РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
25 октомври 2017 година(*)
[Текст, поправен с определение от 21 ноември 2017 г.]
„Обжалване — Държавни помощи — Помощ, предоставена от Италианската република на млекопроизводителите — Схема за помощ, свързана с плащането на налога в сектора на млякото и млечните продукти — Условно решение — Решение, прието от Съвета на Европейския съюз въз основа на член 108, параграф 2, трета алинея ДФЕС — Регламент (EО) № 659/1999 — Член 1, букви б) и в) — Съществуваща помощ — Нова помощ — Понятия — Изменение на съществуваща помощ в нарушение на условие, гарантиращо съвместимостта на помощта с вътрешния пазар“
По дело C‑467/15 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 3 септември 2015 г.,
Европейска комисия, за която се явяват V. Di Bucci и P. Němečková, в качеството на представители,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Италианска република, за която се явяват G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino и P. Grasso, avvocati dello Stato,
жалбоподател в първоинстанционното производство
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, C. Vajda (докладчик), E. Juhász, K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии,
генерален адвокат: M. Wathelet,
секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 ноември 2016 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 януари 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Европейската комисия иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 юни 2015 г., Италия/Комисия (T‑527/13, EU:T:2015:429, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той, от една страна, отменя частично Решение 2013/665/ЕС на Комисията от 17 юли 2013 година относно държавни помощи SA.33726 (11/C) (ex SA.33726 (11/NN) — предоставени от Италия (отсрочване на плащането на налога в сектора на млякото и млечните продукти в Италия) (OВ L 309, 2013 г., стр. 40, наричано по-нататък „оспорваното решение“) и от друга страна, отхвърля жалбата в останалата част.
Правна уредба
Регламент (ЕО) № 659/1999
2 Член 1, буква б), подточка ii) от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) определя „съществуваща[та] помощ“ като „разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета“.
3 Според член 1, буква в) от този регламент „нова помощ“ означава всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ“.
Регламент (ЕО) № 794/2004
4 Член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 (ОВ L 140, 2004 г., стр. 1 и поправка в ОВ, L 286, 2004 г., стр. 3; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42) гласи:
„За целите на член 1, буква в) от Регламент [№ 659/1999] на Съвета промяна на съществуваща помощ означава всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар. Увеличение на първоначалния бюджет на дадена съществуваща схема за помощ до 20 % няма да се счита за промяна на съществуваща помощ“.
Обстоятелства, предхождащи спора и спорното решение
5 Общият съд обобщава обстоятелствата, предхождащи спора в точки 1—8 от обжалваното съдебно решение, както следва:
„1 За да даде възможност на италианските млекопроизводители да заплатят допълнителния налог от 1 386 475 000 EUR, дължим в полза [на] Европейския съюз поради превишаване на квотата за мляко и млечни продукти, определена на Италианската република за периода от 1995/1996 г. до 2001/2002 г., тази държава членка иска от Съвета на Европейския съюз да ѝ позволи да въведе схема на държавни помощи в приложение на член 88, параграф 2, трета алинея ЕО.
2 С Решение 2003/530/ЕО от 16 юли 2003 година относно [съвместимостта] с общия пазар на помощ, която Италианската република [възнамерява да предостави на италиански млекопроизводители] (ОВ L 184, 2003 г., стр. 15, наричано по-нататък „Решението на Съвета“), Съветът разрешава на тази държава членка „да замести тези производители, като сама извърши плащането към [Съюза] на сумата, която последните дължат на [Съюза] като допълнителен налог за млякото и млечните продукти за периода от 1995/1996 г. до 2001/2002 г.“. (член 1 от Решението на Съвета). Той ѝ разрешава също така да „[даде възможност на заинтересованите] да върнат дълга си посредством разсрочено безлихвено плащане за няколко години“ (член 1 от Решението на Съвета).
