от конкурентите по време на техническите срещи.

142    Освен това във въпросните изявления същите предприятия потвърждават и че на редица технически срещи участниците действително са се договорили за минималните цени или за увеличенията на цените, а понякога дори и по мерките за увеличение.

143    Трябва да се подчертае, че именно в посочените в точки 139—141 по-горе изявления, както и в отговора на Sasol от 18 декември 2006 г. на искане на Комисията за предоставяне на информация, се отбелязва участието на образуванията SRS, SRS/Tudapetrol, H&R/Tudapetrol или Hansen & Rosenthal на техническите срещи и се посочва името на г‑н G., служител на жалбоподателя, като лице, присъствало на тези срещи.

144    В допълнение следва да се отбележи, че Комисията се позовава на въпросните изявления в съображения 107 и 113 от обжалваното решение.

145    Тези изявления са направени въз основа на дадените след задълбочен размисъл свидетелски показания на участвалите в техническите срещи лица, като изявленията уличават и предприятията, от чието име са били направени. Освен това изявленията съвпадат по отношение на основните аспекти на описанието на нарушението, което още повече повишава тяхната надеждност. Така по смисъла на цитираната в точка 116 по-горе съдебна практика те са особено надеждни.

146    На второ място, трябва да се констатира, че посочените в точки 139—141 по-горе изявления се подкрепят от откритите от Комисията в хода на проверките писмени бележки от времето на технически срещи, до които жалбоподателят е имал достъп по време на административното производство и част от които по-специално се цитира в съображения 165, 173, 174 и 177 от обжалваното решение. Бележките на г‑н SC., посочени в съображение 173 от обжалваното решение, бележката на Total, посочена в съображение 174, и включената в съображение 177 от същото решение бележка на MOL са ръкописни бележки, изготвени по време на срещите от присъствалото на тях лице, а съдържанието им е структурирано и относително подробно. Поради това доказателствената им стойност е много висока. Що се отнася до доклада „Blauer Salon“ на Sasol (съображение 163 от обжалваното решение) и бележката на Eni (съображение 165 от обжалваното решение), става въпрос за документи от времето на нарушението, изготвени in tempore non suspecto, тоест малко след техническата среща, за която се отнасят. Поради това доказателствената им стойност е висока.

147    На трето място, трябва да се отбележи, че съгласно обжалваното решение през периода на участие в нарушението (от 1 юли 2001 г. до 28 април 2005 г.) жалбоподателят е бил представляван от г‑н G. на всяка от проведените четиринадесет технически срещи. Жалбоподателят не оспорва, че г‑н G. е участвал на всяка от тези технически срещи.

148    Така, когато става въпрос за споразумения с антиконкурентно съдържание, които се проявяват, както е в настоящия случай, по време на срещи на предприятия конкуренти, Съдът вече е приел, че нарушение на член 81 ЕО е налице, когато тези срещи имат за цел да ограничат, предотвратят или нарушат конкуренцията и по този начин да организират изкуствено функционирането на пазара. В такива случаи е достатъчно Комисията да докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, за да докаже участието му в картела. Когато участието в такива срещи е установено, това предприятие следва да посочи доказателства, с които може да се установи, че участието му в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (Решение на Съда по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 77 по-горе, точка 81 и Решение на Съда от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 47).

149    Логиката, на която се основава това правило, е, че след като е участвало в посочената среща, без да се разграничи публично от нейния предмет, предприятието е дало основание на другите участници да смятат, че то е съгласно с резултата и ще се съобрази с него (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 77 по-горе, точка 82 и Решение по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, точка 148 по-горе, точка 48). Изведените с тази съдебна практика принципи се прилагат и по отношение на срещите, водещи до съгласуваните практики, съгласно даденото за последните определение в посочената в точка 97 по-горе съдебна практика.

150    В разглеждания случай обаче жалбоподателят не твърди, че се е разграничил публично от предмета на антиконкурентните срещи.

151    На четвърто място, трябва да се припомни, че предприятие може да се счита за отговорно за картела в неговата цялост, дори да е установено, че е участвало пряко само в един или в някои от съставните му елементи, тъй като, от една страна, предприятието е знаело или е трябвало да знае, че тайното споразумение, в което участва по-специално чрез организирани в продължение на много години редовни срещи, се вписва в една цялостна схема, целяща да наруши нормалната конкуренция, и от друга страна, че тази схема включва всички съставни елементи на картела. Също така фактът, че различни предприятия са играли различни роли в преследването на една обща цел, не заличава същността на антиконкурентния предмет и следователно на нарушението, при условие че всяко предприятие е допринесло на своето собствено равнище за преследването на общата цел (вж. Решение JFE Engineering и др./Комисия, точка 105 по-горе, точка 370 и цитираната съдебна практика).

152    Първо, трябва да се разгледат доводите на жалбоподателя за това, че по отношение на някои технически срещи Комисията не е успяла да възстанови съдържанието на обсъжданията и съответно било възможно тези срещи да засягат единствено частите от нарушението, за които жалбоподателят не е считан за отговорен, а именно разпределянето на клиентите и договорките относно суровия парафин.

153    Най-напред, трябва да се отбележи, че Комисията разполага с доказателства, от които е видно, че по време на техническите срещи по принцип е било провеждано поне едно обсъждане на цените. По-специално в изявлението си от 12 май 2005 г. Sasol твърди, че като цяло техническите срещи са водели до съглашателска дейност, тъй като на тях са били „обсъждани увеличения и намаления на цените“ и е била обменяна информация за брутните цени и планирането на капацитета. Според изявлението на Repsol от 19 май 2005 г. на техническите срещи са били обсъждани и прилаганите от участниците ценови равнища. Shell заявява, че всички технически срещи са се отнасяли до определянето на цените (вж. също точки 139—141 по-горе). Жалбоподателят няма основание да възразява, че това са доказателства, представени за първи път в писмената защита, тъй като Комисията се позовава на посочените изявления на Sasol, Repsol и Shell в съображение 107 от обжалваното решение и изявленията са били предоставени на разположение на жалбоподателя в рамките на административното производство.

154    По-нататък, трябва да се добави, че в съображение 240 от обжалваното решение Комисията прави уточнението, че доказателствата, от които е видно, че въпросните предприятия са определяли минимални цени и са договаряли ценови увеличения, са посочени по-специално в съображения 163, 168, 174, 176 и 177 от обжалваното решение. В допълнение, в съображения 165 и 175 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че участниците в тези технически срещи са обменяли чувствителна търговска информация за парафиновите восъци, свързана именно с ценовите равнища. Посочените по-горе съображения съдържат писмени доказателства от времето на техническите срещи, свидетелстващи за обмен на информация относно цените, за желанието за увеличаване или стабилизиране на цените, а в определени случаи дори за договорени ценови увеличения, и са допълнени чрез позоваване на изявленията на предприятия.

155    Поради това се налага изводът, че като цяло в обжалваното решение отговорността на жалбоподателя за нарушението е надлежно доказана.

156    Този извод не може да бъде оспорен с изтъкнатите от жалбоподателя доводи.

157    На първо място, трябва да се отбележи, че дадените от жалбоподателя алтернативни обяснения всеки път се отнасят до отделна техническа среща. Поради това не е възможно те да съставляват достоверно алтернативно обяснение на събраната от Комисията съвкупност от доказателства, които са ѝ позволили да установи наличието на едно-единствено и продължено нарушение.

158    На второ място, голяма част от доводите на жалбоподателя се отнася до твърдяната липса на споразумение за определяне на цените на парафиновите восъци. Тези доводи обаче са ирелевантни.

159    Така съгласно посочената в точка 96 по-горе съдебна практика може да се счита, че е сключено споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, когато е налице съгласуване на волите по принцип за ограничаване на конкуренцията, дори когато конкретните елементи на предвижданото ограничение все още са предмет на преговори. Следователно, за целите на прилагането на член 81 ЕО в разглеждания случай не е било нужно Комисията да доказва, че участниците действително са постигнали съгласие по определени ценови равнища или по конкретни и изразени с цифри мерки за увеличение. Достатъчно е било да се докаже, че е налице съгласуване на волите между участниците с цел определяне или уеднаквяване на цените. Жалбоподателят не изтъква обаче никакъв конкретен довод, за да обори изявленията на Sasol, Repsol и Shell, според които целта на техническите срещи е била определянето на цените.

160    По нататък, Комисията разполага със съвкупност от неопровержими доказателства, от които е видно, че участниците редовно са обменяли информация за цените си и за предвижданите по време на техническите срещи повишения, при това в продължение на повече от дванадесет години, включително по време на периода на участие на H&R ChemPharm. Същевременно жалбоподателят не е представил логично обяснение за дейността си, което да може да лиши от правдоподобност твърдението на Комисията, че причината за съществуването на тези практики е била именно определянето на цените. Напротив, дългият период, през който антиконкурентните срещи относно цените са се провеждали системно, сам по себе си е признак за това, че участниците са имали за цел да хармонизират ценовите си политики, като съзнателно заменят рисковете на пазара със сътрудничество помежду си.

161    Освен това съгласно посочената в точка 98 по-горе съдебна практика член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между икономическите оператори, който може да повлияе върху пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент или да разкрие пред такъв конкурент поведението, което самият икономически оператор е решил да възприеме или което възнамерява да възприеме на пазара, ако тези контакти имат за цел или за резултат ограничаване на конкуренцията. Жалбоподателят обаче не оспорва нито установяването на контакт, нито обмена на чувствителна информация по време на техническите срещи.

162    С оглед на гореизложеното трябва да се приеме, че като цяло доводите на жалбоподателя не могат да поставят под въпрос законосъобразността на съдържащата се в обжалваното решение преценка на Комисията. В анализа си по-нататък Общия съд ще разгледа, от една страна, съществуващото положение към началния момент на участието на жалбоподателя в картела, и от друга страна, някои конкретни технически срещи, с цел да се провери как Комисията е установила началото и края на участието на жалбоподателя в нарушението, както и констатацията, че въпросните технически срещи действително са се отнасяли до основната част от нарушението, за която се търси отговорност от жалбоподателя.

–       По началната дата на участието на жалбоподателя в нарушението

163    Най-напред трябва да се представят релевантните събития, предхождащи началния момент на встъпването в длъжност на г‑н G. при жалбоподателя на 1 юли 2001 г. Анализът им дава възможност да се провери дали г‑н G. е знаел за основната част от нарушението (определяне на цените и обмен на информация относно цените на парафиновите восъци) и дали е било възможно антиконкурентните договорки относно цените да окажат влияние върху конкурентното поведение на H&R ChemPharm, считано от тази дата.

164    На първо място, в това отношение трябва да се отбележи, че Tudapetrol — дружеството, продаващо парафиновите восъци на жалбоподателя до 1 май 2000 г. — участва в картела от 24 март 1994 г., като на техническите срещи се представлява от служителя си г‑н W. Участието на Tudapetrol в основната част от нарушението е добре документирано и се анализира подробно в решението, постановено по свързано дело T‑550/08, Tudapetrol/Комисия.

165    По нататък, H&R Wax Company Vertrieb — дружеството, което поема ролята на дистрибутор на парафиновите восъци на жалбоподателя от 1 май 2000 г. — също участва в картела от 1 януари 2001 г., като на техническите срещи се представлява от служителя си г‑н H. В отговора си на изложението на възраженията и в писмените си становища пред Общия съд жалбоподателят не оспорва твърдението, че H&R Wax Company Vertrieb и той са част от едно и също предприятие (съображения 381 и сл. от обжалваното решение). Освен това от материалите по делото също така е видно, че г‑н H. и г‑н G. са работили в тясно сътрудничество и заедно са представлявали групата H&R поне на тринадесет технически срещи, включително срещите на 25 и 26 май 2000 г., на 22 и 23 февруари 2001 г. и на 26 и 27 април 2001 г. (през периода на тези технически срещи г‑н G. е бил продуктов мениджър в SRS — непряко притежавано дъщерно дружество на жалбоподателя).

