Съединени дела T‑147/09 и T‑148/09

Trelleborg Industrie SAS
и
Trelleborg AB

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на морски маркучи — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Определяне на цените, разпределение на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Понятие за продължено или повторно нарушение — Погасителна давност — Правна сигурност — Равно третиране — Глоби — Тежест и продължителност на нарушението“

Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 17 май 2013 г.

1.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Необходима степен на точност на събраните от Комисията доказателства — Съвкупност от улики — Съдебен контрол — Обхват — Решение, което оставя съмнение у съда — Спазване на принципа на презумпцията за невиновност

(член. 81, параграф 1 ЕО; член 6, параграф 2 ДЕС); член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Едно-единствено продължено нарушение — Липса на доказателство за определени периоди от общия разглеждан период — Липса на последици — Прекратяване на участието на предприятието в нарушението — Повторно нарушение — Понятие — Последици за погасителната давност

(член 81, параграф 1 ЕО; член 2, член 25, параграф 2 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3.      Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между различните езикови редакции — Отчитане на общата структура и целите на разглежданата правна уредба

4.      Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Обхват

5.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест и продължителност на нарушението — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност — Действие

(член 81, параграф 1 ЕО и член 229 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 50—53)

2.      В областта на конкуренцията съгласно член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003 давностният срок започва да тече от деня на извършване на нарушението. При продължени или повторни нарушения обаче давностният срок започва да тече от деня, на който нарушението е преустановено.

В това отношение в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренция. Такива улики и съвпадения, когато се преценяват в тяхната съвкупност, позволяват да се установи не само наличието на антиконкурентни действия или споразумения, но и продължителността на дадено непрекъснато антиконкурентно поведение и на периода на прилагане на споразумение, сключено в нарушение на правилата на конкуренция.

Впрочем такова нарушение може да произтича не само от изолирано действие, но и от поредица от действия или от продължаващо поведение. Това тълкуване не би могло да бъде поставено под съмнение, поради това че едно или повече обстоятелства от тази поредица действия или от това продължавано поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на посочената разпоредба. Когато различните дейности се вписват в един общ план поради своя еднакъв предмет, нарушаващ конкуренцията на общия пазар, Комисията е в правото си да вмени отговорността за тези дейности в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост.

По отношение на липсата на доказателство, че през някои определени периоди е налице споразумение или поне че през даден период едно предприятие прилага това споразумение, фактът, че нарушението не е доказано за някои определени периоди от време, не е пречка да се приеме, че нарушението е съставомерно в продължение на общ период, който надхвърля въпросните периоди, когато тази констатация се основава на обективни и съвпадащи улики. В случаите на нарушение, което продължава няколко години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от едно-единствено продължено нарушение. В това отношение няколко критерия са релевантни за преценката дали дадено нарушение следва да се разглежда като едно-единствено нарушение, а именно идентичността в целите на съответните практики, идентичността на съответните стоки и услуги, идентичността на участващите в нарушението предприятия и идентичността на условията на неговото извършване. Освен това идентичността на физическите лица, участващи от името на предприятията, и идентичността на географското приложно поле на разглежданите практики също са обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид за целта на тази проверка.

Поради това, що се отнася до продълженото нарушение, Комисията може да презумира, че нарушението — или че участието на дадено предприятие в нарушението — не е прекъснато, дори ако не притежава доказателства за нарушението за някои определени периоди, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и могат да се впишат в рамките на едно нарушение с характер на единно и продължавано, като такава констатация трябва да почива на обективни и съвпадащи улики, доказващи съществуването на общ план. Когато са изпълнени тези условия, понятието за продължено нарушение позволява по този начин на Комисията да наложи глоба за целия период на нарушението, който е взет предвид, и да определи датата, от която започва да тече давностният срок, а именно датата, на която продължаваното нарушение е преустановено. Предприятията, обвинени в тайно споразумение, могат обаче да се опитат да оборят тази презумпция, като се позоват на улики или доказателства, които установяват обратното — че нарушението (или тяхното участие в него) не е продължило през същите тези периоди.

Освен това понятието за повторно нарушение е различно понятие от това за продължавано нарушение, като това разграничение се потвърждава и от употребата на съюза „или“ в член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

Така, когато може да се приеме, че участието на дадено предприятие в нарушението е прекъснато и че предприятието е участвало в нарушението преди и след това прекъсване, това нарушение може да се квалифицира като повторно, ако — както и за продълженото нарушение — съществува единна цел, която се преследва от него преди и след прекъсването, което може да се изведе чрез дедукция от идентичността в целите на съответните практики, на съответните стоки, на предприятията, участващи в тайното споразумение, на основните условия на въвеждането му в изпълнение, на физическите лица, участващи от името на предприятията, и накрая, на географското приложно поле на посочените практики. Тогава нарушението е едно-единствено и повторно и макар че Комисията може да наложи глоба за целия период на нарушение, тя не може да направи това за периода, през който нарушението е било прекъснато. По този начин отделните епизоди на нарушението, в които участва едно и също предприятие, но за които не може да се докаже обща цел, не биха могли да се квалифицират като едно-единствено нарушение — продължено или повторно — а представляват отделни нарушения.

(вж. точки 56—63, 83, 88 и 89)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 73 и 74)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 96 и 97)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 110—114)