3 Тази декларация за съответствие е подчинена на две поредици условия. На първо място Съветът налага на италианските власти да декларират размера, съответстващ на допълнителния налог, дължим от млекопроизводителите на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), от една страна, и да приспаднат неизплатената част от дълга им към Съюза, ведно с дължимите лихви, от разходите, финансирани от ФЕОГА, от друга страна (член 2 от Решението на Съвета). На второ място изисква от млекопроизводителите да погасят целия дълг спрямо Италианската република посредством равни годишни траншове, от една страна, и периодът на погасяване да не надхвърля четиринадесет години, считано от 1 януари 2004 г., от друга страна (член 1 от Решението на Съвета).
4 В този контекст италианските власти приемат Decreto-legge № 49, riforma della normativa in tema di applicazione del prelievo supplementare nel settore del latte e dei prodotti lattiero-caseari (Наредба-закон № 49 за реформа в правната уредба относно прилагането на допълнителния налог в сектора на млякото и млечните продукти) от 28 март 2003 г. (GURI № 75 от 31 март 2003 г., стр. 4), както и Decreto ministeriale del 30 luglio 2003, disposizioni per il versamento del prelievo supplementare, dovuto e non versato per i periodi dal 1995/1996 al 2001/2002 di cui all’art.10, comma 34, della legge n. 119/2003 (министерско постановление от 30 юли 2003 г., съдържащо разпоредби относно плащането на допълнителния налог, дължим и непогасен за периода от 1995/1996 г. до 2001/2002 г., посочен в член 10, алинея 34 от Закон № 119/2003) (GURI № 183 от 8 август 2003 г., стр. 33). Комбинираните разпоредби на тези два акта предвиждат накратко, че размерът на поетия от Италианската република допълнителен налог ще ѝ бъде изцяло изплатен от млекопроизводителите, без дължимите лихви, под формата на равни годишни траншове, разсрочени за период, който не надхвърля четиринадесет години (наричано по-нататък „системата на разсрочено плащане“).
5 След многократна промяна на тези разпоредби, […] италианските власти приемат Legge № 10, Conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge 29 dicembre 2010, № 225, recante proroga di termini previsti da disposizioni legislative e di interventi urgenti in materia tributaria e di sostegno alle imprese e alle famiglie (Закон № 10 за конверсия в закон, с изменения, на Наредба-закон № 225 от 29 декември 2010 г. относно продължаването на сроковете, предвидени в разпоредбите на закона, и за спешна намеса в областта на данъците и за подкрепа на предприятията и семействата) от 26 февруари 2011 г. (GURI № 47 от 26 февруари 2011 г., обикновена притурка № 53), който влиза в сила на следващия ден. По-специално той включва параграф 12 duodecies в член 1 от Наредба-закон № 225, предвиждайки, че „[з]а да се посрещне сериозната криза, засегнала сектора на производството на мляко и млечни продукти, се отлагат за 30 юни 2011 г. сроковете за плащане на сумите с падеж на 31 декември 2010 г., посочени в плановете за разсрочване, предвидени от Наредба-закон № 49“ и последващата правна уредба (наричано по-нататък „отсрочване на плащането“).
6 Италианските власти са уведомили [Комисията], че „съответните безвъзмездни средства“ по тази мярка са били отчетени като част от помощта de minimis, предвидена за тази държава членка по Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове [107 ДФЕС] и [108 ДФЕС] относно помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OВ L 337, [2007 г.,] стр. 35). […]
7 С Решение C(2011) 10055 окончателен от 11 януари 2012 година относно държавна помощ SA.33726 (11/C) [ex SA.33726 (11/NN)] — Отсрочване на плащането на налога в сектора на млякото и млечните продукти в Италия, резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 10 февруари 2012 г. (OВ C 37, [2012 г.,] стр. 30) Комисията започва предвиденото в член 108, параграф 2 ДФЕС производство. На първо място, тя посочва по същество, че запазва съмненията си относно квалифицирането на отсрочването на плащането по член 107 ДФЕС, както и относно съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар. На второ място тя излага, че това отсрочване на плащането води до нарушение на едно от условията, предвидени в Решението на Съвета, че това нарушение трансформира цялостната система на разсрочено плащане, въведена от италианските власти, в нова помощ, доколкото тя се отнася до млекопроизводителите, които са се възползвали от отсрочването на плащането, както и че [съвместимостта] на тази нова помощ с вътрешния пазар не е установен[а].