166    На второ място, в това отношение трябва да се припомни отговора на Sasol от 18 декември 2006 г. на искане за предоставяне на информация, в което Sasol заявява следното:

„Що се отнася до произхода на Синия салон [термин, използван от Sasol за обозначаване на техническите срещи, наричани също така срещите „Blauer salon“], тези срещи започват като „германски кръг“ със следните участници: Deutsche Texaco AG (понастоящем Shell/DEA), HOS (понастоящем Sasol), Wintershall (дейността му в областта на парафиновите восъци понастоящем извършва Hansen & Rosenthal) и Arco (дейността му в областта на парафиновите восъци е придобита впоследствие от HOS). По това време Wintershall беше дъщерно дружество на BASF. Wintershall се представляваше от [г‑н W.], който беше един от „бащите основатели“ на Синия салон. Wintershall/BASF участваше редовно в срещите на Синия салон (представлявано от [г‑н W.]). […] (Косвеното) участие на BASF приключи през 1994 г., когато Hansen & Rosenthal (тогава SRS) придоби дейността в областта на восъците на Wintershall. От този момент нататък [г‑н W. и г‑н H.], синът на [г‑н HA.] (основният акционер в Hansen & Rosenthal) присъстваха на срещите на Синия салон от името на Hansen & Rosenthal. След пенсионирането на [г‑н W., г‑н H] пое функциите на [г‑н W.] заедно с [г‑н G]“.

167    Участието на г‑н G., функцията му на представител на образуванието „H&R/Tudapetrol“ в хода на технически срещи и фактът, че той и г‑н H. са поели функциите на г‑н W. след пенсионирането на последния, са били потвърдени и от Repsol, Shell и ExxonMobil.

168    Освен това г‑н W., който е присъствал на редица технически срещи от 1994 г. нататък и който според Sasol е бил „един от бащите основатели“ на антиконкурентните срещи, също е бил служител на жалбоподателя от 28 февруари 2002 г.

169    На трето място, трябва да се отбележи, че преди началото на професионалните взаимоотношения на между H&R ChemPharm и г‑н G., последният вече е вземал участие в техническите срещи на 25 и 26 май 2000 г. (съображение 159 от обжалваното решение), на 22 и 23 февруари 2001 г. (съображение 161 от обжалваното решение) и на 26 и 27 април 2001 г. (съображение 162 от обжалваното решение). За тези технически срещи обаче Shell, Sasol и Repsol независимо едно от друго заявяват, че срещите са били с антиконкурентно съдържание. При всички положения Комисията разполага с доказателства, от които е видно, че по принцип на техническите срещи е провеждано поне едно обсъждане на цените (вж. точка 153 по-горе).

170    Освен това трябва да се припомни, че съгласно посочените в съображение 159 доказателства, с които разполага Комисията, по време на техническата среща на 25 и 26 май 2000 г. са били обсъждани цените за конкретен клиент и в хода на обсъждането Total е било обвинено, че продава на твърде ниски цени. Следователно тази техническа среща със сигурност се е отнасяла до основната част от нарушението, за която от жалбоподателя се търси отговорност във връзка с по-късен период.

171     Освен това, макар наистина Комисията да не е открила документи, удостоверяващи пътните разходи на г‑н G. за техническата среща на 26 и 27 юни 2001 г. в Париж (Франция) (съображение 163 от обжалваното решение), присъствието на „SRS-Tuda“ все пак е отбелязано в доклада „Blauer Salon“ на Sasol за тази среща. Също така г‑н G., който по това време е служител на SRS, е присъствал на две предходни технически срещи и на проведените четиринадесет технически срещи след посочената среща. При всички положения г‑н G. е представлявал групата H&R на техническите срещи в тясно сътрудничество с г‑н H., което е улеснявало обмена на информация. Предвид откъслечния и непълен характер на доказателствата, с които Комисията евентуално разполага (вж. съдебната практика в точка 111 по-горе) за фактите около тайните картелни споразумения, налагащ извършването на възстановка на релевантните обстоятелства, въз основа на изложените по-горе доказателства следва да се приеме, че жалбоподателят е знаел какво е било съдържанието на тази среща.

172    Така в съображение 163 от обжалваното решение Комисията цитира доклада „Blauer Salon“ на Sasol за срещата на 26 и 27 юни 2001 г. в Париж, съдържащ по-специално следните бележки:

„През юли: да се анулират цените на специалните клиенти възможно най-бързо […]

Края на август: да се анулират всички цени до 30/9.01.

към 1/10.01 + 7 €,-“.

173    Според обжалваното решение „това показва, че лицата, представляващи предприятията, […] са се договорили […] за увеличение на цените на парафина […] със 7 EUR към 1 октомври 2001 г., което през второто полугодие — до 30 септември — е било предшествано от отмяна на всички съществуващи договорки относно цените“ [неофициален превод].

174    Следователно трябва да се констатира, че по време на техническата среща на 26 и 27 юни 2001 г. е било постигнато споразумение за определяне на цени.

175    Поради това в обобщение на гореизложеното трябва да се припомни, първо, че г‑н G. в сътрудничество с г‑н H. е поел функциите на г‑н W. в хода на технически срещи. По време на участието на г‑н W., Tudapetrol — дружеството, дистрибутор на продуктите на жалбоподателя — е участвало в практиките по определяне на цените на парафиновите восъци. Г‑н W. е бил служител на жалбоподателя от 1 юли 2001 г. Второ, H&R Wax Vertrieb — дружеството, притежаващо непряко дялове от капитала на жалбоподателя и негов дистрибутор — вече е участвало в нарушението от 1 януари 2001 г., като е било представлявано от г‑н H., с който г‑н G. е работел в тясно сътрудничество. Трето, г‑н G. е присъствал на техническата среща на 25 и 26 май 2000 г., по време на която са били обсъждани цените на парафиновите восъци. Четвърто, Комисията е доказала, че образуванието „H&R/Tudapetrol“ е присъствало на техническата среща на 26 и 27 юни 2001 г. в Париж, че тогава H&R е било представлявано от г‑н H. и г.н G. и че на тази среща е било постигнато споразумение за определяне на цени. Пето, трябва да се припомни (вж. точки 139—141 и 153 по-горе), че Комисията разполага с доказателства, от които е видно, че по принцип в хода на техническите срещи е било провеждано поне едно обсъждане на цените. Следователно г‑н G. е присъствал на поне три технически срещи, проведени преди началото на периода на участие в нарушението, за което се търси отговорност от жалбоподателя.

176    С оглед на тези обстоятелства следва да се констатира, че от встъпването си в длъжност при жалбоподателя г‑н G. трябва да е знаел за основната част от нарушението, тоест за „споразумения или съгласувани практики за определяне на цените и за обмен и оповестяване на чувствителна от търговска гледна точка информация“ относно парафиновите восъци. Той е разполагал с информация за функционирането на картела, тоест за договорките с цел определяне на цените на парафиновите восъци, и/или за механизмите, чрез които участниците съзнателно са заменили рисковете на конкуренцията в тази област с практическо сътрудничество помежду си. Освен това задълженията, изпълнявани от г‑н G. по силата на обвързващия го с H&R ChemPharm трудов договор, са му позволявали да оказва влияние върху търговското поведение на последното по начин, позволяващ то да извлече печалба от познанията на г‑н G. за картела.

177    Следователно жалбоподателят вече е разполагал с информация за извършването на нарушението, и по-специално за основната му част, при това от 1 юли 2001 г., което му е позволило, считано от тази дата, да съобрази търговското си поведение със съглашателските договорки.

178    Поради това Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че датата, на която е започнало участието на жалбоподателя в нарушението, е 1 юли 2001 г.

–       По доводите на жалбоподателя относно някои конкретни технически срещи

179    В анализа по-нататък Общият съд ще разгледа съдържанието на някои технически срещи, проведени през периода на участие на жалбоподателя в картела.

180    На първо място, що се отнася до техническата среща на 4 и 5 септември 2001 г. (съображение 164 от обжалваното решение), жалбоподателят твърди, че не може да му се търси отговорност за тази среща, тъй като в обжалваното решение Комисията установила единствено наличието на общо антиконкурентно съдържание, без да отбелязва участието на жалбоподателя в някаква противоправна дейност.

181    В това отношение трябва да се припомни, че тази техническа среща се вписва в дълга поредица от антиконкурентни срещи, съставляващи едно-единствено и продължено нарушение, и че Комисията разполага с доказателства, от които е видно, че по време на техническите срещи по принцип е било провеждано поне едно обсъждане на цените (вж. точка 153 по-горе).

182    Освен това, както и Общият съд приема в точка 176 по-горе, от началния момент на встъпването си в длъжност при жалбоподателя на 1 юли 2001 г. — и съответно по време на срещата на 4 и 5 септември 2001 г. — г‑н G. е знаел, че на техническите срещи се провеждат антиконкурентни обсъждания относно цените на парафиновите восъци.

183    По нататък, трябва да се припомни, че съгласно посочената в точки 148 и 149 по-горе съдебна практика, ако участието на предприятие в антиконкурентна среща е установено, предприятието трябва да докаже, че се е разграничило от антиконкурентния предмет на срещата, което жалбоподателят не е направил в разглеждания случай.

184    Следователно Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че жалбоподателят носи отговорност за техническата среща на 4 и 5 септември 2001 г.

185    На второ място, трябва да се разгледа техническата среща от 21 и 22 февруари 2002 г. в Будапеща (Унгария) (съображение 165 от обжалваното решение).

186    Жалбоподателят твърди, че цитираната от Комисията в обжалваното решение бележка на Eni не е признак за наличието на съгласуване на цените по време на тази среща.

187    Що се отнася до съдържанието на бележката на Eni, в обжалваното решение Комисията цитира следния пасаж:

„На проведената при голяма прозрачност среща — при отчитане също на различията на отделните пазари и различните стратегии относно продуктите и пазара — се потвърди възможността за увеличаване на приходите в съответствие с вече одобрените от нас действия. Поради това можем да продължим предприетите действия за преразглеждане на рамковите спогодби и на съответните цени, като това, разбира се, засяга основните ни клиенти и дистрибутори на парафин“.

188    Според обжалваното решение съдържанието на тази бележка показва, че са били проведени обсъждания на ценовите равнища. Това тълкуване следва да бъде потвърдено. Всъщност обстоятелството, че в бележката на Eni преразглеждането на цените се отбелязва като действие, което трябва да продължи предвид проведените обсъждания в хода на срещата, показва, че участниците в нея са обменили информация за цените. Впрочем това се потвърждава от искането на Shell от 30 март 2005 г. за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, където въпросната техническа среща е включена в списъка, озаглавен „Обзор на срещите и контактите относно цените“.

189    С оглед на посочените обстоятелства жалбоподателят трудно може да оспори твърдението, че тази среща спада към основната част от нарушението. Тъй като жалбоподателят е присъствал на срещата и не е показал, че се разграничава от антиконкурентния ѝ предмет, Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че той носи отговорност за въпросната техническа среща.

190    На трето място, трябва да се разгледа техническата среща на 27 и 28 февруари 2003 г. в Мюнхен (Германия) (съображение 169 от обжалваното решение).

191    В обжалваното решение Комисията цитира изявлението на Sasol, съгласно което „по време на тази среща е било обсъдена необходимостта от увеличение на цените“.

192    Жалбоподателят изтъква съдебната практика, според която изявлението на предприятие, чиято точност се оспорва от няколко други засегнати предприятия, не може да се разглежда като достатъчно доказателство за наличието на извършено нарушение (вж. точка 117 по-горе).

193    В разглеждания случай обаче това не е така. От съображение 169 от обжалваното решение е видно, че Shell и Repsol независимо едно от друго са потвърдили, че въпросната техническа среща е имала антиконкурентен предмет. Макар настина те да не уточняват този предмет, трябва да се припомни, че Комисията разполага с доказателства, от които е видно, че по време на техническите срещи по принцип е било провеждано поне едно обсъждане на цените (вж. точка 153 по-горе).

194    По нататък, трябва да се припомни, че съгласно посочената в точки 148 и 149 по-горе съдебна практика, ако участието на предприятие в антиконкурентна среща е установено, предприятието трябва да докаже, че се е разграничило от антиконкурентния предмет на срещата, което жалбоподателят не е направил в разглеждания случай.

