Дело T‑146/09
Parker ITR Srl
и
Parker-Hannifin Corp.
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на морски маркучи — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Определяне на цените, разпределение на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Отговорност за неправомерното поведение — Глоби — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Оправдани правни очаквания — Таван от 10 % — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 17 май 2013 г.
1. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Критерий за „икономическа приемственост“ между предприятията — Условия
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
2. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Икономическа единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Доказателствени задължения на дружеството, което иска да обори тази презумпция
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Изчисляване на основния размер на глобата — Определяне на стойността на продажбите — Критерии
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 13 и 18 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Сума от оборотите на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект — Граници
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест и продължителност на нарушението — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност — Действие
(член 81, параграф 1 ЕО и член 229 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. По силата на принципа на личната отговорност и принципа за индивидуално определяне на наказанията, които се прилагат в правото в областта на конкуренцията на Съюза, физическото или юридическото лице, което ръководи разглежданото предприятие към момента на извършване на нарушението, следва да отговаря за него дори ако в деня на приемането на решението за установяване на нарушението стопанисването на предприятието вече не е било поставено под неговата отговорност. По този начин отговорността за неправомерното поведение на предприятието — или на образуванията, от които е съставено — следва физическото или юридическото лице, което е ръководело разглежданото предприятие към момента на извършване на нарушението, дори ако материалните и човешките елементи, допринесли за извършването на нарушението, са поети след периода на извършването му от трето лице.
Физическо или юридическо лице, което не е извършител на нарушението, може въпреки това да бъде санкционирано за него, когато физическото или юридическото лице, извършило нарушението, е преустановило съществуването си правно или икономически с цел да се избегне възможността едно предприятие да избегне санкциите чрез обикновено изменение на правния си статут вследствие на преструктуриране, прехвърляне или на други правни или организационни промени. Става въпрос за критерия за икономическа приемственост. Така промяната в правноорганизационната форма и наименованието на предприятието не води непременно до създаването на ново предприятие, освободено от отговорността за антиконкурентното поведение на предходното, когато от икономическа гледна точка двете предприятия са идентични.
Освен това фактът, че едно юридическо лице продължава да съществува като правно образувание, не изключва съгласно правото в областта на конкуренцията на Съюза възможността да се прехвърли част от дейностите на това юридическо лице към друго, което става отговорно за извършените от първото действия. Подобно налагане на санкция е допустимо, когато тези юридически лица са били под контрола на едно и също лице и предвид тесните връзки, които ги обединяват в икономически и организационен план, са изпълнявали по същество едни и същи търговски указания.
От друга страна, не е възможно да има икономическа приемственост в случай, когато юридическото лице, отговорно за стопанисването на предприятието, престава да съществува правно след извършване на нарушението, в случая на две съществуващи и функциониращи предприятия, едното от които е прехвърлило на другото част от своята дейност и които нямат структурна връзка помежду си.
Следователно критерият за икономическата приемственост позволява при стриктно дефинирани от съдебната практика изключителни обстоятелства да се осигури ефективността на принципа на личната отговорност на извършителя на нарушението и да се санкционира юридическо лице, различно от това, което е извършило посоченото нарушение, но с което то има структурни връзки. Затова Комисията има възможност в изпълнение на критерия за икономическа приемственост да наложи санкция на юридическо лице, различно от това, което е извършило нарушението, независимо от всяка правна конструкция, която има за цел да създаде, в рамките на едно предприятие, изкуствена пречка за санкциониране на нарушенията на конкурентното право, които са били извършени от едно или няколко от юридическите лица, които влизат в състава му.
Критерият за икономическа приемственост обаче няма за цел — когато правни норми като тези, които уреждат давността, са пречка за санкциониране на предприятие за извършено нарушение на правилата за конкуренция или когато изчезне предприятие, което е прехвърлило юридическото лице, извършило нарушението, на трето независимо лице — да позволи да се търси и ангажира за минало време отговорност от друго предприятие за деяния, които са извършени от първото, освен ако между тях съществуват структурни връзки, които ги обединяват в икономически и организационен план или ако прехвърлянето на юридическото лице, извършило нарушението, е с цел злоупотреба.
(вж. точки 85—95 и 98)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 173—178, 181, 184 и 193)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 205—212)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 217)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 227)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 246—250)