8 С [оспорваното решение] Комисията приема след обменените становища с италианските власти по време на административното производство, че всяка от двете въпросни мерки, а именно отсрочването на плащането, от една страна, и системата на разсрочено плащане, от друга страна, представлява нова помощ, неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар (член 1 от [оспорваното] решение).В резултат на това тя разпорежда на Италианската република да пристъпи към възстановяване, незабавно и ефективно, на сумите, предоставени на млекопроизводителите, които са се възползвали от отсрочването на плащането, ведно с лихвите (членове 2 и 3 от [оспорваното] решение)“.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
6 В жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 30 септември 2013 г., главното искане на Италианската република е оспорваното решение да бъде изцяло или частично отменено. При условията на евентуалност тя иска частична отмяна на това решение относно наложеното ѝ от Комисията задължение да си възстанови индивидуалните помощи, отпуснати по предварително разрешената с решението на Съвета схема за помощи на италианските млекопроизводители, ползвали се от разсрочено плащане.
7 В подкрепа на жалбата си Италианската република повдига две основания, първото, изведено от нарушение на член 3, параграф 7 от Регламент № 1535/2007, а второто, изведено от нарушение на член 3, параграф 2 от този регламент, на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, на член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 и от непълнота на мотивите.
8 Общият съд уважава второто основание на Италианската република и отменя член 1, параграф 2 от оспорваното решение, както и членове 2—4 от него, доколкото те се отнасят, от една страна, до схемата за помощи, посочена в член 1, параграф 2 от оспорваното решение, и от друга страна, до отпуснатите въз основа на тази схема индивидуални помощи, като отхвърля жалбата в останалата част.
Исканията на страните в производството по обжалване
9 Комисията иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отхвърли жалбата, подадена до първата инстанция, и
– да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски за двете инстанции.
10 Италианската република иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
По жалбата
11 В подкрепа на жалбата си Комисията повдига три основания. Първото основание е изведено от нарушение на забраната за Общия съд да повдига служебно основание, изведено от материалноправната законосъобразност на оспорваното решение. Второто основание е относно нарушението на член 108 ДФЕС и на член 1 от Регламент № 659/1999 във връзка с понятията „нова помощ“ и „съществуваща помощ“. Накрая, с третото си основание Комисията се позовава на нарушение на член 108 ДФЕС и на членове 4, 6, 7, 14 и 16 от Регламент № 659/1999 във връзка с процедурите, приложими за новите помощи и за помощите, прилагани по начин, представляващ злоупотреба.
По първото основание, изведено от забраната да се повдига служебно основание във връзка със законосъобразността по същество на оспорваното решение
Доводи на страните
12 С първото си основание Комисията изтъква, че като е повдигнал служебно основание, изведено от законосъобразността на оспорваното решение по същество, Общият съд се е произнесъл ultra petita и е нарушил диспозитивното начало, член 21 от Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд. Тя смята, че в точки 39—44 от обжалваното съдебно решение, когато уточнява обхвата на второто повдигнато пред него основание, Общият съд всъщност го е преквалифицирал. Така той разгледал служебно въпроса дали схемата за разсрочване на плащанията трябва да се квалифицира като съществуваща, а не като нова помощ, поради това че според твърденията на италианските власти, направеното в нея изменение не било съществено и въз основа на това той отменил частично оспорваното решение. В жалбата обаче този въпрос бил поставен от посочената държава членка само във връзка с твърдението за нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004.
13 Италианската република поддържа, че това основание трябва да се отхвърли като неотносимо.
Съображения на Съда
14 От процедурните правила, с които е уредено производството пред юрисдикциите на Съюза, по-конкретно от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за процедурата пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от същия статут и на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, в редакцията, приложима към датата на подаване на жалбата, следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita (вж. в този смисъл решение от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др. C‑272/12 P, EU:C:2013:812, т. 27).