195    С оглед на тези обстоятелства, обратно на твърденията на жалбоподателя, трябва да се приеме, че тази среща спада към основната част от нарушението. Тъй като жалбоподателят е присъствал на срещата и не е показал, че се разграничава от антиконкурентния ѝ предмет, Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че той носи отговорност за въпросната техническа среща.

196    На четвърто място, трябва да се разгледа техническата среща на 11 и 12 май 2004 г. в Хамбург (Германия) (съображение 174 от обжалваното решение).

197    В това отношение ръкописната бележка, намерена в помещенията на Total France, съдържа следните данни:

„-> Sasol 40 €/50 $. — Края на юли.

-> Mer: 38 — 28.

-> 1 юли —

+ FRP: 70 -> 6000 €/T

+ Чаени свещи: 50 -> 500 €/T

+ Микровосъци: 25 -> 50 $/T

[…]

-> 40 €/T суров парафин“.

198    Жалбоподателя твърди, че посочената бележка е просто изготвена от Total паметна записка относно едностранни действия на Sasol и не доказва наличието на споразумение между Sasol и Total, а още по-малко между тези две предприятия и самия жалбоподател.

199    Следва да се отбележи, че даденото от жалбоподателя алтернативно тълкуване е в противоречие с изявленията на другите участвали в тази техническа среща предприятия. Sasol заявява, че участниците са обсъдили увеличение на цените, а според Shell по време на тази техническа среща е било договорено увеличение на цените. В съображение 174 от обжалваното решение Комисията цитира изявлението на Shell, чието съдържание е следното:

„Sasol подкрепяше увеличение на цените на парафиновите восъци. Договорено бе също Sasol да ръководи прилагането му. Увеличението на цените влезе в сила между 1 юли […] и 1 август 2004 г.“

200    Освен това в изявлението си от 12 август 2005 г. Sasol твърди също, че „поради драстичното увеличение на цените на суровините HOS [понастоящем Sasol] изпрати „циркулярно писмо“, с което обяви увеличение на цената с 5—7 EUR/100 kg на 14 юни 2004 г. […]“ и че „[н]а 29 юни 2004 г. HOS получи писмо за увеличение на цените от Hansen & Rosenthal, което обявяваше повишаване с 5,20—6,80 EUR/100 kg“.

201    От това изявление съответно е видно, че Sasol е възнамерявало да увеличи цените си точно със същия размер като посочения в бележката на Total и че впоследствие H&R също е изпратило писмо за повишаване на цените, в което посоченият размер на повишаване бил много близък до този на Sasol.

202    При всички положения, трябва да се припомни, че съгласно посочената в точки 148 и 149 по-горе съдебна практика, ако участието на предприятие в антиконкурентна среща е установено, предприятието трябва да докаже, че се е разграничило от антиконкурентния предмет на срещата, което жалбоподателят не е направил в разглеждания случай.

203    С оглед на тези обстоятелства трябва да се приеме, че Комисията е разполагала с достатъчно доказателства, за да стигне до извода за постигнато в хода на тази среща споразумение за определяне на цени, и доводите на жалбоподателя трябва да се отхвърлят. Следователно Комисията не е допуснала каквато и да било грешка, приемайки, че жалбоподателят носи отговорност за тази техническа среща.

204    На пето място, трябва да се разгледа техническата среща на 23 и 24 февруари 2005 г. в Хамбург (съображение 177 от обжалваното решение).

205    В обжалваното решение Комисията цитира бележка на MOL, съдържаща следните данни:

„ExxonMobil IV.1 [= 1 април]          € 15/t“

„Shell                   Увеличена цена“

„Sasol          IV.12 [= 12 април]          Повишаване на цените“.

206    Sasol признава, че е имало обсъждане относно повишаване на цените, както и че е изпратило съобщение до другите участници за собственото си увеличение на цените. В отговора си на изложението на възраженията жалбоподателят също признава, че е проведено „обсъждане относно общата промяна на цените, в хода на което Exxon и Sasol представиха своите повишения на цените, за които е било взето решение на вътрешно равнище“. В изявления, на които обжалваното решение се позовава, както Shell, така и Sasol квалифицират тази среща като съглашателска.

207    В хода на производството жалбоподателят твърди, че не може да носи отговорност за тази среща, тъй като не било постигнато никакво споразумение относно цените и от доказателствата, с които разполага Комисията, било видно най-много наличието на двустранно съгласуване, засягащо предприятията Repsol и Total. При всички положения от бележката на MOL било видно, че жалбоподателят не участвал в нарушение, тъй като само ExxonMobil, Shell и Sasol били посочени като участници.

208    Този довод не може да се приеме. Трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика, за да се докаже наличието на споразумение, е достатъчно да установи съгласуване на волите между участниците с цел определяне или уеднаквяване на цените (вж. точка 96 по-горе). При всички положения член 81, параграф 1 ЕО не допуска каквото и да било установяване на пряк или косвен контакт между икономическите оператори, който може да повлияе върху пазарното поведение на настоящ или потенциален конкурент (вж. точка 98 по-горе). От бележката на MOL обаче без съмнение следва, че обмен на информация за цените от конкурентите е имало, а изявленията на предприятия разсейват всякакви евентуални съмнения относно съглашателския характер на техническата среща. Освен това от събраните от Комисията доказателства следва също, че предметът на срещата е бил свързан с основната част от нарушението.

209    Съгласно посочената в точки 148 и 149 по-горе съдебна практика, ако участието на предприятие в антиконкурентна среща е установено, предприятието трябва да докаже, че се е разграничило от антиконкурентния предмет на срещата, което жалбоподателят не е направил в разглеждания случай.

210    Следователно Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че жалбоподателят носи отговорност за тази техническа среща.

211    Предвид целия извършен по-горе анализ се налага изводът, че в обжалваното решение Комисията основателно е приела, че в разглеждания случай нарушението е свързано със съглашенските дейности, по повод на които е било обсъждано определянето на цените на парафиновите восъци. Комисията също така надлежно е доказала, че в хода на някои срещи участниците са постигали споразумения за определяне на цени.

212    С оглед на гореизложеното констатацията на Комисията, че жалбоподателят е участвал в основната част от нарушението между 1 юли 2001 г. и 28 април 2005 г., трябва да бъде потвърдена и съответно първата част от второто правно основание да бъде отхвърлена.

 По втората част от второто правно основание

213    Жалбоподателят твърди, че отговорността му за нарушението не може да бъде установена и по производен начин. Комисията нито установила, нито дори посочила конкретно, че дъщерните дружества на жалбоподателя са извършили нарушение. Дружеството майка на жалбоподателя, а именно H&R WASAG, също не взело лично участие в нарушението.

214    В това отношение е достатъчно да се припомни, че Комисията надлежно установява, че жалбоподателят е участвал в основната част от нарушението между 1 юли 2001 г. и 28 април 2005 г., поради присъствието на служителя на жалбоподателя г‑н G. на техническите срещи, чийто антиконкурентен предмет бе доказан (вж. точка 212 по-горе).

215    Следователно доводите на жалбоподателя, с които той цели да докаже, че не носи производна отговорност за действията на дъщерните си дружества или на своето дружество майка, са ирелевантни. Поради това втората част от второто правно основание трябва да се отхвърли като неотносима.

 По третото правно основание, изведено от грешка в изчисленията при определянето на стойността на продажбите

216    С третото си правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е определила размера на реализирания от него оборот на засегнатите от картела пазари (стойността на продажбите по смисъла на Насоките от 2006 г.), който е взет предвид при изчисляването на основния размер на глобата, и по този начин Комисията нарушила член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003. В резултат на тази грешка Комисията определила на твърде високо равнище основния размер, използван при изчисляването на размера на глобата на жалбоподателя.

 Предварителни бележки

217    Съгласно точка 6 от Насоките от 2006 г. комбинацията от стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, и продължителността на нарушението се счита за подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в нарушението.

218    Съгласно точки 15 и 16 от същите насоки при определяне на стойността на продажбите на предприятие Комисията ще отчита най-добрите налични данни за това предприятие. Когато данните, предоставени от предприятието, са непълни или ненадеждни, Комисията може да определи стойността на продажбите на това предприятие въз основа на частичните данни, които е получила, и/или всяка друга информация, която тя прецени за релевантна и подходяща.

219    Трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика произтичащото от приемането на насоките самоограничаване на правото на преценка на Комисията всъщност не е несъвместимо със запазването на значителна свобода на преценка за Комисията. Насоките съдържат различни възможности за гъвкавост, които позволяват на Комисията да упражни дискреционните си правомощия в съответствие с разпоредбите на Регламент № 1/2003, както ги тълкува съдът на Съюза (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 267 и Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело Chalkor/Комисия, T‑21/05, Сборник, стр. II‑1895, точка 62).

220    Същевременно при изчисляването на размера на глоби като разглежданите в случая Комисията е длъжна да съблюдава общите принципи на правото, и по-специално принципите на равно третиране и на пропорционалност (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точки 77 и 79 и Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, Сборник, стр. II‑2567, точка 41).

221    Освен това свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила в насоките си, по принцип не засягат упражняването на правомощието за пълен съдебен контрол от страна на съда на Съюза, което дава право на последния да отмени, намали или увеличи размера на наложената от Комисията глоба (вж. Решение на Общия съд от 6 май 2009 г. по дело KME Germany и др./Комисия, T‑127/04, Сборник, стр. II‑1167, точка 37 и цитираната съдебна практика).

222    В разглеждания случай Комисията изчислява стойността на продажбите на всички участващи в картела предприятия до края му, като използва средната стойност на оборота, реализиран на засегнатите от картела пазари през последните три пълни години на нарушението, а именно 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Жалбоподателят не оспорва този подход, който впрочем е надлежно обоснован в точка 634 от обжалваното решение с последиците от разширяването на Съюза през 2004 г.

223    В съображение 640 от обжалваното решение Комисията определя стойността на продадените стоки, „свързани с нарушението“, от групата H&R през периода 2002—2004 г. в годишен размер от 26 012 309 EUR. В точка 79 от писмената защита Комисията обяснява, че е стигнала до този резултат, като е използвала оборот от 20 594 125 EUR през 2002 г., 18 042 804 EUR през 2003 г. и 39 400 000 EUR през 2004 г.

 По определения оборот за 2002 г. и 2003 г.

224    Най-напред трябва да се направи уточнението, че целият капитал на дружествата Klaus Dahleke, Tudapetrol и Hansen & Rosenthal е собственост на четири физически лица, a именно семейство H. Никое от тези три дружества няма дялове в другите две. Klaus Dahleke, Tudapetrol, Hansen & Rosenthal, дъщерното дружество на последното — H&R Wax Company Vertrieb, както и дружеството H&R Sales (непряко притежавано дъщерно дружество на H&R ChemPharm) често са били определяни от жалбоподателя в кореспонденцията му с Комисията като „дистрибуторските дружества“. Тези „дистрибуторски дружества“ са отговаряли за търговията с парафиновите восъци, произвеждани от „производствените дружества“, тоест от H&R ChemPharm и дъщерните му дружества. При изчисляването на размера на глобата Комисията взема предвид стойността на продажбите на „дистрибуторските дружества“. Тя налага отделна глоба на Tudapetrol, която е изчислена въз основа на реализирания от него оборот. Същевременно, тъй като Klaus Dahleke не е санкционирано с обжалваното решение, реализираният от него оборот на засегнатите от картела пазари е добавен към този на Hansen & Rosenthal и на H&R Wax Company Vertrieb. За 2004 г. е добавена и стойността на продажбите на H&R Sales. Тази комбинирана стойност на продажбите служи като основа за изчисляването на размера на глобата, наложена на Hansen & Rosenthal и на дъщерното му дружество H&R Wax Company Vertrieb, както и на H&R ChemPharm.

225    По отношение на 2002 г. и 2003 г. жалбоподателят по същество твърди, че Комисията трябвало да вземе предвид оборота на Hansen & Rosenthal и на дъщерното му дружество H&R Wax Company Vertrieb, но без оборота на Klaus Dahleke, който не бил част от същото предприятие.

226    На първо място, трябва да се разгледат изпратените от жалбоподателя писма на Комисията по този въпрос в хода на административното производство.

227    В писмото си от 8 декември 2005 г. жалбоподателят уточнява, че от 1 януари 2001 г. произвежданите от него парафинови восъци са били продавани главно от H&R Wax Company Vertrieb. Жалбоподателят добавя, че по-малки количества за определени клиенти са били продавани и от Tudapetrol, Klaus Dahleke и Hansen & Rosenthal.

228    В писмото си от 23 април 2008 г. жалбоподателя съобщава оборота на производствените дружества H&R Chemisch-Pharmazeutische Spezialitäten GmbH и H&R Ölwerke Schindler GmbH на територията на Съюза. Въпреки че в отговор на писмения въпрос на Общия съд жалбоподателят отказва да уточни капиталовите връзки между него и тези дружества, от материалите по делото е видно, че тези две дружества са били негови преки или непреки дъщерни дружества през периода на нарушението.

229    В същото писмо жалбоподателят съобщава и оборотите на H&R Wax Company Vertrieb, Hansen & Rosenthal и Klaus Dahleke. Жалбоподателят отбелязва, че основната част от оборота на Klaus Dahleke е формирана от дистрибуция на продукти на „производствените дружества“, тоест дъщерните дружества на жалбоподателя H&R Chemisch-Pharmazeutische Spezialitäten и H&R Ölwerke Schindler.

230    Още в това писмо жалбоподателят посочва, че най-точните данни биха били формирани от външния оборот на дистрибуторските дружества, тоест, съгласно текста на писмото, от оборота на H&R Wax Company Vertrieb, Klaus Dahleke и Tudapetrol. Той отбелязва също, че външният оборот, а именно продажбите от дистрибуторските дружества, не надхвърля непременно вътрешния оборот, а именно този на производствените дружества. Всъщност част от продуктите на производствените дружества била продавана на другите рафинерии от групата като суровини, а останалото било продавано на дистрибуторските дружества. Същевременно, макар част от продажбите на дистрибуторските дружества да била пренасочвана към групата за задоволяване на потреблението ѝ на суровини, оборотът на тези дружества се увеличил от продажбата на засегнати от картела продукти, които същите дружества закупили от трети лица и препродали на трети лица.

231    Именно при тези обстоятелства Комисията иска допълнителни уточнения от жалбоподателя.

232    Съответно в писмото си от 3 юли 2008 г. жалбоподателят посочва следните обороти за дружествата от групата H&R, но „без Tudapetrol“:

H&R Wax Company Vertrieb:

–        2002 г.: 19,78 милиона евро;

–        2003 г.: 17,32 милиона евро;

–        2004 г.: 17,88 милиона евро.

Klaus Dahleke:

–        2002 г.: 0,29 милиона евро;

–        2003 г.: 0,2 милиона евро;

–        2004 г.: 0,16 милиона евро.

Hansen & Rosenthal:

–        2002 г.: 0,52 милиона евро;

–        2003 г.: 0,52 милиона евро;

–        2004 г.: 0,86 милиона евро.

233    В същото писмо жалбоподателят съобщава и размера на общия оборот на „дистрибуторските дружества“, тоест сбора от оборотите на H&R Wax Company Vertrieb, Klaus Dahleke и Hansen & Rosenthal, реализирани на засегнатите от картела пазари:

–        2002 г.: 20,59 милиона евро;

–        2003 г.: 18,04 милиона евро;

–        2004 г.: 19 милиона евро.

234    Отново в същото писмо жалбоподателят обяснява, че това е външният оборот на групата без продажбите вътре в групата.

235    В писмото си от 7 юли 2008 г. жалбоподателят потвърждава размерите на общите обороти на H&R Wax Company Vertrieb, Hansen & Rosenthal и Klaus Dahleke, които вече е бил посочил в писмото си от 3 юли 2008 г. (вж. точка 233 по-горе).

236    Първо, трябва да се отбележи, че използваните от Комисията обороти за 2002 г. и 2003 г. съответстват точно на данните, съобщени от жалбоподателя в писмата му от 3 и 7 юли 2008 г.

237    Следователно Комисията се позовава на получените от жалбоподателя данни чрез разменени писма и телефонни обаждания, вземайки предвид становището му относно съществуващата разлика между оборота от продажбите вътре в групата и този от препродажбата на закупени от дистрибуторските дружества парафинови восъци на трети лица.

238    Второ, трябва да се подчертае, че жалбоподателят включва оборота на Klaus Dahleke в оборота на групата H&R във всяко от писмата си по този въпрос, тоест в писмата от 23 април, 3 юли и 7 юли 2008 г. Освен това Klaus Dahleke е посочено в писмото на жалбоподателя от 3 юли 2008 г. (заедно с H&R Wax Company Vertrieb и Tudapetrol) като едно от трите дистрибуторски дружества на засегнатите от картела продукти. В нито един момент жалбоподателят не отбелязва в писмата си, че според него оборотът на Klaus Dahleke не трябва да се взема предвид при изчисляването на стойността на продажбите на групата H&R. Напротив, дори в последното си писмо, а именно това от 7 юли 2008 г., жалбоподателят представя един-единствен общ оборот за всяка от съответните години за „дистрибуторските дружества“ H&R Wax Company Vertrieb, Hansen & Rosenthal и Klaus Dahleke, без да отбелязва, че оборотът на последното дружество трябва да се извади от посочените от жалбоподателя суми.

239    Трето, следва да се отбележи, че според преценката на Общия съд подходът на жалбоподателя в административното производство по отношение на включването на продажбите на Klaus Dahleke в съобщените данни, който подход Комисията възприема, е обоснован с оглед да не се допусне изопачаване на тежестта на извършеното от H&R нарушение. Всъщност в писмото си от 23 април 2008 г. жалбоподателят посочва, че оборотът на Klaus Dahleke „на практика [се формирал] изключително“ от дистрибуцията на продуктите на „производствените дружества“ от групата H&R. Следователно, ако от съобщените от жалбоподателя в писмата му от 3 и 7 юли 2008 г. суми се извади оборотът на Klaus Dahleke, то част от засегнатото от картела производство би останало прикрито, а именно произвежданите от групата H&R парафинови восъци, които не се продават от Hansen & Rosenthal или H&R Wax Company Vertrieb, а от Klaus Dahleke.

240    Съответно Комисията е действала в съответствие с точка 15 от Насоките от 2006 г. — съгласно която „[п]ри определяне на стойността на продажбите на предприятие Комисията ще отчита най-добрите налични данни за това предприятие“ — включвайки в изчислението си оборота на Klaus Dahleke в съответствие с предпочитанието на жалбоподателя, съгласно което изчисляването трябва да се основава на външния оборот на групата. Следователно Комисията определя стойността на продажбите на групата H&R по начин, който отразява тежестта на извършеното от последната нарушение в съответствие с изискванията на член 23 от Регламент № 1/2003.

241    Трябва да се добави, че въз основа на правомощията си за упражняване на пълен съдебен контрол Общият съд анализира подробно кореспонденцията по въпроса между Комисията и жалбоподателя в хода на административното производство, като постави множество писмени въпроси на жалбоподателя, за да доизясни връзките по повод снабдяването между Klaus Dahleke и „производствените дружества“, които жалбоподателят притежава пряко или непряко. Отговорите на тези въпроси не разкриха грешки в изчислението на Комисията. Трябва да се добави, че някои от тези отговори се оказаха неточни с оглед на документите по делото и твърденията на жалбоподателя в съдебното заседание.

242    На второ място, въпреки това трябва да се разгледа твърдението на жалбоподателя, че включването на Klaus Dahleke в предприятието H&R противоречи на изводите, направени в Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия (C‑196/99 P, Recueil, стр. I‑11005), тъй като H&R и Klaus Dahleke не са част от едно и също предприятие. Съгласно точки 98 и 99 от посоченото решение притежаването на дружествения капитал на две отделни търговски дружества от едно и също лице или семейство само по себе си не е достатъчно, за да се установи наличието на стопанска единица, съставена от тези две дружества, което би дало възможност отговорността за действията на едното да бъде вменена на другото и едното да бъде задължено да заплати глоба за другото.

243    Трябва да се констатира, че за разлика от анализираното от Съда положение в Решение по дело Aristrain/Комисия, точка 242 по-горе (точки 98 и 99), в случая не става въпрос за вменяването на отговорността за антиконкурентните действия на Klaus Dahleke на групата H&R, или по-специално на жалбоподателя, а за изчисляването на стойността на продажбите на групата H&R. Безспорно е, че оборотът на Klaus Dahleke по отношение на засегнатите от картела продукти „на практика [се формира] изключително“ от препродажбата на парафиновите восъци, произведени през 2002 г. и 2003 г. от производствените дружества от групата H&R, като самите те участват в картела. Трябва да се припомни, че съгласно информацията, с която разполага Общият съд, терминът „производствени дружества“ означава жалбоподателят и неговите преки и непреки дъщерни дружества.

244    Алтернативен вариант на вземането предвид на външния оборот би било вземането предвид „на вътрешния оборот“, съответно на оборота, който дружествата от групата H&R са реализирали при продажбата на засегнатите от картела продукти на Klaus Dahleke. Именно самият жалбоподател посочва, че предпочита Комисията да вземе предвид външния оборот на групата H&R, към който според жалбоподателя спада частта от оборота на Klaus Dahleke, посочена в писмата от 3 и 7 юли 2008 г. Във всеки случай Общият съд поставя писмен въпрос за връзките по повод снабдяването между „производствените дружества“ и Klaus Dahleke. Жалбоподателят обаче не предоставя каквато и да било информация, която евентуално да накара Общия съд да промени преценката си на разглежданото положение.

245    Следователно — тъй като Решение по дело Aristrain/Комисия, точка 242 по-горе, се отнася до фактическа обстановка, която чувствително се различава от разглеждания случай — жалбоподателят няма основание да се позовава на това решение.

246    Въз основа на всичко гореизложено Общият съд стига до извода, че Комисията не е нарушила член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, определяйки стойността на продажбите на групата H&R въз основа на данните, предоставени от жалбоподателя в писмата му от 3 и 7 юли 2008 г., без да извади оборота на Klaus Dahleke.

247    Освен това въз основа на предоставените му от страните доказателства Общият съд счита, че изчислената стойност на продажбите за 2002 г. и 2003 г. отразява правилно тежестта на извършено от жалбоподателя нарушение.

248    Ето защо настоящото оплакване следва да се отхвърли.

 По изчисляването на оборота за 2004 г. и вземането предвид на „дружествата в чужбина“ и на H&R ESP International

249    В обжалваното решение Комисията приема следното:

„[…]

(636) H&R/Tudapetrol твърди, че в неговия случай 2004 г. не трябва да се използва като референтна година, тъй като в оборотите за 2004 г. е включен оборотът на дружеството H&R ESP International, което е придобито едва на 1 януари 2004 г. Освен това придобиването дало възможност за удвояване на общия оборот, който според H&R/Tudapetrol съответно не е показателен спрямо продължителността на нарушението. Освен това H&R/Tudapetrol твърди, че при производството на засегнатите от нарушението продукти частично се експлоатират производствените съоръжения на H&R ESP International.

(637) Тези твърдения не може да се приемат. Увеличение на оборота в рамките на дадена година само по себе си не изключва възможността тази година да бъде използвана като основа за изчисляване [на размера] на глобата. Фактът, че подразделения на H&R/Tudapetrol не извършват дейност със засегнати от нарушението продукти, е отразен надлежно в основния размер на глобите, при който не се взема предвид съответната за тези продукти стойност на продажбите. Както се посочва в съображение (634), поради други причини за H&R Комисията ще използва средната стойност на продажбите за 2002 г., 2003 г. и 2004 г. като основа за изчисляване [на размера] на глобата“ [неофициален превод].

250    В писмената защита Комисията обяснява как получава сумата от 39,4 милиона евро, която е определена за стойност на продажбите на предприятието H&R за 2004 г., вземайки предвид предоставените от жалбоподателя данни на страници 2 и 12 от писмото му от 23 април 2008 г.