15 Въпреки че някои основания могат и дори трябва да бъдат разглеждани служебно — като например липса или непълнота на мотивите на съответното решение, които спадат към съществените процесуални изисквания — правно основание, което се отнася до законосъобразността на посоченото решение по същество и което е свързано с нарушаването на Договорите или на всяка правна норма, свързана с тяхното изпълнение, по смисъла на член 263 ДФЕС, може да бъде разглеждано от съда на Съюза само ако е изтъкнато от жалбоподателя (решение от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др. C‑272/12 P, EU:C:2013:812, т. 28 и цитираната съдебна практика).
16 Следва да се отбележи, че в настоящия случай от самия текст на второто основание, повдигнато от Италианската република пред Общия съд, се установява, че то е относно нарушение на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, в който се определя понятието „нова помощ“. Освен това твърдението за нарушение относно нарушаването на тази разпоредба е формулирано по различен начин от това относно нарушаването на член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004 и относно недостатъчните мотиви.
17 Освен това в точки 54—56 от жалбата Италианската република изтъква, че премахване на помощта, изразяваща се в отсроченото плащане, само по себе си е равнозначно на последствието, предвидено в Договора за функционирането на ЕС в случай на установяване на незаконосъобразността на тази помощ, и следователно не би трябвало да доведе също и до премахването на законосъобразно отпуснатата по-рано помощ въз основа на схемата за разсрочено плащане. В точка 56 от жабата си във връзка с това тя заявява, че „няма доказателства, въз основа на които да може да се установи, че получателите на съществуващата помощ, възползвали се от оспорваната мярка, са длъжни да възстановят не само сумата, съответстваща на оспорваната мярка, но и сумата, получена въз основа на съществуващата помощ (следователно въз основа на решението за разрешаване неизплатените лихви във връзка с първия план за разсрочване)“.
18 Освен това в точка 57 от жалбата Италианската република заявява, че „[н]е би могло също да се смята, че разширяването на действието на решението за връщане и по отношение на съществуващата помощ може законосъобразно да следва от наличието на съществено изменение на тази помощ, което е от такова естество, че да налага двете мерки да се разглеждат като една-единствена нова помощ, за която Комисията не е уведомена и която следователно е неправомерна“. Както се установява от първото изречение на точка 58 от тази жалба, според Италианската република такъв извод би бил „явният резултат от изопачаване на понятието „изменение на съществуващата помощ“, относимо за прилагането на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999“.
19 При това положение, обратно на това, което твърди Комисията, в жалбата си до първата инстанция Италианската република е поддържала, че като квалифицира в оспорваното решение разсрочването на плащането като нова и незаконосъобразна помощ и като задължава необосновано тази държава членка да си възстанови помощта, Комисията нарушава член 1, буква в) от Регламент № 659/1999.
20 Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 38 от заключението си, от точки 22 и 32—36 от писмената защита, представена от Комисията пред Общия съд, се установява, че тя е разбрала твърдението за нарушение на Италианската република, което е обобщила и отхвърлила в писмената си защита.
21 От това следва, че обратно на това, което твърди Комисията, като се е произнесъл по второто основание в подадената до него жалба, Общият съд, не е повдигнал служебно основанието, изведено от законосъобразността на оспорваното решение по същество.
22 С оглед на изложеното по-горе първото основание следва да се отхвърли по същество.
По второто основание, изведено от нарушение на член 108 ДФЕС и на член 1 от Регламент № 659/1999 във връзка с понятията „нова помощ“ и „съществуваща помощ“
23 По съществовторото основание се състои от две части. Първата част от това основание е относно факта, че Общият съд неправилно квалифицирал помощта, приведена в действие в нарушение на условията на разрешението, като съществуваща, а не като нова помощ. С втората част от това основание Комисията поддържа, че като се произнесъл по този начин, Общият съд не взел предвид институционалния баланс между Съвета и Комисията.
24 Следва първо да се разгледа първата част на това основание.