251    Съгласно информацията, съдържаща се в първата колона данни на страница 2 от това писмо, реализираният от групата оборот през 2004 г. от продажбата на четирите засегнати вида парафинови восъци е в размер на 27,5 милиона евро, от която сума Комисията изважда размера на оборота на Tudapetrol (1,2 милиона евро). Така на първия етап Комисията получава оборот от 26,3 милиона евро.

252    По нататък, Комисията прибавя оборота на „дружествата в чужбина“ в размер на 9,2 милиона евро (първата колона с данни на страница 12 на писмото от 23 април 2008 г.) и оборота на H&R Ölwerke Schindler в размер на 3,9 милиона евро (втората колона с данни на страница 12 от същото писмо). Според Комисията добавянето на тези стойности към сумата от 26,3 милиона евро, определена за групата H&R, се обосновава с факта, че по-специално на страници 1 и 12 от писмото му от 23 април 2008 г. жалбоподателят многократно обръща внимание, че според него искането на Комисията за предоставяне на информация не се отнася нито за оборота на „дружествата в чужбина“, нито за този на H&R Ölwerke Schindler, реализиран посредством продажбите на H&R Sales, тъй като тези дружества не са участвали в нарушението.

253    Така, добавяйки оборота на „дружествата в чужбина“ (9,2 милиона евро) и този на H&R Ölwerke Schindler (3,9 милиона евро) към първоначалната сума от 26,3 милиона евро, Комисията установява, че оборотът на групата H&R за 2004 г., реализиран със засегнатите от картела продукти, е в размер на 39,4 милиона евро.

254    Жалбоподателя прави три оплаквания, с които оспорва това изчисляване. Първо, той твърди, че стойността на продажбите на „дружествата в чужбина“ и тази на H&R Sales не трябвало да се вземат предвид, тъй като тези дружества не участвали в картела. Второ, според жалбоподателя така изчислената стойност на продажбите не отразява икономическото значение на извършеното от него нарушение. Трето, Комисията добавила два пъти релевантния оборот на „дружествата в чужбина“ към стойността на продажбите на групата H&R.

–       По включването на продажбите на „дружествата в чужбина“ и на H&R Sales — дружества, придобити през 2004 г. — в изчисляването на стойността на продажбите

255    Жалбоподателят твърди, че релевантният оборот на „дружествата в чужбина“ и на H&R Sales не трябвало да се включва в стойността на продажбите на H&R, тъй като тези дружества били придобити едва през 2004 г. и срещу тях не било отправено нито едно твърдение за нарушение поради участие в картела. При всички положения Комисията трябвало да изключи оборота на преработвателните съоръжения, които не произвеждат парафинови восъци.

256    В това отношение трябва да се припомни, че съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г., за да определи основния размер за налаганата глоба, Комисията използва стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в съответния географски район в ЕИП.

257    Освен това съгласно съдебната практика стойността на продажбите, която трябва да се вземе предвид, не се изчислява въз основа на оборота, реализиран от продажбата на действително засегнатите от нарушението продукти, а въз основа на оборота, реализиран изобщо на засегнатия от нарушението пазар от предприятието по смисъла на член 81 ЕО, което е участвало в нарушението (вж. Решение на Общия съд от 16 юни 2011 г. по дело Putters International/Комисия, T‑211/08, Сборник, стр. II‑3729, точки 59—61 и цитираната съдебна практика).

258    Следователно сам по себе си фактът, че „дружествата в чужбина“ и H&R Sales не са участвали в картела преди 2004 г., няма отношение към факта, че през 2004 г. тези дружества са станали част от участвалото в картела предприятие, тъй като са били придобити от групата H&R. В този контекст трябва да се подчертае, че в изложението на възраженията, по-специално в точки 261—264, Комисията вече е описала групата H&R като предприятие по смисъла на член 81 ЕО и че жалбоподателят не е оспорил тази квалификация в отговора си на същото изложение.

259    Освен това в разглеждания случай две дружества от групата H&R са участвали пряко в картела през 2004 г., а именно H&R Wax Company Vertrieb и H&R ChemPharm, поради участието на техническите срещи на г‑н G. и г‑н H., които са заемали длъжности в тези дружества през 2004 г.

260    Общият съд постави писмени въпроси на жалбоподателя с цел да изясни кои са „дружествата в чужбина“ и какви са „капиталовите връзка между посочените дружества, H&R Ölwerke Schindler, ESP International, H&R Sales и групата H&R“, за да определи разположението на тези дружества в структурата на групата H&R.

261    В отговора си жалбоподателят изрично отрича да притежава дялове в „дружествата в чужбина“ и се въздържа да уточни кои са тези дружества.

262    Жалбоподателят също така отрича да притежава дялове в H&R Ölwerke Schindler, ESP International и H&R Sales. Този отговор е явно неверен, което и жалбоподателят признава в съдебното заседание, след като са му предявени доказателствата, с които разполага Общият съд. Всъщност ESP International изцяло е дъщерно дружество на жалбоподателя, а H&R Ölwerke Schindler е изцяло дъщерно дружество на първото. На последно място, през 2004 г. H&R Sales е било дъщерно дружество на 100 % на H&R Ölwerke Schindler. Следователно това са дружества, чийто капитал е притежаван изцяло от жалбоподателя през релевантния период.

263    С оглед на гореизложеното жалбоподателят не е доказал, че Комисията е допуснала някаква грешка, като е включила стойността на продажбите на „дружествата в чужбина“ и на H&R Sales в тази на групата H&R, за да изчисли стойността на продажбите за 2004 г.

264    Освен това жалбоподателят няма основание да твърди, че Комисията е добавила оборота на преработвателните съоръжения, които не произвеждат парафинови восъци. Всъщност, както ясно следва от обясненията на Комисията в писмената защита, тя стига до сумата от 26,3 милиона евро, като събира единствено четирите категории парафинови восъци (твърд хидриран парафин, твърд нехидриран парафин, парафинов восък и специални хидрирани восъчни продукти), включени в първата колона на страница 2 от писмото от 23 април 2008 г. на жалбоподателя, и като изключва както суровия парафин, така и оборота на преработвателните съоръжения. Комисията действа по същия начин по отношение на първата и втората колона с данни на страница 12 от същото писмо (стойност на продажбите на „дружествата в чужбина“ и на H&R Sales).

265    Следователно Комисията е определила стойността на продажбите на H&R за 2004 г., вземайки предвид целия оборот на дружествата от това предприятие, реализиран на засегнатия от картела пазар, и съответно е действала съобразно Насоките от 2006 г. и приложимата съдебната практика, като не е нарушила член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003. Поради това настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По увеличението на средната стойност на продажбите през референтния период чрез вземането предвид на оборота на дружествата, придобити през 2004 г.

266    Според жалбоподателя след вземането предвид на оборота на дружествата, придобити през 2004 г., определената стойност на продажбите, изчислена като средна стойност на продажбите в периода 2002—2004 г., вече не отразява значението на нарушението.

267    Трябва да се отбележи, че сливане със субект или придобиването на субект, който не е участвал в нарушението преди концентрацията, може да има значение за изчисляването на стойността на продажбите, ако спрямо цялата продължителност на участието в нарушението стойността на продажбите след концентрацията не представлява „подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на предприятие[то] в нарушението“ по смисъла на точка 6 от Насоките от 2006 г. (вж. точка 217 по-горе).

268    В разглеждания случай Комисията включва в референтния период, който служи за изчисляване на стойността на продажбите, трите пълни години на участие на H&R ChemPharm в нарушението (2002—2004 г.). Първият период, към който е била отнесена стойността на продажбите от референтния период (периодът от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2001 г.), предхожда придобиването, поради което стойността на продажбите от 2002 г. и 2003 г. е била представителна за него. Втория период, към който е била отнесена стойността на продажбите от референтния период (периодът от 1 януари 2005 г. до 28 април 2005 г.), е след придобиването, поради което стойността на продажбите за 2004 г. е била представителна за него.

269    Поради това, предвид особените обстоятелства в разглеждания случай, Общият съд счита, че средната стойност на продажбите на групата H&R за 2002—2004 г. представлява „подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на предприятие[то] в нарушението“ за цялата продължителност на участието на H&R ChemPharm.

270    Ето защо настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

271    Трябва да се добави, че в Решение от 11 юли 2014 г.. по свързано дело T‑540/08 Esso и др./Комисия Общият съд намалява размера на наложената на Esso Société anonyme française глоба, за да отрази почти двойното увеличаване на стойността на продажбите, реализирана от предприятието ExxonMobil — част от което е първото дружество — след сливането на Exxon и Mobil през 1999 г., както и това, че стойността на продажбите, изчислена единствено въз основа на реализираните след сливането в периода 2000—2002 г. продажби, е била отнесена и към периода 1992—1999 г., през който само Mobil France е участвало в картела.

272    Следователно фактическата обстановка по случая, по който е постановено Решение по дело Esso и др./Комисия (точка 271 по-горе), се различава от тази в разглеждания случай по ключов въпрос, тъй като в първия случай стойността на продажбите на ExxonMobil след сливането не е представлявала „подходящ еквивалент за отразяване на икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на предприятие[то] в нарушението“ спрямо цялата продължителност на нарушението, извършено от Esso Société anonyme française.

–       По твърдяното отчитане два пъти на оборота на „дружествата в чужбина“

273    Жалбоподателят твърди, че Комисията е отчела два пъти оборота от 9,2 милиона евро на „дружествата в чужбина“. Той твърди, че разликата между първата колона с данни на страница 2 от писмото му от 23 април 2008 г. (27,5 милиона евро), където е включено ESP International, и втората колона (18,3 милиона евро) без ESP International, е точно 9,2 милиона евро. Следователно Комисията отчела два пъти оборота на ESP International.

274    В писмената реплика жалбоподателят твърди следното:

„51      Същевременно, дори ако за 2004 г. се добавят и дружествата [в чужбина] (тоест ESP International) и H&R Sales GmbH […], стойностите, на които се позовава Комисията, не са верни и са прекалено завишени. Всъщност Комисия погрешно събира два пъти оборота на дружествата [в чужбина]. Точната сума за 2004 г. е 26,3 милиона евро заедно с дружествата [в чужбина] и 30,2 милиона евро, като се добави и H&R Sales. В никакъв случай общата сума за 2004 г. не може да бъде 39,4 милиона евро, както е определена от [Комисията]. Причините за това са следните:

52      Междинна[та] сума от 26,3 милиона евро [получена от първата колона с данни на страница 2 от писмото от 23 април 2008 г.] вече включва оборота на дружествата [в чужбина] в размер на 9,2 милиона евро, както ясно и недвусмислено следва от [посоченото писмо]. Следователно [Комисията] допуска грешка […], като добавя към тази стойност още един път сумата от 9,2 милиона евро за дружествата [в чужбина], удвоявайки по този начин посочената част от оборота. Така, дори да се вземат предвид дружествата [в чужбина], [Комисията] е имала основание да определи единствено сума от 26,3 милиона евро. Ако към нея се добави и H&R Sales GmbH, тази сума би станала 30,2 милиона евро, но в никакъв случай 39,4 милиона евро“.

275    На първо място, трябва да се отбележи, че изтъкнатите в хода на производството доводи на жалбоподателя са несъвместими със съобщената от него информация в рамките на административното производство, която се съдържа в предоставената на Общия съд преписка.

276    Първо, трябва да се отбележи, че в отговора си на изложението на възраженията жалбоподателят посочва, че стойността на продажбите на H&R на пазара на парафиновите восъци (без да се вземат предвид продажбите на Tudapetrol и продажбите на восъчни емулсии и на суров парафин) са в размер на 38,99 милиона евро през 2004 г., която сума почти съвпада с изчислената от Комисията (39,4 милиона евро).

277    Второ, по време на съдебното заседание жалбоподателят посочва пред служителя по изслушването също че с придобиването на новата рафинерия, която е разположена в Хамбург-Нойхоф (Германия) и принадлежи на H&R Ölwerke Schindler, реализираният от него оборот на пазарите на „парафиновите продукти“ се е увеличил почти 2,5 пъти. В писмото си от 8 декември 2005 г. той предоставя и данни в това отношение. От тях е видно, че поради придобиването на нови производствени мощности през 2004 г. обемът на продажбите му на парафинови восъци се е увеличил от 43 000 тона през 2003 г. на 84 400 тона през 2004 г. Освен това жалбоподателят уточнява, че цените на тези продукти са се увеличили през 2004 г.

278    Същевременно според развитата в хода на настоящото производство теза на жалбоподателя стойността на продажбите на групата H&R се увеличила от 24 107 000 EUR през 2003 г. на едва 26 300 000 EUR през 2004 г. Твърдяното повишаване няма връзка с нарастването на производството и на продажбите вследствие на придобиването на рафинерията в Хамбург-Нойхоф и е в явно противоречие с предоставените от жалбоподателя данни в отговора на изложението на възраженията.

279    Трето, трябва да се отбележат и съществуващите сериозни съмнения относно твърдението на жалбоподателя, че „дружествата в чужбина“ сътветстват на дружеството H&R ESP International.

280    В писмото си от 8 декември 2005 г. жалбоподателят посочва, че ESP International е дружеството майка, притежаващо изцяло H&R Ölwerke Schindler. Освен това от материалите по делото е видно, че H&R Ölwerke Schindler и ESP International са германски дружества и производственият завод на тези дружества се намира в Хамбург-Нойхоф.

281    Общият съд не може да разбере поради какви причини жалбоподателят би решил да въведе термина „дружества в чужбина“, за да съобщи стойността на продажбите, реализирани единствено от H&R ESP International, което е германско дружество и чийто производствен завод се намира в Германия.

282    Освен това, както Комисията основателно отбелязва, в нито един момент в многобройните писма, които жалбоподателят ѝ изпраща в хода на административното производство, той не посочва, че H&R ESP International съответства на понятието „дружества в чужбина“ или е включено в него. Напротив, върху първата страница на писмото от 23 април 2008 г. „дружествата в чужбина“ и H&R ESP International са представени успоредно, което действително предполага, че това са две образувания, които се разглеждат отделно. Освен това изложените от жалбоподателя в същото писмо доводи в подкрепа на твърдението, че стойността на продажбите на тези дружества не трябва да се взема предвид от Комисията, също са отделни. За „дружествата в чужбина“ жалбоподателят твърди, че те „не попадат в обхвата на разследването“, докато за H&R ESP International подчертава, че то било придобито едва през 2004 г., което довело до „скок на оборота“.

283    По нататък, в писмото си от 8 декември 2005 г. жалбоподателят посочва и „дружествата сестри“ на H&R Ölwerke Schindler, които управляват преработвателни съоръжения в чужбина. Освен това от доклада за дейността на H&R Wasag за 2004 г. е видно, че придобиването на дейностите в областта на специалните рафинерийни продукти от дружеството BP е засягало единствено H&R Ölwerke Schindler в Германия и H&R ESP Nuth B.V. в Нидерландия. Нещо повече, в писмото си от 7 юли 2008 г. жалбоподателят прави уточнението, че дружествата в чужбина, които се намират в Коритън и в Чорли в Обединеното кралство, по първоначални оценки са реализирали оборот от 8,6 милиона евро от продажбата на парафиновите восъци през 2004 г. От тези данни е видно, че групата H&R е включвала установени в чужбина дружества за разлика от установеното в Германия H&R ESP International.

284    От гореизложеното се налага изводът, че жалбоподателя няма основание да упреква Комисията за това, че към първоначалната сума от 26,3 милиона евро е добавила както стойността на продажбите на H&R ESP International, така и тази на „дружествата в чужбина“. Напротив, трябва да се приеме, че при изчисляването на стойността на продажбите за 2004 г. Комисията е действала изцяло в съответствие с посочените в точка 218 по-горе точки 15 и 16 от Насоките от 2006 г.

285    На второ място, жалбоподателят не може да се ползва от факта, че подробното изчисляване на стойността на продажбите не е включено в обжалваното решение, а е представено от Комисията в писмената ѝ защита. От една страна, Комисията се позовава на стойностите, които самият жалбоподател ѝ предоставя в административното производство, и получава сума, съответстваща в голяма степен на предоставените от жалбоподателя данни в отговора му на изложението на възраженията и пред служителя по изслушването. От друга страна, именно с цел да даде възможност на жалбоподателя два пъти писмено да вземе отношение по съдържанието на писмената защита, Общият съд изрично приканва жалбоподателя да отговори писмено на писмената дуплика на Комисията в частта относно третото правно основание.

286    На трето място, трябва да се отбележи, че в хода на производството Общият съд поставя множество писмени въпроси на жалбоподателя, за да изясни допълнително фактическата обстановка.

287    По-специално Общият съд изрично изисква от жалбоподателя да посочи кои са „дружествата в чужбина“. Жалбоподателят обаче отказва да уточни кои са тези дружества, въпреки че поисква обжалваното решение да бъде отменено или изменено въз основа на доводи, чийто смисъл не може да се разбере, без да се посочи кои са въпросните дружества. Освен това жалбоподателят не уточнява и каква е връзката на „дружествата в чужбина“ с ESP International, H&R Ölwerke Schindler, H&R Sales и самия него, като дори отрича това да са негови собствени дъщерни дружества.

288    Трябва да се добави, че не е ясна причината, поради която в точка 51 от писмената реплика при условията на евентуалност жалбоподателят предлага оборотът на H&R Sales да се добави към сумата от 26,3 милиона евро от първата колона на страница 2 от писмото му от 23 април 2008 г. В това писмо жалбоподателят посочва, че оборотът на H&R Ölwerke Schindler е този на H&R Sales, отбелязвайки, че „доколкото разбираме, собствената дистрибуция от OWS — H&R Sales GmbH — не попада[ше] в обхвата на искането за предоставяне на информация“. Същевременно в писмото си от 8 декември 2005 г. жалбоподателят посочва, че H&R Ölwerke Schindler е дъщерно дружество на 100 % на ESP International. Ето защо не е възможно да се разберат причините, поради които при условията на евентуалност жалбоподателят предлага към сумата от 26,3 милиона евро да се добави оборотът на дъщерно дружество на ESP International, след като по принцип той възразява срещу добавянето на тази сума от оборота на „дружествата в чужбина“, отъждествени в писмената му реплика с ESP International.

289    Предвид целия извършен по-горе анализ, по-специално в точки 276 и 277 по-горе, не може да се твърди, че в обжалваното решение Комисията е допуснала грешка при определянето на стойността на продажбите за 2004 г. Поради това настоящото оплакване на жалбоподателя трябва да се отхвърли в частта, в която се иска обжалваното решение да бъде отменено частично.

290    Освен това трябва да се отхвърлят и исканията на жалбоподателя за изменение на размера на глобата от Общия съд чрез упражняваните от последния правомощия за пълен съдебен контрол. Всъщност след задълбочения анализ на предоставите му материали по настоящото дело Общият съд счита, от една страна, че доводите на жалбоподателя и съобщената от него информация не обосновават такова изменение, и от друга страна, че съдържащите се в материалите по делото доказателства, по-специално посочените в точки 276 и 277 по-горе, позволяват да се приеме, че определената от Комисията стойност на продажбите за 2004 г. отразява по подходящ начин тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение.

291    Поради това настоящото оплакване и съответно третото правно основание трябва да се отхвърлят изцяло.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушения на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, допуснати поради грешки в преценката при изчисляването на размера на глобата

292    Четвъртото правно основание е изтъкнато при условията на евентуалност и е изведено от нарушения на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, допуснати поради грешки в преценката при изчисляването на размера на глобата. Това правно основание се разделя на три части. Първо, жалбоподателят оспорва приложимостта на Насоките от 2006 г. Второ, според него ставката от 17 % от стойността на продажбите, определена едновременно на основание точки 21 и 25 от Насоките от 2006 г., е опорочена от грешка в преценката и нарушава принципа на пропорционалност. Трето, жалбоподателят счита, че размерът на наложената му глоба е непропорционален и дискриминационен, предвид големината му. По същество той иска от Общия съд да измени обжалваното решение и да намали размера на наложената му глоба.

 По прилагането на Насоките от 2006 г.

293    Жалбоподателят твърди, че изчисляването на размера на глобата е незаконосъобразно, тъй като Комисията го извършва въз основа на Насоките от 2006 г., а не на насоките в редакцията им от 1998 г. (Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС (ОВ C 9, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69), което довело до значително по-голям размер на глобата, по-специално поради въвеждането на коефициент за умножение, съответстващ на броя на годините на участие в нарушението. Според жалбоподателя е нарушен принципът на недопускане на обратното действие от наказателното право, тъй като към момента на извършване на нарушението Насоките от 2006 г. все още не са били в сила. Освен това Комисията нарушила принципа, че тя самоограничава правомощията си с приемането на насоки, и оправданите правни очаквания, които тези насоки пораждат у икономическите оператори.

294    В това отношение Съдът вече е постановявал, че налагането от Комисията в миналото на глоби с определен размер за определени видове нарушения не може да я лиши от възможността да увеличи този размер в посочените в Регламент № 1/2003 граници, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на политиката на Съюза в областта на конкуренцията, и даже напротив, ефективното прилагане на нормите на Съюза в областта на конкуренцията изисква Комисията да може във всеки момент да адаптира размера на глобите към нуждите на тази политика (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 73 по-горе, точка 109, Решение по дело Aristrain/Комисия, точка 242 по-горе, точка 81 и Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 169).

295    Всъщност надзорната функция, която се поверява на Комисията с членове 81 ЕО и 82 ЕО, включва не само задачата за разследване и санкциониране на отделните нарушения, но и задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане в областта на конкуренцията на установените в Договора принципи и към направляване на поведението на предприятията в тази насока (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 73 по-горе, точка 105 и Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 170).

296    Следователно операторите не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазване на съществуващото положение, което може да бъде променено от Комисията в рамките на притежаваното от нея нейно право на преценка във връзка с прилагането на членове 81 ЕО и 82 ЕО, а и изобщо при определянето на политиката в областта на конкуренцията (вж. Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 40 по-горе, точки 171 и 172 и цитираната съдебна практика).

297    По-специално предприятията, участващи в административно производство, което може да доведе до налагане на глоба, не могат да основават правните си очаквания нито на това, че Комисията няма да надвиши определяния по-рано размер на глобите, нито на дадена методика за тяхното изчисляване (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 228).

298    Следователно тези предприятия трябва да отчитат възможността Комисията във всеки един момент да реши да увеличи размера на глобите спрямо прилагания в миналото. Това е така не само когато Комисията увеличава размера на глобите при налагането на глоби в индивидуални решения, но и когато това увеличаване се извършва чрез прилагането в конкретни случаи на общоприложими правила за поведение като насоките (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 40 по-горе, точки 229 и 230).

299    Следователно замяната на насоките в редакцията им от 1998 г. със съдържащ се в Насоките от 2006 г. нов метод на изчисляване на размера на глобите — ако се приеме, че е имал утежняващи последици по отношение на размера на налаганите глоби — е могла разумно да се предвиди от участниците в картела, като се има предвид кога е действал последният. Следователно Комисията не е нарушила нито принципа на недопускане на обратно действие, нито принципа на защита на оправданите правни очаквания, прилагайки в обжалваното решение Насоките от 2006 г. към извършени преди тяхното приемане нарушения (вж. в този смисъл Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 40 по-горе, точки 231 и 232).

300    Накрая, трябва да се отбележи, че извършеното от жалбоподателя тълкуване на принципа, че Комисията самоограничава правото си на преценка с приемането на насоки, противоречи на тази съдебна практика. Всъщност, ако Комисията бе длъжна да приложи действащите насоки в периода на извършване на нарушението, който в разглеждания случай обхваща тринадесет години, подобно изискване би лишило от съдържание признатото с посочената в точка 294 по-горе съдебна практика право на Комисията да адаптира методите за изчисляване на размера на глобата, за да изпълни задължението си за ефективно прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията.