Доводи на страните
25 С първата част от второто си основание Комисията поддържа, че при тълкуването на понятията „нова помощ“ и „съществуваща помощ“ Общият съд допуска грешка при прилагане на правото. По същество тя оспорва преценката на Общия съд в точки 74—91 от обжалваното съдебно решение, според която разсрочването на плащанията, което представлява съществуваща схема за помощи, за която е получено разрешение под условие от страна на Съвета и която е била изменена впоследствие в нарушение на условията за разрешаването на тази схема, трябва да се счита за съществуваща схема за помощи, а не за нова схема за помощи, тъй като Комисията не е доказала, че това изменение се отразява на самата същност на съществуващата от преди мярка.
26 Италианската република изтъква, че Общият съд правилно е изискал за преквалифицирането на съществуващата помощ в нова помощ Комисията да докаже, че нарушаването на условията за разрешаването на съществуващата схема за помощи представлява съществено изменение на тази схема, което според тази държава членка трябва да се преценява с оглед на член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004. Наистина от съдебната практика следвало, че само в хипотезата, при която внесеното в съществуваща помощ изменение не може ясно да се отдели от първоначалната схема за помощи и това изменение освен това ще се отрази на самата същност на първоначалната схема за помощи, тя ще се окаже преобразувана в нова схема за помощи (решение на Съда от 9 октомври 1984 г., Heineken Brouwerijen, 91/83 и 127/83, EU:C:1984:307, т. 21 и 22 и решение на Общия съд от 30 април 2002 г., Government of Gibraltar/Комисия, T‑195/01 и T‑207/01, EU:T:2002:111). От практиката на Съда освен това следвало, че тези изведени от съдебната практика критерии се прилагат и когато изменението се състои в нарушение на условията за разрешаване на съществуваща схема за помощи (решение от 13 юни 2013 г. HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 91, 94 и 95.
27 Във връзка с това Италианската република изтъква, че ако може след изменения съществуваща помощ да бъде преквалифицирана като нова помощ, въпреки че тези изменения не са се отразили на самата същност на съществуващата помощ, това би довело до трансформиране на естеството на процедурата за контрол на държавните помощи, която при това положение би имала характерните белези на санкция.
28 Италианската република допълва, че във всеки случай Комисията има възможност да използва други процедурни способи при контрола на държавните помощи.
29 Така, ако самото изменение на съществуваща помощ представлява нова и следователно незаконосъобразна помощ, Комисията би могла да приеме решение, с което да забрани привеждането в изпълнение на мярката, с която се въвежда тази нова помощ, или ако тази мярка вече е приложена, да разпореди връщането на новата помощ и по този начин да възстанови условията, при които съществуващата помощ е била разрешена. Това разрешение било възприето в обжалваното съдебно решение.
Съображения на Съда
30 С първата част от настоящото основание Комисията основно оспорва тълкуването на понятията „нова помощ“ и „съществуваща помощ“ по смисъла на член 1, букви б) и в) от Регламент № 659/1999, на което се основават доводите на Общия съд, изложени в точки 74—91 от обжалваното съдебно решение.
31 В самото начало следва да се отбележи, че в точки 69—76 от това съдебно решение сред различните процедурни способи, към които Комисията може да прибегне, когато държава членка не се е съобразила с решение, с което помощ или схема за помощи е обявена за съвместима с вътрешния пазар, при спазване на определени условия, Общият съд сочи процедурата във връзка с неправомерните помощи, предвидена в глава III от Регламент № 659/1999.
32 Във връзка с това в точки 69 и 70 от посоченото съдебно решение Общият съд отбелязва, че „след като нарушението, в което Италианската република е упреквана, се състои в прилагането на мярка, която може да бъде квалифицирана като нова помощ, Комисията е имала право да прибегне до [тази] процедура […], за да разгледа тази мярка, както тя явно е решила да направи“, но е „трябвало да спази материалните условия, даващи ѝ възможност да квалифицира не само отсрочването на плащането, взето отделно, но и цялата съществуваща вече система на разсрочено плащане като помощ или схема на помощи, която е нова и неправомерна“.
33 В точка 76 от същото съдебно решение Общият съд приема, че „възможността Комисията да квалифицира като нова, а когато е необходимо, и като неправомерна помощ не само изменението на съществуваща помощ, но и цялостната съществуваща помощ, за която се отнася това изменение, е подчинена от материална страна на условието тази институция да установи, че изменението засяга самата същност на съществуващата преди това мярка“. Той допълва, че „в случай че съответната държава членка поддържа в хода на административното производство било че това изменение е ясно отграничимо от съществуващата преди това помощ, било че то има чисто формален или административен характер и не е от естество да повлияе на преценката за [съвместимост] на тази мярка с вътрешния пазар, Комисията трябва да обоснове съображенията, поради които счита [доводите на тази държава членка] за неоснователни“.
34 В точки 78—80 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че в оспорваното решение Комисията не е доказала, че отлагането на плащането се отразява на самата същност на системата за разсрочване на плащанията, въпрос, който тя счита за ирелевантен.
35 Така в точки 81 и 82 от това съдебно решение Общият съд приема, че Комисията „не само е пренебрегнала понятието „нова помощ“, като е преквалифицирала съществуващия режим на помощ в нова, неправомерна помощ, без да спази предвидените в Регламент № 659/1999 […] материални условия“, но и погрешно е разпоредила да се възстановят помощите, отпуснати въз основа на съществуващата схема за помощи. В същото време в точки 83—91 от посоченото съдебно решение той отхвърля изложените от Комисията доводи, с които тя се опитва да установи, че неспазването от италианските власти на едно от условията, съдържащи се в декларацията за съвместимост, издадена от Съвета, по същество води до преквалифициране на съществуващата схема за помощи в нова и неправомерна помощ.
36 Поради това следва да се провери дали, както поддържа Комисията, доводите на Общия съд са опорочени от грешка при прилагане на правото.
37 Както се установява от член 1 от решението на Съвета, по силата на това решение на Италианската република е разрешено през 2003 г. да замести своите млекопроизводители, като заплати вместо тях на Съюза дължимите от тях суми като допълнителен налог върху млякото и млечните продукти за периода от 1995/1996 г. до 2001/2002 г., и да даде възможност на производителите да изплатят дълга си към Италианската република чрез безлихвено разсрочено плащане за няколко години. Така разрешената с посоченото решение схема за помощи по същество се състои в отпускането на италианските млекопроизводители на безлихвени кредити, чието изплащане е разсрочено за няколко години.
38 От член 1 от решението на Съвета се установява, че той приема „по изключение“, че схемата за разсрочване на плащанията е съвместима с вътрешния пазар и поставя тази съвместимост в зависимост от условието, от една страна, да „бъде погасена цялата сума посредством равни годишни траншове“ и от друга страна, „периодът на погасяване [да] не надхвърля 14 години, считано от 1 януари 2004 г.“
39 В съображение 8 от това решение относно една от причините, на които се основава същото, се обяснява, че Съветът счита, че „[з]а да се предпазят засегнатите италиански млекопроизводители от непреодолимите финансови проблеми, до които вероятно би довело незабавното връщане на всички суми, дължими [на Общността като допълнителен налог върху млякото и млечните продукти, поради превишаването от тези производители на референтните количества през годините 1995/1996—2001/2002] и по този начин да се намали съществуващото социално напрежение“, „извънредни обстоятелства […] позволяват помощта, която Италианската република смята да отпусне на тези млекопроизводители под формата на аванс и на отсрочване на плащане, да се счита за съвместима с [вътрешния] пазар в дерогация от член [107 ДФЕС], при положение че са спазени посочените в настоящото решение условия“. [неофициален превод]
40 От текста на член 1 от решението на Съвета във връзка със съображение 8 от него се установява, че Съветът изрично поставя отпускането на тази извънредна помощ в зависимост от спазването от млекопроизводителите на две условия, а именно, от една страна, задължението за тях да възстановят изцяло отпуснатата помощ чрез редовни годишни траншове и от друга страна, периодът на погасяване да бъде в срока на план за разсрочване, който започва на 1 януари 2004 г. и не трябва да надхвърля четиринадесет години.