301    Този анализ не може да се обори с доводите на жалбоподателя, изведени от Решение на Общия съд от 3 април 2003 г. по дело Royal Philips Electronics/Комисия (T‑119/02, Recueil, стр. II‑1433). От точка 242 от посоченото решение жалбоподателят прави извода, че „[т]ъй като насоките са адресирани до правните субекти и пораждат състояние на оправдани очаквания, за което отговорност носи Комисията, насоките изпълняват функцията на гаранция“. В пасажа от въпросното съдебно решение, на който се позовава жалбоподателят, обаче не се споменават нито оправданите правни очаквания, нито функцията на гаранция, а се посочва само че Известието на Комисията за поставяне на допълнителни условия съгласно Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета и Регламент (ЕО) № 447/98 на Комисията (ОВ C 68, 2001 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 3) „не е лишено от каквато и да било обвързваща правна сила“ и че „[в]същност Комисията е длъжна да спазва приеманите от нея известия в областта на контрола върху концентрациите, доколкото те не се отклоняват от разпоредбите на Договора и на Регламент № 4064/89“.

302    При всички положения, трябва да се подчертае, че в областта на концентрациите страните могат да предлагат поемането на ангажименти, за да направят концентрацията съвместима с вътрешния пазар и съответно да се даде възможност на Комисията да разреши концентрацията. Следователно функцията на посоченото в точка 301 по-горе известие е да ориентира предприятията, които действат добросъвестно и не са извършили никакво нарушение, относно естеството на ангажиментите, чието поемане трябва да се предложи с цел постигането на положителен резултат в края на воденото от Комисията административно производство. Ето защо положението на тези предприятия не може да приравнява на това на предприятията, които са участвали в изрично забранен с член 81 ЕО картел.

303    Също така трябва да се подчертае, че целта на насоките в областта на изчисляването на размера на глобите е да се осигури прозрачността, както и обективния и недискриминационен характер на налаганите с решенията на Комисията парични санкции, без обаче да се ограничава възпиращият характер на действията ѝ.

304    Същевременно за разлика от наказателното право в областта на конкурентното право както ползите от незаконосъобразната дейност, така и санкциите за нея са единствено парични, също като мотивацията на нарушителите, които впрочем следват икономическа логика в действията си. Следователно сравнително точната предвидимост на размера на налаганата глоба за участие в незаконосъобразно картелно споразумение би имала твърде увреждащи последици за ефективността на политиката на Съюза в областта на конкуренцията, тъй като извършващите нарушения предприятия биха могли директно да сравнят разходите за незаконосъобразната си дейност и печалбите от нея, както и да отчетат вероятността от разкриване, и така да се опитат да осигурят рентабилност на посочената дейност (вж. в този смисъл Решение по дело Degussa/Комисия, точка 220, по-горе, точка 83 и Решение по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, точка 220 по-горе, точка 45).

305    С оглед на гореизложеното настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

 По нарушение на принципа на пропорционалност и грешката в преценката, допуснати поради определянето на коефициент от 17 % както за тежестта на нарушението, така и с цел постигане на възпиращ ефект

306    След като в съображение 651 от обжалваното решение определя географския обхват на нарушението, в съображение 653, озаглавено „Заключение относно тежестта“, Комисията разглежда въпроса за тежестта на нарушението:

„[…]

(651) Що се отнася до географския обхват, нарушението е обхванало цялото ЕИП, тъй като въпросните предприятия са продавали [парафинови восъци] във всички страни от ЕИП […]

(653) Предвид характерните за конкретния случай обстоятелства, разгледаните по-горе критерии относно естеството на нарушението и географския обхват, делът от стойността на продажбите, който следва да се отчете за Eni и H&R/Tudapetrol, трябва да бъде 17 %. Доказано е, че за ExxonMobil, MOL, Repsol, RWE, Sasol, Shell и Total единното продължено нарушение се изразило и в разпределяне на клиенти и/или пазари. Разпределянето на пазари и на клиенти поради самото си естество попада сред най-тежките ограничения на конкуренцията, тъй като тези практики водят до ограничаване или премахване на конкуренцията на някои пазари или за някои клиенти […]. С оглед на тази допълнителна тежест делът от стойността на продажбите, който следва да се отчете за ExxonMobil, MOL, Repsol, RWE, Sasol, Shell и Total, трябва да бъде 18 % […]“ [неофициален превод].

307    Жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност и е допуснала грешка в преценката, тъй като по отношение на основната част от нарушението е определила коефициент от 17 % както за тежестта на нарушението във връзка с точка 21 от Насоките от 2006 г., така и с цел постигане на възпиращ ефект във връзка с точка 25 от същите насоки. Всъщност определеният коефициент за предприятията, които също са участвали в частта от нарушението относно разпределянето на пазари и на клиенти, бил едва 18 %. Въпросната процентна разлика от само един пункт не отразявала пропорционално различната тежест. Поради това жалбоподателят по същество иска от Общия съд да увеличи разликата между коефициентите от 17 % и 18 %, като намали първия, тоест коефициента, приложен към стойността на продажбите на предприятията, които също като жалбоподателя са участвали само в основната част от нарушението.

308    Според съдебната практика от член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз следва, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо преследваното нарушение и че съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определянето на размера на глобата трябва да се вземе предвид тежестта на нарушението и неговата продължителност. Принципите на пропорционалност и на съответствие между наказанието и нарушението предвиждат също че размерът на налаганата глоба трябва да бъде пропорционален на тежестта и на продължителността на нарушението (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 юли 2001 г. по дело Tate & Lyle и др./Комисия, T‑202/98, T‑204/98 и T‑207/98, Recueil, стр. II‑2035, точка 106 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точка 226).

309    По-специално принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи размера на глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано (Решение на Общия съд по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 308 по-горе, точки 226—228 и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, Сборник, стр. II‑1255, точка 171).

310    Освен това съгласно съдебната практика при определянето на размера на глобата трябва да се вземат предвид обективни елементи като съдържанието и продължителността на антиконкурентните действия, техният брой и интензитет, размерът на засегнатия пазар и настъпилото влошаване на състоянието на публичния икономически ред. При анализа трябва да се вземат предвид също относителната значимост и пазарният дял на носещите отговорност предприятия, както и евентуалното наличие на повторност на нарушението. Комисията приема Насоките от 2006 г. с цел прозрачност и в тях посочва на какво основание ще взема предвид едно или друго обстоятелство във връзка с нарушението и отражението, което то би могло да има върху размера на глобата (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело Chalkor/Комисия, C‑386/10 P, Сборник, стр. I‑13090, точки 57—59).

311    Трябва да се подчертае, че методът за изчисляване на размера на глобите и значението на вземаните предвид различни елементи, предвидени в Насоките от 2006 г., не се оспорват от жалбоподателя в рамките на настоящото оплакване.

312    На първо място, що се отнася до разглеждания случай, трябва да се отбележи, че както е посочено в точка 23 от Насоките от 2006 г., споразуменията и съгласуваните практики за определяне на цените, които както в случая спадат към основната част от нарушението, по самото си естество са сред най-тежките нарушения на правилата в областта на конкуренцията. Ето защо съгласно точки 21 и 23 от посочените насоки коефициентът, отразяващ тежестта на нарушението, трябва да се определи в горната част на скàла между 0 % и 30 %. Освен това в разглеждания случай споразуменията и съгласуваните практики за определяне на цените са засягали всички страни в ЕИП, което съгласно точка 22 от Насоките от 2006 г. също има своето значение (съображения 651 и 653 от обжалваното решение).

313    С оглед на тези обстоятелства Комисията не е допуснала каквато и да било грешка в преценката, като определя коефициент от 17 % за тежестта на нарушението, що се отнася до основната му част, изразяваща се „в споразумения или съгласувани практики за определяне на цените и за обмен и оповестяване на чувствителна от търговска гледна точка информация“ относно парафиновите восъци. Същото се отнася и за определянето на сумата, която трябва да се добави с цел постигане на възпиращ ефект съгласно точка 25 от Насоките от 2006 г., наречена „входна такса“. Освен това Комисията посочва връзките между релевантните фактори, които са взети предвид по отношение на тежестта на нарушението и определения коефициент.

314    Трябва да се добави, че определянето на разглеждания коефициент на равнище от 17 % е обосновано и предвид критериите за преценка, възприети в посочената в точка 307 по-горе съдебна практика.

315    Следователно Комисията нито е допуснала грешка в преценката, нито е нарушила принципа на пропорционалност, определяйки въпросната ставка на 17 %.

316    На второ място, трябва да се разгледат твърденията на жалбоподателя, че процентната разлика от един пункт между определения коефициент за основната част от нарушението и определения такъв общо за първата и втората част от нарушението не отразява различната тежест, като се вземе предвид участието в разпределяне на клиентите и на пазарите.

317    В това отношение трябва да се подчертае, че съгласно съображения 240 и 248 от обжалваното решение споразуменията, изразяващи се в разпределяне на пазарите и/или на клиентите, са били постигани спорадично по време на техническите срещи за разлика от споразуменията или съгласуваните практики за определяне на цените на парафиновите восъци. Освен това според независимите едно от друго изявления на предприятия, които също се участвали в картела (вж. точка 153 по-горе), на техническите срещи винаги е провеждано обсъждане на прилаганите от участниците ценови равнища, тъй като тези срещи по принцип са засягали определянето на цените.

318    Освен това съгласно съображение 267 от обжалваното решение незаконосъобразната и санкционирана цел, преследвана от участниците в единното и продължено нарушение в разглеждания случай, е била да се намали или премахване конкурентният натиск, като крайното намерение е било да се реализират по-добри печалби и накрая тези печалби да се стабилизират, а дори и да се увеличат. Втората част от нарушението наистина е можела да утежни неблагоприятните последици от него за засегнатите клиенти и пазари. Същевременно тази част не е имала антиконкурентна цел, която ясно може да се отдели от целта на основната част от нарушението, тъй като са били засегнати същите стоки и същият географски пазар и в крайна сметка разпределянето на пазарите и на клиентите е обслужвало и целта да се постигнат по-високи от конкурентните ценови равнища, също като практиките за определяне на цените.

319    Следователно Комисията нито е допуснала грешка в преценката, нито е нарушила принципа на пропорционалност, определяйки за тежест на нарушението, от една страна, и с цел постигане на възпиращ ефект съгласно точка 25 от Насоките от 2006 г., от друга страна, дял от 17 % от стойността на продажбите за предприятията, участвали само в основната част от нарушението, и дял от 18 % от стойността на продажбите за предприятията, участвали и във втората част от нарушението.

320    Освен това, тъй като при условията на евентуалност Общият съд е сезиран и с искане за намаляване на размера на глобата, във връзка с упражняваното от него правомощие за пълен съдебен контрол Общият съд счита, че вземането предвид на дял от 17 % от стойността на продажбите на предприятията, участвали само в основната част от нарушението, отразява по подходящ начин тежестта на нарушението, както това се изисква от член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и посочената в точка 308 по-горе съдебна практика.

321    Поради това настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

 По твърдения непропорционален и дискриминационен характер на основния размер на глобата предвид големината на групата H&R

322    Според жалбоподателя наложената му глоба е непропорционална и дискриминационна спрямо неговата големина в сравнение с глобите, наложени на другите участвали в картела предприятия. Жалбоподателят твърди, че определеният коригиран основен размер за ExxonMobil представлява едва около 0,04 % от общия оборот, реализиран от тази група през 2007 г., докато при групата H&R тази стойност е 2,5 %.

323    Съгласно съдебната практика нарушение на принципа на равно третиране е налице само когато се третират по различен начин сходни положения или когато се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение на Съда от 13 декември 1984 г. по дело Sermide, 106/83, Recueil, стр. 4209, точка 28 и Решение на Общия съд от 4 юли 2006 г. по дело Hoek Loos/Комисия, T‑304/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 96).

324    Освен това съгласно посочената в точка 308 по-горе съдебна практика от член 49, параграф 3 от Хартата на основните права следва, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо нарушението и че съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определянето на размера на глобата трябва да се вземе предвид тежестта на нарушението и неговата продължителност. Принципите на пропорционалност и на съответствие между наказанието и нарушението предвиждат също че размерът на налаганата глоба трябва да бъде пропорционален на тежестта и на продължителността на нарушението.

325    По-специално, съгласно посочената в точка 309 по-горе съдебна практика, принципът на пропорционалност изисква Комисията да определи размера на глобата пропорционално на взетите предвид при преценката на тежестта на нарушението фактори и в това отношение да приложи тези фактори последователно и обективно обосновано.