41 Така от посоченото решение се установява, че според Съвета съвместимостта на посочената схема с вътрешния пазар и в крайна сметка неговото разрешение зависи от спазването на предвидените в член 1 от същото решение условия.
42 Междувременно с legge № 10, Conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge 29 dicembre 2010, № 225, recante proroga di termini previsti da disposizioni legislative e di interventi urgenti in materia tributaria e di sostegno alle imprese e alle famiglie (закон № 10 от 26 февруари 2011 г. за преобразуване в закон, с изменения, на Наредба-закон № 225 от 29 декември 2010 г., за удължаване на сроковете, предвидени в законови разпоредби, и за спешни действия в данъчната материя и за подкрепа на предприятията и семействата (GURI № 47 от 26 февруари 2011 г., редовна притурка № 53), влязъл в сила на 27 февруари 2011 г., Италианската република отлага за 30 юни 2011 г. плащането на годишния транш за възстановяване, чийто падеж е на 31 декември 2010 г.
43 С това отлагане на плащането обаче е нарушено посоченото в член 1 от решението на Съвета условие безлихвените кредити, отпуснати от Италианската република, да се връщат под формата на редовни годишни траншове, условие, спазването на което Съветът определя като гаранция за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар.
44 Поради това се налага изводът, че в резултат на изложената в точка 42 от настоящото решение законодателна промяна разрешената с решението на Съвета схема за помощи се трансформира в нова и неправомерна помощ.
45 Тази констатация следва от анализа на текста, на контекста и на целта на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999.
46 Така „нова помощ“ по силата на член 1, буква в) е „всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ“. Тъй като тази разпоредба е с широко значение, тя може да включва не само самото изменение, но и помощта, за която е предвидено това изменение.
47 Следва освен това да се припомни, че съгласно член 1, буква б), подточка ii) от посочения регламент „съществуваща помощ“ по-конкретно означава всяка „разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета“. Така помощ, за която има решение за разрешение, която след изменение нарушава условие, предвидено в това решение, за да гарантира съвместимостта на тази помощ с вътрешния пазар, не може вече да се ползва от решението, с което е разрешена, може да бъде нова помощ.
48 Отлагането на плащането не представлява изменение от изцяло административно или формално естество и не може да се квалифицира и като увеличение на първоначалния бюджет за схемата за помощи по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 794/2004. Наистина тази мярка е приета в нарушение на условие за разрешение, на което е подчинено възстановяването на помощта, разрешена по изключение от Съвета по силата на член 108, параграф 2, трета алинея ДФЕС, условие, което Съветът е преценил, че гарантира съвместимостта на разглежданата схема за помощи с вътрешния пазар. Затова, обратно на това, което поддържа Италианската република, Комисията с основание приема, че е налице нова помощ, като се основава единствено на нарушаването на посоченото условие.
49 Следва да се допълни, че достатъчно широко тълкуване на понятието „нова помощ“ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, което позволява да се включи не само изменението, внесено от съответната държава членка в съществуваща схема за помощи в нарушение на условията за разрешаването ѝ, но също и цялата изменена схема за помощи, позволява да се гарантира ефективността на системата за контрол на държавните помощи в Съюза, като насърчава спазването от съответната държава членка на условията за разрешаване на схемата за помощи. Така при изменение от държава членка на съществуваща схема за помощи в нарушение на условие за разрешаването ѝ, тази държава членка няма да има никакви гаранции, че разрешената схема за помощи няма да бъде засегната от това изменение и че получателите на помощта ще запазят предоставените въз основа на нея предимства.
50 Практиката на Съда, на която се позовава Италианската република в подкрепа на доводите си, изложени в точка 26 от настоящото решение, не е относима в случая.