326    Освен това според съдебната практика при определянето на глобата може да се вземе предвид както общият оборот на предприятието, който съставлява показател, макар и приблизителен и несъвършен, за големината на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която се формира от стоките, предмет на нарушението, и следователно може да бъде показател за мащаба на това нарушение. На никой от тези обороти не трябва да се придава несъразмерна тежест спрямо другите фактори за преценка и съответно определянето на подходяща по размер глоба не може да бъде резултат от обикновено изчисление, основано върху общия оборот. Това се отнася най-вече за случаите, в които съответните стоки представляват само малка част от този оборот (Решение на Съда по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 243 и Решение на Съда от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C‑397/03 P, Recueil, стр. I‑4429, точка 100).

327    От друга страна обаче, в правото на Съюза няма общоприложим принцип, който да изисква санкцията да бъде пропорционална на общия оборот на участвалото в нарушението предприятие (вж. по аналогия Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, точка 326 по-горе, точка 101).

328    Трябва да се припомни също, че съгласно посочената в точка 310 по-горе съдебна практика Комисията приема Насоките от 2006 г. с цел прозрачност и в тях посочва на какво основание ще взема предвид всеки от релевантните елементи за определянето на размера на глобата, включително общия оборот на съответното предприятие и стойността на реализираните продажби на засегнатия от картела пазар.

329    Освен това трябва да се подчертае, че предвиденият в Насоките от 2006 г. метод за изчисляване на глобите и значението на вземаните предвид различни елементи не се оспорват от жалбоподателя в рамките на настоящото оплакване.

330    В разглеждания случай при изчисляването на основния размер на глобата са взети предвид съответно 17 % от стойността на продажбите на групата H&R и 18 % от стойността на продажбите на ExxonMobil на засегнатите от картела пазари. Освен това Комисията определя коефициент за умножение 2 поради големия общ оборот на ExxonMobil и малкия процент на стойността на продажбите му на засегнатите от картела пазари спрямо посочения оборот, за да осигури подходящ възпиращ ефект в съответствие с точка 30 от Насоките от 2006 г. Впрочем за всяко от участващите в картела предприятия Комисията се уверява, че общият размер на глобата не надхвърля 10 % от оборота му, както се изисква в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

331    Следователно на няколко етапа в процеса на изчисляване на размера на глобата Комисията взема предвид различията в положението на ExxonMobil и това на жалбоподателя, като по отношение на тези аспекти ги третира различно.

332    Комисията също така е спазила собствените си насоки и приложимата съдебната практика, съгласно която предвид трябва да се вземе както общият оборот на предприятието, така и делът от стойността на продажбите, формиран от стоките, съставляващи предмета на нарушението. В обжалваното решение Комисията прилага последователно и обективно обосновано релевантните в това отношение фактори.

333    Накрая трябва да се добави, че при ExxonMobil и H&R различното съотношение между основния размер и общия оборот на групата се дължи единствено на това, че доходите от стоките, спадащи към засегнатите от картела пазари, представляват несравнимо по-малък процент в оборота на ExxonMobil отколкото в този на H&R. Следователно жалбоподателят няма основание да твърди, че размерът на глобата е непропорционален или дискриминационен, вземайки произволно един показател, който трябва да се отчете при изчисляването на размера на глобата, и една междинна стойност от това изчисляване, между които няма пряка връзка нито съгласно Насоките от 2006 г., нито съгласно съдебната практика.

334    Поради това настоящото оплакване, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и от непропорционалния характер на размера на наложената на жалбоподателя глоба, следва да се отхвърли.

335    Освен това, тъй като при условията на евентуалност Общият съд е сезиран и с искане за намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба, във връзка с упражняваното от него правомощие за пълен съдебен контрол Общият съд счита, че размерът на наложената на жалбоподателя глоба е подходящ предвид тежестта и продължителността на извършеното нарушение.

336    Следователно четвъртото правно основание трябва да се отхвърли изцяло.

 По направеното от жалбоподателя оплакване по време на съдебното заседание относно наличието на стопанска единица, съставена от него и другите дружества от групата H&R

337    В съдебното заседание жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала наличието на стопанска единица, съставена от него и дружеството H&R Wax Company Vertrieb. В това отношение мотивите на обжалваното решение били непълни. Жалбоподателят твърди също, че самият Общ съд не е дал определение на групата H&R в своите писмени и устни въпроси.

338    Най-напред трябва да се отбележи, че в точки 26 и 28 от изложението на възраженията Комисията ясно определя периметъра на групата H&R, съответстващ на предприятието H&R. Тъй като жалбоподателят не възразява, това е изложено повторно в съображения 22 и 24 от обжалваното решение (вж. точка 13 по-горе). В жалбата и в писмената реплика жалбоподателя не оспорва това определение на групата H&R. Освен това в точка 14 от жалбата самият жалбоподател посочва, че е „част от икономическото образувание [Hansen & Rosenthal]“, и гради доводите си по първото правно основание в този смисъл. Същевременно съгласно точка 24 от обжалваното решение Hansen & Rosenthal е холдинговото дружество на H&R.

339    На първо място, трябва да се припомни, че от разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник е видно, че исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изтъкнатите правни основания, като в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

340    Ето защо направеното от жалбоподателя ново оплакване, което е изведено от основателността на констатацията за наличие на стопанска единица, съставена от жалбоподателя и Hansen & Rosenthal, и което е представено в съдебното заседание, е недопустимо.

341    На второ място, трябва да се припомни, че предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той се отнася до законосъобразността по същество на спорния акт. Нарушението на член 253 ЕО, което се отнася до липса или непълнота на мотивите, спада към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 230 ЕО и представлява абсолютно основание за отмяна, което съдът на Съюза трябва да разгледа служебно (вж. посочената в точка 42 по-горе съдебна практика).

342    Трябва да се припомни, че съгласно съдебната практика мотивите на индивидуално решение трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали те отговарят на изискванията на член 253 ЕО трябва да се преценява с оглед не само на текста на разглеждания акт, но и на контекста, в който той е приет (Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 42 по-горе, точка 63).

343    В разглеждания случай Общият съд счита, че причините, поради които Комисията включва жалбоподателя в групата H&R, се виждат ясно от съображения 22 и 24 от обжалваното решение. Освен това трябва да се отбележи, че в разглеждания случай от жалбоподателя не се търси отговорност за нарушението поради участието на друго дружество от групата H&R във въпросния картел, а поради прякото участие на жалбоподателя чрез присъствието на един от служителите му на техническите срещи.

344    Освен това, що се отнася до изчисляването на стойността на продажбите на група H&R, трябва да се подчертае, че по изрично искане на жалбоподателя Комисията взема предвид външния оборот на групата и това е видно от кореспонденцията между жалбоподателя и Комисията в хода на административното производство. Според данните на жалбоподателя този външен оборот включва също оборота на Hansen & Rosenthal и този на дъщерното му дружество H&R Wax Company Vertrieb, които имат непряко участие в капитала на жалбоподателя и които са били включени в групата H&R, без това да се оспорва от жалбоподателя в отговора му на изложението на възраженията и в писмените му становища пред Общия съд.

345    Следователно от текста на обжалваното решение и от контекста на неговото приемане Общият съд може напълно да разбере причините за подхода на Комисията, поради което няма основание да разглежда по служебен ред дали е налице неизпълнение на задължението за мотивиране.

346    На трето място, що се отнася до твърдяната липса на определение на групата H&R в производството пред Общия съд, трябва да се припомни, че този термин има определение в съображения 22 и 24 от обжалваното решение и че самият жалбоподател използва израза „група H&R“ в същия смисъл, по-специално в точка 68 от жалбата. Тъй като жалбоподателят не оспорва това определение на групата H&R и предвид последователната употреба на израза „група H&R“ от страните в писменото производство, Общият съд възприема същото определение в своя протокол от съдебното заседание. Освен това, макар жалбоподателят действително да използва често „H&R“ в смисъл, съответстващ на „Hansen & Rosenthal KG“, в протокола от съдебното заседание Общият съд все пак определя „H&R“ по същия начин, както в точка 2 по-горе.

347    Поради това направеното в съдебното заседание оплакване също трябва да се отхвърли.

348    С оглед на гореизложеното жалбата трябва да се отхвърли в частта, в която се иска отмяна на обжалваното решение.

349    Що се отнася до упражняването на правомощията му за пълен съдебен контрол, Общият съд заключава, че жалбоподателят не е доказал наличието на нито една грешка или незаконосъобразност в обжалваното решение, която би обосновала намаляване на размера на глобата. Общият съд счита също, че с оглед на всички обстоятелства по случая, по-специално тежестта и продължителността на извършеното от жалбоподателя нарушение, размерът на наложената му глоба е подходящ.

350    С оглед на извършения по-горе анализ жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

 По съдебните разноски

351    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски по настоящото производство в съответствие с направено от Комисията искане.

352    Освен това съгласно член 90, буква а) от Процедурния правилник, ако Общият съд е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, той може да осъди предизвикалата тези разходи страна да ги възстанови. В разглеждания случай, както бе отбелязано по-специално в точка 262 по-горе, жалбоподателят предостави неверни и неточни отговори на писмените въпроси на Общия съд. Поведението на жалбоподателя значително затрудни разглеждането на настоящото дело и това ненужно утежни работата на Общия съд, принуждавайки го да извърши действия, които бе възможно да се избегнат. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да възстанови сумата от 10 000 ЕUR в касата на Общия съд.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      H&R ChemPharm GmbH понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3)      Осъжда H&R ChemPharm да възстанови на Общия съд сумата от 10 000 EUR на основание член 90, буква а) от процедурния му правилник.

Czúcz Labucka Gratsias

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 декември 2014 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства в основата на спора

1. Административно производство и приемане на обжалваното решение

2. Връзки между групата H&R и Tudapetrol

Производство и искания на страните

От правна страна

1. По искането за изключване на документ от материалите по делото

2. По съществото на спора

По първото правно основание, изведено от нарушения на членове 81 ЕО и 253 ЕО, както и на правото на защита, тъй като обжалваното решение не съдържало обособени мотиви

По първата част, изведена от нарушение на членове 81 ЕО и 253 ЕО

По втората част, изведено от нарушаване на правото на защита

По второто правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО, допуснато поради липсата на доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение

По първата част относно липсата на доказателства, с които се установява пряката отговорност на жалбоподателя

– По понятията „споразумение“ и „съгласувана практика“

– По принципите за преценка на доказателствата

– По обжалваното решение

– По отговорността на H&R ChemPharm за присъствието на г‑н G. на техническите срещи

– По направеното от жалбоподателя искане за привеждане на доказателства

– Цялостна преценка на доказателствата за наличие на извършено от жалбоподателя нарушение

– По началната дата на участието на жалбоподателя в нарушението

– По доводите на жалбоподателя относно някои конкретни технически срещи

По втората част от второто правно основание

По третото правно основание, изведено от грешка в изчисленията при определянето на стойността на продажбите

Предварителни бележки

По определения оборот за 2002 г. и 2003 г.

По изчисляването на оборота за 2004 г. и вземането предвид на „дружествата в чужбина“ и на H&R ESP International

– По включването на продажбите на „дружествата в чужбина“ и на H&R Sales — дружества, придобити през 2004 г. — в изчисляването на стойността на продажбите

– По увеличението на средната стойност на продажбите през референтния период чрез вземането предвид на оборота на дружествата, придобити през 2004 г.

– По твърдяното отчитане два пъти на оборота на „дружествата в чужбина“

По четвъртото правно основание, изведено от нарушения на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, допуснати поради грешки в преценката при изчисляването на размера на глобата

По прилагането на Насоките от 2006 г.

По нарушение на принципа на пропорционалност и грешката в преценката, допуснати поради определянето на коефициент от 17 % както за тежестта на нарушението, така и с цел постигане на възпиращ ефект

По твърдения непропорционален и дискриминационен характер на основния размер на глобата предвид големината на групата H&R

По направеното от жалбоподателя оплакване по време на съдебното заседание относно наличието на стопанска единица, съставена от него и другите дружества от групата H&R

По съдебните разноски

* Език на производството: немски.