51 От една страна, от точка 21 от решение от 9 октомври 1984 г., Heineken Brouwerijen (91/83 и 127/83, EU:C:1984:307) следва, че ако първоначално съобщен проект междувременно е претърпял изменение, за което Комисията не е била уведомена, забраната за привеждане в действие по член 108, параграф 3 ДФЕС се прилага спрямо така изменения проект в неговата цялост. Друго би било положението само ако това изменение в действителност представлява отделна мярка за помощ, която трябва да се прецени отделно и не би могла да повлияе на преценката, която Комисията вече е направила на първоначалния проект за помощ, като в този случай забраната се прилага само по отношение на мярката, въведена с това изменение. С оглед на направената в точка 43 от настоящото решение констатация обаче последната посочена хипотеза не се отнася до спорното изменение, тъй като то се отразява на условие, свързано с декларацията за съвместимост на първоначалния проект за помощ.
52 От друга страна, в точки 89—95 от решение от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия (C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387) Съдът насочва прегледа си към въпроса дали изменението, внесено в първоначална схема за помощи в нарушение на условията за одобряване на тази схема за помощи, представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, като по този начин възниква нова и неправомерна помощ. Той обаче не разглежда последствията от това изменение за първоначалната схема за помощи.
53 В точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд иска от Комисията да докаже, че внесеното в съществуващата помощ изменение се отразява на самата същност на съществуващата отпреди мярка, за да се квалифицира като нова, и ако са налице условията за това, и неправомерна помощ, не само посоченото изменение, но също и изменената съществуваща помощ в нейната цялост.
54 По този начин Общият съд не се съобразява с понятието „нова помощ“ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 и следователно допуска грешка при прилагане на правото. Наистина, както следва от точки 46—52 от настоящото решение и както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 76 от заключението си, съществуваща помощ, която е била изменена в нарушение на наложените от Комисията или от Съвета условия за съвместимост, не може вече да се счита за разрешена и поради това в своята цялост губи качеството си на съществуваща помощ.
55 Следователно Общият съд, като приема в точки 81 и 82 от обжалваното съдебно решение, след като е разгледал мотивите на оспорваното решение в точки 77—80 от това съдебно решение, че „Комисията не само е пренебрегнала понятието „нова помощ“, като е преквалифицирала съществуващия режим на помощ в нова, неправомерна помощ, без да спази предвидените в Регламент № 659/1999 и съдебната практика по този въпрос материални условия“, но също, „като последица от това тя погрешно е разпоредила млекопроизводителите, които са се възползвали от отсрочването на плащането, да възстановят […] индивидуалните помощи, предоставени […] въз основа на посочената съществуваща схема на помощи“, допуска още една грешка при прилагане на правото.
56 С оглед на изложените по-горе съображения второто основание следва да се уважи и да се отменят точки 1 и 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, без да е необходимо да се разглежда втората част на второто основание, нито третото основание.
57 Предвид частичната отмяна на обжалваното съдебно решение решението на Общия съд относно съдебните разноски и поради това и точка 4 от диспозитива на обжалваното съдебно решение трябва също да бъдат отменени.
По жалбата до Общия съд
58 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това. В настоящия случай това е така.
59 Наистина от точки 30—52 от настоящото съдебно решение следва, че твърденията за нарушение на Италианската република във второто основание на жалбата ѝ до Общия съд относно обосноваността на оспорваното решение трябва да се отхвърлят като неоснователни. Тъй като първото основание и другите твърдения за нарушение във второто основание са отхвърлени от Общия съд, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
60 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски.
61 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
62 Тъй като Комисията е поискала Италианската република да бъде осъдена за разноските, а тя е загубила делото, следва същата да бъде осъдена да понесе наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Комисията, свързани с производството по жалбата. Освен това, тъй като жалбата на Италианската република до Общия съд е отхвърлена изцяло, следва тя да бъде осъдена да понесе наред със собствените си разноски и разноските на Комисията за производството пред първата инстанция.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Отменя точки 1, 2 и 4 от диспозитива на решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 юни 2015 г., Италия/Комисия (T‑527/13, EU:T:2015:429).
2) [Текст, поправен с определение от 21 ноември 2017 г.] Отхвърля жалбата, подадена от Италианската република до Общия съд на Европейския съюз по дело T‑527/13.
3) Италианската република понася освен собствените си разноски и разноските на Европейската комисията за производството пред първата инстанция и за производството по жалбата.
Подписи